О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ ……………/……………………………, гр.Варна
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – гр.Варна,
ІХ-ти тричленен състав, в закрито заседание на тринадесети януари две хиляди
двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Борислав Милачков
Членове:М.Иванова-Даскалова
Станислава Стоева
като разгледа докладваното от съдия М. Иванова – Даскалова Частно КАД №1571 по описа за 2022г. на Административен съд-Варна,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.229 и сл. от АПК, във вр. с чл.37в, ал.5 от ЗСПЗЗ.
Образувано е по повод постъпила частна касационна
жалба на „ФВ ПАРК-МОГИЛИНО 1“ЕООД-гр. Девня срещу Определение
№4055/11.04.2022г. по гр. дело №2798/2022г. на ХХІV-ти
състав на Районен съд-Варна, с което производството
по гр. дело №2798/2022г. по описа на РС-Варна е прекратено на основание
чл.159, т.5 от АПК, поради просрочие на оспорването с подадената от дружеството
жалба срещу Заповед №РД-21-04-328/15.10.2021г. на Директора на Областна
дирекция „Земеделие“-гр.Варна за разпределение на масивите
за ползване за землището на с.Аврен на основание чл.37в,
ал.4 и ал.13 от ЗСПЗЗ.
С
жалбата се твърди, че определението е незаконосъобразно. Оспорва се извода, че жалбата
на дружеството против Заповед № РД-21-04-328/15.10.2021г. е подадена след
изтичане на срока за обжалване предвиден в чл.149, ал.1 от АПК. Правилно РС
установил, че заповедта е публикувана на интернет страницата на Община Аврен на
20.10.2021г. Изтъква се, че дружеството е подало жалба до по-горестоящия орган –
до Министъра на земеделието, храните и горите по реда на чл.81, ал.1 от АПК на
29.10.2021г. - в 14 дневния срок в чл.84, ал.1 от АПК. Отговорът по жалбата бил
в писмо №66-4772/29.12.2021г. от директора на дирекция „Поземлени отношения и
комасация“ към МЗХГ и им бил връчен на 08.02.2022г., за което доказателствата били
в дирекция „Поземлени отношения и комасация“ към МЗХГ, тъй като при връчването
на му представляващия „ФВ ПАРК-МОГИЛИНО 1“ ЕООД не получил екземпляр от обратната
разписка с датата на връчване. В този отговор №66-4772/29.12.2021г. липсвал
изричен диспозитив, че жалбата на дружеството се оставя без уважение, но това
се извличало от съдържанието на писмото. Поради това съгласно чл.98, ал.2, изр.2
от АПК на оспорване пред съда подлежал първоначалния административен акт - Заповед
№ РД-21-04-328/15.10.2021г., с оглед на което дружеството подало срещу нея жалбата до РС-Варна на 21.02.2022г. чрез електронната
поща на ОД„Земеделие” - Варна. Поради това считат, че
подаването на 21.02.2022г. на жалбата до РС е в 14-дневния срок по чл.149, ал.1
от АПК, изчислен от датата 08.02.2022г., когато получили отговора с писмо №66-4772/29.12.2021г.
от директора на дирекция „ПОК“ към МЗХГ. С тези доводи се оспорва
като неправилен извода за просрочие на жалбата срещу Заповедта, направен в определение
№4055/11.04.2022г. по гр. дело №2798/2022г. на Районен съд-Варна, с което
делото е прекратено и претендират отмяната му.
Ответникът
- Директорът на Областна дирекция „Земеделие“-гр.Варна
чрез упълномощен юрисконсулт изразява становище за неоснователност на частната
жалба. Счита я за необоснована и недоказана, поради което моли да бъде отхвърлена,
а обжалваното определение на РС - да бъде оставено в сила. Неоснователно в частната
жалба се твърдяло, че жалбата срещу заповедта е подадена в 14-дневния срок по
чл.149, ал.1 от АПК, който започнал да тече от 08.02.2022г. когато дружеството получило
отговора в писмо №66-4772/29.12.2021г. на директора на Дирекция „ПОК“ към МЗХГ.
Жалбата до РС била депозирана извън преклузивния срок по чл.149, ал.3 от АПК и се
явявала просрочена, което правилно установил РС, който я намерил за недопустима
за разглеждане и прекратил образуваното въз основа на нея съдебно производство.
По жалбата срещу заповедта отправена до МЗХГ нямало произнасяне от по-горестоящия
едноличен орган в 14-дневния срок по чл.97, ал.1 от АПК - до 07.12.2021г. В
резултат на това от тази дата за жалбоподателя възникнало правото да оспори
пред съда първоначалния административен акт в 14-дневния срок по чл.149 от АПК,
т.е. в срок до 21.12.2021г., съобразно чл.97, ал.5 от АПК. Заради това подадената
на 22.02.2022г. жалба до РС срещу заповедта била просрочена и недопустима.
Позовават се на Тълкувателно решение №6 от 30.06.2015г. на ВАС по т.д.№ 4/2013г. ОСС, I и II колегия, в което е прието, че е
без значение дали горестоящия орган изобщо не се е произнесъл, което е
приравнено на отхвърляне на жалбата или се е произнесъл извън срока по чл.97,
ал.1 от АПК с резултат - отхвърляне на жалбата. Поради това представителя на
ответника моли да бъде оставено в сила Определение №4055/11.04.2022г. постановено
по гр. дело №2798/2022г. по описа на Районен съд Варна за прекратяване на производството
като правилно и законосъобразно и претендира присъждане на 300лв. за юрисконсултско
възнаграждение.
Варненският
административен съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе
предвид становищата и доводите на страните, достигна до следните изводи:
Частната
жалба е допустима. Подадена е в срока по чл.230 АПК, от надлежна страна, срещу
съдебен акт от категорията по чл.229, ал.1, т.1 АПК.
Определението
на РС е валидно и допустимо.
РС
е бил сезиран с подадена чрез ОД“Земеделие“-Варна до
РС-Варна на 21.02.2022г. по електронен път жалба от „ФВ ПАРК-МОГИЛИНО
1“ЕООД-гр.Девня срещу Заповед №РД-21-04-328/15.10.2021г. на директора на
Областна дирекция "Земеделие"-Варна с искане да бъде отменена. По
жалбата било образувано гр. дело №2798/2022г. по описа на РС-Варна.
С
оспорената Заповед №РД-21-04-328/15.10.2021г. директорът на Областна дирекция
"Земеделие"–Варна на основание чл.37в, ал.4 и ал.13 от Закона за
собствеността и ползването на земеделски земи одобрил проект за служебно
разпределение на масивите за ползване на земеделските земи за стопанската 2021/2022г.
за землището на с.Аврен, общ. Аврен, обл. Варна между
няколко лица, сред които е и дружеството-жалбоподател.
В
съответствие с чл.37в, ал.5, изр. последно от ЗСПЗЗ, че заповедта по ал.4 може
да се обжалва по реда на АПК, в края на Заповед РД-21-04-328/15.10.2021г. били дадени
указания за реда и сроковете за оспорването й - че може да се обжалва пред Министъра на земеделието, храните и горите по реда на
чл.81 и следв. от АПК или пред Районен съд – Варна по реда на чл.145 и следв.
от АПК във вр. с §19, ал.1 от ЗИД на АПК. Указано е, че жалбата се подава в
14-дневен срок от съобщаването чрез Обл. дирекция „Земеделие“-Варна до Министъра
на земеделието, храните и горите, съответно до Районен съд – Варна.
Районният
съд взел предвид тези разпоредби, доказателствата представени с жалбата, материалите
в административната преписка и твърденията в писмените становища на страните и установил,
че Заповед №РД-21-04-328/15.10.2021г. е обявена на заинтересованите лица по
реда на чл.37в, ал.5 от ЗСПЗЗ като:
- на 15.10.2021г. била поставена на табло в
служба "Земеделие"-Аврен и на интернет страницата на ОбС "Земеделие"-Варна;
- на 20.10.2021г. била публикувана на интернет
страницата на Община Аврен в рубрика „Съобщения“, подрубрика
„Заповеди на отдел ОСЗГ“.
При
тези установявания РС приел, че от най-късната дата на обявяване на заповедта –
от 20.10.2021г. е започнал да тече 14-дневния срок за обжалването й по административен
ред пред по-горестоящият орган съгласно чл.84, ал.1 от АПК и пред съда съгласно чл.149, ал.1 от АПК. От тази дата 20.10.2021г. РС изчислил
и посочил в обжалваното определение, че 14-дневния срок за обжалване на
заповедта е изтекъл на 02.11.2021г.
РС
отчел също липсата на спор между страните по обстоятелството, че на 29.10.2021г.
- в този 14-дневен срок по чл.84, ал.1 от АПК–дружеството е подало жалба срещу Заповед №РД-21-04-328/15.10.2021г. до Министъра на
земеделието, храните и горите, съгласно възможността в чл.81, ал.1 от АПК и не
е подало жалба срещу заповедта до съда, съгласно чл.149, ал.1 от АПК. Въз
основа на това РС направил извода, че подадената след този срок жалба до РС /на
21.02.2022г./ по която е образувано делото пред него е недопустима за
разглеждане, поради което достигнал до извода, че съдебното производство по
жалбата на дружеството следва да бъде прекратено. С тези мотиви е постановено Определение
№4055/11.04.2022г., с което на основание чл.159, т.5 от АПК прекратил производството
по гр. дело №2798/2022г. по описа на РС-Варна.
Направения
в това Определение на РС -Варна краен извод, че жалбата с която е сезиран е
просрочена и е налице основание по чл.159, т.5 от АПК за прекратяване на
образуваното по повод на нея съдебно производство е правилен и законосъобразен.
Изводите
на РС са съобразени с приложимата в случая правна уредба в ЗСПЗЗ, тъй като в чл.37в,
ал.5 от ЗСПЗЗ се създава специален ред за обявяване на административния акт различен
от правилата в чл.61 АПК: заповедта по чл.37в, ал.4 от ЗСПЗЗ се обявява в
кметството и в сградата на общинската служба по земеделие и се публикува на
интернет страницата на общината и на съответната областна дирекция
"Земеделие". Този специален ред изключва общите разпоредби в АПК за съобщаване
на административните актове. Поради това правилно РС е приел, че с обявяването
на Заповед №РД-21-04-328/15.10.2021г. по посочените начини, адресатите й – участващите
в разпределението лица се считат за уведомени и за административния орган не е
възникнало задължение за личното й съобщаване /в този смисъл е произнасянето на
ВАС по делата от години, още от Определение №12353 от 21.10.2009г. на ВАС по адм.
дело №5013/2009г./. Поради това правилно и в интерес на дружеството РС приел, че
заповедта му е била обявена на 20.10.2021г. и от тогава започнал да тече 14-дневния
срок за обжалването й по административен и по съдебен ред.
Неправилно РС изчислил и посочил в обжалваното
определение, че този 14-дневен срок изтекъл на 02.11.2021г., тъй като 14-тия
ден считано от обявяването на акта на 20.10.2021г. се явява 03.11.2021г. /присъствен
ден/. Това обаче не е довело до неправилност на крайния му извод, че подадената
на 29.10.2021г. до МЗХГ жалба на дружеството срещу заповедта е била депозирана
в срок, а жалбата му до съда не е депозирана в срок.
Тъй
като с жалбата е упражнено правото на оспорване не акта по административен ред,
приложение намира чл.97 от АПК. Съгласно чл.97, ал.1 от АПК когато компетентния
да се произнесе по жалбата орган е едноличен, той следва да се произнесе с
решение по жалбата в двуседмичен срок от получаване на преписката. Когато компетентния
да разгледа жалбата орган не се произнесе в срока по чл.97, ал.1 от АПК,
законосъобразността на административният акт може да се оспори чрез
административния орган издал акта пред съда, когато актът подлежи на оспорване
пред съда, съгласно чл.97, ал.5 от АПК.
Т.е.
в случая 14-дневен е бил срока на МЗХГ да се произнесе по жалбата на
дружеството, считано от постъпването й с преписката в МЗХГ , а след изтичането
на този срок, при липсата на постановено в него решение, е започнал да тече за
дружеството 14-дневния срок за обжалване на заповедта пред съда.
В
случая в становището до РС подадено на 05.04.2022г. от представителя на ОД“Земеделие“-Варна се твърди, че подадената на
29.10.2021г. жалба от дружеството до МЗХГ срещу Заповед
№РД-21-04-328/15.10.2021г. с преписката е постъпила в МЗХГ на 23.11.2021г. Това
не се оспорва, нито се опровергава с доказателства от „ФВ ПАРК-МОГИЛИНО
1“ЕООД-гр.Девня. Тъй като сезирания с оспорването орган е едноличен, за него от
23.11.2021г. е започнал да тече 14-дневния срок по чл.97, ал.1 от АПК за произнасяне
по жалбата. Този срок за произнасяне на горестоящия орган е обхващал периода от
24.11.2021г. до 07.12.2021г. вкл. Тъй като няма произнасяне по жалбата на
дружеството срещу заповедта от МЗХГ, считано от 08.12.2021г. е започнал да тече
14-дневния срок по чл.97, ал.5 от АПК, който обхваща периода от 08.12.2021 до
21.12.2021г. включително, в който за „ФВ ПАРК-МОГИЛИНО
1“ЕООД-гр.Девня е възникнало правото да оспори Заповед
№РД-21-04-328/15.10.2021г. която е първоначалния административен акт пред
РС-Варна.
Това
е така и по аргумент от уредбата в АПК, защото за сроковете за съдебното
оспорване в хипотезата на предприето оспорване по административен ред пред
по-горестоящия административен орган е приложим чл.149, ал.3 от АПК съгласно който
когато актът е бил оспорен по административен ред, 14-дневния срок по ал.1 за
оспорването на акта по съдебен ред започва да тече от съобщението, че по-горестоящият административен орган се е произнесъл с
решение, а ако органът не се е произнесъл - от крайната дата, на която е
следвало да се произнесе.
След
като до 07.12.2021г. вкл. МЗХГ не се е произнесъл с решение по жалбата срещу заповедта,
за „ФВ ПАРК-МОГИЛИНО 1“ЕООД-гр.Девня е започнал да тече 14-дневния срок за
оспорването й пред съда считано от 08.12.2021г. до 21.12.2021г. На 22.12.2021г. за дружеството вече е било преклудирано правото му да оспори заповедта пред РС-Варна.
Поради
това подадената от него по електронен път чрез ОД“Земеделие“-Варна
на 21.02.2021г. жалба срещу Заповедта до РС-Варна се явява депозирана почти два
месеца след срока и правилно е преценена от РС- Варна като просрочена. Правилно
и законосъобразно РС-Варна направил извода в атакуваното определение, че
жалбата е недопустима и прекратил съдебното производство на основание чл.159 т.5
от АПК.
С
оглед изложеното изцяло неоснователни са доводите в частната жалба, че срокът
за обжалване на заповедта е започнал да тече от 08.02.2022г., на която дружеството
получило писмо №66-4772/29.12.2021г. на директора на дирекция „ПОК“ в МЗХГ, от съдържанието
на което извлича извода, че жалбата му срещу заповедта до МЗХГ е оставена без
уважение от по-горестоящия орган.
Изцяло
основателни са доводите в писмения отговор на ответника по частната жалба,
заявени и в становищата до РС-Варна, че произнасянето на по-горестоящия административен
орган след срока с акт и връчването му не водят до пораждане отново за дружеството
на право на оспорване на заповедта пред съда. Това право е възникнало с
изтичане на срока, в който МЗХГ е следвало да се произнесе по жалбата, по
аргумент от чл.149, ал.3 от АПК, който 14-дневен срок както бе посочено по-горе
на 22.12.2021г. вече е изтекъл и правото на оспорване на първоначалния акт пред
съда е преклудирано.
Тъй
като в случая не се спори между страните, че след постъпване на жалбата срещу
заповедта в МЗХГ няма произнасяне на министъра на земеделието, храните и горите
в 14-дневния срок, а и изведеното писмо с №66-4772/29.12.2021г. на директора на
дирекция „ПОК“ в МЗХГ не изхожда от сезирания с жалбата орган, по аргумент от изложените
по-горе правни разпоредби на ЗСПЗЗ и АПК, получаването му на 08.02.2022г. от дружеството
не поражда за него ново право на оспорване на заповедта и не започва да тече нов
14-дневен срок за сезиране на РС-Варна.
Поради
това правилно и законосъобразно РС заключил, че подадената на 21.02.2022г. по
ел. поща в ОД“Земеделие“-Варна жалба на дружеството срещу
Заповед №РД-21-04-328/15.10.2021г. на Директора на ОД„Земеделие“-гр.Варна е депозирана след срока за оспорване и я оставил без
разглеждане като недопустима и на основание чл.159, т.5 от АПК прекратил
образуваното по повод на нея съдебно производство. Съдът дължи проверка на заповедта
само в допустимо съдебно производство. Срокът за подаване на жалба е преклузивен,
поради което спазването му е абсолютна процесуална предпоставка за
допустимостта на жалбата, за което съдът следи служебно при всяко положение на
делото. Просрочената жалба е недопустима за разглеждане по същество, поради
което правилно РС не я разгледал, а прекратил образуваното по нея съдебно
производство.
По
изложените съображения настоящият състав намира частната жалба за
неоснователна, тъй като не се установи наличие на основание за отмяна на обжалваното
определение и то следва да бъде оставено в сила.
При
този изход на спора, своевременно направеното искане от представителя на ответника
по частната жалба за присъждане на юрисконсултско възнаграждение следва да бъде
уважено. На основание чл.143, ал.3 от АПК във вр. чл.228 във вр. чл.236 от АПК частния жалбоподател „ФВ ПАРК-МОГИЛИНО 1“ЕООД-гр.Девня следва
да заплати на ответната страна Областна дирекция „Земеделие“-гр.Варна сумата в размер на 50лв. за юрисконсултско възнаграждение,
определено съгласно чл.25а, ал.3 от Наредбата за заплащането на правната помощ
във вр. чл.37 от ЗПП, с оглед сложността на спора и обема на осъществените процесуални
действия от юрисконсулта.
Водим
от това , Съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ
В СИЛА Определение №4055/11.04.2022г. постановено по гр. дело №2798/2022г. по
описа на на Районен съд-Варна.
ОСЪЖДА
„ФВ ПАРК-МОГИЛИНО 1“ЕООД-гр.Девня с ЕИК ********* да заплати на Областна
дирекция „Земеделие“-гр.Варна сумата в размер на 50лв./петдесет
лева/ за юрисконсултско възнаграждение.
Определението
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.