Р Е Ш Е Н И Е
Номер: 10.07.2018 година град Стара Загора
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СтарозагорскиЯТ районен
съд ІІ наказателен
състав
На 25 май
Година: 2018
В публичното заседание, в следния
състав:
Председател: ДИМИТЪР ГАЛЬОВ
Секретар: М.Пенева
разгледа докладваното от съдията
Димитър Гальов
АНД № 422 по описа за 2018
година
и за да се произнесе, съобрази
следното:
Производството е по чл.59 и сл.
от ЗАНН.
Обжалвано е наказателно постановление № 1072 от 20.11.2017г. на Кмета на
Община Стара Загора, с което на жалбоподателя Е.Е.М., с адрес *** е наложено
административно наказание „глоба” в размер на 100.00 /сто/ лева, за нарушение
по чл.177, ал.1, т.3 от Закона за ветеринарномедицинската дейност. Иска се
отмяна на обжалваното НП, тъй като санкционираното лице не се считало за
виновно и описал своите възражения против съставения му по-рано акт за
установяване на нарушение. Сочи, че изпълнил съвестно и отговорно направеното
му предписание № 24041-003 от Д-р М. К., което прилагал към жалбата си. В съдебно
заседание се явява лично и поддържа жалбата си. Моли, съдът да постанови
решение, с което НП да бъде отменено изцяло, защото нямало доказателства, че
извършил това нарушение.
Въззиваемата страна- Община Стара Загора
изпраща представител в съдебно заседание, който оспорва жалбата и моли НП да
бъде потвърдено, като законосъобразно.
Съдът,
като прецени събраните доказателства, ведно с доводите и становищата на
страните и служебно провери правилността на обжалваното наказателно
постановление, приема за установено следното:
Жалбата е редовна и допустима, тъй като е подадена в законоустановения срок от надлежна страна – санкционирано лице, което има правен интерес от оспорването и е подадена срещу акт, подлежащ на съдебен контрол.Констатираното е предпоставка за разглеждането й по същество, при което съдът намери следното:
На жалбоподателя Е.М. бил
съставен Акт за установяване на административно нарушение № 21924/1072 от 02.10.2017г.,
за това, че на 03.09.2017г. около 23.45 часа в гр.Стара Загора, на
ул.”М.М.Кусев” и ул.”Христо Ботев”, пред военния стол, по данни на свидетеля М.Г.Д.,
който се прибирал със своите 3 броя домашни кучета, порода „Пинчер”,
пострадалият Д. бил пресрещнат случайно от жалбоподателя М. Последният също
разхождал куче, порода „Ротвайлер” с повод, но без намордник. Сочи се, че
кучето на М. било агресивно. Проявило необоснована агресия към едно от кучетата
на Д., като го захапало и го умъртвило на място. Деянието е квалифицирано като
нарушение по чл.177, ал.1, т.3 от Закона за ветеринарномедицинската дейност /за
краткост ЗВМД/. Сочи се, че нарушителят отказал да подпише акта, което било
удостоверено от съответен свидетел.
Видно
от съдържанието на обжалваното НП, като описание на нарушението се сочат същите
обстоятелства, по начина по който са описани в акта.
Действително, както сочи жалбоподателя, след съставяне на акта подал
писмено възражение, в което твърди, че кучето му майк, порода „Ротвайлер” не
проявило агресия, а само се защитавало, тъй като непознатото за него лице било
пуснало няколко кученца, които се разхождали свободно. Те бягали свободно из
тревните площи, уринирали, а М. направил забележка на стопанина им да ги върже
и да ги прибере, защото кучетата му се доближавали опасно близо до неговото
куче. Стопанинът им не предприел такива действия, а в следващия момент едно
„кученце” се хвърлило с ръмжене и лаене
срещу ротвайлера на жалбоподателя, при което последвала реакция на самозащита.
Както се установява от съдържанието на наказателното постановление, в него
подробно са обсъдени възраженията на жалбоподателя срещу съставения акт за
установяване на нарушение, като е даден аргументиран отговор на всички доводи
на жалбоподателя. Според административно-наказващият орган са налице достатъчно
данни , от които може да се направи категоричен извод за наличие на агресивно
поведение от страна на кучето, порода „Ротвайлер”, което представлявало
опасност за живота и здравето на други животни. Тезата на жалбоподателя, че
кучето му се отбранявало срещу малко куче от породата „Пинчер” била отхвърлена,
като неоснователна. Жалбоподателят, не изпълнил задължението си съгласно
посочената норма- чл.177, ал.1, т.3 от ЗВМД, а именно да разхожда агресивното
си куче освен с повод и с намордник, чиято цел била именно предотвратяване на
инциденти между това куче и други животни или хора. С нарушаване на цитираната
забрана, Е.М. виновно извършил вмененото му нарушение, поради което наказващият
орган му определил административно наказание глоба в размер на 100 лева.
Изрично е посочено, че хипотезата на чл.28 от ЗАНН не е приложима.
От
ангажираните в процеса свидетелски показания на свидетелите С.К. и Д.Т. се
установява, че актът бил съставен, по повод подане сигнал от страна на
пострадалия М.Г.Д., чието кученце било умъртвено от животното на жалбоподателя.
По данни на Д., същият се прибирал и пренасял багаж към дома си около 23.45
часа на 03.09.2017г. Заедно с него били и 3 броя малки кучета от породата
„Пинчер”. При случайно разминаване с жалбоподателя и воденото от него куче
„Ротвайлер”, на име „майк”, последният захапал едно от кученцата на свидетеля М.Д. и то било
умъртвено. По данни на Д. кучето на М. било с повод, но без намордник.
Впоследствие, М. бил установен и служителите на общинската администрация го
уведомили, че ще му бъде съставен акт за извършено нарушение. Жалбоподателят
отказал да подпише акта, което обстоятелство било установено с подписа на съответен
свидетел.
По
делото бяха изслушани като свидетели и М.Г.Д. и Г.Д.Д. От показанията им се
установява категорично времето и мястото, където се срещнали с жалбоподателя и
неговото животно. Всъщност по делото не се спори, че на посочената дата и място
тези лица са се срещнали и то случайно, както и че били придружавани от своите
животни, а животното на Д. било от дребна порода. Спори се само относно
причината, поради която ротвайлерът захапал кучето на семейство Д. Тук следва
да се отбележи, че независимо дали кучетата на други хора са се придвижвали
свободно или са били с повод, животното на М. следвало да бъде освен с повод и
с намордник. Извън всякакво съмнение е, че това животно било агресивно, което
се установява и от подадените жалби за друг инцидент по-рано, при което отново
било умъртвено куче на сем.Д., което се случило предходната година на друго
място в гр.Стара Загора. Според показанията на М.Д. и Г.Д. ротвайлерът на
жалбоподателя бил известен с агресията си. Според заявеното от тях „в стационната градина сме чували, че щом „майк” влиза
в градината, другите кучета бятаг, защото е агресивно…”След
инцидента на 03.09.2017г. свидетелите посетили ветеринарна клиника в гр.Стара
Загора, където лекарят констатирал, че домашният любимец на семейство Д. бил
умъртвен. Според заявеното допълнително от свидетеля Д., тя не могла да се
снабди с документ от съответната клиника, за това, че кучето загинало на
посочената дата, защото вечерта при прегледа лекарят не го записала в журнала
на клиниката, тъй като било починало. Обаче, за състовомерността на деянието
вменено на жалбоподателя не се изиска доказването на факта каква точно била
причината за смъртта на кучето на сем.Д. Жалбоподателят не е обвинен, за това,
че допуснал собственото му домашно животно да умъртви друго, а само за това, че
на посочената дата и място разхождал на обществено място любимеца си с повод,
но без намордник, който е задължителен за агресивни кучета като неговия
ротвайлер. Именно в това се състои осъществяването на административното
нарушение. Всички останали обстоятелства само описват подробно случилото се, но
не се включват в състава на вмененото му нарушение, поради което не следва да
бъде доказано по категоричен начин нито точната причина за смъртта на животното
на Д., нито има значение дали техните животни били с повод или уринирали на
обществено място и дали правел забележка за това на стопанина им. Следва да се
отбележи, че размяната на роли в настоящият процес е недопустима и единствено
контролните органи могат да извършват действия в своята компетентност,
включително да обвиняват едно или друго лице в извършването на някакво
административно нарушение. В настоящото производство не могат да бъдат
установявани факти относно евентуално извършено нарушение от други лица, като
дали други лица извеждали кучетата си на разрешено или на забранено място, дали
били с повод или не.
Обстоятелството,
че на 02.10.2017г. било съставено предписание от длъжностно лице при ОДБХ-
гр.Стара Загора и дали били изпълнени дадените в него указания не могат да се обсъждат
в настоящото административнонаказателно производство, защото са извън неговия
предмет. В този смисъл, дори да се кредитират с доверие показанията на
свидетеля М. В. /майка на жалбоподателя/, изслушана в хода на съдебното
следствие по негово искане, относно факта, че бил поставен на определено място
чип на домашния любимец на жалбоподателя, в изпълнение на указаното от
предписанието, то този факт не може да промени извода, че на посочената дата
било извършено нарушението описано по-горе.
При
извършената цялостна служебна проверка на акта и постановлението предмет на
настоящото производство, съдът намира, че в случая не са допуснати процесуални
нарушения, защото и акта и НП отговарят на всички изисквания, съответно на
чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Още със съставяне на акта са подробно са описани и конкретизирани
обстоятелствата относно вмененото на жалбоподателя нарушение, а именно че се
повдига обвинение за това, че кучето, порода ротвайлер било с повод, но без
намордник, което е задължително за агресивни животни. Последната констатация
също е обоснована от съответни доказателствени източници и подадени жалби срещу
същото животно за друга предходна агресивна проява на животното на
жалбоподателя, също завършила фатално за пострадалото домашно животно. Както се
сочи в посочената като нарушена законова разпоредба, а именно нормата на
чл.177, ал.1, т.3 от ЗВМД „ Забранява се…т3. Извеждането на кучета без повод, а на агресивни кучета - и без
намордник.” Формулировката на административнонаказателното обвинение в
акта, пресъздадена по същия начин и в наказателното постановление съдържа ясно
и точно описание на нарушението.
Въз основа на
установено по несъмнен начин нарушение, било издадено законосъобразно
обжалваното наказателно постановле-ние, съгласно санкционната норма на чл.428
от ЗВМД. Санкцията в тази норма е фиксирана от законодателя и не подлежи на
изменение нито от страна на административнонаказващия орган, нито е в
правомощията на съда. Определена е глоба в размер на 100 лева точно в
съответствие с указаното от законодателя. По тази причина е безпредметно
обсъждането дали наложеното наказание съответства на тежестта на нарушението.
За пълнота на
изложението следва да се отбележи и че институтът на чл.28 от ЗАНН в случая е
неприложим. Процесното нарушение не е с по-ниска степен на обществена опасност.
Такова твърдение дори би било недопустимо и меко казано цинично, предвид
последствията от извеждането на агресивното куче на жалбоподателя на обществено
място, без намордник и захапването на домашното животно на сем.Димитрови, което
впоследствие загинало. При това положение, наказващият орган правилно
санкционирал жалбоподателя с предвиденото в закона административно наказание,
защото законодателят не предвижда друга възможна санкция за такова нарушение.
По изложените
съображения, Съдът намира подадената жалба за неоснователна, с оглед
констатациите на съда в обстоятелствената част на настоящия съдебен акт, от
което произтича оставянето й без уважение, респективно цялостно потвърждаване
на обжалваното НП, като законосъобразно.
Ето защо и на
основание чл.63, ал.1, предл.1 от ЗАНН, Съдът
Р Е
Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
изцяло Наказателно постановление № 1072 от 20.11.2017г. на Кмета на Община Стара Загора, с което на Е.Е.М.,
с адрес ***, е наложено административно наказание „глоба” в размер на 100 /сто/
лева.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба пред Административен съд – град
Стара Загора, по реда на Глава Дванадесета от АПК, на основанията предвидени в
НПК, в 14-дневен срок от получаване на съобщението до страните, че е изготвено.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: