МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА ПО НОХД № 105/2018
год. по описа на Варненски окръжен съд
Производството е разгледано по реда на
глава двадесет и седма от НПК – съкратено съдебно следствие.
Варненска
окръжна прокуратура е внесла обвинителен акт срещу подсъдимия В.И.П.
- живущ ***, ЕГН **********, за това, че
на
06.06.2017год., в гр. Варна, от жилище, находящо се в приземен етаж на жилищна
кооперация, с административен адрес: гр. Варна, ул. „Кестен", № 15,
извършил кражба - отнел чужди движими вещи - 1бр. преносим компютър, марка „ HP Pavilion-15", 1брой мобилен телефонен
апарат, марка „ Samsung
Galax-G-7.Gold", 1брой сребърна гривна, марка „
Пандора" и сумата от 10.00 лева от владението и собственост на Е.Б.Х.,
2бр. дебитни карти на банка „Уникредит Булбанк" на името на С.П.С. и 1 бр.
ключодържател — пепелник от владението и собственост на С.П.С., както и 1 бр.
мъжки ръчен часовник марка „Grandeux"
на
фирма „Q&Q" от владението
и собственост на В.Р.К., всичко на обща стойност 1460.30 лева, с намерение
противозаконно да ги присвои, като бидейки заварен на мястото на извършване на
престъплението употребил сила и заплашване спрямо Е.Б.Х., за да запази
владението върху откраднатите вещи, като грабежът е извършен при условията на
опасен рецидив – престъпление по чл.199
ал.1 т.4 вр. чл. 198 ал.3 от НК
Производството
по делото е протекло по реда на глава двадесет и седма и конкретно по чл. 371,
т.2 от НПК, по инициатива на подсъдимия и защитата, заявено на основание чл.
248, ал.1, т.4 от НПК при разглеждане на делото в разпоредително заседание.
С
протоколно определение в открито съдебно заседание от 12.03.2018 год.
подсъдимият се възползва от особените правила в глава двадесет и седма от НПК и
на основание чл. 371, т. 2 от НПК призна изцяло фактите изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт, като се съгласи да не се събират
други доказателства за тези факти. Съдът след като установи, че самопризнанието
на подсъдимия по чл. 371, т. 2 от НПК се подкрепя от събраните на досъдебното
производство доказателства с определение обяви, че при постановяване на
присъдата ще ползва самопризнанието, без да събира други доказателства за
фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт. Поради това и
на основание чл.373, ал.2 от НПК, съдът при провеждане на съдебното следствие
не извърши разпит на подсъдимия, свидетелите и вещите лица за деянието описано
в обвинителния акт.
По
време на съдебното заседание подсъдимият В.И.П., както беше
посочено по-горе призна изцяло фактите изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт, признава и вината си.
При
последната дума по отношение на наказанието моли за налагане на адекватна
присъда, като уточнява - в размер поискан и от представителя на ВОП.
Служебният
защитник съобразно разпоредбата на глава 27 от НПК не оспорва така изложената в
обвинителния акт фактическа обстановка. Пледира, че подсъдимият е имал добро
поведение по време на разследването, участвал е доброволно в провеждане на
следствения експеримент, осъзнал е вината си и съжалява за извършеното. Счита,
че са налице смекчаващи отговорността обстоятелства, предвид оказаното
съдействие на разследващите органи. По отношение на наказанието, моли същото да
бъде определено към минимума, като се съгласява то да бъде в размер посочен от
представителя на обвинението.
Представителят на прокуратурата в
пледоарията си поддържа обвинението срещу подсъдимия и намира, че е доказано по
несъмнен и категоричен начин, като се имат предвид и неговите самопризнания, с
което не оспорва така предявеното му обвинение, и което се подкрепя и от
другите гласни и писмени доказателства.
Счита, че е налице съдействие от
страна на подсъдимия при воденото разследване, тъй като е спомогнал и за
разкриване и на друго престъпление, което би следвало да се отчете като
смекчаващо отговорността обстоятелства.
По отношение на наказанието моли
същото да бъде определено при смекчаващи отговорността обстоятелства,
определено в размер на ШЕСТ ГОДИНИ
лишаване от свобода, което да бъде намалено с 1/3 и му бъде наложено
наказание в размер на ЧЕТИРИ ГОДИНИ лишаване от свобода, което да изтърпи при
строг режим,тъй като престъплението е извършено при условията на опасен
рецидив. По отношение на гражданския иск моли да бъде уважен изцяло.
Гражданският ищец редовно призован, не
се явява в съдебно заседание, не сочи уважителни причини, поради което не взема
становище.
От събраните и проверени в съдебно
заседание гласни и писмени доказателства, преценени поотделно и в тяхната
съвкупност, и с оглед направеното от подсъдимия самопризнание и съобразно
императивната разпоредба на чл373, ал.3 от НПК съдът намери за установено
следното от фактическа и правна страна:
ОТ
ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Подсъдимият В.И.П. е роден на *** година, в гр.
Търговище, живущ *** български гражданин, със средно образование, не работи,
неженен, ЕГН **********. Осъждан многократно, с влезли в сила присъди, като
следва:
С влязла на 28.06.2006 год. присъда по
НОХД № 2785/06 г. на ВРС за извършено като престъпление по чл. 194, ал.1 от НК,
като му е било наложено наказание „пробация", включваща мерки по т.1 и т.2
на чл. 42а, ал.2 за срок от 6 месеца. Това наказание е било заменено с лишаване
от свобода за срок от 3 месеца, чието изпълнение е отложено за срок от Зг. по
ЧНД № 2243/06г. по описа на ВОС;
С влязла на 23.03.2007г. в сила
присъда по НОХД № 3757/07г. на ВРС за извършено престъпление по чл. 206, ал.1
от НК, като му е било наложено наказание лишаване от свобода за срок от 9
месеца;
С присъда по НОХД № 4400/08г. , вл. в
сила на 31.12.2008г., за престъпление по чл. 195, ал.1, т.4 и т.7 от НК му е
наложено наказание лишаване от свобода за срок от 11м. и 25 дни;
С присъда по НОХД № 2647/08г. , вл. в
сила на 18.02.2009г., за престъпление по чл. 195, ал.1, т.4, т.5 и т.7 от НК му
е наложено наказание лишаване от свобода за срок от 11м. ;
С присъда по НОХД № 5241/08г. , вл. в
сила на 09.04.2009г., за престъпление по чл. 195, ал.1, т.З и т.7 от НК му е
наложено наказание лишаване от свобода за срок от 9м.;
С присъда по НОХД № 4055/09г., вл. в
сила на 30.09.2009г., за престъпление по чл. 195, ал.1, т.З и т.7 от НК му е
наложено наказание лишаване от свобода за срок от 10м. ;
С присъда по НОХД № 1206/10 г. , вл. в
сила на 04.03.2010г., за престъпление по чл.196, ал.1, т.2, вр. 195, ал.1, т.4
и т.З от НК му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от 1г.;
С присъда по НОХД № 5993/09г. , вл. в
сила на 09.03.2010г., за престъпление по чл. 195, ал.1, т.З и т.7 от НК му е
наложено наказание лишаване от свобода за срок от 8м.;
С присъда по НОХД № 1607/11г., вл. в
сила на 22.03.2011г., за престъпление по чл. 196, ал.1, т.2, вр.чл. 195, ал.1,
т.З от НК му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от 1г. и 2м.;
С присъда по НОХД № 6762/11г. , вл. в
сила на 02.05.2012г., за престъпление по чл. 196, ал.1, т.2, вр.чл. 195, ал.1,
т.4 и т.З от НК му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от 1г. и
2м.;
С присъда по НОХД № 5132/14г. , вл. в
сила на 30.12.2014г., за престъпление по чл. 196, ал.1, т.1, вр.чл. 194, ал.1
от НК му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от 1г. и 4м.;
С присъда по НОХД № 4565/14г. , вл. в
сила на 27.02.2015г., за престъпление по чл. 196, ал.1, т.2, вр.чл. 195, ал.1,
т.4 и т.З от НК му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от 2г. и
8м., което е групирано с наказанието по НОХД № 4565/14г. и на осн. чл. 24 от НК, като общо наказание е увеличено с 6 месеца;
С присъда по НОХД № 453/16г. , вл. в
сила на 03.02.2016г., за престъпление по чл. 196, ал.1, т.1, вр.чл. 194, ал.1
от НК му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от 1г. и 6м.;
С определение по ЧНД № 717/16г. на ВРС
от 29.02.2016г., вл. в сила на 11.05.2016г., е извършено групиране на
наказанията по НОХД с №№ 5132/14г., 4565/14г. и 453/16г. по описа на ВРС, като
е било определено общо наказание в размер на най- тежкото от тях, а именно
лишаване от свобода за срок от 2г. и 8 месеца. На основание чл. 24 от НК, така
определеното общо наказание е увеличено с 8 месеца.
Наказанието
по това ЧНД е било изтърпяно на 20.12.2016г.
Видно е, че настоящото престъпление е
извършил при условията на опасен рецидив.
Подсъдимият В.И.П. бил регистриран по
постоянен адрес ***, но не живеел на адреса. Там живеела сестра му. След
излизането му от Затвора - Варна, на 20.12.2016г., се настанил да живее в дома
на свой далечен роднина в кв. „Виница", гр. Варна. Родителите му били
починали.
Поради това, че подсъдимият бил
наркозависим често извършвал кражби на чужди движими вещи, които продавал, за
да си набавя наркотици. Понякога, макар и рядко, когато намерил работа, полагал
труд срещу заплащане.
Свидетелката Е.Б.Х. ***. В началото на
месец май 2017 год, тя започнала работа в заведение, находящо се в КК „Златни
пясъци", където работила и св. С.П.С.. Двете момичета взели решение да
наемат обща квартира в гр. Варна. В изпълнение на взетото решение, на
15.05.2017г., те се нанесли в нает от тях апартамент, находящ се в приземния
етаж на жилищна кооперация в гр. Варна, ул. „Кестен", № 15. Наемодатели
били свидетелите М.Ж. Г. и съпругът й - св. Г. Д. Г., които обитавали апартамент
на първия етаж, в същата жилищна кооперация. В същата кооперация, на третия
етаж живеела внучката на сем. Г. - св. Л.В. А.. Наетото от свидетелките Х. и С.
жилище било с три стаи, от които едната стая - хол с кухня и две спални. Холът
и кухнята, ползвали и двете, а всяка от тях ползвала самостоятелно по една
спалня. В дъното на коридора на жилището имало врата, която водила към вътрешен
двор на кооперацията. В двора имало оформени градинки с цветя и асма /лозница/,
която опирала до оградата на имота. Дворът бил на значително по - ниско ниво от
улицата, поради което вървейки по улицата, всеки гражданин би могъл да огледа
вътрешния двор и кооперацията от тази й част. Двете момичета отглеждали котка,
поради което оставяли отворен прозореца на кухнята, за да излиза в задния двор.
На 06.06.2017г., около обяд, св. С. и
пристигналият й на гости приятел - свидетелят В.Р.К. излезли от жилището с
намерение да се разходят из града, след което да нощуват в хотел.
На същата дата, подс. П. бил на гости
у свой приятел, който живеел във високите блокове в „Цветен квартал", гр.
Варна. Тръгнал си около 19.00 ч. и си купил две бири от кварталния магазин.
Седнал на пейка в близкия парк и изпил бирата. Междувременно, говорил по
телефона със своя приятел с малко име Ю., който живеел в кв. „Аспарухово"
и се разбрали, около 22.00ч., да му отиде на гости. След известно време,
подсъдимият изпитал нужда да отиде до тоалетна и тръгнал към един „тунел"
на жилищна кооперация, намиращ се на ул. „Кестен". Когато стигнал до
„тунела", преминал през него и стигнал до вътрешен двор на една кооперация
и възнамерявал да достигне до края на оградата, където да уринира. В този
момент обаче видял, че в съседната кооперация имало отворен прозорец на
жилището, което се намирало на приземния етаж. Това било жилището, в което
живеели св. Х. и св. С.. В жилището било тъмно, нямало светнати ел. крушки.
Тогава той решил да влезе в жилището и да извърши кражба на вещи, които се
намират в него. Тъй като нивото на двора било значително по - ниско от това на
пътя, където се намирал, подсъдимият прескочил сравнително ниската в тази част
ограда, стъпил на намиращият се в ъгъла на двора пластмасов бидон и скочил в
двора. Приближил до отворения прозорец, отворил мрежестата рамка и влязъл в
жилището. Видял, че се намирал в общо помещение от хол и кухня. Светнал ел.
крушката и огледал наоколо. Видял, че на дивана имало лаптоп, който бил с
незатворен капак. Преносимият компютър бил марка „НР Pavilion 15 -no51su",
закупен на 16.06.2016 г. за сумата от 450 лева, като до него имало и зарядно за
компютъра. Взел намиращата се до тях чанта и поставил преносимия компютър и
зарядното устройство в нея. Тъй като не харесал други вещи, подсъдимият излязъл
от хола, изгасил ел. крушката и отишъл в спалнята на св. Х.. От малката масичка
вземал една гривна. Видял, че на леглото й се намирала дамската й чанта, взел я
и излязъл от стаята й. Оставил дамската чанта в коридора с намерение да я вземе
като напуска жилището, след което влязъл в стаята на св. С..
От нощното шкафче взел часовника на
св. К., който бил марка „Grandeus" , закупен през 2013г. за сумата от 120
евро. Взел и един пепелник, който бил собственост на св. С., закупен за 4 лева.
Подсъдимият видял, че в стаята се намира дамската чанта на св. С., отворил я,
изсипал цялото й съдържание на спалнята и от нея вземал само двете й дебитни
банкови карти, издадени от „Уникредит Булбанк". Двете карти били издадени
по една и съща нейна банкова сметка ***, по която имало наличност 80 лева, След
като вземал двете карти, подс. П. чул шум, взел намиращото се на едното шкафче
ножче, към което имало закачени ключове. Откачил ключовете и взел от спалнята
едно жълто на цвят одеало с намерение да се покрие и да напусне жилището през
прозореца, от където бил влязъл.
Около 23.30 ч. на 06.06.2017г.,след
приключване на работната й смяна, св. Х. се прибрала у дома си. След като
отключила входната врата на апартамента, тя влязла в своята спалня и
забелязала, че вещите, които се намирали върху разположената до прозореца
масичка били разместени и от тях липсвала сребърна гривна, марка
„Пандора", с поставени на нея 6 допълнителни фигурки. Гривната била
оригинална, със сертификат, закупена за сумата от 1000 лева. През това време,
тя усетила, че вратата на другата спалня се отворила, като си помислила, че е
станало течение. След секунда - две, дочула шумолене, но си помислила, че е
влязла някоя котка. В този момент, подс. П. изсипвал съдържанието на чантата на
св. Х. в коридора и взел от там мобилния й телефон марка „Samsung Galax J- 7
2016 GOLD, който бил закупен на изплащане от майка й. Телефонът бил с ИМЕЙ
357125076882699 и бил активиран със СИМ - карта с телефонен номер **********.
Взел и една банкнота от 10 лева, която се намирала в портфейла й и ги поставил
в джоба на дрехите си. Малко след това вратата на нейната стая се отворила. На
прага на вратата се появил подсъдимият, който държал с двете си ръце одеало,
поставено пред тялото му, като същото скривало и лицето му. Одеалото било на
съквартирантката й, в жълт цвят с бели елементи и се намирало в нейната стая
преди това. Св. Х. се изплашила и побягнала в кухнята, като затворила вратата и
я притиснала с тяло, с надеждата, че подсъдимият няма да влезе. В кухнята било
тъмно, влизала светлина само през прозорчето на вратата, тъй като в коридора
била светната крушката. Подсъдимият, бутайки, отворил вратата и влязъл в
кухненското помещение. Тъй като била изплашена, св. Х. клекнала и извикала
„Помощ", на два пъти. Подсъдимият й казал да седне на земята, и, че ще я
завие с одеялото. Казал й да не вика, да пази тишина и, че няма да я нарани, но
в този момент, свидетелката видяла, че в дясната си ръка обвиняемият държи
ножче, чието острие било насочено към нея, което тя разпознала, че е на св. К..
Преди това ножчето се намирало в спалнята на съквартирантката й. Подсъдимият
попитал св. Х. къде е ключът за входната врата, при което тя му отговорила, че
е или в чантата й, или по земята. След като намерил ключа, той заключил
входната врата и се върнал при седящата завита с одеялото свидетелка. Казал й
да стане и бидейки така завита да отидат в нейната стая. Държал я с ръка и
бутайки я, я водил, тъй като все още била завита с одеалото. Когато влезли в
стаята й, където било светло, подсъдимият казал на св. Х., както е покрита с
одеялото да седне на леглото и тя се подчинила. Тогава тя го помолила да й даде
котката, а той я уверил, че няма да стори нищо на животното. През това време,
подсъдимият тръгнал да излиза от жилището, като преминавайки през коридора, се
спънал в разпилените преди това вещи от чантата й. В този момент, от към
вратата към вътрешния двор се чул гласът на св. М. Г., която чула виковете за
помощ на св. Х.. Тя на няколко пъти попитала „Ехоо, има ли някой тук". Тъй
като чул, че вратата се отваря, подс. П. се върнал в стаята при св. Х. и от там
казал: „Аз съм приятелят й! Не влизай", като бутнал с ръка св. Х., за да
потвърди казаното от него. Тя в първия момент нищо не казала, но той отново я
побутнал и й казал „Кажи и ти, че съм приятеля ти и да не влиза". Тогава
св. Х. казала „ Не влизай, не влизай". Св. Г. обаче чула думите на
обвиняемия и се усъмнила, че нещо се случва в жилището и извикала по име
съпруга си. Очаквайки, че той скоро ще дойде, св. Г. отворила вратата и решила
да влезе вътре. В този момент обаче, подс. П. взел чантата, заедно с
поставените в нея лаптоп и зарядно за него, тъй като другите откраднати вещи
бил поставил в джоба на дрехата си, и излязъл през прозореца, от който преди
това бил влязъл в жилището, като на масата в кухнята оставил ножчето на св. К..
В момента, в който прескачал през прозореца, св. Г. го видяла. Той също я видял
и й казал „Влез, влез и я успокой". Когато прескачал прозореца, от
носената от него чанта паднало зарядното устройство на лаптопа на св. Х., което
тя по- късно намерила. Тичайки, обвиняемият стигнал до ъгъла на двора, от
където преди това влязъл, качил се на бидона, проврял се между конструкцията на
асмата и оградата, и напуснал имота. През това време на двора била излязла и
св. А., която възприела напускането на имота от подсъдимия и видяла, че мъжът
бягал в посока на булеварда. Излезли и други съседи. Докато тичал, от джоба му
паднал ръчния часовник на св. К., който по – късно бил намерен от един от
съседите и го предал на св. Х., а тя от своя страна след това го върнала на
собственика.
Когато се отдалечил на достатъчно
разстояние от ограбения дом, подс. П. се скрил под стълбите на Техникума по
механотехника, където останал известно време. При престоя си на това място, от
ползвания от него мобилен телефон с № ********** се обадил на мобилния телефон
с № ********** ползван от неговия познат - св. Красимир Стаматов К. от гр.
Добрич, като му продиктувал името, изписано на двете банкови карти, които взел
от чантата на св. С., както и цифрите, изписани на тези карти. Подсъдимият се
запознал със св. Кр. К. през месец април 2017 г., когато негов приятел от гр.
Варна, живущ в кв. „Аспарухово" с име „Борко" го помолил да го
придружи до гр. Добрич. Подс. П., приятелят му и св. Кр. К. се срещнали в гр.
Добрич до „Погребален дом- Херон". Тогава св. Кр. К. казал на подс. П., че
ако имал данни от банкови карти, той можел да ги „източи", като за целта
му били нужни „четири четворки" /т. е. четирите групи от по четири цифри
изписани на картата/, датата на издаване на картата, имената на който е
издадена и последните, изписани ръкописно цифри на гърба на картата. Именно
тогава, подсъдимият въвел в указателя на телефона си продиктувания от св. Кр. К.
телефон, който той ползвал, като обвиняемият го въвел с името „Добрич".
Св. Кр. К. обещал на подс. П., че ще му дава по 25 % от всяка „източена"
сума, от карта, която той му е предоставил.
Преносимия компютър и мобилния
телефон, подс. П. на следващия ден- 07.06.2017г., занесъл на св. Г.П. К., който
имал магазин за телефони и аксесоари за тях. Срещнали се след уговорка по
телефона, в района на лятно кино „Тракия", в гр. Варна. Продал му
посочените вещи за сумата от 150 лева. Гривната я продал на неустановено лице -
златар, който се намирал в района на Колхозен пазар в гр. Варна. Останалите
вещи - пепелника и банковите карти изхвърлил в шахта.
На 15.06.2017г., подс. П. пристигнал в
гр. Добрич с автобус и отишъл в дома на св. Кр. К.. Той му отворил вратата и го
поканил да влезе. Подс. П. подробно е описал жилището на св. Кр. К. в
обясненията си, които изцяло се подкрепят от констатираната обстановка,
очертана в протокола за претърсване и изземване от 21.06.2017г., извършен в
апартамент № 23, находящ се в гр. Добрич, ж.к. „Дружба", № 6, ет. 6,
ползван от св. К., съпругата му, детето им и баща му. Когато влезли в стаята,
намираща се в ляво от коридора, подс. П. видял, че на намиращото се в дясно от
вратата бюро имало включен компютър и монитор. Видял, че на леглото още спяла
жена му, която той наричал Цвета. По- късно, св. Кр. К. събудил жена си, тъй
като възнамерявали да пътуват до гр. Варна, за да вземе тя пари от бюро
„Варчев". Когато стигнали до Автогара Варна, П. слязъл от автомобила на
св. Кр. К. и се прибрал. Докато пребивавал в дома на сем. К., подсъдимият видял
на монитора на св. Кр. К., че той играел на някаква игра „Империя", като
за целта плащал реални пари. За пристрастността на св. К. към компютърната игра
„Империя онлайн" свидетелства и съпругата му, като го определя като
„геймър", както и намиращият се в тях нов компютър като „геймърски".
Играел вече на най- високото ниво на играта. Бил много пристрастен. Ползвал за
целта няколко профила- „piligrima" „tartaleta" „galinamesalina".
В самата игра имало кеш- терминал, през който се плащало и той си плащал от
там, като харчил много пари.
В хода на разследването е било
установено, че св. С.С. притежавала банкова сметка *** „Уникредит
Булбанк", по която имало издадени две банкови карти, едната от които е с №
5169 7662 2252 4490. Това била една от двете карти, които подс. П. отнел от
дома й на 06.06.2017г. и чийто данни той продиктувал по телефона на св. К.
непосредствено след извършения грабеж. На 07.06.2017г., в 00.16.09.4. е било
извършено плащане с тази карта на сума в размер на 19.46 лв. към играта
„Империя онлайн" чрез ПОС Треминал № 79000267, регистриран в системата на
ePay.bg, който обслужвал транзакциите по интернет страница на адрес http: //
www.imperiaonline.org . На 10.06.2017г. имало още един неуспешен опит за
транзакция със същата карта. Плащането е било в полза на профил от играта
„piligrima", който профил бил регистриран на 22.10.2011г. Посочения при
регистрацията свързан телефонен номер е **********, който телефонен номер бил
собственост на Ц. К., а е бил ползван от св. Кр. К.. IP адрес на плащането от
07.06.2017г. е бил 178.169.238.97.
От изисканата от Булсатком информация,
е било установено, че IP адрес 178.169.238.97 се ползва с МАС адрес 10: fe: ed:
4f :9f :d7 и е регистриран на името на съпругата на св. Кр. К. - св. Ц.Г. Ж./К.
след брака/, на адрес гр. Добрич, ж.к. „Дружба", № 6, ап. 23
От пункт 2 от заключението на
извършената по делото съдебно-почеркова експертиза № 434 /том 2, л. 112-116 ДП/
е установено, че ръкописният и цифров текст, положен на лист № 22 в тефтер,
малък формат с пружина и надпис „Фонд за органите на местното самоуправление в
България-Флаг ЕАД" и тест „В.П.И., **********", е положен от лицето К.
С. К..
От заключението на назначената и
извършена по делото съдебно-трасологичическа
експертиза № 293 /том 2, л. 98-100 ДП/ е установено, че предоставената за
изследване трасологична следа № 1, иззета от оранжев плюшен диван в холното
помещение, фиксирана с фотоснимка на 07.06.2017г., при оглед на
местопроизшествие в гр. Варна, ул. „Кестен", № 15 е възможно да е оставена
от представените за изследване чифт сини обувки № 42, марка „Calsido",
иззети от В.И.П., ЕГН **********.
От заключението на извършената по
делото съдебно - оценителна експертиза
/л. 103-105, том 21 ДП/ се установява, че стойността на движимите вещи- предмет
на грабежа, извършен от подс. П., към момента на извършване на деянието е както
следва: 1бр. часовник марка „Grandeus" на стойност 117.50лева; 1бр.
преносим компютър марка „НР Pavilion 15 -no51su"- на стойност 315.00 лева;
1бр. мобилен телефон, „Samsung Galax J- 7 2016 GOLD- на стойност 315.00 лева;
1бр. сребърна гривна „Пандора", със закачени 6 бр. елемента - 700.00 лева;
сумата от 10.00 лева; 1бр. Пепелник - на стойност 2.80 лева, всичко на обща
стойност 1460.30 лева
От заключението на извършената по
делото съдебно - психиатрична експертиза
/том2, л. 107-109 ДП/ се установява, че подс. П. страда от синдром на наркотична
зависимост към хероин. Неусложнено абстинентно състояние. От психиатрична
гледна точка, към момента на инкриминираното деяние - 06.06.2017г. и към
момента на СПО, той е със синдром на зависимост към хероин. Неусложнена
абстиненция. Това психично състояние му дава възможност да разбира свойството и
значението на извършеното и да ръководи поведението си, както към момента на
деянието, така и към момента на освидетелстването.
ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:
Изложената фактическа
обстановка, такава каквато е очертана и в обстоятелствената част на
обвинителния акт на ВОП се установява и потвърждава от събраните по реда на
глава двадесет и седма от НПК доказателства, а именно: направеното от
подсъдимия самопризнание по реда на чл.371, т. 2 от НПК на всички факти изложени
в обстоятелствената част на обвинителния акт и от подкрепящите ги писмени и
гласни доказателства и доказателствени средства, събрани на досъдебното
производство, а именно: показанията на свидетелите Е.Х., С.С., В.Р.К., М.Ж. Г.,
Л.А., С. К., Г. К., Ж. Ж., В. Р., К. К., Ц. К., писмените доказателства по
делото – съдебно - трасологическа експертиза, съдебно - оценителна експертиза, СПЕ,
свидетелство за съдимост, протоколи за оглед на местопроизшествие и фотоалбуми,
протоколи за претърсване и изземване, протокол от следствен експеримент,
протоколи от разпознаване, приобщени към доказателствения материал по делото по
реда на чл.283 от НПК.
Доказателствата са
непротиворечиви и не навеждат съда на различни изводи. т е очертават една и
съща фактическа обстановка, а именно такава каквато е посочена в
обстоятелствената част на обвинителния акт.
Позовавайки се на
направеното самопризнание на подсъдимия и доказателствата събрани в хода на
досъдебното производство, които го
подкрепят, съдът приема за установени обстоятелствата посочени в обвинителния
акт. Съдът намира, че горепосочените обстоятелства, обсъдени поотделно и в
своята съвкупност установяват описаната фактическа обстановка в нейната пълнота
и цялост, поради което изцяло основава на тях своите фактически изводи.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
Анализът на изброените
доказателства обосновава у съда извода, че подсъдимият В.И.П.
е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление по чл.199, ал.1,
т.4, вр. чл. 198, ал.3 от НК, за това, че на
06.06.2017год., в гр.Варна, от жилище, находящо се в приземен етаж на жилищна
кооперация, с административен адрес: гр. Варна, ул. „Кестен", № 15,
извършил кражба - отнел чужди движими вещи - 1бр. преносим компютър, марка „ HP Pavilion-15", 1брой мобилен телефонен
апарат, марка „ Samsung
Galax-G-7.Gold", 1брой сребърна гривна, марка „Пандора"
и сумата от 10.00 лева от владението и собственост на Е.Б.Х., 2бр. дебитни
карти на банка „Уникредит Булбанк" на името на С.П.С. и 1 бр.ключодържател
— пепелник от владението и собственост на С.П.С., както и 1 бр. мъжки ръчен
часовник марка „Grandeux"
на
фирма „Q&Q" от владението
и собственост на В.Р.К., всичко на обща стойност 1460.30 лева, с намерение
противозаконно да ги присвои, като бидейки заварен на мястото на извършване на
престъплението употребил сила и заплашване спрямо Е.Б.Х., за да запази
владението върху откраднатите вещи, като грабежът е извършен при условията на
опасен рецидив.
Правните изводи на съда
са съобразени с доказателствата по делото, установената фактическа обстановка и
със закона.
Обект
на престъплението са обществените
отношения, които осигуряват неприкосновеността на личността, на човешкото
здраве и живота, както и нормалното упражняване правото на собственост върху
движимите вещи и предмети, собственост на пострадалите.
От обективна страна
деянието е извършено с действие, като подсъдимият е проникнал в дома на пострадалите Х. и С. и
употребявайки сила и заплашване по отношение на св. Х., противозаконно е отнел
движимите вещи подробно описани по-горе. По този начин е прекъснал фактическата
власт и е установил своя собствена такава върху движимите вещи за което не е
имал съгласието на владеещите към момента на инкриминираното деяние лица - св. Х.
и С. и К.,
Квалификацията на извършеното от подс. П. деяние като престъпление по
чл. 198, ал.З от НК се обуславя от факта, че той противоправно е отнел
горепосочените чужди движими вещи, от владението на св. Х. и св. С. и държането
на св. Вл. К., с намерение противозаконно да ги присвои, т.е извършил е кражба
на тези вещи. Поради това, обаче, че е бил заварен на местопроизшествието /дома
на свидетелките Х. и С./ от свидетелката Х., подсъдимият е употребил спрямо нея
сила - изразяваща се в насилственото, покриване на главата й с одеяло, в бутане
с ръце при преместването й от кухнята в спалнята й, както и е осъществил спрямо
нея заплашване посредством държания от него в ръката нож, всичко това с цел да
запази владението върху вече откраднатите вещи и да напусне с тях жилището й.
Квалификацията на грабежа, като такъв
извършен при условията на опасен рецидив по смисъла на чл. 29, б „а" и б "б"
от НК се обуславя от обстоятелството, че към момента на извършване на грабежа,
той е бил осъждан на лишаване от свобода за повече от 1 година - а именно с
присъда по НОХД № 4565/14г. , вл. в сила на 27.02.2015 г., за престъпление по
чл. 196, ал.1, т.2, вр.чл. 195, ал.1, т.4 и т.З от НК му е наложено наказание
лишаване от свобода за срок от 2г. и 8м., което е групирано с наказанието по
НОХД № 4565/14г. и на осн. чл. 24 от НК, като общо наказание е увеличено с 6
месеца; с присъда по НОХД № 453/16г. , вл. в сила на 03.02.2016г., за
престъпление по чл. 196, ал.1, т.1, вр.чл. 194, ал.1 от НК му е наложено
наказание лишаване от свобода за срок от 1г. и 6м.; С определение по ЧНД №
717/16г. на ВРС от 29.02.2016 г., вл. в сила на 11.05.2016 г., е извършено
групиране на наказанията по НОХД с №№ 5132/14г., 4565/14г. и 453/16г. по описа
на ВРС, като е било определено общо наказание в размер на най- тежкото от тях,
а именно лишаване от свобода за срок от 2 г. и 8 месеца. На основание чл. 24 от НК, така определеното общо наказание е увеличено с 8 месеца.
Субект на извършване на
деянието е пълнолетно, вменяемо, наказателноотговорно физическо лице.
От субективна страна
деянието е извършено от подсъдимия под формата на вината пряк умисъл по смисъла
на чл.11, ал.2, пр.1 от НК. Той е съзнавал общественоопасния характер на
деянието, предвиждал е настъпването на общественоопасните последици и е искал
настъпването им. Действал е с користна цел, а именно да си набави имотна облага
с цел да се облагодетелства противозаконно, като е съзнавал, че с употребената
сила и заплашване прекъсва владението върху чуждите движими вещи и установява
своя фактическа власт с намерение да свои веща - да се разпорежда с нея в свой
интерес.
ПРИЧИНИ И МОТИВ за извършване на
деянието: користна цел – стремеж към облагодетелстване по незаконен начин,
ниското правно съзнание и нежелание да се съобразява с установения правов ред в
страната.
ПО ВИДА И РАЗМЕРА НА НАКАЗАНИЕТО :
При определяне на
наказанието, което следва да се наложи на подсъдимия, съдът се ръководи от
разпоредбата на чл. 36 от НК, относно целите на наказанието, като съобрази
предвиденото от закона наказание за престъплението по чл.199, ал.1
т. 4 вр. чл. 198, ал.3 от НК – лишаване от свобода
от пет до петнадесет години, като съдът може са постанови и конфискация до една
втора от имуществото на виновния, както и императивната разпоредба на чл. 373,
ал.2 от НПК, според която в случаите по чл.372, ал.4 от НПК, какъвто е и
настоящият, при постановяване на осъдителна присъда съдът определя наказанието
при условията на чл.58а от НК.
Съгласно редакцията на чл.58а, ал.1 от НК, при постановяване на
присъда в случаите по чл.373, ал.2 от НПК, съдът определя наказанието лишаване
от свобода, като се ръководи от разпоредбите на общата част, т. е. при
условията на чл.54 от НК и намалява така определеното наказание лишаване от
свобода с една трета. А според разпоредбата на чл.58а, ал.4 от НК, в случаите
когато едновременно са налице условията на ал.1 и условията на чл.55 от НК,
съдът прилага само чл.55 от НК, ако е по - благоприятен за подсъдимия.
Съдът
счита, че в случая не са налице по отношение на подсъдимия П. изключителни или
многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства. обосноваващи приложението на чл. 55
от НК
В настоящия казус при
определяне на наказанието на подс. П. съдът взе предвид степента на обществена
опасност на деянието – изключително висока, тъй като на настоящият етап на развитие
на обществото ни значително са се увеличили деянията от този вид и е налице
обществена нетърпимост към тях. Поради това съдът е призван да откликне на тази
обществена нетърпимост и със своя постановен акт да покаже, че държавата е в
състояние да се справи с този проблем.
Съдът освен това се
съобрази и със степента на обществена опасност на подсъдимия – също
изключително висока, а освен това взе предвид като :
- смекчаващи отговорността обстоятелства- тежкото материално
положение на подсъдимия, безработен, както и обстоятелството, че е спомогнал
своевременно и съществено за разкриване на престъпното посегателство още на
досъдебното производство, като наказанието му се определя при условията на
чл.58а от НК. /В този смисъл Тълкувателно решение № 1/2009 год. на ВКС/.
- отегчаващи отговорността обстоятелства - упоритостта
при осъществяване на преследваната цел, негативни характеристични данни,
изводими от предходните осъждания на подс.П., които в конкретния случай не
влияят на квалификацията на извършеното от същия деяние, както и данните за
злоупотреба с алкохол и това, че страда от синдром на наркотична зависимост към
хероин.
Предвид
това съдът счита, че наказанието на подсъдимия следва да се определи при
условията на чл.58а, ал.1 от НК, вр. чл. 54 от НК. Предвиденото наказание за
това престъпление е лишаване от свобода от
пет до петнадесет години, като съдът може са постанови и конфискация до една
втора от имуществото на виновния,
С
оглед на всички изброени по-горе обстоятелства съдът определи на подсъдимия
наказание при превес на смекчаващи отговорността обстоятелства в размер на ШЕСТ ГОДИНИ лишаване от свобода. След
редуциране на същото по правилата на чл.58а, ал.1 от НК с намаляване с 1/3
наложи на подсъдимия В.И.П. наказание от ЧЕТИРИ
ГОДИНИ лишаване от свобода.
Съдът
не наложи на подс. П. наказанието КОНФИСКАЦИЯ,
тъй като по делото не са налице доказателства за имуществото на същия.
Съдът
счете, че така определеното наказание е достатъчно и справедливо и е съответно
на извършеното от подсъдимия деяние, което ще изиграе както своята
превъзпитателна и предупредителна роля по отношение на подсъдимия за да
коригира противоправното си поведение, така и за постигане целите на
наказанието, визирани в чл.36 от НК.
С
оглед предишните осъждания на подсъдимия В.П. и размера на постановеното с
настоящата присъда наказание, съдът на основание чл. 57, ал.1, т.2
б. “б“ от ЗИНЗС му определи изпълнението да започне при първоначален СТРОГ режим.
Предвид
факта, че на подсъдимия П. по настоящото наказателно производство е била взета
мярка за неотклонение „Задържане под стража”, то на основание чл. 59, ал.1 от НК при изпълнение на наказанието лишаване от свобода наложено по настоящата
присъда следва да се приспадне предварителното му задържане, считано от 16.06.2017
год. до привеждане на присъдата в сила.
ПО ПРЕДЯВЕНИЯ ГРАЖДАНСКИ ИСК:
Съдът счита, че
предявеният граждански иск от Е.Б.Х. е доказан безспорно по своето основание.
Това е така, тъй като със своето противоправно поведение подсъдимият В.П. е
причинил имуществени вреди на гражданската ищца.
От деянието на
подсъдимия по категоричен начин, чрез съдебно- оценителната експертиза е
установен размера на причинените имуществени вреди на пострадала Х. – отнетите
вещи и пари, на обща стойност 1340.00 лв. /хиляда триста и четиридесет лв./,
която сума не е възстановена на пострадалата.
При така приетите
обективно съществуващи обстоятелства съдът прие, че гражданският иск за
причинените имуществени вреди е основателен и доказан по размер, поради което
съдът го уважи, така както е предявен и приет в наказателния процес, като ОСЪДИ подсъдимия В.И.П., ЕГН **********
ДА ЗАПЛАТИ на Е.Б.Х., ЕГН **********,
сумата от 1340.00 лв. /хиляда триста и четиридесет лв./, представляваща
обезщетение за претърпените имуществени вреди от престъплението в резултат на
деянието.
ВЕЩЕСТВЕНИТЕ ДОК - ВА ПО ДЕЛОТО – Обувки мъжки – 42
размер, сини на цвят, марка „Calsido" – 1 чифт да се върнат на подс.П.
след влизане на присъдата в сила.
Мобилен
телефон, марка „Нокиа“, с ИМЕЙ №
358646048771172 сив на цвят, със СИМ карта с № 89359050100521305152, на мобилен
оператор „Теленор“ и батерия и мобилен телефон марка „Нокиа“, с ИМЕЙ
№353219036725991, със СИМ карта с № 8935901990834966559, на мобилен оператор
„М-тел" и батерия се отнемат в полза на Държавата, след влизане на
присъдата в сила.
С
присъдата си на основание чл. 189, ал.3 от НПК съдът ОСЪДИ подс.В.И.П. да
заплати направените по делото разноски в размер на 1361.08 /хиляда триста
шестдесет и един лв. и осем стотинки/ в полза на Държавния бюджет по сметка на
ОД на МВР-Варна и държавна такса върху уважения граждански иск в размер на
53.60 лева./петдесет и три лв. и шестдесет стотинки/.
По
тези съображения съдът постанови присъдата си.
СЪДИЯ
ВЪВ ВОС: