РЕШЕНИЕ
№ 133
гр. Монтана 16 март 2021
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – МОНТАНА, в публично заседание на 26.02.2021
г., троен административнонаказателен състав:
ЧЛЕНОВЕ:
СОНЯ КАМАРАШКА
РЕНИ ЦВЕТАНОВА
при секретаря Александрина Александрова в присъствието на
Прокурор ГАЛЯ АЛЕКСАНДРОВА, като разгледа докладваното от съдия РЕНИ ЦВЕТАНОВА КАНД № 40 по описа на АдмС Монтана за
2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда
на глава дванадесета АПК, вр. с чл. 63, ал.1 ЗАНН.
С Решение № 260120 от 07.12.2020
г. по АНД № 1047/2020 г. на районен съд Монтана е отменено Наказателно
Постановление № 19-0996-004700 от 13.02.2020 г. на Началник Сектор ПП Монтана
при ОД на МВР Монтана, с което на Е.Г.Т. ***, е наложено административно
наказание, затова че управлява МПС, което не е регистрирано по надлежния ред.
В законния срок против решението е подадена касационна
жалба от административнонаказващия орган, който счита, че неправилно районният
съд е квалифицирал извършеното деяние като маловажен случай по смисъла на чл. 28
от ЗАНН. Действително разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН позволява наказващият
орган да не наложи наказание, като предупреди нарушителя, устно или писмено, че
при повторно нарушение, ще му бъде наложено административно наказание, при
маловажни случаи на административни нарушения. „Маловажността" е институт
на административнонаказателното правораздаване и приложимостта му е поставена в
зависимост от наличието на конкретни доказателства, сочещи по-ниска степен на
обществена опасност и по-ниска тежест на конкретното нарушение, съпоставимо с
останалите нарушения от същия вид. В случая такива не са налице. Тежестта на
нарушението, както и личността на нарушителя са съобразени при индивидуализация
на наложената санкция по реда на чл. 27 от ЗАНН, определени са наказанията в
минимален размер- глоба 200 лева и лишаване от право да управлява МПС от 6
месеца, съобразно чл.175,ал.З от ЗДвП. Като тежест предвиденото в ЗДвП
наказание за посоченото нарушение е сред едно от най-тежките - наказание глоба
от 200 лв. до 500 лв. и лишаване от 6 м. до 12 м., както и че този вид деяния е
инкриминиран, съгласно чл. 345 от НК. Обществената опасност на този вид
нарушения е доста висока, поради което счита, че в настоящия случай
разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН е неприложима в производството по издаване на
конкретното НП. Поради това и не е приложена тази разпоредба в протеклото административнонаказателно
производство, а е издадено обжалваното НП. На следващо място от приложената по
делото справка за извършени нарушения по ЗДвП е видно, че жалбоподателят е
системен нарушител на правилата, уредени в ЗДвП, поради което издаването на
предупреждение по чл.28, б."а" от ЗАНН не може да изпълни ролята си
да превъзпита нарушителя и да въздейства предупредително спрямо другите водачи.
Оспорва решението и в частта, с която ОДМВР Монтана е осъдена да заплати на
жалбоподателя адвокатски хонорар в размер на 300 лева. Счита, че така
присъдения размер е прекомерен и спазвайки принципа за справедливост и
съразмерност, би следвало да се присъди единствено такъв размер, който да
отговаря на критериите заложени в нормата на чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата
- да е обоснован и справедлив и като такъв да е съразмерен на извършената
правна защита и съдействие, както и да обезщети страната за действително
понесените от нея вреди, без да накърнява интересите на другата страна в
производството. Разноските, които не представляват необходим и разумен разход
за адвокатска защита, а са резултат от свободното договаряне на страните по
договор за правна помощ и съдействие, следва да останат в тежест на платилата
го по своя воля страна. Още повече, че делото не се отличава с кой знае каква
правна и фактическа сложност. С оглед на изложеното моли, да се постанови решение,
с което се отмени решението на МРС като неправилно и незаконосъобразно и се
потвърди изцяло издаденото Наказателно постановление.
Ответната страна, в писмен отговор на първо място счита, че жалбата е
недопустима, тъй като е
подадена от лице, което няма право да представлява ОД МВР - Монтана пред
съдебните органи, още по - малко да изготвя и подава жалби срещу съдебни
решения. Към жалбата не е представено
пълномощно или друг документ, от който да се установи, в какво качеството
лицето Е*** И*** е изготвил и подал жалбата, при положение, че ОД МВР Монтана
има друг началник. В случай, че жалбата се приеме за допустима то намира, че
същата е неоснователна. Позовава
се на чл. 6 от ЗАНН, според който текст административно нарушение е това деяние,
действие или бездействие, което нарушава установения ред на държавното
управление, извършено е виновно и е обявено за наказуемо с административно
наказание, налагано по административен ред. Деянието, обявено за
административно нарушение, е виновно, когато е извършено умишлено или
непредпазливо - чл. 7, ал. 1 от ЗАНН. Умишлено е деянието в случаите, когато
деецът е съзнавал общественоопасния му характер, предвиждал е неговите
общественоопасни последици и е искал или допускал настъпването на тези
последици. В конкретния случай на Т. е вменено извършването на административно
нарушение на чл.140, ал. 1 от ЗАНН, изразяващо се в управление на лек
автомобил, собственост на трето лице, който не е регистриран
по надлежния ред - автомобилът е със служебно прекратена регистрация по чл. 143,
ал. 15 от ЗДвП. От представените и приети от районния съд доказателства се
установява по несъмнен начин, че наистина е било постановено служебно
прекратяване на регистрацията на лек автомобил марка „СААБ" с per. М 0744 ВВ, за който е
констатирано, че е собственост на Ц*** Т*** от с. К*** , общ.Вълчедръм, но същият е бил с поставени регистрационни табели. При тези данни, може да се
приеме, че формално, от обективна страна, нарушението се явява доказано от
обективна страна, доколкото е налице неизпълнение на разпоредбата на чл.140.
ал.1 от ЗДвП, регламентираща изискването, че по пътищата, отворени за
обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета,
които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на
определените за това места. За управление на МПС, което не е регистрирано по
надлежния ред или е регистрирано, но е без табели с регистрационен номер, в
нормата на чл. 175, ал. З от ЗДвП е предвидено, че съответния водач се наказва
с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 6 до 12
месеца и с глоба от 200 до 500 лв. Ангажирането на административнонаказателната
отговорност по горепосочената санкционна норма изисква нарушителят да е
действал умишлено, респ. да е управлявал съответното МПС със съзнанието, че
същото е без регистрация, вкл. служебно прекратена такава или, че пътното
средство е регистрирано, но без поставени регистрационни табели. В производството пред районния съд не са ангажирани доказателства, удостоверяващи
обстоятелството, че Е.Т. в качеството си на водач на лек автомобил „СААБ"
с per. № М*** , собственост на Ц*** Т*** от с. К*** , общ.Вълчедръм, е знаел за
служебно прекратената регистрация на МПС. Този факт е бил известен на
първоинстанционният съд, който е имал възможност да се запознае с приетата по
делото преписка на РП - Монтана и правилно е установил, че няма доказателства,
жалбоподателят да е знаел или да е бил уведомен за
прекратяването на регистрацията на МПС. От друга страна е установено, че
автомобилът е бил с поставени стикери за закупена винетка, застраховка ГО и знак за
преминат технически преглед. Счита, че след като в производството не е
установено, че административното нарушение е извършено от субективна страна, то
и наложеното административно наказание се явява незаконосъобразно. Към жалбата
не са представени никакви доказателства, оборващи това, както и не са
релевирани твърдения в обратната насока. Липсата на доказателства, които да
аргументират наличието на знание от страна на Т. за прекратената регистрация на
управлявания от него автомобил, обосновават извода за липса на умисъл у
извършителя при осъществяване на административното нарушение, поради което
решението на районния съд се явява законосъобразно. Счита, че решението е
съобразено и с практиката на Адм С - Монтана по аналогичен казус - Решение №
94/25.02.2019 г. по КАНД № 36/2019 г. и Решение от 25.02.2019 г. по КАНД № 36/2019 г. на IV състав на
Административен съд – Монтана, поради което моли същото да бъде потвърдено, а
жалбата оставена без уважение. При евентуална отмяна на решението и в
случай на предявено искане за заплащане на юрисконсултско възнаграждение на
процесуалния представител на касатора, прави възражение за прекомерност на съшото. Моли присъждане на направените в процеса
разноски за заплатено адвокатско възнаграждение.
Представителят на Окръжна
прокуратура Монтана дава мотивирано заключение, че жалбата е
неоснователна, а атакуваното решение на РС Монтана за правилно и
законосъобразно. В хода на проведеното административна наказателно производство
са допуснати съществени нарушения на административно производствените правила.
Установена е фактическата обстановка, която указва маловажност на извършеното
деяние съгласно разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН. Неприлагането на този институт
от административнонаказващия орган прави издаденото наказателно постановление
незаконосъобразно и същото правилно е отменено от районния съд. Решението на
районния съд е обосновано и мотивирано и предлага да бъде потвърдено.
Жалбата е подадена от надлежна страна и в
законоустановения срок, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по
същество.
Настоящият касационен състав при Административен съд
Монтана след като обсъди наведените в жалбата основания и при извършената
служебна проверка на обжалваното решение, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК намира
следното:
За да
постанови обжалваното решение и отмени издаденото Наказателно постановление,
съставът на Районен съд – Монтана приема, че жалбата е допустима, тъй като е
подадена в законния седем дневен срок, а по същество е и основателна. На
20.02.2019 г. в 19:00 ч. Н***
А*** - мл. авто-котролъор при сектор ПП - ОД МВР – Монтана и
колегата му св.З***
З*** , спират за проверка лек автомобил СААБ с per. № М*** ,
управляван от жалбоподателя Е.Т. ***. При проверката установяват, че
автомобила, управляван от Т., е със служебно прекратена регистрация на
23.10.2018 г., което е нарушение на чл. 143, ал. 15 от ЗДвП.
По
случая е заведена преписка № 1117/2019 г. по описа на Районна прокуратура -
Монтана, респ. ДП № 695/2019 г. по описа на РУ – Монтана, по която с Постановление
от 10.01.2020 г. РП - Монтана прекратява досъдебното производство и изпраща
препис от Постановлението на Началник Сектор ПП при ОД МВР - Монтана за
сведение, който в качеството си на административнонаказващ орган, оправомощен
със Заповед № 8121з-515/18г. на МВР, издава обжалваното НП.
Свидетелите
Р*** С*** П*** и М*** Г*** И*** , доведени от защитата, установяват, че лицето
от което Т. закупил лекият автомобил не е уточнил, че същият е спрян от
движение, а видно от справката неговата регистрация е била прекратена. повече
от три месеца преди Т. да закупи и започне да ползва автомобила. Твърдението на
жалбоподателя, че не е извършил нарушението в т.ч. от субективна страна, се
опровергава от писмените и гласни доказателства по делото, тъй като незнанието
на обстоятелството по прекратяване на регистрацията, не изключва АНО на
жалбоподателя. Въпреки това от анализа на събраните по делото доказателства, въззивният
съд намира, че жалбоподателят Т. формално е извършил нарушението по чл. 140,
ал. 1 от ЗДвП, като обстоятелствата по неговото извършване дават основание на
наказващия орган да обсъди дали не следва да се приложи чл. 28 от ЗАНН. Въпреки
че фактът на нарушението е безспорно установен, то като коректив е предвидената
в процесуалния закон норма на чл.28 от ЗАНН, даваща възможност за преценка на
наказващия орган да наложи или не наказание, след като прецени конкретната
фактическа обстановка. Това е така, защото административните наказания не са
самоцел, те се налагат, за да се предупреди и превъзпита нарушителя към
спазване на установения правов ред, съответно да се въздейства предупредително
върху останалите граждани. Преценката относно наличие на основанията на чл. 28
от ЗАНН следва да се извърши от административнонаказващия орган, като се вземе
предвид тежестта на нарушението, настъпилите от него вредни последици и другите
смекчаващи вината обстоятелства. От събраните по делото доказателства се
установява, че жалбоподателят е бил поставен в невъзможност да регистрира в
законния срок закупения от него автомобил, като незабавно след установяване на
процесното нарушение, е предприел действия по неговата регистрация. От
нарушението не са настъпили вредни последици, същото е извършено за пръв път,
които обстоятелства дават основание се третира като такова с по-ниска степен на
обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения. По делото е
изискана и приложена справка за нарушител на водача Т., от която е видно, че е
допускал и други нарушения на ЗДвП извършени в периода 29.03.2004 г. -
28.08.2020 г., като в случая се изследва конкретната тежест на процесното
нарушение и неговите последици. Предвид установените факти, този съд извежда
извод, че наложените наказания са силно завишени, както и че не съответстват на
тежестта на нарушението, поради което следва да бъде приложена разпоредбата на
чл. 28 от ЗАНН. В тази връзка се позовава и на TP № 1 от 12.12.2007г. на ВКС по
тълк. н. д. № 1/2007г., ОСНК на ВКС и на Решение № 94/25.02.2019г. по КАНД №
36/2019г. на Адм С - Монтана. С оглед изхода на делото, в полза на
жалбоподателя, съгласно чл. 63, ал. 4 от
ЗАНН, е присъдено поисканото адвокатско възнаграждение от 300 лева, който размер
е съобразен с 18, ал. 2, вр. с чл. 7, ал. 2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, поради което направеното
възражение от АНО за прекомерност не е прието за основателно.
Предмет
на касационна проверка е въззивното решение и съответствието му с материалния
закон, респ. допуснати от съда съществени процесуални нарушения.
При
разглеждане на делото от първата инстанция не са допуснати съществени
процесуални нарушения на съдопроизводствените правила, такива конкретни не се и
сочат от касатора.
Съдът
правилно е установил фактическата обстановка и правилно е приложил материалния
закон, като изложените съображения в мотивите на обжалваното решение се
споделят изцяло, без необходимост същите да бъдат преповтаряни, като съдът
препраща към тези мотиви на основание текста на чл. 221, ал. 2 от АПК, вр. чл. 46,
ал. 2 от ЗНА. Този съд правилно е определил и размерът на адвокатското
възнаграждение и въз основа на реално осъществено процесуално представителство
от адв. С*** , което е видно от протоколите от проведените с.з., поради което
не съществува правно основание за неговото намаляване.
Като
допълнение към мотивите на въззивната инстанция, този касационен състав следва
да отбележи, че чл. 28 от ЗАНН е приложим за всяко едно нарушение, без значение
от какъв вид и характер е същото и каква обществена значимост му придава
законодателят. Правно значение в тази връзка са единствено обстоятелствата,
които са различни и отличават деянието от аналогични на него деяния. В случая
обстоятелствата, при които е извършено същото,
липсата на умисъл, както и липсата на настъпили вредни последици, този
състав на Административен съд Монтана счита, че обосновано въззивният съд е
приел, че административнонаказващият орган е следвало да приеме деянието за
маловажно и да приложи разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН. От съществено значение в
случая за приложението на този текст от закона е обстоятелството, че задължението
за регистрация на МПС е на неговия собственик, каквото качество в случая административнонаказаното
лице няма и това безспорно е установено по делото.
При този изход на
делото и при направено изрично искане в становище от 24 02 2021 г. /л. 25/ от ответната
страна, за присъждане на разноски, последните изразяващи се в изготвяне на
отговор по касационната жалба, но в настоящото производство без процесуално представителство,
този състав счита, че такива следва да присъди в размер на 100 лева, което е на
половината от размера на наложената санкция. Разноските се присъждат по
аналогия, в който смисъл е § 1 от ДР на Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, във вр. с чл. 18, ал. 1 от
същата Наредба.
От
гледна точка валидността и допустимостта на съдебния акт, последният има
качествата на такъв.
Мотивиран
от горното и на основание чл. 221, ал. 1 и 2 от АПК съдът
Р
Е Ш И :
ОСТАВЯ
В СИЛА като правилно Решение № 260120 от 07.12.2020 г. по АНД № 1047/2020 г. на
районен съд Монтана.
ОСЪЖДА
ОД на МВР Монтана ДА ЗАПЛАТИ на Е.Г.Т. сумата от 100 лева, представляваща
адвокатско възнаграждение за изготвяне на отговор по касационна жалба, без
процесуално представителство.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: ЧЛЕНОВЕ :