МОТИВИ към
присъда № 260003/14.10.2020 г.
по НОХД № 142/2020 год. по описа
на ТнРС
С обвинителен акт по досъдебно производство № 362ЗМ-236/2019
год. по описа на РУ на МВР гр. Тутракан, Районна прокуратура гр. Силистра
Териториално отделение гр. Тутракан е повдигнала обвинение срещу:
Й.Ш.А., роден на *** ***, с постоянен адрес ***, ***,
ЕГН **********, за това, че на 10.11.2019 г., в гр. Тутракан, обл. Силистра, по
ул. „Камчия“, пред дом № 8, чрез удари с крак и сопа, подобна на бухалка,
причинил счупване на три ребра на Г.В.М. ***, което довело до трайно
затруднение движението на снагата, с което е извършил престъпление по чл. 129,
ал. 1 във връзка с ал. 2 от НК.
По делото е приет за съвместно разглеждане предявения
от пострадалия Г.В.М. чрез адв. И.Р. граждански иск в размер на 7000 лв., ведно
със законната лихва, считано от 10.11.2019 г. Пострадалият е конституиран като
граждански ищец и частен обвинител.
В разпоредителното заседание подсъдимият и неговия
защитник адв. Д.А. правят искане за разглеждане на делото по правилата на глава
XXVII от НПК. Представителят на Районна прокуратура гр. Силистра ТО Тутракан и повереника на гр. ищец и частен обвинител изразяват
съгласие за разглеждане на делото по този ред. Във връзка с искането на
подсъдимия, съдът се произнесе с определение наказателното производство по
делото да продължи по реда на чл. 371, т. 2 от НПК и съгласно разпоредбата на
252 ал. 1 от НПК насрочи открито съдебно заседание,непосредствено след
приключване на разпоредителното заседание.
В хода на съдебното производство представителят на
обвинението поддържа повдигнатото обвинение на подсъдимия Й.Ш.А. за
престъпление по чл. 129, ал. 1 във връзка с ал. 2 от НК като фактическа и
правна квалификация, като го намира за доказано по несъмнен и категоричен
начин. Пледира за осъдителна присъда като предлага наказанието на подсъдимия А.
да е по вид лишаване от свобода,около средния предвиден от закона размер, което
да бъде отложено за срок от три години.
Подсъдимият заявява, че напълно признава фактите и
обстоятелствата, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и се
съгласява да не се събират доказателства за тези факти. Ползвайки правото си на
последна дума подсъдимият изразява съжаление за извършеното от него.
Повереникът на гр. ищец и ч. обвинител пледира за
налагане на наказание по вид лишаване от свобода, изтърпяването на което да
бъде отложено за срок от три години. Поддържа предявения граждански иск.
Защитникът на подсъдимия адв. А. моли за снизхождение
при определяне на наказанието.
С определение в съдебно заседание, след направеното от
подсъдимия признание на фактите и обстоятелствата, изнесени в обвинителния акт
и след като съдът констатира, че това самопризнание се подкрепя от събраните в
досъдебното производство доказателства обяви, че при произнасяне на присъдата
си ще се позове на същите, без да събира доказателства за тях.
Като анализира събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност и обсъди становището на страните, съдът прие
за установено с обвинителния акт от фактическа страна следното:
Подсъдимият Й.Ш.А. е роден на ***
***. ***.
Св. Г.В.М. и обвиняемият Й.Ш.А.
се познавали чрез св. Т.Р.Н.от ***. И тримата се занимавали с отглеждане на
кучета, като с помощта на тези животни ходели в гората, за да събират трюфели.
На 10.11.2019 г. св. Т.Н., подс. Й.А.
и св. С.Г.Х.пътували към с. Беловец, област Разград, за да закупят куче ловна
порода. По пътя св. Т.Н. разговарял по телефона със св. Г.М.. След това подс. Й.А.
взел телефона на св. Т.Н. и също разговарял със св. М.. По време на разговора,
св. Г.М. отправил обиди към подс. Й.А. и неговата съпруга. Това ядосало подсъдимия.
След като закупили исканото куче,
подсъдимият и двамата свидетели, които пътували с него, се прибрали в с. Искра,
обл. Силистра. Оставили в дома му св. С. Х.. Подс. А. и св. Т.Н. отпътували към
гр. Тутракан с цел да посетят месарския магазин на фирма „Едрина“. Придвижвали
се с автомобила на св. Т.Н.. По пътя последвал нов телефонен разговор между св.
Г.М. и подс. Й.А.. Свидетеля отново отправил обиди по адрес на подсъдимия и
съпругата му. Св. Н.и подс. А. пристигнали в гр. Тутракан но не посетили
месарския магазин, тъй като той вече бил затворен. Подсъдимият накарал св. Н.да
го откара в близост до дома на св. Г.М.. Свидетеля спрял автомобила си в една
странична уличка. Подсъдимия му казал да го чака в колата а той се насочил към
дома на св. М..***.
Около 18:00 ч. – 18:30 часа подсъдимия
А. бил пред пътната вратичка на дома на св. Г.М. и го извикал да излезе.
Свидетеля излязъл на улицата. В ръцете си той държал сопа, подобна на бухалка.
Между подсъдимия и свидетеля отново избухнала словесна разправия, която била
чута от св. С. В. П.. Свидетеля М. и подсъдимия А. си разменяли обиди и
ругатни. Подсъдимия ритнал свидетеля с крак в областта на хълбоците. Св. М.
паднал на земята. Подсъдимият взел сопата, която свидетелят изпуснал и с нея
започнал да удря падналия свидетел в областта на торса. След това обв. А.
затиснал с коляно тялото на свидетеля и започнал да го души. Св. М. успял да
ухапе подсъдимия по ръката. През това време на улицата излязла и майката на св.
М. - св. Г. М., а малко по - късно към тях се приближил и св. Д. М.. Подс. А.
се отдалечил от свидетеля, като взел и сопата. Върнал се при св. Т.Н., който го
чакал и двамата се насочили към с. Искра.
От изготвената в досъдебното
производство съдебно медицинска експертиза, е видно,че на пострадалия Г.М. при
нанесения побой, са били причинени следните увреждания: контузия на главата,
разкъсно - контузии рани по лицето, кръвонасядане на долен ляв клепач, контузия
на гръдния кош, рентгенови данни за счупване на 10-то дясно ребро с
дясностранен пневмоторакс без изява на остра дихателна недостатъчност,
рентгенови данни за счупване на 7 и 8 леви ребра.
Счупването на три ребра обуславя
наличието на траен функционален дефицит, т. е. трайно затруднение движенията на
снагата. Това е средна телесна повреда по смисъла на чл. 129, ал. 2 от НК.
Уврежданията могат да бъдат получени по време, място и начин, както сочат
данните по делото - при удари с твърд предмет, ръце и крака и се намират в
причинно-следствена връзка с нанесения побой.
Видно от изготвената
съдебно-психиатрична експертиза, подсъдимия А. е с нормално интелектуално
развитие, не страда от психично заболяване и не е бил в променено съзнание по
смисъла на чл. 33 от НК.
Разпитан по време на
предварителното производство, подсъдимият прави честни и искрени самопризнания,
които се потвърждават от останалите събрани по делото доказателства.
Горната фактическа
обстановка, описана в обвинителния акт се потвърждава от събраните в
досъдебното производство доказателства и се признава от подсъдимия А. в съдебно
заседание. Същата се установява от събраните в хода на досъдебното производство
доказателства: Декларация за семейно и материално положение и имотно състояние
на Й.Ш.А.; Автобиография на Й.Ш.А.; Справка за съдимост на Й.Ш.А.; съдебно¬медицинска
експертиза № 1488/12.12.2019 г. по описа на д-р Т. И., специалист Съдебна
медицина, вещо лице при ОС - Силистра, съдебно¬психиатрична експертиза от дата
02.03.2020 г., медицинска документация във връзка с лечението на св. Г.М..
При така
установената и възприета фактическа обстановка съдът намира, че от обективна
страна, подсъдимия А. е осъществил всички елементи от фактическия състав на чл.
129, ал. 1 във връзка с ал. 2 от НК. Чрез нанасяне на удари с крака и най-вече
с дървената тояга,подсъдимия е причинил на пострадалия изброените увреждания,част
от които съставляват средна телесна повреда по смисъла на чл.129 ал. 2 от НК.
От субективна
страна, деянието е извършено от подсъдимия А. с пряк умисъл. Той е съзнавал
обществено опасния характер на деянието, желаел е настъпването на обществено
опасните последици и е извършил всичко, зависещо от него, за да настъпят те.Нанасяйки
ударите с дървената тояга,подсъдимия е съзнавал,че нанася на пострадалия телесни
увреждания, които не само му причиняват болки и страдания,а и увреждания на
различни части и органи на тялото.
Воден от горното,
съдът призна подсъдимия Й.Ш.А. за виновен в това, че на 10.11.2019 г., в гр.
Тутракан, обл. Силистра, по ул. „Камчия“, пред дом № 8, чрез удари с крак и
сопа, подобна на бухалка, причинил счупване на три ребра на Г.В.М. ***, което
довело до трайно затруднение движението на снагата – престъпление по чл. 129,
ал. 1 във връзка с ал. 2 от НК.
Определяйки вида и
размера на наказанието, като смекчаващи вината обстоятелства съдът взе предвид,
оказаното от него съдействие за установяване на обективната истина в двете фази
на наказателното производство, улеснявайки по този начин разследващите по
досъдебното производство, а като отегчаващи такива – предишни осъждания на
подсъдимия.
Съдът счита, че причини за извършване на престъплението
са ниското правосъзнание на подсъдимия, незачитане на чуждата собственост,
незачитане на установения в страната правов ред.
Воден от горното,
съдът наложи на подсъдимия Й.Ш.А. наказание „Лишаване от свобода” за срок от
две години, изтърпяването на което на основание чл. 66 от НК отложи за срок от
три години.
Съдът, на основание
чл. 45 от ЗЗД осъди подс. Й.А. да
заплати на гражданския ищец Г.В.М.,*** сумата 4 500.00 лева, представляваща
обезщетение за претърпените от него болки и страдания,причинени му от
подсъдимия с деянието, предмет на настоящото наказателно производство, ведно
със законната лихва от датата на увреждането до окончателното изплащане на
обезщетението, както и да му заплати сумата от 600.00 лева представляващи направени
разноски по делото, като отхвърли предявения граждански иск в останалата му
част до 7000.00 лв. като неоснователен и недоказан.
Съдът осъди подс. А.
да заплати по сметка на ОД на МВР-Силистра, направените във фазата на ДП
разноски в размер на 318.90 лв .
Съдът,
на основание чл. 309, ал. 4 от НПК отмени взетата по отношение на подсъдимия А.
мярка за неотклонение „Подписка“, предвид наложеното наказание.
Съдът счита, че с произнесената присъда ще бъдат
постигнати целите на личната и генералната превенция, предвидени в чл. 36 от НК.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
(Спас Стефанов)