Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Русе, 24.02.2020 год.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - РУСЕ, в публично заседание на 19 февруари през две хиляди
и двадесета година в състав:
Председател: ВИЛИАНА ВЪРБАНОВА
Членове: ЕЛИЦА ДИМИТРОВА
ДИМИТРИНКА КУПРИНДЖИЙСКА
при секретаря НАТАЛИЯ ГЕОРГИЕВА и с участието на прокурора ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ като разгледа докладваното от съдия ДИМИТРОВА к.а.н.д. № 30 по описа на съда за 2020 година, за да се произнесе, взе
предвид:
Производството е касационно по
чл. 63, ал. 1, предл. 2 ЗАНН(Закон за административните нарушения и наказания),
във вр. чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК).
Производството
е касационно по чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН във вр. чл.208 и сл. от глава XII от АПК.
Образувано е
по касационна жалба на Р.А.М. против решение № 866/04.12.2019 г., постановено
по АНД № 1745/2019 г. по описа на РРС, с което е потвърдено наказателно
постановление № 19-1085-000174/ 05.02.2019г. на началник сектор Пътна полиция
към ОДМВР-Русе. С наказателното постановление, на основание чл.174 ал.1 пр.2 ЗДвП за нарушение на чл. 5 ал.3 пр.2 ЗДВп е наложено кумулативно наказание „
глоба в размер на 1000 лв. и лишаване от право за правоуправление на МПС за срк
от 12 месеца”. Поддържа, че неправилно районният съд е приел факта на
извършеното нарушение и също, че в извънсъдебната фаза на производството не са
допуснати съществени нарушения, касателно достоверността на извършеното
изследване на концентарцията на алкохол в кръвта . По посочените съображения се
иска отмяната на обжалваното решение и решаване на делото по същество чрез
отмяната на наказателното постановление.
Ответникът по касационната жалба –
ПП при ОДМВР-Русе не е депозирал писмен отговор. В съдебно заседание не изпраща
представител.
Представителят на Окръжна
прокуратура – Русе дава заключение за неоснователност на жалбата и оставяне в
сила решението на РРС.
Съдът, като взе предвид изложените в
жалбата оплаквания, становищата на страните и събраните по делото
доказателства, след касационна проверка на обжалваното решение по чл.218, ал.2
от АПК, приема за установено следното:
Касационната жалба е процесуално
допустима – подадена е в срок, от надлежна страна, срещу невлязъл в сила
съдебен акт, поради което подлежи на разглеждане. Разгледана по същество,
жалбата е неоснователна.
Обосновано от фактическа страна въззивната инстанция е приела, че касаторът, като
правоспособен водач на МПС, категории „В” и ”АМ” на 21.01.2019 г. , около 21,45
ч. е
управлявал л.а.”Форд Фокус” с ДК № Р 9904 ВР по бул.”Липник” и е бил спрян за проверка от
полицейски служители за проверка за употреба на алкохол с техническо средство
“Алкотест Дрегер“ 7510, което отчело наличие на етилов алкохол със стойност
1,01 промила. На касаторът бил издаден
талон за медицинско изследване , но той саморъчно написал, че приема
показанията на техническото средство и не се явил за даване кръв за изследване
в болнично заведение. Посочено е, че е анализирана техническата изправност на
измерващото средство „Алкотест Дрегер 7510“ с фабр. № AR BB
№ 0099, с което по отношение на касатора е измерена алкохолната концентрация в
издишвания въздух, като от писмените доказателства е направен извода,че
техническото средство е изправно и е
преминало периодична проверка на 01.11.2018 г. от оторизирано лице и доколкото
срокът и на валидност е 6 м., и очевидно
се налага изводът, че към датата на нарушението техническото средство е било
изправно.
Противно на поддържаното от касатора, ирелевантен е
въпросът дали проверителят е вписан в Търговския регистър или не; от приложения
протокол е видно ,че проверката е извършена от оторизирана лаборатория, вкл . е
посочен номерът на проверителя.
Неоснователни са възраженията на касатора, според които
възприетата от административнонаказващия орган и от районния съд е неправилна,
тъй като не било установено, че той е нарушил изискванията относно изискването
на чл. 5 ал.3 пр.1 ЗДвП. В тази връзка раонният съд е изградил приетата от него
фактология при спазване изискванията н чл.13 и сл НПК.
Касационната инстанция споделя
изцяло изложените от районния съд съображения по тълкуването и приложението на
закона. Въззивният съд е изложил убедителни мотиви относно спазването на процесуалните
изисквания и материалните предпоставки за ангажиране на отговорността на
касатора , които, както беше посочено, се споделят от касационната инстанция и
към които тя препраща съгласно чл.221, ал.2, изр.второ от АПК.
По изложените съображения следва да се приеме, че районният съд не е
допуснал нарушения на материалния закон и е постановил едно правилно решение,
което следва да бъде оставено в сила.
Така
мотивиран и на осн. чл.221, ал.2, пр.1 от АПК, съдът
Р Е Ш
И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 866/04.12.2019 г., постановено по АНД № 1745 по описа за 2019 г. на
Районен съд - Русе.
Решението е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: