Р Е
Ш Е Н
И Е
гр. Ловеч, 30.11.2020 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
ЛОВЕШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданска колегия , четвърти състав в публично
заседание на шести октомври, през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАНЕТА МИТОВА
при участието на секретаря ПЕТЯ МАРИНОВА като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 227 по описа
за 2020 година, за да се произнесе, съобрази:
обективно
съединени искове с правно основание чл. 26,ал.1, предл. първо ; чл. 55,
ал.1 предл. първо и по чл.86 ЗЗД :
Постъпила е искова молба от Ц.
Т. П., против ЕКО ЕАД – гр. Ловеч, по
която се излага от ищеца, че имал
трудовоправни отношения с ответника по трудов
договор №50-7.07.2016г., прекратен
по взаимно съгласие със заповед
№29-22.11.2018г. като през това време заемал
по длъжностна характеристика длъжноста - Косач, клас нискоквалифицирани работници, отдел "Производствен“. Твърди, че на
20.04.2017г. по време на изпълнение на
работата възложена от прекия им
началник Стилиян М.Ч. по окосяване тревата
в градинката на ул. „Граф Игнатиев"
в гр. Ловеч, срещу бензиностанция "Ромпетрол“, поверената му от
него косачка м.“ Щил“ ФС-З5О била открадната. От навъртащите се наоколо любопитни граждани, и през краткото време оставена без надзор
и извън полезрението му и на колегата Н. М.Н.. Докато подменял
"кордата",с която
коси, ползвайки за това
ключове и инструменти от прилежащата чанта с иструментариум, използвана по всяко време
на работа. Изтъква, че научавайки за кражбата, тогавашния
изпълнителен директор, вместо да изпълни
указанията на дошлите на място
полицаи, да направи писмена жалба до РПУ, съставя
с назначена комисия протокол за липса
на основно средство
- актив на фирмата, по силата на който му
е вменена вина, в резултат на която
му е издадена ф-ра ********* -
21.04 2017г. за продажба
на актив на стойност 1095.60лв. от които 913 лв. цена косачката и 182.60лв.
ДДС, заплатена
на два пъти
със собствени и заети пари пред
угрозата и опасение, че ще бъде
уволнен дисциплинарно и без средства, необходими
не само за
издръжка а и за покупка на лекарства
и лечение от болестта, която страда
"Анкилозиращ
спондолит“, с която е хоспитализиран в MБАЛ „Странски“ гp. Плевен. Изтъква, че впоследствие осъзнал, че стойността на
откраднатата косачка съставлява имуществена вреда и е оценяема по остатъчна стойност
съгласно КТ; твърди
обаче, че същата е без остатъчна стойност, тъй като е произведена
преди повече от десет години, че гаранционния й срок за експлоатация - не повече от
пет години, както и че новозакупена
от този клас
е на половина по-евтина цена от платената от
него;
че продажба на актив следва да
бъде чрез търг или по
разпореждане и съгласие на принципала на
дружеството -
Община Ловеч каквито няма и до днес.Твърди, че поканил с писмо от 1.04.2019г. ответника да му възстанови
незаконосъобразно платената
от него сума
по ф-рата, но той му възстановил
с р.к.о. сумата 182.60лв. стойността на ДДС, а главницата отказал. Поради гореизложеното, моли да се постанови решение, с което да се
прогласи сключения между него и ответника договор за продажба
на актив - косачка м. “Щил“,
ФС350 по негова ф-ра Ш500004888 - 21.04.2017г. за нищожен, поради противоречие със закона.
Както и да се осъдите да
му заплати сумата 1000лв., от които, 913лв. недължимо платени, като продаден
актив на дружеството и 87лв. мо раторна лихва върху
нея от дена
на плащане до завеждане на
иска
и му се присъди законна лихва върху
сумата 913лв. от деня на завеждане
на иска до
окончателното и плащане, и разноските по спора.
Съдът е изпълнил
процедурата по чл.131от ГПК и
в законоустановения срок е постъпил писмен отговор от ответника по
делото, който моли да се
отхвърли иска и излага доводи и прилага писмени доказателства като съществените доводи са: със
Заповед № 29 от 22.11.2018г на основание чл. 325, т.1 г. е прекратено трудовото
правоотношение на ищеца П.. На 20.04.2017г активът на дружеството Моторна коса
FS350 2.2КС36.3 с инвентарен № 2044083 е бил предоставен на П. за окосяване на
тревни площи.След приключване на работния ден П. отказал да върне в склада на
предприятието актива на дружеството. На същият ден е била определена от
тогавашният изпълняващ длъжността Изп. Директор на „ЕКО" ЕАД Ловеч г-н
Павлин Иванов комисия която е извършила проверка в склада на предприятието след
което е установила липсата на горепосочения дълготраен актив. На същият ден е
бил представен Протокол за установена липса с вх.№ 153 от 20.04.2020г. подписан
от Председателя на комисията, двамата членове както и от МОЛ - Ц.Т.П.. Със
Заповед № 31 от 20.04.2017г на основание чл.206,ал.1 от КТ във връзка със
представеният протокол за установяване на липса, е наредено ищеца да възстанови
левовата равностойност на констатираната липса в касата на дружеството. На 20.04.2020г
на ищеца е връчен и препис от горепосочената Заповед и същият се е запознал със
съдържанието на заповедта.На 21.04.2017г в касата на дружеството е възстановена
левовата равностойност на констатираната липса на дълготрайния актив от ищеца П.
в размер на 913,00 лв. за което му е издадена и фактура № ********** от
21.04.2017г.
Съдът е изпълнил процедурата по чл.140 от ГПК и е представил проекто –
доклад в който е отделил като безспорно, че е прекратено трудовото
правоотношение на осн. 325, ал.1, т.1, установена е липса на косачката,
плащането на сумата 913,00 лева от ответника, за което му е издадена фактура,
връщането на платеното ДДС по нея на ищеца и разпределил доказателствената
тежест като е приел, че исковете се
квалифицират по чл.26 ЗЗД и по чл.55, ал.1 ЗЗД, първото предложение, т.е. иска
се връщане на нещо, получено при начална липса на основание и ищеца следва да
докаже плащането на сумата и недължимостта й, обогатяването на ответветника за
негова сметка и без основание за това. Ответникът следва да докаже,че е налице
основание за така извършеното разместване на имуществени блага, постъпили в
неговия патримониум.
В съдебно заседание ищеца, редовно призован, се явява лично и чрез адв. К. поддържа иска,
който акцентира, че са нищожни действията на ответника и сделката е нищожна,
тъй като не са приложени задължителните текстове на КТ. В писмената си защита
акцентира на технологията по предаването на косачката , боравенето с нея на
конкретно место, свързано с носене на чанта, в която се намират части, банзин 2
литра и храна като твърди,че доверителя му е попаднал в производствен риск и
машината му е била отнета и последиците следва да останат за работодателя,
изтъква, че съгласно заключението на вещото лице тя е без балансова стойност и
напълно амортизирана с „0“ остатъчна стойност тъй като е била закупена през
2007г. и отчислена от счетоводните книги защото й е бил заложен 5 год. полезен
живот и затова счита, че ответника неоснователно се е обогатил със сумата
913,00 лева.
Ответника, редовно призован, се представлява
по делото чрез пълномощника си адв. Ил. И. ***, който моли да се отхвърли иска
тъй като ищеца отговаря по реда на чл.205 и чл.206 КТ и акцентира, че съгласно
з-ето пазарната стойност на моторната коса е 250,00 лева и от събраните
доказателства е видно,че няма продажба , а доброволно възстановяване на ДМА ,
който се води на отчет в счетоводните книги на дружеството.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства и заключението на
вещото лице Д. Нешева и от изявленията й, направени в открито съдебно заседание,
преценени поотделно и в
тяхната взаимовръзка и обусловеност, съдът приема, че :
Ищецът с помощта на гласни
доказателства доказа твърдението си, че по време на действието на трудовото му правоотношение
с ответника, през работния ден на 20.04.2017г., срещу бензиностанция
„Ромпетрол“ срещу ХЕИ, при смяна на кордата, която отишъл да вземе от торбата
си, като оставил предоставената му от работодателя моторна коса ФС – 350, тя изчезва,
за което уведомява прекия си началник Ч..
Работодателя съставя протокол за
установена липса, съгласно който актива му е предоставен за косене на тревни
площи на П. и при извършена проверка не е намерен в наличност като последния отказва
да върне актива в склада на предприятието – „ актива е предоставен на МОЛ Ц.П.
– работник косач – озеленител за изпълнение на трудовите задължения – косене на
тревни площи. При извъшената проверка активът не е намерен в наличност. Лицето
отказва да върне актива като комисията намира, че установената липса е по вина
на лицето, което отговоря за актива.“
Ищецът е подал сигнал на
20.04.2017г. за изчезването на косачката видно от УРИ 1762000 –
6563/18.09.2020г., екип е посетил местото, но не са установени свидетели на
кражбата.
Ищецът е подал жалба вх. №1018/19 г.
от 10.05.2019 г. до РП – Ловеч , проведено е производство, завършило с
постановление от 20.02.20г. на ОП – Враца, с което потвърдено постановление за
отказ да се образува досъдебно п-во по преписка №1018/2019г. на РП – Ловеч и е
оставена без уважение жалбата срещу същата.
Въпреки, че в Заповед №31/
20.04.2017г. е посочено основание за издаването й чл. 206, ал.1 КТ във вр. с
протокол от 20.04.2017г. като е наредено П. да възстанови левовата равностойност
на констатираната липса в размр на 1095,60 лева в касата на „ЕКО“ ЕАД – гр.
Ловеч, процедурата по налагането на ограничената имуществената отговорност съгласно
КТ е била нарушена според съда тъй като:
Практиката е категорична, че работодателят
трябва да докаже основанието и размера на отговорността, както и спазването на
реда на рекламационното производство по чл. 210 от КТ както и други
предпоставки групирани най общо: наличие
на трудово правоотношение с работника за периода, в който претендира, че е
причинена вредата; наличие на основание
за прилагане на ограничена имуществена отговорност; вреда, причинена от
работника при или по повод изпълнение на трудовите му задължения. Размерът на
претърпяната имуществена загуба се определя към деня на причиняването й, а при
невъзможност - към деня на откриването й; виновно неизпълнение на трудовите
задължения - поради небрежност или самонадеяност от страна на работника; причинна връзка между неизпълнението на
трудовите задължения и настъпването на вредата; издаване и връчване в сроковете по чл. 210,
ал. 2 от КТ на писмена заповед за налагане на ограничена имуществена
отговорност, в която да са посочени основанието и размерът й; подадено в срок
от 1 месец, считано от датата на издаване на заповедта, писмено възражение от
страна на работника или служителя, в което се оспорва основанието и/или размера
на отговорността.; размера на уговореното месечно трудово възнаграждение на
ответника, както и неговата длъжност - обикновен работник или служител или
такъв с ръководни функции, с оглед определяне на точните граници на
ограничената имуществена отговорност.
Според съда още - работодателя е
следвало да оцени и обстоятелствата около изчезването на ДМА – твърдението за
кражба, условията на работа – установи
се от показанията на свидетеля Ч., че обекта е бил 8 дка като косачите трябва
да са през 15 метра с оглед безопасност, че му се е счупила кордата на косата и
отишъл да вземе друга на 20 – 30 метра е била торбата, че косачката е била тежка около 5 кг. с торбата и той не я е
взел със себе си, че в градинката е имало хора и по пейките също, които са
могли да я присвоят.
На следващо място е нарушен и чл.206 КТ – доказателства за съобразяването на размера на отговорността от страна на
работодателя няма, съответно размера на трудовото в-е по смисъла на чл.206 КТ,
което към 01.04.2017г. е било 480,00 лева.
Нарушено е изискването, че размерът на претърпяната имуществена загуба
се определя към деня на причиняването й, а в случая тя е определена по
стойността й при завеждането й през 12.07.2007 г. със съответния инвентарен
номер №2044083 като ДМА – стр.22. Не е правена оценка на същата към
20.04.2017г. когато същата е била ползвана вече и 10 години при ответника.
Вещото лице е дало заключение ,че
към датата на липсата пазарната стойност на косачката е 250,00 лева, но в
същото време е събрало сведения при ответника и подробно разясни начина на
закупуването й, гаранционен срок, начисляване на амортизации и съответно
отчисляването й от счетоводните книги на дружеството , след като е изтекъл
т.нар. 5 годишен полезен живот на косачката.
Реализирането на отговорността става
и по определен ред на КТ - чрез удръжки
от трудовото възнаграждение, а не чрез съставянето на фактура от 21.04.2017 г.,
с основание възстановена сума по липса на актив 913,00 лева +182,60 лева – ДДС
или общо 1095,60 лева.
Това е така защото фактурата е
първичен счетоводен документ, с който доставчик (продавач) документира продажба
на суровини, материали, стоки, продукти, активи или услуги към получател (купувач/клиент).
Безспорно в случая е изключена продажбата на несъществуващ актив на ищеца и
каквато и да е друга продажба.
Фактурата е основният документ,
пораждащ облагаем приход (пряко по ЗКПО или косвено по ЗДДС) за издателя –
доставчика/продавача. Т.е така издадената фактура противоречи на изискванията
на ЗС тъй като е очевидно, че тя не отразява никаква продажба на актив и е в
противоречие с основанието посочено в нея – възстановена сума по липса на
активи.
Нарушено е изискването на КТ, че размерът
на претърпяната имуществена загуба се определя към деня на причиняването й, а в
случая тя е определена по стойността й при завеждането й през 12.07.2007 г. със
съответния инвентарен номер №2044083 като ДМА – стр.22. Вещото лице е дало
заключение, че към датата на липсата пазарната стойност на косачката е 250,00
лева, но в същото време е обяснило защо приема и, че същата е с остатъчна
стойност „0“ – чл.55 ЗКПО.
Възражението, че се касае за
производствен риск, който налага прилагане на чл. 204 от ГПК и освобождаване
изцяло от отговорност на адв. К. не следва да се разглежда , тъй като е въведено
едва с писменото му становище.
Съдът приема за доказано възражението на
ищеца, че вредата е причинена от друг или от други лица с оглед събраните по
делото гласни доказателства , насочващи към кражба на ДМА ;
Или съдът счита, че исковете са
основателни и доказани. Липсва основание за престирането на сумата 913,00 лева на 21.07.2017 г. на ответника, т.е налице е неправомерно
размествана на имуществени блага в резултат на което ответникът неоснователно
се е обогатил с процесната сума, а ищеца се е обеднил, не е проведена
съответната процедура по чл.205 и сл. КТ , поради което следва да се осъди
ответника да заплати на ищеца горепосочената сума.
Следва да се присъди и законна лихва
върху тази сума от подаване на исковата молба до окончателното й изплащане.
По разноските:
Ищеца прилага разходо
– оправдателни документи за сумата общо 534,90 лева , които следва да се осъди
ответника да му ги заплати.
Водим от горното, съдът
Р
Е Ш И:
ПРОГЛАСЯВА, на осн. чл.26, ал.1 предл. първо ЗЗД,
сключения между Ц.Т.П. *** ЕГН – **********
и „ЕКО“ ЕАД със седалище и адрес на управление в гр.Ловеч ул.“Хан Кубрат“ №5
Булстат *********, договор за продажба на актив - косачка м. “Щил“, ФС350 по
ф-ра №********* - 21.04.2017г. за нищожен, поради противоречие със закона.
ОСЪЖДА „ЕКО“ ЕАД – гр. Ловеч, с горните данни, да
заплати на Ц.Т.П., на осн. чл.55, ал.1, предл. първо ЗЗД, сумата 913,00
/ деветстотин и тринадесет лева/, недължимо платени от втория, като продаден
актив на дружеството на 21.04.2017г., ведно законна лихва върху сумата 913,00 лв.
,начиная от деня на завеждане на иска – 06.02.2020г. до окончателното й
плащане, както и сумата общо 534,90 лева разноските му по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Ловешкия окръжен
съд в двуседмичен срок , считано от датата на връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :