Решение по дело №36/2023 на Административен съд - Смолян

Производството е по реда на чл. 118 от КСО във вр. с чл. 145 и сл. от АПК, по жалба от Г. В. С., чрез адв. К. М., против Решение № 2153-20-2/23.01.2023 г., издадено от Директора на ТП на НОИ - [област], с което е потвърдено Разпореждане № 201-00-788-8/30.11.2022 г. на Ръководителя на осигуряването за безработица. С цитираното разпореждане е разпоредено, лицето Г. В. С. да възстанови добросъвестно полученото обезщетение в размер на 1020 лв.

В жалбата не се излагат конкретни съображения, а бланкетно се сочи незаконосъобразност на оспорения акт, като издаден в противоречие с процесуалния и материалния закон.

В съдебно заседание, жалбоподателката не се явява и не се представлява.

Ответната страна в производството – Директорът на ТП на НОИ - [област] в открито съдебно заседание с процесуалния си представител, счита жалбата за неоснователна, а оспореното решение за законосъобразен административен акт. Сочи, че с Разпореждане № 201-00-788-7/15.08.2022 г. на ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ - [област] на основание чл. 54ж, ал. 1 от КСО и във връзка с чл. 11, § 3, буква „а” и чл. 65, § 2 от Регламент (ЕО) № 883/2004 е отказано отпускане на парично обезщетение за безработица (ПОБ) на жалбоподателката и това разпореждане е потвърдено с влязло в сила Решение №300 от 18.11.2022 г. по адм. дело №293/2022 г. на СмАС, при което правилно е разпоредено сумата получена, като ПОБ да бъде възстановена.

След като съобрази наведените от жалбоподателката твърдения за незаконосъобразност на административния акт, доводите и становището на ответника, събраните по делото доказателства и след служебна проверка за законосъобразност на обжалвания индивидуален административен акт по чл. 168, ал.1 от АПК във вр. с чл. 146 от АПК, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

От данните по административната преписка се установява, че със заявление вх. № 201-00-788/09.08.2021 г. подадено в дирекция „Бюро по труда“ - [област], Г. С. е поискала отпускане на ПОБ. На 25.08.2021 г. лицето е подало и заявление за удостоверяване на осигурителни периоди от друга държава - членка на ЕС със структуриран електронен документ (СЕД) U002 - [държава]. Поискано е удостоверяване на периода от 19.01.2015 г. до 31.07.2021 г., като това е и последната заетост на лицето.

Тъй като към заявлението лицето е представило документи за осигурителни периоди и доход, придобити по законодателството на [държава], с Разпореждане № 201-00-788-1/31.08.2021 г. образуваното производство по отпускане на ПОБ е спряно, до събиране на доказателства от компетентната институция (КИ) на [държава] за осигурителния стаж и осигурителния доход придобити в [държава].

С Разпореждане № 201-00-788-2/16.09.2021 г. се възобновява производството по отпускане на ПОБ, а на 17.09.2021 г. с Разпореждане № 201-00-788-3 се отпуска ПОБ на лицето за периода от 01.08.2021 г. до 30.11.2021 г. вкл. в дневен размер 12.00 лева.

На 15.07.2022 г. чрез EESSI от ТП на НОИ - [област] е изготвен и изпратен до компетентната институция на [държава] СЕД Н005 - искане на информация за пребиваване на лицето за периода на заетостта в [държава] от 19.01.2015 г. до 31.07.2021 г., при което с получен СЕД Н006, компетентната институция на [държава] уведомява, че [държава] е държава на пребиваване за периода от 19.01.2015 г. до 31.07.2021 г. за Г. С., след което е издадено Разпореждане № 201-00-788-7/15.08.2022 г. на ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ – [област], с което е отказано отпускане на ПОБ.

Това разпореждане е оставено в сила от Директора на ТП на НОИ и решението му е потвърдено от съда, след което е издадено и оспореното разпореждане за възстановяване на добросъвестно полученото обезщетение за периода от 1.08.2021 г. до 30.11.2021 г. /л.69 от делото/.

Като мотиви за издаването се сочи, че с Разпореждане № 201-00-788-3 се отпуска ПОБ на лицето за периода от 01.08.2021 г. до 30.11.2021 г. вкл. в дневен размер 12.00 лева. Посочено е, че след обжалването на 26.07.2021 г. е получен СЕД Н006 от [държава], с който се удостоверява, че държавата на пребиваване е [държава]. Предвид Разпореждане № 201-00-788-7/15.08.2022 г. на ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ - [област] е отказано отпускане на ПОБ, като цитираното разпореждане е оставено в сила с решение на Директора на ТП на НОИ - [област] и това решение е потвърдено от СмАС. В оспореното решение е посочено, че държавата по пребиваване на лицето и тази по последната му заетост съвпадат, като се има предвид [държава] и въз основа на това е прието, че центърът на жизнените интереси на жалбоподателката по време на последната й трудова заетост не е [държава] и че това обстоятелство е от значение при отказа да бъде отпуснато ПОБ.

При извършената проверка за съответствието на обжалвания акт с материалния закон, съдът приема следното: По делото не е спорно, че с Разпореждане № 201-00-788-7/15.08.2022 г. на ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ - [област] на основание чл. 54ж, ал. 1 от КСО и във връзка с чл. 11, § 3, буква „а” и чл. 65, § 2 от Регламент (ЕО) № 883/2004 е отказано отпускане на парично обезщетение за безработица (ПОБ) на жалбоподателя, както и че същото е оставено в сила от Директора на ТП на НОИ - [област], чието решение е потвърдено с влязло в сила Решение №300 от 18.11.2022 г. по адм. дело №293/2022 г. на СмАС. По делото не се оспорва и размера на сумата за възстановяване - 1020 лв.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с направените в жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните и като извърши цялостна проверка на законосъобразността на оспорения административен акт на основание чл. 168, ал. 1 във връзка с чл. 146 от АПК, направи следните правни изводи:

Оспорването, като направено от легитимирано лице с правен интерес, в законово установения срок по чл. 118, ал. 1 от КСО и против акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за законосъобразност, е процесуално допустимо.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Оспореното Решение № 2153-20-2/23.01.2023 г., издадено от Директора на ТП на НОИ - [област] е постановено от материално и териториално компетентния по смисъла на чл. 117, ал. 1, т. 2, б. "д" от КСО административен орган - Директор на ТП на НОИ - [област], в предвидената в чл. 59, ал. 2 от АПК форма и покрива изискванията за съдържание на фактическите и правни основания за неговото издаване. В оспореното решение, а и в потвърденото с него разпореждане на ръководителя на осигуряването за безработица се съдържат конкретни мотиви по повод наличието на предпоставка на основанието по чл. 114, ал. 2, т. 2 от КСО.

Не се установяват допуснати в хода на административното производство по издаване на обжалваното решение и на потвърденото с него разпореждане съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които да доведат до отмяна на акта на самостоятелно основание.

По силата на чл. 114, ал. 2 от КСО, добросъвестно получените суми за осигурителни плащания не подлежат на възстановяване от осигурените лица с изключение на изрично предвидените случаи, при които възстановяването на сумите е без лихва до изтичането на срока за доброволно изпълнение, като в т. 2 е предвидена хипотезата, при която след изплащането им са представени нови документи или данни, които имат значение за определяне на правото, размера и срока на изплащане.

Съдът намира, че издаването и съответно влизането в сила на Разпореждане № 201-00-788-7/15.08.2022 г. на ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ - [област] е обстоятелство по смисъла на чл.114, ал.2, т.2 от КСО и съответно е предпоставка за възстановяване на получените суми, като обезщетение за безработица, които в случая са в установения размер от 1020 лева.

Освен това, органът за издаване на оспореното разпореждане се е позовал на получен СЕД Н006 от [държава], с който се удостоверява, че държавата на пребиваване е [държава], което обстоятелство е послужило като основание за отказ за отпускане на ПОБ. Ръководителят на осигуряването за безработица, а след него и Директорът на ТП на НОИ са приели, че жалбоподателката не пребивава на територията на РБългария по смисъла на регламентите в областта на социалната осигуреност, а компетентна да извърши преценка на неговото искане за отпускане на обезщетение за безработица е държавата по последна трудова заетост, която според осигурителните органи е и държава по обичайното й пребиваване.

Тези изводи на административния орган, макар че са предмет на друг акта се подкрепят от настоящата инстанция. Под понятието „държава-членка от ЕС по постоянно пребиваване” следва да се разбира държавата, в която работникът, макар и зает в друга държава-членка от ЕС, продължава да живее и където обичайно се намира центърът на неговите интереси. Обстоятелствата, които се взимат под внимание при определяне на центъра на интересите на едно лице могат да имат различно естество. Това са семейното положение, къде живее семейството му, къде ходят децата на училище, работи ли по професията си, личните му контакти и връзки в двете държави, социалните му контакти, интервалите на работа в чужбина и завръщането на лицето, видът на трудовия договор и др. Безспорно е, че като лице с българско гражданство С. попада в персоналния обхват на Регламент (EО) № 883/2004 г. на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 година за координация на системите за социално осигуряване /Регламент № 883/2004 г./ съгласно чл. 2, § 1 от същия.

При всеки конкретен случай различните обстоятелства следва да бъдат съобразени, като в тежест на заявителя е да докаже постоянното си местопребиваване. В настоящият случай правилно административният орган е приел, че лицето не е доказало постоянното си местопребиваване в РБългария във връзка с посочените по-горе обстоятелства.

За да потвърди акта, Директорът на ТП на НОИ - [област] в решението си е изложил подробни мотиви по повод наведените в жалбата съображения, като е посочено, че мястото на пребиваване на лицето е [държава], при което отказано правото на ПОБ и съответно разпоредено получените суми да бъдат възстановени инай вече с оглед влезналото в сила Разпореждане № 201-00-788-7/15.08.2022 г.,с което е отказано отпускане на парично обезщетение за безработица (ПОБ).

В случая административният орган правилно е приложил относимите норми на КСО, като е съобразил горните факти в постановеното от него решение по реда на административния контрол по чл. 117, ал. 3 от КСО, при което отхвърляйки жалбата срещу Разпореждане № 201-00-788-8/30.11.2022 г. на Ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ - [област] е постановил правилно решение.

При този изход на правния спор, в тежест на жалбоподателката следва да бъдат присъдени заявените от ответника по жалба разноски за юрисконсултско възнаграждение, които на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ и чл. 144 АПК, съдът определя в размер на 100,00 лева.

Водим от горното и на основание чл. 173, ал. 2 от АПК, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ ОСПОРВАНЕТО по жалба на Г. В. С., чрез адв. К. М. на Решение № 2153-20-2/23.01.2023 г., издадено от Директора на ТП на НОИ - [област], с което е потвърдено Разпореждане № 201-00-788-8/30.11.2022 г. на Ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ - [област].

ОСЪЖДА Г. В. С. да заплати на ТП на НОИ – [област] разноски в размер на 100 лв.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14 дневен срок от съобщаването му на страните.