№ 493
гр. Пловдив, 17.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на седемнадесети октомври през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Галина Гр. Арнаудова
Членове:Мария П. Петрова
Румяна Ив. Панайотова-Станчева
при участието на секретаря Стефка Огн. Тошева
като разгледа докладваното от Румяна Ив. Панайотова-Станчева Въззивно
търговско дело № 20225001000508 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК
Обжалвано е решение № 260024/04.03.2022г. ,постановено по гр.д. №
105/2021г. по описа на ОС- Стара Загора в частта ,в която „Д. З.” АД, с
ЕИК********, е осъден да заплати на С. Е. А., Д. М. А., и Е. М. А., -
наследници на М. Й. А., ЕГН ********** сумата от 40 000 лв.,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди - болки и страдания,
вследствие на причинените увреждания от ПТП на 27.06.2020 г., ведно със
законната лихва от 16.07.2020 г. до окончателното и изплащане.
Жалбоподателят „Д. З. „ АД излага съображения за неправилност на
решението в частта ,касаеща размера на присъденото обезщетение като
възразява против присъждането на обезщетение надвишаващо изплатеното
извънсъдебно такова от 10 000 лв. Заявява искане решението ,в неговата
обжалвана част бъде отменено и да бъде постановено друго , с което искът на
М. Й. А. ,починал в хода на делото и заместен от неговите наследници по
закон да бъде отхвърлен като претендира разноски .
Въззиваемите С. Е. А. , Д. М. А. и Е. М. А. не са подали отговор на
въззивната жалба.
Пловдивски Апелативен съд след като се запозна със събраните по
делото доказателства и взе предвид становищата на страните намира за
установено следното :
1
Т.д. 105 / 21 г. по описа на ОС- Стара Загора е образувано по искова
молба на М. Й. А. , с която същият е предявил иск против „Д. З. „АД за
заплащане на обезщетение за неимуществени вреди ,претърпени в резултат на
ПТП,от което същият е пострадал в размер на 50 000 лв.,частично предявен
от общо сумата от 70 000 лв. ,ведно със законна лихва върху тази сума
,считано от датата на увреждането 27.06.2020 г.
Ищецът основава претенцията си на следните обстоятелства : твърди,
че на 27.06.2020г. около 16,55ч. в гр. К. ИДА, управлявайки лек автомобил
“Ф.”, модел “Г.”, с рег.№******, при нарушаване на правилата за движение
по пътищата, предизвикал пътнотранспортно произшествие и по
непредпазливост му причинил неимуществени вреди .По повод настъпилото
пътнотранспортно произшествие е образувано досъдебно производство
№28433М-1093/2020г. по описа на РУ - К., съответно пр.пр.№2504/2020г. по
описа на РП - гр.К., като наказателното производство по НОХД №54/2021г.
по описа на PC - гр.К. е приключило с влязло в сила осъдително решение по
чл.78а от НК.Посочва, че според т.15 от ТР№6/2012г. по т.д.№6 от 2012г. на
ОСГТК решението по чл.78а от НК, с което наказателният съд освобождава
подсъдимия от наказателна отговорност и му налага административно
наказание, е приравнено по значение на влязла в сила присъда, а на основание
чл.300 от ГПК присъдата е задължителна за гражданския съд, който
разглежда гражданските последици от деянието относно това дали то е
извършено, неговата противоправност и виновността на дееца. Поддържа ,че
в резултат на ПТП М. Й. А. претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в
болки и страдания в резултат от получените травматични увреждания. На
пострадалия е причинено дисторзио и разтягане на външна колатерална
връзка на дясна колянна става и кръвонасядане и оток на дясна колянна става
като крайникът е обездвижен с ортеза за 30 дни и е изписано медикаментозно
лечение.Тъй като през 2017г. лявата подбедрица на ищеца била
ампутирана,единствения му крак е бил десния ,който го е използвал за опорен
при придвижване с четириопорен бастун. Твърди се, че след ПТП ищецът е
напълно обездвижен и се е нуждаел от денонощни грижи, за да изпълнява
дори елементарните си човешки нужди. Превърнал се в абсолютна тежест за
близките си, бил психически сломен , станал неспокоен, нервен, сприхав.
Карал се е на всички и въпреки че е имал нужда от помощ, ги е гонел и е
искал да остава сам.
Към момента на настъпване на пътнотранспортното произшествие
процесният лек автомобил “Ф.”, модел “Г.” с per. № ****** имал валидна
застраховка “Гражданска отговорност” на автомобилистите в ответното
дружество.С молба вх.№31ОВ021109 от 16.07.2020г. до “Д. З.” АД ищецът
поискал справедливо обезщетение за претърпените болки и страдания,във
връзка с което искане ответникът изплати обезщетение в размер от 10 000лв.
Счита, че тази сума е крайно недостатъчна, за да репарира всички претърпени
от ищеца неимуществени вреди и не съответства на тежестта и характера на
настъпилите неблагоприятни последици,поради което е заявил иска си за
2
присъждане ,освен заплатените му 10 000 лв. ,още 50 000 лв. частично
предявен иск от обща сумата от 70 000 лв.
С отговора на исковата молба ответникът ,,Д. З.‘‘ АД оспорва иска
.Заявява, че действително е налице договор за застраховка “Гражданска
отговорност” на автомобилистите, сключен между „Д. З.“ АД и собственика
на лек автомобил марка „Ф.“, модел „Г.” с per. № ********, валидна към
27.06.2020 година - датата на настъпване на процесното пътно -
транспортното произшествие.Не оспорва извършеното от ответното
дружество плащане на сума в размер на 10 000.00 лева по банкова сметка на
ищеца.Оспорва пряката причинно-следствена връзка между претендираните
болки и страдания, техния обем, интензитет и продължителност и
настъпилото на 27.06.2020 г. ПТП като твърди, че претендираните вреди са
резултат от предходни, съпътстващи заболявалия и увреждания на
пострадалото лице.Евентуално твърди, че дори да се установят вреди,
резултат от процесното събитие, то платеното от застрахователя изцяло
репарира търпените болки и страдания от ищеца.
В условията на евентуалност, се твърди наличие на съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на ищеца. Същият имал обективната
възможност да възприеме автомобила и обстановката на пътното платно и да
предприеме действия, с които да предотврати настъпване на ПТП като
ищецът без да се огледа, предприел пресичане на платното, като не се е
съобразил с разстоянието до приближаващото ППС и неговата скорост на
движение, и е попаднал в опасната зона за спиране.
На самостоятелно основание твърди наличие на съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на ищеца, тъй като същият неоснователно не
е използвал за движението си тротоара или банкета на пътния участък, в
който е настъпило произшествието.
Оспорва претендирания размер на обезщетението като завишен.
На база горните твърдения заявява искане искът на А. да бъде
отхвърлен изцяло.
Съдът с обжалваното решение е приел за безспорно установено, че на
27.06.2020г. около 16,55ч. в гр. К. е реализирано ПТП между лек автомобил
“Ф.”, модел “Г.” с рег.№******, управлявано от ИДА и М. Й. А. ,в която
връзка е образувано досъдебно производство №28433М-1093/2020г. по описа
на РУ - К., съответно пр.пр.№2504/2020г. по описа на РП - гр.К..
Наказателното производство по НОХД №54/2021г. по описа на PC - гр.К. е
приключило с влязло в сила осъдително решение № 260063/18.02.2021 г. , с
което ИДА е признат за виновен в това, че на 27.06.2020 г. в гр. К. при
управление на л.а. Ф.”, модел “Г.” с рег.№****** в нарушение на правилата
за движение по пътищата по чл. 37, ал. 1 ЗДвП по непредпазливост е
причинил средна телесна повреда на М. Й. А., изразяваща се трайно
затруднение на движенията на десния долен крайник, с което е извършил
3
престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „б“, предл 2-ро, вр. с чл. 342 НК като на
основание чл. 78а, ал.1 НК ИДА е освободен от наказателна отговорност и му
е наложено административно наказание и е лишен от право да управлява
МПС за срок от шест месеца на основание чл. 78а, ал. 4 НК, вр.чл. 343г НК.
За безспорно е приел и обстоятелството водачът на лек автомобил “Ф.”,
модел “Г.” с peг. № ****** има валидна към датата на произшествието
застраховка ГОА в “Д. З.” АД, както и че ищецът е предявил писмена
претенция за изплащане на застрахователно обезщетение пред застрахователя
,по която ответникът изплатил обезщетение в размер от 10 000лв.
С определение от 05.10.2021 г. по делото е заличен като страна по
делото първоначалния ищец М. Й. А., ЕГН ********** поради настъпила
смърт на 05.09.2021 г. и са конституирани като ищци по т.д. 105/2021 г.
неговите законни наследници: С. Е. А., ЕГН ********** -съпруга, Д. М. А.,
ЕГН ********** - дъщеря и Е. М. А., ЕГН ********** – син.
От събраните по делото доказателства съдът е приел ,че в резултат на
ПТП А. е претърпял следните травматични увреждания, а именно: навяхване
на дясната колянна става, съчетано с разтягане на външната колатерална
връзка, кръвонасядане и оток на дясната колянна става. Приел е за
установено от това да са произлезли болки и страдания за пострадалия и
като е съобразил тежестта на уврежданията ,вида и интензитета на търпените
болки и страдания ,възстановителния период , продължил 4 месеца, тъй като
е бил с ампутиран ляв крак преди ПТП,обстоятелството ,че се е нуждаел от
чужда помощ за всяко нещо съдът е счел , че обезщетението за
неимуществени вреди е в размер на 50 000 лева.
На следващо място е намерил възражението за съпричиняване за
неоснователно ,тъй като от доказателствата по делото не може да се направи
извод,че водачът на инвалидната количка е допринесъл по какъвто и да е
начин за настъпване на удара като вина за това има единствено водачът на
лекия автомобил.
При така приетото съдът с решението ,предмет на обжалване ,е приел
иска за основателен и доказан като възприетия дължим размер на
обезщетението за неимуществени вреди е редуциран със заплатеното
обезщетение в размер на 10 000 лв. и искът е уважен за сумата от 40 000 лв.
,а за разликата до 50 000 лв. е отхвърлен с решение № 260060 / 20.05.2022 г.
,постановено по реда на чл.247 от ГПК.
Решението е обжалвано от ответника „Д. З. „АД в частта ,в която искът
на А. е уважен като оплакванията са насочени към неправилност на
решението касателно определеното обезщетение за неимуществени вреди
като е поддържал ,че неговият размер е завишен,несъобразен с критерия за
справедливост ,въведен в разпоредбата на чл.52 от ЗЗД ,нито със стандарта на
живот в страната.
Безспорно е по делото ,че на 27.06.2020г. около 16,55ч. в гр. К. е
4
реализирано ПТП между лек автомобил “Ф.”, модел “Г.” с рег.№******,
управлявано от ИДА и М. Й. А. ,в която връзка е образувано досъдебно
производство №28433М-1093/2020г. по описа на РУ - К., съответно пр.пр.
№2504/2020г. по описа на РП - гр.К.. Наказателното производство по НОХД
№54/2021г. по описа на PC - гр.К. е приключило с влязло в сила осъдително
решение № 260063/18.02.2021 г. , с което ИДА е признат за виновен в това, че
на 27.06.2020 г. в гр. К. при управление на л.а. Ф.”, модел “Г.” с рег.№******
в нарушение на правилата за движение по пътищата по чл. 37, ал. 1 ЗДвП по
непредпазливост е причинил средна телесна повреда на М. Й. А., изразяваща
се трайно затруднение на движенията на десния долен крайник, с което е
извършил престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „б“, предл 2-ро, вр. с чл. 342 НК
като на основание чл. 78а, ал.1 НК ИДА е освободен от наказателна
отговорност и му е наложено административно наказание и е лишен от право
да управлява МПС за срок от шест месеца на основание чл. 78а, ал. 4 НК,
вр.чл. 343г НК.
Решението на съда по чл.78 а от НК , с което съдът освобождава
подсъдимия от наказателна отговорност и му налага административно
наказание е приравнена по значение на влязла в сила присъда ,която на
основание чл.300 от ГПК е задължителна за съда ,който разглежда
гражданските последици от деянието, относно това, дали е извършено
деянието, неговата противоправност и виновността на деец.Безспорно е и
това , че към датата на ПТП виновният водач е имал валидна застраховка
„Гражданска отговорност на автомобилистите „ при ответника ,поради което
правопораждащите юридически факти относно дължимостта на обезщетение
за вредите ,настъпили от процесното ПТП ,виновно причинено от
застраховано при ответника лице ,за пострадалия са безспорни.
Спор не се е формирал и по отношение на получените от пострадалия
А. травматични увреждания в резултат на ПТП , а именно: навяхване на
дясната колянна става, съчетано с разтягане на външната колатерална връзка,
кръвонасядане и оток на дясната колянна става , нито по въпроса за това ,че
преди ПТП А. е бил с ампутирана лява подколенница.
От заключението на приетото по делото заключение на СМЕ е видно
,че лечението на травматичните увреждания на пострадалия изисква
имобилизация 34 дни като конкретно при А. периодът на възстановяване е
около 4 месеца като диагностицираните заболявания на същия на по-
предишен етап ,и по конкретно състояние след ампутация на лява
подбедрица са свързани със страдания поради невъзможност лице да се
самообслужва свободно и самостоятелно да се придвижва.
От заключението на приетото по делото заключение на СПЕ е видно ,че
в резултат на получените увреждания и наложилото се обездвижване в
психическото състояние на А. са констатирани проблеми като резултат от
преживяна остра стресова реакция – чувство за страх, повишена тревожност
,депресивни изживявания и чувство за безпомощност по отношение на
5
пълноценното себеобслужване като всичко това го кара да се чувства
подтиснат , емоционално изчерпан и без желание за живот.Във връзка със
съпътстващото заболяване и увреждане на А. – ампутация на лява
подбедрица ,експертизата установява ,че същото е източник на негативни
емоционални преживявания , но долния десен крайник е бил здрав и същият
го използвал при предвижване с четириопорен бастун , а навън се е
предвижвал с инвалиден скутер като след инцидента А. е бил напълно
обездвижен.Установява се също така ,че у последния са били налице и
суицидни мисли.
По делото е разпитан и свидетелят И. , зет на пострадалия, който
установява , че след травмите ,получени при ПТП поради това ,че левия му
крак е бил ампутиран ,а десния обездвижен ,същият останал неподвижен на
легло един месец. Установява ,че станал след инцидента страшно изнервен
,повтарял ,че по-добре да бил умрял , гонел всички ,крещял на съпругата си
,която се грижела за него ,чувствал да е в тежест на всички.
При тези данни съдът намира ,че са установени преживяни от А. болки
и страдания, изразяващи си най – вече в психоемоционални такива- чувство
за страх, повишена тревожност ,депресивни изживявания и чувство за
безпомощност по отношение на пълноценното себеобслужване, потиснатост
,нервност,липса на желание за живот. Безспорно се установява и това ,че в
резултат на получените травми десния крак на А. е бил имобилизиран за
период от 34 дни ,а периодът на възстановяване е бил около 4 месеца.За да се
прецени обаче размера на обезщетението ,дължимо от застрахователя , за
репариране на претърпените неимуществени вреди в резултат на ПТП следва
да се вземе предвид ,че същият отговаря само за вредите ,пряка и
непосредствена последица на увреждането .В конкретния случай
психоемоцианлните болки и страдания и техния интензитет са резултат
от една страна на травматичните увреждания ,резултат от ПТП ,но от друга
страна са резултат на съпътстващо увреждане – ампутация на долна лява
подколнница , което основно е довела да залежаване за определен период
от време, невъзможност за самообслужване и самостоятелно предвижване
от страна на пострадалия ,което съпътстващо увреждане ,дори и да е
завишило интензитета на търпените болки и страдания , не е в пряка причина
връзка с процесното ПТП,поради и което за тези завишени по интезитет
болки и страдания застрахователят не носи отговорност.
С оглед на казаното и като съобрази претърпените неимуществени
вреди от страна пострадалия ,които са в пряка причинна връзка с ПТП
,както и критерия за справедливост по смисъла на чл.52 от ЗЗД настоящата
инстанция намира ,че адекватна компенсация за същите се явява сумата от
30 000 лв. в какъвто размер е дължимото от ответника обезщетение ,което
следва да бъде редуцирано със сумата от 10 000 лв. ,представляваща
заплатено от последния застрахователно обезщетение.
Изнесеното по –горе сочи ,че предявеният от А. ,починал в хода на
6
делото и заместен от неговите наследници по закон,иск за заплащане на
обезщетение за неимуществени вреди в резултат от увреждания ,получени
при ПТП ,виновно причинено от застраховано при ответника лица по
застраховка ГОА се явява основателен и доказан до размер от 20 000 лв. ,в
който следва да бъде уважен.Не до тези изводи е стигнал
първоинстанционния съд и като е уважил този иск за сума от 40 000 лв. е
постановил неправилно решение за сумата над дължимите 20 000 лв. ,поради
което за този размер решението ще следва да бъде отменено и постановено
друго , с което искът за сумата над 20 000 лв. до уважения размер от 40 000
лв. бъде отхвърлен.В останалата му обжалвана част ще следва решението да
бъде потвърдено.
Решението ще следва да бъде отменено и в частта на присъдените на
адв. Е. Б. разноски над сумата от 1 356 лв. с ДДС ,представляващо
адвокатско възнаграждение за оказана безплатна помощ като същото
възнаграждение следва да й бъде присъдено за настоящата инстанция.За
въззивната инстанция на жалбоподателя следва да се присъдят разноски в
размер на 1 258 лв. съобразно изхода на спора.
Мотивиран от горното ,съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 260024/04.03.2022г. ,постановено по гр.д. № 105/2021г.
по описа на ОС- Стара Загора в частта ,в която „Д. З.” АД, с ЕИК********, е
осъден да заплати на С. Е. А., Д. М. А., и Е. М. А., - наследници на М. Й. А.,
ЕГН ********** обезщетение за неимуществени вреди - болки и страдания,
вследствие на причинените на А. увреждания от ПТП на 27.06.2020 г.,за
разликата над 20 000 лв. до пълния уважен размер от 40 000 лв. ВМЕСТО
КОЕТО ПОСТАНОВИ :
ОТХВЪРЛЯ предявения от С. Е. А., ЕГН ********** (съпруга), Д. М.
А., ЕГН ********** (дъщеря) и Е. М. А., ЕГН ********** (син), всички с
адрес: с.К., общ К., ул. А. М. №** /наследници на М. Й. А., ЕГН **********/
против Д. З.” АД, с ЕИК********, гр. С., р. О. бул. КАД № ** иск за
заплащане на сумата над 20 000 лева до пълния уважен размер от 40 000 лв.,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди - болки и страдания,
вследствие на причинените увреждания от ПТП на 27.06.2020 г., ведно със
законната лихва от 16.07.2020 г. до окончателното изплащане.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260024/04.03.2022г. ,постановено по
гр.д. № 105/2021г. по описа на ОС- Стара Загора в частта ,в която „Д. З.” АД, с
ЕИК********, е осъден да заплати на С. Е. А., Д. М. А., и Е. М. А., -
наследници на М. Й. А., ЕГН ********** обезщетение за неимуществени
вреди - болки и страдания, вследствие на причинените на А. увреждания от
7
ПТП на 27.06.2020 г., в размер на 20 000 лв. ,ведно със законна лихва ,счита
от 16.07.2020 г. до окончателното изплащане.
ОТМЕНЯ решение № 260024/04.03.2022г. ,постановено по гр.д. №
105/2021г. по описа на ОС- Стара Загора в частта , в която „Д. З.” АД, с
ЕИК******** е осъден да заплати на адв. Е. Б. – САК, личен номер ********,
с адрес гр. С., Ж******, партер адвокатско възнаграждение над размер от
1 356 лв. с ДДС за осъществена безплатна адвокатска помощ за
първоинстанционното разглеждане на делото .
ОСЪЖДА Д. З.” АД, с ЕИК********, гр. С., р. О. бул. КАД № ** да
заплати адв. Е. Б. – САК, личен номер ********, с адрес гр. С., Ж******,
партер адвокатско възнаграждение в размер на 1 356 лв. с ДДС за
осъществена безплатна адвокатска помощ за настоящата инстанция съобразно
изхода на спора.
ОСЪЖДА С. Е. А., ЕГН ********** (съпруга), Д. М. А., ЕГН
********** (дъщеря) и Е. М. А., ЕГН ********** (син), всички с адрес: с.К.,
общ К., ул. А. М. №** /наследници на М. Й. А., ЕГН **********/ да заплатят
на Д. З.” АД, с ЕИК********, гр. С., р. О. бул. КАД № ** разноски за
настоящата инстанция в размер на 1 258 лв. съобразно изхода на спора.
Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от
връчването му на страните с касационна жалба пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8