№ 4470
гр. София, 24.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-17 СЪСТАВ, в публично заседание
на пети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:СтилиЯ. Григорова
при участието на секретаря Мария Б. Тошева
като разгледа докладваното от СтилиЯ. Григорова Гражданско дело №
20231100102440 по описа за 2023 година
Делото е образувано по искова молба на М. Р. И. срещу ЗАД „А. Б.“ АД
за заплащане на сумата от 29 000 лева, представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди от ПТП на 25.05.2018 г., ведно със
законната лихва от 23.04.2019 г. до окончателното изплащане и сумата от
1 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди от
влошаване на здравословното състояние на ищцата, ведно със законната лихва
от 04.05.2022 г. до окончателното изплащане.
Ищецът твърди в подадената от нея искова молба, че на 25.05.2018 г.
участвал в ПТП като пътник на предна дясна седалка в л.а. „Форд“, модел
„Фиеста“ с рег. № *******. Вина за настъпване на произшествието имал
водачът на л.а. „Опел“, модел „Мерива“ с рег. № *******Т И.Х. Б.. Получила
увреждания, изразяващи се в кръвонасядане на гръден кош, счупване на IV-VII
ребра вдясно по мишичната линия, кръвонасядания на двете предмишници,
охлузване на десен хълбок, контузия и оток на двете глезенни стави,
кръвонасядания на втори, трети и четвърти пръсти на двата крака и на дясна
подбедрица над глезена и контузия на дясна раменна става. През декември
2018 г. й била поставена диагноза „Радикулопатия. Увреждания на шийните
коренчета. Увреждане на лъчевия нерв.“.
При ответното дружество била образувана щета, като й било изплатено
1
застрахователно обезщетение за търпените неимуществени вреди в размер на
16 000 лева. Счита така определеното обезщетение за занижено и счита, че й
се дължат допълнително 29 000 лева.
На 04.05.2022 г. възникнало усложнение от счупването на четирите
ребра вдясно - калциране на белия дроб, който не можел да функционира в
пълния си обем. Затова поискала застрахователят да й определи допълнителен
размер на обезщетението, но получила отказ.
Моли ответникът да бъде осъден да й заплати допълнително 29 000 лева
обезщетение за получени при ПТП на 25.05.2018 г. увреди и 1 000 лева
обезщетение за усложнение от счупване на IV-VII ребра вдясно, изразяващо се
в калциране на белия дроб.
Ответникът ЗАД „А. Б.“ АД е подал отговор, в който заявява, че
изплатената от него сума в размер на 16 000 лева е достатъчно да обезщети
получените от М. И. увреждания – счупване на ребра, контузия на гръден кош
и корем, контузия на дясно рамо и десен глезен.
Оспорва, че останалите увреждания – болки и опъвания в шията,
изтръпване и слабост в дясната ръка, паравертебрална ригидност в цервикален
отдел, палпаторна болезненост, хипестезия, радикулопатия, увреждания на
шийните коренчета, увреждане на лъчевия нерв, са в причинна връзка с
процесното ПТП. Според ответника те се дължали на предходни заболявания.
Липсвала и причинна връзка между калцирането на белия дроб и
полученото при произшествието счупване на ребрата.
Възразява, че М. И. е имала придружаващи заболявания, както и че е
пътувала в превозното средство без поставен обезопасителен колан.
Претендираният размер на обезщетението за неимуществени вреди
намира за завишен.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните
по делото доказателства, прие за установено следното от фактическа и
правна страна:
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 432,
ал. 1 от КЗ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
Предпоставка за допустимостта на иска е предявяване на претенцията
пред застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ на
2
автомобилистите, по аргумент от чл. 432, ал. 1, in fine. В случая е безспорно,
че ищцата е предявила претенцията си пред ответното дружество на
23.04.2019 г., като на 01.07.2019 г. е заплатено застрахователно обезщетение за
неимуществени вреди в размер на 16 000 лева.
На 10.01.2023 г. е заявена претенция пред ЗАД „А. Б.“ АД за определяне
и изплащане на обезщетение за възникнало усложнение вследствие
счупването на 4-7 ребра вдясно, изразяващо се в калциране на белия дроб. На
19.01.2023 г. ответното застрахователно дружество е постановило отказ,
поради липса на причинно-следствена връзка между счупването на ребрата и
твърдяното усложнение.
Предявените искове с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ се основават
на сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите между собственика на л.а. „Опел“, модел „Мерива“ с ДК №
*******Т и ЗАД „А. Б.“ АД. Наличието на валидно застрахователно
правоотношение за водачите на л.а. „Опел Мерива“ и ответника към
25.05.2018 г. е отделено като безспорно между страните обстоятелство с
определение от 24.07.2023 г.
Застрахователният договор ангажира отговорността на застрахователя
да покрие в границите на определената в договора застрахователна сума
отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица
имуществени и неимуществени вреди.
Съгласно разпоредбата на чл. 432, ал. 1 от КЗ, увреденото лице, спрямо
което застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от
застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“. Отговорността на
застрахователя се изразява в заплащане на обезщетение за претърпените от
увреденото лице имуществени и неимуществени вреди, пряк и непосредствен
резултат от увреждането и е функционално обусловена и тъждествена по обем
с отговорността на делинквента.
С влязло в сила на 14.05.2022 г. решение № 4200 от 08.11.2022 г. по
НАХД № 13206/2021 г. по описа на СРС, НО, 5 състав И.Х. Б. е признат за
виновен в това, че на 25.05.2018 г. около 14.00 часа в гр. София, по бул.
„Андрей Сахаров“, с посока на движение от ул. „Проф. Марко Семов“ към
бул. „Андрей Ляпчев“ и в района на кръстовището на бул. „Андрей Сахаров“ и
бул. „Андрей Ляпчев“, при управление на моторно превозно средство лек
3
автомобил „Опел Мерива“ с peг.№ *******Т нарушил правилата за движение
по пътищата, а именно: чл. 37, ал. 1 от ЗДвП: „При завиване наляво за
навлизане в друг път водачът на завиващото нерелсово пътно превозно
средство е длъжен да пропусне насрещно движещите се пътни превозни
средства“, като водачът И.Х. Б., при извършване на маневра „завиване наляво“
в посока към бул. „Александър Малинов“ не пропуснал насрещно движещия
се по бул. „Андрей Сахаров“, с посока на движение от ул. „Свети Киприян“
към ул. „Проф. Марко Семов“ лек автомобил „Форд Фиеста“ с peг. №
*******, управляван от Г.В.Т., в резултат на което настъпил удар между челна
зона на лек автомобил „Форд Фиеста“ с peг. № ******* и в дясната странична
част на лек автомобил „Опел Мерива“ с peг. № *******Т, като по
непредпазливост причинил средна телесна повреда по смисъла на чл. 129, ал.
2 вр. ал. 1 от НК на пътника в лек автомобил „Форд Фиеста“ с peг. № *******
– М. Р. И., ЕГН: **********, изразяваща се в следните травматични
увреждания: счупване на 4, 5, 6 и 7-мо ребра вдясно, което реализирало
медико-биологичния квалифициращ признак „трайно затруднение на
движенията на снагата за срок повече от 30 дни“ - престъпление по чл. 343, ал.
1, б. „б“, пр. 2 вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 от НК. И. Б. е освободен от наказателна
отговорност по чл. 78а от НК и му е наложено административно наказание
глоба. Това обстоятелството обаче не заличава виновността на дееца и
противоправността на извършеното от него деяние.
Настоящият състав, сезиран с иск относно гражданските последици от
деянието, е длъжен да се съобрази с решението на наказателния съд относно
извършването на деянието, противоправността му и виновността на дееца.
Предвид наличието на влязло в сила решение по тези въпроси съдът не може
да прави изводи относно тези обстоятелства и извършване на престъплението,
различни от изводите в решението по чл. 78а от НК.
Виновното и противоправно поведение на Б. се потвърждава по
безспорен начин и от заключението на изготвената по делото авто-техническа
част от комплексната експертиза.
Нарушаването на правилата за движение е причината за
произшествието, което обуславя извода за ангажиране на отговорността на
застрахователя на гражданската отговорност на причинителя на телесните
уврежданията на М. И..
4
Размерът на обезщетението за претърпените неимуществени вреди се
определя от съда по справедливост (чл. 52 от ЗЗД). Паричният еквивалент на
този вид обезщетение следва да бъде съобразен с характера и тежестта на
вредите, интензитетът и продължителността на понесените болки,
проявлението им във времето, възрастта на пострадалия, прогнозите за
възстановяването и др.
Установява се от заключението на вещите лица – медици, че при ПТП на
25.05.2018 г. М. Р. И. е получила контузия на гърдите и корема, счупване на 4,
5, 6 и 7 ребра вдясно по аксиларната линия и контузии на дясна раменна и
дясна глезенна стави.
В периода от 25.05.2018 г. до 29.05.2018 г. И. се е лекувала в УМБАЛ
„Св. Анна“ АД – София. Проведено е лечение с инфузии на водно-солеви
разтвори, аналгетици и антибиотик, след което И. е изписана в добро общо
състояние, раздвижена, с двустранно везикуларно дишане. Според
заключението, счупването на ребрата е причинило на ищцата трайно
затруднено движение на снагата за период от над 30 дни, а останалите
мекотъканни травми – временно разстройство на здравето, неопасно за
живота. Периодът на възстановяване е продължил около 3 месеца, като през
първите 30 дни те са били с по-висок интензитет.
При проведените при вещите лица д-р С. и д-р Д. прегледи И. не е
представила документация за провеждано лечение. Оплакала се е, че при
определени позиции на тялото се появявали болки в дясна гръдна половина,
които отзвучавали спонтанно. Продължавали болките в счупените ребра,
както и в дясна раменна и глезенна стави. Функционален дефицит в ставите не
е установен.
Периодът на възстановяване от три месеца се потвърждава и от
показанията на свидетеля Н.И., съпруг на ищцата. След изписване от
болничното заведение М. И. е имала нужда от помощ в обслужването, търпяла
е ограничения в движението на тялото, както и емоционален дискомфорт -
страх да се вози в автомобил заради спомена от злополучния инцидент на
25.05.2018 г. След тези три месеца И. се е върнала на работа, но и към момента
изпитва болки в гърдите и затруднения при придвижване. Тези свои
оплаквания ищцата е споделила и при прегледа от вещото лице д-р С..
Обективно е установена липса на функционален дефицит в движението на
5
крайниците, а данни за консултации с пулмолог и продължаващо лечение на
дихателната система не са налице.
При преценка на ангажираните по делото доказателства съдът намира,
че обезщетението от 16 000 лева е правилно определено от застрахователя на
гражданската отговорност на водача И. Б. и справедливо. Този извод се налага
от краткия болничен престой, при който лечението не е налагало оперативни
интервенции, а прилагането на нестероидни противовъзпалителни средства за
период от пет дни е било достатъчно за подобряване на състоянието на И.. Три
месеца са били достатъчни за връщане на ищцата към обичайния й начин на
живот и възстановяване на трудоспособността й. Обективно дефицит в
движенията, който да се дължи на получените при ПТП през 2018 г. увреди не
се установява, а оплакванията към момента отговарят на диагнози, поставени
преди 25.05.2018 г. – реактивна артропатия на 18.01.2017 г., мононевропатия
на долен крайник на 24.08.2017 г., спондилопатия на 26.09.2017 г., съгласно
справка на НЗОК от 15.08.2023 г. Установява се и че по-малко от година преди
произшествието, на 01.07.2016 г. М. И. е потърсила лекарска консултация
поради изкълчване на глезенна става. Описаната в исковата молба
радикулопатия при преглед на 18.12.2018 г. е заболяване, от което ищцата се е
оплаквала през 2017 г. (консултация от 19.09.2016 г.) Така поставените
диагнози са с давност, предхождаща произшествието през 2018 г. и прекъсват
причинно-следствената връзка между противоправното деяние на И. Б. и
продължаващите седем години след ПТП оплаквания на М. И. от болка в
долните крайници.
Размерът на обезщетението от 16 000 лева е съответен и на практиката
на съдилищата по приложение на чл. 52 от ЗЗД. При определяне размера на
обезщетението за неимуществени вреди следва да се отчетат и конкретните
икономически условия в страната към датата на застрахователното събитие
(определение № 2216/08.05.2024 г. по гр.д. № 4357/2023 г. на ВКС, IV г.о.).
Процесният инцидент е настъпил през 2018 г., когато ищцата е била на 52
години. Обезщетението от 16 000 лева е справедлив и съответен на практиката
на ВКС при сходни увреди – решение № 50139/10.01.2023 г. по т.д. №
545/2022 г. на II т.о., при което обезщетение от 12 000 лева е присъдено за
мозъчно сътресение, травматичен подкожен кръвоизлив в дясната теменна
област на главата с диаметър около 4 см; гръбначна травма - множество
изкълчвания и навяхване на ставите и ставните връзки; травма на гръдния кош
6
без рентгенови данни за счупени ребра; травма на опорно двигателния апарат,
състояща се от контузия на раменния пояс и мишница в дясно без рентгенови
данни за счупени кости. Обезщетение от 11 000 лева за ПТП през 2017 г. е
определено за политравматични увреждания, включително мозъчно
сътресение (решение № 50156/09.11.2022 г. по т.д. № 1836/2021 г. на ВКС, I
т.о.)
Претенцията за присъждане на допълнителни 29 000 лева, или общо
45 000 лева за увреди, наложили кратък болничен престой без оперативни
интервенции, липса на остатъчни последици и множество придружаващи
заболявания, обуславящи продължаващите оплаквания в двигателната
способност на ищцата, е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
Не се доказа и твърдения в исковата молба ексцес – непредвидимо и
качествено влошаване на здравословното състояние на М. И. от счупването на
четирите ребра вдясно – калциране на белия дроб. Вещото лице д-р Д. е
категорична, че данни за калциране на белия дроб при ищцата не се
диагностицира. При извършен на 22.04.2024 г. клиничен преглед и
осъществена пулмография са визуализирани разгънати бели дробове,
хронични възпаления на горните дихателни пътища, но без активни огнищни
и инфилтративни изменения, проследими диагфрагмални куполи и свободни
костодиафрагмални синуси. В съдебното заседание при изслушване на
заключението на комплексната експертиза д-р Д. е потвърдила заключението
си за липса на калциране на белия дроб или на плеврата, нито калус на
ребрата. Допълнително, в заключението си д-р Д. е пояснила, че пълното
образувание на костен калус, при условие, че такова е било налице, би се
образувало до 3-4 месеца от фрактурата, или до края на 2018 г. Данни за такава
увреда не са налице, поради което искът следва да се отхвърли като недоказан.
С оглед изхода на спора, право на разноски има ответникът. По
представения списък по чл. 80 от ГПК, техният размер е 4 170 лева и включва
заплатено адвокатско възнаграждение от 3 660 лева с ДДС, 10 лева такси за
удостоверения и 500 лева депозит за експертиза. Представителят на ищцата е
възразил за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Сумата от 3 660
лева е с ДДС, а размерът по Наредба № 1/2004 г. е 3 050 лева, като същата
стойност се претендира от адв. П. В. за оказаната от нея безплатна правна
защита и съдействие на М. И. в производството. Възражението за
7
прекомерност е неоснователно, като се вземат предвид и извършените по
делото процесуални действия, вида и броя на исковете и на проведените
съдебни заседания.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от М. Р. И., ЕГН ********** срещу ЗАД „А.
Б.“ АД, ЕИК ******* обективно съединени искове с правно основание чл. 432,
ал. 1 от ЗЗД за заплащане на сумата от 29 000 лева, представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди от ПТП на 25.05.2018 г. и на
сумата от 1 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди от
влошаване на здравословното състояние на ищцата, изразяващо се в
калциране на белия дроб вследствие счупване на 4, 5, 6 и 7 ребра вдясно при
ПТП на 25.05.2018 г.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, М. Р. И., ЕГН *******, с
адрес гр. София, ж.к. „******* да заплати на ЗАД „А. Б.“ АД, ЕИК *******,
със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „******* сумата от 4 170
лева разноски за производството.
Решението може да се обжалва пред САС с въззивна жалба в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
8