РЕШЕНИЕ
№ 373
гр. Д., 12.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Д., VI СЪСТАВ, в публично заседание на десети
април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Соня Т. Дженкова
при участието на секретаря Калинка М. Христова
като разгледа докладваното от Соня Т. Дженкова Гражданско дело №
20233230101528 по описа за 2023 година
и за да се произнесе съобрази следното :
Производството по делото е образувано въз основа на искова молба от Ц. Б. Ц. с ЕГН
**********, от ***, с която срещу Т. Г. Т. с ЕГН **********, в качеството му на ЕТ "*** - Т.
Г." с EIK ***, със седалище и адрес на управление: ***, в условията на обективно
съединяване са предявени следните искове:
-Ha основание чл. 59 ЗЗД сумата от 3 873.86 лв. /три хиляди осемстотин седемдесет и
три лева и осемдесет и шест стотинки/ представляваща обезщетение за ползване без правно
основание през стопанската 2021/2022г. на Имот № ***, /***/ находящ се в област Д.,
община Б., с. С., с трайно предназначение на територията: Земеделска, начин на трайно
ползване: Нива, категория на земята 3 /трета/, с площ от 19751 кв.м. /деветнадесет хиляди
седемстотин петдесет и един квадратни метра/ и Имот № *** /***/ находящ се в област Д.,
община Б., с. П., с трайно предназначение на територията: Земеделска, категория 3 /трета/,
начин на трайно ползване: Нива, с площ от 57 507 кв.м. /петдесет и седем хиляди петстотин
и седем квадратни метра/, ведно със законната лихва от датата за предявяване на исковата
молба до окончателното издължаване.
-На основание чл. 232, ал. 2 от ЗЗД във вр. с чл. 79 и сл. от ЗЗД сумата от 3 873.86 лв.
/три хиляди осемстотин седемдесет и три лева и осемдесет и шест стотинки/,
представляваща неиздължено наемно възнаграждение в размер на 170 лв./дка за стопанската
2021/2022г. по Договор за наем от 14.05.2021г., за ползването на Имот № *** /***/ находящ
се в област Д., община Б., с. С., с трайно предназначение на територията: Земеделска, начин
на трайно ползване: Нива, категория на земята 3 /трета/, с площ от 19 751 кв.м. /деветнадесет
хиляди седемстотин петдесет и един квадратни метра/ и Имот № *** /***/ находящ се в
област Д., община Б., с. П., с трайно предназначение на територията: Земеделска, категория
3 /трета/, начин на трайно ползване: Нива, с площ от 57 507 кв.м. /петдесет и седем хиляди
петстотин и седем квадратни метра/, ведно със законната лихва от датата за предявяване на
исковата молба до окончателното издължаване.
1
В исковата молба се излагат следните фактически твърдения: Ищецът е собственик
въз основа на дарение от К. И. Г. на следните поземлени имоти:
1.Имот № ***, /***/ находящ се в област Д., община Б., с. С., м. ***, с трайно
предназначение на територията: Земеделска, начин на трайно ползване: Нива, категория на
земята 3 /трета/, с площ от 19 751 кв.м. /деветнадесет хиляди седемстотин петдесет и един
квадратни метра/.
2.Имот № *** /***/ находящ се в област Д., община Б., с. П., м. ***, с трайно
предназначение на територията: Земеделска, категория 3 /трета/, начин на трайно ползване:
Нива, с площ от 57 507 кв.м. /петдесет и седем хиляди петстотин и седем квадратни метра/.
Между ищеца и ответния едноличен търговец, на 14.05.2021г. е сключен договор за
наем на описаните имоти за срок от една стопанска година — 2021/2022г. В същия е
посочено, че цената по него е 35 %.
Ищецът сочи, че договорът е нищожен. В него липсва опредЕ. наемна цена. От
клаузите на договора, не може да се направи извод, че тя е определяема. Цената по договора
за наем е негов съществен реквизит, поради което липсата му е основание за нищожност на
договора, поради липса на съгласие на основание чл. 26, ал.2 ЗЗД.
С оглед на горното, ответникът е ползвал поземлените имоти без основание и дължи
на собственика обезщетение за ползването, равняващо се на 170 лева/дка или общо 13 133,86
лева за общо 77,258 дка, тъй като такава е изплащаната от ответника рента/наем за
ползването на земеделски земи в същия регион през процесната година. Това е пазарният
размер на дължимия наем.
Ищецът заявява в условията на евентуалност по отношение на първоначалните искове
и при отхвърлянето им, иск за заплащане възнаграждение по договора за наем от
14.05.2021г. в размер на 3873,86лв., представляваща незаплатен остатък. Сочи се, че
наемното плащане е в размер от 170лв./дка. или общо 13 133,86 лева за общо 77,258 дка,
каквото е изплащаното от него рентно/наемно възнаграждение на останалите собственици в
същото землище. Ответникът заплатил на ищеца сумата от 9260лв на 13.02.2023г., като
остатъкът в размер на исковата сума оставала дължима.
Към исковата молба се представят следните писмени доказателства: договор за наем
от 14.05.2021г.; нотариален акт 193, том 7, вх.рег. номер 2935/29.11.2019г. на СВп-Б.;
Удостоверение за наследници №118/07.01.2020 г., издадено от Община Д., платежно
нареждане от 13.02.2023г.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът депозира отговор на исковата молба. Намира
исковете за неоснователни като навежда следните възражения:
-Договорът не е нищожен, съдържа всички необходими реквизити и поражда правно
действие. Цената по този договор за наем е опредЕ. в размер на 35%.
-С платежно нареждане, с наредител ЕТ“***-Т. Г.“, от 12.02.2023г. по сметката на
ишеца Ц. Б. Ц. е преведена сумата от 9 260.00лв./Девет хиляди двеста и шестдесет лева/,
представляваща рентното плащане за стопанската 2021/2022год., което възлиза на сумата от
100/сто/ лева на декар. От всяка сума, допълнително над така формираната рента на декар,
се ползват собствениците на земеделски земи, продължаващи договорните си
взаимоотношения с наемателя. Това решение той е взел като едноличен собственик на
фирмата, която представлява и за което прилагам протоколно решение.
Ответната страна признава, че е ползвала процесните имоти, макар, че по силата на
договори за комасация с трети лице, обработващи земеделски земи не е било реално и на
място ползването.
Д.кият районен съд, след преценка на събраните по делото доказателства,
приема за установено следното от фактическа страна:
Съгласно представения нот.акт№ 167, том IV, нот. дело№ 421/29.11.2019г. на нотариус
рег.№ 314 на НК, ищецът е собственик въз основа на дарение от К. И. Г. на следните
поземлени имоти:
2
1.Имот № ***, /***/ находящ се в област Д., община Б., с. С., м. ***, с трайно
предназначение на територията: Земеделска, начин на трайно ползване: Нива, категория на
земята 3 /трета/, с площ от 19 751 кв.м. /деветнадесет хиляди седемстотин петдесет и един
квадратни метра/.
2.Имот № *** /***/ находящ се в област Д., община Б., с. П., м. ***, с трайно
предназначение на територията: Земеделска, категория 3 /трета/, начин на трайно ползване:
Нива, с площ от 57 507 кв.м. /петдесет и седем хиляди петстотин и седем квадратни метра/.
По делото е представен договор за наем на земя, сключен между ищеца и ответния
едноличен търговец, на 14.05.2021г., по силата на който Ц. Б. Ц. отдал за възмездно ползване
на Т. Г. Т., в качеството му на ЕТ „***-Т. Г.“, собствените си земеделски имоти за
стопанската 2021/2022г. В чл.2 от договора е посочена наемна цена от 35 %.
С платежно нареждане, с наредител ЕТ“***-Т. Г.“, от 12.02.2023г. по сметката на
ишеца Ц. Б. Ц. е преведена сумата от 9 260.00лв./Девет хиляди двеста и шестдесет лева/,
представляваща рентно плащане за стопанската 2021/2022год. Приложено по делото е
потвърждение за плащане на „Прокредит Банк“ АД за преведената сума.
Ответната страна признава, че е ползвала процесните имоти, макар, че по силата на
договори за комасация с трети лице, обработващи земеделски земи не е било реално и на
място ползването.
По делото е представено актуално състояние на ответния едноличен търговец,
съгласно отбелязванията в което, търговеца е с основна дейност по НКИД-отглеждане на
зърнени, клубеноплодни, технически и фуражни култури.
Представено е и решение на едноличния търговец, дължимата рента за 2021/2022г. за
собственици, които не продължават договорите си да е в размер на 100лв.
По делото е допусната и приета като доказателство съдебно счетоводна експертиза
вх.№ 3361/19.02.2025г и допълнително заключение вх.№ 6467/02.04.2025г. След
извършената проверка на приложените по делото материали и в съответствие с отразеното в
констативно-съобразителната част, експертизата дава следното заключение:
1.Средното арендно плащане в землището на с.П. и землището на с.С. за стопанската
2021/2022 г.:
>по данни на НСИ, ТСБ- Североизток, отдел „ Статистически изследвания - Д. ,„ за
2022 г., за община Б. е в размер на 157,00 лв./дка ;
>по данни на ОД „Земеделие“ Д., средното арендно плащане за област Д. - по общини
и землища, съгласно § 2е, ал.3 от допълнителните разпоредби на ЗСПЗЗ, в т.ч. за Община Б.,
именно :
а/ за стопанската 2021/2022 г. на база действащи договори за предходна стопанска
година 2020/2021 г,:
•за с.С. в размер на 55,00 лв./дка
•за с.П. в размер на 49,00 лв,/дка
б/ за стопанската 2022/2023 г. на база действащи договори за предходна стопанска
година 2021/2022 г.:
•за с.С. в размер на 73,00 лв./дка
•за с.П. в размер на 72,00 лв./дка
2.Наемното плащане съгласно процесния договор за наем, съгласно параметрите по
чл.2, а именно 35 % от сеитбооборота на фирма ЕТ „ *** , по реализационна цена на
продукцията, е в размер на 7 686,59 лв., или по 99,49 лв./дка. / таблица 6/, в т.ч.:
•1 965,08 лв. наемно плащане, за нива с площ 19,751 дка (19 751 кв.м.) с кадастрален
№ *** в землището на с.С.
•5 721,52 лв. наемно плащане, за нива с площ 57,507 дка (57 507 кв.м.) с кадастрален
№ *** в с.П..
3.С допълнителното заключение вещото лице е определило рентните плащания на
самия едноличен търговец за спорната 2021/2022година. По счетоводни данни на ответника
3
по ведомости реално изплатеното за процесната стопанска година 2021/2022 г., средно
арендното плащане за процесиите землища е:
•138,15 лв./дка за с.П., община Б.
•141,96 лв./дка за с.С., община Б..
На база средно арендно плащане, за отдадените от ищеца на ответника 77,258 дка за
стопанската 2021/2022 г., арендното/наемно плащане, ще е в размер на 10 748,44 лв., в т.ч.: за
имот:
•с.С. № *** -19,751 дка х 141,96 лв./ дка = 2 803,85 лв.
•с.П. № *** - 57,507 дка х 138.15 лв./дка = 7 944,95 лв., или общо 10 748,44 лв.
При така установената фактическа обстановка, съдът достига до следните
правни изводи:
С исковата молба ищецът е съединил за разглеждане два иска: иск за заплащане на
обезщетения за ползване без основание на собствените му имоти, с правно основание чл.59
Закона за задълженията и договорите и иск за заплащане на наемно възнаграждение с
правно основание чл.232 ал. 2 от ЗЗД във вр. с чл.79 от ЗЗД. Искът по чл.59 ЗЗД е посочен
като главен.
Първоначалното обективно съединяване на исковете може да се осъществи чрез
кумулативно, алтернативно или евентуално съединяване на няколко иска от ищеца с една
искова молба - чл. 210, ал. 1 ГПК. При кумулативно обективно съединяване, съдът дължи
произнасяне по всеки един от предявените искове; при евентуално съединяване по почин на
ищеца, съдът се произнася по евентуалния иск, ако отхвърли главния иск; а алтернативното
съединяване предполага изявление на ищеца, че съдът може да се произнесе по исковете, без
значение на кое от конкуриращите се основания ще го уважи. Критерият за определяне на
вида на съединяването на исковете е дали основанията, на които са предявени, се изключват
или могат да са налице едновременно и независимо едно от друго, както и относно правните
последици от уважаването на всеки един от исковете. Основанието на иска се определя от
съда въз основа на обстоятелствата, на които се позовава ищецът в исковата молба, за да
извлече претендираното право, което свързва със заявения петитум на иска. След като
определянето на основанието на предявения иск е процесуално задължение на съда, то
съдът, разглеждащ спора, извършва и преценка за съотношението, в което се намират
помежду си съединените искове, като не е обвързан от изявлението на ищеца относно
обективното съединяване на исковете. Когато ищецът е изложил различни фактически
твърдения ( или едни и същи твърдения, но с различен петитум), е налице обективно
съединяване на претенции, в който случай е допустимо едновременното съществуване на
общ иск за неоснователно обогатяване и на друг иск. В подобни случаи обаче
субсидиарността уредена в чл.59 ал.2 от ЗЗД служи не толкова като забрана за конкуренция,
колкото като правило, отреждащо мястото на евентуален на иска по чл. 59, ал.1 ЗЗД. Според
чл. 59, ал. 1 ЗЗД всеки, който се е обогатил без основание за сметка на другиго, дължи да му
върне онова, с което се е обогатил, но само до размера на обедняването. Съгласно чл. 59, ал.
2 ЗЗД така посоченото право на иск по ал. 1 възниква само тогава, когато обеднилият се не
разполага с друг иск за защита. Това отрицателно формулирано изискване за „липса на друг
иск“ се използва за да бъде закрепена по нормативен път т.нар. субсидиарност на общата
претенция за неоснователно обогатяване. Така, когато при евентуално съединяване на искове
една от претенциите е по чл. 59 ЗЗД, то въпреки заявената воля на ищеца искът по чл. 59
ЗЗД да е главен, поредността на разглеждане на тези претенции е предопредЕ. от
изискването на чл. 59, ал. 2 ЗЗД /в този см. Решение № 119036 от 20.05.2019 г. по гр. д. №
28834 / 2018 г. на СРС, Решение № 1235 от 31.05.2017 г. на САС по в. т. д. № 3536/2016 г./.
Когато едни и същи твърдения, релевирани от обеднилото се лице, удовлетворява в
еднаква степен, както предпоставките за пораждане на иска за незаконно обогатяване по чл.
59, ал. 1 ЗЗД, така и на друго специално средство за защита, изискването на чл. 59, ал. 2 ЗЗД
задължава правоприложителя да даде предпочитание на несубсидиарната квалификация
4
като главна. Воден от изложените правни доводи настоящия състав следва да разгледа на
първо място претенцията на ищеца за заплащане на наемна цена.
Договорът за наем (уреден в чл. 228 - чл. 239 от ЗЗД), чийто обект може да бъде,
както недвижим имот (в настоящия казус), така и движима вещ, е двустранен (защото
създава задължения и за двете страни), възмезден (срещу престацията на наемодателя
наемателят дължи насрещна престация), консенсуален (страните по него са обвързани, щом
постигнат съгласие), неформален (няма законово изискване за форма за действителност, в
която следва да бъде сключен) договор, с който наемодателят се задължава да предостави на
наемателя една вещ, а наемателят да му плати опредЕ. цена, която в практиката се нарича
наем. За действителността му не е нужно да бъде извършен в писмена или нотариална
форма, достатъчно е да е налице съгласие между страните, което може и да не бъде облечено
в специална форма. Понеже с този договор не се прехвърлят вещни права върху наетата вещ,
той има само облигационно действие, т. е. наемателят е само държател на наетата вещ, която
той държи за своя праводател. Наемната цена е съществено условие на този договор - ако не
е опредЕ., тя трябва поне да е определяема. Обичайно с договора се уговаря и как се дължат
вноските, преди, по време или след изтичане на договора, а ако това не е уговорено, дължи
се след ползването. Договорът за наем е уреден в ЗЗД и не попада в списъка на абсолютните
търговски сделки по чл. 1 ТЗ. Но той би могъл да бъде относителна търговска сделка.
Относителна търговска сделка съгласно чл. 286, ал. 1 ТЗ е тази, която: 1) е сключена
от търговец и 2) е свързана с упражняваното от него занятие. Двата признака трябва да
бъдат дадени кумулативно. С оглед на посочените законови критерии процесният договор за
наем съставлява търговска сделка от категорията на субективните, съгласно чл. 286, ал. 1 ТЗ
и предвид търговското качество на наемателя и безспорния факт, че сделката е сключена във
връзка с неговата обичайна търговска дейност.
Съгласно чл. 326, ал. 2 ТЗ, ако цената по договор за търговска продажба не е опредЕ.
и не е уговорено как ще бъде опредЕ., се счита, че страните са се съгласили с цената, която
обикновено се плаща по време на сключването на продажбата за същия вид стока при
подобни обстоятелства. По аналогия на закона същото правило следва да се приложи и по
отношение на цената на други търговски сделки, напр. по договори за услуга, за изработка,
за наем и др. Липсата на съгласие за цената на страните по нетърговски договор за наем
влече нищожност, която по аналогия на чл. 326, ал. 2 ТЗ следва да се счита за преодоляна
при търговските договори за наем, чрез прилагане на установената в цитираната разпоредба
презумпция. В конкретния случай посочената наемна цена не може да се определи,
ползвайки формулировките на чл.2 от договора, доколкото е посочен само процент, но не и
основа, върху която да бъде приложен процента. В този случай договорът е породил
действие и валидно обвързва страните с насрещните им задължения, в това число това на
наемодателя да плати наемна цена. Спорен по делото е въпроса кой от вариантите на
изчисление от вещото лице следва да се приложи. Настоящия състав приема, че реално най –
точно до действителните стойности на дължимото по договора съответства изчисленото по
вариант 2 от вещото лице, в който наемното плащане съгласно процесния договор за наем,
съгласно параметрите по чл.2, а именно 35 %, е определен от сеитбооборота на самата
фирма ЕТ „ *** , по реализационна цена на продукцията. Останалите варианти касаят
средните плащания за целите землища, а обичайната практика в арендните/наемни
правоотношения на земеделски имоти е да се определя процент върху сеитбоорота и
реализационните цени на самия ползвател за всички землища, които обработва. И
счетоводно по този начин обичайно са водени книгите на лицата заети в тази сфера на
дейност.
Вещото лице изчислява в този вариант по 99,49 лв./дка./ таблица 6 на основното
заключение/, в т.ч.:
•1 965,08 лв. наемно плащане, за нива с площ 19,751 дка (19 751 кв.м.) с кадастрален
№ *** в землището на с.С.
5
•5 721,52 лв. наемно плащане, за нива с площ 57,507 дка (57 507 кв.м.) с кадастрален
№ *** в с.П..
Самия търговец, обаче е взел решение да заплаща на наемодателите, които няма да
продължат отношенията с него през следващата стопанска година да се заплати рента по
100лв. за декар.
Съгласно представеното платежно нареждане с наредител ЕТ“***-Т. Г.“, от
12.02.2023г. по сметката на ишеца Ц. Б. Ц. е преведена сумата от 9 260.00лв./Девет хиляди
двеста и шестдесет лева/, представляваща рентно плащане за стопанската 2021/2022год.
Приложено по делото е потвърждение за плащане на „Прокредит Банк“ АД за преведената
сума. При дължимо рентно плащане от 7725,80лв. преведената сума е погасила изцяло
задължението по договор за наем от 14.05.2021г. Искът за сумата от 3 873.86 лв. /три хиляди
осемстотин седемдесет и три лева и осемдесет и шест стотинки/, представляваща
неиздължено наемно възнаграждение за стопанската 2021/2022г. по Договор за наем от
14.05.2021г. подлежи на отхвърляне като неоснователен.
Доколкото главния иск е отхвърлен поради установено наличие на договорна
обвързаност между страните и липса на задължение по установеното облигационно
отношение- договор за наем от 14.05.2021г., евентуалният иск не следва да бъде разгледан.
При горните мотиви, районния съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от Ц. Б. Ц. с ЕГН **********, от ***, срещу Т. Г. Т. с ЕГН
**********, в качеството му на ЕТ "*** - Т. Г." с EIK ***, със седалище и адрес на
управление: ***, иск на основание чл. 232, ал. 2 от ЗЗД във вр. с чл. 79 и сл. от ЗЗД, за
сумата от 3 873.86 лв. /три хиляди осемстотин седемдесет и три лева и осемдесет и шест
стотинки/, представляваща неиздължено наемно възнаграждение за стопанската 2021/2022г.
по Договор за наем от 14.05.2021г., за ползването на Имот № *** /***/, находящ се в област
Д., община Б., с. С., с трайно предназначение на територията: Земеделска, начин на трайно
ползване: Нива, категория на земята 3 /трета/, с площ от 19 751 кв.м. /деветнадесет хиляди
седемстотин петдесет и един квадратни метра/ и Имот № *** /***/, находящ се в област Д.,
община Б., с. П., с трайно предназначение на територията: Земеделска, категория 3 /трета/,
начин на трайно ползване: Нива, с площ от 57 507 кв.м. /петдесет и седем хиляди петстотин
и седем квадратни метра/, ведно със законната лихва от датата за предявяване на исковата
молба до окончателното издължаване.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Д.ки окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Д.: _______________________
6