Р Е Ш
Е Н И Е № 260433
гр. Пловдив 24.03.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивският окръжен съд, Х-ти граждански състав, в публичното заседание на шестнадесети февруари две хиляди двадесет и първа година в състав:
Председател: Пламен Чакалов
Членове: Румяна Андреева
Бранимир Василев
при секретаря Ангелина Костадинова, като разгледа докладваното от съдия Чакалов в. гр. д. № 2814 по описа за 2020г., за да се произнесе взе предвид следното:
Обжалвано е решение №1117/09.04.2020г. на Пловдивския районен съд ХVІІ-ти гр. с. постановено по гр. д. №16471/2017г., с което се признава за установено по отношение на държавата представлявана от Министъра на регионалното развитие и благоустройство чрез Областна Администрация – Пловдив чрез юрк. Р. И.-Б. и юрк.А. Т. съгласно пълномощно № ПО-04-14/13.12.2017г. със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, пл. „Никола Мушанов“ № 1 и представлявана от Министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията чрез юрк. И.Г. със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. Дякон Игнатий № 9, че В. К.А. с ЕГН ********** с адрес: *** притежава правото на собственост въз основа на наследствено правоприемство и покупко-продажба на имот заснет с пл. № 3 по кадастралния план на с. З., одобрен със заповед № 232/1988г., описан в дял III по скицата на вещото лице по гр.д. № 6048/1974г. на РС – Пловдив с площ от 833 кв.м, който към настоящият момент представлява част от поземлен имот с идентификатор № 31036.30.4 с площ от 5240 кв.м. по действаща КК и КР на с. З., община Родопи ведно с построената в този имот жилищна сграда съгласно заключението на съдебно-техническата експертиза на вещото лице - геодезист Б. Г. л. 247-259 от делото.
Жалбоподателите „Национална компания „Железопътна инфраструктура“ със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Княгиня Мария Луиза“ № 110 и Държавата чрез Министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията моли съда да отмени решението на районния съд и постанови друго, с което да уважи предявения иск.
Въззивамата страна В. К.А. с ЕГН ********** счита жалбата за неоснователна и моли съда да потвърди решението на районния съд. Претендира разноские.
Предвид доказателствата съдът установи следното:
В. К.А. твърди, че е собственик на основание наследствено правоприемство от нейния баща К. А. Ш., който е придобил имота въз основа на съдебна делба, а при условията на евентуалност претендира собствеността върху имота по силата на изтекла придобивна давност.
Интересът от водене на настоящия спор ищцата, тук въззиваема, извлича от издадения Акт № 7445/07.06.2011г. за публична държавна собственост, съставен на основание чл. 68, ал.1, чл. 2, ал.2, т. 4 от ЗДС във връзка с чл. 3, ал.1 от ЗЖТ и § 1 от ДР на ЗЖТ и чл. 104, ал.1, т.8 от ППЗДС.
В. К. А. твърди, че преди повече от 60 – 70 години нейния дядо А.Т. Ш. е закупил спорния имот, като през 1974г. е извършена съдебна делба между неговите наследници, единият от които е и наследодателя на въззиваемата – К. А. Ш..
От неоспорените преписи от нотариален акт и съдебни решения се установява, че бащата на наследодателя на въззиваемата – А. Т. Ш.е признат за собственик по давностно владение, продължило повече от тридесет и една години на една нива, която към момента на съставения през м. Декември 1940г. представлява лозе с площ от 2.5 дка. С решения по гр. д. № 6048/74г. на Пловдивския районен съд е допусната и извършена делба на посочения имот между съделителите, които са синове на А.Т. Ш., като К. Ал. Ш. е получил дял III-ти по скицата към делото. Назначеният по настоящето дело експерт – инж. Б. Г. установява идентичността на процесната част от имот № 022166 с имота, описан в нотариален акт № 80, т. I, нот. д. № 47 от 22.12.1940г., а това значи идентичност и с дял III-ти по делбеното решение.
От решението по гр. д. № 3646/73г. на Пловдивския районен съд, което е потвърдено от Пловдивския окръжен съд с решение по гр. д. № 3311/73г. се установява, че наследниците на А. Ш., измежду които е и наследодателя на въззиваемата К. Ш. са осъдили ДСО „БДЖ“ – Дирекция „Капитално строителство“ да им отстъпи собствеността и им предаде владението върху част от процесния имот, която е била завладявана през м. октомври 1972г. В това производство ответната страна изрично е възразила, че процесното място е отчуждено с Протокол № 13/13.05.1939г. на Община с. Б., Пловдивско, но по делото е установено, че в посочения протокол не фитгурира процесния имот, а ищците (наследниците на А.. Ш.) са въведени в имота на основание заведеното гражданско дело за собственост № 380/1948г. на Пловдивския околийски съд и от тогава го владеят. Данни за собствеността на В.А. се съдържат и в Решението на Пловдивския административен съд, IX-ти състав, по адм. д. № 3597/13г., където се обсъжда освен земята и жилищната сграда в процесния имот, което е обосновало отмяна на Заповед за одобряване на кадастрална карта на група поземлени имоти по трасето на ж. п. линия София – Пловдив включително и в частта относно имота на В. А. с указания да се одобри картата относно сграда в същия имот. Такива данни има и в приложения препис от преписката по издаване на Акт за държавна собственост № 7445/07.06.2011г. Показанията на разпитания свидетел В. Т., които установяват упражняването на фактическа власт върху имота от въззиваемата, а преди това от нейните наследодатели, също кореспондира с посочените по – горе доказателства.
Всичко изброено дотук установява правото на собственост върху процесния имот от К. Ш., което е наследено от дъщеря му В.А..
стр.3 от решение по в. гр. д. № 2814/20г. на ПдОС-
Жалбоподателите твърдят, че по силата на закона на Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията, респективно Национална компания „Железопътна инфраструктура“ им са предоставени права на управлявление върху имота, тъй като той е публична държавна собственост. Вярно, че съгласно чл. 3, ал.1 от закона за железопътния транспорт земята предназначена за обектите на железопътната инфраструктура са публична държавна собственост, но когато закона определя качеството публична държавна собственост на даден имот, който до този момент е собственост на физическо лице, то този имот не може автоматично да премине в собственост на държавата, защото за да настъпи транслативния ефект, е необходимо извършването на съответното отчуждително производство и получаване на конкретно обезщетение, каквито не се установи да са извършвани. Този извод е изцяло в съответствие с нормата на чл. 17, ал.5 от Конституцията на Република България.
Ето защо, искът да се установи, че А. е собственик на процесния имот по силата на наследствено провоприемство е основателен и следва да се уважи.
Като е достигнал до същия правен извод и е уважил иска, районният съд е постановил правилно решение, което следва да се потвърди.
С оглед изхода на делото жалбоподателите следва да заплатят на въззиваемата разноските, направени във въззивното производство в размер на 650 лева.
Воден от горното съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение №1117/09.04.2020г. на Пловдивския районен съд ХVІІ-ти гр. с. постановено по гр. д. №16471/2017г.
ОСЪЖДА „Национална компания „Железопътна инфраструктура“ със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Княгиня Мария Луиза“ № 110 и Държавата чрез Министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. Дякон Игнатий № 9, че В. К.А. с ЕГН ********** с адрес: *** да заплатят на В. К.А. с ЕГН ********** с адрес: *** (шестстотин и петдесет) лева разноски направени във въззивното производство.
Решението може да бъде обжалвано в едномесечен срок от съобщаването му на страните пред Върховния касационен съд.
Председател: Членове: 1.
2.