Определение по дело №536/2019 на Районен съд - Попово

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 493

 

гр. Попово, 20.08.2020 г.

 

          ПОПОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, в закрито заседание на двадесети август през две хиляди и двадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПОЛЯ ПАВЛИНОВА

 

          като постави на разглеждане гр.д. № 536/19 г. по описа на ПпРС, за да се произнесе взе предвид следното:

          Предявен е иск от Б.Я.К. ***, чрез пълномощник: адв. Ангел М. ***, с адрес за призоваване: гр. Търговище, ул. „Лилия“ №  4, вх. А, ет. 2, кантора 6, против „Застрахователна компания Уника“ АД – гр. София, за присъждане на сумата ., представляваща застрахователно обезщетение за претърпени имуществени вреди вследствие настъпило на 25.06.2018 г. застрахователно събитие, изразяващо се в увреждане на земеделски култури – малини в земеделски парцел № 55213-977-2-1 с площ дка, в землището на с. П., общ. П., причинено от градушка, буря, проливен дъжд, ведно със законната лихва върху горепосочената сума, считано от предявяване на иска до изплащане на задължението. Претендират се и разноски.

Към исковата молба са приложени писмени доказателства. Направени са доказателствени искания.

В едномесечния срок по чл. 131 от ГПК е подаден писмен отговор от ответната страна – „Застрахователна компания Уника“ АД – гр. София, представлявана заедно от Димитър  Тонев – изпълнителен директор и Николай Генчев – главен изпълнителен директор, чрез пълномощник: юрисконсулт Георги Георгиев Пашов, в който е изразено становище за нередовност на исковата молба поради непосочване на банкова сметка ***. способ за плащане, а по същество – за неоснователност на предявения иск.

Към отговора са приложени писмени доказателства. Направено е искане за допускане на съдебно-счетоводна експертиза.

Съдът, след извършена служебна проверка, намира, че предявеният иск е допустим, родово подсъден на районен съд и местно подсъден на Районен съд – Попово.

Съдът прецени, че приложените към исковата молба и отговора на ответната страна писмени доказателства, са относими, допустими и необходими за изясняване на делото от фактическа страна, поради което следва да бъдат допуснати.

Тъй като към отговора на ответника са представени поисканите от ищеца споразумение за 2018 г. между ДФЗ и застрахователя, както и платежно нареждане за извършено плащане на втора вноска по застрахователната премия, настоящият състав на съда приема, че за изясняване на делото не е необходимо до бъде задължено трето неучастващо в делото лице да представи горепосочените документи.

Следва да бъде уважено доказателственото искане на ищеца и ответната страна да бъде задължена да представи по делото заверени копия на цялата застрахователна преписка по сключения застрахователен договор.

По доказателственото искане на ответника за допускане на съдебно-счетоводна експертиза, с оглед посочените в искането въпроси към вещото лице, съдът ще се произнесе в първото по делото съдебно заседание, след отделяне на спорното от безспорното.

Следва да бъде насрочено съдебно заседание, за което страните да бъдат призовани, както и да им бъде указана възможността да постигнат съгласие за започване на медиация или друг способ за доброволно уреждане на спора. 

Следва да бъде съобщен на страните и проектът за доклад по делото.

Предвид гореизложеното и на основание чл. 140 ГПК съдът

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

          НАСРОЧВА съдебно заседание на 14.09.2020 г. – 10.00 ч., за която дата и час да се призоват страните.

          НАПЪТВА страните към медиация или към друг способ за доброволно уреждане на спора.

            ДОПУСКА приложените към исковата молба и отговора на ответника  писмени доказателства.

ЗАДЪЛЖАВА ОТВЕТНАТА СТРАНА в 1-седмичен срок от получаване на препис от настоящото определение да представи заверени копия на цялата застрахователна преписка по сключения застрахователен договор № 18249560001

СЪДЪТ СЪОБЩАВА НА СТРАНИТЕ ПРОЕКТА ЗА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО:

1. Обстоятелства, от които произтичат претендираните права и възражения:

Ищецът твърди в исковата си молба, че на 22.95.2018 г. подал заявление до ДФЗ за предоставяне на държавна помощ по схемата „Помощ за съфинансиране на застрахователни премии при застраховане на селскостопанска продукция“. Помощта следвало да се състои в предоставяне на субсидия в размер на  лв., представляваща 65% от застрахователната премия по сключена застраховка за застраховане на трайното му насаждение от малини в земеделски парцел № 55213-977-2-1 с площ 5.81 ха, намиращ се в землището на с. П., общ. П..

Твърди, че на 25.05.2018 г. ищецът подписал с ответника застрахователен договор № 18249560001 за застраховка на горепосочените земеделски култури. Застрахователната премия била договорена на две вноски, първата от които в размер на 622.25 лв., платима от ищеца, а втората – в размер лв., платима от страна на ДФЗ като държавна помощ по горепосочената схема.

На 25.05.2018 г. ищецът внесъл по банков път по сметка на ответното дружество първата вноска от застрахователната премия в размер на  лв.

Въз основа на подаденото заявление за подпомагане, описано по-горе, на 03.08.2018 г. ищецът подписал с ДФЗ Договор № 25/231640/01753 за предоставяне на държавна помощ по схемата „Помощ за съфинансиране на застрахователни премии при застраховане на селскостопанска продукция“, като конкретно помощта била за съфинансиране на застрахователна премия, когато застраховката е предназначена за покриване на загубите, причинени от неблагоприятно климатично събитие, което може да бъде приравнено на природно бедствие и др. неблагоприятни климатични събития.По силата на договора Държавен фонд „Земеделие“ се задължил да предостави средства в полза на ищеца в размер лв., като преведе тези средства директно по сметка на застрахователното дружество под формата на втора и последна вноска от застрахователната премия по горепосочения застрахователен договор.

Сумата за помощта била платена по банкова сметка ***.08.2018 г.

Междувременно на 25.06.2018 г. настъпило застрахователно събитие, изразяващо се в увреждане на земеделски култури – малини, притежавани от ищеца, вследствие на градушка, буря, проливен дъжд. По-точно плодовете били съборени на земята, а предвид нежната им текстура същите били негодни за консумация и търговска дейност. Поради това ищецът предявил претенция пред ответника ЗК „УНИКА” АД за изплащане на застрахователно обезщетение, заведена под № 18562490001/27.06.2018 г. На същата дата от ответника –застраховател бил извършен оглед на увредените земеделски култури и оценка на щетите, въз основа на което бил изготвен констативен протокол.

На 12.07.2018 г. ищецът представил пред ответника служебна бележка, издадена от НИМХ, както и данни за банковата си сметка, по която да бъде изплатено застрахователното обезщетение. След тази дата застрахователят не бил изисквал от него допълнителни доказателства, необходими за установяването на основанието и размера на претенцията, съгласно чл. 106, ал. 4 от КЗ. Застрахователят не се произнесъл по претенцията на ищеца в законния срок по чл.108, ал.1 от КЗ, а се произнесъл след изтичането на законния срок с писмо, изх. № 3526/13.09.2018 г., отказвайки да изплати обезщетение. В писмото ответникът се бил позовал на чл. 368, ал. З от КЗ, считайки застрахователния договор за прекратен поради изтичането на 15-дневен срок от датата на падежа на разсрочената втора вноска по застрахователната премия, в който срок сумата  лв. не била платена от страна на ДФ „Земеделие”. Твърди, че към датата на отказа на застрахователя (13.09.2018 г.) са били платени и двете вноски по застрахователната премия, тоест както ищецът, така и ДФЗ не дължали вече никакво изпълнение на ответника.

Спорният момент между страните било обстоятелството коя е точната дата на падежа на втората вноска от застрахователната премия по сключения договор за застраховка – дали това е датата 08.06.2018 г., посочена в полицата, или падежът е 10 дни след датата на подписания между ищеца и ДФЗ договор за предоставяне на държавна помощ. Твърди, че според становище, изх.№ 02-250-6500/2957 от 05.10.2018 г. на зам.изпълнителния директор на ДФЗ падежът за плащане на втората вноска по застрахователната премия бил 10 дни след датата на подписания договор за предоставяне на държавна помощ. В становището си зам.изпълнителният директор на ДФЗ се позовал на подписано между ДФЗ и ЗК „УНИКА” АД споразумение (по конкретно Раздел II, т.4 от Споразумението).

Предвид гореизложеното моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати застрахователно обезщетение за претърпени имуществени вреди вследствие настъпило на 25.06.2018 г. застрахователно събитие, изразяващо се в увреждане земеделски култури – малини в земеделски парцел № 55213-977-2-1 с площ 5.81 ха, намиращ се в землището на с. Паламарца, общ. Попово, обл. Търговище, причинено от градушка, буря, проливен дъжд, в размер 10 962 лв., определен в Констативен протокол от 27.06.2018 г. по полица № 18249560001 по щета № 18562490001 на ЗК „УНИКА” АД, ведно със законната лихва върху присъденото обезщетение от датата на предявяване на иска до окончателното плащане на дължимата сума. Претендира и разноски.

В едномесечния срок по чл. 131 от ГПК е подаден писмен отговор от ответната страна – „Застрахователна компания Уника“ АД – гр. София, чрез пълномощник: юрисконсулт Георги Георгиев Пашов, в който е изразено становище за нередовност на исковата молба поради непосочване на банкова сметка ***. способ за плащане, а по същество – за неоснователност на предявения иск.

На първо място ответната страна чрез пълномощника си оспорва наличието на валидно правоотношение по сключения договор за застраховка към датата на застрахователното събитие – 25.05.2018 г.

Твърди, че в сключения застрахователен договор, обективиран в полица № 18249560001, бил дефиниран срокът на застраховката, като същата влизала в сила от 24.00 часа на датата на постъпване на дължимата застрахователна премия по банкова сметка *** обичайното време за прибиране на реколтата.

В посочената полица № 18249560001 било записано, че премията е платима на две разсрочени вноски. Първата вноска била дължима до 25.05.2018 г., а втората – до 08.06.2018 г. Като специално условие било упоменато, че премията е разделена между ДФЗ и земеделския производител, с оглед обстоятелството, че застраховката била сключена във връзка с държавна помощ за съфинансиране на застрахователни премии при застраховане на селскостопанска продукция. Така всеки от тях следвало да заплати припадащата му се част от премията, вкл. и от разсрочената част, съответно 65% от ДФЗ и 35% от земеделския производител.

Първата вноска била платена своевременно, на 25.05.2018 г. от земеделския производител, който внесъл лева. Останалата част от премията, дължима от Фонда, в размер на  лева, била внесена едва на 21.08.2018 г., при положение, че била дължима на 08.06.2018 г. Плащането било извършено извън15-дневния срок по чл. 368 от КЗ, като застрахователят, в полицата изрично бил указал, че при неплащане на разсрочената част от премията ще прекрати застраховката. Прекратяването при условията на посочената разпоредба настъпвало автоматично, без да било необходимо изрично волеизявление от страна на застрахователното дружество.

Видно от изготвения констативен протокол и заявеното, застрахователното събитие било настъпило на 25.06.2018 г., към който момент застрахователният договор бил вече прекратен, поради неплащане на разсрочената премия, явяваща се втора вноска.

С разпоредбата на чл. 368, ал. З от Кодекса за застраховане законодателят изрично бил предвидил фингирано връчване на писмено предупреждение в случаите, когато е налице пълно неизпълнение на задължението от застрахования. Чрез т.нар. фингирано връчване настъпвало незабавното разваляне на застрахователния договор. В този смисъл нормативно била уредена комисорна клауза, при която без нарочно волеизявление от изправната страна двустранният договор се считал за развален при настъпване на съответния правопрекратяващ юридически факт- неизпълнение на поето договорно задължение за заплащане на разсрочена вноска от уговорената застрахователна премия в 15- дневен срок от настъпване на съответния падеж.

Така договорът бил прекратен на 23.06.2018 г., преди настъпване на декларираното събитие на 25.06.2018 г.

Тъй като сключването на полицата било обусловено от отношения между Фонда и земеделския производител, касаещи отпускането на помощта, което се обективирало в отделно споразумение между двете страни, без участие на застрахователя, именно застрахованите следвало да съобразят поведението си, така че да заплатят премията съгласно уговореното в полицата. Обстоятелството, че някоя от страните на собствено основание е решила да заплати дължимото по договора в произволно избран срок, след настъпване на падежа и след „гратисния" петнадесет дневен срок не можело да задължи изправната страна, в случая застрахователя, да осигури застрахователно покритие.

Освен това счита, че неправилно се приемало, че разсрочването на премията на две вноски означавало, че земеделският производител заплаща 35% до 25.05.18г., а Фондът – 65% до 08.06.2018 г. Дължимата застрахователна премия била в общ размер от лв. (без дължимия данък в размер на лв.). Тази премия се дължала от всяка от страните в съотношение 65% от ДФЗ и 35%, ведно с данъка –  от земеделския производител. От своя страна плащането на премията било разделено на две равни вноски, като всеки от застрахованите следвало да заплати припадащата му се част, съобразно процентното съотношение. Горното, макар и да не  било изрично описано, следвало от логическата последователност на описаните задължения. Но във връзка с дадените разяснения в ТР №1 от 23.12.2015 г. на ВКС по тъл.д.№1/2014 г. ОСТК, доколкото имало частично плащане на премията, застрахователят приел визирания в решението на съда подход, изцяло в полза на застрахованото лице.

Ето защо, застрахователният договор бил влязъл в сила, но поради неплащане на втората вноска на съответния падеж, както и в петнадесетдневен срок след това, бил прекратен.

На следващо място, представителят на ответната страна оспорва настъпването на застрахователно събитие. Нито от представената служебна бележка от НИМХ към БАН, нито от друг документ се установявало, че е настъпил някой от покритите рискове на 25.06.2019 г. Съгласно изготвения констативен протокол при огледа било констатирано „съборен на земята плод". Не били ясни причините за същото, като ответникът оспорва това да е вследствие покрит риск.

От снимките след събитието и от изготвения протокол за оглед, подписан от ищеца К. било видно, че вещото лице било  отбелязало в т.З, че „няма видими следи от природно бедствие".

Оспорва също и размера на вредите. Счита, че не са налице писмени доказателства, установяващи стойността на увредения плод. Записаната в огледния протокол сума била провизорна и била изчислена на база увредения процент продукция спрямо застрахователната сума. Това обаче било в противоречие с принципа за реална обезвреда, съгласно който обезщетението следвало да е равно на размера на вредата към деня на събитието или в случая пазарната цена на увредените малини.

Освен това твърди, че съгласно „Специални условия" т.1 в процесната застрахователна полица, застраховката била  сключена в полза на трето лице - Държавен фонд „Земеделие". Съобразно трайната и непротиворечива съдебна практика, при наличието на валидна уговорка в полза на трето лице, последното било единствено легитимирано да предяви правата по договора за застраховка пред застрахователя. Следователно ищецът не бил носител на материалното право, за което претендирал.

Предвид всичко гореизложено, моли съда да постанови решение, с което да отхвърли предявения иск като неоснователен и недоказан, както и да  присъди на ответната страна направените по делото разноски.

2. Правна квалификация на предявения иск е по чл. 405, ал. 1 от  Кодекс за застраховането.

          3. Няма изрично признание на права и обстоятелства.

          4. Няма обстоятелства, които да не се нуждаят от доказване.

          5. Разпределение на доказателствената тежест:

Ищецът носи тежестта да докаже, че: – между страните съществува валидно правоотношение по договор за застраховка на трайни насаждения по застрахователна полица № 18249560001; – че е изпълнено задължението за заплащане на дължимата застрахователна премия в срок; – че на 25.06.2018 г. е настъпило твърдяното застрахователно събитие в срока на договора за имуществена  застраховка – градушка, буря, проливен дъжд, вследствие на което са причинени описаните вреди  в пртендирания размер. 

Ответникът следва да докаже правоизключващите, правопогасяващите и др. възражения срещу правата на ищеца.

Препис от определението ДА СЕ ВРЪЧИ на страните, като на ищеца чрез пълномощника му, да се връчи и препис от писмения отговор на ответника.

 

СЪДИЯ :