Р Е Ш Е Н И Е
262499/7.9.2021г..9.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, 14 състав,
в публично заседание проведено на тринадесети юли през две хиляди двадесет и първа година, в
състав:
Районен
съдия: Даниела Павлова
при участието на секретаря Кичка И. като разгледа докладваното от съдията гр.дело
№ 14447 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с пр.осн. чл.55, ал.1.пр. 1 от ЗЗД с цена 13 635.84 /тринадесет хиляди шестотин
тридесет и пет лева и осемдесет и четири стотинки/ лева от ищец „Ц." ООД,
ЕИК ********* със седалище и адрес на управление ***, представлявано от Петьо
Йорданов Петров, чрез пълномощник адв. Н.И., ВТАК, със съдебен адрес *** срещу
ответник "Електроразпределение Север"АД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление ***, представлявано заедно от всеки двама от
членовете на Управителния съвет, Илиана
Георгиева, Н. Николов и Румен Лалев с искане за постановяване на решение с
което ответникът бъде осъден да заплати на ищеца посочената сума в размер на
13635.84 лева, която сума е получена от ответника
без основание като недължимо платена цена – такса достъп ниско напрежение за
обект на потребление с адрес с.Момин сбор, общ.Велико Търново, по издадени 7
фактури за периода от 01.12.2015 г. до 30.06.2016 г., ведно със законната лихва
от подаване на молбата до окончателното изплащане на сумата, на осн.чл.86 ЗЗД.
Твърденията в молбата са, че ищцовото дружество „Ц." ООД е собственик
на обект, представляващ месопреработвателно предприятие, находящо се
в с. Момин сбор, общ.Велико Търново, по повод на който се намира в договорни
отношения с ответника за доставка на електрическа енергия и мрежови услуги. За
мрежовите услуги са издавани фактури, съответно заплащани в предвидения в
закона срок.
Обектът е изграден от ответника, като
присъединителните съоръжения/външно ел.захранване, трафопост и инсталация ниско
напрежение/ са изградени изцяло от него в качеството му на собственик и
инвеститор. Външното ел.захранване е проектирано и изградено изцяло от ищеца и
представлява изградено въздушно електропроводно отклонение от ЕПО на ЕП
/електропровод/ 20 kV „Пушево". При изграждането присъединителните
съоръжения е oпределена границата на
собственост, като е определено мястото на прикачането на електропроводното
отклонение за ТП към елетропроводното отклонение с.Момин сбор на ЕП
"Пушево" 20 кV.
„Ц." ООД е собственик на електрически
уредби и съоръжения, както следва:
1 .ТП/трафопост/ тип „Б" - 1 х
400KVA;
2. Електропроводно
отклонение 2;)KV:
3. Кабелно
захранване НН - 1кв.
От определената в писмо Изх.
№52-00-П-104/30.06.1999г. и становище изх.№ 256/03.10.2000 г.за условията за
присъединяване на обекта към електрическата мрежа граница на собственост между
съоръженията на ищеца и ответника, се установява, че от определеното като място
за прикачане на елекропроводното отклонение за „ВТП" към електропроводното
отклонение с.Момин сбор за Електропровод 20 KV „Пушево" до ТП № 3 с.Момин
сбор с диспечерско наименование /Центромес, където е монтирано средството за
търговско измерване, отчитащо потребените количества електрическа енергия,
транспортирането на електрическата енергия до завода се извършва по собствено
на ищеца електрическо съоръжение, представляващо въздушна електропроводна линия
20 KV. Транспортирането по електропроводната линия, собственост на клиента/ищеца/
е за електрическа енергия средно напрежение, като в същото време цялото трасе
/като въздушна електроправодна линия/ между място за прикачане на
елекропроводното отклонение за „ВТП" към електропроводното отклонение
с.Момин сбор за Електропровод 20 KV „Пушево"до ТП № З с.Момин сбор с
диспечерско наименование /Центромес/ е собственост на клиента/ищеца.
По посочения начин, чрез схемата на захранване - собствена въздушна
електропроводна линия 20 KV, ищецът е присъединен към електроразпределителната
мрежа на "Електроразпределение Север" АД, ЕИК *********. Между
въздушната електропроводна линия и енергийните съоръжения на доставчика, няма
електрически уредби на "Електроразпределение Север"АД, ЕИК *********,
т.е. обективно липсва енергия, която да се транспортира през разпределителната
мрежа на доставчика - т. 49 на параграф 1 от Закона за енергетиката, в този
смисъл, липсва и достъп, съгласно законовата дефиниция за достъп по т,15 на
параграф 1 от Закона за енергетиката. Цената за достъп до разпределителната
мрежа е дължима при ползването на такъв достъп.
Съгласно разпоредбата на чл.93, ал. 1 от ЗЕЕЕ електрическата енергия,
използвана от потребителите се измерва със средства за търговско измерване,
разположени на границата на собственост. В чл.25 от Наредба за присъединяване
към преносната и разпределителните електрически мрежа на производители и
потребители от 2000 г. /НППРЕМПП/
нормативно е установено, че границата на собственост се определя от
начина на присъединяване и от вида на съоръженията в мястото на присъединяване.
Съгласно действащата нормативна уредба за процесния период, и в частност
чл. 18б, ал. 3 и чл. 18д от Правилата за търговия с електрическа енергия (ДВ,
бр. 59/28.07.2009 год., отм.) и чл. 26, ал. 1 oт Правилата за търговия с
електрическа енергия (ДВ, бр. 64/17.08.2010 год., отм. ДВ, бр. 66/26.07.2013
год.), потребителите, присъединени към електроразпределителната мрежа, заплащат
утвърдени от ДКЕВР цена за енергия, цена за достъп до електропреносната мрежа,
цена за пренос по електропреносната мрежа, цена за достъп до
електроразпределителната мрежа и цена за пренос по електроразпределителната м
ежа, като цената за достъп и цената за пренос се заплащат съгласно измерено
количество на консумираната активна електрическа енергия в местата на
измерване, определени съгласно Правила за измерване на количеството
електрическа енергия и договорите за
продажба на електрическа енергия.
В конкретния случай мястото на присъединяване на ищеца е определеното
като място за прикачане на елекропроводното отклонение за „ВТП" към
електропроводното отклонение с.Момин сбор за Електропровод 20 KV
„Пушево"до ТП № З с.Момин сбор с диспечерско наименование „Центромес“ така
както е определено в писмо изх.№52-00-П-104/30.06.1999 г. и становище изх.№256/03.10.2000
г. за условията за присъединяване на обекта към електрическата мрежа.
Технически, това фактическо състояние не е променено и към днешна дата.
Ищецът заявява, че при така
описаната фактическа обстановка, въпреки, че още през 1999 г. и 2000 г.
правилно е определена границата на собственост, неправилно е определено мястото
на измерване, като същото е следвано да се определи съгласно нормативните
изисквания на границата на собственост, която е определена на мястото за
прикачане на елекропроводното отклонение, собственост на ищеца за „ВТП"
към електропроводното отклонение с.Момин сбор за Електропровод 20 KV
„Пушево"до ТП № З с.Момин сбор.
Границата на собствеността следва
да се определи съгласно чл. 30, ал. 2, от Наредба № 6 за присъединяване на
производители и клиенти на електрическа енергия към преносната и
разпределителните електрически мрежи - ДВ, бр. 31/04.04.2014 год., предвиждащи
границата на собствеността да е клемите на присъединяване на проводниците - при
въздушен електропровод.
Това място в конкретния случай е установено и същото е мястото за
прикачане на въздушното елекропроводно отклонение за „ВТП", собственост на
ищеца към електропроводното отклонение с.Момин сбор за Електропровод 20 KV
„Пушево". Там е следвало и да се монтира и средството за търговско
измерване, което отчита и измерва потребената електрическа енергия и което
неправилно е разположено в ТП №3 "Центромес", собственост на ищеца „Ц."
ООД ЕИК *********. Цялото ел.съоръжение от мястото за прикачане на елекропроводното
отклонение за „ВТП", собственост на ищеца към електропроводното отклонение
с.Момин сбор за Електропровод 20 KV „Пушево" е собственост на ищеца „Ц."
ООД ЕИК *********.
Твърденията на дружеството са, че извършеното от ответника по посочения
начин измерване на потребените количества електрическа енергия е неправомерно,
извършено в противоречие с нормативните изисквания и поради това и ищецът не е
имал задължение да заплаща начислените му от ответника цена за пренос ниско
напрежение и цена за достъп средно/ниско напрежение. Енергията, която реално се
пренася през собственото на ищеца съоръжение не се пренася през
електроразпределителната мрежа на ответника. Цялото електропроводно от мястото
на прикачане към електропроводното отклонение с.Момин сбор за Електропровод 20
KV „Пушево" е собственост на ищеца „Ц.“ ООД, ЕИК *********.
Енергията, доставяна и ползвана от ищеца се трансформира от средно
напрежение 20 kV на ниско напрежение в ТП № 3 "Центромес",
собственост на ищеца, поради което технически въздушното електропроводно
отклонение, изградено и ползвано единствено от ищеца не е част от
електроразпределителната мрежа, поради което и през процесния период за ищеца
не е съществувало задължението да заплаща цена за достъп средно/ниско
напрежение до електроразпределителната мрежа и цена за пренос ниско напрежение
по електроразпределителната мрежа. Количеството потребена от ищеца електрическа
енергия през исковия период не е
измервано на границата на собственост между собствения му въздушен
електропровод и електроразпределителната мрежа, собственост на
електроразпределителното предприятие, а в намиращия се след тази граница ТП № 3
„Центромес".
Твърденията са, че извършеното от разпределителното дружество измерване
е неправомерно и поради това за ответника не е възникнало задължение за плащане
на двата компонента от цената на консумираната електрическа енергия - цената за
достъп средно/ниско напрежение и цената
за пренос ниско напрежение по електроразпределителната мрежа.
От изложеното ищцовото дружество счита, че не дължи на ответното
електроразпределително дружество сумите, които са заплатени от него по издадени
7 фактури за периода от 08.01.2016 г. до 08.07.2016 г. – лист 4 от
исковата молба. Посочения в тях период за задължения за мрежови услуги - пренос
ниско напрежение и достъп средно/ниско напрежение за електроенергия,
консумирана от ищеца е 01.12.2015 г. -
30.06.2016 г.
Описаните фактури - дебитни и кредитни известия за сумата 2929.93 лева за достъп средно/ниско
напрежение и за сумата 10715.91 лева пренос ниско напрежение са недължими, тъй като не
съществува годен правопораждащ факт за начисляването им в полза на
ответника. Процесиите суми, формиращи общата
цена на иска в размер на 13635.84 /тринадесет хиляди шестотин тридесет и
пет лева и осемдесет и четири стотинки / лева, начислени при издаване на
посочените табл.1 фактури, за мрежови услуги за периода 01.12.2015 г. -
30.06.2016 г. се явяват платени от ищеца при липса на правно основание, като
част от консумираното от дружеството количество електрическа енергия за
процесния период, поради обстоятелството, че са начислени неправомерно за
мрежови услуги, които не са извършени.
От тези твърдения и факти ищецът черпи права в производството. Моли за
уважаване на иска и осъждане на ответника да му заплати процесната сума с която
се е обогатил, а ищецът е обеднял. Направено е искане за заплащане на разноски за производството.
В срока
по чл.131 ГПК е постъпил
отговор от ответника, който счита, че
предявеният иск е недопустим и го оспорва изцяло по основание и по размер.
Заявява, че сборът на посочените суми за цена за достъп 2929,93 лева
и за цена за пренос 10715,91 лева
е равен на сумата 13 645,84 лева, която е различна от посочената от ищеца 13 635.84 лева. Същата
сума включва следните суми:
1) СУМА В РАЗМЕР НА 2929,93 лв. (ДВЕ
ХИЛЯДИ ДЕВЕТСТОТИН ДВАДЕСЕТ И ДЕВЕТ ЛЕВА И ДЕВЕТДЕСЕТ И ТРИ СТОТИНКИ),
ПРЕДСТАВЛЯВАЩА цена за достъп СРЕДНО/НИСКО НАПРЕЖЕНИЕ И 2) СУМА В РАЗМЕР НА 10715,91 лв. (ДЕСЕТ
ХИЛЯДИ СЕДЕМСТОТИН И ПЕТНАДЕСЕТ ЛЕВА И ДЕВЕТДЕСЕТ И ЕДНА СТОТИНКИ),
ПРЕДСТАВЛЯВАЩА цена за пренос НИСКО НАПРЕЖЕНИЕ, КОИТО СУМИ ИЩЕЦЪТ ТВЪРДИ, ЧЕ СЕ
ЯВЯВАТ ПЛАТЕНИ ОТ НЕГО БЕЗ ПРАВНО ОСНОВАНИЕ ЗА ПРЕДОСТАВЕНИТЕ МУ ОТ СТРАНА НА
ЕРП СЕВЕР МРЕЖОВИ УСЛУГИ ЗА ЕЛЕКТРОЗАХРАНВАНЕТО НА ИЩЦОВИЯ ОБЕКТ -
МЕСОПРЕРАБОТВАТЕЛНО ПРЕДПРИЯТИЕ В С. МОМИН СБОР, ОБЩ. ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ЗА
периода от 01.12.2015г. до 30.06.2016г. НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 55, АЛ. 1, ПР.1 ОТ ЗЗД, КАКТО И ЗАКОННА ЛИХВА ОТ ДАТАТА НА ПРЕДЯВЯВАНЕ НА ИСКА ДО ОКОНЧАТЕЛНОТО
ИЗПЛАЩАНЕ НА СУМАТА.
Счита предявените искове за недопустими поради липса на правен интерес за
ищеца от тяхното водене. ВИДНО ОТ ИЗЛОЖЕНОТО,
ИСКОВАТА ПРЕТЕНЦИЯ Е ПРЕДЯВЕНА НА ОСНОВАНИЕ ХИПОТЕЗАТА НА
НЕОСНОВАТЕЛНОТО ОБОГАТЯВАНЕ, В ЧАСТНОСТ ХИПОТЕЗАТА НА ЧЛ. 55, АЛ.1, ПРЕДЛОЖЕНИЕ
ПЪРВО ОТ ЗЗД.
СЪГЛАСНО ЗАДЪЛЖИТЕЛНОТО ТЪЛКУВАНЕ НА ЗАКОНА, ДАДЕНО В ПОСТАНОВЛЕНИЕ №
1/1979Г. НА ПЛЕНУМА НА ВС, ТАЗИ ХИПОТЕЗА НА ЗЗД НАМИРА ПРИЛОЖЕНИЕ САМО В
СЛУЧАИТЕ, КОГАТО НЕЩО Е БИЛО ДАДЕНО И ПОЛУЧЕНО ПРИ НАЧАЛНА ЛИПСА НА ОСНОВАНИЕ.
ДОКОЛКОТО ЗА ИЩЕЦА ПО НАСТОЯЩОТО ДЕЛО ВИНАГИ Е СЪЩЕСТВУВАЛО ВАЛИДНО
ОБЛИГАЦИОННО ПРАВООТНОШЕНИЕ, ПОЧИВАЩО НА ЗАКОНА, ПО КОЕТО СЪЩИЯТ Е
ИЗВЪРШВАЛ ПЛАЩАНИЯ, ТО СЪЩИЯТ НЕ МОЖЕ ДА
ПРЕТЕНДИРА ВРЪЩАНЕ НА СЪЩИТЕ КАТО ИЗВЪРШЕНИ ПРИ ЛИПСА НА ПРАВНО ОСНОВАНИЕ. ЗА
ДА БЪДЕ УВАЖЕН ОСЪДИТЕЛНИЯ ИСК ПО ЧЛ. 55, АЛ.1, ПРЕДЛОЖЕНИЕ ПЪРВО ОТ ЗЗД Е
НЕОБХОДИМО ДА БЪДЕ УСТАНОВЕНО ПРЕДАВАНЕ, СЪОТВЕТНО ПОЛУЧАВАНЕ НА ДАДЕНА
МАТЕРИАЛНА ЦЕННОСТ, ПРИ НАЧАЛНА ЛИПСА НА ОСНОВАНИЕ - Т.Е. КОГАТО КЪМ МОМЕНТА НА
САМОТО ПРЕДАВАНЕ-ПОЛУЧАВАНЕ Е ЛИПСВАЛО КАКВОТО И ДА Е ОСНОВАНИЕ.
В СЛУЧАЯ ИМУЩЕСТВЕНО РАЗМЕСТВАНЕ Е БИЛО ОСЪЩЕСТВЕНО НА годно правно
основание, което почива на закона и валидно установени и действащи и към
момента облигационноправни връзки по договорите сключени между ищеца и
ответника. Със същите страните СА
УГОВОРИЛИ ОТНОШЕНИЯТА СИ ПО ПОВОД МРЕЖОВИТЕ УСЛУГИ СВЪРЗАНИ С
ЕЛЕКТРОЗАХРАНВАНЕТО НА ОБЕКТА НА ИЩЕЦА, КАТО САМИЯТ ИЩЕЦ, С ДОГОВОРИТЕ СЕ Е
ЗАДЪЛЖИЛ ДА ЗАПЛАЩА ПРОЦЕСИИТЕ СУМИ.
Между страните няма спор относно следните факти: ЧЕ
ПРЕЗ ПРОЦЕСНИЯ ПЕРИОД, КАКТО И КЪМ НАСТОЯЩИЯ МОМЕНТ МЕЖДУ ТЯХ Е В СИЛА
ОБЛИГАЦИОННОПРАВНА ВРЪЗКА, ВЪЗНИКНАЛА НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 104 ОТ ЗАКОНА ЗА
ЕНЕРГЕТИКАТА (ЗЕ, ОБН. ДВ. БР.107 ОТ 9 ДЕКЕМВРИ 2003Г., ИЗМ. И ДОП., БР. 57 ОТ
26.06.2020 Г., В СИЛА ОТ 26.06.2020 Г.) ВЪВ ВР. С ЧЛ. 11, Т. 1 И Т. 2 ОТ
ПРАВИЛАТА ЗА ТЪРГОВИЯ С ЕЛЕКТРИЧЕСКА ЕНЕРГИЯ (ПТЕЕ), ИЗДАДЕНИ ОТ ДЪРЖАВНАТА
КОМИСИЯ ЗА ЕНЕРГИЙНО И ВОДНО РЕГУЛИРАНЕ (ДКЕВР), ОБН., ДВ, БР. 66 ОТ 26.07.2013
г., В СИЛА ОТ 26.07.2013 г. чрез сключени между тях два договора, а именно :
• Договор
с изх. № СвП1З-689/23.10.2013г. за достъп до електроразпределителната мрежа
(ЕРМ), собственост на ответника И
• Договор
с изх. № СвП13-689/23.10.2013г. за пренос на
електрическа енергия през ЕРМ, собственост на ответника, КОИТО ПРИЛАГАМ
КЪМ НАСТОЯЩИЯ ОИМ.
СЪС СЪЩИТЕ МЕЖДУ ИЩЕЦА И ОТВЕТНИКА СА УСТАНОВЕНИ
ДОГОВОРНИ ОТНОШЕНИЯ С ПРЕДМЕТ „ДОСТЪП" ДО ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛИТЕЛНАТА МРЕЖА И
„ПРЕНОС" ПРЕЗ ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛИТЕЛНАТА МРЕЖА НА ОТВЕТНИКА, НА КОЛИЧЕСТВА
ЕЛ. ЕНЕРГИЯ, КОИТО ИЩЕЦЪТ КОНСУМИРА В ОБЕКТА СИ, СРЕЩУ ЗАДЪЛЖЕНИЕТО НА ИЩЕЦА ДА
ЗАПЛАЩА СЪОТВЕТНАТА ЦЕНА ЗА ТЕЗИ УСЛУГИ (ДОСТЪП И ПРЕНОС), ОДОБРЕНА ОТ
КОМИСИЯТА ЗА ЕНЕРГИЙНО И ВОДНО РЕГУЛИРАНЕ (КЕВР).
ОТ СТРАНА НА ИЩЕЦА, НЕ СЕ СПОРИ, ЧЕ ТОЙ И ОТВЕТНИКЪТ СЕ НАМИРАТ В
ДОГОВОРНИ ОТНОШЕНИЯ ПО ПОВОД МРЕЖОВИТЕ УСЛУГИ СВЪРЗАНИ С ЕЛЕКТРОЗАХРАНВАНЕТО НА
ПРОЦЕСНИЯ ОБЕКТ НА ИЩЕЦА. НАПРОТИВ, ИЩЕЦЪТ СОЧИ ИМЕННО ТОВА ОБСТОЯТЕЛСТВО.
СЪЩИЯТ Е
КЛИЕНТ НА „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ СЕВЕР" АД И КОНКРЕТНО „небитов клиент"
ПО СМИСЪЛА НА § 1, Т. 33А, „краен клиент" ПО СМИСЪЛА НА §1, Т. 27Г И
„ползвател на мрежата" ПО СМИСЪЛА НА § 1, Т. 41А, ОТ ДР НА ЗЕ, ЗА
ПРЕДОСТАВЯНИТЕ МУ ОТ ОТВЕТНИКА МРЕЖОВИ УСЛУГИ ЗА НУЖДИТЕ НА ОБЕКТА МУ С
КЛИЕНТСКИ НОМЕР ********** В С. МОМИН СБОР, ОБЩ. ВЕЛИКО ТЪРНОВО. Както в ЗЕ, така и в двата цитирани по-горе
договора сключени между страните, е изрично предвидено задължението на ищеца да
заплаща за мрежовите услуги за електрозахранването на неговия обект - цената за
ДОСТЪП, както и цената за ПРЕНОС на ел. енергия през ЕРМ - ЧЛ. 1, АЛ. 2 ОТ
ДОГОВОРА С ИЗХ. № СВП13-689/23.10.2013Г. ЗА ДОСТЪП ДО ЕРМ И РАЗДЕЛ I (ПЪРВИ),
Т.1.1. ОТ ДОГОВОРА С ИЗХ. № СВШЗ-689/23.10.2013Г. ЗА ПРЕНОС НА ЕЛ. ЕНЕРГИЯ ПРЕЗ
ЕРМ.
ОСВЕН НА ДВАТА ДОГОВОРА, ТОВА ЗАДЪЛЖЕНИЕ НА ИЩЕЦА ПОЧИВА И НА
императивните норми, с които се
установява изрично и задължително възмездно насрещно заплащане на тези мрежови
услуги, СЪГЛАСНО ЧЛ. 104 ОТ ЗЕ, КАКТО И СЪГЛАСНО РАЗПОРЕДБАТА НА ЧЛ. 29, АЛ. 1
И АЛ. 3 ОТ ПРАВИЛА ЗА ТЪРГОВИЯ С ЕЛЕКТРИЧЕСКА ЕНЕРГИЯ (ПТЕЕ) ИЗДАДЕНИ ОТ
ДЪРЖАВНАТА КОМИСИЯ ЗА ЕНЕРГИЙНО И ВОДНО РЕГУЛИРАНЕ (ДКЕВР), ОБН., ДВ, БР. 66 ОТ
26.07.2013 Г., В СИЛА ОТ 26.07.2013 Г.
СЪГЛАСНО ПТЕЕ ОБН., ДВ, БР. 66 ОТ 26.07.2013Г., Е напълно запретено, т.е.
не е позволено освобождаването от цена за достъп ЗА ОБЕКТИ ПРИСЪЕДИНЕНИ КЪМ
ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛИТЕЛНАТА МРЕЖА, КАКЪВТО БЕЗСПОРНО Е И ПРОЦЕСНИЯ ОБЕКТ НА ИЩЕЦА.
ТАКА СЪЩО Е напълно запретено КЛИЕНТИ да бъдат освобождавани от заплащането на
цена за пренос ПРЕЗ СЪОТВЕТНАТА МРЕЖА, КЪМ КОЯТО СА ПРИСЪЕДИНЕНИ. ТАКАВА
ВЪЗМОЖНОСТ ОТНОСНО ЦЕНАТА ЗА ПРЕНОС, Е ПРЕДВИДЕНА ЕДИНСТВЕНО ЗА производителите
на ел. енергия (ЧЛ. 29, АЛ. 4 ОТ ПТЕЕ ОБН., ДВ, БР. 66 ОТ 26.07.2013 Г., В СИЛА
ОТ 26.07.2013 Г.), каквото качество ищецът безспорно НЕ притежава ЗА ПРОЦЕСНИЯ
ОБЕКТ - МЕСОПРЕРАБОТВАТЕЛНО ПРЕДПРИЯТИЕ.
От изложеното безспорно се
установява, че за имущественото разместване извършено между ищеца и ответника,
е съществувало годно правно основание, а именно, както сключените и описани
по-горе два договора действащи между страните, с които те изрично са уговорили
помежду си задължението на ищеца да заплаща на ответника услугите свързани с
осигуряването на ел. енергия в обекта му, така също и съдържащото се в
императивните правни норми, с които се установява изрично и задължително
възмездно насрещно заплащане на тези мрежови услуги, а именно достъп и пренос.
От това следва, че за ищеца не е
налице правен интерес от водене на иск с правно основание чл. 55, ал. 1,
предложение първо от ЗЗД. Посоченото представлява самостоятелно основание за
недопустимост на същия поради което моли за произнасяне в този смисъл. В случай, че не бъде уважено
това възражение, ответникът счита
предявения иск за неоснователен по следните съображения:
1. ПО
ПЪРВИЯ ИСК ЗА ЗАПЛАЩАНЕ НА ПРОЦЕСНАТА СУМА ЗА ПРЕНОС. ОТВЕТНИКЪТ СЧИТА СЪЩИЯ ЗА
НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ЛЕГАЛНИТЕ ОПРЕДЕЛЕНИЯ НА ПОНЯТИЯТА „ДОСТЪП", „ПРЕНОС" И
„РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ" НА ЕЛ. ЕНЕРГИЯ СА ВЪВЕДЕНИ СЪС ЗЕ, КАКТО СЛЕДВА:
СЪГЛАСНО §1, Т. 15 ОТ ДР НА ЗЕ "достъп" Е ПРАВОТО ЗА ИЗПОЛЗВАНЕ
НА ПРЕНОСНАТА МРЕЖА И/ИЛИ РАЗПРЕДЕЛИТЕЛНИТЕ МРЕЖИ ЗА ПРЕНОС НА ЕЛЕКТРИЧЕСКА
ЕНЕРГИЯ ИЛИ ПРИРОДЕН ГАЗ срещу заплащане на цена И ПРИ УСЛОВИЯ, ОПРЕДЕЛЕНИ С
НАРЕДБА. НАРЕДБА № 1 ОТ 14.03.2017Г. ЗА РЕГУЛИРАНЕ НА ЦЕНИТЕ НА ЕЛЕКТРИЧЕСКАТА
ЕНЕРГИЯ, ИЗДАДЕНА ОТ КЕВР, ОБН., ДВ, БР.25 ОТ 24.03.2017Г., КАТО ЗА ПРОЦЕСНИЯ
ПЕРИОД Е БИЛА В СИЛА НАРЕДБА № 1 ОТ 18.03.2013Г. ЗА РЕГУЛИРАНЕ НА ЦЕНИТЕ НА
ЕЛЕКТРИЧЕСКАТА ЕНЕРГИЯ, ИЗДАДЕНА ОТ ДКЕВР, ОБН., ДВ, 33 ОТ 5.04.2013Г. (ОТМ.).
СЪГЛАСНО §1, Т. 49 ОТ ДР НА ЗЕ "Разпределение" Е
транспортиране на електрическа енергия ИЛИ ПРИРОДЕН ГАЗ през разпределителните
мрежи (Т.Е. ПРЕНОСЪТ НА ЕЛ. ЕНЕРГИЯ ИЗВЪРШЕН ПРЕЗ ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛИТЕЛНИТЕ
МРЕЖИ НА ОПЕРАТОРИТЕ ЛИЦЕНЗИРАНИ ЗА РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ НА ЕЛ. ЕНЕРГИЯ СЕ НАРИЧА И Е
РАВНОЗНАЧЕН НА ПОНЯТИЕТО РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ).ПОСОЧЕНИТЕ ПОНЯТИЯ ПРЕДСТАВЛЯВАТ УСЛУГИ
ОТ ОБЩЕСТВЕН ИНТЕРЕС, КОИТО БИВАТ ПРЕДОСТАВЯНИ ОТ СПЕЦИАЛНО ЛИЦЕНЗИРАНИ
ДРУЖЕСТВА - ОПЕРАТОРИ НА ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛИТЕЛНИ МРЕЖИ ЗА НУЖДИТЕ НА КЛИЕНТИТЕ И
СЕ НАРИЧАТ „МРЕЖОВИ УСЛУГИ" (ЧЛ. 88, АЛ. 1 И АЛ. 2 ОТ ЗЕ ВЪВ ВР. С § 1, Т.
7 ОТ ДР НА ПТЕЕ). Съгласно § 1, Т.7 ОТ ДР НА ПТЕЕ "Мрежови услуги" СА
ДОСТЪП ДО ЕЛЕКТРОПРЕНОСНАТА МРЕЖА, ПРЕНОС НА ЕЛЕКТРИЧЕСКА ЕНЕРГИЯ ПРЕЗ
ЕЛЕКТРОПРЕНОСНАТА МРЕЖА, достъп до електроразпределителните мрежи и пренос на
електрическа енергия през електроразпределителните мрежи.
СЪГЛАСНО АЛ. 3 НА ЧЛ. 104 ОТ ЗЕ, РЕДЪТ, УСЛОВИЯТА И СЪОТНОШЕНИЕТО В
ЗАПЛАЩАНЕТО НА ЦЕНИТЕ ЗА МРЕЖОВИТЕ УСЛУГИ ОТ ПОЛЗВАТЕЛИТЕ НА СЪОТВЕТНИТЕ МРЕЖИ
СЕ ОПРЕДЕЛЯТ С ПРАВИЛАТА ЗА ТЪРГОВИЯ С ЕЛЕКТРИЧЕСКА ЕНЕРГИЯ (ПТЕЕ). ВЪВЕЖДАНЕТО
ОТ ЗАКОНОДАТЕЛЯ НА ЦЕНА ЗА ПРЕНОС И ЦЕНА ЗА ДОСТЪП ИМА ОПРЕДЕЛЕНА НОРМАТИВНО
УСТАНОВЕНА ЦЕЛ. СЪГЛАСНО РАЗПОРЕДБИТЕ НА ЧЛ. 10, АЛ. 5 И ЧЛ. 29 ОТ ДЕЙСТВАЛАТА
ПРЕЗ ПРОЦЕСНИЯ ПЕРИОД (01.12.2015 - 30.06.2016) НАРЕДБА № 1 ЗА РЕГУЛИРАНЕ НА
ЦЕНИТЕ НА ЕЛ. ЕНЕРГИЯТА ОБН. ДВ, БР. 33 ОТ 05.04.2013Г. (ОТМ.),
ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛИТЕЛНИТЕ ПРЕДПРИЯТИЯ, ЧАСТ ОТ КОИТО БЕЗСПОРНО Е И ОТВЕТНОТО
ДРУЖЕСТВО СЪГЛАСНО ИЗДАДЕНАТА МУ ЛИЦЕНЗИЯ, ВЪЗСТАНОВЯВАТ ЧРЕЗ ЦЕНАТА ЗА ПРЕНОС
НА ЕЛЕКТРИЧЕСКА ЕНЕРГИЯ ПРЕЗ РАЗПРЕДЕЛИТЕЛНАТА МРЕЖА ОПРЕДЕЛЕНИТЕ ОТ КОМИСИЯТА
(КЕВР) ТЕХНОЛОГИЧНИ РАЗХОДИ ЗА СЪОТВЕТНАТА РАЗПРЕДЕЛИТЕЛНА МРЕЖА, Т.Е.
ВЪЗСТАНОВЯВАТ СЕ ЗАГУБИТЕ ОТ ТРАНСПОРТИРАНЕТО И ПРЕОБРАЗУВАНЕТО НА
ЕЛЕКТРИЧЕСКАТА ЕНЕРГИЯ ПРЕЗ ЦЯЛАТА МРЕЖА ДО ОБЕКТА НА КЛИЕНТА, КЪДЕТО Е БИЛО
КОНСУМИРАНО СЪОТВЕТНОТО КОЛИЧЕСТВО ЕЛ. ЕНЕРГИЯ. ТОВА ПРАВИЛО Е ЗАПАЗЕНО И В
СЕГА ДЕЙСТВАЩАТА НАРЕДБА № 1 ЗА РЕГУЛИРАНЕ НА ЦЕНИТЕ НА ЕЛ. ЕНЕРГИЯТА ИЗДАДЕНА
ОТ КЕВР, ОБН. ДВ., БР.25 ОТ 24.03.2017Г. - ЧЛ. 11, АЛ. 5 И ЧЛ. 28.
СЪЩОТО Е ЗАПИСАНО И В ЧЛ. 48 ОТ УКАЗАНИЯТА НА ДКЕВР ЗА ОБРАЗУВАНЕ НА
ЦЕНИТЕ ЗА ПРЕНОС НА ЕЛЕКТРИЧЕСКА ЕНЕРГИЯ ПРЕЗ ЕРМ ПРИ РЕГУЛИРАНЕ ЧРЕЗ МЕТОДА
„ГОРНА ГРАНИЦА НА ПРИХОДИ" ЗА ВТОРИЯ РЕГУЛАТОРЕН ПЕРИОД (ПРИЕТИ С
ПРОТОКОЛНО РЕШЕНИЕ НА КЕВР № 94/25.06.20ЮГ.), КОЙТО ГЛАСИ: ..Цената за достъп
до разпределителната мрежа, се определя като единна за всички потребители
присъединени на средно и ниско напрежение ", а съгласно ЧЛ. 50 ОТ СЪЩИТЕ
УКАЗАНИЯ НА ДКЕВР: „Цената за достъп до разпределителната мрежа се заплаща от
ВСИЧКИ потребители, присъединени на средно и ниско напрежение", т.е. не
съществуват изключения.
СЪОТВЕТНО В ЧЛ. 51 ОТ СЪЩИТЕ УКАЗАНИЯ НА ДКЕВР Е ЗАПИСАНО ПРАВИЛОТО:
„Цената за пренос през разпределителната мрежа, се определя по нива на
напрежение - средно и ниско. Потребителите заплащат цена за пренос по
разпределителната мрежа на средно или на ниско напрежение в зависимост от това,
на какво ниво на напрежение са присъединени". ЦЕНАТА ЗА ПРЕНОС ВКЛЮЧВА
ОСЪЩЕСТВЕНАТА УСЛУГА ПО ПРЕНОС ПРЕЗ ЦЯЛАТА РАЗПРЕДЕЛИТЕЛНА МРЕЖА, ПОСТАВЕНА ПОД
ОПЕРАТИВНОТО УПРАВЛЕНИЕ НА МРЕЖОВИЯ ОПЕРАТОР, В СЛУЧАЯ ТОВА Е ОТВЕТНОТО
ДРУЖЕСТВО.
НОРМАТИВНО УСТАНОВЕНИТЕ ПРАВИЛА ЯСНО И БЕЗПРОТИВОРЕЧИВО ОПРЕДЕЛЯТ
ЗАДЪЛЖЕНИЕТО НА ВСИЧКИ КЛИЕНТИ С ОБЕКТИ ПРИСЪЕДИНЕНИ И ЕЛЕКТРОРАЗХРАНВАНИ ОТ
ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛИТЕЛНАТА МРЕЖА (ЕРМ), ДА ЗАПЛАЩАТ НА СЪОТВЕТНИЯ ОПЕРАТОР НА
ТАЗИ МРЕЖА, КАКЪВТО БЕЗСПОРНО Е ОТВЕТНОТО ДРУЖЕСТВО, ЦЕНИТЕ ЗА МРЕЖОВИТЕ УСЛУГИ
- ЦЕНА ЗА ПРЕНОС И ДОСТЪП ПО ЕРМ, КАТО единственото достатъчно условие за това
е клиентът да е консумирал ел. енергия в обекта си, ЗА КОЕТО В СЛУЧАЯ НЕ
СЪЩЕСТВУВА СПОР МЕЖДУ СТРАНИТЕ. ГОРНОТО СЕ
ПОТВЪРЖДАВА И ОТ ОБСТОЯТЕЛСТВОТО, ЧЕ КЛИЕНТЪТ (ИЩЕЦ) ПРИСЪЕДИНЕН КЪМ ЕРМ
НА ОТВЕТНОТО ДРУЖЕСТВО, ФАКТИЧЕСКИ И ТЕХНИЧЕСКИ НЕ БИ БИЛО ВЪЗМОЖНО ДА ПОЛУЧИ И
КОНСУМИРА В ОБЕКТА СИ ЕЛ. ЕНЕРГИЯ, АКО ОТВЕТНОТО ДРУЖЕСТВО НЕ БЕ ПРЕСТАРАЛО
ИЗПЪЛНЕНИЕ ПО ДВАТА ДОГОВОРА ЗА ПРОЦЕСИИТЕ МРЕЖОВИ УСЛУГИ „ДОСТЪП" ДО ЕРМ
И „ПРЕНОС" НА ЕЛ. ЕНЕРГИЯ ПРЕЗ ЕРМ ДО ОБЕКТА НА ИЩЕЦА. АКО ОТВЕТНИКЪТ НЕ БЕ ПРЕДОСТАВЯЛ НА ИЩЕЦА
ПРОЦЕСНИТЕ МРЕЖОВИ УСЛУГИ, ТО ФАКТИЧЕСКИ
И ТЕХНИЧЕСКИ ДО ОБЕКТА НА ИЩЕЦА не би имало електроподаване, РЕСПЕКТИВНО НЕ БИ
МОГЛО ДА ИМА КОНСУМАЦИЯ НА ЕЛ. ЕНЕРГИЯ.
ТВЪРДЕНИЯТА НА ИЩЕЦА СА, ЧЕ ЕЛЕКТРОЗАХРАНВАНЕТО НА ОБЕКТА МУ СЕ ОСЪЩЕСТВЯВА НЕ ОТ ДРУГО ЛИЦЕ, А ЕДИНСТВЕНО ОТ ОТВЕТНОТО ДРУЖЕСТВО, ЧИЙТО КЛИЕНТ
БЕЗСПОРНО Е ИЩЕЦЪТ.
Няма спор между страните, че
обектът на ищеца е присъединен към ЕРМ на ответника, че ищецът е получил
и консумирал в обекта си процесиите количества ел. енергия пренесени и фактурирани
от ответника, както и че те се намират в
договорни отношения по двата процесии договора, които имат за предмет именно
предоставянето и заплащането на двете мрежови услуги „достъп" и съответно
„пренос" на ел. енергия. Твърденията на ищеца, че ЛИПСВА ПРАВНО
ОСНОВАНИЕ ЗА ЗАПЛАЩАНЕ НА ПРОЦЕСИИТЕ СУМИ СА ИЗЦЯЛО НЕОСНОВАТЕЛНИ.
2. по иска за
ВРЪЩАНЕ НА ЗАПЛАТЕНАТА цена за достъп ДО ЕРМ.
СЧИТА СЪЩИЯ ЗА ИЗЦЯЛО НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ЗА
ПРОЦЕСНИЯ ПЕРИОД (01.12.2015 - 30.06.2016) КЕВР Е УТВЪРДИЛА ЦЕНА ЗА
ЕЛЕКТРОЕНЕРГИЯТА, ВКЛЮЧИТЕЛНО ЗА МРЕЖОВИТЕ УСЛУГИ - ЦЕНА ЗА ДОСТЪП И ЦЕНА ЗА
ПРЕНОС, ПО ЕРМ, КАТО цената за достъп е една и съща за всички присъединени
клиенти към мрежата на ответника, независимо на какво напрежение са
присъединени обектите им (средно или ниско).
НОРМАТИВНО РЕГУЛИРАНО Е ЗАДЪЛЖЕНИЕТО НА
ПОТРЕБИТЕЛЯ ДА ЗАПЛАЩА ЦЕНА ЗА ДОСТЪП ДО ЕРМ, КАТО ЕДИНСТВЕНОТО НЕОБХОДИМО
УСЛОВИЕ ЗА ТОВА Е ОБЕКТЪТ НА КЛИЕНТА ДА Е ПРИСЪЕДИНЕН КЪМ ЕРМ НА ОТВЕТНИКА И ДА
Е КОНСУМИРАЛ ЕЛЕКТРОЕНЕРГИЯ В ОБЕКТА СИ, КОЕТО В ПРОЦЕСНИЯ СЛУЧАЙ Е БЕЗСПОРНО
УСТАНОВЕНО МЕЖДУ СТРАНИТЕ ПО ДЕЛОТО. ТОВА Е ТАКА, ПОНЕЖЕ БЕЗ ПРЕДОСТАВЕН ДОСТЪП
ДО ЕРМ, БИ БИЛО ТЕХНИЧЕСКИ НЕВЪЗМОЖНО В ОБЕКТА НА ИЩЕЦА ДА ИМА
ЕЛЕКТРОЗАХРАНВАНЕ.
ОТНОСНО ЦЕНАТА ЗА „ДОСТЪП"
ГОРЕПОСОЧЕНОТО Е ЗАПИСАНО В ЧЛ. 48 ОТ УКАЗАНИЯТА НА ДКЕВР ЗА ОБРАЗУВАНЕ НА
ЦЕНИТЕ ЗА ПРЕНОС НА ЕЛЕКТРИЧЕСКА ЕНЕРГИЯ ПРЕЗ ЕРМ ПРИ РЕГУЛИРАНЕ ЧРЕЗ МЕТОДА
„ГОРНА ГРАНИЦА НА ПРИХОДИ" ЗА ВТОРИЯ РЕГУЛАТОРЕН ПЕРИОД (ПРИЕТИ С
ПРОТОКОЛНО РЕШЕНИЕ НА КЕВР № 94/25.06.2010 Г.), КОЙТО ГЛАСИ: ,Дената за достъп
до разпределителната мрежа, се определя като единна за всички потребители
присъединени на средно и ниско напрежение ".
В ЧЛ. 50 И ЧЛ. 51 ОТ СЪЩИТЕ УКАЗАНИЯ Е ЗАПИСАНО, ЧЕ „ЦЕНАТА ЗА ДОСТЪП ДО
РАЗПРЕДЕЛИТЕЛНАТА МРЕЖА СЕ ЗАПЛАЩА ОТ ВСИЧКИ потребители, присъединени на
средно и ниско напрежение".
ПОРАДИ
ТОВА ЦЕНАТА ЗА ДОСТЪП Е БИЛА ДЪЛЖИМА И ПРАВИЛНО НАЧИСЛЯВАНА ОТ ОТВЕТНИКА, КАТО
НИКЪДЕ В ДЕЙСТВАЩОТО ПРЕЗ ПРОЦЕСНИЯ ПЕРИОД ЗАКОНОДАТЕЛСТВО ДЪЛЖИМОСТТА НА
ЦЕНАТА ЗА ДОСТЪП НЕ СЕ ОБВЪРЗВА С МЯСТОТО НА МОНТИРАНЕ НА СРЕДСТВОТО ЗА
ТЪРГОВСКО ИЗМЕРВАНЕ НА ЕЛ. ЕНЕРГИЯТА. НАПРОТИВ, ЦЕНАТА ЗА ДОСТЪП СЕ ЗАПЛАЩА ОТ
ВСИЧКИ КЛИЕНТИ ПРИСЪЕДИНЕНИ КЪМ ЕРМ, КАТО Е ЕДНАКВА ПО РАЗМЕР КАКТО ЗА ТЕЗИ
КЛИЕНТИ, КОИТО СА ПРИСЪЕДИНЕНИ НА СРЕДНО НАПРЕЖЕНИЕ, ТАКА И ЗА ТЕЗИ, КОИТО СА
ПРИСЪЕДИНЕНИ НА НИСКО НАПРЕЖЕНИЕ. ИМЕННО ПОРАДИ ТОВА, ВИДНО ОТ ПРИЛОЖЕНИТЕ КЪМ
ИМ ПРОЦЕСИИ ФАКТУРИ, В ТЯХ УСЛУГАТА Е ФАКТУРИРАНА КАТО „ДОСТЪП СРЕДНО/НИСКО
НАПРЕЖЕНИЕ", ПОНЕЖЕ СЕ ОТНАСЯ И ЗА ДВЕТЕ ГРУПИ КЛИЕНТИ, КАТО ЦЕНАТА ЗА
ДОСТЪП Е ЕДНА И СЪЩА ПО РАЗМЕР.
По
фактите и обстоятелствата, на които се основава ищцовата претенция:
ЗА ИЗЯСНЯВАНЕ НА ФАКТИЧЕСКАТА ОБСТАНОВКА ПО ДЕЛОТО СЛЕДВА ДА ОТБЕЛЕЖИМ,
ОНЕЗИ факти и обстоятелствата по които НЯМА спор между страните, А ИМЕННО: дружеството-ответник притежава качеството
„оператор на електроразпределителната мрежа" (ЕРМ) ПО СМИСЪЛА НА § 1, Т.
346 ОТ ЗАКОНА ЗА ЕНЕРГЕТИКАТА ОБН., ДВ, БР. 107 ОТ 09.12.2003Г. (ЗЕ) И ИМЕННО
ТОВА ДРУЖЕСТВО ОСЪЩЕСТВЯВА ДЕЙНОСТТА „РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ НА ЕЛ. ЕНЕРГИЯ" ЗА
ТЕРИТОРИЯТА НА СЕВЕРОИЗТОЧНА БЪЛГАРИЯ. РАЗПРЕДЕЛЕНИЕТО НА ЕЛ. ЕНЕРГИЯ Е СРЕД
ДЕЙНОСТИТЕ, ПОДЛЕЖАЩИ НА ЛИЦЕНЗИРАНЕ СЪГЛАСНО ЧЛ. 39, АЛ. 1, Т. 2 И Т. 3 ОТ ЗЕ,
КАТО НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 43, АЛ. 2 ОТ ЗЕ, ЗА ЕДНА ОБОСОБЕНА ТЕРИТОРИЯ СЕ ИЗДАВА
САМО ЕДНА ЛИЦЕНЗИЯ ЗА РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ НА ЕЛЕКТРИЧЕСКА ЕНЕРГИЯ. ОТВЕТНИКЪТ
„ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ СЕВЕР" АД (С ПРЕДИШНО НАИМЕНОВАНИЕ „ЕНЕРГО-ПРО
МРЕЖИ" АД) ОСЪЩЕСТВЯВА ДЕЙНОСТТА ПО разпределение НА ЕЛЕКТРИЧЕСКАТА
ЕНЕРГИЯ НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 88 ОТ ЗЕ, ЗА КОЕТО ПРИТЕЖАВА ЛИЦЕНЗИЯ ЗА РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ
НА ЕЛЕКТРИЧЕСКА ЕНЕРГИЯ № Л-138-07/13.08.2004 Г., ИЗДАДЕНА ОТ ДКЕВР С ПОСЛЕДНО
ИЗМЕНЕНИЕ С РЕШЕНИЕ № И1-Л-138/12.11.2012Г. НА ДКЕВР, С КОЕТО В ЛИЦЕНЗИЯТА Е
ОТРАЗЕНА ПРОМЯНАТА В НАИМЕНОВАНИЕТО НА ДРУЖЕСТВОТО ОТ „Е.ОН БЪЛГАРИЯ
МРЕЖИ" АД НА „ЕНЕРГО-ПРО МРЕЖИ" АД. В УВЕРЕНИЕ НА ГОРНОТО ПРИЛОЖЕНО
ПРЕДСТАВЯМЕ КОПИЕ НА ЧЕЛНАТА СТРАНИЦА НА ТАЗИ ЛИЦЕНЗИЯ ИЗДАДЕНА ОТ КЕВР; дружеството - ищец притежава качеството
„ползвател на мрежата" ПО СМИСЪЛА НА § 1, Т. 41А ОТ ЗЕ, ТЪЙ КАТО НЕГОВИЯТ
ОБЕКТ Е ПРИСЪЕДИНЕН КЪМ ЕРМ НА ОТВЕТНИКА И ПОЛУЧАВА ЕЛЕКТРОЗАХРАНВАНЕ ИМЕННО ОТ
ТАЗИ ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛИТЕЛНАТА МРЕЖА; двете дружества - и ищецът, и ответникът,
притежават качеството „търговски участници" ПО СМИСЪЛА НА ЧЛ. 1, АЛ. 2 ОТ
ПРАВИЛАТА ЗА ТЪРГОВИЯ С ЕЛЕКТРИЧЕСКА ЕНЕРГИЯ (ПТЕЕ) ИЗДАДЕНИ ОТ ДКЕВР, ОБН.,
ДВ, БР. 66 ОТ 26.07.2013 Г., В СИЛА ОТ 26.07.201 ЗГ., И ПРИЛОЖИМИ КЪМ ПРОЦЕСНИЯ
ПЕРИОД; през процесния период от 01.12.2015г. до 30.06.2016г., обектът НА
ИЩЦОВОТО ДРУЖЕСТВО, А ИМЕННО МЕСОПРЕРАБОТВАТЕЛНО ПРЕДПРИЯТИЕ В С. МОМИН СБОР,
ОБЩ. ВЕЛИКО ТЪРНОВО Е бил електрозахранван, като в него са били получени,
съответно консумирани количествата ел. енергия посочени в процесиите фактури.
ОТДЕЛНО ОТ ГОРНОТО, СЛЕДВА ДА ПОЯСНИ, ЧЕ ОБЕКТЪТ НА ИЩЕЦА СЕ
ЕЛЕКТРОЗАХРАНВА ОТ ПОДСТАНЦИЯ (ПС) „ДЪЛГА ЛЪКА", ПРЕЗ ВЪЗДУШЕН
ЕЛЕКТРОПРОВОД (ВЕЛ) „ПУШЕВО" 20 KV (СРЕДНО НАПРЕЖЕНИЕ) И ТРАФОПОСТ (ТП)
„ТП 3 ЦЕНТРОМЕС"", ЗА КОЕТО ПРИЛАГАМ И МОЛЯ ДА ПРИЕМЕТЕ ИЗВАДКА ОТ
ЕДНОЛИНЕЙНА СХЕМА ЗА ЕЛ. ЗАХРАНВАНЕТО В РАЙОНА, КАКТО И СИТУАЦИОНЕН ПЛАН НА
СХЕМАТА НА ЕЛЕКТРОЗАХРАНВАНЕ КОНКРЕТНО НА ТРАФОПОСТ „ТП 3-ЦЕНТРОМЕС".
ВИДНО ОТ ПРИЛОЖЕНАТА
ЕДНОЛИНЕЙНА СХЕМА, ВЕЛ „ПУШЕВО" Е ПРИСЪЕДИНЕН КЪМ (ПС) „ДЪЛГА ЛЪКА",
В КОЯТО ЕЛ. ЕНЕРГИЯТА СЕ ТРАНСФОРМИРА ОТ ТАКАВА С ВИСОКО НАПРЕЖЕНИЕ В ТАКАВА
СЪС СРЕДНО НАПРЕЖЕНИЕ.
ПРЕЗ ВЕЛ „ПУШЕВО" СЕ ПРЕНАСЯ ЕЛ. ЕНЕРГИЯ ДО ОБЕКТИТЕ НА КЛИЕНТИТЕ
ПРИСЪЕДИНЕНИ КЪМ НЕГО.
НА ПРЕДСТАВЕНАТА СХЕМА СЕ ВИЖДА, ЧЕ
ВЕЛ „ПУШЕВО" ПРЕМИНАВА В БЛИЗОСТ ДО „ТП 3 ЦЕНТРОМЕС" ЗА ДА
ЗАХРАНИ С ЕЛЕ.ЕНЕРГИЯ ТОЧКИТЕ, МАРКИРАНИ НА СХЕМАТА С ИНДЕКС (1) STSTB 30063 И
(2) STSTB 30064, ЧРЕЗ КОИТО ДОСТИГА ЕЛ. ЕНЕРГИЯ ДО КЛИЕНТИТЕ В С. МОМИН СБОР.
КЪМ ВЕЛ „ПУШЕВО" В ТАЗИ ЧАСТ И ПО-ТОЧНО В ТОЧКАТА НА СТЪЛБ № 10 ОТ
НЕГОВАТА ЛИНИЯ Е СВЪРЗАНО ДРУГО ЕЛЕКТРОПРОВОДНО ОТКЛОНЕНИЕ, ЧРЕЗ КОЕТО ЕЛ.
ЕНЕРГИЯТА ОТ ВЕЛ „ПУШЕВО" ДОСТИГА ДО ТП 3 ЦЕНТРОМЕС И ДО ОБЕКТА НА ИЩЕЦА.
Подстанция (ПС) „Дълга
Лъка" е в собственост на ответното дружество, В УВЕРЕНИЕ НА КОЕТО
ПРИЛОЖЕНО ПРЕДСТАВЯМ СЧЕТОВОДНО ИЗВЛЕЧЕНИЕ ОТ ИНВЕНТАРНАТА КНИГА НА ОТВЕТНИКА,
КАКТО И КОПИЕ ОТ АКТ ЗА ДЪРЖАВНА СОБСТВЕНОСТ № 5543/11.06.1992Г., ОДОБРЕН ОТ
ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА ИЗПЪЛНИТЕЛНИЯ КОМИТЕТ НА ОБЩИНСКИЯ НАРОДЕН СЪВЕТ ГР. ВЕЛИКО
ТЪРНОВО.
Въздушен електропровод (ВЕЛ) „Пушево" 20 kV е в собственост на
ответника, В УВЕРЕНИЕ НА КОЕТО ПРИЛОЖЕНО ПРЕДСТАВЯМ СЧЕТОВОДНО ИЗВЛЕЧЕНИЕ ОТ
ИНВЕНТАРНА КНИГА НА ОТВЕТНИКА.
ГОРНИТЕ ФАКТИ ОТНОСНО СХЕМАТА
НА ПРИСЪЕДИНЯВАНЕ И ЕЛЕКТРОЗАХРАНВАНЕТО НА ОБЕКТА НА ИЩЕЦА ОТ МРЕЖАТА НА
ОТВЕТНИКА СЕ ПОТВЪРЖДАВАТ И ОТ ПРЕДСТАВЕНИТЕ ОТ ИЩЕЦА ДВЕ ПИСМЕНИ
ДОКАЗАТЕЛСТВА, А ИМЕННО ПИСМО С ИЗХ. № 52-22-П-104/30.06.1999Г. ОТ НАЦИОНАЛНА
ЕЛЕКТРИЧЕСКА КОМПАНИЯ ЕАД (НЕК), КЛОН „ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ" ГР. ГОРНА
ОРЯХОВИЦА, „ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ" - РАЙОН ВЕЛИКО ТЪРНОВО, КАКТО И СТАНОВИЩЕ С
ИЗХ. № 356/03.10.2000Г. ЗА УСЛОВИЯТА ЗА ПРИСЪЕДИНЯВАНЕ НА ОБЕКТ КЪМ ЕЛ.
МРЕЖАТА.
ПРЕДВИД ГОРНОТО, БЕЗСПОРНО СЕ УСТАНОВЯВА, ЧЕ ОБЕКТЪТ НА ИЩЕЦА Е
ПРИСЪЕДИНЕН КЪМ ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛИТЕЛНАТА МРЕЖА НА ОТВЕТНИКА И ПОЛУЧАВА
ЕЛЕКТРОЗАХРАНВАНЕ ОТ ТАЗИ МРЕЖА.
СЧИТА ЗА ПРОТИВОРЕЧИВИ
ТВЪРДЕНИЯТА НА ИЩЕЦА, ОТ ЕДНА СТРАНА ЧЕ ОБЕКТЪТ МУ Е ПРИСЪЕДИНЕН КЪМ
МРЕЖАТА НА ОТВЕТНИКА, ЗА КОЕТО СОЧИ ПИСМЕНИ ДОКАЗАТЕЛСТВА, ЧЕ В ОБЕКТА МУ СА
ДОСТАВЕНИ И КОНСУМИРАНИ ФАКТУРИРАНИТЕ КОЛИЧЕСТВА ЕЛ. ЕНЕРГИЯ, А ОТ ДРУГА СТРАНА
ЧЕ МРЕЖОВИТЕ УСЛУГИ БЕЗ КОИТО ТЕХНИЧЕСКИ НЕ БИ МОГЛО ДА ИМА ЕЛ. ЗАХРАНВАНЕ В
ОБЕКТА, НЕ БИЛИ ИЗПЪЛНЕНИ И ПРЕДОСТАВЕНИ ОТ ОТВЕТНИКА.
БЕЗСПОРНО ПРЕЗ ПРОЦЕСНИЯ ПЕРИОД
ОТВЕТНИКЪТ Е ПРЕДОСТАВЯЛ НА ИЩЕЦА ПРОЦЕСИИТЕ МРЕЖОВИ УСЛУГИ „ДОСТЪП" И
„ПРЕНОС" ДО И ПРЕЗ СВОЯТА СОБСТВЕНА ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛИТЕЛНА МРЕЖА, КЪМ
КОЯТО ОБЕКТЪТ НА ИЩЕЦА Е ПРИСЪЕДИНЕН, С КОЕТО ОТВЕТНИКЪТ Е ПРЕСТАРАЛ, А ИЩЕЦЪТ
Е ПОЛУЧИЛ В ЦЯЛОСТ ИЗПЪЛНЕНИЕ И ПО ДВАТА ДОГОВОРА ЗА МРЕЖОВИ УСЛУГИ, СЪОТВЕТНО
ДОГОВОРЪТ ЗА ДОСТЪП И ДОГОВОРЪТ ЗА ПРЕНОС НА ЕЛ. ЕНЕРГИЯ, РЕСПЕКТИВНО ищецът
дължи насрещната престация за услугите изразяваща се в заплащане на тяхната цена.
ЮРИДИЧЕСКИЯТ ФАКТ, НА КОЙТО
ЗАКОНОДАТЕЛЯТ Е ПРИДАЛ И ПРИЗНАЛ правопораждашо ДЕЙСТВИЕ ЗА ВЪЗНИКВАНЕ НА
правата и задълженията ЗА СТРАНИТЕ ДОСЕЖНО ПРЕДОСТАВЯНЕ, ПОЛЗВАНЕ И ЗАПЛАЩАНЕ
НА ЕЛЕКТРОЕНЕРГИЙНИТЕ УСЛУГИ „ДОСТЪП" И „ПРЕНОС" НА ЕЛ. ЕНЕРГИЯ, Е
ИЗРИЧНО ОПРЕДЕЛЕН ОТ ЗАКОНА С РАЗПОРЕДБАТА НА чл. 104 от ЗЕ, А ИМЕННО „правна
сделка" - ИНДИВИДУАЛНА ИЛИ ТАКАВА СКЛЮЧЕНА ПРИ ПУБЛИЧНО ИЗВЕСТНИ ОБЩИ
УСЛОВИЯ, КАТО БЕЗСПОРНО ТАЗИ СДЕЛКА Е възмездна, СЪГЛАСНО АЛ. 3 НА СЪЩИЯ ЧЛ.
104 ОТ ЗЕ. СЛЕДОВАТЕЛНО ПРАВНОТО ЗАДЪЛЖЕНИЕ НА КЛИЕНТИТЕ ПРИСЪЕДИНЕНИ КЪМ ЕРМ
ЗА ЗАПЛАЩАНЕ НА ЦЕНА ЗА „ДОСТЪП" И „ПРЕНОС", ЗА КОЛИЧЕСТВАТА ЕЛ.
ЕНЕРГИЯ ПОТРЕБЕНИ ОТ ТЯХ, Е ВЪЗНИКНАЛО НА основание правната сделка СКЛЮЧЕНА
МЕЖДУ СТРАНИТЕ, КОЯТО ПОЧИВА НА ЗАКОНА.
Възникването и действието, от началото на
процесния период към момента, на тези облигационни връзки, както и престираното
изпълнение по тях от двете страни, не е спорно по делото, и съгласно горепосочените
правни норми се явява годно основание за дължимостта на заплатените процесии
суми.
В този смисъл Решение № 469
/12.04.2019г. на Варненски окръжен съд (ВОС), постановено по в.гр.д. №
2577/2018 по описа на ВОС с което е потвърдено Решение № 3249 от 10.07.2018 г.,
постановено по гр. дело № 978/2018 г. на Варненския
районен съд, ХХ-ти състав.
ОТДЕЛНО ОТ ГОРНОТО, ПО ОТНОШЕНИЕ НА НАЧИНА И
РЕДА ЗА РЕАЛИЗИРАНЕ НА ИЗПЪЛНЕНИЕТО НА ТОВА ПРАВНО ЗАДЪЛЖЕНИЕ НА КЛИЕНТА,
ЗАКОНОДАТЕЛЯТ Е ПРЕДВИДИЛ ПОДЗАКОНОВ НОРМАТИВЕН АКТ - ПРАВИЛАТА ЗА ТЪРГОВИЯ С
ЕЛ. ЕНЕРГИЯ (ПТЕЕ) (ИЗДАДЕНИ ОТ ДЪРЖАВНАТА КОМИСИЯ ЗА ЕНЕРГИЙНО И ВОДНО
РЕГУЛИРАНЕ, ОБН., ДВ, БР. 66 ОТ 26.07.2013 Г., ЧЛ.29, АЛ.1). В ТОЗИ СМИСЪЛ,
БЕЗСПОРНО мястото на измерване на ел. енергията НЕ е предвидено от законодателя
като юридически факт, от който се пораждат или погасяват облигационните права и
задължения на страните създадени със сделката/договорите сключени по специалния
правен ред на чл. 104 от ЗЕ. ИНАЧЕ КАЗАНО, МЯСТОТО НА ИЗМЕРВАНЕ НА ЕЛ. ЕНЕРГИЯТА
НЕ СЕ ПОЛЗВА С ПРАВНО ЗНАЧЕНИЕ ЗА ВЪЗНИКВАНЕТО, СЪЩЕСТВУВАНЕТО И/ИЛИ
ПРЕКРАТЯВАНЕТО НА ДВАТА ДОГОВОРА ЗА „ДОСТЪП" И ЗА „ПРЕНОС" НА ЕЛ.
ЕНЕРГИЯ ДО И ПРЕЗ ЕРМ НА ОТВЕТНИКА, СЪОТВЕТНО И НА ЗАДЪЛЖЕНИЯТА ЗА ЗАПЛАЩАНЕ НА
УСЛУГИТЕ ПРЕДМЕТ НА ТЕЗИ ДОГОВОРИ.
ТВЪРДЕНИЕТО НА ИЩЕЦА за
неправилно извършено мерене на ел. енергията консумирана в обекта му, поради
неправилно определено място на монтиране на СТИ е неоснователно.
В ПИСМОТО С ИЗХ. № 52-22-П-104/30.06.1999Г. ОТ НЕК, НАРЕД С ТЕХНИЧЕСКИТЕ
УСЛОВИЯ НА ПРЕДПИСАНАТА СХЕМА ЗА ПРИСЪЕДИНЯВАНЕ НА ОБЕКТА НА ИЩЕЦА КЪМ
ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛИТЕЛНАТА МРЕЖА, СЕ ПОСОЧВА СЪЩО И ГРАНИЦАТА НА СОБСТВЕНОСТ НА
СЪОРЪЖЕНИЯТА, КАТО НЕК СЪЩО ТАКА ИЗРИЧНО Е ОПРЕДЕЛИЛО И МЯСТОТО НА ИЗМЕРВАНЕ НА
ЕЛ. ЕНЕРГИЯТА КОНСУМИРАНА В ОБЕКТА НА ИЩЕЦА (Т. 3 (ТРИ) ОТ ПИСМОТО), А ИМЕННО:
„За измерването на ел. енергия в трансформаторното ел. табло да се
монтира тризонен електромер за активна ел. енергия на токови трансформатори
200/5 и двутарифен електромер за реактивна ел. енергия. ".
ОЩЕ ТОГАВА, СЪС СТАНОВИЩЕТО НА
ЕЛЕКТРОЕНЕРГИЙНОТО ПРЕДПРИЯТИЕ - НЕК, Е БИЛО ОПРЕДЕЛЕНО МЯСТОТО НА ИЗМЕРВАНЕ НА
ЕЛ. ЕНЕРГИЯТА, А ИМЕННО СТИ СЛЕДВА ДА БЪДЕ МОНТИРАНО В ТРАФОПОСТА ПРЕДВИДЕН ДА
СЕ ИЗГРАДИ ЗА НУЖДИТЕ НА ПРИСЪЕДИНЯВАНЕТО (ТОЗИ ТРАФОПОСТ Е С НАСТОЯЩО ДИСПЕЧЕРСКО
НАИМЕНОВАНИЕ ТП 3 - ЦЕНТРОМЕС. От
момента на присъединяването му, както и през процесния период по настоящото
дело 01.12.2015г. - 30.06.2016г., консумираната от ищеца ел. енергия е била
измервана със СТИ монтирано на трафопост ТП 3 Центромес.
ТАКА ИЗВЪРШЕНОТО ИЗМЕРВАНЕ Е
ПРАВОМЕРНО И ПРАВИЛНО КАКТО СЪГЛАСНО ИМПЕРАТИВНАТА РАЗПОРЕДБА НА ЧЛ. 120, АЛ. 1
ОТ ЗЕ, ТАКА И НА ТАЗИ НА ЧЛ. 30, АЛ. 4 ОТ НАРЕДБА № 6 ОТ 24.02.2014Г. ЗА
ПРИСЪЕДИНЯВАНЕ НА ПРОИЗВОДИТЕЛИ И КЛИЕНТИ НА ЕЛ. ЕНЕРГИЯ КЪМ ПРЕНОСНАТА ИЛИ КЪМ
РАЗПРЕДЕЛИТЕЛНИТЕ ЕЛЕКТРИЧЕСКИ МРЕЖИ, ИЗДАДЕНА ОТ ДКЕВР, ОБН., ДВ, БР. 31 ОТ
04.04.2014Г., А ИМЕННО СТИ Е РАЗПОЛОЖЕНО ДО или НА границата на ИМОТА на
клиента.
В ИСКОВАТА СИ МОЛБА ИЩЕЦЪТ СЕ ПОЗОВАВА НА ОТМЕНЕН, СЪОТВЕТНО НЕПРИЛОЖИМ
ЗА ПРОЦЕСНИЯ ПЕРИОД НОРМАТИВЕН АКТ, А ИМЕННО ЗАКОНЪТ ЗА ЕНЕРГЕТИКАТА И
ЕНЕРГИЙНАТА ЕФЕКТИВНОСТ, ОБН., ДВ, БР.64 ОТ 16.07.1999 Г. ОТМЕНЕН ПРЕЗ 2003 Г. СЪС СЕГА ДЕЙСТВАЩИЯ ЗАКОН ЗА
ЕНЕРГЕТИКАТА, ОБН. ДВ. БР.107 ОТ 9
ДЕКЕМВРИ 2003 Г., СЪГЛАСНО § 2 ОТ ПРЗ НА СЪЩИЯ.
АКО ИЗМЕРВАНЕТО НА ЕЛ. ЕНЕРГИЯТА ПРЕЗ ПРОЦЕСНИЯ ПЕРИОД СПОРЕД
ТВЪРДЕНИЕТО НА ИЩЕЦА, БЕ ИЗВЪРШЕНО НА ГРАНИЦАТА НА СОБСТВЕНОСТ МЕЖДУ ЕЛ.
СЪОРЪЖЕНИЯТА НА ИЩЕЦА И ТЕЗИ НА ОТВЕТНИКА, ТО ТОВА ИЗМЕРВАНЕ БИ БИЛО В ПРЯКО
ПРОТИВОРЕЧИЕ КАКТО С РАЗПОРЕДБАТА НА ЧЛ. 120. АЛ. 1 ОТ ЗЕ, ТАКА И С ТАЗИ НА ЧЛ.
30. АЛ. 4 ОТ НАРЕДБА № 6.
Следва да се направи
разграничение между двете понятия „граница
на имота на клиента" и „граница на собственост на ел. съоръженията на
клиента и на оператора на съответната мрежа", както и правното значение на
тези понятия, тъй като ТЕ НЕ СА ЕДНОЗНАЧНИ.
СЪГЛАСНО РАЗПОРЕДБАТА НА ЧЛ. 120, АЛ. 1 ОТ СЕГА ДЕЙСТВАЩИЯ ЗАКОН ЗА
ЕНЕРГЕТИКАТА (ЗЕ), ЕЛ. ЕНЕРГИЯТА ДОСТАВЕНА НА КРАЙНИ КЛИЕНТИ, СЕ ИЗМЕРВА СЪС
СРЕДСТВА ЗА ТЪРГОВСКО ИЗМЕРВАНЕ (СТИ) - СОБСТВЕНОСТ НА ОПЕРАТОРА НА СЪОТВЕТНАТА
МРЕЖА (ПРЕНОСНА ИЛИ РАЗПРЕДЕЛИТЕЛНА), РАЗПОЛОЖЕНИ до или на границата на имота
на клиента.
В АЛ. 2 Е ПОСОЧЕНО, ЧЕ ГРАНИЦАТА НА СОБСТВЕНОСТ ВЪРХУ ЕЛЕКТРИЧЕСКИТЕ
СЪОРЪЖЕНИЯ И МЯСТОТО НА СТИ СЕ ОПРЕДЕЛЯТ СЪГЛАСНО ИЗИСКВАНИЯТА НА НАРЕДБАТА ПО
ЧЛ. 116, АЛ. 7 ОТ ЗЕ И НА ПРАВИЛАТА ПО ЧЛ. 83, АЛ. 1, Т. 6. ВИДНО Е, ЧЕ
ЗАКОНОДАТЕЛЯТ ПРАВИ ЯСНО РАЗГРАНИЧЕНИЕ МЕЖДУ „ГРАНИЦА НА ИМОТА" И „ГРАНИЦА
НА СОБСТВЕНОСТ ВЪРХУ ЕЛЕКТРИЧЕСКИТЕ СЪОРЪЖЕНИЯ". ДВЕТЕ ГРАНИЦИ КАТО
ПОНЯТИЯ НЕ съвпадат И САМО ПЪРВАТА (границата на имота), разбирана в смисъла на
понятието на вещното право и на правото по устройство на територията има
отношение към мястото на измерване. ВТОРАТА „граница на собственост върху
електрическите съоръжения" има значение за мястото на присъединяване към
съответната мрежа, но не за мястото на измерване. По този материалноправен
въпрос за разликата между двете понятия е налице изрично произнасяне на ВКС
обективирано е Решение № 75/25.03.201Зг. по гр.д. № 864/2012г. но 1-во г.о. на
ВКС.
НЕПРАВИЛНО И НЕОСНОВАТЕЛНО ИЩЕЦЪТ СЕ ПОЗОВАВА И НА ПРАВИЛАТА ЗА
ИЗМЕРВАНЕ НА КОЛИЧЕСТВОТО ЕЛЕКТРИЧЕСКА ЕНЕРГИЯ (В ИМ ИЩЕЦЪТ НЕ ПОСОЧВА ДАТА НА
ОБНАРОДВАНЕ ИЛИ СЪОТВЕТНО РЕДАКЦИЯТА НА ПИКЕЕ).
ОТ ПИСМОТО С ИЗХ. № 52-22-П-104/30.06.1999Г. ОТ НЕК, С КОЕТО СА
ОПРЕДЕЛЕНИ ТЕХНИЧЕСКИТЕ УСЛОВИЯ ЗА ПРИСЪЕДИНЯВАНЕТО НА ОБЕКТА НА ИЩЕЦА КЪМ
ЕЛКТРОРАЗПРЕДЕЛИТЕЛНАТА МРЕЖА, СЕ УСТАНОВЯВА, ЧЕ ТОВА Е БИЛО НАПРАВЕНО В
СРЕДАТА НА 1999Г., ПРИ СПАЗВАНЕ НА ТОГАВА ДЕЙСТВАЩИТЕ НОРМАТИВНИ АКТОВЕ И
РАЗПОРЕДБИ.
ПРЕДВИД ГОРНОТО, ТАКА
ОПРЕДЕЛЕНОТО МЯСТО НА МЕРЕНЕ, Е БИЛО ИЗЦЯЛО СЪОБРАЗЕНО С ТОГАВА ДЕЙСТВАЛИТЕ
ТЕХНИЧЕСКИ И НОРМАТИВНИ ПРАВИЛА, МНОГО ПРЕДИ ПРИЕМАНЕТО НА ПОСОЧЕНИТЕ ОТ ИЩЕЦА
ПИКЕЕ.
ПЪРВИТЕ ПИКЕЕ СА БИЛИ ИЗДАДЕНИ ЕДВА ПРЕЗ 2004Г. И СА ПРЕДСТАВЛЯВАЛИ
ПРИЛОЖЕНИЕ № 4 КЪМ Т. 4 НА РЕШЕНИЕ № П-2 ОТ 4.06.2004Г. ИЗДАДЕНО ОТ
ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА ДКЕВР, ОБН., ДВ, БР.67 ОТ 2.08.2004Г., ОТМЕНЕНИ ДВ, БР.38 ОТ
11.05.2007Г.
С ПОСЛЕДНИЯТ ЦИТИРАН БРОЙ НА ДВ СА БИЛИ ОБНАРОДВАНИ НОВИТЕ ПИКЕЕ ОТ
2007Г., КОИТО СА БИЛИ ОТМЕНЕНИ ДВ, БР.98 ОТ 12.11.2013Г. ТОГАВА СА БИЛИ
ОБНАРОДВАНИ СЛЕДВАЩИТЕ ПИКЕЕ ОТ 2013Г.
ТЕ НА СВОЙ РЕД СЪЩО СА ОТМЕНЕНИ, НО ПО СИЛАТА НА СЪДЕБНО РЕШЕНИЕ
-ОКОНЧАТЕЛНО Решение № 1500/ 06.02.2017г., ПОСТАНОВЕНО ПО АДМ. ДЕЛО № 2385/
2016Г. НА ВЪРХОВНИЯ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, СЛЕД ЧАСТИЧНО ОБЕЗСИЛВАНЕ И ОТМЯНА НА
РЕШЕНИЕ № 12897/01.12.2015Г. НА ВАС ПО АДМ. ДЕЛО № 9462/ 2014 Г., ПЕТЧЛЕНЕН
СЪСТАВ НА ВАС Е ПОСТАНОВИЛ ОТМЯНА НА ПРАВИЛАТА ЗА ИЗМЕРВАНЕ НА КОЛИЧЕСТВОТО
ЕЛЕКТРИЧЕСКА ЕНЕРГИЯ, ПРИЕТИ ПО Т. 3 ОТ ПРОТОКОЛНО РЕШЕНИЕ № 147/ 14.10.2013 Г.
НА ДКЕВР, ОБНАРОДВАНИ В ДВ, БРОЙ 98 ОТ 12.11.2013Г.
КЪМ МОМЕНТА НА ПРИСЪЕДИНЯВАНЕ НА ОБЕКТА НА ИЩЕЦА КЪМ
ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛИТЕЛНАТА МРЕЖА, КОГАТО Е БИЛО ОПРЕДЕЛЕНО И МЯСТОТО НА МЕРЕНЕ,
НЕ СА СЪЩЕСТВУВАЛИ ПИКЕЕ, СЪОТВЕТНО ПРАВНИТЕ СУБЕКТИ нито са могли, нито са
били длъжни да ги прилагат при определяне на мястото на мерене.
В ПОСЛЕДСТВИЕ С ПЪРВИТЕ ПРИЕТИ И ОБНАРОДВАНИ ПИКЕЕ ОТ 2004Г. (ОТМ.),
КАКТО И С ПОСЛЕДВАЩИТЕ, СА БИЛИ ВЪВЕДЕНИ ПРАВИЛА ЗА ИЗМЕРВАНЕ НА ЕЛ. ЕНЕРГИЯ С
правно действие САМО ЗАНАПРЕД.
ЗА ДА СЕ ПОЛЗВА С ОБРАТНО ПРАВНО ДЕЙСТВИЕ НОРМАТИВЕН АКТ, Е ДОПУСТИМО
ЕДИНСТВЕНО по изключение И САМО АКО ТОЙ СЪДЪРЖА ИЗРИЧНА РАЗПОРЕДБА В ТОЗИ
СМИСЪЛ, СЪГЛАСНО ИМПЕРАТИВНАТА РАЗПОРЕДБА НА ЧЛ. 14, АЛ. 1 ОТ ЗАКОНА ЗА
НОРМАТИВНИТЕ АКТОВЕ (ЗНА), ОБН. ДВ. БР.27 ОТ 3 АПРИЛ 1973Г.).
ТАКА, ЧЕ РАЗПОРЕДБИТЕ НА ПИКЕЕ НАМИРАТ ПРИЛОЖЕНИЕ САМО ПО ОТНОШЕНИЕ НА
ОБЕКТИ НА КРАЙНИ КЛИЕНТИ, КОИТО СА БИЛИ ПРИСЪЕДИНЕНИ КЪМ
ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛИТЕЛНАТА МРЕЖА след влизането им в сила т.е. след 2004г. и по
време на тяхното действие.
В ТОЗИ СМИСЪЛ, ТВЪРДЕНИЕТО НА ИЩЕЦА ЗА НЕСЪОТВЕТСТВИЕ НА МЯСТОТО НА
ИЗМЕРВАНЕ НА ЕЛ. ЕНЕРГИЯТА ПРЕЗ ПРОЦЕСНИЯ ПЕРИОД В ОБЕКТА НА ИШЕЦА, С
РАЗПОРЕДБА ОТ ОТМЕНЕНИТЕ ПИКЕЕ (КАКТО ТЕЗИ ОТ 2004Г., ОТ 2007Г. И ТЕЗИ ОТ
2013Г.) СЕ ЯВЯВА НЕОСНОВАТЕЛНО И НЕГОДНО ДА ОБОСНОВЕ освобождаването му от
неговото договорно задължение да заплаща ползваните мрежови услуги.
ТАКОВА НЕСЪОТВЕТСТВИЕ БИ БИЛО НАЛИЦЕ И БИ МОГЛО ДА ИМА ПРАВОПОРАЖДАЩО
ИЛИ ПРАВОПОГАСЯВАЩО ЗНАЧЕНИЕ ЗА ОТНОШЕНИЯТА МЕЖДУ ПРАВНИТЕ СУБЕКТИ, САМО АКО по
предвидения в закона начин, С ПО-КЪСНО ОБНАРОДВАНИ НОРМАТИВНИ АКТОВЕ БЪДЕ
ВЪВЕДЕНО ПРЕУРЕЖДАНЕ НА СЛУЧАИТЕ НА ЗАВАРЕНИТЕ ВЕЧЕ ПРИСЪЕДИНЕНИ ОБЕКТИ НА
КЛИЕНТИ КЪМ ЕРМ С ВЕЧЕ ОПРЕДЕЛЕНО МЯСТО НА МЕРЕНЕ, МОНТИРАНО И ФУНКЦИОНИРАЩО
СТИ.
БЕЗСПОРНО ПИКЕЕ НЯМАТ ОБРАТНО ПРАВНО ДЕЙСТВИЕ ПО РЕДА НА ЧЛ. 14 ОТ ЗНА И НЕ съдържат
никакви разпоредби, правила и/или указания за преуреждане на правното и
фактическо положение на заварените присъединени обекти НА КЛИЕНТИ КЪМ ЕРМ С
МОНТИРАНО И ВЕЧЕ ФУНКЦИОНИРАЩО СТИ. ОТ ИЗЛОЖЕНОТО СЕ УСТАНОВИ, ЧЕ В ОБЕКТА НА
ИЩЕЦА Е БИЛА ДОСТАВЯНА И КОНСУМИРАНА ФАКТУРИРАНАТА ел. енергия с ниско
напрежение, ТЪЙ КАТО В ОБЕКТА НА ИЩЕЦА - МЕСОПРЕРАБОТВАТЕЛНО ПРЕДПРИЯТИЕ, Е
ПРЕДВИДЕНО И ТЕХНИЧЕСКИ ВЪЗМОЖНО ДА БЪДЕ КОНСУМИРА ЕДИНСТВЕНО ТАКАВА ЕЛ.
ЕНЕРГИЯ, А ИМЕННО С НИСКО НАПРЕЖЕНИЕ. ИЗМЕРЕНАТА И ФАКТУРИРАНА ЕЛ. ЕНЕРГИЯ ЗА
ПРОЦЕСНИЯ ПЕРИОД, Е БИЛА ИМЕННО ТАЗИ, КОЯТО Е БИЛА РЕАЛНО потребена от ищеца
ел. енергия с ниско напрежение.
Неоснователни и недоказани са
твърденията на ищеца за притежаваното от него право на собственост върху
процесния трафопост ТП 3
- Центромес, както и електропроводно отклонение 20 kV.
КЪМ МОЛБАТА НЕ Е ПРЕДСТАВЕНО ДОКАЗАТЕЛСТВО ЗА ТВЪРДЯНАТА СОБСТВЕНОСТ. В
ТОЗИ СМИСЪЛ И ТВЪРДЕНИЯТА НА ИЩЕЦА
ДОСЕЖНО ГРАНИЦАТА НА СОБСТВЕНОСТ НА СЪОРЪЖЕНИЯТА НА СТРАНИТЕ СА НЕДОКАЗАНИ.
По изложените съображения ответното дружество счита, че не е налице
ХИПОТЕЗАТА НА НЕОСНОВАТЕЛНОТО ОБОГАТЯВАНЕ ПО СМИСЪЛА НА ЧЛ. 55, АЛ. 1,
ПРЕДЛОЖЕНИЕ ПЪРВО ОТ ЗЗД, ТЪЙ КАТО БЕЗСПОРНО ОБЕКТЪТ НА ИЩЕЦА Е ПРИСЪЕДИНЕН КЪМ
МРЕЖАТА НА ОТВЕТНИКА И Е ПОЛУЧАВАЛ И КОНСУМИРАЛ ФАКТУРИРАНИТЕ КОЛИЧЕСТВА ЕЛ.
ЕНЕРГИЯ В ОБЕКТА СИ, РЕСПЕКТИВНО ПОЛУЧАВАЛ Е ПРОЦЕСИИТЕ МРЕЖОВИ УСЛУГИ
„ДОСТЪП" И ПРЕНОС" ДО И ПРЕЗ МРЕЖАТА НА ОТВЕТНИКА, БЕЗ КОИТО В ИМОТА
НА ИЩЕЦА НЕ БИ ИМАЛО ЕЛЕКТРОЗАХРАНВАНЕ.
УСЛУГИТЕ СА БИЛИ ПРЕДОСТАВЯНИ ОТ ОТВЕТНОТО ДРУЖЕСТВО В ИЗПЪЛНЕНИЕ НА
ВАЛИДНИ ДЕЙСТВАЩИ ДОГОВОРНИ ОТНОШЕНИЯ МЕЖДУ СТРАНИТЕ ПО ДВАТА ПРОЦЕСИИ
ДОГОВОРА, ЦИТИРАНИ ПО-ГОРЕ ЗА УСЛУГИТЕ „ДОСТЪП" И „ПРЕНОС" НА ЕЛ.
ЕНЕРГИЯ, А ЗАПЛАЩАНЕТО ОТ ИЩЕЦА НА ПОЛУЧЕНИТЕ И КОНСУМИРАНИ УСЛУГИ Е В ИЗПЪЛНЕНИЕ НА НЕГОВО ВАЛИДНО ДОГОВОРНО И
НОРМАТИВНО ЗАДЪЛЖЕНИЕ ИЗВЪРШЕНО НА ГОДНО ПРАВНО ОСНОВАНИЕ. МОЛИ ЗА ОТХВЪРЛЯНЕ
НА ИСКОВЕТЕ И ЗАПЛАЩАНЕ НА РАЗНОСКИ ЗА ПРОИЗВОДСТВОТО.
В УСЛОВИЯ НА ЕВЕНТУАЛНОСТ ПО ОТНОШЕНИЕ НА ВТОРИЯ КУМУЛАТИВНО СЪЕДИНЕН ИСК ЗА ЗАПЛАЩАНЕ НА СУМАТА 10 715,91 (ДЕСЕТ
ХИЛЯДИ СЕДЕМСТОТИН И ПЕТНАДЕСЕТ ЛЕВА И ДЕВЕТДЕСЕТ И ЕДНА СТОТИНКИ) ЛЕВА,
ПРЕДСТАВЛЯВАЩА цена за пренос ниско напрежение, в случай, че съдът приеме,
че ИЩЕЦЪТ Е ПОЛЗВАЛ САМО „ПРЕНОС"
НА ЕЛ. ЕНЕРГИЯ СЪС СРЕДНО НАПРЕЖЕНИЕ,
МОЛИ ДА СЕ ПРИСЪДИ само сумата,
представляваща разликата МЕЖДУ ЗАПЛАТЕНАТА ЦЕНА ЗА „ПРЕНОС" НА ЕЛ. ЕНЕРГИЯ
С НИСКО НАПРЕЖЕНИЕ И ЦЕНАТА ЗА „ПРЕНОС" НА ЕЛ. ЕНЕРГИЯ СЪС СРЕДНО
НАПРЕЖЕНИЕ, СЪГЛАСНО ОДОБРЕНИТЕ ЦЕНИ ПО РЕШЕНИЯТА НА КЕВР ЗА ПРОЦЕСНИЯ ПЕРИОД.
В открито съдебно заседание страните
чрез процесуалните си представители поддържат становищата си. Претендират
присъждане на направените по делото разноски.
Съдът, след преценка на
събраните в производството доказателства,
съгласно разпоредбата на чл. 12 и
чл. 235, ал.
2 ГПК, приема за установено следното от фактическа страна и направи следните изводи от правна страна:
Предмета
на делото се определя от страните по него. Ищецът в исковата молба излага
своите твърдения и съответствие с тях сам избира вида и характера на търсената
защита. Ответникът има възможност да изложи своите твърдения и възражения като посочи положителните факти, на които
обосновава същите. Между страните може да съществува спор по отношение на
твърдени от тях факти, по отношение на правните последици от иначе безспорни между
страните факти или да съществува спор както по отношение на фактите, така и за
правните последици от тях.
По предявен иск с правно основание чл.55, ал.1,
пр.1 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже даденото на ответника при липсата на
основание за това, а ответникът следва
да установи основанието за получаване на
престацията, ако твърди, че същата му се
дължи. Правопораждащият факт е този на плащането, поради което ищецът доказва
само настъпването на този факт, а в доказателствена тежест на ответника е да
установи съществуването на основание да получи, съответно да задържи даденото -
да докаже факти, изключващи правото на ищеца да получи връщане на даденото.
В настоящото производство спорът между страните се свежда
до неговата правна страна, доколкото същите не спорят по изложените в молбата факти. Между тях няма
спор, че процесната сума е заплатена от ищовото на ответното дружество. Налице
е спор за основанието и размера на вземането.
През периода 01.12.2015. до 30.06.2016 г.,
обекта на потребление на ищцовото дружество, находящ се в с.Момин сбор, общ.
Велико Търново, представляващ колбасарски цех, отчитан по клиентски номер
********** и абонатен номер 05262066 е бил електрозахранван и в него са
получени и консумирани количества ел. енергия посочени в процесните фактури,
както и заплащането от ищеца в полза на ответника на суми в общ размер на 13635.84
лева за което ответникът е издал 7 фактури с начална дана на издаване 08.01.2016 г. и крайна дата 08.07.2016 г. Сумата се претендира за
плащане от страна на ищеца като цена достъп
средно/ниско напрежение за периода
01.12.2015 г. - до 30.06.2016 г. в обект на потребление, находящ се в с.Момин
сбор, общ. Велико Търново, колбасарски цех, отчитан по клиентски номер
********** и абонатен номер 05262066.
Ответното дружество е собственик на
ел.подстанция 110/20 KV „Дълга лъка“,
построена в гр.Велико Търново, местност „Дълга лъка“ през 1991г. и на електропроводно
отклонение за с.Момин сбор ел. 20 KV
„Пушево“, като подстанцията и ел. отклонение „Пушево“ са вписани в
инвентарната книга на ответника.
От писмо от 30.06.1999г., издадено от „Електроснабдяване“ – район Велико Търново се
установява, че е разрешено ел. захранване на обекта на ищеца „Кланичен пункт и колбасарски
цех“ в с. Момин сбор, като ищецът е уведомен, че за целта следва да негови
сметка и нужди да проектира, изгради и експлоатира мачтов трафопост 20/04 KV. В същото писмо се посочва, че въздушното захранване на
предвидения за изграждане ВТП следва да стане посредством въздушно
електропроводно отклонение от Ел. проводното отклонение за с. Момин сбор на ел.
20 KV „Пушево“. В
същото писмо /разрешение/ е вписано, че за граница на собствеността да се счита
мястото на прикачането на ел. проводното отклонение за „ВТП“ към ел. проводното
отклонение с. Момин сбор на ел. 20 KV
„Пушево“.
В становище от 03.10.2000 г. за условията за
присъединяване на обект към ел. мрежа, подписано от управителя на
„Електроразпределение – Горна Оряховица“ ЕАД е посочено, че инвеститор за
изграждане на съоръженията за присъединяване е потребителя „Ц.“ ООД ***, а за
граница на собствеността да се счита мястото на прикачането на ел. проводното
отклонение за „ВТП“ към ел. проводното отклонение с. Момин сбор на ел. 20
KV „Пушево“.
Със становище за условията за присъединяване
на обект към ел.мрежа № 356/03.10.2000 г. на управителя на „ЕРП Горна
Оряховица“ ЕАД е разрешено изграждането на
трафопост 20/04 квт, тип „Б“ с местоположение в района на с.Момин сбор,
кв.50 при посочените в становището условия. Инвеститор е ползвателя „Ц.“ ООД.
На 11.03.2004 г. ищцовото
дружество „Ц.“ ООД се е снабдило с нотариален акт за собственост на недвижим
имот, с който е признато за собственост на недвижими имоти, находящи се в с.
Момин сбор, общ. Велико Търново, сред които и трафопост със застроена площ от 9
кв.м., като трафопоста и съоръженията в него са записани в инвентарната книга
на ищцовото дружество, група 206, поради което следва да се приеме за доказано
твърдението, че то е собственик на трафопост № 3 „Центромес“.
На
13.08.2004 г. Държавната комисия за енергийно и водно регулиране е издала
лицензия за разпределение на електрическа енергия № Л-138-07 за дейността
„разпределяне на електрическа енергия“ на ответното дружество, с търговско
наименование към него момент „Енерго- про Мрежи“ АД.
Представител
на ищцовото дружество е подал заявление № 2133468/26.09.2013г. за получаване на
достъп до електроразпределителната мрежа при първо сключване на договор с
доставчик на електрическа енергия по свободно договорени цени до ответника, с
което е заявил достъп до електроразпределителната мрежа на обект с абонатен
номер № ********* в с. Момин сбор. В заявлението не е посочено къде да бъде
поставено средството за търговско измерване и дали да бъде променено спрямо
първоначалното присъединяване на обекта на потребление на
електроразпределителната мрежа, както и дали доставяната енергия е с ниско или
със средно напрежение, като във формуляра на ответното дружество липсва възможност
да бъдат попълвани такива данни.
На
23.10.2013 г. страните по делото са сключени договор за достъп до
електроразпределителната мрежа собственост на ответника и договор за пренос на
електрическа енергия през електроразпределителната мрежа собственост на
ответника.
Предмет
на договора е предоставянето на достъп до разпределителната мрежа, а на другия
предоставяне на услугата пренос през разпределителната мрежа на ответника на
количество ел. енергия, постъпили в разпределителната мрежа до мястото на доставка.
Страните са уговорили, че „достъп“ е правото за използване на преносната и/или
разпределителна мрежа за пренос на електрическа енергия при условия определени
в Правилата за условията и реда за достъп до електропреносната и
електроразпределителните мрежи. В договора за пренос е посочено, че
консумираната активна електрическа енергия се измерва със средства за търговско
измерване, разположени в местата за измерване, определени в съответствие с
действащото законодателство.
В
периода от 01.12.2015г. до 30.06.2016г. ответното дружество доставяно на ищеца
в обекта му на потребление в с.Момин сбор, общ. Велико Търново - колбасарски
цех, отчитан по клиентски номер ********** и абонатен номер 05262066 количества
ел. енергия, които са посочени в процесните фактури, издадени в периода от 08.01.2016
г. до 08.07.2016 г., като общия сбор на заплатените от ищеца суми по тези
фактури за цена достъп средно/ниско напрежение е в размер на общо 13635.84 лева,
от които цена пренос средно/ниско
напрежение 2919.93 лева и цена пренос
ниско напрежение 10715.91 лева.
От
заключението на СТЕ, което съдът цени като пълно, ясно, обосновано и
компетентно дадено се установява, че захранването в обекта на ищеца –
месопреработвателно предприятие, находящо се в с.Момин сбор, общ.Велико Търново
се захранва с ел.енергия посредством следните
съоръжения:
подстанция
110/20 KV „Дълга лъка“,
въздушен
електропровод средно напрежение с наименование „Пушево“,
въздушно
отклонение от стълб № 105 на ВЕЛ „Пушево“ до стълб № 10,
въздушно
отклонение 20 KV от стълб № 3 с дължина 80 м., като единият край на
проводниците на въздушното отклонение са присъединени към проводниците на
електроразпределителната мрежа (средно напрежение), а другият край към
стъклените изолатори на трафопост /ТП3 „Центромес“/, силова трансформаторна
машина 20/04 KV (трансформираща средното напрежение в ниско), намираща се в
сградата на трафопоста и получаваща захранване през разединител тип РОМ 20 KV и
електроинсталации ниско напрежение, захранващи ел. мощности в производствените
цехове на абоната.
От стълб № 10 освен отклонение до ТП3 „Центромес“ има отклонение, което минава
през стълб № 11 и захранва понижаващия трансформатор МТП 20/0.4 /средно/ниско
напрежение/, монтиран на стълб 12. От понижаващия трансформатор МТП 20/0.4 се захранва земеделска кооперация
в с.Момин сбор. СТИ към датата на огледа – 22-01.2021 г. е поставено на стълб №
10 на страна средно напрежение. Това се е осъществило на 23.7.2020 г., което се
вида от цитирания в заключението КП на „ЕРП-Север“ № ********* от същата дата,
който е приложен към експертизата на вещото лице. По данни на присъствалите страни на огледа
преди изместването на меренето, същото е
било на мястото, определено при първоначално присъединяване на обекта на ищеца
към електроразпределителната мрежа. Преди посочената дата мястото на мерене се е намирало в имота на
ищеца, съгласно указанията, дадени в писмото от 1999 г. на НЕК
АД-„Електроснабдяване“, гр.Горна Оряховица.
По отношение границата на собственост между
ел.съоръженията на потребителя „Ц.“ ООД и „ЕРП-Север“ АД, вещото лице дава
следното заключение: До момента преди изместване на меренето, а и след това,
границата на собственост между ел.съоръженията на потребителя „Ц.“ ООД и
„ЕРП-Север“ АД е стълб № 10, където и
към момента на огледа е разположен електромера. При положение, че обектът се
захранва единствено след трафопоста, който преобразува ел.енергията от ниво
„средно напрежение“ на ниво „ниско
напрежение“ може да се направи извод, че в обекта
технически е възможно да бъде консумирана единствено ел.енергия на ниво ниско напрежение. Към момента СТИ е
монтирано на границата на собственост на ел.съоръженията и същото не може да
измерва реално потребената в обекта на ищеца ел.енергия, след нейната
трансформация от ниво средно на ниво ниско напрежение, каквато е и единствено
възможната да бъде консумирана в обекта на ищеца /ниско напрежение/. Мястото на
присъединяване на обекта и мястото на измерване на потребяваната ел.енергия на
ищеца е определено съгласно писмо на НЕК АД, клон „Електроснабдяване“, гр.Горна
Оряховица от 30.06.1999 г. Към процесния период мястото на измерване не се е
променяло и е съобразено с чл.120 на
действащия към датата на присъединяването Закон за енергетиката.
От заключението на ССЕ, което съдът цени като
пълно, ясно, обосновано и компетентно дадено се установява, че за периода 01.12.2015 г. – 30.06.2016 г.
„Електроразпределение – Север“ АД е издало 7 фактури за цена за достъп и пренос
на ел.енергия с получател „Ц.“ ООД. Общият размер на фактурираната такса
„пренос ниско напрежение“ е 10715.91 лева без ДДС и 12859.09 лева с ДДС -
таблица 1. Цената за пренос „средно напрежение“ по цените, одобрени с решение №
Ц-25 от 30.06.2015 г. на КЕВР, изменени с решение № Ц-35 от 01.11.2015 г. е 4094.32
лева без ДДС и 4913.18 лева с ДДС – таблица 2.
Разликата, която се получава между заплатената такса от ищеца „пренос
ниско напрежение“, посочена във фактурите, издадени от ответника и изчислената
цена „пренос средно напрежение“ по утвърдените цени от КЕВР за процесния период
е 6621.59 лева без ДДС и 7945.91 лева с ДДС.
Между страните липсва спор дали сумите са
заплатени от ищеца на ответника, поради което спорът между тях е относно
наличието на основание за ответника да получи тези суми, т.е. дали ответното
дружество е предоставило на ищеца услуги „достъп средно/ниско напрежение“ и
„пренос ниско напрежение“.
В § 1,
т.15 от ДР на Закона за енергетиката е дадено легално определение, според което
„достъп“ е правото за използване на преносната мрежа и/или разпределителните
мрежи за пренос на електрическа енергия или природен газ срещу заплащане на
цена и при условия, определени с наредба.
В договора за достъп до
електроразпределителната мрежа собственост на ответника тази легална дефиниция
е възпроизведена като понятие за достъп според волята на страните.
През процесния период е действала Наредба № 6
от 24.02.2014 г. за присъединяване на производители и клиенти на електрическа
енергия към преносната или към разпределителните електрически мрежи приета на
основание чл. 116, ал. 7 от Закона за енергетиката с решение по протокол № 30
от 24.02.3014 г. на ДКЕВР. В чл.30, ал.2, т.2 от същата е посочено, че при присъединяване на електропровод, собственост
на клиент към въздушен електропровод на съответния мрежови оператор границата
на собственост е клемите за присъединяване на проводниците – при въздушен
електропровод. В чл.30, ал.4 е предвидено средствата за търговско измерване на
електрическа енергия да се монтират в електрическата уредба на клиента до или
на границата на имота му. СТИ не е монтирано до или на границата на имота на
ищеца, както поддържа ответника и това се установява от заключението на вещото
лице по назначената съдебно-техническа експертиза и от представените по делото
писмени доказателства. В действащия
към момента на присъединяване на обекта на ищеца към електропреносната мрежа на
ответника Закон за енергетиката и и енергийната ефективност /отм./ е предвидено
средството за търговско измерване да бъде разположено на границата на собственост
– чл.93, ал.1, като тази граница още при изграждане на съоръженията за
присъединяване на обекта на ищеца към електроразпределителната мрежа е
определена като мястото на прикачането на ел. проводното отклонение за „ВТП“
към ел. проводното отклонение с. Момин сбор на ел. 20 KV „Пушево“ в писмо изх.№
52-00-П-104/30.06.1999г. и становище изх.№ 256/03.10.2000г.
Средството
за търговско измерване е поставено в нарушение на разпоредбата на чл.30, ал.4
от Наредба № 6/24.02.2014г. вр. чл.120, ал.1 и ал.2 от Закона за енергетиката.
Още при първоначалното присъединяване на обекта на ищеца СТИ е поставено в
нарушение на действащите към този момент разпоредби на място, различно от
границата на собственост. Извода за неправилно
определяне на мястото на поставяне
на СТИ не би се променил от наличието на обстоятелства като желание или
нежелание за местене от страна на абоната и други. Със заявлението си за
получаване на достъп до електроразпределителната мрежа ищецът не е заявявал
осигуряване на доставка на ел. енергия с ниско напрежение и не е поискал от
ответното дружество определяне на мястото на измерване в нарушение на
нормативните изисквания, а и доставяната от ответника ел. енергия на границата
на собствеността е на ниво средно напрежение. Не могат да се споделят доводите
на ответника, че от определящо значение за предоставяните от него мрежови
услуги е заявено от потребителя ниво на ел. енергия, а не действително
предоставените услуги. Заплащането от страна на ищеца само на действително
получените мрежови услуги не би довело до неравноправното му третиране като
клиент и налагане да получава и заплаща услуга, каквато не е заявявал.
Неравноправно третиране на ищеца като клиент е претендирането на такси за
услуги, каквито не са предоставени от ответника и с довод, че ответното
дружество е предоставило тези услуги ползвайки съоръжения именно на крайния
клиент.
Между
страните са сключени договори за достъп и пренос на ел. енергия, но крайния
потребител дължи заплащане само на реално предоставени му услуги от електроразпределителното
дружество. Тезата, че ответното дружество предоставя на ищеца услуги „достъп
средно/ниско напрежение“ и „пренос ниско напрежение“ посредством съоръжения,
които са собствени на ищеца и именно ищецът дължи заплащане на ответника на такси
за поддръжка и използване на собствените си съоръжения (трафопост и въздушно
ел. отклонение) противоречи на основни правни принципи и на добрите нрави.
Приемането на тази теза ще доведе до положение, при което ищецът ще извършва
разходи за поддръжката на собствените си трафопост и въздушна електропроводна
линия и в същото време ще заплаща и на ответника такса за това поддържане.
Съгласно
действащата към процесния период разпоредба на чл.29, ал.4 от Правилата за
търговия с електрическа енергия „мрежовите услуги се заплащат от клиенти и
производители върху фактурираните количества активна електрическа енергия, в
съответствие със средствата за търговско измерване и/или предоставена мощност в
местата на измерване, определени в съответствие с Правилата за измерване на
количеството електрическа енергия и договорите по чл. 11, т. 1, 2 и 3 по
утвърдените от КЕВР цени“.
Дължимостта
на цената за пренос на ел.енергия е пряко обвързана от спазването на
изискването консумираната ел.енергия да е измерена именно в местата,установени
в ПИКЕЕ или уговорени от страните по сделката за продажба на електроенергия. Цената
за достъп до електроразпределителната мрежа и цената за пренос по електроразпределителната мрежа отразяват
разходите, които се отнасят към дейността по цялостното управление и
администриране на електроенергийната система,като целта е при формирането им да
бъде съобразен конкретният принос на всеки потребител за тяхното настъпване. С
оглед именно на това специфично предназначение на цената за достъп и на цената
за пренос, като компоненти на цената на електрическата енергия, правомерното
поставяне на средствата за търговско измерване има значение към изводите относно дължимостта на същите. Количеството
консумирана електрическа енергия, измерено в места, различни от уговорените или
нормативно определените, не може да бъде основа за изчисляване на цената за
достъп и цената за пренос. След като СТИ не е поставено в съответствие със
законовите изисквания, същото няма как да отчете правилно количествата активна
електрическа енергия, което от своя страна води и до неправилност при
изчисляване размера на представените услуги, съобразно сключените договори и
ПТЕЕ. При измерване на количеството консумирана енергия на всяко, различно от
нормативно определеното,тези два елемента на цената на електрическата енергия
са недължими. В този смисъл е налице безпротиворечива съдебна практика / решение
№227/11.02.2013 г. по т.д.1054/2011 на ВКС, определение №24/09.01.2020г. по т.д
№128/2019 на ВКС, определение № 313/13.05.2020г. по т.д №2342/2019 на ВКС и др./. Заключението на
вещото лице по СТелЕ и разясненията, които са дадени от експерта в съдебно
заседание са, че в обекта на ищеца за
процесния период е доставена ел.енергия само на ниво „средно напрежение“, като
същото е доставено от стълб №10, който е извън имота на ищеца до трафопоста на
„Центромес“ № 3. Там не може да бъде доставено „ниско напрежение“. Доставена е
ел.енергия само средно напрежение, а
вътре в трафопоста на „Центромес“ ел.енергията се трансформира посредством трансформатора
и отива към консуматора на потребление на ниско напрежение. Доставената енергия
е само на ниво „средно напрежение“.
От изложеното следва, че получената цена от ответното дружество като „такса
достъп ниско напрежение“ при положение, че доставената енергия е на ниво
„средно напрежение“ е платена от ищцовото дружество без да се дължи и същата е
получена от ответното дружество без основание, поради което съдът намира предявения
иск е основателен и доказан по своя размер
за сумата 7945.91 лева с вкл.ДДС, която сума
представлява разликата между фактурираната от ответника и заплатена от ищеца за
периода 01.12.2015 г. – 30.06.2016 г. такса пренос „ниско напрежение“ и дължимата такса пренос „средно напрежение“ по утвърдени цени
на КЕВР в размер на 4913.18 лева с ДДС. За горницата над 7945.91 лева до 13635.84 лева
искът подлежи на отхвърляне като неоснователен.
Мотивиран от изложеното, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА
„Електроразпределение Север“ АД, с ЕИК *********, седалище и адрес на
управление *** да заплати на „Ц.“ ООД, с ЕИК *********, седалище и адрес
на управление *** сумата 7945.91 /седем хиляди деветстотин
четиридесет и пет лева и 91 ст./ лева,
получена от ответника без основание цена „такса достъп ниско напрежение“ за периода
01.12.2015 г. - 30.06.2016 г. за обект на потребление с.Момин сбор, общ.
Велико Търново - колбасарски цех, отчитан по клиентски номер ********** и
абонатен номер 05262066, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от подаване на исковата молба в РС Велико
Търново – 26.05.2020 г. до окончателното изплащане на сумата, на осн.чл.55, ал.1 ЗЗД и чл.86 ЗЗД, като ОТХВЪРЛЯ
иска за горницата над 7945.91 лева до заявената в исковата молба цена на иск 13635.84 лева.
Решението
може да се обжалва с въззивна жалба пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок
от получаване на съобщението от страните.
Районен съдия: