Р Е Ш Е Н И Е
№ 552 20.04.2017
година
град Бургас
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Бургаски районен съд пети граждански състав
на двадесети март
през две хиляди и седемнадесета
година
в публично заседание в състав:
Председател:
Магдалена Маринова
и при секретаря Недялка Димитрова
като разгледа докладваното от съдия Маринова гражданско дело №6509 по
описа на Бургаски районен съд за 2016 година, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.341 и сл. от ГПК и е образувано по
повод искова молба от М.Г.Н. ЕГН **********, с адрес: ***, чрез процесуален
представител, против Г.П. Н. ЕГН **********, с адрес: *** и П.П.Д. ЕГН
**********, с адрес: ***. Ищцата, чрез процесуалния си представител излага, че
страните са съсобственици на имот, представляващ дворно място,
съставляващо поземлен имот парцел ***, в
квартал **, по плана село Русокастро, община Камено, област Бургаска, целият урегулиран с площ по документ за
собственост от 924 кв.м., по актуална скица от 1270 кв.м., а по предходна
такава 857 кв.м., при граници- улица, парцели ***, ***, *** и ***, ведно с
изградената в него масивна жилищна сграда със застроена площ 70 кв.м., състояща
се от две стаи, кухня и салон. В исковата молба е посочено, че имотът е
придобит от ищците по следния начин: съгласно Нотариален акт №***, том *, рег.
№ ***, дело *** година на нотариус С.Д. ищцата М.Г.Н., сестра й М. Г. Х. и баща
им Г. Д. Н., са признати за собственици по давностно владение и наследство при
квоти по 1/3 идеална част за всеки от тях. След смъртта на Г. Д. Н., баща на
ищцата и сестра й, техните дялове в имота се уголемяват по равно и стават по
½ идеална част за всяка от тях. След като М. Г. Х. почива нейната
идеална част от имота преминава в собственост на нейните наследници
-ответниците по делото Г.П. Н. и П.П.Д.. Ищцата посочва, че имота и до днес не
е поделен доброволно между страните и те не могат да стигнат до споразумение, решаващо
всички имуществени проблеми между тях. Поради изложеното ищцата моли съда да
допусне съдебна делба между посочените страни като съсобственици върху описания
недвижим имот, при квоти както следва: ½ идеална част за ищцата
М.Г.Н. и по ¼ идеална част за
всеки от ответниците Г.П. Н. и П.П.Д.. Сочи доказателства.
Ответникът Г.П.Г. ЕГН **********, с
адрес: ***, дава писмен отговор чрез процесуален представител, в който посочва,
че в имота живее със семейството си от кончината на дядо му Г. Д. Н., който
починал на 11.01.2010 година. Ищцата М.Н. заминала и се установила да живее със
семейството си в САЩ преди 16 година за постоянно. Посочва, че грижите за дядо
му били върху неговите ръце. Грижил се за него когато бил болен, ежеседмично
минавал през селото, за да го зареди с продукти, да му поправя мотора и
изпълнявал всички негови заръки. Посочва още, че от както е в имота се грижи за
него като негова собственост. Конкретизира, че старата едноетажна сграда била с
напукани стени отвън и отвътре, с напукан таван. Всички стени и тавани шпакловал
отвътре, а пода бил подменен с арматура и бетон. Боядисал оградата на имота
откъм улицата, като направил дренаж и циментирал около къщата, на покрива
поставил челни дъски и подмазал капаците и комина. Цялата дограма на къщата,
която била дървена, стара и неподлежаща на ремонт, сменил с пластмасова дограма. Поставил ел. табло
и инсталирал нова ел. инсталация, подменил ВиК инсталацията в кухнята, изградил
баня в къщата, като свързал инсталацията със септична яма и в двора. Подменил
покрива на стопанската сграда, а на плевника иззидал наново стените като
започнал да гледа животни. Всичко това направил със съзнанието, че този имот е
негов. В двора засадил овощни дръвчета, данъците за имота плащал ежегодно.
Ответникът посочва още, че ищцата била много радостна, че той живее в имота със
семейството си и че като наследник на дядо му и носещ неговото име остава един
продължител на рода. Поради това, че е със съзнанието, че живее в имота на дядо
си, чиито наследник е и единствен от рода носи неговото име и е продължител на
рода се счита за изключителен собственик на имота. Поради това моли съда да постанови
решение, с което да отхвърли иска за делба. Посочва още, че ищцата от много
години живее със семейството си в САЩ. Тя винаги твърдяла, че се радва, че
ответникът, носещ името на дядо си и по право владее този имот явно, спокойно и несъмнено, защото продължава
както рода така и името на дядо си. Това съзнание за собственик се засилвало от
признанието на всички сродници, които виждали неговата грижа за имота, както и
от ищцата, която изразявала съгласието си при телефонните обаждания от САЩ,
така и от сестра си, посочена също като ответник по делото. Счита, че
единствения мотив да бъде предявен този иск е доброто състояние на имота към
септември 2016 година. Поради изтичане на кратък петгодишен давностен срок моли
съда да постанови решение, с което да отхвърли иска за делба.Сочи доказателства. Ответницата П.П.Д. ЕГН **********, чрез
процесуален представител, излага, че имота, предмет на делбата, е известен на
всички като собственост на брат й. Посочва, че той живее в имота повече от пет
години със семейството си. Твърди, че
брат й се грижи за имота като направил основен ремонт на старата жилищна
сграда, ремонт на стопанските постройки в дворното място, боядисал оградата на
имота. Полагал всестранни грижи за имота като за свой, ежегодно плащал данъците на имота. Освен
това счита представения нотариален акт за собственост на недвижим имот № **,
том *, рег. №***, дело №*** година за неверен защото имота е бил записан на
баба й П. П.Н.. След нейната смърт на 25.03.1980 година дядо й Г.П.Г. получава
½ идеална част от имота, а двете им деца – М. Г. и ищцата М.Г. получават
по ¼ идеална част от имота. Освен това й направило впечатление, че в
удостоверението за данъчна оценка неправилно е отразено, че молителката е
собственик на 4/6 идеални части, както и, че данъчната оценка е силно завишена.
Ответницата П.П.Д. посочва още, че както тя така и другите техни сродници
признават брат й Г.П.Г. за собственик на този имот. Излага, че самата ищца
М.Н., нейна леля, винаги е прокламирала, че този имот е на брат й и тя много се
радва, че той като пряк наследник на дядо си, носещ неговото име и продължител
на рода притежава този имот. Ищцата М.Н. заминала и се установила с цялото си
семейство в САЩ за постоянно преди 16 години и от там се
обаждала по телефона. Ответницата счита,
че брат й е единствен и изключителен собственик на имота, а иска за делба е
неоснователен и следва да бъде отхвърлен. Конкретизира, че брат и владее този
имот явно, спокойно и несъмнено повече от пет години и никой не му е оспорил
това владение. Неговото съзнание било, че той е собственик на имота, което се
признава от всички сродници и от ищцата, която винаги е отразявала това от
телефонните си обаждания. Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли
иска за делба поради придобиването му на основание петгодишен давностен срок от
Г.П. Н.. Моли да й бъдат допуснати двама свидетели за установяване на
изложеното.
В съдебно заседание
ищцата, чрез процесуалния си представител, поддържа предявения иск. Моли съда
да постанови решение, с което да уважи предявения иск. Представя писмени
бележки в които излага правни доводи като счита, че липсва основание на което
ответникът да придобие имота по реда на кратката придобивна давност.
В съдебно заседание
ответниците Г.П.Г. и П.П.Д., чрез процесуалния си представител, поддържат
становището по иска, дадено в писмения отговор. Считат, че ответника Г.П.Г. е станал
изключителен собственик на имота на основание кратката петгодишна давност, тъй
като владее имота в този срок явно, спокойно и
несъмнено. Молят съда да постанови
решение, с което отхвърли иска за делба и да им присъди разноските, направени
по водене на делото. Представят писмени бележки, в които излагат фактически и
правни доводи.
Предявеният иск е с материално
правно основание чл.34 от ЗС.
Ответникът възразява, че е
собственик на имота на основание изтекъл петгодишен давностен срок през който
го владее явно, спокойно и несъмнено– чл. 79, ал.2 от ЗС.
Съдът, като взе предвид събраните по делото
доказателства, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено
от фактическа и правна страна следното:
Като писмено доказателство по делото е приет
нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит по давностно владение
и наследство № ***, том *, рег . № ***, дело №*** от 2002 година на Нотариус С. Д., регистрирана под № ** на
Нотариалната камара с район на действие района на Бургаски районен съд на
основание постановление от 26.07.2002 година, издадено въз основа на
обстоятелствена проверка, извършена по нотариално дело № *** година и съгласно чл. 483 от ГПК, е
съставен посочения нотариален акт, с който признава Г. Д. Н. ЕГН **********
***, М. Г. Х. ЕГН ********** *** и М.Г.Н. с ЕГН **********,***, всички
наследници на П. П.Н., бивш жител ***, починала на 25.03.1980 година, като
съсобственици по давностно владение и наследство върху следния недвижим имот:
масивна жилищна сграда, състояща се от две стаи, кухня и салон, построена в
дворно място, представляващо поземлен имот парцел ***,
в кв. 12, по плана на село Русокастро, община Камено, област Бургаска. Посочено
е, че урегулиран парцела съдържа 857 кв.м. по скица, а по нотариален акт № ***, том *, нот. дело №***
година на Нотариус при Бургаски районен съд 924 кв.м.,при граници: улица,
парцел ***, парцел *** парцел **. Посочения нотариален акт е оспорен като неверен от страна на ответника
П.П.Д., като посочва, че имотът е бил записан на баба й П. П.Н. и след нейната
смърт на 25.03.1980 година дядо й Г.П.Г. получава ½ идеална част от
имота, а двете им деца – М. Г. и ищцата М. Д. получават по ¼ идеална част от имота. По делото не са ангажирани
доказателства за опровергаване на доказателствената сила на посочения
нотариален акт съгласно указанията, дадени с определението по чл.140 от ГПК. В
мотивите на Тълкувателно решение от 21.03.2013 година на тълкувателно дело № 12
от 2012 година е посочено следното: „...Поради това,
като резултат на специално уредено от закона производство за проверка и
признаване съществуването на правото на собственост, констативният нотариален
акт по чл. 587 ГПК /както и нотариалният акт за сделка/ притежава обвързваща
доказателствена сила за третите лица и за съда като ги задължава да приемат, че
посоченото в акта лице е собственик на имота. В това се изразява легитимиращото
действие на нотариалния акт за принадлежността на правото на собственост.
Правният извод на нотариуса за съществуването на това право се счита за верен
до доказване на противното с влязло в сила решение.При това положение съдът приема, че е обвързан с
посочените в нотариалния акт квоти за съсобствеността – по 1/3 за всяко едно от
посочените лица.
От приетото по делото удостоверение за наследници
на Г. Д. Н., починал на 13.01.2011 година, и по правилото на чл. 5 от ЗН се
установява, че след смъртта си той е наследен от дъщеря си М. Г. Х. ЕГН
********** и дъщеря си ищцата по делото М.Г.Н. ЕГН **********, като всяка една
от тях е придобила по 1/6 идеална част от неговия дял. Заедно с притежаваните
от тях по 1/3 идеална част от правото на собственост върху имота всяка една от
тях е станала собственик на по ½ идеална част от правото на собственост
върху имота.
След смъртта си на 30.07.2014 година М. Г. Х. ЕГН
********** е наследена от ответниците по
делото и нейни деца по правилото на чл.5 от ЗН от Г.П.Г. ЕГН ********** и
П.П.Д. ЕГН **********. При това положение те са придобили по ¼ идеална
част от правото на собственост върху имота.
Ответникът Г.П. Н. прави възражение, че е придобил правото на собственост върху целия имот на основание
придобивен давностен срок от пет години, в които е владял имота явно, спокойно
и несъмнено. Ответникът П.П.Д. също счита, че брат й е придобил правото на
собственост на посоченото правно основание.
Съгласно
чл. 79 от ЗС Правото на собственост по давност върху недвижим имот се придобива
с непрекъснато владение в продължение на 10 години. В ал.2 е посочено, че ако
владението е добросъвестно, правото на собственост се придобива с непрекъснато
владение в продължение на 5 години.
В чл. 68 от ЗС е дадена
дефеницията за добросъвестно владение и тя е: Владелецът
е добросъвестен, когато владее вещта на правно основание, годно да го
направи собственик, без да знае, че праводателят му не е собственик или че
предписаната от закона форма е била опорочена. Достатъчно е добросъвестността
да е съществувала при възникване на правното основание. В ал.2 е посочено, че добросъвестността
се предполага до доказване на противното.
За установяване на
придобиване на правото на собственост на посоченото основание ответникът Г.П.
Н. е посочил гласни доказателства.
От показанията на
свидетеля С. И. П. се
установява, че познава имота, в който живее ответника Г.П. Н.. Имотът е къща с
двор, постройки и дворно място. След смъртта на Г. Д. Н., ответникът останал да
живее в имота. Ищцата била в Америка през цялото това време. Свидетелят
установява още, че ответникът Г.П. Н. поддържал всичко. Направил ремонт на
къщата, което било очевидно. Сложил стиропор, дограми, мазилки, покриви,
направил вътрешен ремонт. Посочва, че всички знаят, че той е собственик на
имота, друг не се е явявал. Излага, че и той и съседите зачитат за собственик
на имота именно ответника. Свидетелят счита, че ако не е бил ответника всичко е
щяло да бъде разграбено. Посочва, че ищцата М.Г.Н. не е виждал много отдавна, още преди смъртта на
дядо Г. Д. Н.. Посочва, че доколкото знае тя е казала на ответника да ползва
имота. Излага още, че от дядо си знае, че той иска един ден ответника да отиде
да живее в имота. Посочва, че не знае какви грижи е полагал ответника за дядо
си, тъй като не живее близо до тях.
Свидетелят С. В. И. излага, че познава имота, в
който живее ответника. Посочва, че в селото се знаело, че този имот е на дядо
Г. Д. Н.. След смъртта му ответникът се нанесъл там. Единствено той се грижил
за имота. Посочва, че с него правили ВиК, вътрешна баня, тоалетна. Ответникът
плащал всичко –материали и труд. В селото се знаело, че този имот е на дядо му.
След като ответникът се нанесъл мислели, че е негов. Посочва, че ремонтите били
направени за нуждите на семейството на ответника. Той му говорил, че всичко е за
него.
За установяване извършването на
ремонтите в сградата ответникът е представил и са приети и писмени
доказателства за закупувани от него материали.
В
решение № 153 от 7.04.2010 г. на ВКС по гр. д. № 847/2009 г., II г. о., ГК,
постановено по реда на чл. 290 от ГПК съдът е приел следното: Кратката
придобивна давност по чл. 79, ал. 2 ЗС
започва да тече от момента на възникване на юридическото основание или от
момента на установяване на владението, ако този момент следва възникването на
юридическото основание, а основанието е юридическият транслативен акт, насочен
към пораждане на вещноправни последици - прехвърляне на собственост, учредяване
или прехвърляне на ограничено вещно право.
В конкретния случай от
разпита на свидетелите, чиито показания съдът приема за непротиворечиви се
установява, че ответникът Г.П. Н. е започнал да владее имота след смъртта на дядо
си Г. Д. Н. на 13.01.2011 година. Направил ремонт на сградата и я поддържал
междувременно имота. Не се установява обаче юридическо основание с транслативен
ефект, въз основа на което е започнал да упражнява фактическа власт върху
имота. При това положение настоящият състав приема, че владението не е
добросъвестно по смисъла на закона и съответно не е налице хипотезата на чл. 79
от ЗС, което налага извод и, че ответникът не е придобил имота на основание
изтекъл петгодишен давностен срок през който е упражнявал фактическа власт
върху имота.
В приетата като писмено
доказателство по делото скица е отразено, че разликата в площта на имота се
дължи на влязъл в сила рег. план през 1967 година и на промяна на регулацията,
одобрена със Заповед 74 от 27.03.1991 година.
По изложените съображения
съдът приема, че е неоснователно позоваването на придобивна давност и предвид
установеното относно квотите на съделителите следва да бъде постановено
решение, с което да бъде допуснато
извършане на съдебна делба на индивидуализирания в исковата молба имот,
представляващ както следва: дворно място,
съставляващо поземлен имот парцел ***, в
квартал **, по плана село Русокастро, община Камено, област Бургаска, целият
урегулиран с площ по документ за собственост от 924 кв.м., по актуална скица от
1270 кв.м., а по предходна такава 857 кв.м., при граници- улица, парцели ****,
****, **** и ****, ведно с изградената в него масивна жилищна сграда със
застроена площ 70 кв.м., състояща се от две стаи, кухня и салон, при следните квоти: за ищцата М.Г.Н. -1/2 идеална част,
за ответника Г.П.Г. -1/4 идеална част, за ответницата П.П.Д. -1/4 идеална част.
По дължимостта на
разноските, направени в настоящото производство съдът ще се произнесе във
втората фаза на делбата, тъй като същите не са предмет на съдебното решение,
постановено за допускане на делбата, съгласно разпоредбата на чл. 344 от ГПК.
Мотивиран от горното и на
основание чл. 344 от ГПК, Бургаският районен съд
Р Е Ш И :
ДОПУСКА извършване на съдебна делба
между М.Г.Н. ЕГН **********, с адрес: ***, Г.П. Н. ЕГН **********, с
адрес: ***, и П.П.Д. ЕГН **********, с адрес:
***, на недвижим имот, представляващ: дворно място,
съставляващо поземлен имот парцел ***, в
квартал **, по плана село Русокастро, община Камено, област Бургаска, целият
урегулиран с площ по документ за собственост от 924 кв.м., по актуална скица от
1270 кв.м., а по предходна такава 857 кв.м., при граници- улица, парцели ***,
***, *** и ***, ведно с изградената в него масивна жилищна сграда със застроена
площ 70 кв.м., състояща се от две стаи, кухня и салон, при следните квоти: за ищцата М.Г.Н. ЕГН **********, с адрес: ***,-1/2 /една втора/ идеална част, за ответника Г.П. Н. ЕГН **********, с
адрес: ***, - 1/4 /една четвърт
идеална част/, за ответницата П.П.Д. ЕГН
**********, с адрес: ***-1/4 идеална
/една четвърт/ част.
Решението подлежи на
обжалване пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок от получаване на
съобщение за изготвянето му.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: (П)
Вярно с оригинала!
ММ