№ 1478
гр. София , 02.12.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 6-ТИ ТЪРГОВСКИ в закрито заседание на
втори декември, през две хиляди и двадесета година в следния състав:
Председател:Иван Иванов
Членове:Зорница Хайдукова
Валентин Бойкинов
като разгледа докладваното от Иван Иванов Въззивно частно гражданско
дело № 20201000502782 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл. 274, във връзка с чл. 463 от ГПК.
Образувано е по частната жалба на „Д 4 Къмпани“ ЕООД - гр. София
против решение № 985 от 6.02.2020 г. по ч.гр.д. № 9880/ 2019 г. на Софийския
градски съд, Гражданско отделение, І състав, с което е оставена без уважение,
като неоснователна жалбата, подадена от него в качеството му на
присъединен взискател, против разпределението от 8.05.2019 г. на постъпила
сума по изпълнително дело № 20187810400381 на ЧСИ Г. Д..
Твърденията са, че обжалвания акт е незаконосъобразен, тъй като съдът
не приложил правилно закона - чл. 136, т. 4 от ЗЗД. Не съобразил, че част от
вземането на жалбоподателя е привилегировано - по силата на арбитражното
решение му било признато право на задържане върху имота.
Съдът тълкувал превратно фактите, за да приеме, че жалбоподателят не
владее имота, въпреки безспорните доказателства за това. От протокола за
опис се установявало, че имота е бил предоставен за пазене на управителя на
длъжника по изрично негово настояване, защото там се съхранявала
класифицирана информация, която той бил длъжен да пази. Освен това
между жалбоподателя и длъжника имало изрично споразумение, равнозначно
1
на договор за наем, което установявало тези обстоятелства.
Молбата е решението да бъде отменено и да бъде постановено друго, с
което разпределението на събраните суми да бъде изменено, като
вземането му за сумата 156 952.37 лева да участва с приоритет в
разпределението, като към тази сума се прибави пропорционално останалата
част от вземанията му и да бъдат намалени съответно вземанията на
останалите кредитори.
В писмения отговор ответника по жалбата „Лавина Г.“ ЕООД- гр.
Ямбол - взискател в изпълнителното производство, я оспорва като
неоснователна.
Според него съдът правилно приел, че в случая, макар и установено със
сила на пресъдено нещо, правото на задържане е било погасено, тъй като от
доказателствата се установило, че всъщност длъжника никога не е бил
лишаван от владението на имота, което водело до отпадане на привилегията
по чл. 136, ал. 1, т.4 от ЗЗД.
Молбата е частната жалба да бъде оставена без уважение.
Съдът съобрази следното.
Частната жалба е процесуално допустима - подадена е в установения в
закона срок от присъединен взискател в изпълнителното производство, който
има правен интерес от обжалването на валиден и допустим съдебен акт,
подлежащ на инстанционен контрол.
По основателността им приема следното.
2
Производството пред Софийския градски съд е било образувано по
жалби, подадени от „Д 4 Къмпани“ ЕООД - гр. София, в качеството на
присъединен взискател, и от длъжника „Ф-Строй Груп“ ЕООД - гр. София
срещу разпределението от разпределението от 8.05.2019 г. по изпълнително
дело № 20187810400381 на ЧСИ Г. Д..
Жалбоподателят „Д 4 Къмпани“ ЕООД твърдял, че вземането му за
сумата 156 952.37 лева се ползва с привилегията по чл.136, т.4 от ЗЗД, тъй
като представлявало стойността на извършени в недвижимия имот
подобрения, за което било упражнено признатото с влязло в сила решение на
арбитражния съд право на задържане, но съдебният изпълнител не отчел този
факт. Освен това при разпределението изкуствено и неправилно били
завишени сумите за останалите взискатели.
Длъжникът „Ф - Строй Груп“ ЕООД твърдял, че вземането на
присъединения взискател „ПСТ Груп“ ЕАД включвало недължими публични
задължения от 29 889.88 лева. Твърдял също, че същото дружество, както и
взискателят Едноличен търговец „К. К.“ не били негови кредитори. Оспорвал
размера на обявената цена за публична продан на имота, върху който било
осъществено принудителното изпълнение ; размера на вземанията на
Столичната община, като
- 3 -
завишени; начислените разноски по разпределението, които били дублирани.
Взискателят Едноличен търговец „К. К.“ и присъединените взискатели
ДП „Фонд затворно дело“ - гр. София, „ПСТ Груп“ ЕАД - гр. София и
„Лавина Г.“ ЕООД - гр. Ямбол оспорили жалбите като неоснователни.
В мотивите си ЧСИ Г. Д. изложил подробни съображения срещу
възраженията в жалбите.
3
Настоящият състав на въззивната инстанция приема за установена
следната фактическа обстановка на спора.
Изпълнително дело № 20187810400381 на ЧСИ Г. Д. е било образувано
на 30.05.2018 г. по молба на взискателя К. К. Русев- едноличен търговец,
извършващ дейност с фирмата „К. К.“- гр. Раднево, област Стара Загора, въз
основа на изпълнителен лист, издаден на 14.05.2018 г. на основание заповед
за незабавно изпълнение от 14.05.2018г., издадена по ч.гр.д. № 28 919/ 2018
г. на Софийския районен съд, гражданско отделение, 170 състав, с която „Ф -
Строй Груп“ ЕООД и Ф. Р. Г. били осъдени солидарно да заплатят сумите :
39 473 лева - главница, ведно със законната лихва от 9.05.2018 г. до
окончателното й изплащане, 5 862.67 лева - лихви за периода 1.10.2016 г.-
2.05.2018 г. и 2 206.71 лева - разноски. В молбата било поискано
принудителното изпълнение да бъде насочено върху собствения на „Ф-Строй
груп“ ЕООД недвижим имот - магазин № 3, находящ се на първия етаж на
сградата в гр. София, ж.к. „Младост 1“, ул. „Йерусалим“, бл.51.
По молбата с вх. № 4384/ 20.07.2019 г. (на лист 128 от изп. дело),
подадена от „Лавина Г.“ ЕООД, въз основа на удостоверението от 20.03.2019
г., издадено по изп.д. № 20188410403190 на ЧСИ Н. М., удостоверяващо, че
делото е било образувано по изпълнителен лист, издаден на 2.04.2019 г. по
гр.д. № 48 650/ 2018 г. на Софийския районен съд, гражданско отделение, 113
състав в полза на дружеството срещу „Ф - Строй Груп“ ЕООД, на 21.03.2019
г. молителят бил конституиран на основание чл. 456 от ГПК като
присъединен взискател по изпълнителното дело.
Според удостоверението към 20.03.2019 г. общият размер на
задължението в полза на този взискател бил : 134 105.74 лева - главница,
ведно със законната лихва от 24.07.2018 г. до окончателното й изплащане, 5
894.26 лева - договорни лихви, 8 130 лева - присъдени разноски, както и
разноските по изпълнителното дело : 7 811.17 лева - такса по т.26 от
4
ТТРЗЧСИ, 7 395 лева - адвокатско възнаграждение, 363.60 лева - други такси.
По молбата с вх. № 4499/ 22.07.2019 г. (на лист 131 от изп. дело),
подадена от Държавно предприятие „Фонд затворно дело“ - гр. София, въз
основа на удостоверението от 22.03.2019 г., издадено по изп.д. №
20188410403190 на ЧСИ Н. М., удостоверяващо, че с разпореждане от
13.03.2019 г. предприятието е присъединено като взискател по представения
изпълнителен лист, издаден на 19.02.2019 г. по т.д. № 7 159/ 2015 г. на
Софийския градски съд, търговско отделение, VІ - 20 състав в негова полза
срещу „Ф - Строй Груп“ ЕООД, на 25.03.2019 г. молителят бил конституиран
на основание чл. 456 от ГПК като присъединен взискател по изпълнителното
дело.
Според удостоверението към 22.03.2019 г. общият размер на
задължението по изпълнителното дело бил : 102 000 лева - главница, ведно
със законната лихва от 12.11.2015 г. до окончателното й изплащане, 19 317.63
лева - договорни лихви, 6 452.60 лева - присъдени разноски, както и
разноските по изпълнителното дело : 7 767.43 лева - такса по т.26 от
ТТРЗЧСИ, 100 лева - юрисконсултско възнаграждение, 84 лева - други такси.
По молбата с вх. № 6106/ 19.04.2019 г. (на лист 142 от изп. дело),
подадена от ,,Д 4 Къмпани“ ЕООД - гр. София, въз основа на удостоверението
от 19.04.2019 г., издадено по изп.д. № 20188410403190 на ЧСИ Н. М.,
удостоверяващо, че с разпореждане от 19.04.2019 г. дружеството е
присъединено като взискател по изпълнителните листове, издадени както
следва : 1) на 12.12.2018 г. въз основа на решение от 26.11.2018 г. арб.д. № 3/
2018 г. на Софийски арбитражен съд при Сдружение „Международна
асоциация за правосъдие и арбитраж“ ; 2) на 2.10.2018 г., на основание
заповед за незабавно изпълнение от 2.10.2018г., издадена по ч.гр.д. № 61 572/
2018 г. на Софийския районен съд, гражданско отделение, 140 състав в негова
полза на дружеството срещу „Ф- Строй Груп“ ЕООД, на 23.04.2019 г.
молителят бил конституиран на основание чл. 456 от ГПК като присъединен
взискател по изпълнителното дело.
Според удостоверението към 19.04.2019 г. общият размер на
задължението по изпълнителното дело бил : 1) по изпълнителния лист от
12.12.2018 г. : 156 952.37 лева - главница, ведно със законната лихва от
5
11.10.2018 г. до окончателното й изплащане, 4 960 лева - арбитражна такса,
354 лева - държавна такса ; 2) по изпълнителния лист от 2.10.2018 г. :
149 830.56 лева - главница, ведно със законната лихва от 19.09.2018 г. до
окончателното й изплащане, 2 996.61 лева - държавна такса ; 3) разноски по
изпълнителното дело : 11 839.27 лева - такса по т.26 от ТТРЗЧСИ, 60 лева -
други такси.
- 5 -
Според справката от 18.04.2019 г., предоставена от Отдел „Общински
приходи - Младост“ на Столичната община (на лист 159 от изп.дело),
длъжникът има задължения в общ размер 2 413.30 лева, в това число данък
сгради - 381.05 лева и такса битови отпадъци - 2 032.25 лева.
Според изложението в мотивите на частния съдебен изпълнител, на
основание чл. 456 от ГПК като присъединени взискатели по изпълнителното
дело са били конституирани : 1) „Стара Загора проект“ ООД- гр. Стара Загора
(с резолюция от 26.03.2019 г. по молбата с вх. № 4599/ 25.03.2019 г. по изп.д.
№ 832/ 2018 г. на ЧСИ Г. Д.) въз основа на изпълнителния лист, издаден от
Софийския районен съд на 23.03.2018 г. за сумата 1 689.54 лева и 2) „ПСТ
Груп“ ЕАД - гр. София (с резолюция от 19.03.2019 г. по молбата с вх. № 4261/
19.03.2019 г. по изп.д. № 146/ 2018 г. на ЧСИ Г. Д.) въз основа на
изпълнителния лист, издаден от Окръжен съд - Стара Загора на 28.02.2018 г.
за сумата 179 068.91 лева.
В обявление от 25.02.2019 г. (на лист 120 от изп.дело) ЧСИ Г. Д. обявил
на интересуващите се, че от 22.03.2019 г. до 22.04.2019 г. ще се проведе
публична продан на магазин № 3, находящ се в гр. София, ж.к. „Младост 1“,
ул. „Йерусалим“, бл. № 51, вход първи, на партерния етаж, с площ от 166.03
кв.м., състоящ се от четири търговски помещения, две работни помещения,
два санитарни възела и домакинско помещение.
6
С протокол за обявяване на наддавателни предложения от 23.04.2019г.
(на лист 156 от изп.дело) за купувач на гореописания недвижим имот е обявен
присъединения взискател ,,Д 4 Къмпани“ ЕООД - гр. София при цена
277 999.10 лева.
В протокола за предявяване на разпределение от 8.05.2019 г. съдебният
изпълнител отразил вземанията на взискателите, както следва :
1. ЕТ „К. К.“ - 54 327.45 лева ; 2.„Лавина Г.“ ЕООД - 149 996.01 лева ; 3.ДП
„Фонд Затворно дело“ - 163 938.66 лева ; 4.„Д4 Къмпани“ ЕООД - 333
588.24 лева ; 5. „ПСТ Труп“ ЕАД - 179 068.91 лева ; 6. „Стара Загора
Проект“ ЕООД - 1 692.35 лева ; 7.Столична община - 381.05 лева и 2
413.30 лева.
Разноските по изпълнението били изчислени по следния начин :
І. Такси на ЧСИ - общо 12 014.74 лева, от които: 1) 268 лева (за
връчване на 9 съобщения X 24 лева, 2 броя справки X 6 лева и 36 лева за
изготвяне на разпределение, 4 лева допълнителни разноски) , 2) 3.20 лева
държавна такса за препис от нотариален акт , 3) т. 26 от Тарифата за таксите
и разноските към ЗЧСИ : 2 429.23 лева за погашение вземането на ДП „Фонд
Затворно дело“; 58.08 лева за погашение вземането на „Стара
Загора Проект“ ЕООД ; 2 542.35 лева за погашение вземането на „ПСТ Труп“
ЕАД ; 2 325 лева за погашение вземането на „Лавина Г.“ ЕООД ; 399.11 лева
за погашение вземането на ЕТ „К. К.“; 3 697.52 лева за погашение
вземането на „Д4 Къмпани“ ЕООД и 292.25 лева за погашение вземането на
Столичната Община ;
ІІ. Разноски на ЕТ „К. К.“ - общо 3 016 лева, от които : 436 лева
авансови такси, 200 лева депозит за вещо лице, 1 500 лева адвокатски
хонорар, 30 лева за снабдяване с данъчна оценка и 850 лева такса по т.20 от
ТТРЗЧСИ за кадастрални схема.
ІІІ. Разноски за б.ком 10 лева.
Общият размер на тези разноски бил 15 040.74 лева.
7
Общият размер на дължимите местни данъци и такси за имота бил
2 794.35 лева.
Общият размер на всички разноски бил 17 835.09 лева.
Съдебният изпълнител приел, че на разпределение подлежи сумата 260
164.01 лева (277 999.10 - 17 835.09), която трябва да бъде разпределена при
коефициент 0.*********, формиран от частното на сумата за разпределяне -
260 164.01 лева и общия сбор на вземанията - 882 611.65 лева.
По този начин изчислени частичните суми за получаване били следните
: ЕТ „К. К.“ - 19 029.89 лева ; „Лавина Г.“ ЕООД - 44 213.74 лева ; ДП „Фонд
Затворно дело“ - 48 323.56 лева ; „ПСТ Труп“ ЕАД - 52 783.44 лева ; „Стара
Загора Проект“ ЕООД - 498.85 лева ; „Д 4 Къмпани“ ЕООД - 98 330.53 лева ;
ЧСИ Г. Д. - 12 014.74 лева, с включен ДДС ; Разноски за б. ком 10 лева ;
Столична Община - 2 794.35 лева.
При тези факти от правна страна съдът приема следното.
Съгласно чл. 463, ал. 1 от ГПК окръжният съд разглежда жалбата срещу
разпределението по реда на чл. 278 от ГПК, което означава, че той действа
като инстанция по същество и не е ограничен от оплакванията в жалбата, а
служебно проверява законосъобразността на разпределението, тъй като
установените в чл. 136 от ЗЗД правила за привилегиите са императивни.
Затова когато констатира нарушение на тези правила съдът има
правомощието да ги приложи служебно спрямо всички предявени вземания,
без да съобразява от кого е подадена жалбата срещу разпределението, като
изготви ново разпределение, независимо от обхвата и оплакванията в
жалбата.
В разпределението следва да бъдат включени вземанията, които са били
предявени до деня на изготвянето му - на първоначалния взискател, на
присъединените по право или по искане взискатели, както и разноските по
изпълнението, които не са предварително внесени от взискател и които
8
- 7 -
съдебният изпълнител има право служебно да събере от длъжника на
основание чл. 79, ал. 2 от ГПК. Удовлетворяването на вземанията се определя
при съобразяване с установения в чл. 136, ал. 1 от ЗЗД ред на привилегиите, а
степента на удовлетворяването им - при спазване на правилото в чл. 136, ал. 3
от ЗЗД за съразмерност.
С оглед конкретните оплаквания в жалбата, следва да бъде обсъден
въпроса дали жалбоподателят основателно претендира включването на
вземането му по изпълнителния лист, издаден на 12.12.2018 г. на основание
влязлото в сила арбитражно решение, в реда по чл. 136, ал.1, т. 4 от ЗЗД.
Според принципното становище, застъпено в доктрината и практиката
на касационната инстанция, правото на задържане по чл. 72, ал. 3 от ЗС е
акцесорно, обезпечително право на владелеца - кредитор срещу собственика -
длъжник. От това следва, че задължителна предпоставка за упражняването му
е вещта да се намира във владението на лицето, което е извършило
подобренията в имота. Само тогава това право би изпълнило своето
предназначение - да отложи изпълнението на задължението за връщане на
вещта до заплащане на цялото съдебно признато вземане. В подкрепа на този
извод е приетото в Тълкувателно решение № 48 от 3.IV.1961 г. по гр. д. №
26/1961 г. на ВС, ОСГК, според което правото на задържане не е вещно право
и „за да се докаже това, достатъчно е да се приведе само аргументът, че ако
владелецът напусне имота, правото на задържане отпада, т. е. със загубване
на владението правото на задържане се погасява“.
В настоящия случай от доказателствата по делото не може да се
направи извод, че в който и да било момент преди или след образуването на
изпълнителното производство жалбоподателят е упражнявал фактическа
власт върху имота, срещу който е насочено принудителното изпълнение.
В мотивите на арбитражното решение, което не е представено в цялост
(липсват 7 и 8 страница), никъде не се споменава ищецът да е твърдял, че
продавачът по предварителния договор му е предоставил владението върху
процесния недвижим имот. Жалбоподателят не е представил и
9
споразумението от 8.05.2018 г., според условията на което ответникът по иска
се задължил да плати пълния размер на подобренията в срок до 15.05.2018 г.,
за да се види дали в него има уговорка в този смисъл.
Доказателства в подкрепа на обратното, обаче има. В хода на
изпълнителното производство всички съобщения до длъжника са били
връчвани лично на неговия управител, той и солидарен длъжник спрямо
първоначалния взискател, на адреса на управление на дружеството, който е
административния адрес на продадения на публичния търг недвижим имот.
Освен това, в протокола за опис на недвижим имот от 1.08.2018 г. (на лист 87
от изп.дело) е отбелязано „Имотът се отвори от Ф. Г., управител на „Ф -
Строй Груп“. Последният факт е съществен предвид обстоятелството, че към
посочената дата искът пред арбитражния съд все още не е бил предявен
(според решението от 26.11.2018 г. арбитражно дело № 3/ 2018 г. е било
образувано „въз основа на искова молба с вх. № 29/ 11.10.2018 г.“). В
контекста на изложеното твърденията на жалбоподателя, че имота е бил
предоставен на длъжника по изрично негово настояване и обясненията, че на
този адрес длъжникът бил търсен само „като ответник по много дела“, не са
подкрепени с никакви доказателства, а в негова тежест е да установи тези
факти.
Крайният извод от изложеното до тук е, че фактическата власт върху
имота както преди образуването на изпълнителното дело, така и в хода на
принудителното изпълнение - до деня на постановлението, с което е
извършено разпределението на сумите по чл. 460 от ГПК, неизменно е била
осъществявана от длъжника, което означава, че вземането на жалбоподателя,
произтичащо от разноски за подобрения на имота, не може да се ползва с
привилегията по чл. 136, ал.1, т. 4 от ЗЗД.
При този извод частната жалба следва да бъде преценявана като
неоснователна, поради което решението на първостепенния съд трябва да
бъде потвърдено.
10
По изложените съображения Софийският апелативен съд, търговско
отделение, шести състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 985 от 6.02.2020 г. по ч.гр.д. № 9880/
2019 г. на Софийския градски съд, Гражданско отделение, І състав.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11