Р Е Ш Е Н И Е
№7
гр. Велико Търново, 27.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд – Велико Търново, в
съдебно заседание на двадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в
състав
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
ЙОРДАНКА МАТЕВА |
|
ЧЛЕНОВЕ: |
МАРИЯ ДАНАИЛОВА РОСЕН БУЮКЛИЕВ |
|
при секретар |
М.Н. |
и с участието |
|
на прокурора |
Светлана Иванова |
изслуша докладваното |
|
от съдия |
БУЮКЛИЕВ |
|
|
по касационно наказателно-административен характер
дело № 10236 по описа на Административен съд – Велико Търново за 2022 г. |
||
Производството е по
реда на чл. 63в от ЗАНН.
Касаторът И.П.И. ***, е обжалвал решение №426 от 24.10.2022 г.,
постановено по АНД №848/2022 г. по описа на Великотърновският районен съд като
неправилно.
Правят се оплаквания, че съдът неправилно е преценил доказателствата,
което е довело до невярно установена фактическа картина, неотговаряща на
действителното положение. Необосновано съдът не е кредитирал едни показания, а
е кредитирал други. Неправилно съдът е констатирал формалната законосъобразност
на процесното пред него наказателно постановление. Неправилно е съдът е приел и
съставомерност на деянието на касатора, доколкото
поведението му не представлявало нарушаване на нормата на чл.104б, т.2 от ЗДвП
и не се вписвало в изискването на чл.175а, ал.1 от същия закон. В закона
липсвало и легално определение на понятието „дрифт“ и
липсата му води до недопустимо санкциониране за несъществуващо нарушение. Моли
за отмяна на решението и на наказателното постановление.
Ответникът по касация, Началникът на сектор „Пътна полиция“ в ОДМВР –
Велико Търново не взема становище по касационната жалба, прокурорът дава
заключение за правилност на въззивното решение.
Административният съд – В. Търново, като прецени наведените в нея
касационни основания, съгласно чл. 218 от АПК, приема за установено следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от
надлежна страна, съгласно чл. 210, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима, а по
същество е неоснователна.
С обжалваното решение въззивният съд е потвърдил
наказателно постановление №22-1275-000273 от 5.04.2022 година на началника на
сектор „Пътна полиция“ в ОДМВР-В.Търново, с което на касатора за виновно
нарушение на чл.104б, т.2 от ЗДвП и на основание чл.175а, ал.1 от същия закон
са наложени две административни наказания – глоба от 3000 лв. и лишаване от
право да управлява МПС за срок от 12 месеца.
За да постанови този правен резултат съдът, е констатирал, че според
обстоятелствената част на НП, която се потвърждава и от събраните в хода на
съдебното дирене доказателства, касаторът, на 5.03.2022 година в 22, 50 часа, в
село Никюп, пред сградата на кметството на селото в посока към село Ресен, управлявал
собственият си автомобил, марка „БМВ 316“ с рег. №Р 1400КР, като по време на
това управление не използвал пътищата, отворени за обществено ползване по
тяхното предназначение за превоз на хора и товари, а преминавал от една пътна
лента в друга, като това движение е съпроводено със свистене на гуми и
форсиране на двигателя при суха пътна настилка, като с това си поведение
водачът създава предпоставки за ПТП с останалите участници в движението по
пътищата. Съдът е посочил, че показанията на свидетелите Стоянов и Славков се
установява, че същите, в качеството им на служители на сектора пътна полиция
при дирекцията, на същата дата, място и час като вписаните в постановлението,
са се намирали в Никюп, чули са силен шум от форсиране на двигател и свистене
на гуми, като се придвижили към източника им. При навлизането на площада в
центъра на селото забелязали автомобил, марка „БМВ“, който преминавал през
площада с форсиране на двигателя и занасяне на задните гуми наляво и надясно,
чрез т.н. дрифт. Пътната настилка била суха, като
имало умерено движение по това време. При направената проверка касаторът
обяснил, че иска да покаже автомобила на свои приятели.
ОТ правна страна съдът е приел, че от процесуална гледна точка както
АУАН, така и издаденото НП са законосъобразни. Приел е, че същите съдържат реквицитите, посочени в разпоредбите на чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Съдът е посочил, че за да обоснове правния извод за използването на
отворения за обществено ползване път за различни от предвидените в закона цели,
наказващият орган е отразил конкретната форма на изпълнителното деяние,
изразяваща се в извършването на демонстративни маневри чрез умишлено форсиране
на двигателя, превъртане на задните задвижващи колела и поднасянето на
автомобила наляво-надясно по посоката на движението му. Именно това поведение
според съда е съставомерно по текста на чл.175а, ал.1
от ЗДвП. Съдът е приел, че нарушаването на изискването на разпоредбата на
чл.104б, т.2 от ЗДвП е проява на умишлено поведение с оглед представата на
дееца за противоправния характер на деянието и за
последиците от тях и целенасоченото извършване.
В тази връзка съдът не е кредитирал показанията на свидетеля Янков,
воден от касатора. Аргументирано е, че показанията му касаят момента на
спирането на автомобила на касатора за проверка, а не основния релевантен за
нарушението факт.
Отхвърлени са възраженията против редовността на акта за установяване
на административното нарушение с оглед на броя на подписалите го свидетели.
Накрая, констатирайки формалния характер на нарушението, съдът, с оглед
обществената опасност на деянието и дееца е подчертал, че тази опасност е
висока, доколкото е създадена реална заплаха от настъпването на ПТП.
Решението е правилно. Не са налице касационни основания за отмяната му.
Всички признаци на състава на съответно претендираното нарушение се
съдържат в разпоредбата на чл.175а, ал.1, предложение трето на ЗДвП, според
която се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за
срок 12 месеца и глоба 3000 лв. водач, който ползва отворените за обществено
ползване пътища за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за
превоз на хора и товари.
Субект на нарушението е водач по смисъла на §6, т.25 от ДР на ЗДвП,
който ползва отворен за обществено ползване /по смисъла на §1, т.7 от ДР на ЗП/
чрез активно действие – управление на ППС, но не за предвидената от закона цел
- да превоза хора или товари, а със съвсем друга цел, като тази цел може да
бъде и демонстративно и опасно управление чрез поднасяне на МПС в различните
пътни ленти от пътното платно, като деянието може да е умишлено или самонадеяно
извършено.
Спор, че касаторът има качеството на водач при извършването на
деянието, липсва. Липсва спор и, че е управлявано конкретното описано и в АУАН
и в НП моторно превозно средство, което е негова собственост.
Посочените в обстоятелствената част от наказателното постановление обстоятелства,
описващи мястото на деянието и параметрите на обективирането
му се потвърждават и от показанията на свидетелите Стоянов и Сладков. От непротиворечивото им съдържание се констатира,
че в центъра на село Никюп касаторът е управлявал собственият си автомобил по
описания в НП начин.
Свидетелските показания на свидетелят Янков правилно не са кредитирани
напълно от съда, като е безпредметно да се повтарят развитите в обжалваното
решение доводи и аргументи, които касационната инстанция изцяло споделя.
При обективирането на тези надлежно доказани
пред съда обстоятелства правилно е прието от съдебния състав, че е налице съставомерно поведение по текста на чл.175а, ал.1,
предложение трето от ЗДвП. Неоснователно е и оплакването, че поради липса на
легална дефиниция на понятието за дрифт, от една
страна е налице формално незаконосъобразно постановление, като от друга няма съставомерно поведение. Управлението на автомобила чрез приплъзването на задните му водещи колела, при което купето
се поднася в посоки, различни от посоката, в която е насочен автомобила, е ярък
израз на ползването на пътя за забавление, показност и неадекватно изпитание на
уменията на конкретния водач да управлява съответното конкретно МПС екстремно, което
управление на практика представлява ползването на пътя за несвойствена цел. Действително,
както сочи и касаторът, без значение е обстоятелството, че в НП е прието, че с
поведението си касаторът създава опасност за останалите участници в движението
по пътищата, тъй като е достатъчно да се съдържа описание на всички признаци на
претендирания административно-наказателен състав. Тази описана вредна последица
не е съставомерна, но има съществено значение за
характера и степента на обществената опасност на съответното деяние. Впрочем
както е имал възможност да отбележи касационният състав например в решение № 24
от 2019 година по КНАХД №10038/2019 година по описа на АСВТ, създаването на
опасност за останалите участници в движението не е елемент от обективната
страна на нарушението по чл. 104б, т. 2 от ЗДвП, както и не е елемент от чл.
175а от ЗДвП, на основание на която е наложеното административно наказание, а е
описано като обстоятелство, при които е извършено основното нарушение, каквито
са изискванията на разпоредбата на чл. 42, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН.
Следва обжалваното решение да се остави в сила.
Разноски на ответника за касационното производство не се следват, тъй
като такива не са претендирани.
Водим от горното Административният съд – Велико Търново, първи
касационен състав
Р Е Ш
И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение №426 от 24.10.2022 г.,
постановено по АНД №848/2022 г. по описа на Великотърновският районен съд.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ
: