№ 10184
гр. София, 14.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 153 СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:НИКОЛАЙ Н. ЧАКЪРОВ
при участието на секретаря Н.
като разгледа докладваното от НИКОЛАЙ Н. ЧАКЪРОВ Гражданско дело №
20221110169040 по описа за 2022 година
Предявени са установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1
ГПК във вр. чл.79, ал.1, пр. 1 ЗЗД вр. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за установяване
съществуването на следните вземания по отношение на ответника за сумата
15,99 лв., представляваща продажна цена за потребена топлинна енергия за
периода от 01.07.2018 г. – 28.02.2019 г., ведно със законната лихва върху
главницата от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение –
06.07.2022 г. до плащането и за сумата 4,34 лв., представляваща обезщетение
за забава в погасяване на главния дълг за периода 01.10.2019 г. – 28.06.2022 г.,
за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч.
гр. д. № 36626/2022 г. на СРС, 153 състав.
Ищецът твърди да е налице облигационно отношение, възникнало с
ответника въз основа на писмен договор за продажба на топлинна енергия за
стопански нужди при Общи условия. Поддържа, че съгласно тези общи
условия е доставил за процесния период на ответника топлинна енергия, като
купувачът не е престирал насрещно – не е заплатил дължимата цена,
формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки,
изготвени по реда за дялово разпределение. Твърди, че съгласно общите
условия купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена
в 20-дневен срок след изтичане на периода, за който е доставена енергията.
Ищецът претендира и разноски за исковото производство.
1
Ответникът оспорва исковете, като оспорва да е потребител на топлинна
енергия за стопански нужди, тъй като не е сключвал договор с ищеца, а
представеният от ищеца такъв е за период следващ процесния. Евентуално
възразява, че задължението е погасено по давност.
Третото лице помагач на страната на ищеца „М. не оспорва исковете.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и въз основа на
доказателствата по делото, намира следното:
По иска по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ.
Основателността на иска за цена на потребена топлинна енергия за
стопански нужди предполага установяване от ищеца наличието на
облигационно правоотношение с предмет продажба (доставка) на топлинна
енергия за стопански нужди между топлофикационното дружество, в
качеството му на продавач, и потребителя, в качеството му на купувач;
продавачът реално да е изпълнил задължението си да достави твърдяното
количество топлоенергия до имота в претендираната стойност и за купувача
да е възникнало насрещно задължение за заплащане на уговорената цена в
твърдяния размер.
Следователно, първият измежду юридическите факти, включени във
фактическия състав на процесното главно вземане за цена на топлинна
енергия за стопански нужди, подлежащ на пълно и главно доказване от
ищеца, е наличието на облигационно правоотношение с твърдяния предмет
между него и ответницата.
Разпоредбата на действащия през процесния период §1, т.43 (отм. ДВ, бр.
54/2012г.) от ДР на ЗЕ (обн. ДВ, бр. 107/03.12.2003г.), предвижда, че
„потребител на енергия или природен газ за стопански нужди“ е физическо
или юридическо лице, което купува електрическа или топлинна енергия с
топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация, горещо
водоснабдяване и технологични нужди или природен газ за стопански нужди,
както и лица на издръжка на държавния или общинския бюджет. Съгласно §1,
т.33а (изм. ДВ, бр. 66/26.07.2013г.) от ДР на ЗЕ, „небитов клиент“ е клиент,
който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода
или пара за отопление, климатизация, горещо водоснабдяване и технологични
нужди или природен газ за небитови нужди. Член 149, ал. 1, т. 2 ЗЕ
2
предвижда, че продажбата на топлинна енергия се извършва на основата на
писмени договори при общи условия, сключени между топлопреносно
предприятие и клиенти на топлинна енергия за небитови нужди.
Следователно, анализът на горепосочената нормативна уредба обуславя
възникването на качеството потребител на топлинна енергия за стопански
нужди от сключването на писмен договор за продажба на такава с ищеца, а не
само от принадлежността на правото на собственост върху топлоснабдения
имот. В този смисъл са и представените по делото Общи условия за продажба
на топлинна енергия за стопански нужди от „Топлофикация София” EАД на
потребителите в гр. София, чл. 1, ал. 2 от които предвижда, че продажбата на
топлинна енергия от „Топлофикация София” EАД на потребители на
топлинна енергия за стопански нужди в гр. София се извършва въз основа на
писмен договор с всеки купувач, при прилагане на „настоящите“ общи
условия.
В случая, видно от представения в заверен препис нотариален акт за
покупко-продажба на недвижим имот № 192, том II, рег. № 7113, дело №
378/07.09.2010 г., Б. е придобил собствеността върху процесния имот -
представляващ пет помещения със санитарен възел, съставляващи обособена
част от бивше шивашко ателие, находящо се в гр. С. с площ от 61, 09 кв.м. Б.
е починал на 13.10.2018 г., като негови наследници по закон при равни квоти
са съпругата му – Станка Д. и ответницата – А. Д.. Ето защо, съдът прави
извод, че в рамките на част от исковия период – от 13.10.2018 г. до 28.02.2019
г. ответницата действително е била собственик на ½ ид.ч. от процесния
недвижим имот, поради което принципно тя би следвало да отговаря за
произтичащите във връзка с ползването му разноски, включително и за тези
за цена на потребена топлинна енергия.
В същото време обаче, по делото не се доказва между „Т. и ответницата
да е бил сключен писмен договор за процесния период, което предвид
посоченото по-горе е от значение за възникване на облигационното
правоотношение с предмет продажба на топлинна енергия за стопански
нужди – арг. чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ. Представеният от ищеца Договор №
./389857 за продажба на топлинна енергия за стопански нужди е произвел
действието си считано от 26.03.2019 г., поради което касае период, следващ
процесния, респективно се явява неотносим за изясняване на настоящия
правен спор.
3
Ето защо, при липсата на доказателства за сключване на писмен договор
за доставка на топлинна енергия за небитови нужди до горепосочения имот с
ищеца за периода м.07.2018 г. – м.02.2019 г., то не може да се приеме, че
страните са обвързани от договор за продажба на топлинна енергия за
стопански нужди.
Изводът на съда относно качеството потребител на топлинна енергия не
следва да почива на предположения, а процесуално задължение на ищеца е да
установи този факт при условията на пълно и главно доказване, което обаче
той не е сторил въпреки разпределената в тази връзка с доклада по делото
доказателствена тежест. В исковата молба не са изложени твърдения и
относно липсата на сключен писмен договор между страните, респективно
относно наличието на неоснователно обогатяване от страна на ответницата,
поради което съдът не дължи да изследва и този въпрос.
Недоказването на качеството потребител на топлинна енергия обуславя
извод, че ответницата А. Б. Д. не се явява материалноправно легитимирана да
отговаря за доставената в процесния период топлинна енергия за стопански
нужди, поради което предявеният главен иск е неоснователен и следва да се
отхвърли, а като последица от това следва да се отхвърли и акцесорната
претенция за лихва.
По разноските.
Право на разноски при този изход на спора има ответницата, на която
следва да се присъди сумата от 400 лева за заплатено адвокатско
възнаграждение.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Т., ЕИК ., срещу А. Б. Д., ЕГН **********
искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД вр.
149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за установяване съществуването на следните вземания по
отношение на ответницата: сумата 15,99 лв., представляваща продажна цена
за потребена топлинна енергия за периода от 01.07.2018 г. – 28.02.2019 г.,
ведно със законната лихва върху главницата от подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение – 06.07.2022 г. до плащането и за сумата 4,
4
34 лв., представляваща обезщетение за забава в погасяване на главния дълг за
периода 01.10.2019 г. – 28.06.2022 г., за които суми е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по ч. гр. д. № 36626/2022 г. на СРС, 153
състав.
ОСЪЖДА „Т., ЕИК . да заплати на А. Б. Д., ЕГН ********** на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата 400 лв. - разноски в исковото
производство.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на
страната на ищеца „Т. – „М..
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5