Р Е Ш Е Н И Е
№ 424
гр. Пловдив, 6 март 2023 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд- Пловдив, VIIІ-ми
състав, в открито заседание на двадесет и втори февруари, две хиляди двадесет и
трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕДЯЛКО БЕКИРОВ,
при секретаря Петя Петрова, като разгледа административно
дело №379 по описа на съда за 2023г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и
следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.84,
ал.3 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ).
Х.М.М., гражданин на Сирия, ЛНЧ **********, с адрес на
пребиваване: гр. Пловдив, бул. “Никола Вапцаров“ №128, ет.1, представляван от
адвокат Г.В.- пълномощник, обжалва Решение №1354 от 23.01.2023г. на
заместник-председател на Държавна агенция за бежанците при Министерския съвет (ДАБ
при МС), с което, на основание чл.75, ал.1, т.т.2 и 4 от ЗУБ, на жалбоподателя е
отказано предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут.
Претендира се отмяна на оспорения акт поради
незаконосъобразност със законните последици от това. Освен това, на
28.02.2023г. по делото постъпва писмена защита с Вх.№4665 (листи 113-114) от адвокат
В., подкрепяща заявеното в жалбата.
Ответникът- заместник-председател на ДАБ при МС, чрез
юрисконсулт М. П. Х.- пълномощник (лист 85), изразява становище за неоснователност
на жалбата; представя писмени бележки (листи 107-110), подкрепящи изразеното
становище.
Окръжна прокуратура- Пловдив, чрез прокурор Георги
Гешев, изразява становище за неоснователност на жалбата.
По допустимостта на жалбата настоящият състав на съда констатира
следното:
Оспореното решение (листи 9-12) е връчено на
жалбоподателя срещу подпис на 01.02.2023г., според нарочна разписка,
обективирана в решението (лист 12). От своя страна, жалбата (листи 4-7) е подадена
чрез ответника, като същата постъпва в ДАБ при МС на 06.02.2023г., или в
рамките на законоустановения срок. Също така, жалбата е подадена и при
наличието на правен интерес, поради което се явява допустима.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Въз основа на приетите по делото доказателства, настоящият състав на
съда приема за установено от фактическа страна следното:
От
приобщената по делото административна преписка се установява, че жалбоподателят
е настанен в Регистрационно-приемателен център
(РПЦ) – гр. Харманли на 15.09.2022г., според Решение за настаняване
№3624 от 15.09.2022г. (лист 54) на директор на РПЦ- Харманли. Попълнен е
Регистрационен лист №УП-83087 от 15.09.2022г. (лист 69), както и приложения към
регистрационния лист (листи 55, 70), изготвена е дактилоскопна карта на жалбоподателя
(лист 56). Жалбоподателят е запознат с нарочна Информация за задълженията на
чужденците, настанени в центровете на ДАБ (листи 57-59), както и с Допълнение
към указания за правата и задълженията на чужденците, подали молба за международна
закрила в Република България във връзка с чл.29, ал.1, т.2 от ЗУБ (лист 60). Жалбоподателят
е запознат с Указания относно компетентен орган по предоставяне на убежище, статут на бежанец и хуманитарен статут, пребиваване в
Република България (листи 61-62) на арабски език; на жалбоподателя е връчено
копие от Указания относно реда за подаване на молба за международна закрила, за
процедурата, която ще се следва, за правата и задълженията на чужденците,
подали молба за закрила в Република България (листи 63-68) на арабски език. Попълнена
е нарочна декларация (лист 50) на основание чл.30, ал.1, т.3 от ЗУБ; подписана
е нарочна Декларация за съгласие (лист 49); жалбоподателят е запознат на
арабски език с нарочна Информация за обработване на лични данни на чужденци,
търсещи международна закрила (листи 51-52).
Съгласно
Регистрационен лист №УП-83087 от 15.09.2022г., приложенията към регистрационния
лист и декларацията на жалбоподателя, същият заявява (декларира) и е записан с
имената Х. (лично) М. (бащино) М. (фамилно), мъж, гражданство- Сирия, етническа
принадлежност- арабин, дата и място на раждане- ***г***, религия- мюсюлманин, сунит,
професия- без, основно образование, неженен, без деца, владее арабски език, без
документ за самоличност, влязъл в Република България на 28.05.2022г.
Подадена
е молба за закрила до ДАБ при МС, чрез РПЦ- Харманли,
с Вх.№3939 от 16.09.2022г. (лист 71).
С
писмо Изх.№УП-23087 от 20.09.2022г. (лист 48) на изпълняващ длъжността (и.д.)
началник на Отдел “ПМЗД“ (производство за международна закрила и деловодство) в
РПЦ- Харманли, е изискано писмено становище, съгласно чл.58, ал.10 от ЗУБ, от
директор на Специализирана дирекция “М“ в Държавна агенция “Национална сигурност“
(ДА“НС“), по молбата на М..
Според
посоченото писмо, жалбоподателят е приет на територията на България, като се
представя пред органите на МВР с името Хасгин Мажан, роден на ***г., гражданин
на Сирия, за което по делото са приети заверено копие на молба за закрила (лист
72); заверено копие на Заповед с рег.№4536 ПАМ – 166 от 29.08.2022г. (лист 73)
на и.д. началник на Гранично полицейско управление (ГПУ) – Свиленград в
Регионална дирекция “Гранична полиция“ (РД“ГП“) – Елхово в Главна дирекция
“Гранична полиция (ГД“ГП“) в Министерството на вътрешните работи (МВР);
заверено копие на Приемно-предавателен протокол от 15.09.2022г. (листи 75-77).
По
делото е прието заверено копие на молба-декларация от жалбоподателя с
Вх.№УП-23087 от 05.10.2022г. (лист 42), адресирана до директора на РПЦ- Харманли,
с искане да му бъде разрешено по време на производството по ЗУБ да пребивава за
своя сметка на адрес: гр. Пловдив, (б)ул. “Никола Вапцаров“ №128, ет.1.
Прието
е заверено копие на Договор за наем на недвижим имот от 29.09.2022г. (листи
43-47), по силата на който жалбоподателят М. и други четирима наематели ще
ползват за живеене недвижим имот, находящ се в гр. Пловдив, бул. “Никола
Вапцаров“ №128, ет.1, за срок от 12 месеца, считано от 29.09.2022г., срещу заплащане
на месечен наем от 800,00 лева.
Прието
е заверено копие на Решение №613 от 10.10.2022г. (лист 41) на директора на РПЦ-
Харманли, с което, на основание чл.29, ал.9 от ЗУБ, на М. се разрешава по време
на производството за предоставяне на международна закрила да пребивава на
адрес: гр. Пловдив, (б)ул. “Никола Вапцаров“ №128, ет.1.
За
нуждите на производството е изготвена нарочна справка относно Република Турция
с Вх.№МД-702 от 31.10.2022г. (листи 21-32) от Дирекция “Международна дейност“
(Д“МД“) в ДАБ при МС.
За
нуждите на производството е изготвена и нарочна справка относно Сирийска
арабска република с Вх.№МД-743 от 15.11.2022г. (листи 14-20) от директор на
Д“МД“ в ДАБ при МС.
На
16.11.2022г. е проведено интервю с жалбоподателя от интервюиращ орган на ДАБ
при МС- Г. М., в присъствието на преводач- Ш. Г., по време на което интервю Х.М.
излага своята бежанска история. По делото е прието заверено копие на протокол
от проведено интервю с Рег.№УП-23085 от 16.11.2022г. (листи 35-39), според
който протокол М. напуска Сирия за Турция през месец август 2022г. и влиза
нелегално в България на 22.08.2022г. заедно с група други лица (20 човека). Потвърждава
всичко, което е казал при регистрацията си. Не е използвал други имена. Няма роднини
в Европа. Живял е в град Ракка. Няма документ за самоличност. Няма издадена
лична карта.
Има
национален паспорт, който е в Турция при родителите му, които се намират в
Турция от 2012г. Тогава всички заминават заедно за Турция. Бил е 3 години в
Турция и през 2015г. се връща в Сирия. Родителите му живеят в град Урфа, където
имат издадени кимлици[1].
Освен родителите му има и двама братя, и две сестри в Турция. Двамата му братя
работят и издържат семейството. Сестрите му са семейни. Семейството му живее в
къща под наем. Притежава само сирийско гражданство. Не е женен. Не е бил никога
в Европа и за първи път подава молба за закрила. В Турция не се е регистрирал,
защото се връща в Сирия. Родителите му се регистрират през 2014г. М. се връща
(в Сирия), защото няма добро отношение към сирийците. Не е осъждан никога. Не е
арестуван никога. М. е кюрд, което е заявил по време на регистрацията и че говори
кюрдски и арабски език. Не е имал проблеми заради етническата си принадлежност.
Мюсюлманин е и не е имал проблеми заради изповядваната религия. Не е членувал в
политическа партия или организация. Няма никой от семейството му в Сирия.
Завършил е основно образование в град Ракка, учил е в училище М. И. Работил е във
фурна в Сирия, в Турция също е работил малко време, също във фурна. Не е
заплашван лично в Сирия, но докато е бил в Турция усеща заплаха. Имал е
психически натиск от страна на хората в Турция. Хората му казвали, че е
бунтовник и отношението към него не е добро. Доколкото знае, братята му нямат сериозни
проблеми, но и те усещат някаква лека омраза, затова че са кюрди. Не е отбил задължителна
военна служба, тъй като РА (вероятно “републиканска армия“) не е имала влияние
в района и не е търсен… Напуска през 2012г. заради това, че започва войната и
се възползва от първата възможност. Два месеца, след като напускат, започва войната
в района. ССА (вероятно “сирийска свободна армия“) завзема района. Отиват в Турция,
но заради лошото отношение на хората там М. се връща след три години в Сирия.
Там живее при вуйчо си. В началото живеят в Кобане /Айн Алараб/ - 3 години.
После отиват в Ракка, пак с вуйчо му. Откакто се връща в Сирия, поддържа връзка
с родителите си само по телефон. Не е ходил в Турция, нито пък те са ходили в
Сирия при него. Сега, когато е напуснал Сирия, се отбива при семейството си да
ги види и след това тръгва насам (към България). Сега напуска Сирия заради войната
пак. В Сирия през ноември 2021г. е повикан от кюрдските отряди да се присъединя
към тях. М. поисква да му дадат време, през което време опитва веднъж да напусне
страната, но не успява. След 4 месеца успява да напусне страната, първо отива в
Манбидж, после в Джараблус и напуска страната. Положението в Ракка е непоносимо.
Няма условия за живот, няма работа, война е. Близките градове до Ракка са
Халеб, Дейр Алзор, Хасака. Градът се намира в северна Сирия. Има местност
„Уайсел Карани“, която е разрушена. Населението преди войната е около милион,
сега вече е сравнително по-малко. Знамето на Сирия е червено, бяло, с две
зелени звезди на белия фон и отдолу черно. Сирия граничи с Йордания, Ирак,
Турция, Ливан, Палестина. Паричната единица на Сирия е сирийска лира. Химнът на
Сирия е “Пазители на родината“. Ако наистина се подобри положението, би искал
да се върне в Сирия.
На
30.11.2022г. по преписката постъпва писмо
с Рег.№УП23087 (лист 34) от и.д. директор на Специализирана
дирекция “М“ в ДА“НС“,
според което
писмо, към настоящия момент ДА“НС“ не възразява да бъде предоставена закрила в
Р. България на лицето, регистрирано като Х.М.М., роден на ***г. в Сирия, в
случай че отговаря на условията по ЗУБ.
Изготвено е Становище Рег.№УП-23087 от 16.01.2023г. (лист 13) от Г.
М. М.- младши експерт в РПЦ- Харманли, адресирано до ответника по делото, с което
се предлага на чужденеца да бъде отказано предоставянето на статут на бежанец и
хуманитарен статут. По делото не са ангажирани доказателства за датата, на
която преписката постъпва при ответника, след което е издадено оспореното по
делото решение.
Решението е издадено в рамките на 6-месечния срок по чл.75, ал.1 от
ЗУБ, считано от образуване на производството (16.09.2022г.). Спазено е изискването
на чл.73 от ЗУБ- молбата за предоставяне на международна закрила да се разгледа
индивидуално, обективно и безпристрастно, като първо е извършена преценка за предоставяне
на жалбоподателя на статут на бежанец, а после е обсъдена и необходимостта от
предоставяне на хуманитарен статут на жалбоподателя.
Спазено е и изискването,
установено от нормата на чл.75, ал.2, изр.1 от ЗУБ, при произнасяне по молба за
международна закрила да бъдат преценени всички относими факти, декларации или документи,
свързани с личното положение на молителя, с държавата му по произход (Сирия),
както и с възможността да се ползва от закрилата на друга държава (Турция),
чието гражданство би могъл да придобие, включително и евентуално упражняване на
дейности, чиято единствена цел е получаване на международна закрила.
При така установената фактическа обстановка, настоящият състав на съда
намира производството за проведено при липсата на допуснати съществени нарушения
на административнопоизводствените правила, установени от нормите на ЗУБ и АПК, противно
на направеното в тази насока възражение от страна на жалбоподателя.
Съгласно чл.48, ал.1 т.1 от ЗУБ, председателят на ДАБ при МС предоставя, отказва, отнема и прекратява международна
закрила в Република България; отнема временна закрила в случаите по чл.17,
ал.5. Съгласно чл.75, ал.1, т.т.2 и 4 от ЗУБ, председателят на ДАБ при МС взема
решение, с което отказва статут на бежанец, отказва хуманитарен статут. А
съгласно чл.52 от ЗУБ, председателят на ДАБ при МС може да делегира правомощията
си по чл.48, ал.1, т.1 – 4 и 6 и във връзка с дейностите по чл.53, т.12, с
изключение на правомощието да отнема международна закрила, на заместник-председателите
на ДАБ при МС.
Като доказателство
по делото е прието заверено копие на Заповед №03-15 от 03.05.2022г. (лист 33)
на председателя на ДАБ при МС, с която заповед делегира на Д. К.-
заместник-председател на ДАБ при МС, издал оспорената по делото заповед,
правомощията си по чл.48, ал.1 т.1 – 4 от ЗУБ, с изключение на правомощията да
отнема международна и временна закрила.
Така посоченото
делегиране на правомощия, настоящият състав на съда намира за надлежно
направено, поради което оспореното решение е издадено от компетентен орган, по
отношение на което обстоятелство и между страните липсва формиран спор.
Съгласно чл.8, ал.1 от ЗУБ, “Статут на бежанец“ в
Република България се предоставя на чужденец, който поради основателни опасения
от преследване, основани на раса, религия, националност, политическо мнение или
принадлежност към определена социална група, се намира извън държавата си по
произход и поради тези причини не може или не желае да се ползва от закрилата
на тази държава или да се завърне в нея.
Съгласно чл.8, ал.4 от ЗУБ, “Преследване“
е нарушаване на основните права на човека или съвкупност от действия, които
водят до нарушаване на основните права на човека, достатъчно тежки по своето
естество или повторяемост. А съгласно чл.8, ал.5 от ЗУБ, “действията на
преследване“ могат да бъдат физическо или психическо насилие, законови,
административни, полицейски или съдебни мерки, които са дискриминационни или се
прилагат с цел дискриминация.
Видно от заявеното от самия жалбоподател в рамките на
проведеното на 16.11.2022г. интервю, М. не е имал проблеми (в Сирия) заради етническата
си принадлежност (кюрд), не е имал проблеми заради изповядваната религия (мюсюлманин
сунит) и не е заплашван лично в Сирия.
При това положение, настоящият състав на съда намира
за правилни и обосновани изводите на ответника, че по отношение на
жалбоподателя М. липсват субективният и обективният елемент на предвиденото в
чл.8 от ЗУБ понятие “основателно опасение от преследване“, тъй като спрямо М.
дори не се твърди да е осъществено преследване от държава, партии или организации
и недържавни субекти, нито в страната му на произход Сирия, нито пък в Турция,
където пребивава за период от 3 години (2012г. – 2015г.), както и в периода след
повторното напускане на Сирия (4 месеца след ноември 2021г.). Съответно, не са
налице конкретни действия на преследване срещу жалбоподателя М., не съществуват
и не се установяват посегателства срещу него, чиято системност и мащабност да
достигат до границата на преследване.
На следващо място, нормата на чл.9, ал.1 от ЗУБ
установява, че “Хуманитарен статут“ се предоставя на
чужденец, който не отговаря на изискванията за предоставяне на статут на
бежанец и който не може или не желае да получи закрила от държавата си по
произход, тъй като може да бъде изложен на реална опасност от тежки
посегателства, като: 1. смъртно наказание или екзекуция, или 2. изтезание, нечовешко
или унизително отнасяне, или наказание, или 3. тежки заплахи срещу живота или
личността на цивилно лице поради безогледно насилие в случай на въоръжен международен
или вътрешен конфликт.
Между страните по делото не са спорни обстоятелствата,
а това се потвърждава и от доказателствата по делото, че спрямо М. не е налице
реална опасност да бъде наказан със смъртно наказание или да бъде екзекутиран,
както и да бъде изтезаван, подложен на нечовешко или унизително отношение или наказание.
Съответно, не са налице предпоставките по чл.9, ал.1, т.т.1 и 3 от ЗУБ.
По отношение на предпоставката по чл.9, ал.1, т.3 от
ЗУБ от страна на ответника е съобразено и установеното от нормите на Директива
2004/83/ЕО на Съвета от 29 април 2004 година относно минималните стандарти за
признаването и правното положение на гражданите на трети страни или лицата без
гражданство като бежанци или като лица, които по други причини се нуждаят от
международна закрила, както и относно съдържанието на предоставената закрила
(Директива 2004/83/ЕО), а считано от 22.12.2013г. на Директива 2011/95/ЕС на
Европейския парламент и на Съвета от 13 декември 2011 година относно стандарти
за определянето на граждани на трети държави или лица без гражданство като
лица, на които е предоставена международна закрила, за единния статут на
бежанците или на лицата, които отговарят на условията за субсидиарна закрила,
както и за съдържанието на предоставената закрила (Директива 2011/95/ЕС), респективно
извършена е преценка на предпоставките за прилагане на разширенията, дадени с
Решение на Съда (голям състав) от 17 февруари 2009 година по дело C-465/07.
Според посоченото решение на СЕС, “Член
15, буква в) от Директива 2004/83/ЕО, във връзка с член 2, буква д) от същата
директива трябва да се тълкува в смисъл, че:
- съществуването
на тежки и лични заплахи срещу живота или личността на молителя за субсидиарна
закрила не е подчинено на условието последният да представи доказателство, че
той представлява специфична цел поради присъщи на неговото лично положение
елементи;
- съществуването
на такива заплахи може по изключение да се счита за установено, когато степента
на характеризиращото протичащия въоръжен конфликт безогледно насилие,
преценявана от компетентните национални власти, сезирани с молба за субсидиарна
закрила, или от юрисдикциите на държава членка, пред които се обжалва решение
за отхвърляне на такава молба, достига толкова високо ниво, че съществуват
сериозни и потвърдени основания да се смята, че цивилно лице, върнато в
съответната страна или евентуално в съответния регион, поради самия факт на
присъствието си на тяхната територия се излага на реална опасност да претърпи посочените
заплахи“.
Видно от изготвената за нуждите на административното
производство нарочна справка относно Сирийска арабска република с Вх.№МД-743 от
15.11.2022г., както и от приетата по делото друга справка относно Сирийска
арабска република с Вх.№МД-93 от 10.02.2022г. (листи 99-111), налице е вътрешен
въоръжен конфликт в страната по произход на жалбоподателя, като обстановката по
сигурността в Сирия е достигнала прага на всеобхватно насилие в рамките на
вътрешен въоръжен конфликт, граничещ с гражданска война.
Независимо от последно посоченото обаче и съобразно чл.75,
ал.2 от ЗУБ, от страна на ответника подробно и обективно са изследвани обстоятелствата
за наличието на възможност М. да се ползва от закрилата на друга държава (в
случая, Турция), чието гражданство би могъл да придобие.
Пак според декларираното от М. в рамките на
проведеното на 16.11.2022г. интервю, родителите му, двама негови братя и две
негови сестри живеят в Турция от 2012г., в град Урфа, където имат издадени кимлици…
двамата му братя работят (в Турция) и издържат семейството… семейството живее в
къща под наем… М. също е работил малко време в Турция във фурна. Жалбоподателят
е пребивавал в Турция в периода 2012г. – 2015г. Родителите му са регистрирани в
Турция през 2014г.
Съгласно легалното определение, дадено в нормата на
§1, т.9 от ДР на ЗУБ, “трета сигурна държава“ е държава, различна от държавата
по произход, в която чужденецът, подал молба за международна закрила, е
пребивавал и: а) няма основания да се опасява за живота или свободата си поради
раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или
политическо мнение; б) е защитен от връщане до територията на държава, в която
съществуват условия за преследване и застрашаване на правата му; в) не е
изложен на опасност от преследване или тежко посегателство, като изтезание, нечовешко
или унизително отнасяне, или наказание; г) съществува възможност да поиска
статут на бежанец и при предоставянето му да се ползва от международна закрила
като бежанец; д) са налице достатъчно основания да се смята, че ще бъде допуснат
до територията на тази държава.
Видно от изготвената за нуждите на административното
производство нарочна справка относно Република Турция с Вх.№МД-702 от
31.10.2022г., както и от приетите по делото справка относно Република Турция с
Вх.№МД-81 от 07.02.2023г. (листи 102-106) и справка относно Република Турция (положение
на сирийските бежанци в Турция) с Вх.№ЦУ-16 от 20.02.2023г. (листи 86-98),
всички сирийски
бежанци в Турция са защитени срещу принудително връщане в Сирия. Всички сирийски
бежанци, които търсят закрила, ще бъдат обхванати от режима на временна закрила,
включително тези, които не могат да представят никакви документи за самоличност
от Сирия. На ползващите се от временна закрила трябва да бъде осигурена закрила
и помощ в Турция, което включва: 1/ правото на оставане и престой в Турция до
намиране на по-трайно решение на ситуацията, в която се е оказало съответното
лице; 2/ защита срещу принудително връщане в Сирия; 3/ достъп и осигуряване на
най-основните права и потребности на съответните лица.
По информация на
представителството на Върховния комисариат за бежанците на ООН (ВКБООН) в
Турция, сирийските бежанци в Турция се регистрират от турските власти, а Регламентът
за временна закрила от 22 октомври 2014г. (Temporary Protection Regulation,
TPR) ясно налага на Генерална дирекция “Управление на миграцията“ (Directorate
General of Migration Management, DGMM) - националната институция за убежище, работеща
под ръководството на Министерството на вътрешните работи (МВР), да извършва
регистрацията на лица в процеса на временна закрила. Регистрация на сирийци се
извършва на цялата територия на Турция, с изключение на няколко провинции…
Регламентът
за временната закрила обхваща и правно урежда набор от права, услуги и помощ за
ползвателите на временна закрила, които права, услуги и помощ включват достъп
до здравеопазване, образование, социално подпомагане, психологическа подкрепа и
достъп до пазара на труда... Правителството на Турция си сътрудничи със
Службата на ВКБООН и с други хуманитарни организации при предоставянето на
закрила и помощ на условни бежанци, завръщащи се бежанци, лица без гражданство,
кандидати за международна закрила, притежатели на статут и лица, ползващи се с
временна закрила.
Предвид
последно изложеното, настоящият състав на съда намира за доказано приетото за
установено от страна на ответника, че Турция представлява “трета сигурна
държава“ по смисъла на ЗУБ и евентуалното завръщане на жалбоподателя в Турция
не би застрашило неговите живот и здраве и не би го поставило в опасност от
изтезания или нечовешко отношение. Респективно, по отношение на жалбоподателя е
неприложим принципът за забрана за връщане (“non-refoulement“) по чл.4, ал.3 от ЗУБ.
Ето
защо, оспореното по делото решение се явява издадено при наличието на фактическо
основание за целта- липсата на предпоставки по смисъла на ЗУБ да бъде предоставен
статут на бежанец и хуманитарен статут на жалбоподателя, и решението не
противоречи на относимите материалноправни разпоредби на ЗУБ.
Направеното
от страна на жалбоподателя възражение, че Турция не е “трета сигурна държава“
по смисъла на ЗУБ, предвид неизлагането в оспореното решение на достатъчно
данни, че по отношение на Турция са изпълнени изискванията на §1, т.9, б.б.а),
г) и д) от ДР на ЗУБ, настоящият състав на съда намира за неоснователно.
Що
се отнася до твърденията на жалбоподателя, че по отношение на сирийските
бежанци в Турция не съществува защита от принудително връщане на територията на
Сирия, че по делото липсват данни за наличието на законова възможност да се
завърне в Турция и да бъде допуснат до територията ѝ, както и че липсват
доказателства Турция да приема обратно сирийски граждани, решили да се завърнат
там доброволно или по силата на реадмисионни споразумения или в изпълнение на
мерки за принудително връщане, то същите са неотносими към разглеждания спор.
Но
следва да се посочи, че според чл.13, ал.5 от ЗУБ, При недопускане на чужденеца до територията на третата
сигурна държава му се осигурява достъп до производство за предоставяне на
международна закрила в Република България.
Оспореното
решение е постановено в съответствие с изискванията за форма на
административния акт по чл.59, ал.2 от
АПК, предвид направеното посочване в същото на фактическите и правните основания,
послужили за неговото издаване, както и редът за обжалването му.
Най-сетне, настоящият състав на съда намира оспореното
по делото решение за издадено и в съответствие с целта на закона, а именно да
се предоставя международна закрила по силата на Конвенцията за статута на
бежанците, съставена в Женева на 28.07.1951г., и Протокола за статута на
бежанците от 1967г., ратифицирани със закон, както и на международни актове по
защита правата на човека.
Предвид гореизложеното, като издадено от компетентен
орган, при липсата на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените
правила и на изискванията за форма на административния акт, без противоречие с
материалноправни разпоредби и в съответствие с целта на закона, оспореното по
делото решение е валиден и законосъобразен административен акт, жалбата против
който акт е неоснователна и като такава не следва да бъде уважена.
По делото не са направени
искания за присъждане на разноски, поради което такива не следва да се присъждат
на страните.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Х.М.М., гражданин на Сирия, ЛНЧ **********,
с адрес на пребиваване: гр. Пловдив, бул. “Никола Вапцаров“ №128, ет.1, против
Решение №1354 от 23.01.2023г. на заместник-председател на Държавна агенция за
бежанците при Министерския съвет, с което, на основание чл.75, ал.1, т.т.2 и 4
от ЗУБ, на жалбоподателя е отказано предоставянето на статут на бежанец и
хуманитарен статут.
Решението може да бъде обжалвано пред Върховния
административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Адм. съдия:.........................
/Н.Бекиров/
[1] Вероятно от kimlik (турски)- буквално “идентичност“, “самоличност“, а още и документ за идентификация (ID-карта), според информация в интернет.