Р Е Ш Е Н И Е
№ ……………………..,
гр. Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, XLVІІІ-ми
състав,
в открито съдебно заседание, проведено на седми октомври две хиляди и двадесета
година, в състав:
СЪДИЯ: ДОБРИНА ПЕТРОВА
при
участието на секретаря Антоанета Атанасова,
като
разгледа докладваното от съдията
гражданско
дело № 4690 по описа на съда за 2020 г.,
за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предявени са
от Е.Я.Д., ЕГН **********, с адрес *** срещу «Ч.м. АД, ЕИК ***със седалище и
адрес на управление:***, офис 27 обективно кумулативно съединени искове с
правно основание чл. 128 КТ и чл.245 от КТ, чл. 221 КТ и чл. 224 от КТ, след допуснато от съда изменение на предявените
искове както следва:
- сумата от 14224,53 лв.,
неизплатено нетно трудово възнаграждение за периода 01.03.2018г. - 12.05.2020г., на
осн.чл.128 от ГПК.
- сумата от
1486,26 лв.,
представлряваща сбор от дължимо обезщетение за забава върху неизплатеното
трудово възнаграждение за месеците от февруари 2018г. до м.март 2020г., считано
от 26-то число на месеца следващ месеца за които е начислено до 11.05.20г., на
осн.чл.245 от КТ;
-сумата от 549 лв.,
представляваща обезщетение по чл.221 ал.1 от КТ;
-сумата в размер на 142,13 лв., представляващаобезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 4 дни за 2020г. на
осн.чл.224 от КТ;
-законната лихва върху главниците, считано от датата на подаване на
исковата молба в съда -14.05.20г. до окончателното заплащане.
Ищцата твърди, че работила като „готвач“ при ответника по безсрочен
трудов договор. Трудовото й възнаграждение се изплащало на 25-то число на
месеца следващ този за които се дължи. Трудовото правоотношение било прекратено
на 26.08.2008г. за един ден.,когато ищцата подала заявление запридобито право
на пенсия ,след което започнала работа по нов доковор от следващия ден.
Ищцата твърди, че на 11.05.20г. подала заявление до работодателя си за
прекратяване на трудовото правоотношение на осн.чл.327,т.2 от КТ. Тъй като,
работодателят не й изплатил дължимите трудови възнаграждения и обезщетения,
поради което предявява претенцията си пред съда. Претендира разноски.
Ответникът е депозирал отговор в
срока по чл. 131 ГПК, с който исковите претенции се оспорват по размер. Не
оспорва, че с ищеца са били в трудово правоотношение, прекратено с негова
заповед от 11.05.2020г. Признава исковете до размер на сумата от 15425,66 лева.
Искането е за отхвърляне на исковите претенции и присъждане на разноски.
Съдът, след преценка на
представените по делото доказателства, доводите и възраженията на страните,
намира следното от фактическа и правна страна и прави
следните правни изводи:
Основното
задължение на работника по трудовия договор е да престира труд, а основното
задължение на работодателя е да му плаща възнаграждение за извършената работа.
В тежест на ищеца е да установи, че е полагал труд, а в тежест на работодателя
е да установи, че е заплатил уговореното трудово възнаграждение за извършената
работа и съответно при прекратяване на трудовото правоотношение с работника да
му заплати следващите му се обезщетения.
Съдът
е приел за безспорно и ненуждаещо се от доказване, че ищцата е полагала труд при ответника по безсрочен
трудов договор, заемайки длъжността „готвач“, че трудовото правоотношение е
прекратено със заповед на работодателя № 14/11.05.2020г. на основание чл.327,
ал.1, т. 2 КТ без предизвестие.
Ответникът
не доказа да е изпълнил задължението си да е заплатил на ищцата уговореното трудово
възнаграждение за извършената работа, поради което съдът намира предявените
искове по чл.128 от КТ за основателни и те следва да бъдат уважени в претендираните
от ищеца размери за нетно трудово възнаграждение съобразно заключението по ССЕ
в общ размер на 14224,53 лв.,
неизплатено нетно трудово възнаграждение за периода 01.03.2018г. - 12.05.2020г.
Трудовото
възнаграждение се дължи ежемесечно съобразно уговореното между страните. Ето
защо, заявената претенция по чл. 245 от КТ се явява основателна за претендирания
от ищеца период 26-число на месеца следващ, този за който се дължи трудовото
възнаграждение до 11.05.20г. Съобразно даденото заключение по приетата от съда
ССЕ на в.л. Д. П. същото е дължимо в размер от 1522,61лв., като искът следва да
се уважи
в претендирания от ищцата размер от 1486,26 лв., на
осн.чл.245 от КТ,
Между
страните по делото не се спори, че е било налице действително трудово правоотношение,
което е прекратено. В тежест на ищеца е да установи, че е
полагал труд, а в тежест на работодателя е да установи, че при прекратяване на
трудовото правоотношение с работника е заплатил следващите му се обезщетения.
Работодателят не доказа да е заплатил на работника обезщетения във връзка с
прекратеното трудово правоотношение. Ето
защо, основателен е искът за заплащане на обезщетение за неизползван плетен
годишен отпуск за 4 дни за 2020г., в
размера съобразно даденото заключение по назначената от съда ССЕ, поради което следва да бъде
уважен в пълен размер от 142,13 лв.
Разпоредбата на чл.221 ал.1 от КТ
изрично вменява в задължение на работодателя заплащане на обезщетение в размер
на брутно трудово възнаграждение при прекратяване на безсрочно ТПО поради забавено плащане на
трудово възнаграждение. В настоящия случай е прието за безспорно, че ищецът по
силата на трудов договор е бил в
трудово правоотношение с ответника, като със заповед на работодателя № 14/11.05.2020г. на основание
чл.327, ал.1, т. 2 КТ без предизвестие -поради
неизплащане на трудово възнаграждение и неизпълнение на КТД, поради което на
същият се дължи обезщетение по чл.221 от КТ и така предявения иск се явява
основателен в претендирания от ищеца размер.
На
основание чл.78 ал.6 от ГПК, ответникът следва да заплати такса върху
уважения размер на всеки един от исковете за иска с правно основание чл. 128 от КТ 568,98
лв., по чл.245 от КТ 59,45 лв., по чл.224 от КТ, в
размер на 50 лв., 50 лв. за иска по 221 от КТ и 50 лв. т.е. общо 728,43 лева, както и направените разноски от бюджета на съда в размер на 180 лв.
Съобразно чл. 78, ал. 2 от ГПК, разноските се
възлагат на ищеца при наличието на двете кумулативно изискуеми предпоставки –
липса на извънпроцесуално поведение на ответника, даващо повод за завеждане на
иска и изявление в производството за признаване на иска. Цитираната норма
освобождава ответника от отговорността за разноските, като същевременно санкционира
онзи ищец, който би могъл да постигне целения правен резултат извънсъдебно. В
случая ответникът е станал повод за завеждане на иска поради незаплащане на
дължимото възнаграждение и обезщетения на ищцата и не са налице изискуемите от
закона кумулативни предпоставки.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК, ответникът
следва да заплати на ищеца направените по делото разноски за заплатено адв. възнаграждение
в размер на 1200 лева.
На основание чл.
242, ал. 1 ГПК за частта на решението, с което се присъжда трудово
възнаграждение, следва да се допусне предварително изпълнение.
Мотивиран от
гореизложените съображения и на основание чл.235 от ГПК, съдът
Р Е Ш
И :
ОСЪЖДА «Ч.м. АД, ЕИК ***със седалище и
адрес на управление:***, офис 27 да
заплати на Е.Я.Д., ЕГН **********,
с адрес *** , както следва:
-сумата от 14224,53 лв. (четиринадесет хиляди двеста двадесет и четири лева и
петдесет и три стотинки), неизплатено нетно трудово
възнаграждение за периода 01.03.2018г. - 12.05.2020г., на
осн.чл.128 от ГПК.
- сумата от 1486,26 лв.
(хиляда четиристотин осемдесет и шест лева и двадесет и шест стотинки),
представлряваща сбор от дължимо обезщетение за забава върху неизплатеното
трудово възнаграждение за месеците от февруари 2018г. до м. април 2020г.,
считано от 26-то число на месеца следващ месеца за които е начислено до
11.05.20г., на осн.чл.245 от КТ
-сумата от 549 лв. (петстотин четиридесет и девет лева),
представляваща обезщетение по чл.221 ал.1 от КТ
-сумата в размер на 142,13 лв. (сто четиридесет и два лева и тринадесет стотинки),
представляващаобезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 4 дни за 2020г. на
осн.чл.224 от КТ
-ведно със законната лихва върху главниците, считано
от датата на подаване на исковата молба в съда -14.05.20г. до окончателното
заплащане.
ОСЪЖДА «Ч.м. АД, ЕИК ***със седалище и адрес
на управление:***, офис 27 да
заплати на Е.Я.Д., ЕГН **********,
с адрес *** сумата в размер на 1200 лв.(хиляда и двеста лева), представляваща заплатено
адв.възнаграждение на осн.чл.78 ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА «Ч.м. АД, ЕИК ***със седалище и
адрес на управление:***, офис 27 сумата от
728,43 лева (седемстотин двадесет и осем лева), дължима дж.такса, както и сумата в размер на 180 лева (сто и
осемдесет лева), разноски от бюджета на съда, на осн. чл.78 ал.6 от ГПК.
ДОПУСКА предварително изпълнение на решението
за присъдените неизплатени трудови възнаграждения, на основание чл.
242, ал. 1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред
Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му.
СЪДИЯ
В РАЙОНЕН СЪД: