Решение по дело №172/2018 на Районен съд - Балчик

 

Р Е Ш Е Н И Е

 

 

                       №                                 13.11.2018год.                             гр.Балчик   

                               

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

БАЛЧИШКИЯТ РАЙОНЕН  СЪД,        НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ

На двадесет и четвърти октомври, две хиляди и осемнадесета година

В публично заседание , в следния състав:

 

                                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ИГНАТОВА

                                                                            ЧЛЕНОВЕ: 1.

                                                                                                 2.

 

Секретар: СНЕЖАНКА ДЖАМБАЗОВА

Прокурор:  БЕЗ ПРЕДСТАВИТЕЛ В С.З.

като разгледа, докладвано от районен съдия Даниела Игнатова  АНХ  дело  № 172 по описа за 2018  год. и за да се произнесе, съдът взе предвид следното:

 

         Производството е образувано по предявена жалба от „Е.”ЕАД с ЕИК*** ,със седалище и адрес на управление с.Ц.,общ.Балчик,представлявано от Д.У. –Изпълнителен Директор,срещу наказателно постановление №08-000592/039 от 12.03.2018г.на  Директора на Дирекция”Инспекция по труда”-гр.Добрич,с което на дружеството е наложено наказание  Имуществена санкция в размер на  1500,00/хиляда и петстотин/ лева ,по чл.416,ал.5,във вр.с чл.415,ал.1 от КТ ,за нарушение по чл.415,ал.1 от КТ.

Жалбата е подадена,чрез административно наказващия орган и е получена в Районен съд-Балчик,ведно със административната преписка с Рег.№2597 на 05.07.2018год.

Дружеството- Жалбоподател твърди в жалбата си,че наказателното постановление е незаконосъобразно и неправилно,поради това,че името на лицето Д.К.И. е сгрешено,лицето посоченото в НП не е работило в дружеството,липсва дата на която е извършено нарушението,както и поради това,че трудовата книжка не била представена от работника,дружеството работодател било в  обективна невъзможност да изпълни коректно даденото предписание,като оформи надлежно последната вписвайки общия трудов стаж на Иванов,след което незабавно да му я предаде и отрази връчването в дневника за издадените трудови книжки.

Редовно призован,жалбоподателя  се представлява в съдебно заседание от адвокат И. от САК,редовно упълномощена.

         От името на своето подзащитно дружество,процесуалният представител поддържа жалбата,прави доказателствени искания.Пледира,че следва да бъде уважена жалбата.

Възиваемата страна,редовно призована  се представлява в с.з. от ю.к.Н.,пледира в с.з.,че възраженията на жалбоподателя са неоснователни,а наказателното постановление е правилно и законосъобразно и моли съда да го потвърди изцяло,предвид и това,че санкцията наложена на дружеството е минимална.

По делото,като свидетел са разпитани Т.А. –актосъставител и св.Т.Д.- мениджър администрация в дружеството.

Съдът след преценка на събраните писмени и гласни доказателства,прие за установена следната фактическа обстановка :

За периода 03.10.2017г. до 03.11.2017г. служители на ИТ-Добрич извършват проверка  на дружеството „Е.”ЕАД с.Ц. ,с ЕИК*** ,представлявано от Д.У. във вр.с изпълнение на план за 2017г. на Д”ИТ”-Добрич,програма 1,Мярка 2.

По време на проверката св.А. установил, от прегледа на досието на Д.К.И.-гл.счетоводител и от направената служебна проверка,че последният е работил за дружеството Е.  ЕАД с.Ц. за периода от 07.10.2002г. до 01.04.2007г. и от 01.07.2008г. до 07.09.2017г. когато му е прекратено ТПО ,по негова молба,като в дневника за издадените трудови книжки не е  било посочено датата на която трудовата книжка на Д.И.му е била предадена,съгл.чл.6,ал.2 от Наредбата за трудовата книжка и трудовия стаж.

Св.А. издал предписание на дружеството да отстрани нередовностите в срок до 17.11.2017г.

На 01.12.2017г.св.А. е връчил призовка на инж.И.З.-гл.геолог в дружеството ,да предаде на заинтересованите лица да представят в срок до 05.12.2017г. документи доказващи изпълнението на предписанията дадени в ПИП №ПР1739733/08.11.2017г.

На посочената в призовката дата 05.12.2017г. представител на дружеството не се явил в ДИТ-Добрич,съответно не представил доказателства за изпълнение на дадените предписания,в частност и това относно връчването на ТК на Д.И.и нейното отбелязване в дневника за издадените трудови книжки.

Въз основа на това,св.А. приел,че дружеството Е. ЕАД с.Ц. не е изпълнило даденото му предписание ,за което и за нарушение на чл.415,ал.1 от КТ съставил АУАН №08-000592/12.01.2018Г.

АУАН е съставен при условията на чл.40,ал.2 от ЗАНН.

Въз основа на образуваната административна преписка и съставен АУАН,Административно наказващия орган издал процесното наказателното постановление

Процесното обжалвано наказателно постановление касае неизпълнение на предписание по т.4 от Протокол №ПР1739711/07.11.2017г.,със срок за изпълнение до 17.11.2017год.след оформянето на трудовата книжка на Д.К.И. да се отрази  в дневника за издадените трудови книжки датата на предаването й на лицето.

         При така установената фактическа обстановка,въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление,по отношение на законосъобразността,обосноваността и правилността му,съдът прави следните правни изводи:

По допустимостта на жалбата :

Жалбата е депозирана в срок.Наказателното постановление,видно от разписката за връчване е връчено на 01.06.2018г..Жалбата е изпратена чрез Български Пощи на дата 08.06.2018г. и е  получена в деловодството на въззиваемата страна с Вх.№18082760 на 11.06.2018г.С оглед изложеното,съдът приема,че жалбата срещу наказателното постановление е подадена в законоустановения срок.

         Жалбата е процесуално допустима и е приета за разглеждане.

         Относно компетентността на административно-наказващия орган:

Наказателното постановление е издадено от компетентен орган-Директора на Дирекция”Инспекция по труда”-гр.Добрич,съгл.чл.416,ал.5 от КТ.

         Относно материално-правната и процесуална законосъобразност и обоснованост на обжалваното наказателно постановление.

         Съгласно разпоредбата на чл.415 от Кодекса на труда се предвижда административно наказание за неизпълнение на задължително предписание на контролен орган за спазване на трудовото законодателство. Разпоредбата на чл.415 от КТ е и санкционна.Предписанието не е оспорено и е влязло в сила.

Разпоредбата на чл. 415 ал.1 от КТ касае неизпълнение на задължително предписание на контролен орган, което предполага санкциониране на нарушителя, ако не отстрани в срок констатираните от органа нарушения на трудовото законодателство, съдържащи се имплицитно в издадения индивидуален административен акт – предписание, във всички или някои негови части.

В случая даденото предписание е да бъде вписано в дневника за издадените Трудови книжки ,датата на връчването й на лицето Д.К.И.,което ,според наказващият орган не било изпълнено.

Според настоящият състав на съда ,не бе установено дружеството „Е.” ЕАД с.Ц.,представлявано от Изпълнителния директор Д.У. да е осъществило състав на нарушение по чл.415,ал.1 от КТ.

Съгласно действащото законодателство трудовата книжка на работника или служителя след оформянето й от работодателя при назначаването на работа му се връща и при прекратяване на трудовото правоотношение ,последният следва да я предостави на работодателя за да бъде тя оформена,съгл.чл.350,ал.1 от КТ, във вр.с чл.6,ал.1 и 2 от НТКТС.

От доказателствата събрани към делото е видно,че до Изпълнителния Директор на „Е.” ЕАД е подадено Заявление от Д.К.И. за прекратяване на трудовото му правоотношение на осн.чл.327,ал.1,т.2 от КТ,поради забавяне на изплащането на трудовото възнаграждение,считано от датата на получаване на заявлението.Същото е с дата 05.09.2017г.На заявлението приложено към делото не се установява дали същото е надлежно входирано в дружеството-работодател ,но видно от Заповед №1/07.09.2017г. за прекратяване на ТПО между Е. ЕАД и Д.К.И.,че причина за това е подадената молба .

Заповедта е подписана от изпълнителния директор и Т. Д.-мениджър администрация.

И.не се е явил в дружеството за да си получи заповедта ,което е наложило св.Д. да търси начин и вариант,при който да връчи заповедта,като за целта лицето И.е било намерено в гр.Варна,където и последната му била връчена на 14.09.2017г.,важно е да бъде посочено,че връчването на Заповедта не е станало на адреса на дружеството в с.Ц..

Важен момент е също,че трудовото правоотношение се счита за прекратено считано от датата на връчването на Заповедта за прекратяване ,т.е. от 14.09.2017г.Към момента на издаване на Заповедта и връчването й на лицето,последното не е предоставило трудовата си книжка за оформяне и приключване в Е. ЕАД.

Независимо от това ,св.Д. възложила на лицето Х.И.В.да получи от  И.Трудовата книжка,която му била предадена в гр.Варна на 10.09.2017г.

На 11.09.2017г. по ел.поща на Е. е получено писмо от И.с което моли ТД му бъде приключена в разумен срок.Липсват надлежни доказателства от които да се установи по безспорен начин,че И.се е явил в дружеството за да си получи трудовата книжка ,което да удостовери с подписа си в дневника.

По делото е приложена Трудова книжка на И.в страници от №1 до №13,т.е. цялата трудова книжка липсва,поради което и съдът не може да направи извод,дали последната е оформена или не надлежно от Д.,а и това не е предмет на настоящият спор.

Спорът който подлежи на разглеждане пред съда е връчването на тази книжка от работодателя на  работника или служителя и отбелязване на това връчване в дневника за издадените трудови книжки,съгл.чл.6 от НТКТС и Приложение №1 от последната.

По делото обаче ,наказващият орган,макари съдът изрично да му даде възможност да представи в цялост преписката,не е представил процесният дневник.Следва да се посочи,че не съдът ,а наказващият орган е този който следва да си докаже твърденията ,към кориците на делото дневник не е приложен.

На това основания твърденията на наказващият орган остават недоказани.

На следващо място ,от доказателствата по делото може да се направи извод,т.к.не съществуват обратните такива,че Д.К.И. не се е явил при работодателя си за да си получи трудовата книжка ,не се е явил и да се подпише в дневника,че същата му е надлежно връчена.От това за съда следва извода,че неизпълнението на предписанието не се дължи на неправомерно поведение от страна на работодателя.

За да е налице неизпълнение на задължение за незабавно предаване на трудовата книжка и в частност отбелязване в дневника за издадените трудови книжки датата на връчването й на работника или служителя не е достатъчно да се установи че такова отбелязване в дневника липсва.

Първо е необходимо последният да се яви при работодателя и да я получи  и след това да удостовери получаването й като се подпише в дневника.

Задължението на работодателя в случая е такова,че не може да го изпълни,без съдействието на лицето,който е титуляр на това задължение и който следва да я представи и приеме.Ако работника не съдейства на работодателя като получи трудовата си книжна или не я представи за оформяне,респ.след това за получаването й и полагане подпис в дневника съгл.Приложение №1 към чл.6 от НТКТС,то работодателя ,без неговото съдействие не би могъл да изпълни задължението за връщане на документа и отбелязване на това връщане в дневника .

В случая се установява,именно липса на съдействие от страна на работника –отказ да се яви при работодателя и да си получи книжката  и от там и невъзможността работодателя да му я връчи и удостовери това връчване чрез полагане на подпис в графа №4-   „Дата и подпис на работника или служителя при получаване на трудовата книжка” от  Дневника за издаване на трудови книжки,съгл.Приложение №1,към чл.6,ал.2,от НТКТС ,чл.350,ал.1 от КТ и чл.415,ал.1 от КТ.

От посоченото до тук следва извода,че както задължение на работодателя е да отрази определени факти,свързани  с възникване и прекратяване на ТПО в дневника за издаване на трудови книжки,така е налице и задължение от страна на работника ,в чийто интерес е трудовата книжка да бъде оформена и надлежно връчена му.В случая ,в резултат на неадекватното поведение на работника,работодателя е бил поставен в ситуация,непозволяваща му да изпълни предписанието на контролните органи.Последният е направил необходимото от негова страна, но проявеното от работника бездействие не е било взето предвид от наказващият орган-това,че последният не лично,а чрез трети лица предава трудова книжка  №006,издадена от ТБ”Биохим”кл.Варна на 05.03.1993г.,обстоятелството,че не се е явил лично в Е. да си получи Заповедта за прекратяване на ТПО,както и това ,за връчване на ТД,независимо дали тя е била оформена или не.Обективната невъзможност за изпълнение на даденото предписание,е основание на съда да приеме ,че работодателя не следва да носи административно наказателна отговорност,/в т.смисъл Решение на АдмС-Хасково по КАНД№20/2012,г.,АдмС-Варна по КАНД1999/2013г./.

За изводите на съда е ирелевантен факта,че Д. е отказала да оформи книжката,това,че е издала нова трудова книжка ,водената между нея и ИТ-Добрич кореспонденция по ел.поща и т.н.,т.к.не това е спорното по издадено НП.

По изложените съображения,съдът приема,че НП е незаконосъобразно ,а и неправилно,поради което следва да бъде отменено изцяло.

         Водим от гореизложеното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН,съдът

 

 

                                      Р     Е     Ш     И     :

 

 

ОТМЕНЯ Наказателно Постановление №08-000592/039 от 12.03.2018г..на  Директора на Дирекция”Инспекция по труда”-гр.Добрич,с което на дружеството „Е.”ЕАД с ЕИК*** ,със седалище и адрес на управление с.Ц.,общ.Балчик,представлявано от Д.У. –Изпълнителен Директор, е наложено наказание  „Имуществена санкция” в размер на  1500,00/хиляда и петстотин/ лева ,по чл.416,ал.5,във вр.с чл.415,ал.1 от КТ ,за нарушение по чл.415,ал.1 от КТ,като незаконосъобразно .

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен Съд гр.Добрич в 14-дневен срок от получаването му от страните,на основанията ,предвидени в Наказателно-процесуалния кодекс,и по реда на глава дванадесета от Административно -процесуалния кодекс .

 

 

 

                                                            РАЙОНЕН СЪДИЯ: