№ 11720
гр. София, 14.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 160 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:СВЕТОСЛАВ Т. СПАСЕНОВ
при участието на секретаря СИМОНА Г. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от СВЕТОСЛАВ Т. СПАСЕНОВ Гражданско
дело № 20241110102858 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба, подадена от А. А. Д.,
ЕГН ********** против ***, ЕИК ***, с която са предявени обективно
кумулативно съединени осъдителни искове, с които се иска осъждането на
ответното дружество да заплати на ищеца суми, както следва: 1/ сумата от
6256,00 лева, представляваща незаплатено трудово възнаграждение за
периода 01.10.2023 г. – 15.11.2023 г., по сключен между страните по делото
трудов договор, ведно със законна лихва върху горепосочената сума, считано
от 16.01.2024 г. до окончателното изплащане на сумата; 2/ сумата от 5710,87
лева, представляваща обезщетение по чл. 221, ал. 1 КТ за един месец /срока на
предизвестието/, ведно със законна лихва върху горепосочената сума, считано
от 16.01.2024 г. до окончателното изплащане на сумата; 3/ сумата от 1038,34
представляваща обезщетение за неизползван от ищеца платен годишен
отпуск от 4 дни, ведно със законна лихва върху горепосочената сума, считано
от 16.01.2024 г. до окончателното изплащане на сумата.
В исковата си молба ищецът твърди, че се намирал в трудово
правоотношение с ответника по силата на сключен трудов договор № 520 от
18.03.2021 г., при уговорено месечно брутно трудово възнаграждение в
размер на 3945,29 лева. Посочва, че считано от 01.04.2023 г. била извършена
промяна по отношение на уговореното между страните по трудовото
1
правоотношение възнаграждание, като същото било уговорено в размер на
5577,02 лева. Поддържа, че трудовото правоотношение между страните било
прекратено със заповед № 96/15.11.2023 г. на работодателя ***, считано
15.11.2023 г. Поддържа, че работодателят не му изплатил в пълен размер
дължимото трудово възнаграждение за периода 01.10.2023 г. – 15.11.2023 г.,
като незаплатена останала сума в размер на 6256,00 лева, която се претендира
в настоящото производство. На следващо място, ищецът посочва, че при
прекратяване на трудовото правоотношение не му било изплатено и
обезщетение за 4 работни дни неизползван платен годишен отпуск за периода
на действие на трудовото правоотношение в размер на 1038,34 лева. Твърди,
че съгласно посоченото в заповедта за прекратяване на трудовото
правоотношение, работаделят дължал на ищеца обезщетение по чл. 221, ал. 1
КТ за прекратяване на трудовия договор без предизвестие в размер на 5710,87
лева
Моли се, за уважаване на предявените искове и за осъждане на
ответното дружество да заплати в полза на ищеца, суми, както следва: 1/
сумата от 6256,00 лева, представляваща незаплатено трудово възнаграждение
за периода 01.10.2023 г. – 15.11.2023 г., по сключен между страните по делото
трудов договор, ведно със законна лихва върху горепосочената сума, считано
от 16.01.2024 г. до окончателното изплащане на сумата; 2/ сумата от 5710,87
лева, представляваща обезщетение по чл. 221, ал. 1 КТ за един месец /срока на
предизвестието/, ведно със законна лихва върху горепосочената сума, считано
от 16.01.2024 г. до окончателното изплащане на сумата; 3/ сумата от 1038,34
представляваща обезщетение за неизползван от ищеца платен годишен
отпуск от 4 дни, ведно със законна лихва върху горепосочената сума, считано
от 16.01.2024 г. до окончателното изплащане на сумата. Претендират се
разноски.
В срока за отговор по чл. 131 ГПК, от името на ответника не е
депозиран отговор на исковата молба.
В проведеното по делото открито съдебно заседание на 10.06.2024 г. от
името на ответника, чрез адвокат Сираков, е взето отношение по предявените
искове, като същите изрично се оспорват по основание и размер.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
2
установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени осъдителни искове с
правно основание чл. 128, т. 2 КТ, чл. 224, ал. 1 КТ и чл. 221, ал. 1 КТ.
По иска с правно основание чл. 128, т. 2 КТ:
За основателността на този иск в тежест на ищеца е да докаже, че през
процесния период е бил в трудово правоотношение с ответника и е престирал
съобразно уговореното, т.е., че за ответника е възникнало задължението за
заплащане на месечно трудово възнаграждение в претендирания размер.
В тежест на ответника при установяване на горните факти е да докаже
заплащането на трудовото възнаграждение, както и обстоятелствата
изключващи или намаляващи задълженията му в претендирания с исковата
молба размер.
Между страните не е спорно и се установява от събрания в
производството доказателствен материал, че през периода 18.03.2021 г. –
15.11.2023 г., страните в настоящото произвдство са били обвързани от
валидно възникнало трудово правоотношение, по силата на трудов договор №
520 от 18.03.2021 г., по силата на който ищецът заемал при ответното
дружество длъжността „****“, че уговореното между страните основно
брутно трудово възнаграждение, дължимо в полза на работника е в размер на
5577,02 лева /считано от 01.04.2023 г. по силата на Допълнително
споразумение към горепосочения трудов договор от 31.03.2023 г./, както и че
трудовото правоотношение между страните е прекратено на основание чл.
327, ал. 1, т. 2 КТ, считано от 15.11.2023 г.
Видно от съдържанието на заповед № 96/15.11.2023 г., издадена от
работодателя ***, ЕИК ***, в същата се съдържа изрично признание,
направено от името на работодателя, че в полза на ищеца е дължимо
неизплатено трудово възнаграждение. Горното представлява извънсъдебно
признание на неизгоден за страната факт, а именно, че ответникът –
работодател дължи, към датата на прекратяване на трудовото
правоотношение, в полза на ищеца, неизплатено трудово възнаграждение.
При така признатия извънсъдебно от ответника неизгоден за него факт, в
негова тежест е било да докаже, при условията на пълно и главно доказване,
че е заплатил в полза на ищеца дължимото му се трудово възнаграждение в
пълен обем. Такова доказване не бе проведено в производството от страна на
3
ищеца.
Дори напротив, от заключението на вещото лице по допусната,
изготвена и приета в производството съдебно-счетоводна експертиза се
установи по делото, че за процесния период /01.10.2023 г. – 15.11.2023 г./ на
ищеца се дължи трудово възнаграждение в брутен размер от 6256 лева, което
съгласно извършена справка в счетоводството на ответното дружество, не е
заплатено от последното.
От обсъдените по-горе доказателства се налага извод, че през процесния
период и по силата на трудов договор № № 520 от 18.03.2021 г., сключен
между ***, ЕИК ***, в качеството на работодател и А. А. Д., ЕГН
**********, в качеството на работник, ищецът е полагал труд при ответното
дружество, по валидно възникнало между тях трудово правоотношение, по
силата на което ищецът е заемал при ответника длъжността „****“, като
същевременно по делото се установи, че общият размер на неизплатеното
брутно трудово възнаграждение на ищеца за процесния период е в размер на
6256,00 лева.
От страна на ответника /чиято е доказателствената тежест/ не беше
проведено пълно и главно доказване на обстоятелството, че е извършено
плащане на дължимото в полза на ищеца трудовото възнаграждение за
процесния период, както и обстоятелства изключващи или намаляващи
задълженията му в претендирания от ищеца размер. Не са представени и
доказателства, че дължимите удръжки от трудовото възнаграждение на ищеца
са действително извършени, поради което и в полза на ищеца следва да се
присъди размера на неизплатеното му брутно трудово възнаграждение за
процесния период /в какъвто смисъл е и трайната и безпротиворечива съдебна
практика на Върховен касационен съд/.
Върху главницата, представляваща незаплатено трудово
възнаграждение, следва да се присъди и законна лихва, считано от датата на
завеждане на исковата молба в съда /16.01.2024 г./ до окончателното
изплащане на вземането.
По иска с правно основание чл. 224, ал. 1 КТ:
За основателността на този иск в тежест на ищеца е да докаже, че е
работил по трудово правоотношение с ответника за посочения в исковата
молба период, размера на неизползвания платен годишен отпуск, на
4
дължимото обезщетение за неползван платен годишен отпуск, респ. на
последното брутно трудово възнаграждение – база за изчисляване на
обезщетението по чл. 224, ал. 1 КТ.
В тежест на ответника е да докаже основанието за недължимост на
претендираното обезщетение, респ. – плащането на исканата сума.
Установи се по делото, че през периода 18.03.2021 г. – 15.11.2023 г.,
между страните в производството е съществувало валидно възникнало
трудово правоотношение, по силата на което ищецът е заемал при ответното
дружество длъжността „****“, при уговорено брутно месечно трудово
възнаграждение в размер на 5577,02 лева /считано от 01.04.2023 г. по силата
на Допълнително споразумение към горепосочения трудов договор от
31.03.2023 г./, като съгласно чл. 7, ал. 1 от процесния трудов договор е
уговорено, че работникът има право на 25 работни дни основен платен
годишен отпуск.
Видно от съдържанието на заповед № 96/15.11.2023 г., издадена от
работодателя ***, ЕИК ***, в същата се съдържа изрично признание,
направено от името на работодателя, че в полза на ищеца е дължимо
обезщетение за неизползван платен годишен отпуск от 4 работни дни.
Горното представлява извънсъдебно признание на неизгоден за страната
факт, а именно, че ответникът – работодател дължи, към датата на
прекратяване на трудовото правоотношение, в полза на ищеца, обезщетение
за неизползван платен годишен отпуск от 4 работни дни. При така признатия
извънсъдебно от ответника неизгоден за него факт, в негова тежест е било да
докаже, при условията на пълно и главно доказване, че е заплатил в полза на
ищеца дължимото му се обезщетение за неизползван платен годишен отпуск
в пълен размер. Такова доказване не бе проведено в производството от страна
на ищеца.
Дори напротив, от заключението на вещото лице по допусната,
изготвена и приета в производството съдебно-счетоводна експертиза се
установи по делото, че от страна на ищеца не е заплатено обезщетение за
неизползван платен годишен отпуск от 4 работни дни, което съгласно
приетото и неоспорено от страните заключение на вещото лице по съдебно-
счетоводна експертиза, е в размер на 1038,34 лева.
Следователно, предявеният иск с правно основание чл. 224, ал. 1 КТ се
5
явява основателен и доказан до размера от 1038,34 лева и следва да бъде
уважен.
Върху главницата, представляваща незаплатено трудово
възнаграждение, следва да се присъди и законна лихва, считано от датата на
завеждане на исковата молба в съда /16.01.2024 г./ до окончателното
изплащане на вземането.
По отношение на иска с правно основание чл. 221, ал. 1 КТ:
В тежест на ищеца е да докаже, че е работил по трудово
правоотношение с ответника за посочения в исковата молба период, че
същото е прекратено, основанието, на което е прекратено трудовото
правоотношение, срока на предизвестието и размера на последното брутно
трудово възнаграждение – база за изчисляване на обезщетението по чл. 221,
ал. 1 КТ
В тежест на ответника и при доказване на горните факти е да установи
погасяване на паричното си задължение, за което съдът, на основание чл. 146,
ал. 2 ГПК, му е указал с доклада си по делото, че не сочи доказателства.
В тежест на ответника и при доказване на горните факти е да докаже
правопогасяващи претендираното от ищеца вземане факти.
Видно от съдържанието на заповед № 96/15.11.2023 г., издадена от
работодателя ***, ЕИК ***, в същата се съдържа изрично признание,
направено от името на работодателя, че в полза на ищцата е дължимо
обезщетение по чл. 221, ал. 1 КТ. Горното представлява извънсъдебно
признание на неизгоден за страната факт, а именно, че ответникът –
работодател дължи, към датата на прекратяване на трудовото
правоотношение, в полза на ищеца, обезщетение по чл. 221, ал. 1 КТ. При
така признатия извънсъдебно от ответника неизгоден за него факт, в негова
тежест е било да докаже, при условията на пълно и главно доказване, че е
заплатил в полза на ищеца дължимото му се обезщетение по чл. 221, ал. 1 КТ.
Такова доказване не бе проведено в производството от страна на ищеца.
Същевременно от заключението на вещото лице по допуснатата,
изготвена и приета в производството съдебно-счетоводна експертиза се
установи по делото, че размерът на дължимото се в полза на ищеца
обезщетение по чл. 221, ал. 1 КТ е 5710,87 лева, както и че същото не е
заплатено в полза на ищеца.
6
Предвид гореизложеното се налага извод, че предявеният иск с правно
основание чл. 221, ал. 1 КТ за осъждането на ответното дружество да заплати
на ищеца сумата от 5710,87 лева /включващо основното възнаграждение и
допълнително възнаграждение за професионален опит/, представляваща
обезщетение за неспазено предизвестие при прекратяване на трудовия
договор, се явява основателен и доказан по основание и размер и следва да
бъде уважен.
По отношение на разноските в настоящото производство:
С оглед изхода на делото право на разноски има ищецът.
От името на ищеца своевременно е направено искане за присъждане на
разноски в настоящото производство, като същевременно са представени и
доказателства за извършването на разноски, а именно за заплатено адвокатско
възнаграждение в размер на 1570,47 лева.
Предвид горното и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ответникът ***, ЕИК
***, със седалище и адрес на управление: ****, следва да бъде осъден да
заплати в полза на ищеца А. А. Д., ЕГН **********, с адрес: ****, сумата от
1570,47 лева, представляваща разноски в производството пред СРС.
От ищеца се претендират и разноски във връзка с проведено от ищеца
производство по обезпечаване на исковете, предмет на разглеждане в
настоящото производство, а именно за сумата от 200,00 лева, представляващи
разноски в производството по изпълнително дело № 426/2024 по описа на
ЧСИ Ренета Милчева, извършени във връзка с налагане на допуснати
обезпечителни мерки.
Съгласно разясненията, дадени в т.5 от Тълкувателно решение № 6/2012
г. от 06.11.2013 г., постановено по тълк. дело № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС,
отговорността за разноски при обезпечаване на иска се реализира при
постановяване на решението (по обезпечения иск), с което се разглежда спора
по същество и съобразно неговия изход. При изложеното, именно настоящият
състав е компетентен да се произнесе по искане за присъждане на разноски
във връзка с проведено от ищеца производство за обезпечаване на иска.
Цитираното Тълкувателно решение № 6/2012 г. от 06.11.2013 г.,
постановено по тълк. дело № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС разглежда въпроса
единствено по отношение на направените в хода на съдебното производство
разноски по обезпечението на иска. Съгласно формираната съдебна практика
7
на ВКС разноски, понесени в обезпечително производство, са тези по
обезпечаване на бъдещи искове или в хода на висящо исково производство,
докато в останалата част /по налагане на допуснатите обезпечителни мерки/
това са разноски по изпълнителното производство, които следва да се съберат
чрез съдебния изпълнител след приключване на исковото производство с
влязло в сила съдебно решение и снабдяване с подлежащ на принудително
изпълнение титул /в този смисъл определение № 845 от 05.12.2011г. на ВКС
по ч. т. д. № 648/2011 г., I т. о., ТК,., определение № 876 от 02.12.2014 г. на
ВКС по ч. т. д. № 3490/2014 г., I т. о., ТК и др, както и Определение № 336 от
21.07.2016 г. на ВКС по ч. т. д. № 874/2016 г., I т. о., ТК/. Следователно,
разноски сторени в изпълнителното производство в хода на което са
наложени обезпечителните мерки, не следва да се присъждат в съдебното
производство.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът ***, ЕИК ***, със седалище
и адрес на управление: ****, следва да бъде осъден да заплати в полза на
бюджета и по сметка на Софийски районен съд, сумата от 828,47 лева,
представляваща дължими държавни такси и разноски в производството по
гр.д. № 2858/2024 г. по описа на СРС, II ГО, 160 състав.
Така мотивиран, Софийски районен съд, II ГО, 160 състав
РЕШИ:
ОСЪЖДА ***, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: **** да
заплати на А. А. Д., ЕГН **********, с адрес: ****, на основание чл. 128, т. 2
КТ, сумата от 6256,00 лева, представляваща незаплатено трудово
възнаграждение за периода 01.10.2023 г. – 15.11.2023 г., по сключен между
страните по делото трудов договор, ведно със законна лихва върху
горепосочената сума, считано от 16.01.2024 г. до окончателното изплащане на
сумата
Присъдената сума в размер на 6256,00 лева - незаплатено трудово
възнаграждение за периода 01.10.2023 г. – 15.11.2023 г., представлява
незаплатено брутно трудово възнаграждение за горепосочения период.
ОСЪЖДА ***, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: **** да
заплати на А. А. Д., ЕГН **********, с адрес: ****, на основание чл. 221, ал. 1
КТ, сумата от 5710,87 лева, представляваща обезщетение по чл. 221, ал. 1 КТ
8
за един месец /срока на предизвестието/, ведно със законна лихва върху
горепосочената сума, считано от 16.01.2024 г. до окончателното изплащане на
сумата.
ОСЪЖДА ***, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: **** да
заплати на А. А. Д., ЕГН **********, с адрес: ****, на основание чл. 224, ал. 1
КТ, сумата от 1038,34 лева, представляваща обезщетение за неизползван от
ищеца платен годишен отпуск от 4 дни, ведно със законна лихва върху
горепосочената сума, считано от 16.01.2024 г. до окончателното изплащане на
сумата.
ОСЪЖДА ***, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: **** да
заплати на А. А. Д., ЕГН **********, с адрес: ****, на основание чл. 78, ал. 1
ЗЗД, сумата от 1570,47 лева, представляваща разноски в производството пред
СРС.
ОСЪЖДА „***, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: **** да
заплати в полза на бюджета и по сметка на Софийски районен съд, на
основание чл. 78, ал. 6 ГПК, сумата от 828,47 лева, представляваща дължими
държавни такси и разноски в производството по гр.д. № 2858/2024 г. по описа
на СРС, II ГО, 160 състав.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
Препис от решението да се връчи на страните!
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9