О  К  Р  Ъ  Ж  Е  Н   С  Ъ  Д   –  Х  А  С  К  О  В  О

 

Р     Е     Ш     Е     Н     И     Е

 

№       19.V.2021 г.  гр.Хасково

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

 

                                                             Председател  :  Георги Гочев

 

Производството е по реда на Глава ХХХII, чл.365 от ГПК

 

Обстоятелства по исковата молба

 

Представена е искова молба от И.П.В., ЕГН:**********,***,съдебен адрес-*** Адвокатско дружество“Г. и М.“, Булстат *********,бул.“България“ №150 ет.2 офис 217 против Застрахователна компания „Лев Инс“ АД,ЕИК*********,гр. София, бул.“Черни връх“ №51Д за изплащане на обезщетение от 30 000 лв. за неимуществени вреди/предявени като частичен иск от 100 000 лева/ от загубата на сестра си В.П.Ф.,починала на 20.II.2017 г. в резултат на ПТП настъпило на същата дата на автомагистрала „Тракия“,ведно със законната лихва за забава върху присъдената сума от 18.Х.2020 г. до окончателното изплащане на обезщетението.

Претенцията съставлява обективно съединени осъдителни искове  с правно основание чл.432 ал.I от КЗ и чл.86 от ЗЗД вр. с чл.497от КЗ

Ищецът обосновава исковете си,като твърди,че на на 20.02.2017 г., по време на движение по Автомагистрала „Тракия", на 53 км е настъпило пътнотранспортно произшествие между лек автомобил марка „Алфа Ромео ГТ", с рег. № ** **** ** и лек автомобил марка „Опел Астра", с рег. № * **** **. Вследствие на катастрофата е починала В.П.Ф., която е пътувала в лекия автомобил марка „Опел Астра".Това ПТП сочи ищецът настъпило при следния механизъм: На 20.02.2017 г., около 14:05 часа по време иа движение по Автомагистрала „Тракия", в района на 53-ти км. в платното за движение в посока от  гр. София към гр. Пловдив, преди входа на тунел „Траянови врата", е настъпило ПТП, при което управляваното от Т.Б. МПС марка „Алфа Ромео ГТ", с рег. № ** **** **, поради движение с превишена скорост и не спазване на дистанция от движещото се пред него МПС марка „Опел Астра", с рег. № * **** **, управлявано от И.В., застига последното и го       блъска в задната му част, при което на място е загинала сестрата на ищеца - В.П.Ф., която е пътувала в МПС марка „Опел Астра" с поставен предпазен колан.

Срещу виновният за пътно-транспортното произшествие водач, Т.С.Б., било повдигнато обвинение, за което е образувано НОХД № 432/2018 г., по описа на Окръжен съд - София. По въпросното наказателно дело имало влязла в сила осъдителна Присъда № 34/04.09.2018 г., с която лицето Т.Б. е признат за виновен за извършеното от него престъпление по транспорта, за което е осъден на лишаване от свобода за срок от две години, като е лишен от право да управлява МПС за срок от две години.

Ищецът посочва,че съобразно удостоверение за съпруга и родствени връзки на И.П.В., починалата в процесното ПТП В.П.Ф., се явява негова сестра..

И.В. твърди,че сестра му В.П.Ф. е починала от съчетаната гръбначно-мозъчна травма и травмата на тазовия пръстен, довели до развитие на остра сърдечно-съдова и дихателна недостатъчност в пряка причинно-следствена връзка с травмите от пътно-транспортния инцидент.

Ищецът заявява,че всяка една смърт на близък човек се приема изключително тежко от роднините и хората, които го обичат и които са го обичали. Вследствие на смъртта на В.Ф., същият преживявал изключително тежко загубата на своята сестра - за него тя е била опора в живота, човек с когото са си помагали и подкрепяли в добри и лоши моменти. Последният е изпаднал в тежка депресия, станал е затворен и неконтактен, постоянно плачел, чувствал се безпомощен и не намирал смисъл да живее. След загубата на едва 51 годишната В.П.Ф., И.В. е останал без своята обичана сестра и животът му оттук нататък не е същият и никога няма да бъде. Както в деня на катастрофата, така и преди това, двамата са били почти винаги неразделни. Заедно са ходили на почивки, заедно са пазарували и винаги заедно са посрещали лични и семейни празници и тържества.

Ищецът посочва,че предвид особено близката привързаност между него и загиналата вследствие на процесното ПТП В.Ф. той загубил своята морална и материална опора в живота си. В тази връзка, В. попадал в кръга на лицата, очертан ТР № 1/21.06.2018 г., по ТД № 1/2016 г., по описа на ОСНГТК, които лица имат право на обезщетение за търпените от тях неимуществени вреди, вследствие причинената смърт на техен брат и/или сестра.

Видно от справката от интернет страницата на „Гаранционен Фонд", виновният за процесното ПТП водач попадал в кръга на лицата, чиято отговорност за причинени вследствие на ПТП вреди, се покрива от застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите, сключена със ЗК „Лев Инс" АД, валидна от 17.01.2017 г. до 17.01.2018 г., прекратена на 04.04.2017 г.

В изпълнение на разпоредбата на чл. 380, ал. 1 КЗ, на 17.07.2020 г. ищецът подал  застрахователна претенция адресирана до ответното дружество, с която искал по доброволен ред да му бъде определено и изплатено застрахователно обезщетение. Въпреки, че определения в чл. 496, ал. 1 КЗ три месечен срок, изтекъл на 18.10.2020 г., ответното дружество не се произнесло и не заплатило по доброволен ред обезщетение за претърпените от доверителя ми морални вреди.

Предвид гореизложеното, И.П.В. намира,че, е налице правен интерес да претендира изплащане по съдебен ред на застрахователно обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди, вследствие загубата на своята сестра В.П.Ф., настъпила в резултат на процесното ПТП, пряко от застрахователя на виновния водач, а именно „ЗК ЛЕВ ИНС" АД.

 

Ответното „Лев Инс“ АД оспорва изцяло предявената искова претенция за неимуществени вреди по основание и по размер,както и всички твърдения в исковата молба по основанието на предявената претенция за неимуществени вреди.

Ответникът сочи,че от направените чрез използване на общи оценъчни понятия твърдения, но без излагане на конкретни житейски факти не се установява, че ищецът следва да получи обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на неговата родственичка - сестра и вместо най-близките роднини на пострадалата, доколкото не се твърди относно най-близките родственици на пострадалия и лица с право на обезщетение, да са били в обтегнати отношенията с нея или особени обстоятелства да изключват правото им на обезвреда.

От фактическите твърдения на ищеца не се установява и това, че той следва да получи парична сума за обезвреда на неимуществени вреди поради възникнала особена близост с пострадалата, оправдаваща получаване на обезщетение наред с най-близките и родственици. Не се твърди ищецът, към момента на ПТП да няма собствено семейство или други родственици от най-близък родствен кръг, или поради житейски обстоятелства да са имали отношения на особена близост с пострадалата  конто да обосновават житейска връзка, различна от обичайната между брат и сестра.

Дружеството посочва,че не се твърди също така ищецът да е бил зависим изключително от грижите на пострадалата поради изключителни, различни от обичайните житейски обстоятелства -напр. заболяване или невъзможност да се грижи сам за делата си, и след смъртта на пострадалата да няма кой да полага грижи за него.

Според ответникът от представеното с исковата молба удостоверение е видно , че ищецът има свое семейство и не се твърди, че връзките с неговите ближни са прекратени.Не се твърди и настъпване на друго особено житейско обстоятелство, по причина на което ищецът и пострадалата да са имали отношения с особена връзка, различни от обичайните между брат и сестра, или да са довели до проявление на неимуществени вреди, различни от обичайните, присъщи на добри отношения в тази родствена връзка.

Така формулираните с исковата молба фактически твърдения относно основанието на исковата претенция обосновават претенция за парична сума, отколкото накърнени права на ищеца, нуждаещи се от съдебна защита.

Дружеството сочи,че ищецът не е наследник на пострадалата по права линия. От представеното удостоверение за родствени връзки е известно, че пострадалият е оставила наследници от първи ред - родители, легитимирани като лица с право на обезщетение за неимуществени вреди по реда на ППВС №4/1968г. - приложимо като материално право към момента на настъпване на процесното произшествие, който е получил такова обезщетение съответно на постановените в тези съдебни производства решения.

Застрахователят оспорва твърденията за естеството и за съществуването на описаните отношения между ищеца и пострадалото лице, за дълбока близост и подкрепа, за изключителни по интензитет и продължителност болки и страдания, както и за настъпване на неимуществени вреди, надвишаващи възприеманата по човешка презумпция обичайната реакция на скръб. Ищецът не е сред най-близкия кръг на пострадалата, като не са налице и конкретни твърдения за житейски обстоятелства, поради проявлението на които привързаността като брат и сестра да е станала толкова силна, че смъртта на пострадалата да е довела у ищеца до отрицателни изживявания, надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално присъщите за тази родствена връзка и характерните за съдържанието й отношения.

Във връзка с предходното ответникът оспорва твърденията в исковата молба, че пострадалата е била най-близкия човек на ищеца, че е получавал от нея материална и морална подкрепа, различна от тази, която обичайно съществува между родственици от този кръг, както и че отношенията му с пострадалата са били с близост, по-силна от обичайната между брат и сестра. Оспорват се и твърденията, че в причинна връзка със събитието при ищеца е настъпила социална изолация, усещане за безспокойство, подтиснатост, изострена чувствителност, ранимост и вътрешно опустошение. Оспорва и твърденията, че поради силния емоционален шок от загубата, здравословното състояние на ищеца се е влошило, както и твърденията за последваща събитието коренна промяна в живота на ищеца, конто твърдения не са подкрепени нито от посочване на конкретни житейски факти, които да им дават съдържание, нито от доказателствата по делото.

Към датата на ПТП ищецът бил пълнолетен, със завършено личностно и социално развитие, семеен, със собствен бит и личностна среда, не е живеел съвместно с пострадалата в едно домакинство, не е бил зависим от грижите на пострадалата и не е получавал по право или поради особени обстоятелства издръжка от нея.

Не били налице и обективни данни за особени обстоятелства, определящи на посочената възраст зависимост на ищеца в личностен или социален аспект от пострадалата и за наличие на връзка, различна от съдържанието, в която същата обичайно се възприема на посочената възраст. Във връзка с предходното оспорвам и твърденията за възникване на вреди, обосноваващи размера на исковата претенция.

Дружеството извежда и че не са налице данни или твърдения за юридически факти, определящи връзката между ищецът и пострадалата, които в достатъчна степен да обосновават да се направи изключение от общото правило, че се дължи обезщетение за неимуществени вреди в случай на смърт само на най-близките на починалия.

Ответникът твърди,че както е посочено в Тълкувателно решение № 1/2016г., постановено от ОСНГТК на ВКС на 21.06.2018г., материално легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък са лицата, посочени в Постановление № 4 от 1961г. и Постановление № 5 от 24.Х1.1969г на Пленума на Върховния съд. По изключение,каквото не се сочело от ищеца   друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания е справедливо да бъде обезщетено при наличие на особени житейски обстоятелства.

Въз основа на изложеното, се оспорва активната материално-правна легитимация на ищеца И.В. за предявяване на настоящата искова претенция, като се отрича ищеца да има качеството на трето увредено лице с право на обезвреда, съответно - да има материално притезание, основано на собствени права, вкл. към момента на настъпване на произшествието. Оспорвам и твърденията за възникване на вреди, обосноваващи размера на предявените искови претенции.

Застрахователното дружество оспорва и твърденията в исковата молба, че заявените нематериални вреди са настъпили изключително в причинна връзка с действията на водача на автомобил марка " Алфа Ромео ГТ" с рег. № ** **** **, поради съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалата В.П.Ф. . Било извършено нарушение на разпоредбите на Закона за движение по пътищата и Правилника за прилагането му, тъй като пострадалата е пътувала без поставен обезопасителен колан в нарушение на разпоредбата на чл. 137 А от ЗДвП, което нарушение е способствало и е причина за настъпване на травмите, обусловили възникване на летален изход.Непоставянето на обезопасителен колан довело възможен контакта с елементи от вътрешното оборудване на товарния автомобила, както и изпадането  от превозното средство на терена.При използване на предпазния колан от пострадалата, то тя не би получила травми като възникналите, а други, по - леки по медикобиологичен характер с реална възможност да бъде избегнат летален изход.

Ответникът оспорва и размерът на предявената искова претенция за неимуществени вреди, като поддържа, че същия е недължим, а отделно - прекомерен и заявен в противоречие с принципа за справедливост, прогласен в чл. 52 от ЗЗД.

Към датата на осъществяване на процесното произшествие, ищецът няма материалноправна легитимация за предявяване на настоящата искова претенция, тъй като не е сред лицата от кръга с право на обезщетение за неимуществени вреди, определен изчерпателно и ограничително с Постановление №4/68г. и Постановление 65/69г. на Пленума на ВС.

Същевременно, действащият към момента на предявяване на претенцията § 96. (1) от Преходни и заключителни разпоредби на Закон за изменение и допълнение на Кодекса за застраховането (обн., ДВ, бр. 101 от 2018 г.), в сила от 07.12.2018г., определял лимит относно претенциите на лицата по чл. 493А, ал.2 от КЗ» като: ,До влизането в сила на наредбата за утвърждаване на методиката по чл. 493а, ал, 2, обезщетението за претърпените неимуществени вреди на лицата по чл. 493а, ал. 4 се определя в размер до 5000 лв.", но под условие на установяване на особени обстоятелства по смисъла на Тълкувателно решение № 1/2016г., постановено от ОСНГТК на ВКС на 21.06,2018г.

Поради изложеното ответникът извежда,че исковата претенция е неоснователна и претендираното обезщетение е недължимо.

Съобразно действащия към момента на предявяване на исковата претенция Кодекс за застраховането, застрахователят дължи законната лихва за забава върху застрахователното обезщетение след заявяване на извънсъдебна претенция и след изтичане срока по чл. 496, ал. 1 от Кодекса за застраховането, определен от практиката на ВКС като рекламационен.Предявеният иск за изплащане на лихва за забава от датата на настъпване на процесното ПТП е изцяло неоснователен поради неоснователност на главния иск и като такъв, моля да бъде оставен без уважение.

Факти по делото

 

          С влязла в сила присъда №34/04.IХ.2018 г. постановена по НОХД№432/2018 г. Окръжен съд-София признава на основание чл. 303 от НПК Т.С.Б., роден на *** *** Загора, с ЕГН **********, с постоянен адрес ***, настоящ адрес ***, български гражданин, със средно образование, неженен, неосъждан, с месторабота ОД МВР Пловдив, на длъжност младши автоконтрольор, ЕГН ********** за виновен в това,че на 20.02.2017г., около 14.05 часа на Автомагистрала  „Тракия", в района на 53-ти километър в платното за движение в посока от гр. София към гр. Пловдив при управлението на моторно превозно средство - лек автомобил „Алфа Ромео" с ДК№ ** **** ** нарушил правилата за движение по пътищата в ЗДвП: чл. 21, ал. 2 от ЗДвП - „Когато стойността на скоростта, която не трябва да се превишава, е различна от посочената в чл. 21, ал. 1 от ЗДвП това се сигнализира с пътен знак", като в зоната на действие на пътен знак „В 26" (забранено е движението със скорост, по - висока от означената) с означение върху него „80" се е движел със скорост около 120 км/ч.; и чл. 23, ал. 1 от ЗДвП - „Водачът на пътно превозно средство е длъжен да се движи на такова разстояние от движещото се пред него друго превозно средство, че да може да избегне удряне в него, когато то намали скоростта или спре рязко"

и по непредпазливост е причинил смъртта на В.П.Ф. с ЕГН **********, като след деянието е направил всичко, зависещо от него за оказване помощ на пострадалата,поради което и на основание чл. 343 а, ал. 1, б. Б, вр. чл. 343, ал. 1,6. "В", вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 от НК и чл. 54 от НК го осъжда на наказание „Лишаване от свобода“ за срок от два години,като отглага на основание чл. 66, ал. I от НК изпълнението на наказанието за срок от четири години.

Съдът признава подсъдимият Т.С.Б., за невиновен и го оправдава по първоначалното обвинение по чл. 343, ал. 1,б. "В", вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 от НК.

          Окръжен съд-София лишава на основание чл. 343 г от НК Т.С.Б.  от право да управлява МПС за срок от две години.

          Съобразно справка от Гаранционен фонд лек автомобил „Алфа Ромео" с ДК№ ** **** ** има активна застраховка „Гражданска отговорност“ от 17.I.2017 г. до 17.I.2018 г. при „Лев Инс“ АД.

          Видно от удостоверение за родствени връзки от 13.VII.2018 г. на Община Хасково В.П.Ф. е сестра на И.П.В..

          Ищецът И.В. и поискал заплащане на обезщетение за неимуществени вреди от застрахователя „Лев Инс“ АД,претърпени от смъртта на сестра му В.Ф. в размер на 50 000 лева,което искане е връчено на адресата на 17.VII.2020 г.

Съобразно съдебно медицинската експертиза,приета по делото,В.Ф. е получила при въпросното ПТП съчетана автомобилна травма-разкъсно контузна рана на главата  в лявата тилно-теменна област,кръвонасядане на меките черепни обвивки  в дясната челно теченна област;шийна и гръдна гръбначно мозъчна травма с контузия на гръбначния стълб и отваряне на гръбначно мозъчния канал на ниво 6-7 шийни прешлени и на ниво 10-11 гръдни прешлени;многофрагментно счупване с отваряне на тазовия пръстен;кръвонасядане на меките  тъкани около счупванията;обилно кръвонасядане на меките тъкани в областта на малкия таз и ретроперитонеалното пространство,кръвонасядане на стената на пикочния мехур;кръвонасядане на кожата на корема,левия хълбок и левия крак;кръвонасядане на лявата предмишница,оток на мозъка и белите дробове.

Вещото лице Х.Е. извежда,че тези увреди са получени от пътник на задната седалка на лек автомобил,който е блъснат от зад от друг автомобил.В момента на удара тялото на Ф. се извива и едновременно с с това се отхвърля назад към облегалката на седалката.От товеа прекомерно извиване на гръбнака,същият се чупи на две места,посочени по-горе.Раната на главата  и кръвонасяданията по меките обвивки на черепа на пострадалата са получени от удара  в рамката на задното стъкло при първата фаза на травмата.При втората фаза на травмата тялото на Ф. отново пада на седалката,при което се чупи тазовия пръстен и се получават кръвонасяданията  в тъканите на таза и надкоремното пространство.Кръвонасяданията  в областта на корема и по крайниците са получени от контакт с околните части от купето на автомобила.

Вещото лице извежда,че смъртта на Ф. е настъпила от гръбначно мозъчната травма,довели до възходящ оток на мозъка  с блокиране центровете,регулиращи дишането и кръвообращението.Не се установявали травми,сочещи,че пострадала е била с поставен обезопасителен колан.Естеството на травмата,причинила смъртта е такова,че и при поставен такъв колан вероятността да се избегне смъртния изход е твърде малка. Тази травма е получена от движението на тялото назад,поради естеството на удара от другия автомобил,а предпазния колан обезопасявал тялото при движение само напред.Според Х.Е. прекъсването на гръбнака на две места,особено гръдния отдел, сочи на разлика в скоростите на ударения и удрящия автомобил повече от петдесет километра.

Съдебно техническата експертиза на вещото лице С.П. установи,че скоростта на лек автомобил „Алфа Ромео“ е била непосредствено преди произшествието около 125 км/час,а в момента на удара с лек автомобил „Опел Астра“-120 км/часТози автомобил се е движел  преди и в момента на удара с около 80 км/час. Пътното произшествие е възникнало през деня,при нормална видимост,на прав,хоризонтален,сух асфалтов участък в зоната на действие на знак „В26“ забраняващ движението с по-висока скорост от 80 км/час.

Опасната зона на спиране на лек автомобил „Алфа Ромео“ при установената скорост е 118.44 метра.Водачът на този автомобил е могъл да забележи другия автомобил „Опел Астра“ при конкретната пътна обстановка от разстояние не по-малко от 200 метра,поради което е могъл да избегне удара. Вещото лице П. извежда,че мястото на удара между двата автомобила е км 53+50,преди тунел „Траянови врата“ в посока гр.Пловдив на автомагистрала „Тракия“.Ударът между двете МПС е кос,ексцентричен,заден при контакт на предна челна дясна част на лек автомобил „Алфа Ромео“ със задна лява част лек автомобил „Опел Астра“ в процеса на движение на автомобилите в една посока-застигане.След удара двете коли са продължили движението си напред и надясно,с ротация.От техническа гледна точка причината за настъпилото ПТП е движението на лек автомобил „Алфа Ромео“ с несъобразена скорост и по-голяма от ограничението на 80 км/час,липсата на реакция или закъсняла такава от водача за постигане на безопасна дистанция на движение от другия автомобил.

Вещото лице посочва,че пострадалата е пътувала на задната седалка в дясно на лек автомобил „Опел Астра“.Това място било фабрично оборудвано с предпазен колан. При удар отзад,обезопасителните колани са неефективни.

Приетите по делото експертизи са в пълен синхрон с фактите от допустимите като доказателства по настоящото дело материали по досъдебното производство приложено по делото,и в частност с извършените огледи,съставени протоколи и свързани с тях действия на полицията.

Свидетелят Д. Д. К. установи,че познава ищеца и сестра му,тъй-като израснали заедно и били приятели.Двамата живеели в града в собствени апартаменти,но редовно били заедно в имота си в с.Сираково,грижели за възрастните си родители.Двамата си помагали при нужда,били неразделни.нямало караници и неразбирателства.След смъртта на сестра си И.В. се променил.Винаги при срещите си с него,същият след 15-20 минути започвал да говори за смъртта на сестра си,плачел.Според свидетеля преди това бил весел,златен човек,а сега сякаш бил наполовина.След случката му изпадали и зъбите.

Свидетелят Илия Янков Тилев посочи,че били много близки с В. и Ф.,били съседи в с.Сираково.Ищецът и сестра му били в много близки и добри отношения,помагали с взаимно,били неразделни.Заедно си идвали на село,грижели се за родителите си.Били най-добрите брат и сестра.През 2015 -2016 г. В. останал без работа и сестра му сериозно помагала за да се оправи.Бил много добър човек,но след смъртта на сестра си се променил,бил много зле,като се събирали,постоянно говорел за инцидента.Свидетелят посочи,че от стреса горните предни зъби запонали да му падат.

Правни съображения

 

                    Предявените осъдителни искове по 432 от Кодекса за затраховането и по чл.86 от ЗЗД вр. с чл.497 от КЗ са допустими,с участието на надлежни активно и пасивно легитимирани страни. Ответното застрахователно дружество е застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“ по отношение на процесния автомобил към времето на деликта,предизвикал настъпилото ПТП.Като застраховател по това правооношение ответното дружество е пасивно легитимирана страна по претенцията на пострадалите  лица,предвид правото им да се упражни пряк иск за понесените вреди и след осъществяване на хипотезата на чл.380 от КЗ.   

          Отговорността на застрахователя при застраховката „Гражданска отговорност“ на автомобилистите е функционална на деликтната отговорност, т.е. тя е налице дотолкова, доколкото е осъществима отговорността на деликвента, но и дотолкова, доколкото накърненото право на обезвреда на причинени вреди не е защитено с иск по чл.45 от ЗЗД против деликвента. Осигурената от закона алтернативна защита на това право - с иск по  чл.45 от ЗЗД или по КЗ, е предоставена на избор по волята на увредения, но защитеното му право и с двата иска е само едно - на обезвреда за причинени от деликвента вреди. В настоящия случай ищецът е избрал защита на накърнените  права чрез прекия иск против застрахователя.Съобразно текста увреденото лице, спрямо което застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“.     

По силата на договора за застраховка „Гражданска отговорност“, застрахователят покрива отговорността на застрахованите лица за причинените от тях имуществени или неимуществени вреди на трети лица, ако те са настъпили във връзка с притежаването и използването на МПС. За основателността на предявения иск по делото следва да бъде доказано кумулативното наличие на следните предпоставки: вреди, които стоят в причинна връзка с осъществено застрахователно събитие, наличие на застрахователен договор, по който застрахован е причинителя на вредата.

Основен елемент на непозволеното увреждане е вредата.Същата подлежи винаги на репариране, когато е в причинна връзка с противоправно и виновно деяние-да са налице и всички кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл.45 от ЗЗД, пораждащи основание за отговорност на прекия причинител спрямо увредения за обезщетяване на причинените вреди. Самият институт на непозволеното увреждане включва в своя фактически състав следните елементи: деяние/действие или бездействие/, вреда, противоправност на деянието, причинна връзка и вина. Отговорността на застрахователя при деликт е гаранционно-обезпечителна и се определя от предмета на имущественото застраховане. В съответствие с правилото на  чл.154 ал.1 от ГПК за разпределение на доказателствената тежест в процеса, в тежест на ищеца е да установи, в условията на пълно и главно доказване, противоправното действие на водача на МПС, причинените му от ПТП болки и страдания, както и връзката между тях. В тежест на ответника е да докаже твърдението си за съпричиняване на вредоносния резултат от ищеца, както и  правоизключващи и правопогасяващи възражения чрез допустимите от закона доказателствени средства.

В хода на производството безспорни обстоятелства са валидно застрахователно правоотношение с ответното застрахователно дружество, собствеността и ползването на процесния лек автомобил „Алфа Ромео“, настъпването на ПТП между него и „Опел Астра“ воден от ищеца на 20.II.2017 г. при км 53+50,преди тунел „Траянови врата“ в посока гр.Пловдив на автомагистрала „Тракия“,така и факта,че  в резултат на същото е загинала В.Ф.,сестра на ищеца И.В.,пътувала на задната дясна седалка на това МПС.

От друга страна водачът на лекия автомобил „Алфа Ромео“ Т.Б. е осъден за причиненото ПТП с подробно обсъдената по-горе и влязла в сила присъда на Окръжен съд-София.Налице е следователно хипотезата на чл.300 от ГПК.Този акт на наказателния съд обвързва настоящия съд с  разпоредените последици,правна квалификация и установени обстоятелства относно извършеното деяние, неговата противоправност и виновността на дееца Т.Б..Ето защо няма съмнение относно извършването на деянието, което в наказателен аспект съставлява описаното престъпление,а в гражданско правен смисъл-деликт и застрахователно събитие,предвид на активната застраховка „Гражданска отговорност“.Това деяние е извършено противоправно от Б., който е изцяло виновен за настъпването му,съобразно механизма и причините изведени в представената съдебно-техническа експретиза,също подробно обсъдена по-горе.Изведеното в нея съвпада изцяло с акта на наказателния съд.

На 20.II.2017 г. въпросният „Опел Астра“ е било воден от ищецът И.В.,като на задната седалка,вдясно,е стояла сестра му В.Ф. в направление гр.Пловдив от гр.София по автомагистрала „Тракия“ в дясното платно ..При км.53+50 този автомобил се е движел със скорост от 80 км/час,изцяло съобразена с изискването на пътен знак „В 26“ забраняващ движение с над 80 км/час непосредствено преди тунел „Траянови врата“. Осъщественото движение на това МПС е изцяло  в рамките на правилата за движение.На посоченото място и при тези ограничения воденият от Т.Б. лек автомобил „Алфа Ромео“ се е движил със скорост 125 км/час.При това движение същият удря  със своята предна челна дясна част задната лява част лек автомобил „Опел Астра“ в процеса на движение на автомобилите в една посока-застигане.След удара двете коли са продължили движението си напред и надясно,с ротация,като застават на пътното платно съобразно изготвената скица от вещото лице.В тази насока са и извършения оглед и съставените протоколи за него от органите на МВР.Водачът Б. е имал възможността при конкретната пътна обстановка-нормална видимост,сух асфалт,прав участък от пътя да забележи „Опел Астра“ от разстояние не по-малко от 200 метра.Независимо от високата му скорост,над допустимата такава,същият е имал техническата възможност да спре и да избегне удара,тъй-като 118.44 метра е опасната му зона за спиране.Тази опасна зона се вмества почти два пъти в изведената видимост от не по-малко от 200 метра.С това си поведение действително Т.Б. е нарушил чл. 21  ал. II от ЗДвП - „Когато стойността на скоростта, която не трябва да се превишава, е различна от посочената в чл. 21, ал. I от ЗДвП това се сигнализира с пътен знак", като в зоната на действие на пътен знак „В 26" -забранено е движението със скорост, по - висока от означената, с означение върху него „80" се е движел със значително по висока скорост от 125 км/час,в момента на удара-120 км/час,така и и чл. 23, ал. I от ЗДвП - „Водачът на пътно превозно средство е длъжен да се движи на такова разстояние от движещото се пред него друго превозно средство, че да може да избегне удряне в него, когато то намали скоростта или спре рязко".Следва да се има предвид,че  водачът на „Опел Астра“ нито е намалил скоростта или е спирал рязко.

Ето защо се налага извода,че действително процесното ПТП и настъпилите вредоносни резултати са пряка последица и са генерирани единствено от поведението на Т.Б..В каузалната верига,довела до смъртта на В.Ф. няма други фактори извън действията на Б.. При изпълнение и от същия на изискванията на закона,обсъдени по-горе,не би се стигнало  категорично да настъпване на процесното ПТП и до последиците от същото.

В.Ф. е починала именно от настъпилите телесни увреди,предизвикани от удара отзад,като водещите за това са двете гръбначно мозъчни травми - шийна и гръдна гръбначно мозъчна травма с контузия на гръбначния стълб и отваряне на гръбначно мозъчния канал на ниво 6-7 шийни прешлени и на ниво 10-11 гръдни прешлени довели до възходящ оток на мозъка  с блокиране центровете,регулиращи дишането и кръвообращението.В тази насока възражението на застрахователят,че Ф. е част от каузалната поредица,довела до смъртта й,тъй-като пътувала без поставен обезопасителен колан,        е неоснователно.При удар отзад,какъвто е процесния,предпазния колан не изпълнява своите функции.Задачата на това средство за защита на пътниците е да ги придържа към седалката при челни и коси странични удари,при което механизмите му на обтягане се активират и тялото на пътуващия остава на седалката. В процесния случай обаче ударът е изключително силен,отзад,при което тялото на пътника изпитва сила на натиск обратна на действието на предпазния колан.Ударът е с разлика в скоростите на ударения и удрящия автомобил от около 50 км/час.Тази сила и посока на удара е предизвикала и двете контузии по гръбнака на Ф.,довели до смъртта й.И двете вещи лица изрично посочват,че при такъв механизъм на ПТП обезопасителните колани не функционират.

Пряката и непосредствена последица от въпросното ПТП са настъпилите неимуществени вреди за ищеца,който е брат на загиналата В.Ф..Относно интензитета и естеството на  неимуществените вреди ищецът ангажира  разпитаните по делото свидетели.Смъртта на Ф. е неочаквана и непредвидима за ищеца.Двамата са били винаги,трайно и продължително в близки  и силно емоционални отношения,изпълнени със съдържание от ежедневното си общуване,помагане,взаимно разбирателство и споделяне на радости и неволи.Връзката между брата и сестрата е била интензивна и изцяло в положителен аспект, протичала е без конфликти. Същите са живеели в  жилищата си в гр.Хасково,като често ходели заедно,почти всяка събота и неделя в имота си в с.Сираково,грижели се за същия и за възрастните си родители.Впрочем и процесното ПТП е станало след като двамата са карали баща си на лечения в гр.София.Тези отношения са прекъснати от настъпилата смърт на Ф..Безспорно е , че ищецът е изгубил изведнъж и неочаквано всички положителни емоции и ползи от това общуване с починалата си сестра ,изгубил взаимната подкрепа,близостта си с него,поради което и е преживял нелеко смъртта й,затворил се в себе си,непрекъснато говорел за това,често и плачел.  Следователно И.В. е създал трайна и дълбока емоционална връзка със сестра си и търпи от смъртта й продължителни болки и страдания, които е справедливо да бъдат обезщетени в настоящия процес.По делото са доказани особено близката връзка между двамата и действително претърпените от ищеца неимуществени вреди от смъртта на В.Ф.. Действително този случай се обхваща от Тълкувателно решение № 1 от 21.06.2018 г. на ВКС по т. д. № 1/2016 г., ОСНГТК,тъй-като се изведоха такива житейски обстоятелства и ситуации,които са обусловили между починалия и ищеца да е налична особена близост, оправдаваща получаването на обезщетение за действително претърпени неимуществени вреди.

Като общо правило връзките между близките родственици се характеризират с взаимна обич, морална подкрепа, духовна и емоционална близост. По делото се доказа,че между двамата привързаността е  била толкова силна,по-силна от обикновената такава, че смъртта на Ф., е причинила на ищеца морални болки и страдания, надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално присъщите за такъв случай.Следва да се има предвид и че е безспорно,че В. е присъствал и на самата смърт на сестра си.Поради това по делото се явява  справедливо да се признае субективно право на обезщетение за неимуществени вреди на ищеца.

Предвид на изложеното и като съобрази интензитета и придължителността на неимуществените вреди в конкретния момент от живота на пострадалия ,съдът намира,че в режима на чл.52 от ЗЗД адекватното и пълно обезщетение възлиза на 15 000 лв. Този размер на обезщетението според съда изпълнява изцяло принципа на справедливостта в конкретния случай и се явява съразмерен относимо действително установените вреди, претърпени от пострадалото лице от смъртта на брат му и съставлява точно мерило за оценка на действителната загуба,формирана от степента на интензивност на взаимна обич, морална подкрепа, духовна и емоционална близост над обикновените такива за двама братя.

 При съобразяване с установеното за претърпените неимуществени вреди следва да се изплатят 15 000 лв.,като иска се отхвърли до пълния предявен размер от 30 000 лв. предявен като частичен от 100 000 лв.

Възражението от страна на ответника,че при определяне на размера на обезщетението,съдът следва да се съобрази с §96 от ПЗРКЗ е несъстоятелно. Тази норма не касае дейността на съда при определяне размера на обезщетенията,настъпили от деликти в режима на пряк иск към застрахователя.Нормата адресира лимити за други субекти и органи,които не са задължителни за съда и за производства,които стоят извън исковото.Тази норма противоречи и на правилата на справедливостта,като основен водещ принцип при прилагането на закона.

Следва да се има предвид и че съгласно тази разпоредба, до влизането в сила на наредбата за утвърждаване на методиката по чл. 493а, ал. 2, обезщетението за претърпените неимуществени вреди на лицата по чл. 493а, ал. 4 /разширения кръг лица/ се определя в размер до 5 000 лева, като е придадено обратно действие  на разпоредбата за съдебните искове, предявени след 21.06.2018 г.

Нормата  на § 96 ал. I от ПЗР на ЗИДКЗ  е неприложима по настоящото дело.Тази разпоредба има отношение към застрахователни събития, попадащи в приложното поле на новия КЗ, в сила от 01.01.2016 година.  Застраховката  „Гражданска отговорност“ за  автомобила, с който е причинено процесното ПТП, е сключена на през 2014 г., т.е. съгласно § 22 от ПЗР на КЗ, за застрахователните договори, сключени преди влизане  в сила на новия КЗ, какъвто е и процесния, се прилага част Четвърта от отменения КЗ /отм. ДВ бр. 102 от 29.12.2015 година/, освен ако страните договорят друго след влизане в сила на новия КЗ, за което данни липсват, както вече по-горе се посочи. При определяне размера на дължимото застрахователно обезщетение са приложими единствено нормите на част четвърта от КЗ /отм./. Лимитите на застрахователна отговорност по задължителната застраховка "Гражданска отговорност на автомобилистите"  към момента на настъпване  на процесното застрахователно събитие, определени по чл. 266 КЗ /отм./, вр. § 27 ПЗР на КЗ са 1 000 000 лв. при едно пострадало лице и 5 000 000 лв. при две и повече пострадали лица, а след 11.VI.2012 година – 2 000 000 лв. за всяко събитие при едно пострадало лице и 10 000 000 лв. за всяко събитие при две и повече пострадали лица. Тези лимити представляват обективен критерий за социално-икономическите условия в страната и следва да бъдат съобразявани при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди по справедливост съгласно чл. 52 от ЗЗД.

Дори и илюстративно да се приеме за приложима и към настоящия спор, иницииран след 21.VI.2018г., разпоредбата на § 96, ал. 1 от ПЗР на ЗИД на КЗ /ДВ, бр. 101 от 2018 г./ не може да ограничи съда при определяне на размер обезщетението, който да присъди.

В  чл. 3, § 1 от Директива 72/166/ЕИО и чл. 1, параграф 2 от  втората Директива 84/5/ЕИО, кодифицирана с Директива 2009/103/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 16.09.2009 година относно застраховката „Гражданска отговорност“,  при използването на моторни превозни средства и за контрол върху задължението за сключване на такава застраховка, са посочени минималните застрахователни суми по задължителната застраховка „Гражданска отговорност“.  В чл. 9, ал. 1 от Директива 2009/103/ЕО са предвидени минимални застрахователни суми в случай на телесно увреждане  в размер на 1 000 000 евро за един пострадал или 5 000 000 евро за събитие, независимо от броя на пострадалите. Същите са и лимитите, посочени в чл. 1, § 2 от предходната директива – 84/5/ЕИО. Посочените в  директивите лимити за минималните застрахователни суми за неимуществени и имуществени вреди вследствие на телесно увреждане или смърт са транспонирани в националното ни право – чл. 266 от КЗ /отм./ и чл. 492 от сега действащия КЗ. Не е предвидена възможност за установяване на максимален размер на обезщетението за неимуществени вреди на пострадало лице и не е установен такъв размер, поради което § 96, ал. 1 от ПЗР на ЗИДКЗ/ДВ бр. 101 от 2018 година/  не е в съответствие с общностното право. Директивата, като източник на вторичното Правото на ЕС няма пряко приложение във вътрешните отношения и не съдържа пряка уредба на правните отношения, а нейн адресат са държавите-членки, които трябва да ги транспонират в националното си законодателство. При определени предпоставки обаче е допустимо изключение от този принцип, които предпоставки СЕС е извел в своята практика, а именно: директивата да не е транспонирана или да е транспонирана неточно, частично или неправилно; съответните й разпоредби, подлежащи на пряко прилагане, да са повелителни, ясни и точни и да предоставят права на отделни субекти, противопоставими на държавата-членка, неин орган или организация, намираща се под юрисдикцията или контрола на тази държава или притежаващи особени правомощия, които надхвърлят правомощията, характерни за отношенията между частни лица. Уредбата  на лимитите на застрахователните суми  по застраховка „Гражданска отговорност“, съдържаща се в  цитираните по-горе разпоредби на Директива 84/5/ЕИО, кодифицирана с Директива 2009/103/ЕО отговоря на всички посочени изисквания. Те са повелителни, достатъчно ясни и точни, поради което имат директен ефект, в горните хипотези – директивата да не е транспонирана или да е транспонирана неточно, частично или неправилно. В тази връзка нормата на § 96 ал. 1 от ПЗР на ЗИДКЗ /ДВ бр. 101 от 2018 год./ следва да бъде тълкувана в светлината на чл. 9, § 1 от Директива 2009/103/ЕО и настоящият състав на Окръжен съд – Хасково намира, че тази норма на директивата е неправилно транспонирана в националното законодателство, поради което не би я прилагал § 96 ал. 1 от ПЗР на ЗИДКЗ /ДВ бр. 101 от 2018 год./.

Аргумент в тази насока, съдът намира и в Решение на Съда на ЕС от 24.10.2013г. по делото Vitālijs Drozdovs срещу Baltikums AAS (C – 277/12), като съобразно застъпеното в доктрината становище, съдебната практика на СЕС (преди СЕО) е източник на Правото на ЕС, което от своя страна има директна приложимост и примат над българското законодателство. Съдът в Люксембург, по отправеното преюдициално запитване приема, че чл. 3,§ 1 от Директива 72/166 и чл.1, § 1 и 2 от Втора директива 84/5 трябва да се тълкуват в смисъл, че не се допуска национална правна уредба, съгласно която задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ при използването на моторни превозни средства  покрива обезщетението за неимуществени вреди, дължимо съгласно националната правна уредба на гражданската отговорност за смъртта на близки членове на семейството, настъпила при пътнотранспортно произшествие, само до определена максимална сума, която е по-малка от посочените в чл. 1, § 2 от Втора директива 84/5.

Предвид гореизложено размерът на обезщетението за неимуществени вреди на ищеца следва да бъде определено не в границите, установени от § 96, ал. 1 от ПЗР на ЗИДКЗ / ДВ бр. 101/2018 година/, а  по справедливост съобразно принципа на справедливост по чл. 52 от ЗЗД,  при отчитане на установените обективни факти и обстоятелства по конкретното дело,  икономическото положение в страната и нормативно определените рамки, но в лимитите на чл. 266 КЗ /отм./, към които препраща § 27 от ПЗР на сега действащия КЗ, като в този смисъл е Решение № 194/14.06.2019г., постановено от Апелативен съд – Пловдив по в.т.д. № 231/2019г.

Ограниченията в лимита на отговорност на застраховаеля до определен максимален праг за компенсиране на емоционални страдания е в пряко противоречие европейското право-чл.1 ал.IV  от Втора директива 84/5/ЕИО,противоречи на принципа на пропорционалност в тесен смисъл,тъй-като намесата на законодателя в случая не е подходяща.

Такива лимити противоречат и на чл.1 на първия допълнителен протокол на Европейската конвенция за правата на човека.Подобни разпоредби от законодателството драстично ограничават правото на обезщетение на пострадалите лица,поради което са несъвместими с визираните международни актове.Тези ограничения неоправдано лишават от имущество пострадалите лица,без да са налице обективи основания за обществена полза или каквато и да е друга полза от тях,поради което са и в пряка колизия с целта на чл.1 от Първия допълнителен протокол на ЕКПЧ а именно защита на собствеността.

Съобразно чл.14 от Международния пакт за граждански политичеки права страните в процеса са равни и следва да се третират еднакво от съда и законите,поради което разпоредби,с които се признава в полза на един субект изгодно третиране и поставянето му в по-благоприятно положение в сравнение с насрещната страна по дело,са невалидни.Именно такова неравноправно отношение е заложено и в установения лимит за обезщета на неимуществени вреди при смърт на близък.

Поради изложеното и това отправено възражение от страна на ответника е неоснователно.

Върху присъдената сума от 15 000 лева като обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди ще следва да се присъди и поисканата от него лихва в режима на чл.497 ал.I т.2 от КЗ вр. с чл.496 ал.I от КЗ от 18.Х.2020 г. до окончателното изплащане на обезщетението  .

Ще следва на адвокатско дружество „Г. и М.“ Булстат ********* предвид чл.78 от ГПК и изхода от производството да се осъди застрахователят да заплати сумата от 980 лева на основание чл.38 ал.I т.2 от ЗА и чл.7 ал.II т.4 НМРАВ №1/2004 г.

„Лев Инс“ АД,ЕИК*********,гр. София, бул.“Черни връх“ №51Д трябва за заплати на държавата такса в размер на 600 лева върху уважения размер на предявените претенции.

 

Ответното сружество отправя с отговора на исковата молба искане за изплащане на разноски по делото.В хода на производството са направени разноски от ответното дружество в размер на 800 лв. за двете приети по делото съдебно медицинска и съдебно техническа експертизи. Ищецът по делото не е освободен от направените разноски от ответната страна в процеса при постановен негативен него резултат,поради което следва да поеме съразмерно разноските на застрахователя,направени пред съда.В случая ищецът е освободен от държавни такси и разноски,само при иницииране на производства при които плащането има фискално естество и от разноски в рамките на делото дължими по инициирани от него доказателствени искания.Направените от ответната страна разноски обаче не се включват в това освобождаване и се дължи репарация съразмерно на изхода от процеса.В случая ответното дружество е направило 800 лева разноски за вещи лица ,които съобразно изхода от делото ищецът следва да заплати  в размер от 400 лв.Ответната страна не представя доказателства за направени разходи за процесуално представителство.

Водим от изложеното Окръжен съд-Хасково

 

 

Р  Е  Ш  И

 

 

        ОСЪЖДА Застрахователно дружество „Лев Инс“ АД, ЕИК*********,гр. София, бул.“Черни връх“ №51Д да заплати на И.П.В., ЕГН:**********,***,съдебен адрес-*** Адвокатско дружество “Г. и М.“, Булстат *********,гр.Хасково,бул.“България“ №150 ет.2 офис 217 сумата от 15 000-петнадесет хиляди лева обезщетение за претърпените неимуществени вреди от смъртта на сестра му В.П.Ф.,починала на 20.II.2017 г. в резултат на ПТП настъпило на същата дата на автомагистрала „Тракия“ в района на 53-ти километър в платното за движение в посока от гр. София към гр. Пловдив,предизвикано от управлението на моторно превозно средство - лек автомобил „Алфа Ромео" с ДК№ ** **** ** в нарушение на правилата за движение,застраховано при ответника,за което има влязла в сила присъда №34/04.IХ.2018 г. постановена по НОХД№432/2018 г. Окръжен съд-София,ведно със законната лихва за забава върху присъдената сума от 18.Х.2020 г. до окончателното изплащане на обезщетението.

        ОТХВЪРЛЯ като неоснователен и недоказан предявеният от И.П.В., ЕГН:**********,*** иск против Застрахователно дружество „Лев Инс“ АД, ЕИК*********,гр. София, бул.“Черни връх“ №51Д за горницата над присъдения размер от 15 000 лева до пълния предявен размер от 30 000 лв./предявен като частичен от 100 000 лева/ за обезщетение от настъпилата смърт на сестра му В.П.Ф.,починала на 20.II.2017 г. в резултат на ПТП настъпило на същата дата на автомагистрала „Тракия“ в района на 53-ти километър в платното за движение в посока от гр. София към гр. Пловдив,предизвикано от управлението на моторно превозно средство - лек автомобил „Алфа Ромео" с ДК№ ** **** ** в нарушение на правилата за движение,застраховано при ответника,за което има влязла в сила присъда №34/04.IХ.2018 г. постановена по НОХД№432/2018 г. Окръжен съд-София

ОСЪЖДА Застрахователно дружество „Лев Инс“ АД, ЕИК*********,гр. София, бул.“Черни връх“ №51Д да заплати на Държавата по сметка на съда сумата от 600 лева държавна такса.

ОСЪЖДА Застрахователно дружество „Лев Инс“ АД, ЕИК*********,гр. София, бул.“Черни връх“ №51Д да заплати на Адвокатско дружество “Г. и М.“, Булстат *********,гр.Хасково,бул.“България“ №150 ет.2 офис 217  сумата от 980 лв. възнаграждение за процесуалното представителство на ищеца И.П.В. по делото по чл.38А от Закона за адвокатурата.

ОСЪЖДА И.П.В., ЕГН:**********,*** да заплати на Застрахователно дружество „Лев Инс“ АД, ЕИК*********,гр. София, бул.“Черни връх“ №51Д сумата от 400 лева разноски по делото.

РЕШЕНИЕТО  подлежи на обжалване по въззивен ред пред Апелативен съд-Пловдив в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

 

 

 

 

Съдия :