Решение по дело №2229/2021 на Районен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 261382/20.4.2021 г. , гр.Варна

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ХІ състав в публично заседание на 08.04.2021 г., в състав:

      

             РАЙОНЕН СЪДИЯ: МИРОСЛАВА ДАНЕВА

          

при секретаря Й.Трендафилова като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 2229  по описа за 2021 год., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството по делото е с правно основание чл.344 ал.1 т. 1,2 и 3 вр.чл.225 от КТ.

 

Производството по делото е образувано по повод предявени от ищцата М.П.Д. ЕГН **********, с адрес: *** срещу ответника IV-та Езикова гимназия „Фредерик Жолио - Кюри“, с адрес: град Варна, спирка „Почивка“, ул. „Д-р Василаки Пападополу“, представлявано от Директора В.Т., съединени в условията на първоначално обективно кумулативно съединяване на следните искове:

1/ конститутивен иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ за признаване на уволнението й за незаконосъобразно и отмяна на Заповед № 616/08.01.2021 г. на Директора на IV Езикова гимназия „Фредерик Жолио - Кюри“, с която на основание чл. 330, ал.2 т.10 от КТ е прекратено трудовото правоотношение между страните;

2/ конститутивен иск с правно основание чл.344 ал.1 т.2 от КТ за възстановяване на ищцата на заеманата от нея преди уволнението длъжност –„ Старши учител“ при ответника;

3/ осъдителен иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 вр. чл. 225, ал. 1 от КТ за осъждане на ответното дружество да й заплати сумата от 7164,00 лв., представляваща обезщетение за времето, през което ищцата  е останала без работа, поради незаконното уволнение за периода от 11.01.2021 г.  до 11.07.2021 г.

Претендира се присъждане на направените по делото разноски.

Ищцата основава исковата си претенция на следните фактически твърдения, обективирани в обстоятелствената част на исковата молба:

Твърди се,че в периода от 15.09.2010 г. до 08.01.2021 г. между страните е съществувало трудово правоотношение, по силата на което ищцата е заемала длъжността „Старши учител“ при ответника. Същото било прекратено със Заповед № 616/08.01.2021 г. на Директора на IV Езикова гимназия „Фредерик Жолио - Кюри“, на основание чл. 330, ал. 1, т. 10 КТ – поради наличие на влязъл в сила съдебен акт за извършено от ищцата умишлено престъпление от общ характер, независимо от реабилитацията, като посочените обстоятелства станали известни на работодателя по повод на Жалба вх. № АСД-09-4075/17.11.2020 г.

Ищцата счита, че процесната заповед е издадена в противоречие с материалния закон и при съществени процесуални нарушения, като се сочат пороци на същата.

Заявява се, че не е налице соченото в заповедта основание на чл. 330, ал. 1, т. 10 КТ, въпреки наличието на споразумение за прекратяване на наказателното производство от 23.06.2013 г. по НОХД № 733/2013 г. по описа на Окръжен съд – Варна, съгласно което ищцата е призната за виновна в извършване на престъпление по чл. 256, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1, вр. чл. 20, вр. чл. 18 НК и на същата е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от една година, чието изтърпяване било отложено с изпитателен срок от три години.

Излага се, че определеният от съда изпитателен срок е изтекъл на 24.06.2016 г., тоест преди влизане в сила на Закона за предучилищното и училищното образование /обн. ДВ бр. 79/2015 г., в сила от 01.08.2016 г./, като през същия срок ищцата не е извършвала друго умишлено престъпление от общ характер и е реабилитирана по право.

Ищцата твърди, че към момента на издаване на процесната заповед е настъпила и абсолютната реабилитация по чл.88а съгласно Наказателния кодекс, поради което и не е налице соченото в заповедта основание за прекратяване на трудовото й правоотношение.

Заявено е на следващо място нарушение на разпоредбата на чл. 8 от Кодекса на труда, доколкото тази разпоредба не допуска извършване на уволнение на основание чл.330 ал.2 т.10 от КТ при липсата на предпоставки за това-наличие на абсолютна реабилитация.

С оглед на изложеното , ищцата сезира съда с искане да уважи предявената искова претенция, като моли ответникът да бъде осъден да заплати направените по делото разноски.

Ответната страна  IV-та Езикова гимназия „Фредерик Жолио - Кюри“, с адрес: град Варна, спирка „Почивка“, ул. „Д-р Василаки Пападополу“, представлявано от Директора В.Т., в срока по чл. 131 от ГПК, е депозирала отговор на исковата молба , в който се излагат твърдения за  допустимост , но неоснователност на предявената исковата претенци.

Не се оспорват следните обстоятелства: че към 08.01.2021 г. ищцата е заемала длъжността „Старши учител“ при ответника, че трудовото й правоотношение е прекратено с оспорената Заповед № 616/08.01.2021 г. на Директора на IV Езикова гимназия „Фредерик Жолио - Кюри“, на основание чл. 330, ал. 1, т. 10 КТ, че със споразумение за прекратяване на наказателното производство от 23.06.2013 г. по НОХД № 733/2013 г. по описа на Окръжен съд – Варна ищцата е призната за виновна в извършване на престъпление по чл. 256, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1, вр. чл. 20, вр. чл. 18 НК и на същата е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от една година, чието изтърпяване било отложено с изпитателен срок от три години, че реабилитацията по право на ищцата по чл.86 ал.1 т.1 от НК е настъпила на 24.06.2016 г.

Оспорват се твърденията в исковата молба, че към датата на издаване на оспорваната заповед била настъпила абсолютната реабилитация на ищцата по чл. 88а от НК, че настъпилата реабилитация по право на ищцата преди влизане в сила на разпоредбата на чл. 215, ал. 1, т. 1 ЗПУО изключва приложението на тази разпоредба, че общият размер на брутното трудово възнаграждение на ищцата за периода от 11.01.2021 г.  до 11.07.2021 г. възлиза на сумата от 7164 лева, претендирани преди изменението на иска, съответно че ответникът дължи обезщетение в този размер преди 11.07.2021 г.

Ответникът твърди, че с Трудов договор № РД-10-0001/15.09.2010 г. ищцата е била назначена по трудово правоотношение при ответника на длъжност учител по испански език, като посоченият договор бил изменян през години по отношение на заеманата длъжност и трудовото възнаграждение на ищцата. Сочи, че по повод на Жалба вх. № АСД-09-4075/17.11.2020 г. ръководството узнало за постановения по отношение на ищцата съдебен акт по НОХД № 733/2013 г. по описа на Окръжен съд – Варна, като в Писмо № 0601-2314/16.12.2020 г. на Заместник – министъра на образованието било застъпено, че разпоредбата на чл. 215, ал. 1, т. 1 ЗПУО, вр. пар. 33, т. 3 от ПЗР на ЗПУО има „незабавно действие“ и се прилага и за заварени трудови правоотношения, поради което поражда задължение за работодателя за прекрати същите и то незабавно. В посоченото писмо било прието, че задължението на работодателя за прекратяване търпи ограничение по отношение на педагогически специалисти, за които е настъпила пълна /абсолютна/ реабилитация.

Изложени са съображения, че момента на настъпване на реабилитация по право по отношение на ищцата е без правно значение за приложението на чл. 215, ал. 1, т. 1 ЗПУО, както и че към момента на издаване на процесната заповед не е настъпила абсолютна реабилитация на ищцата по чл. 88а НК.

По изложените аргументи по същество се моли да се отхвърли предявената искова претенция , като неоснователна.

В постъпила молба от ищцовата страна с  вх. № 281887 от 05.04.2021г. от ищеца, се моли да се допусне изменение на предявения иск за заплащане на обезщетение на основание чл. 225, ал. 1 от Кодекса на труда за времето, през което ищецът е останал без работа поради незаконното уволнение чрез неговото намаляване от първоначално предявената претенция в размер на 7164.00 лв. за периода от 11.01.2021 г. до 11.07.2021 г. на сумата 4154.07 лв. /съответно за м. 01.2021 г. - 1026.30 лв.; за м. 02.2021 г. - 1368.40 лв., за м. 03.2021 г. - 1368.40 лв., за м. 04.2021 г. - 390.97 лв., изчислена на базата на последното брутно трудово възнаграждение, получено през м. 12.2020 г. в размер на 1368.40 лв., като за разликата над тази сума до първоначално претендираното обезщетение в размер на 7164.00 лв. за шестмесечния период се оттегля предявения иск с правно основание чл. 225, ал. 1 от Кодекса на труда. С определение , постановено в открито съдебно заседание , проведено на 08.04.2021г., е допуснато изменение на предявения иск с правно основание чл. 225, ал. 1 от КТ , посредством намаление на размера на същия, като същият да се счита предявен за сумата от 4154,07 лв. , на основание чл.214 от ГПК, както е посочено в молба № 281887 от 05.04.2021 г.

Ответната страна изразява становище, че спорът е правен, а не фактически и се свежда до приложението на чл. 215, ал. 1, т. 1 от Закона за предучилищното и училищното образование и до приложението на института за реабилитация, поради което моли да се отхвърлят предявените искове.

СЪДЪТ, след като взе предвид представените по делото доказателства – по отделно и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, намира за установено следното от фактическа страна:

Не се спори по делото, че страните са били в трудово правоотношение, възникнало на 15.09.2010 г. по силата на сключен Трудов договор № РД-10-0001/15.09.2010 г., приобщен към доказаталствения материал, като ищцата е назначена на длъжността „учител по испански език“.

Видно от приобщения по делото Съдебен протокол от проведено на 24.06.2013г. открито съдебно заседание по НОХД № 733/2013 г. по описа на Окръжен съд-гр.Варна,  е одобрено споразумение за прекратяване на наказателното производство по НОХД № 733 по описа на ВОС за 2013 год. , по силата на което е  прието за безспорно и категорично установено от фактическа страна, че обв. М.П.Д.  в периода 14.04.2010 год. -14.07.2010 год., в гр. Разград и в гр. Варна, в условията на продължавано престъпление, в съучастие като съизвършител с Петя Иванова Драмова, в качеството си на управляващ и представляващ «Галапарк» ООД, чрез използване на документи с невярно съдържание: Справка-декларация по ЗДДС от 12.04.2010 год. с вх. № 17000964049/14.04.2010г. за данъчен период 01.03.2010 год. -31.03.2010 год., фактура № 1/10.03.2010 год. издадена от ЕТ Тери-05-Славчо Славов", фактура № 88142/30.03.2010 год. издадена от "Шенкер" ЕООД, Справка - декларация по ЗДДС от 13.07.2010 год. с вх. № 1421540/14.07.2010 год. за данъчен период 01.06.2010 год. -30.06.2010 год., фактури № 4/01.06.2010 год. и № 6/Т6.06.201 Огод. издадени от ЕТ "Гери-05-Славчо Славов"; фактура № **********/27.05.2010 г. издадена от "Памела" ЕООД фактура № **********/01.06.2010 г. издадена от "Агротрейд" ООД и фактура № 95261/30.06.2010г. издадена от "Шенкер" ООД, направила опит да получи от държавния бюджет под формата на ДДС за възстановяване неследваща се парична сума в размер на 128 903.71 лв./ сто двадесет и осем хиляди, деветстотин и три лева и седемдесет и една ст./, представляваща особено големи размери, като деянието е останало недовършено поради независещи от дееца причини - престъпление по чл. 256 ал. 2 вр. ал.1 вр. чл. 26 ал.1 вр. чл, 20 ал.2 вр. чл. 18 ал.1 от НК.  Посочено е , че деянието е извършено при форма на вината пряк умисъл.

Представена е жалба вх. № АСД-4075/17.11.2020 г., депозирана от лицето М.Д.К.А.Р.до ІV Езикова гимназия„Фредерик Жолио - Кюри“  , с копие до Министерството на образованието , при твърдения относно незаконно заемана длъжност от М.П.Д. като учител в ІV Езикова гимназия„Фредерик Жолио - Кюри“.

Представено е Становище изх. № 0601-2314/16.12.2020 г. на Зам.-министъра на образованието и науката до Директора на IV Езикова гимназия „Фредерик Жолио - Кюри“ относно приложението на чл. 215, ал. 1, т. 1 от Закона за предучилищното и училищното образование и чл. 330, ал. 2, т. 10 от Кодекса на труда, съгласно което работодателят не разполага с правото (и задължението) да прекрати без предизвестие., трудовото правоотношение , когато по отношение на педагогическия специалист е настъпила абсолютната реабилитация по чл. 88а от НК.

Със Заповед № РД 08-389/17.11.2020г. на Директора на IV Езикова гимназия „Фредерик Жолио - Кюри“ , е задължена ищцата М.П.Д., старши учител по испански език, да представи във възможно най-кратък срок актуално свидетелство за съдимост.

Видно от приетото свидетелство за съдимост рег. № 27607/24.11.2020г., ищцата М.П.Д.  не е осъждана.

Не се оспорва между страните обстоятелството,че със Заповед № 616/08.01.2021 г. на Директора на IV Езикова гимназия „Фредерик Жолио - Кюри“ е прекратено трудовото правоотношение на ищцата М.П.Д.  , считано от 11.01.2021г. , поради наличие на присъда на педагогически специалист за умишлено престъпление от общ характер с влязъл в сила съдебен акт, независимо от реабилитацията, станала известна на работодателя с жалба с Вх № АСД-09-4075/17.11.2020 г., в изпълнение на чл.215, ал.1, т.1 от Закона за предучилищното и училищно образование и във връзка със становище на МОН № 0601-2314/16.12.2020 г. с вх. № А СД - 09-4454/05.01.2021 г. относно прекратяване на трудовото правоотношение с педагогически специалист на основание чл.330, ал.2, т.10 от КТ, във връзка с § 33, т.3 от ПЗР на ЗПУО. Заповедта е връчена на служителя на 08.01.2021 г.

Съдът е приел за безспорно установени и ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства: че към 08.01.2021 г. ищцата М.П.Д.  е заемала длъжността „Старши учител“ при ответника, че трудовото й правоотношение е прекратено с оспорената Заповед № 616/08.01.2021 г. на Директора на IV Езикова гимназия „Фредерик Жолио - Кюри“, на основание чл. 330, ал. 1, т. 10 КТ, че със споразумение за прекратяване на наказателното производство от 23.06.2013 г. по НОХД № 733/2013 г. по описа на Окръжен съд – Варна ищцата е призната за виновна в извършване на престъпление по чл. 256, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1, вр. чл. 20, вр. чл. 18 НК и на същата е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от една година, чието изтърпяване било отложено с изпитателен срок от три години, че реабилитацията по право на ищцата е настъпила на 24.06.2016 г.

Видно от приетия заверен за вярност препис от регистрационна карта в Дирекция „Бюро по труда“ – Варна на ищцата  М.П.Д., последната   е регистрирана като безработна на 18.01.2021г., като е предприета среща на 04.02.2021г. и е определен срок за изпълние на 06.042021г.

Представена е справка за актуалното състояние на трудовите договори от 05.04.2021г. на ищцата М.П.Д.  , от която се установява, че ищцата няма сключен последващ трудов договор след прекратяване на трудовото й правоотношение с ответника на 11.01.2021г.

Приет по делото е  фиш за трудово възнаграждение на ищцата за м. декември 2020 г.

Приобщен към доказателствения материал заверен за вярност препис от  трудовото досие на ищцата М.П.Д. .

Предвид така установеното от фактическа страна, СЪДЪТ възприе следните изводи от правна страна:

Съдът намира производството по предявените искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, 2 и т.3 от КТ за процесуално допустимо. Исковата молба е депозирана в съда на 15.02.2021 г. Съгласно разпоредбата на чл.358, ал.1, т.2 от КТ исковете за отмяна на уволнение се подават в двумесечен срок от деня на прекратяването на трудовото правоотношение, което в настоящия случай е станало с връването на заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение на 08.01.2021г., следователно исковата молба се явява подадена в срок и съдът дължи произнасяне по същество на спора досежно законосъобразността на уволнението.

В заповедта за уволнение като основание за прекратяване на трудовото правоотношение на ищцата е посочено наличие на присъда на педагогически специалист за умишлено престъпление от общ характер с влязъл в сила съдебен акт, независимо от реабилитацията, на основание чл.330, ал.2, т.10 от КТ.

Спорният предмет на настоящото производство се свежда до приложението на разпоредбата на чл.330, ал.2, т.10 от КТ в конкретния случай  , т.е. в настоящия случай е налице правен спор, а не фактически.

За да бъде валидно упражнено потестативното право на работодателя да прекрати едностранно трудовото правоотношение с работника или служителя на основание чл.330, ал.2, т.10 от КТ е необходимо същото да е облечено във вида на законосъобрана заповед за прекратяване на правоотношението, като са налице кумулативните  законови предпоставки.

Съгласно разпоредбата на чл.330, ал.2, т.10 от КТ (нова – ДВ, бр. 79 от 2015 г., в сила от 1.08.2016 г.) - Работодателят прекратява трудовия договор без предизвестие, когато педагогически специалист по смисъла на Закона за предучилищното и училищното образование е осъден за умишлено престъпление от общ характер, независимо от реабилитацията.

Разпоредбата на чл.330 ал.2, т.10 КТ, урежда ново основание за прекратяване на трудовия договор с лица – „педагогически специалисти” по смисъла на Закона за предучилищното и училищното образование и е включена в Кодекса на труда с § 33, т. 3 от Преходните и заключителни разпоредби на ЗПУО /обн. ДВ бр.79/13.10.2015 г., в сила от 01.08.2016 г./. Като част от действащото трудово право тя се прилага от 01.08.2016 г., съгласно определения от законодателя в § 60 от ПЗР на ЗПУО момент на влизане на закона в сила. Основанието за уволнение по чл.330, ал.2, т.10 КТ възпроизвежда съдържанието на нормата на чл.215, ал.1, т.1 ЗПУО, според която не може да заема длъжност на педагогически специалист лице, осъдено за умишлено престъпление от общ характер, независимо от реабилитацията.

Фактическият състав на новото основание за прекратяване на трудовия договор от работодателя без предизвестие, съответстващо на въведеното ново изискване по чл.215, ал.1, т.1 ЗПУО за заемане на длъжности в системата на предучилищното и училищното образование, включва два основни елемента: 1/ служителят, чието трудово правоотношение се прекратява, да има качеството на педагогически специалист по смисъла на ЗПУО /това са изброените три групи лица в чл.211 ЗПУО/; и 2/ педагогическият специалист да е осъден за умишлено престъпление от общ характер независимо от реабилитацията, при съобразяване на изключението по чл.215, ал.2 ЗПУО.

Същевременно, с разпоредбата на §27, ал.1 от ПЗР на ЗПУО законодателят е уредил преходно правило предвиждащо, че лице, което към влизането в сила на закона /т.е. към 01.08.2016 г./ заема длъжност на педагогически специалист, запазва трудовото си правоотношение, „ако е имало право да заема съответната длъжност към момента на възникване на правоотношението”. Текстът е израз на общия правен принцип, че валидността и действието на един договор се уреждат от закона, действал по време на сключването му.

Съдебната практика приема, че новото изискване за заемане на длъжност на педагогически специалист, установено в чл.215, ал.1, т.1 ЗПУО и съответстващото му основание за уволнение по чл.330, ал.2, т.10 КТ, се прилага за в бъдеще - за трудови договори, сключени след 01.08.2016 г. и за съществуващи трудови правоотношения с педагогически специалисти, чиито осъждания са факт, осъществил се след 01.08.2016 г. За осъждания на педагогически специалисти преди 01.08.2016 г., съгласно изричното правило на §27, ал.1 ПЗР ЗПУО, се преценяват условията за заемане на длъжността, действали по отменения ЗНП и ППЗНП към момента на осъждането, тъй като юридическият факт – постановената присъда и последиците й в гражданскоправната сфера на лицето са възникнали и са се осъществили преди влизане в сила на новия закон. /В този смисъл Решение № 105 от 20.09.2018 г., постановено по гр. д. № 2778 / 2017 г. на ВКС, 4-то гр. отделение/.

В конкретния случай, разпоредбите на чл.215, ал.1, т.1 ЗПУО и чл.330, ал.2, т.10 КТ са материалноправни и съобразно общите правила за действие по време на правните норми, имат действие занапред, защото, на първо място, законодателят изрично не им е придал обратна сила /чл.14, ал.1 ЗНА/. Освен това, новото уволнително основание е прието въз основа на ЗПУО, който видно от преходните и заключителните му разпоредби няма обратна сила, от което следва, че и чл.330, ал.2, т.10 КТ не може да има такава – т.е. да урежда последиците от юридически факти, настъпили преди влизането му в сила. Такова действие е изключено и по силата на преходното правило на §27, ал.1 ПЗР на ЗПУО, което изрично обвързва запазването на трудовите правоотношения с преценката към минал момент- дали лицето „е имало право да заема”, т.е. дали е отговаряло на изискванията за заемане на съответната длъжност по тогава действалия закон.

В ЗПУО изискванията, касаещи длъжностите на педагогическите специалисти, са уредени в Глава XI – „Учители, директори и други педагогически специалисти”, Раздел I-ви „Общи положения”, в чл.211 – чл.218, сред които е и чл.215 ЗПУО, регламентиращ условията, при които длъжностите не могат да се заемат. Разпоредбата на чл.330, ал.2, т.10 КТ е приета със заключителния §33, т.3 от ПЗР на ЗПУО и възпроизвежда новото изискване по чл.215, ал.1, т.1 ЗПУО, респ. отпадането на правото да се заема длъжност на педагогически специалист от лице, осъждано за умишлено престъпление от общ характер– т.е., настъпването на правопрекратяващ юридически факт. Тъй като и ЗПУО / с посочените в ПЗР изключения/ и чл.330, ал.2, т.10 КТ са в сила от 01.08.2016 г., действието им е занапред и регулира последиците от юридически факти, осъществили се след момента на влизане в сила на нормите. Разпоредбата на чл.330, ал.2, т.10 КТ, освен това, не може да се разглежда изолирано от останалите разпоредби на закона, с който е приета. Тълкуването й във връзка с чл.215, ал.1, т.1 и чл.215, ал.3 ЗПУО, според който „при възникване на обстоятелство по ал.1”, трудовият договор с педагогически специалист се прекратява при условията и по реда на КТ, сочи, че законодателят е имал предвид нововъзникнал, при действието на този закон юридически факт, а не заварен, който вече е породил правните си последици за трудовоправната връзка.

В конкретния случай става дума за заварено при влизане в сила на ЗПУО трудово правоотношение с лице, определено от новия закон като „педагогически специалист” / чл.211, ал.1 ЗПУО/. Одобреното от наказателния съд споразумение, имащо сила на присъда, е юридически факт, породил правните си последици в гражданскоправната сфера на ищцата преди 01.08.2016 г. – датата на влизане в сила на ЗПУО. В този случай, приложение намира преходното правило на § 27, ал.1 ПЗР на ЗПУО, съгласно което служителката е придобила към датата на влизане в сила на споразумението, правото да заема длъжността „учител”, съгласно нормите на отменения ЗНП /чл.40, ал.4/ и ППЗНП /чл.125, ал.1, т.1/, които са препятствали тази възможност само за лица с наложено наказание „лишаване от свобода”. Това право е възникнало при друг правен режим, който съгласно §27, ал.1 ПЗР ЗПУО, намира приложение при преценката , дали лицето отговаря на изискванията за съответната длъжност. Новото уволнително основание по чл.330, ал.2, т.10 КТ, възпроизвеждащо сега действащото по-рестриктивно изискване по чл.215, ал.1, т.1 ЗПУО, не намира приложение в случая, тъй като законодателят изрично не е придал обратно действие на цитираните норми.

Доколкото §27, ал.1 от ПЗР на ЗПУО регламентира, че лице, което към влизането в сила на закона /т.е. към 01.08.2016 г./ заема длъжност на педагогически специалист, запазва трудовото си правоотношение, „ако е имало право да заема съответната длъжност към момента на възникване на правоотношението”, то следва да бъде съобразено обстоялството, дали ищцата е била осъждана към датата на възникване на трудовото й правоотношение  с ответника- 15.09.2010г.  Към тази дата ищцата не е била осъждана , поради което  трудовото й правоотношение следва да бъде запазено.

На следващо място съдебният състав намира, че в настоящия случай към момента на издаване на оспорената заповед е настъпила и абсолютната реабилитация по чл. 88а от Наказателния кодекс. Според ал. 1 на тази разпоредба, когато от изтърпяването на наказанието е изтекъл срок, равен на този по чл. 82, ал. 1 и осъденият не е извършил ново умишлено престъпление от общ характер, за което се предвижда наказание лишаване от свобода, осъждането и последиците му се заличават независимо от предвиденото в друг закон или указ. Към датата на издаване на оспорената заповед -08.01.2021 г. е изтекъл срокът по чл. 82, ал. 1 от НК и е настъпила абсолютна реабилитация по чл. 88а и не и налице несъвместимост по реда на чл. 215, ал. 1 от ЗПУО, поради което няма правно основание за прекратяване на трудовото правоотношение. / В този смисъл е Решение № 145 от 27.11.2018 г., постановено по гр. дело № 527/2018 г. на ВКС, ІІІ-то ГО, според което „Правното действие на вече настъпила абсолютна реабилитация по отношение на педагогическите специалисти не се засяга от нормите на ЗПУО и не допуска нейното преодоляване не може да се извежда по тълкувателен от тях. Освен, че систематичното тълкуване на закона не допуска противното разрешение, едно несъобразяване с вече настъпила абсолютна реабилитация би означавало да се придаде обратно действие на нормите на ЗПУО, каквото действие същите нямат."/

Предвид изложеното, след цялостна преценка на събраните по делото доказателства , съдът намира, че не са налице предпоставките на разпоредбата на чл. 330, ал.2 т.10 от КТ , поради което и заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение на ищцата е незаконосъобразна.  Предвид изложеното, предявеният конститутивен иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ за признаване на уволнението на ищцата за незаконосъобразно и отмяна на Заповед № 616/08.01.2021 г. на Директора на IV-та Езикова гимназия „Фредерик Жолио - Кюри“, с адрес: град Варна, спирка „Почивка“, ул. „Д-р Василаки Пападополу“, с която на основание чл. 330, ал.2 т.10 от КТ е прекратено трудовото правоотношение между страните , се явява основателен и следва да бъде уважен.

Основателността на първия кумулативно съединен иск обуславя основателност и на обусловения от него иск по чл.344, ал.1, т.2 от КТ за възстановяване на ищцата на заеманата преди уволнението длъжност ”старши учител” в ответното дружество.

Основателността на обективно съединения иск с правно основание чл.344, ал.1, т. 3 от КТ предполага наличието на няколко кумулативни предпоставки: незаконосъобразност на уволнението и оставане на работника или служителя без работа в продължение на не повече от 6 месеца, респективно започване на работа на по-ниско платена длъжност, на основание чл.225 от КТ. Във връзка с разпределената от съда доказателствена тежест, ищецът е ангажирал като доказателство справка от 05.04.2021 г. за актуалното състояние на действащи трудови договори за ищцата М.П.Д. , от която се установява , че не е налице регистриран действащ трудов договор на ищцата след уволнението й. Видно от приетия заверен за вярност препис от регистрационна карта в Дирекция „Бюро по труда“ – Варна на ищцата  М.П.Д., последната   е регистрирана като безработна на 18.01.2021г., като е предприета среща на 04.02.2021г. и е определен срок за изпълние на 06.042021г.  С оглед изложеното, съдът намира,че до датата на устните състезания ищцата е останала без работа, респ. без трудови доходи , поради което и й се дължи обезщетение по чл.225 ал.1 от КТ. Съобразявайки , че размерът на последното брутно трудово възнаграждение на ищцата за пълен отработен месец възлиза на 1368,40 лв., като същото следва да се вземе предвид като база за изчисляване на размера на дължимото му обезщетение по чл. 225, ал.1 от КТ, като за процесния период - от 11.01.2021 г. до 08.04.2021 г. – датата на устните състезания пред настоящата съдебна инстанция , същото възлиза на 4154,07 лв., какъвто се претендира от ищеца,  което не се оспорва от ответната страна, поради което и ответното дружество следва да бъде осъдено да заплати на ищеца дължимото обезщетение по чл.225 ал.1 от КТ за процесния период в този размер.

С оглед изхода на спора, ответното дружество следва да бъде осъдено да заплати на ищцата направените по делото разноски , събразно представения списък с разноските по чл.80 от  ГПК , в размер на 1200,00 лв. за заплатено  адвокатско възнаграждение.

С оглед уважаване на исковете, ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на бюджета на съдебната власт и следващата се държавна такса в размер на 4% върху цената на оценяемия иск по чл.344, ал.1, т.3 от КТ – в размер на 166,16 лева, както и държавна такса по неоценяемите искове по чл.344, ал.1, т.1 и 2 от КТ- по 50,00 лева за всеки иск, на основание чл.78, ал.6 от ГПК.

Мотивиран от така изложените съображения, Варненски районен съд

                                

                                      Р Е Ш И :

 

ПРИЗНАВА ЗА НЕЗАКОННО и ОТМЕНЯ уволнението извършено със Заповед № 616/08.01.2021 г. на Директора на IV-та Езикова гимназия „Фредерик Жолио - Кюри“, с адрес: град Варна, спирка „Почивка“, ул. „Д-р Василаки Пападополу“, представлявано от Директора В.Т.,  с която е прекратено трудовото правоотношение на ищцата М.П.Д. ЕГН **********, с адрес: ***, на основание чл.344, ал.1, т.1 от КТ.

 

ВЪЗСТАНОВЯВА М.П.Д. ЕГН **********, с адрес: *** на заеманата преди уволнението длъжност – „Старши учител“  в IV-та Езикова гимназия „Фредерик Жолио - Кюри“, с адрес: град Варна, спирка „Почивка“, ул. „Д-р Василаки Пападополу“, представлявано от Директора В.Т., на основание чл.344, ал.1, т.2 от КТ.

 

ОСЪЖДА IV-та Езикова гимназия „Фредерик Жолио - Кюри“, с адрес: град Варна, спирка „Почивка“, ул. „Д-р Василаки Пападополу“, представлявано от Директора В.Т.  ДА ЗАПЛАТИ на М.П.Д. ЕГН **********, с адрес: *** сумата от 4154,07 лв., представляваща обезщетение за времето, през което ищцата е останала без работа , поради уволнението за периода от 11.01.2021 г.  до 08.04.2021г., на основание чл. 344, ал. 1, т. 3 вр. чл. 225, ал. 1 от КТ.

 

ОСЪЖДА IV-та Езикова гимназия „Фредерик Жолио - Кюри“, с адрес: град Варна, спирка „Почивка“, ул. „Д-р Василаки Пападополу“, представлявано от Директора В.Т.  ДА ЗАПЛАТИ на М.П.Д. ЕГН **********, с адрес: ***  сумата от 1200,00 лв., представляваща сторени от ищцата съдебно-деловодни разноски дение, на основание чл.78, ал.1 от ГПК.

 

ОСЪЖДА IV-та Езикова гимназия „Фредерик Жолио - Кюри“, с адрес: град Варна, спирка „Почивка“, ул. „Д-р Василаки Пападополу“, представлявано от Директора В.Т.  ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Варненски районен съд сумата от 266,16 лв., представляваща дължима държавна такса по уважените искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, 2 и 3 от КТ, на основание чл.78, ал.6 от ГПК.

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок , считано от 22.04.2021 г. , на основание чл. 315, ал. 2 от ГПК.

 

Препис от настоящото решение да се връчи на страните по делото, заедно със съобщението за постановяването му , на основание чл. 7, ал. 2 от ГПК.

 

 

 

 

 

 

 

 

                   РАЙОНЕН СЪДИЯ: