Р Е
Ш Е Н
И Е
№.............
град Шумен, 17.11.2020г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд– град
Шумен, в публичното заседание на дванадесети ноември през две хиляди и двадесета
година в състав:
Съдия: Бистра Бойн
при участието на секретаря С.Атанасова, като
разгледа докладваното от съдията АД № 377 по описа за 2020 година на
Административен съд– гр.Шумен, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл.118 ал.1 от Кодекса за
социално осигуряване /КСО/ във връзка с чл.145 и сл. от Административно
процесуалния кодекс /АПК/ образувано по жалба на О.Н.Х. с ЕГН: **********
против Решение № Ц 2153-27-26/23.09.2020год. на Директора на ТП на НОИ-
гр.Шумен, с което е отхвърлена жалбата
му срещу Разпореждане №271-00-3693-1 от 30.07.2020г. на ръководителя на
осигуряването за безработица в ТП на НОИ гр.Шумен, с което е отпуснато парично
обезщетение в размер на 9.00лв. дневно на осн.чл.54б ал.4 от КСО по подадено на
21.07.2020г. заявление вх.№271-00-3693 за отпускане на парично обезщетение за
безработица /ПОБ/ след прекратяване на осигурена заетост по трудов договор. В
жалбата е изразено несъгласие с определения размер на дължимото обезщетение за
безработица в размер на 9.00лв. дневно определено за период от четири месеца и
са изложени твърдения за незаконосъобразност на оспореното решение и на
оставеното с него в сила разпореждане. Въз основа на изложеното моли съда да се
произнесе с решение, с което да отмени обжалвания акт и да върне преписката за
ново произнасяне на административния орган. В съдебно заседание оспорващият се
представлява лично, поддържа жалба и искането за отмяна на решението.
Ответникът– Директор
на Териториално поделение– Шумен на НОИ, представляван в съдебно заседание от главен
юрисконсулт Л.б.и., оспорва жалбата и моли съда да постанови решение, с което
да я отхвърли като неоснователна.
Шуменският
административен съд, след като обсъди и прецени наведените в жалбата доводи,
становищата на страните и събраните по делото, относими към спора
доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
С Разпореждане №271-00-234-1
от 25.01.2019г. по Заявление от 16.01.2019г. на жалбоподателя Х. било отпуснато
обезщетение за безработица, считано от 14.01.2019г.
до 13.09.2019г. в размер на 27,22лв. дневно, на осн. чл.54ж, във връзка с
чл.54а ал.1, чл.54б ал.1 и чл.54в ал.1 от КСО. С
Разпореждане № 271-00-234-4/06.03.2019г. на ръководител за осигуряването за
безработица било прекратено изплащането на отпуснатото обезщетение за
безработица, считано от 26.02.2019г. поради
започване на трудова дейност. Видно от представената в открито съдебно заседание
и приета по делото справка, на лицето било изплатено общо обезщетение в размер
на 217,76лв. за периода.
Със заявление вх.№ 3693
на 21.07.2020г. О.Х., поискал да му бъде отпуснато парично обезщетение за
безработица на основание КСО, като декларирал обстоятелства по прекратяване на
трудовото му правоотношение с „Фикосота“ООД, считано от 20.07.2020г., на
осн.чл.328 ал.1 т.3 от КТ и приложил Заповед №1926/20.07.20г. на управителя на
дружеството. С Разпореждане № 271-00-3693-1/30.07.2020г.
на ръководител за осигуряването за безработица на осигуреното лице било
отпуснато парично обезщетение за безработица, считано от 20.07.2020г. до 19.11.2020г.
в размер на 9.00 лева дневно. По подадени последващи заявления относно грешно
подаден месец, административният орган е спрял изплащането на обезщетението и
го е възстановил с Разпореждане № 271-00-3693-5/28.08.2020г. за периода 20.08.2020г.
до 19.12.2020г. в размер на 9.00 лева дневно. Първоначално издаденото
разпореждане е обжалвано от адресата му на 16.09.2020г.
С Решение № Ц
2153-27-26/23.09.2020год. на Директора на ТП на НОИ- гр.Шумен, е отхвърлена
подадената от Х. жалба вх. № Ц1012-27-44/16.09.2020г. против разпореждането, в
частта му относно определения размер на ПОБ от 9.00лв. на ден. В мотивите на
решението е цитирана разпоредбата на чл.54б ал.4 от КСО, като от
административния орган е прието, че заявлението за отпускане на обезщетение за
безработица е било подадено в тригодишен срок от последното подадено заявление
за упражняване на това право и безработното лице следва да получава ПОБ в
размер на минималния, а именно 9.00 лв. на ден за срок 4 месеца.
Видно от приложеното по делото известие за
доставяне, оспореното решение е съобщено на неговия адресат на 06.10.2020г., а
настоящата жалба е подадена на 07.10.2020г. по електронна поща.
Изложената фактическа
обстановка не се оспорва от страните и се подкрепя от приобщените писмени
доказателства, представляващи административната преписка по издаване на акта.
При така
установените факти, от правна страна съдът съобрази следното: Предмет на
оспорване е Решение № Ц 2153-27-26/23.09.2020год. на Директора на ТП на НОИ-
гр.Шумен, което е индивидуален административен акт, за който изрично е
предвиден съдебен контрол по реда на АПК, съгласно чл.118 ал.1
от КСО. Оспорването е направено в рамките на 14-дневния срок по чл.149 ал.1
от АПК, от надлежна страна с правен интерес и констатираните от съда
нередовности в жалбата са били своевременно отстранени, поради което
производството е процесуално допустимо.
При разглеждането
по същество и след проверка на оспорения административен акт по реда на чл.168
ал.1 от АПК на основанията по чл.146 от АПК, съдът приема жалбата за основателна по следните съображения:
Оспореното решение
е издадено от компетентен орган, съгласно чл.117 ал.1 т.2 от КСО- ръководител
на териториално поделение на НОИ, какъвто се явява Директорът.
Оспорваният в
настоящото производство акт е издаден в хода на административно производство,
започнало въз основа на заявление за отпускане на обезщетение, подадено от О.Х..
В рамките на законоустановената компетентност, ръководителят по пенсионно
осигуряване, е постановил разпореждане, с което е определил период и размер на
обезщетение за безработица по реда на КСО. Процесното решение е постановено по
жалба на осигуреното лице срещу издаденото разпореждане. Предвид горното съдът
приема, че оспореното решение е акт, издаден при липса на съществени нарушения
на процедурните правила. Но същият не е съобразен с материалните разпоредби и
целта на закона, поради следните съображения:
Съгласно чл.54а от КСО, право на парично обезщетение за безработица имат лицата, за които са
внесени или дължими осигурителни вноски във фонд "Безработица"
най-малко 12 месеца през последните 18 месеца преди прекратяване на
осигуряването и които: 1. имат регистрация като безработни в Агенцията по
заетостта; 2. не са придобили право на пенсия за осигурителен стаж и възраст в
Република България или пенсия за старост в друга държава или не получават
пенсия за осигурителен стаж и възраст в намален размер по чл. 68а или
професионална пенсия по чл. 168; 3. не упражняват трудова дейност, за която
подлежат на задължително осигуряване по този кодекс или по законодателството на
друга държава, с изключение на лицата по чл. 114а ал. 1 от Кодекса на труда. Съгласно
чл.54 ал.4 КСО, безработните лица, придобили право на парично обезщетение по
чл.54а преди изтичането на три години от предходно упражняване на правото на
обезщетение за безработица, получават минималния размер на обезщетението за
срок 4 месеца.
По делото не се
спори, че жалбоподателят има право на парично обезщетение за безработица по
чл.54а ал. 1 от КСО, тъй като са внесени осигурителни вноски във фонд
"Безработица" най-малко 12 месеца през последните 18 месеца преди
прекратяване на осигуряването; налице е регистрация като безработно лице в
Агенция по заетостта, няма отпусната пенсия и не упражнява дейност, за която
подлежи на задължително осигуряване. Безспорно е също по делото, че от датата
на отпускане на първото обезщетение- 14.01.2019г.,
до придобиването на право на парично обезщетение от 20.07.2020г., не са изтекли три години, както и че отпуснатото, за
периода 14.01.2019г.- 13.09.2019г. обезщетение, не е получавано за целия срок,
определен в разпореждането, а до 26.02.2019г или само около един месец.
Между страните по
делото няма спор за факти. Спорът е правен и се свежда до това, дали правилно
осигурителният орган е преценил наличието на предпоставките по чл.54б ал.4 от КСО.
Законодателят не е
дал легално определение на понятието "упражнено право на парично
обезщетение", поради което съобразяването на същото подлежи на тълкуване,
като за установяване на смисъла му, следва да се съобразят принципите на
задължителност и всеобщност на осигуряването, солидарност на осигурените лица и
равнопоставеност на осигурените лица при реализиране на държавното обществено
осигуряване, залегнали в чл.3 КСО.
В чл.54д ал.5 КСО,
са регламентирани случаите, в които ако по време на получаване на паричното
обезщетение лицето започне да упражнява дейност- основание за задължително
осигуряване по чл.4 или трудова дейност по законодателството на друга държава,
която бъде преустановена след по-малко от 12 месеца, изплащането на паричното
обезщетение се възстановява за оставащия към датата на прекратяването период,
ако регистрацията на лицето в Агенцията по заетостта е направена в срок 7
работни дни от прекратяване на трудовата дейност. По аргумент от горната разпоредба
щом законодателят е предвидил възстановяване на изплащането на паричното
обезщетение за период, за който правото не е било упражнено за целия полагаем
период, то следва да се приеме, че ако при предходното упражняване на правото
на парично обезщетение, осигуреното лице не е получило пълния размер на
следващите се по силата на закона обезщетения за безработица, за целия период
по чл.54в ал.1 от КСО, то същото не следва да се квалифицира, като реализирано
в пълен обем и размер и съответно не е налице предходно упражняване на правото
на обезщетение за безработица, по смисъла, вложен в чл.54б ал. 4 КСО. Съдът съобрази съдебната
практика по сходни казуси в Решение № 12812/04.10.2013 г. по адм. д. №
7953/2013 г. по описа на ВАС и Решение № 14721/22.11.2012 г. по адм. дело №
5777/2012. и др. Съгласно ВАС, разпоредбата на чл.54б ал.4 от КСО, не може да
се счита приложима в случаи, в които при предходно упражняване на правото
осигуреното лице не е получило пълния размер на обезщетението за безработица за
целия период по чл.54в ал.1 от КСО. Отнесено към настоящия казус, обратното
тълкуване би било в противоречие и с посочените по-горе принципи, на
предназначението на системата за задължително социално осигуряване и най-вече
на този, установяващ равнопоставеност на осигурените лица, тъй като в случая, осигуреното
лице не би получило парично обезщетение дори и за остатъка от периода по чл.54в
ал. 1 КСО, само защото е упражнявало трудова дейност повече от 12 месеца,
въпреки че в резултат е имало по-голям принос към фондовете на държавното
обществено осигуряване.
По изложените
съображения съдът приема, че в случая не са налице основанията за прилагане на
разпоредбата на чл.54б ал. 4 КСО и на
жалбоподателя се следва обезщетение по чл.54а ал.1 КСО, в размера и сроковете,
установени в чл.54в ал.1 КСО. Оспореното решение и потвърденото с него
разпореждане на ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ – Шумен,
противоречат на материалния закон, поради което следва да бъдат отменени, като
незаконосъобразни. Тъй като съдът не е компетентен да се произнесе по
съществото на спора, следва на основание чл.173 ал.2 АПК, преписката да се
изпрати на длъжностното лице, на което е възложено ръководството на
осигуряването за безработица в ТП на НОИ- Шумен, за ново произнасяне, съобразно
указанията, дадени в мотивите.
Съдът намира още,
че обжалваното решение и потвърденото с него разпореждане не са издадени в
съответствие с целта на закона, изразяваща се в защита интересите на осигурените
лица и своевременно изплащане на законовоустановените средства за живот в
периода, в който същите са останали без трудови доходи.
Ето защо настоящият
състав на Шуменския административен съд приема, че жалбата на О.Н.Х. против Решение
№ Ц 2153-27-26/23.09.2020год. на Директора на ТП на НОИ- гр.Шумен, с което е
отхвърлена жалба срещу разпореждане № 271-00-3693-1 от 30.07.2020г. е
основателна.
По делото не са
сторени деловодни разноски от страна на жалбоподателя и такива не следва да се
присъждат.
Водим от горното,
Шуменският административен съд и на основание чл.172 ал.2 и
чл.173 ал.2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ по жалба на О.Н.Х. *** с ЕГН: ********** Решение № Ц
2153-27-26/23.09.2020год. на Директора на ТП на НОИ- гр.Шумен, с което е
отхвърлена жалбата му срещу Разпореждане №271-00-3693-1 от 30.07.2020г. на
ръководителя на осигуряването за безработица в ТП на НОИ гр.Шумен, по подадено
на 21.07.2020г. заявление вх.№271-00-3693 за отпускане на парично обезщетение
за безработица след прекратяване на осигурена заетост по трудов договор.
ИЗПРАЩА на административния орган преписката за ново произнасяне
при съобразяване на дадените му задължителни указания по тълкуването и
прилагането на закона.
Решението подлежи
на касационно обжалване чрез Административен съд - Шумен пред Върховен
административен съд на РБ - София в 14-дневен срок от съобщаването му.
На основание
чл.138 ал.1 от АПК препис от решението да се изпрати на страните.
СЪДИЯ: