25.11.2022г.
гр.Хасково
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Административен
съд Хасково в
публичното заседание
на двадесет и осми октомври две хиляди и двадесет и втора година в следния състав:
СЪДИЯ : ПАВЛИНА
ГОСПОДИНОВА
Секретар Светла
Иванова
Прокурор
като разгледа докладваното от съдията
адм.д.№704 по описа за 2022г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по жалба от Р.Д. ***, адр.регистрация гр.Хасково - чрез пълномощника адв.Д.И. от СфАК, против Решение №2153-08-281 от 30.06.2022г., издадено от Директор на ТП на НОИ Кърджали. Твърди се, че обжалваното решение, с което била отхвърлена жалба срещу Разпореждане №2113-08-2215/16.02.2022г. на Ръководител на Пенсионно осигуряване към ТП на НОИ Кърджали, било неправилно и незаконосъобразно, постановено в противоречие с материалния закон. Неправилно не било зачетено времето на редовна наборна военна служба като действителен стаж за периода от 06.04.1973г. до 06.04.1975г., за което била представена служебна бележка от ЦВО Хасково. Този факт не бил оспорен от административния орган, а спорен бил въпросът дали това време се признавало като действителен осигурителен стаж. В тази връзка се сочат разпоредбите на чл.81 от ПП на ЗП, пар.9, ал.1 от ПЗР на КСО и ЗВВС, обн ДВ бр.13/1958г.. Подробно се излагат съображения и относно понятието действителен осигурителен стаж съгласно чл.68, ал.3, чл.74, ал.3 и пар.6б, ал.1 и 2 от КСО и легалната дефиниция в пар.1, т.12 от ДР на КСО, както и чл.9, ал.7 от КСО във вр. с чл.44, ал.1 от НПОС. Редовната наборна военна служба не създавала трудово правоотношение, но била законово задължение. При анализ на посочените разпоредби се счита, че и при създаването на пар.1, ал.1, т.12 от ДР КСО нямало основание за тълкуване, каквото бил направил административния орган, поради което и неправилно бил приложен материалния закон.
Иска се да бъде постановено съдебно
решение, с което да бъде отменено Решение №2153-08-281 от 30.06.2022г.,
издадено от Директор на ТП на НОИ Кърджали, а административната преписката да
бъде върната на пенсионния орган за ново разглеждане при правилно прилагане на
материалното право, като бъдат присъдени и направените по делото разноски.
Ответната страна - Директор
на ТП на НОИ Кърджали, взема становище по жалбата, като я счита за
неоснователна. Жалбоподателят бил навършил изискуемата възраст към момента на
подаване на заявлението за пенсия, но периодът на наборна военна служба не
следвало да бъде зачетен като осигурителен стаж на основание пар.9, ал.1 от ПЗР
на КСО, тъй като до 31.12.1999г. се зачитал при пенсиониране от трета
категория, но само като осигурителен стаж. Редовната наборна служба не
създавала трудово правоотношение и не можела да бъде призната за действителен
стаж.
Съдът, като прецени доказателствата по
делото, приема за установено от фактическа страна следното:
Жалбоподателят е подал заявление пред ТП
на НОИ Кърджали вх.№2113-08-2215/30.12.2021г. за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и
възраст.
След извършване на справки и обсъждане на
представени доказателства, включително и тези събрани до този момент по досието
на жалбоподателя в НОИ Хасково, с Разпореждане №2113-08-2215/16.02.2022г. е отказано отпускане на
лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, като разпореждането е обжалвано
със съображения относно зачитане на трудов стаж в периода на отбиване на
редовна военна служба.
При проведеното обжалване /жалба
вх.№1012-08-178/01.03.2022г./ е постановено Решение №2153-08-151 от
31.03.2022г. на Директор ТП НОИ Кърджали, с което е отменено Разпореждане №2113-08-2215/16.02.2022г., а
заявлението за отпускане на ЛПОСВ е прието като недопустимо и производството по
него било прекратено. С Определение №353/12.05.2022г., постановено по а.д.№391
по описа на Хасковски АС за 2022г.,
Решение №2153-08-151 от 31.03.2022г. на Директор ТП НОИ Кърджали, като
преписката е върната на органа за произнасяне по същество. На 30.06.2022г. е
постановено оспореното решение, като във връзка с компетентността на органа е
приложена в преписката Заповед №1015-08-13 относно определяне на Началник Отдел
Административен ТП НОИ Кърджали да изпълнява правомощията на Директор ТП НОИ
Кърджали в случаите на отпуск, както и Заповед от 15.06.2022г. за платен
годишен отпуск от 27.06.2022г. до 01.07.2022г., разрешен на Директор ТП НОИ
Кърджали.
От данните в пенсионната преписка е било установено,
че Е. Б. е роден на ***г., като към датата на заявяване – 30.12.2021г. имал
навършена възраст от 67г., 09м, 21 дни и общ осигурителен стаж /без превръщане/
– 16г., 04м, 19 дни, от които осигурителен стаж от първа категория труд – 10
г., 02м., 09 дни, осигурителен стаж от втора категория труд – 00г., 10м., 28
дни; осигурителен стаж трета категория – 05г., 03м, 12 дни. Изрично е посочено,
че действителен стаж от установения е 14г., 04м., 18 дни. Изрично е посочено,
че стажът с продължителност 2г., 00м., 01д – наборна военна служба, не следва
да бъде зачетен за действителен по смисъла на пар.1, ал.1, т.12 от ДР КСО. При
установения осигурителен стаж и възраст пенсионният орган счел, че за жалбоподателя
не се следва пенсия по реда на чл.68, ал.3 от КСО, тъй като няма най-малко 15
години действителен осигурителен стаж. Относно стажа за времето на наборна
военна служба за периода от 06.04.1973г. до 06.04.1975г. с продължителност –
02г., 00м, 01 дни, в
мотивите на оспореното решение е прието, че в разгледаното разпореждане пенсионният
орган правилно е зачел осигурителния стаж, както и правилно същият е отчел легалната дефиниция на пар.1, ал.1,
т.12 от ДР на КСО и зачетения стаж, положен от жалбоподателя, представляващ
наборна служба, който не бил действителен. Обсъдена е разпоредбата на пар.1,
ал.1, т.12 от ДР на КСО, като е прието, че законодателят прави разграничение
между осигурителен стаж и действителен осигурителен стаж, като между двете
понятия имало разлика. След 31.12.1999г. анлизът на правните разпоредби давал
основание да се счита, че не е обосновано наборната военна служба да се зачита
като действителен стаж. При установения действителен трудов стаж, положен от
жалбоподателя, то той нямал към датата на заявлението право на лична пенсия при
условията на чл.68, ал.3 от КСО, тъй като не били налице кумулативните
предпоставки – имал навършена изискуема възраст, но нямал 15 години действителен
осигурителен стаж, а имал 14г., 04м., 18 дни.
Приложен е Справка от регистър на
осигурените лица на НОИ при пенсиониране, КП №КВ-5-08-01063409 от 24.01.2022г.
и №КВ-5-26-00905031 от 07.04.2021г., удостоверение обр. УП-2, УПИ – 3, удостоверение за лице
с различни имена, опис на осигурителен стаж и доход, както и служебна бележка
за наборна военна служба – л.30 от делото.
Оспореното решение е постановено и връчено
чрез пълномощник на 30.06.2022г., а видно от отбелязването върху жалбата същата
е подадена в срок пред ТП НОИ Кърджали на 08.07.2022г.
При така установената фактическа обстановка, като взе
предвид и разпоредбата на чл.168, ал.1 от АПК, съдът извърши преценка за
законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по
чл.146 от АПК, като направи следните правни изводи:
Жалбата е подадена от надлежна страна – адресат на
оспорения акт, за която е налице пряк и непосредствен интерес от обжалването, в
срока по чл.118, ал.1 от КСО. Жалбата отговаря на изискванията за форма и
реквизити, като не се установяват пречки за разглеждането ѝ. При тези
съображения съдът приема, че подадената жалба е процесуално допустима и следва
да бъде разгледана по същество.
При така установената фактическа обстановка съдът
счита, че обжалваното решение на Директор на ТП на НОИ Кърджали, с което е
отхвърлена жалбата срещу разпореждане на ръководителя на Пенсионно осигуряване
при ТП на НОИ Хасково, за отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен
стаж и възраст на основание чл.68, ал.3 от КСО, е
незаконосъобразно.
Съгласно чл.118, ал.1 от КСО на обжалване пред административния съд подлежи
решението на ръководителя на териториалното поделение на Националния
осигурителен институт по чл.117, ал.3 от КСО. В случая
законоустановения ред на оспорване е спазен и предмет на съдебен контрол е
решението на директора на ТП на НОИ Кърджали, което е издадено от компетентния
и посочен в чл.118, ал.1 от КСО административен орган.
Между страните съществува спор относно
времето на редовна военна служба за периода от 06.04.1973г. до 06.04.1975г. с продължителност – 02г.,
00м, 01 дни, което не било зачетено като действителен
стаж по чл.68, ал.3 от КСО. Съгласно пар.1, ал.1, т.12 от ДР на КСО "действителен стаж е действително
изслужено време по трудово или служебно правоотношение, времето, през което
лицето е работило по друго правоотношение и е било задължително осигурено за
инвалидност, старост и смърт, както и времето, през което лицето е подлежало на
задължително осигуряване за своя сметка и е внесло дължимите осигурителни вноски".
Жалбоподателят има зачетен общ осигурителен стаж, като изрично се посочва, че
времето на наборна служба от 02г., 00м., 01 дни не е действителен стаж. В
разпоредбата на чл.9, ал.7 от КСО изрично е посочено, че за осигурителен стаж при пенсиониране се зачита
периодът на наборна или мирновременна алтернативна служба, за който се внасят
осигурителни вноски за фонд "Пенсии" за сметка на държавния бюджет. В
този смисъл категорична е и нормата на чл.44, ал.1 от НПОС, която признава за осигурителен стаж от трета
категория времето на наборна военна служба, за която се дължат осигурителни
вноски от републиканския бюджет. Относима към спора е и разпоредбата на чл.81 от отменения ППЗП, съгласно която изслужената наборна военна служба се
зачита за трудов стаж от III категория. След като стажът е положен при
действието на цитирания текст, той следва да бъде признат с оглед нормата на пар.9, ал.1 от КСО, тъй като се касае за трудов стаж, положен до
31.12.1999г. и съгласно действащите дотогава разпоредби. Изводът на пенсионния
орган, че времето на наборна военна служба не може да бъде зачетено за
действителен стаж, която е изрично заявено в оспореното разпореждане от 16.02.2022г.
е лишен от правно основание. Разпоредбата на чл.9 от Закона за всеобщата военна служба в Народна република България - отм., изрично
признава на служещите редовната военна служба във Въоръжените сили от войнишкия
състав за действителна военна служба. Специалната разпоредба на чл.9, ал.7 от КСО изисква внасяне на осигурителни вноски само за фонд "Пенсии" за
сметка на държавния бюджет, а не и лицето да е било задължително осигурено и за
посочените в пар.1, ал.1, т.12 от ДР на КСО и други осигурителни рискове. Със
създаването на посочената допълнителна разпоредба не отпада правото на зачитане
на наборната военна служба за трудов и осигурителен стаж. Поради това трудовият
стаж, положен в изпълнение на задължението за отбиване на военна служба, е
действителен осигурителен стаж по смисъла на чл.68, ал.3 от КСО във връзка с пар.1, ал.1, т.12 от ДР на КСО. С оглед на това, изслуженото от Р.Д.
време на военна служба, представлява действителен осигурителен стаж. В този
смисъл следва да се приеме, че както длъжностното лице по пенсионно осигуряване
в ТП на НОИ Кърджали, така и ръководителят на ТП на НОИ Кърджали, са преценили
материално незаконосъобразно, като са приели, че редовната военна служба не
следва да се зачита като действителен осигурителен стаж. С прибавянето на този
стаж като действителен общият размер на действителния осигурителен стаж към
датата на заявлението на Р.Д. за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж
и възраст по чл.68, ал. 3 от КСО се установява, че е повече от 15 години, което е над
изискуемия законов минимум в посочената разпоредба от 15 години действителен
осигурителен стаж. Така правото на пенсия за жалбоподателя при условията на чл.68, ал.3 от КСО се следва поради наличието на двете кумулативно
изискуеми предпоставки – Р.Д. е навършил изискуемата по закон възраст, както и
има изисквания от закона действителен осигурителен стаж от минимум 15 години.
С оглед посоченото относно зачитане на
редовната военна служба съдът счита, че се установява неправилно прилагане на
материалния закон от страна на ответника. Така се обосновава извод, че
оспореното решение е незаконосъобразно като постановено в противоречие с
материалноправните разпоредби на закона. Налице е основанието по чл.146, т.4 от АПК за отмяна на атакувания акт, ведно с потвърденото с
него незаконосъобразно разпореждане, и преписката по заявлението на Р.Д. следва да бъде
върната на административния орган за ново произнасяне съобразно указанията по
тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите на настоящото решение.
Поради крайния извод на съда за
основателност на жалбата ответната страна следва да заплати на жалбоподателя
направените по делото разноски. Съгласно представения договор за правна защита
и съдействие сума е 500,00 лева адвокатско възнаграждение, като заплащането им
не е спорен момент по делото, но е спорен размерът на възнаграждението, като
ответната страна счита, че не е определено съобразно предвидения минимален
размер, а по делото не съществува правна и фактическа сложност. В случая
дължимото адвокатско възнаграждение е следвало да бъде определено на основание чл.8, ал.2, т.2 от Наредбата, в редакцията към
момента на сключване на договора за оказване на адв.защита и съдействие по
делото - 05.10.2022г. Съгласно тази разпоредба за процесуално представителство,
защита и съдействие по административни дела без определен материален интерес,
за дела по Кодекса за социално осигуряване възнаграждението е
350,00 лева. Именно в този размер разноските следва
да се присъдят в тежест на ответната страна, но като бъде отчетето направеното
възражение за прекомерност, при което следва да се съобрази действителната
фактическа и правна сложност на делото - проведено едно с.з., не са приети нови
доказателства, не са изложени различни становища от тези пред административния
орган.
Мотивиран така и на основание чл.172, ал.2 във вр. с чл.173, ал.2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ по жалба от Р.Д. ***53-08-281
от 30.06.2022г., издадено от Директор на ТП на НОИ Кърджали.
ИЗПРАЩА преписката на длъжностното лице по
пенсионното осигуряване при ТП на НОИ – Кърджали за ново произнасяне по
заявление с вх.№2113-08-2215/30.12.2021г. за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и
възраст по чл.68, ал.3 от КСО при съобразяване на задължителните указания по
тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите към решението.
ОСЪЖДА ТП на НОИ Кърджали да заплати на Р.Д.Д., ЕГН **********,***, направените разноски
по делото в размер на 350,00 лева.
Решението може да бъде обжалвано пред
Върховен административен съд на Република България в 14-дневен срок от
съобщението до страните.
Съдия: