№ 1202
гр. София, 17.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито
заседание на седемнадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година
в следния състав:
Председател:Иво Дачев
Членове:Мария Георгиева
Асен Воденичаров
като разгледа докладваното от Мария Георгиева Въззивно гражданско дело
№ 20201000503689 по описа за 2020 година
САС е сезиран от ответника по гр.д. 10 582/18 г. по описа на СГС – ЗК Лев Инс
АД. С решение по делото съдът, като е приел, че бащата на ищцата, загинал поради
произлязло на 17.01.18 г. ПТП е съпричинил с 30 % вредоносния резултат, е присъдил
на основание чл. 432 КЗ и 86 ЗЗД в полза на дъщеря му – ищцата С.С. обезщетение за
неимуществени вреди в размер на 84 000 лв., ведно със законната лихва от 05.07.18 г. и
е отхвърлил иска за разликата до заявените 120 000 лв.
Недоволен от решението е ответникът. Той твърди, че съдът при постановяване
на решението си не е обосновал същото с целия доказателствен материал, не е
приобщено наказателното дело и изводите за механизма на ПТП са произволни. Не
следва да се ангажира обезпечителната отговорност на ответника, тъй като няма
доказано противоправно поведение на водача на застрахования при ответника автобус
(не се оспорва надлежно съществувалото застрахователно правоотношение към
момента на катастрофата – 17.01.18 г.). Твърди се още, че присъденото обезщетение е
завишено съобразно определения в разпоредбата на чл. 52 ЗЗД критерий.
Поради липса на регламентираните от чл. 366 ГПК предпоставки, САС е
оставил без уважение искането за допускане на доказателства във въззивното
производство – свидетел и АТЕ, съобразена с нохд, водено във връзка със същото
произшествие като престъпление.
С отговора на ищцата се оспорва експертното заключение и се пледира за
потвърждаване на постановеното от СГС решение.
При служебна проверка САС установи, че е сезиран с допустима жалба,
атакуваща валидно и допустимо съдебно решение. Дължи се произнасяне относно
правилността на решението съобразно твърденията на ответника – въззивник за
неправилност на решението.
1
Въз основа доводите на страните и събрания от СГС доказателствен материал в
рамките на предмета на въззивната проверка САС прави следните изводи:
Не се спори, че на 17.01.18 г. Д. С. загинал.
Според медицинска експертиза (с. 139), осъществена от лекар, специалист по
съдебна медицина, д-р А. М., причина за смъртта е закрита черепно-мозъчна травма.
Експертът като е съпоставил установените при аутопсията на С. увреждания и тези по
застрахования автобус е приел, че причина за мозъчната травма е удар на пешеходеца
от автобуса. Не е възможно, според вещото лице, установените при аутопсията травми
да се получат при падане на човека на земята. За тях е нужен удар с по-висока
кинетична енергия, като височината на пукнатините по бронята на автобуса
(установени в приетата АТЕ) съответстват на съприкосновение между пешеходеца и
автобуса.
Според автоинженер Е., изготвил автотехническа експертиза (с. 110),
независимо от начина на движение на пешеходеца (бавно, бързо или с бягане) ударът е
бил предотвратим от водача на застрахования автобус. И пешеходецът, и шофьорът са
имали взаимна видимост. Катастрофата е станала в с.Долна Градешница, като
скоростта на автобуса преди катастрофата е била 60 км.ч., а след задействане на
спирачната система, в момента на удара, тя е била 31.5 км.ч. Катастрофата не би се
състояла ако пешеходецът не би предприел пресичане (не са достигнали части от
секундата последното да е приключило без удар) и ако водачът на автобуса е реагирал
в по-ранен момент чрез спиране на движението. Същият, движейки се в населено
място, е следвало да очаква преминаване на пешеходци дори на нерегламентирани за
пресичане места (каквото е мястото на катастрофата).
При така приетите експертизи САС приема, че изводите на СГС относно
причините и механизма на ПТП са обосновани. Автобусът се е движел със скорост,
надвишаваща с 10 км. разрешената за пътуване през населени места и е реагирал късно
на възникналата опасност (пресичащ човек). Пешеходецът е могъл да изчака
преминаването на автобуса или да ускори движението си, осъществено на
нерегламентирано за преминаване на пешеходци място.Заключението за разпределяне
на съпричиняването е правилно. Шофьорът има специална правоспособност и това
обосновава завишени изисквания към него при преценяване рисковете на пътя.
Необосновано е твърдението на въззивника за липса на противоправност в
поведението на водача. Ако същият би задействал по-рано спирачната система или би
се сдвижил със съобразена с пътната обстановка скорост (през населено място, в час, в
който може да се очаква движение на хора), катастрофата не би се състояла.
Автоинженерът е ползвал заверени копия от материалите, събрани в наказателното
производство, и поради това последните, като писмени доказателства, са могли да
бъдат оспорени от застрахователя.
Неимуществените вреди на ищцата, дъщеря на загиналия са установени чрез
събраните от СГС гласни доказателства – разпит на братовчеда на ищцата – С. Т. (с.
123). Същият заявява, че семейството било сплотено с отлични взаимоотношения
между членовете му. На погребението свидетелят не могъл да говори с близките на
починалия, тъй като те били силно разстроени. Това се случило и в предходен момент,
когато той се опитал по телефона да изкаже съболезнования на ищцата. Приживе
загиналият бил жизнерадостен и активен. Въпреки че дъщеря му живеела в друго
населено място (***), контактът баща-дъщеря бил активен, а отношенията – сърдечни,
основани на обич. Затова сумата от 120 000 лв. е справедлив пълен еквивалент за
страданията на ищцата, при отчитане момента на катастрофата и икономическата
ситуация в страната към този момент.
Ищцата е предявила искане за изплащане на обезщетение пред засгтрахователя
2
на 05.04.18 г. Към момента, от който ищцата претендира обезщетение за забава –
05.07.18 г. застрахователят дължи такова.
Тъй като с оглед твърденията за неправилност на първоинстанционното решение
САС приема, че СГС е постановил правилен и обоснован съдебен акт, решението
следва да се потвърди, а на основание чл. 272 ГПК въззивният състав се ползва от
мотивите на първоинстанционното решение.
На основание чл. 38 ЗА в полза на процесуалния представител на ищцата следва
да се присъди възнаграждение в размер на 2 322.60 лв.
По сметката на САС въззиваемото дружество дължи сумата от 1680 лв. –
държавна такса.
Водим от разгърнатите съображения САС:
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 4471/23.07.20 г., постановено по гр.д. 10 582/18 г.
по описа на СГС.
ОСЪЖДА на основание чл. 38 ЗА ЗК Лев Инс АД да заплати на адв. Я. Д.
хонорар за безплатно процесуално представителство на С.С. пред САС в размер на
2 322.60 (две хиляди, триста двадесет и два, 0.60) лв.
ОСЪЖДА ЗА ЗК Лев Инс АД да заплати по сметката на САС държавна такса в
размер на 1680 (хиляда шестстотин и осемдесет) лв.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен срок от
връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3