№ 1863
гр. Пловдив, 02.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и седми май през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Атанаска Ан. Анастасова
при участието на секретаря Диана Н. Дичева
като разгледа докладваното от Атанаска Ан. Анастасова Административно
наказателно дело № 20225330202455 по описа за 2022 година
Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН-
Обжалвано е Наказателно постановление /НП/ №
617538-F625933/09.12.2021г., издадено от Заместник директор на ТД на НАП
Пловдив, с което на „Е.Б.“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: ......, представлявано от С.Й., ЕГН **********, на основание
чл.182 ал.2 вр. чл.182 ал.1 от Закон за данък върху добавената стойност
/ЗДДС/, е наложено административно наказание имуществена санкция в
размер на 686,76 лв. за нарушение на чл.124 ал.5 от ЗДДС.
Жалбоподателят, „Е.Б.“ ЕООД, представлявано от С.Й., по съображения
изложени в жалбата, моли съда да отмени процесното НП като неправилно и
незаконосъобразно. Излагат се доводи, че е налице маловажен случай на
административно нарушение по смисъла на чл.28 от ЗАНН. Моли съда да
бъдат присъдени направените по делото разноски. Редовно призовано
дружеството-жалбоподател не изпраща представител. По делото е постъпила
молба адв. М., с която поддържа жалбата.
Въззиваемата страна ТД на НАП – Пловдив в открито съдебно
заседание се представлява от юрисконсулт Ф., която оспорва подадената
жалба. Излага съображения за нейната неоснователност. Моли съда да
постанови решение, с което да потвърди НП. Претендира разноски за
юрисконсултско възнаграждение.
Съдът въз основа на събраните по делото доказателства, преценени
поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа и
правна страна следното:
1
Жалбата е подадена в срок и изхожда от лицето, което е било
санкционирано, поради което се явява допустима, а разгледана по същество е
неоснователна.
От фактическа страна съдът установи следното:
Дружеството-жалбоподател „Е.Б.“ ЕООД било регистрирано по ЗДДС
лице. Същото, в качеството си на получател по доставка на услуги (куриерски
услуги) по фактура № **********/01.06.2020г. с данъчна основа 20281,51 лв.
и ДДС 4056,30 лв., издадена от „Р.Е.Л.“ ЕООД, ЕИК ***, не отразило в
дневника си за покупки за данъчен период м.06.2020г. кредитно известие №
**********/18.06.2020г. с данъчна основа „минус“ 13735,30 лв. и ДДС
„минус“ 2747,05 лв., като не сторило това в закноустановения срок - от
01.07.2020г. до 14.07.2020г. вкл., което довело до определяне на декларирания
от лицето резултат за данъчен период м.06.2020г. - ДДС внасяне в размер на
71,09 лв., вместо следващия се ДДС за внасяне в размер на 2818,14 лв. при
коректно отразяване на кредитното известие, т.е. до определяне на ДДС за
внасяне в по-малък размер със сумата от 2747,05 лв.
Процесното кредитно известие било отразено от дружеството-
жалбоподател със закъснение в дневника за покупки и в справка-декларация,
подадена в ТД на НАП с вх. № 16004395515/13.08.2020г. за данъчен период
м.07.2020г.
Нарушението било извършено на 15.07.2020г. в гр. Пловдив и
установено на 18.08.2021г. при представяне на документи и писмени
обяснения с вх. № 70-00-7889/25.08.2021г. и опис с вх. № 70-00-
7889/18.08.2021г. във връзка с проверка по установяване на факти и
обстоятелства на дружеството-жалбоподател, документирана с Протокол №
П-16001621134601-073-001/08.09.2021г.
С оглед направените констатации, било прието, че „Е.Б.“ ЕООД е
извършило нарушение на чл.124 ал.5 от ЗДДС, за което срещу дружеството
бил съставен АУАН сер. AN № F625933/08.09.2021г. от Д. С. Е., на длъжност
„Главен инспектор по приходите“ в ТД на НАП Пловдив. Актът бил предявен
и препис от същия бил връчен срещу подпис на управителя на дружеството
С.Й. на същата дата, подписан с възражения, но без да излага конкретни
такива.
Впоследствие е постъпило възражение в писмен вид. В него се
обяснява, че поради допусната техническа грешка от страна на „Р.Е.Л.“
ЕООД при издаване на фактура № **********/01.06.2020г., от „Е.Б.“ ЕООД
поискали преразглеждане на същата. След установяване на грешката от
издателя на фактурата, „Р.Е.Л.“ ЕООД, дружеството издадено кредитно
известие № **********/18.06.2020г. с данъчна основа „минус“ 13735,30 лв. и
ДДС „минус“ 2747,05 лв. „Е.Б.“ ЕООД късно видели постъпилото на
електронна им поща, на 18.06.2020г. известие и късно го предели на
счетоводството на фирмата. Това довело до несвоевременното отразяване на
кредитното известие.
2
Въз основа на съставения АУАН било издадено обжалваното НП, с
което на „Е.Б.“ ЕООД на основание чл.182 ал.2 вр. чл.182 ал.1 от ЗДДС, е
наложено административно наказание имуществена санкция в размер на
686,76 лв. за нарушение на чл.124 ал.5 от ЗДДС.
Описаната фактическа обстановка се установява по безспорен и
категоричен начин от събраните по делото гласни доказателства -
показанията на св. Д. Е. - актосъставител и от приложените по делото
писмени доказателства. Свидетелят потвърждава в показанията си
авторството на АУАН и направените в него констатации. От показанията й се
установява, че при извършена проверка на факти и обстоятелства
констатирала, че кредитно известие № **********/18.06.2020г. не е било
отразено в дневника за покупки и в справката-декларация за съответния
период – м.06.2020г. Вместо това е било включена в дневника за покупки и в
справката-декларация за м.07.2020г. Във връзка с това данъкът за внасяне,
който е деклариран и определен за месеца, в който е следвало да бъде
отразено кредитното известие, е бил определен в по-малък размер.
Актосъставителят установил от кореспонденцията между фирмите, че
кредитното известие е постъпило на електронната поща на дружеството-
жалбоподател на дата 18.06.2020г. Съдът дава вяра на показанията на
актосъставителя като логични, последователни, обективно дадени,
незаинтересовани от изхода на делото, подкрепящи се изцяло и в синхрон с
събраните по делото писмени доказателства - АУАН сер. AN №
F625933/08.09.2021г., възражение, кореспонденцията по електронна поща,
писмени обяснения, кредитно известие № **********/18.06.2020г.,
документи, представени по опис, по фактура № **********/01.06.2020г.,
справка-декларация за данъчен период м.07.2020г., справка-декларация за
данъчен период м.06.2020г.
При така установената фактическа обстановка съдът направи следните
правни изводи:
При съставяне на АУАН и издаване на атакуваното НП са спазени
изискванията, визирани в разпоредбите на чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Не се
констатираха нарушения на процедурата по съставянето на АУАН и НП,
които да са съществени, като да опорочават административнонаказателното
производство и самите актове, и да нарушават правата на нарушителя.
Материалната компетентност на актосъставителя и наказващия орган следват
от представената Заповед на ЦУ на НАП № ЗЦУ-1149/25.08.2020г. на
Изпълнителния директор на НАП.
Актът е съставен изцяло в съответствие с разпоредбата на чл.42 и чл.43
от ЗАНН, като нарушението е изчерпателно описано и подробно са посочени
обстоятелствата, при които е извършено. Актът е съставен от компетентно
лице и в същия е дадена правна квалификация на установените нарушения. Не
е ограничено правото му по чл.44 от ЗАНН в тридневен срок от съставяне на
акта да направи и писмени възражения по него, както е и сторил.
3
Постановлението е издадено от компетентен орган в кръга на неговата
компетентност, в предвидената от закона форма, при спазване на
материалноправните и процесуални разпоредби и е съобразено с целта на
закона. Спазени са сроковете по чл.34 от ЗАНН. Атакуваното НП съдържа
реквизитите по чл.57 от ЗАНН и в него не съществуват съществени пороци,
водещи до накърняване правото на защита на жалбоподателя.
Съдът намира за неоснователно възражението, че обстоятелствената
част на АУАН и НП не отговарят на изискванията за съдържание по смисъла
на чл.42 т.4 и чл.57 т.5 от ЗАНН. В АУАН и в НП ясно е записано времето на
извършване на нарушението – 15.07.2020г., мястото на извършване – гр.
Пловдив, конкретните фактически действия, осъществяващи нарушението – а
именно, че кредитно известие № **********/18.06.2020г. не е било отразено
в дневника за покупки за данъчен период м.06.2020г., а е отчетено месец по-
късно, за данъчен период м.07.2020г., противоправният резултат - че това е
довело до определяне на декларирания от лицето резултат за данъчен период
м.06.2020г. - ДДС внасяне в размер на 71,09 лв., вместо следващия се ДДС за
внасяне в размер на 2818,14 лв. при коректно отразяване на кредитното
известие, т.е. до определяне на ДДС за внасяне в по-малък размер със сумата
от 2747,05 лв.
В тази връзка, правилно е отбелязал жалбоподателят, че в теорията и
съдебната практика е изведен следния практически критерий - АУАН и НП
ще съответстват на императивните изисквания за съдържание, ако фактите
така, както са описани в тях, в случай, че се приемат за доказани, сами по
себе си сочат на съставомерно деяние по възведената правна квалификация. В
настоящия случай в АУАН и НП са описани всички съставомерни фактически
признаци от субективна и обективна страна на вменения административен
състав и при извършване преценка дали деянието е съставомерно за съда не се
налага да установява допълнителни фактически положения, които да не са
надлежно предявени на дееца.
Следва да се отбележи, че е неоснователно възражението на
жалбоподателя, че не бил посочен предметът на стопанските операции,
отразени във фактура № **********/01.06.2020г., какви стоки и услуги са
предоставяни на получателя, доколкото както в АУАН, така и НП, изрично е
посочено, че това са куриерски услуги. Освен това, доколкото съставената от
„Р.Е.Л.“ ЕООД фактура № **********/01.06.2020г. е била получена от
жалбоподателят и именно след запознаване с нейното съдържание същият е
отправил възражение за корекцията й, неоснователно е възражението, че на
същия не му е станало ясно за какво е била издадена въпросната фактура.
Доколкото с НП е ангажирана обективната отговорност на юридическо
лице, въпросът за вината не подлежи на изследване в настоящото
производство. По тези съображения настоящият съдебен състав намира за
доказано по делото жалбоподателят да е осъществил състава на
административно нарушение по чл.124 ал.5 от ЗДДС, съгласно която
4
разпоредба независимо от ал.4, регистрираното лице е длъжно да отрази
получените от него кредитни известия в дневника за покупки за данъчния
период, през който са издадени, включително издадени от лица, на които е
прекратена регистрацията по този закон.
Правилно описаното нарушение е съотнесено към съответстващата му
санкционна разпоредба по чл.182 ал.2 вр. чл.182 ал.1 от ЗДДС, която визира
случай, в който регистрираното лице е издало или отразило данъчния
документ в периода, следващ данъчния период, в който документът е
следвало да бъде издаден или отразен.
Възраженията за маловажност на случая, съдът намира за
неоснователни. Обстоятелството, че дружеството е включило кредитното
известие в дневника за покупки за следващия данъчен период, е взето
предвид от наказващия орган, който при определяне на наказанието е
приложил привилегированата санкционна разпоредба на чл.182 ал.2 от ЗДДС
и е наложил имуществена санкция в размер 25 на сто от определения в по-
малък размер данък. Не може да се приеме за основателно и възражението, че
не е налице ощетяване на фиска, тъй като несвоевременното отразяване на
кредитното известие винаги води до ощетяване на фиска. Това е така, тъй
като жалбоподателят се финансира от данъчен кредит, данък, който реално не
е внесен от доставчика, тъй като с издаването на кредитното известие
доставчикът намалява своя резултат за съответния данъчен период. При
тълкуване на нормата на чл.28 от ЗАНН, относно маловажен случай на
административно нарушение, следва да се съобразят същността и целите на
административнонаказателното производство, уредено в ЗАНН, като се има
предвид и субсидиарното приложение на НК и НПК.
Административнонаказателният процес е строго регламентирана дейност, при
която за извършено нарушение се налага съответно наказание, като
прилагането на санкцията е винаги въпрос на законосъобразност. В случая с
НП е наложено административно наказание имуществена санкция за
неизпълнение на задължение към държавата, регламентирано в ЗДДС.
Поначало обществената опасност на този вид нарушения е определена от
законодателя като висока, тъй като същите представляват неизпълнение на
задължения към държавата при осъществяване на финансовата дейност.
Целта на ЗДДС е гарантирането на фиска чрез начисляването на данък върху
добавената стойност, като в закона са чувствително засилени както
предвиденият контрол, така и отговорността при нарушения, които увреждат
фискалните интереси на държавата.
Съдът намира, че правилно административнонаказващият орган е
съобразил критериите за оразмеряване на административната санкция по
чл.27 от ЗАНН, основният сред които е тежестта на нарушението, като е
наложил имуществената санкция в нейния минимален размер от 686,76 лв.
Определеното спрямо жалбоподателя наказание в НП отговаря на целите по
чл.12 от ЗАНН, като не са налице основания за прилагане разпоредбата на
чл.28 от ЗАНН, т.е. не е налице маловажен случай на административно
5
нарушение.
Съобразно изхода на спора, на основание чл.63 ал.5 вр. ал.4 от ЗАНН,
на въззиваемата страна следва да бъдат присъдени разноски в настоящото
производство за процесуално представителство от юрисконсулт, като съдът
отхвърля претенцията за разноски на другата страна. С оглед на това, че
конкретният размер на възнаграждението за юрисконсулт законът предоставя
да се определи от съда, то съобразно с разпоредбата на чл.37 от Закона за
правната помощ, който предвижда съобразяване на възнаграждението с вида
и количеството на извършената дейност, както и на основание чл.27е от
Наредбата за заплащането на правната помощ, съдът намери, че следва да
определи възнаграждение за ползваната юристконсултска защита в
минималния размер от 80 лв., което следва да бъде заплатено от
жалбоподателя.
Предвид изложеното съдът:
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №
617538-F625933/09.12.2021г., издадено от Заместник директор на ТД на НАП
Пловдив, с което на „Е.Б.“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: ......, представлявано от С.Й., ЕГН **********, на основание
чл.182 ал.2 вр. чл.182 ал.1 от Закон за данък върху добавената стойност
/ЗДДС/, е наложено административно наказание имуществена санкция в
размер на 686,76 лв. за нарушение на чл.124 ал.5 от ЗДДС.
ОСЪЖДА „Е.Б.“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:
......, представлявано от С.Й., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на ТД на НАП
Пловдив сумата в размер на 80 лв., представляваща разноски в настоящото
производство за юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщението до
страните за постановяването му пред Административен съд - Пловдив по реда
на АПК.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
6