№ 120
гр. Нови пазар, 29.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – НОВИ ПАЗАР, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на единадесети април през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Галина Николова
при участието на секретаря Диана В. Славова
като разгледа докладваното от Галина Николова Гражданско дело №
20223620100036 по описа за 2022 година
От ищеца „Енерго – Про продажби” АД срещу ответницата СТ. В. М. от с. К. са
предявени обективно и кумулативно съединени искове с правно основание по чл. 415 от
ГПК вр. 124 от ГПК вр. чл. 79 от ЗЗД с цена от 614,81 лв.главница, ведно със законната
лихва от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до изплащане на
сумата, и иск по чл. 415 от ГПК вр. 124 от ГПК вр. чл. 86 от ЗЗД за мораторна лихва в
размер на 67,96лв., за периода от датата на падежа на всяка фактура до *** г., за
установяване спрямо ответницата, че вземането по издадена заповед по ч.гр.д. № ***г. на
НПРС съществува.
Ищецът твърди, че ответникът е клиент на ищцовото дружество с клиентски № ***,
във връзка с продажба на ел.енергия за обект с абонатен номер **********, находящ се в с.
К., ул. ***. Условията за продажба на ел.енергия били регламентирани в ОУ за продажба на
ел.енергия на „Енерго- Про Продажби“ АД. Съгласно чл. 17, т.2 от ОУПЕЕ потребителят се
задължава да заплаща стойността на фактурираната ел.енергия в сроковете и по начина,
определени в ОУПЕЕ, както и че той се счита за надлежно уведомен, че дължи плащане на
използваната ел.енергия в посочените срокове, независимо дали е получил предварително
писмено уведомление за размера на задължението. Неполучаването на фактура не
освобождава клиента от задължението му да заплати дължимата сума и абонатът изпада в
забава след настъпване падежа на всяка фактура, без да е необходимо изпращането на
изрична покана за плащане на дължимите суми. Посочено е, че съгл. чл. 38 от ОУПЕЕ се
дължи и обезщетение за забава в размер на законна лихва за всеки просрочен ден.
1
Ищецът твърди, че ответникът има неплатени задължения по общо 13 бр. фактури в
общ размер на 614,81 лв.главница и иск за мораторна лихва в размер на 67,96лв., за периода
от датата на падежа на всяка фактура до *** г.
Претенциите на ищеца се основават на неизпълнени задължения по общо 13 бр.
фактури.
Ищецът желае присъждане на направените по делото разноски.
Особеният представител на ответника е подал писмен отговор на исковата молба и с
него сочи, че исковете са допустими, но неоснователни. Особеният представител на
ответника сочи, че ищецът не доказва по делото, че има правоотношения с ответницата,
както и че същата е надлежен негов клиент за посочения абонатен номер. Посочил е, че
представените доказателства сочат, че посочения клиентски номер и абонатен номер за
адрес с. К., ул. ***, принадлежат не на ответницата, а на трето лице Д.И.В., поради което и
предявените спрямо ответницата искове са неоснователни и следва да се отхвърлят.
Твърди, че ответницата не е дала повод за завеждане на делото и поради това
разноските следва да се възложат на ищеца.
От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, се
установи следното:
От представените от ищеца доказателства - извлечение от сметка към *** г., за
клиент с клиентски № ***, с аб.№ **********, п.к ***, с. К., ул. *** и клиент Д.В., се
установява че за имота има начислени общо по 13 бр. фактури суми за доставена и ползвана
ел.енергия в общ размер на 614,81 лв., както и лихва върху всяка просрочена фактура от
датата на падежа й до дата *** г. в размер на 67,96 лв. или общо задължение в размер на
682,77лв.
По делото са приложени и описаните в справката 13 бр. фактури с посочените в тях
суми, съответстващи на посочените в справката.
По делото е приложена и справка за потреблението през последните 12/24/36 м. за
посочения имот и кл. № ***, отразяваща отчетените количества консумирана ел.енергия,
съответни и на посочените във всяка от фактурите.
Това по което се спори по делото е, че собственик или обитател на имота, находящ се
в с. К., ул. ***, за който са издадените фактури и други писмени доказателства за дължими
суми за ел.енергия, е ответницата СТ. В. М..
От съвкупният анализ на всички събрани по делото доказателства се установява по
категоричен начин, че собственик и клиент на ищеца, съответно и задължено за посочените
суми за ел.енергия, лице е лицето Д. И.В..
По делото е приложена от ищеца справка за собствеността на лицето СТ. В. М., на
имот, представляващ поземлен имот с пл.сн. №**, парцел 2, находящ се в с. К., но на този
2
имот не е посочен административен адрес. Но дори и да беше, тази справка установява и
това, че през 2017 г. лицето СТ. В. М., заедно с лицето Д.М.Д. са дарили описания в
справката имот, на М.Д.Д..
От всички събрани по делото доказателства се установява, че клиент на ищцовото
дружество за имот, находящ се в с. К., ул. ***, и с клиентски № ***, с аб.№ **********, е
лицето Д. И. В., а не ответницата С.М..
Съгласно чл. 4, ал.1 от ОУ на договорите за продажба на ел.енергия, потребител на
ел.енергия за битови нужди е физическо лице, собственик или ползвател на имот,
присъединен към електроразпределителната мрежа на „Електроразпределение Север” АД,
което ползва електрическа енергия за домакинството си, и е снабдявано и закупува същата
от „ЕНЕРГО-ПРО Продажби” АД. Само за потребителя по смисъла на посочената
разпоредба, съществува и задължението по чл. 17, т.2 от ОУ за заплащане на стойността на
използваната в имота ел.енергия в сроковете и по начина, определен в ОУ.
След като ответницата по делото не притежава качеството на потребител на
ел.енергия за посочения имот, то същата не носи отговорност и за неплатените за него суми
за ползваната ел. енергия.
Предвид на горното, съдът намира, че ответницата не дължи претендираните със
заявлението суми за ел.енергия, а исковете по настоящето дело са неоснователни и
недоказани, поради което предявените искове по чл. 415 от ГПК вр. 124 от ГПК вр. чл. 79 от
ЗЗД за сумата от 614,81 лв.главница, ведно със законната лихва от подаване на заявлението
за издаване на заповед за изпълнение до изплащане на сумата, и по чл. 415 от ГПК вр. 124 от
ГПК вр. чл. 86 от ЗЗД за мораторна лихва в размер на 67,96лв., за периода от датата на
падежа на всяка фактура до *** г., за установяване спрямо ответницата, че вземанията за тях
по издадена заповед по ч.гр.д. № ***г. на НПРС съществуват, следва да се отхвърлят
изцяло.
Относно разноските по чл. 81 от ГПК:
Относно разноските в исковото производство.
Ищецът е направил разноски за ДТ в размер на 75лв., 300лв. за възнаграждение за
особен представител на ответницата.
Общо направените разноски са в общ размер от 375 лв.
Освен посочените действително направени от ищеца разноски, същия претендира и
възнаграждение за юрисконсулт в размер на 100 лв., съгласно чл. 78, ал.8 от ГПК.
Общо относимите разноски, направени от ищеца са в размер на 475лв.
Ответницата не е направила разноски
Предвид на установеното от съда, че исковете на ищеца по настоящето дело са
неоснователни и следва да се отхвърлят, то не следва да му се присъждат и разноските,
3
направени по делото.
Относно разноските в заповедното производство.
Разноските, направени от ищеца по заповедното производство са в размер на 25лв. и
50лв. за юрисконсулт или общо 75лв.
Съгласно задължителната съдебна практика - т.12 от ТР № 4/18.06.2014 г. по
тълк.дело № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС и с оглед на постановеното по исковото
производство, същите следва да се отхвърлят в пълен размер от 75 лв.
Водим от горното и на основание чл. 235 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 415 от ГПК във вр. чл.124 от ГПК вр. с чл. 79, ал.1 от ЗЗД,
на „ЕНЕРГО – ПРО ПРОДАЖБИ” АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление – гр. Варна 9009, район Владислав Варненчик, бул. „Владислав Варненчик”,
Варна Таурс Г № 258, представлявано от П.С.С., Я. Д., срещу СТ. В. М. с ЕГН **********
от с. К., общ. К., обл. Ш., ул. ***, за признаване съществуването на вземането на
“ЕНЕРГО – ПРО ПРОДАЖБИ” АД, с ЕИК *********, за сумата от 614,81 лв.(шестстотин и
четиринадесет лева осемдесет и една ст.) главница, ведно със законната лихва от подаване
на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 27.08.2021 г., до изплащане на
сумата, което е присъдено по Заповед № 474/31.08.2021 г. по ч.гр.д. № ***г. на НПРС.
ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 415 от ГПК във вр. чл.124 от ГПК вр. с чл. 86 от ЗЗД, на
“ЕНЕРГО – ПРО ПРОДАЖБИ” АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление –
гр. Варна 9009, район Владислав Варненчик, бул. „Владислав Варненчик”, Варна Таурс Г №
258, представлявано от П.С.С., Я. Д., срещу СТ. В. М. с ЕГН ********** от с. К., общ. К.,
обл. Ш., ул. ***, за признаване съществуването на вземането на “ЕНЕРГО – ПРО
ПРОДАЖБИ” АД, с ЕИК *********, за сумата от 67,96лв. (шестдесет и седем лева
деветдесет и шест ст.), за периода от датата на падежа на всяка фактура до *** г., за която е
издадена Заповедта за изпълнение № 474/31.08.2021 г. по ч.гр.д. № ***г. на НПРС.
Отхвърля искането по чл. 78, ал.1 от ГПК на „ЕНЕРГО – ПРО ПРОДАЖБИ” АД, с
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление – гр. Варна 9009, район Владислав
Варненчик, бул. „Владислав Варненчик”, Варна Таурс Г № 258, представлявано от П.С.С., Я.
Д., за присъждане на разноски по настоящето дело в размер на 475 лв. (четиристотин
седемдесет и пет лева).
4
Отхвърля искането по чл. 78, ал.1 от ГПК и т.12 от ТР № 4/18.06.2014 г. по
тълк.дело № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС на „ЕНЕРГО – ПРО ПРОДАЖБИ” АД, с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление – гр. Варна 9009, район Владислав
Варненчик, бул. „Владислав Варненчик”, Варна Таурс Г № 258, представлявано от П.С.С., Я.
Д., за присъждане на разноски по ч.гр.д. № ***г. на НПРС в размер на 75 лв. (седемдесет и
пет лева).
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Ш. в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните.
На основание чл. 7, ал.2 от ГПК препис от решението да се връчи на всяка от
страните.
След влизане в законна сила на решението по делото, препис от него да се изпрати по
ч.гр.д. № ***г. на НПРС.
Съдия при Районен съд – Нови Пазар: _______________________
5