Присъда по дело №143/2012 на Окръжен съд - Благоевград

В закрито заседание в следния състав:

Държавата, представлявана от Министъра на регионалното развитие и благоустройство чрез Областния управител на област Б. предявила искове по чл. 135, ал. 1 и 2 от ЗЗД за обявяване за недействителни сделката сключена между Р. и А. Д. и Д. Д. за дарение на имот и последващата сделка, с която надарения продава имота на В. С..

Всички ответници изразяват становище за недопустимост на иска, поради липса на правен интерес. Сочат, че интересът от иск по чл. 135 ЗЗД е обусловен от създаването на възможност за насочване на принудително изпълнение към чужда вещ. За държавата обаче не съществува такава възможност върху имуществото на Р.Д.. Не се засягат интересите на държавата, която няма качеството на кредитор т.е. успешното провеждане на иска няма да промени правната сфера на ответника. С такъв иск относителната недействителност се прогласява само по действителни, валидни сделки, а в исковата молба ищецът твърди, че договорът за дарение е недействителен и не е произвел правно действие. П. по реда на чл. 135 ЗЗД недействителност не е абсолютна и по силата на съдебното решение не настъпва правна промяна спрямо собствеността върху имуществото предмет на разпоредителната сделка, тъй като в отношенията между третото лице и длъжника сделката е действителна.

Ответниците В. С. Д.Д. страни по продажбата втората сделка акцентират, че държавата не е кредитор на Д. Д..

Държавата-ищец не споделя доводите срещу допустимостта на производството като в нарочна молба по повод указания на съда и в писмената защита е изразил становището си.

От материалите по делото се установява следното:

По иск на Окръжна прокуратура – Б. срещу Р. Д. Д. е образувано гр. д. № 1370/2000 г. по описа на БОС, приключило с влязло в сила на 14.11.2012 г. решение на основание чл. 42, ал. 1, т. 3 във вр. с чл. 40б, ал. 5 във вр. с чл. 34, ал. 2 във вр. с ал. 1 т. 1 от отм. Закона за собствеността на гражданите /ЗСГ/, с което е признато за установено, че Р.Д. през периода 1993-1996 г. в резултат на нетрудови доходи е придобил имущество, измежду което е и трети жилищен етаж със застроена площ от 110 кв.м. ведно с две тавански помещения и едно избено такова от сградата построена в п. ІХ, кв. 58 по регулационния план на [населено място] и е постановено отнемането му в полза на държавата. Имотът понастоящем е с идентификатор 65334.300.1311.1.4.

Решението на съда е вписано в книгата по вписванията вх. Р.. № 1283/3.6.2013 г., т. І 164/2013 г. на дело 470/3.6.2013 г. и с дв.вх.рег. № 1283/3.6.2013 г. видно от отбелязването върху същото и от удостоверение изх. № 348/10.6.2013 г. от СВ-С.. Няма твърдения за вписване на исковата молба по приключилото дело.

След влизане в сила на съдебното решение и преди вписването му Р.Д. и А. Г. Д. с нот. акт № 38 от 20.2.2013 г. даряват отнетия жилищен етаж на сина си Д. Д., като при изповядване на сделката се легитимират за собственици с нотариален акт № 154/1996 г. Впоследствие надарения им син Д. Р.Д. на 6.2.2015 г. продава имота на В. Ат. С., за което е издаден нот. акт № 21/2015 г.

Претендира се относителна недействителност на двете сделки – дарението и последвалата го продажба.

По съображенията на ответниците, касаещи допустимостта на иска:

Законодателят с чл. 135 ЗЗД е уредил на разположение на кредиторите средство за запазване имуществото на длъжника срещу увреждащите ги правни действия чрез иск за обявяване на недействителността на същите. Това право възниква за кредитора, когато сделката (или действието) е увреждаща и е безвъзмездна или е възмездна, но длъжникът и третото лице са знаели за увреждането, както и когато ако увреждащата сделка (или друго действие) е извършена преди възникването на вземането е предназначена от длъжника и третото лице да увреди кредитора. Увреждащо кредитора действие е всеки правен и фактически акт на длъжника, с който се засягат права, които биха осуетили или затруднили осъществяване на правата на кредитора спрямо длъжника.Увреденият - според задължителната съдебна практика на ВКС, установена по реда на чл. 290 ГПК, има интерес от предявяване на отменителния иск, когато в резултат на предявяването му ще настъпи помяна в правната сфера на длъжника.

Постановеното решение за отнемане на имущество по отм. ЗСГ по своя характер е конститутивно. Израз на конститутивното му действие е създаването на ново правно положение в сравнение с онова което е съществувало преди постановяване на решението. Отнето е в полза на държавата имущество на Р.Д. въз основа на призната и гарантирана от закона възможност при визирани в закона условия да отнема принудително и безвъздно имуществени права. За субекта, спрямо чието имущество се осъществява принуда, ограничаването и отнемането на имуществени права е неблагоприятна последица и санкция за определено негово непровомерно поведение. Именно защото с решението по отнемане принудително се ограничават и същевременно се отнемат имуществени права влязлото в сила конститутивно решение представлява и изпълнително основание. С постановяването му освен че се преобразуват права – те преминават в патримониума на държавата, за който ефект не е необходимо провеждане на изпълнение, то за тяхното осъществяване за самото отнемане е необходимо доброволно или принудително изпълнение, поради което конститутивният характер на съдебния акт не изключва възможността за изпълнение. Следователно Р.Д. е кредитор на държавата.

При задължение за предаване на имот от патримониума на отчуждителя-длъжник, искът по чл. 135 ЗЗД е допустимо правно средство, независимо дали между страните е висящ или предстоящ вещнопоравен спор –вж.определение № 72/15.1.2014 г. на ВКС по гр.д. № 5221/2013 г. С него е предвидена правна възможност за всеки кредитор да поиска да бъдат обявени за недействителни спрямо него онези правни действия, с които се уврежда интереса му за удоветворяване при принудително изпълнение спрямо този длъжник.

Обстоятелството, че по иска по чл. 135 ЗЗД увреждащата сделка остава действителна за страните по нея и се счита ако се уважи за нестанала само спрямо кредитора ищеца според съда не води до недопустимост на същия спрямо сделки с предмет, за който предмет е налице и вземане от ищеца кредитор. След като законът предвижда да се обявяват за недействителни сделки увреждащи кредитора и непозволяващи удовлетворение на неговите вземания, то на още по-голямо основание за интереса на кредитора следва да се счете за допусим иска и по отношение на сделки с предмет, за който ищецът е кредитор /има вземане за самия предмет на сделката/. Достатъчно е за допустимостта на такъв иск да е налице вземане и нужда от неговото обезпечаване, обусловено от поведението на длъжника- неизпълнение на задължението и разпореждане с имуществото, което по принцип служи за обезпечаване на всяко вземане в случай на неизпълнение. Дали кредиторът ще предпочете да реализира защитата си чрез вещен иск или чрез облигационния иск по чл. 135 ЗЗД е негов избор въз основа на преценка предвид обстоятелствата – чрез кой иск ще защити най-ефективно считаните от него за нарушени права.

В подкрета на тезата е и постановление № 1 от 29.3.1965 г. по гр.д. № 7/64 г на Пленума на ВС, според което всеки кредитор, включително и този, който е носител на непарично вземане, може да си служи с отменителния иск по чл. 135 ЗЗД. Това е така – продължава ВС - защото с цялото имущество на длъжника еднакво са обезпечение както паричните така и напаричните вземания на кредиторите. Когато длъжникът не изпълни задължението си да даде иди да извърши нещо, кредиторът има право да получи паричния сурогат на престацията от имуществото си. Щом като може да бъде обезпечено изпълнението по отношение на сурогата на престацията, не е логично,а и и няма законно основание да се приеме, че точното изпълнение да не може да бъде обезпечено с предвидените в закона средства.

Искът срещу трето лице, придобило права от съконтрахента на длъжника по увреждащата сделка също, противно на тезата на ответниците - е допустим. В хипотеза аналогична на настоящата ВКС в решение № 163/27.7.2011 г. по гр.д. № 672/2010 г. е приел, че наличието на общо намерение за увреждане с последвали сделки /има се предвид, в които не участва длъжника на ищеца, каквата по настоящото дело се явява продажбата/ ако е налице общо намерение за увреждане и ако увреждащият резултат е постигнат с две сделки, то увреденият кредитор може да иска обявяване и на двете за недействителни спрямо него. С оглед на така даденото разрешение от ВКС несъстоятелни са възраженията на ответниците за недопустимост на иска, поради липса качеството кредитор на ищеца по отношение на Д. Д. -прехвърлителя по втората сделка- вж. и определение № 2 от 5.01.2015 г. на ВКС по гр. д. № 6149/2014 г.

С оглед изложеното съдът намира за несъстоятелни аргументите на ответниците срещу допустимостта на иска свеждащи се до липсата на качеството кредитор на държавата по отношение на ответниците, като счита, че той е недопустим, но по различни от наведените от тях съображения, касаещи правния интерес.

Както вече се посочи с постановеното решение за отнемане на имущество от Р. Д. е създадено ново правно положение в сравнение с онова, което е съществувало преди постановяването му досежно собствеността върху отнетото имущество – правото е възникнало в полза на държавата като решението е и изпълнително основание за самото отнемане. Като всяко влязло в сила съдебно решение действието му се разпрострира в определени предели - обективни и субективни. Според чл. 298, ал. 1 ГПК решението влиза в сила само между същите страни, за същото искане и на същото основание. То обаче има действие съобразно изричната норма на ал. 2 на чл. 298 ГПК /съответна на чл. 220, ал. 1 отм. ГПК/ и спрямо наследниците на страните, както и за техните правоприемници. По настоящото дело е видно, че след 14.11.2012 г., когато влиза в сила решението - са изповядани сделките, чиято относителна недействителност се претендира с предявения по настоящото дело иск по чл.135 ЗЗД – имотът е прехвърлен с дарение на сина на Р.Д. - Д.Д. на 20.2.2013 г. , а той го е продал - на 6.2.2015 г. на В. С.. Следователно всички приобретатели на имота след влизане ва сила на решението са частни правоприемници на участвалата по делото страна Р.Д. и по отношение на тях съгл. чл. 298, ал. 2 ГПК се разпрострира действието на съдебното решение такова каквото е и спрямо самия Р.Д.. Това означава, че е безпредметно провеждане на иск по чл. 135 от ЗЗД за връщане на отчуждането имущество в патримониума на Р.Д., тъй като изпълнителната сила на решението се разпростира и спрямо неговите частни правоприемници.В тази насока Определение № 61 от 6.02.2015 г. на ВКС по ч. гр. д. № 33/2015 г.; Определение № 423 от 25.06.2013 г. на ВКС по ч. гр. д. № 2708/2013 г.; Определение № 451 от 1.07.2011 г. на ВКС по т. д. № 89/2011г.; Решение № 281 от 29.10.2012 г. на ВКС по гр. д. № 130/2012 г. и мн.др. Извода на съда не се повлиява от обстоятелствата, че исковата молба по влязлото в сила решение за отнемане на имота няма твърдения да е вписана, а се установява вписване само на решението по отнемане и то преди изповядване на втората сделка -продажбата. С чл. 115, ал. 4 от ЗС се прогласява, че решението по невписана искова молба няма действие на вписването, изразяващо се в осигуряване на оповестяване на спора и в това да направи непротивопоставими на ищеца вещните права, придобити от трети лица след вписването. Макар обаче и да не е осигурена гласност на спора по отнемането на имуществото, то липсата на вписване не може да измести обективните и субективни предели на силата на присъдено нещо на решението по него, която се разпрострира върху правоприемниците на страните по силата на чл. 298, ал. 2 ГПК. Ето защо настоящият състав на БОС счита, че производството следва да се прекрати поради липса на правен интерес от настоящото производство, тъй като за удовлетворяване правата на държавата по влязлото в сила решение не е необходимо успешно провеждане на П. иск по чл. 135 ЗЗД.

В срока за произнасяне е постъпила е молба за спиране на поизводството, тъй като е подадена молба по чл. 303, ал. 1, т. 5 от ГПК от А. Д. до ВКС за отмяна на влязлото в сила решение по ЗСГ. Произнасянето по нея предвид становището на съда за липса на правен интерес е ненужно. Принципната позиция на съда по въпроса е, че подаването на такава молба не води до спиране на производството, тъй като подаването й не създава висящност на приключилия спор, за да е налице условието за преюдициалност по см. на чл. 229, ал. 1 т. 4 ГПК, което ще е налице при евентуално уважаване на молбата.

Не се дължат заплащане от ищеца на ответниците разноски, тъй като няма доказателства такива да са направени.

Водим от изложеното съдът

О п р е д е л и:

Прекратява производството по гр.д. № 140 по описа за 2015 г. на Окръжен съд-Благоевград.

Определението може да се атакува в едноседмичен срок от връчването му на страните пред Софийски апелативен съд.

Председател: