Решение по дело №136/2021 на Административен съд - Шумен

Номер на акта: 169
Дата: 11 юни 2021 г.
Съдия: Росица Карова Цветкова
Дело: 20217270700136
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 28 април 2021 г.

Съдържание на акта

Р    Е     Ш     Е     Н     И     Е

 

№ ...........град Шумен, 11.06.2021 г.

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

   Шуменският административен съд в публичното заседание на тридесет и първи май две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

                                                        Председател: Росица Цветкова

                                                                Членове: 1. Снежина Чолакова

                                                                               2. Бистра Бойн

 

при секретаря Р. Хаджидимитрова

и с участие на прокурор Р. Рачев от ШОП

като разгледа докладваното от административен съдия Р. Цветкова КАНД №136 по описа на 2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

   Производство по чл.63 ал.1 изр.второ от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) и чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК), образувано въз основа на касационна жалба от Л.Н.Б. ***, чрез пълномощник и процесуален представител адвокат Ю. Р. при ШАК, срещу Решение №260117/12.03.2021 г. по АНД №2271/2020 г. по описа на РС град Шумен.

   В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност на атакуваното решение, поради издаването му в нарушение на процесуалния и материалния закон. Излагат се доводи, че решаващият съд неправилно е преценил за липса на съществени нарушения на процесуалните правила при съставяне на акта за установяване на административно нарушение. Касаторът твърди, че препис от съставения акт за установяване на административно нарушение не му е връчен. Поради това е нарушена и разпоредбата на чл.44 ал.1 от ЗАНН, тъй като санкционираното лице не е могло да се възползва от дадената му от закона възможност да направи възражение, с което му е нарушено правото на защита. Като не е констатирал тези съществени нарушения на процесуалните правила, според касатора решаващият съд е постановил решение в нарушение на процесуалния и материалния закон. С оглед на това е отправено искане към касационният съд да бъде отменено атакуваното Решение на РС град Шумен и съответно да бъде отменено НП №23-0000951/06.11.2020 г. на Началника на отдел „Контрол“ в РД „АА“ град Варна.

   Ответникът по касационната жалба ИА „АА“ – РД „АА“ град Варна, редовно призован, не изпраща представител, но е представено писмено становище по спора, в което се излагат аргументи за неоснователност на касационната жалба и моли Решението на РС град Шумен да бъде оставено в сила. В писменото становище е направено искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

   Представителят на Шуменска окръжна прокуратура изразява становище, че жалбата е процесуално допустима, но разгледана по същество неоснователна. Счита, че решението на районния съд е правилно и законосъобразно и като такова моли съда да го остави в сила.

   Касационната жалба е подадена в срока по чл.211 ал.1 от АПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на касационен контрол съдебен акт, поради което е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна.

   От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, настоящия касационен състав установи следната фактическа обстановка:

   С атакуваното Решение Районен съд град Шумен е потвърдил НП №23-0000951/06.11.2020 г. на Началника на отдел „Контрол“ в РД „АА“ град Варна, с което на касатора на основание чл.53 от ЗАНН и чл.93 ал.1 т.1 от ЗАвтП е наложено административно наказание „глоба” в размер на 2000.00 лв. за нарушение на чл.87 т.8 от Наредба №33 от 03.11.1999 г. на МТС.

   За да достигне до този правен извод, решаващият съд е приел за установено от фактическа страна, че на 03.08.2020 г. около 09.10 ч., на един км. след с.Радко Димитриево, в посока град Карнобат, санкционираното лице е извършвало обществен превоз на товари без да притежава валидно удостоверение за психологическа годност. Било е представено такова със срок на валидност до 10.05.2020 г.

   Въз основа на това и събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът е приел, че както при съставяне на Акта за установяване на административно нарушение, така и при издаване въз основа на него на процесното НП, не са допуснати съществени процесуални нарушения, ограничаващи правото на защита на санкционираното лице. В тази връзка решаващият съда е изложил подробни аргументи по наведените твърдения и пред него, каквито и са пред настоящия касационен състав, че са налице твърдените нарушения на чл.43 ал.5 и чл.44 ал.1 от ЗАНН. Изложените мотиви от решаващият съд се споделят изцяло от касационната инстанция, поради което не следва да бъдат преповтаряни и на основание чл.221 ал.2 от АПК препраща към мотивите на първоинстанционното решение. 

   Само за изчерпателност следва са отбележи, както е констатирал и решаващият съд, че видно от приложения по делото АУАН в същия безспорно в разписката към него изрично е посочено на санкционираното лице е връчен препис от акта на 03.08.2020 г., което означава че лицето е било наясно за какво нарушение му е бил съставен акт и изрично е вписало в възраженията, че няма пари да се снабди с такова удостоверение. Това безспорно води до извода, че правата на лицето по никакъв начин не са били нарушение. Без значение е фактът, че с последващ АУАН екземплярът на процесния акт му е бил иззет, тъй като му е съставен друг АУАН, който замества контролния талон за срок до един месец. Категорично е установено, че нарушителят е бил наясно какво нарушение е осъществил, което не е оспорил и пред двете съдебни инстанции, и е могъл да си предяви и възражение по реда на чл.44 ал.1 от ЗАНН, още повече, че такова възражение е направено към момента на съставяне на акта.    

   Настоящата касационна инстанция приема, че районният съд е достигнал до правилно установена фактическа обстановка въз основа на събраните пред него както писмени, така и гласни доказателства. Съдът е изложил подробни мотиви, като е обсъдил доказателствата както поотделно, така и в тяхната съвкупност и въз основа на този анализ е достигнал до правилен и законосъобразен правен извод. Тези изводи се споделят изцяло от настоящата касационна инстанция.  

   От така установеното фактическо и правно положение съдът приема, че Решение №260117/12.03.2021 г. по АНД №2271/2020 г. по описа на РС град Шумен е законосъобразно и обосновано, а касационната жалба е неоснователна. Решението е постановено при правилно установена фактическа обстановка и при правилно направени правни изводи по отношение приложението на закона, без да са допуснати нарушения на съдопроизводствените правила, поради което следва да се остави в сила.

   Направеното искане от ответната страна да и бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция, съдът намира за абсолютно неоснователно. Действително и по правилата на чл.63 от ЗАНН и чл.37 от Закона за правната помощ юрисконсултско възнаграждение се дължи, но само ако органът е бил защитаван от такова лице. Пред настоящата касационна инстанция липсва осъществена защита от юрисконсулт на ответната страна, поради което такова възнаграждение не се дължи.  

   Водим от горното, Шуменският административен съд

 

Р   Е    Ш    И   :

 

   Оставя в сила Решение №260117/12.03.2021 г., постановено по АНД №2271/2020 г. на Районен съд град Шумен.

   Решението е окончателно.

 

          ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                     ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

                                                                                               2.

ЗАБЕЛЕЖКА: Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. Влязло в законна сила на 11.06.2021г.