Решение по дело №770/2023 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл. 208 от АПК, вр. чл. 63, ал. 1 от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба от С.С. ***, чрез адв. З., срещу Решение № 209/08.02.2023 г. на Районен съд – Варна, постановено по н. а. х. д. № 20223110204911 по описа на съда за 2022 г., с което е потвърдено Наказателно постановление № 21-0819-005674/2.11.2022 г., издадено от Началник група към ОД на МВР – Варна, Сектор "Пътна полиция".

В жалбата се твърди, че решението е неправилно и незаконосъобразно, постановено в нарушение на материалния закон и при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Неправилно са възприети фактите установени в хода на производството, не са обсъдени направените възражения в АУАН. ВРС е приел, че причина за настъпване на ПТП е управление с несъобразена скорост. Съгласно показания на Р. - очевидец на произшествието, С. не се е движел „силно“. Свидетелят сочи, като причина за ПТП засичане между двете платна, след което наказаното лице се е ударило в бордюра. Причината за удара в бордюра не е установена, но от събраните доказателства е установено, че е имало спукани гуми на МПС.ВРС не е преценил, че макар и АНО да е приел, че скоростта на движение не била съобразена с интензивността на движението, в съдебното производство е установено, че движението не е било интензивно, настилката е била суха, нямало е намалена видимост. Налице е разминаване в часа на извършване на нарушението. Недоказан по делото е периода от време изтекъл между ПТП и пристигането на служителите на КАТ. Липсата на доказателства, че МПС е управлявано със скорост, която не е съобразена с пътните условия, неизясненият механизъм на настъпване на ПТП. В с.з. процесуалния представител на касатора поддържа жалбата на посочените основания. Счита, че ПТП не е установено от актосъставителя, служителите на полицията са пристигнали след подаване на сигнал от очевидци. ВРС е приел, че ПТП е причинено поради несъобразена скорост. Единствения очевидец сочи, че ПТП е настъпило в резултат на това, че автомобилът се е закачил на бордюра на кръговото движение и е загубил управление, поради което е попаднал в близката канавка. В чл. 20 ал.2 от ЗДвП са разписани няколко хипотези, като не е посочено всъщност при коя от тях е извършено нарушението, с какво не е съобразена скоростта на водача. По изложените доводи моли да се отмени решението и потвърденото с него НП и да се присъдят сторените по делото разноски.

Ответникът в производството, Началник група към ОДМВР Варна, сектор "Пътна полиция", в депозирани писмени бележки поддържа, че решението е правилно и законосъобразно. Съдебния акт е постановен при всестранно установяване на относимите факти, не са допуснати съществени процесуални нарушения. Налице е съответствие между правното и фактическо описание на нарушението. Предвид това моли решението на районния съд да бъде оставено в сила и в полза на ответника да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Варненска окръжна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Пледира решението на районния съд да бъде оставено в сила.

Административен съд - Варна намира, че касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211 от АПК от надлежна страна, която има правен интерес от обжалване на първоинстанционното решение. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Предмет на обжалване пред Районен съд — Варна е било Наказателно постановление № 22-0819-005674/2.11.2021 г., издадено от Началник група към ОД на МВР – Варна, сектор "Пътна полиция", с което на С.С. за нарушение на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП и на осн. чл. 179, ал. 2, предл. първо от същия закон е наложена глоба в размер на 200 лева.

От събраните в административнонаказателното и в съдебното производство доказателства районният съд е приел за установено от фактическа страна, че на 15.10.2022 г. С. управлявал л.а. с рег. № ****** в гр. Варна, при движението на автомобила по ул. "Девня", около 50 м. след кръстовището с бул. "Република", автомобилът се движил с несъобразена скорост с характера и интензивността на движението, загубил контрол над управляваното МПС и се блъснал в бордюр, след това автомобилът се отклонил вдясно, излязъл от платното за движение и се блъснал в бетонова основа на метален стълб на ЖП електроснабдяване. В резултат на ПТП били причинени материални щети. Очевидец на случилото се бил свид. Р., който подал сигнал на 112. Служители на ОДМВР ПП – Варна посетили на място, извършили оглед, след което бил съставен АУАН. На 2.11.2022 г. било издадено НП, АНО приел, че е извършено нарушение на чл. 20, ал.2 от ЗДвП. За да потвърди НП, ВРС приел, че НП е издадено от компетентен орган. При издаване на АУАН и НП са спазени сроковете и процедурите визирани в ЗАНН. Актовете съдържат изискуемите реквизити по чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Въззивния съд преценил, че е извършено нарушение по ЗДвП и правилно е определена правната квалификация и размера на наказанието.

При постановяване на решението районният съд не е допуснал съществени нарушения на процесуални правила, извършил е цялостна проверка на обжалваното наказателно постановление, съгласно задължението по чл.312 и чл.313, ал.1 НПК, приложим по препращане от чл.84 ЗАНН. Районният съд не е нарушил и процесуалните правила относно събирането на допустимите и относими към спора доказателства, подробно е обсъдил доводите на страните. В мотивите към решението е направено подробно изложение на установените от събраните по делото фактически обстоятелства и на следващите от тях правни изводи, възприети и от настоящият съдебен състав, като съобразени с приложимите материалноправни разпоредби.

Съгласно разпоредбата на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП, водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението. От събраните по делото доказателства е установено, че С. не е избрал нужната скорост на движение на управлявания от него лек автомобил, поради което се е стигнало и до вредоносния резултат – причиняване на ПТП с материални щети. Преценката относно осъществяване на състава на нарушението по чл. 20, ал. 2 от ЗДвП, свързано с несъобразена скорост, е от значение единствено дали водачът се е съобразил с пътната обстановка, съобразно изброените в чл. 20, ал. 2 от ЗДвП хипотези. Всяка скорост, която създава опасност за движението и става причина за осъществяване на ПТП, представлява несъобразена скорост и съответнто, управлението на автомобил с такава несъобразена скорост осъществява състава на административното нарушение по чл. 20, ал. 2 от ЗДвП. При нарушение по този текст е без значение скоростта, с която се е движил водачът, от значение тя да бъде съобразена с конкретната ситуация на пътното платно, при необходимост реакцията на водача да предотврати евентуалното възникване на пътно-транспортно произшествие. В конкретния случай това не е сторено, избраната от С. скорост е била несъобразена с факторите, посочени в чл. 20, ал. 2 от ЗДвП.

Съдът не споделя доводите на С., че след като по данни на очевидец на произшествието не се е движел „силно“, то не е осъществен състава на вмененото му нарушение. Съобразената скорост не е конкретна стойност на скоростта, която да бъде съпоставена с установената, а е тази, при движение с която водачът трябва да е в състояние да спре пред предвидимо препятствие. Несъстоятелни са доводите на касатора, че причина за ПТП е засичането между МПС, от събраните гласни доказателства се установява, че свид. Р. е бил на около 30 м. преди кръговото кръстовище, докато С. е напускал същото, данни за „засичане“ на двете МПС не са събрани. Съгласно ЗАНН, в АУАН и НП следва да се посочат дата и място на извършване на нарушението, в случая тези реквизити са ясно посочени. Факта, че в НП е посочено, че нарушението е извършено в 15.30 ч., а се твърди, че това е станало около 10 мин. преди това не води до извод за допуснато съществено процесуално нарушение.

При служебната проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК не се констатират пороци, засягащи валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон. По тези съображения, касационният състав намира, че не са налице касационни основания, и жалбата като неоснователна следва да бъде отхвърлена.

При този изход от производството и съгласно чл. 63д от ЗАНН направеното от процесуалния представител на ответника искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение следва да бъде уважено за сумата 80 лв., определена на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр. чл. 37 от ЗПП, вр. чл. 27е от НЗПП, вр. чл. 144 от АПК.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 1 от Административно-процесуалния кодекс, вр. чл. 63в от ЗАНН, Административен съд – гр. Варна, ІІІ тричленен състав

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ в сила Решение № 209/08.02.2023 г. на Районен съд – Варна, постановено по н. а. х. д. № 20223110204911 по описа на съда за 2022 г.

ОСЪЖДА С.С. ***, с ЕГН **********, да заплати на Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи – Варна сумата 80 (Осемдесет) лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

	Председател:	ЯНКА ГАНЧЕВА
	Членове:	ДАНИЕЛА НЕДЕВА ИВЕЛИН БОРИСОВ