Р Е Ш Е Н И Е № 260053
гр. Пловдив,
06.01.2021 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД, ХХII състав, в публично съдебно заседание на 07.12.2020 г., в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЛЮДМИЛА МИТРЕВА
при секретаря Величка Грабчева, като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 7531 по
описа за 2020 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е
по реда на чл.439, вр. с чл.124, ал.1 ГПК.
Образувано
е по
искова молба от Б.Г.К. срещу „Кредитреформ-България“ ЕООД, с която е предявен отрицателен
установителен иск за признаване за установено, че ищецът не дължат на ответника сумата в размер
на 9498.98 лева – просрочена главница по договор за кредит за
текущо потребление от 23.05.2007 г, 1094.06 лева – лихва, дължима за периода 25.06.2008 г. до 07.10.2008 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 07.10.2008 г. до окончателното плащане,
както и сумите от 211.86 лева – разноски по делото и 278.05 лева – юрисконсултско възнаграждение, за които суми е издаден изпълнителен лист от 08.10.2008 г. по ч.гр.д.
№ 10677/2008 г. по описа на Районен съд – Пловдив, въз основа на който е образувано ***.
В исковата молба се твърди, че
въз основа на заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 10677/2008 г. по описа на ПРС в полза на „Банка ДСК“ ЕАД е издаден изпълнителен лист
срещу ищеца като поръчител по посочения по-горе договор за кредит. Заповедта
била връчена на длъжника на 05.03.2009 г., в който срок не подал възражение.
Въз основа на изпълнителния лист е образувано ***. Твърди се, че вземанията по
изпълнителния лист са погасени по давност, изтекла след издаване на
изпълнителния лист. Вземанията по изпълнителния лист са прехвърлени с договор
за цесия на „Кредитреформ-България“ ЕООД, като цесията
нямала действие срещу ищеца, доколкото не му е съобщена от банката. Счита, че е
настъпила перемция и *** е прекратено. Счита, че вземанията по издадения
изпълнителен лист са погасени по давност след влизане в сила на заповедта за
изпълнение в хода на изпълнителното производство.
С оглед изложеното, за ищеца се е породил
правен интерес от предявяване на настоящия иск за установяване, че не дължи
вземането по издадения изпълнителен лист.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил
отговор от ответника, с който оспорва иска като неоснователен основателност.
Твърди, че не е изтекла предвидената в закона погасителна давност за вземането.
Твърди, че давността е 5 годишна. Твърди се, че не е бездействал в
изпълнителните производства, по които са извършвани множество изпълнителни
действия, които са довели до прекъсване на давността. Счита, че не са налице
предпоставките на чл.147, ал.1 ЗЗД, Счита, че цесията е съобщена на длъжника
надлежно Моли за отхвърляне на иска. Претендира разноски. Прави възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение на ищеца.
Пловдивският районен съд, като
прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и по реда на чл.
235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на
страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявен е отрицателен установителен иск с правна квалификация чл.439, вр.
с чл.124, ал.1 ГПК.
В тежест на ищеца е да установи, че срещу него е издаден изпълнителен лист
за посочените суми, че ответното дружество се е легитимирало като кредитор за
процесните вземания, както и да докаже твърдените от него положителни факти, в т.ч.
правопогасителното си възражение – че е изтекла предвидената в закона погасителна
давност за остатъка от дължимата главница. В тежест на ответника е да докаже
съществуването на задължението, респ. спирането или прекъсването на предвидения
в закона давностен срок.
С
Определение от
02.10.2020
г. като безспорно между страните е отделено, че срещу ищеца в
полза на „Банка ДСК“
ЕАД е издаден изпълнителен лист за сумата в размер на 9498.98 лева –
просрочена главница по договор за кредит за текущо потребление от 23.05.2007 г, 1094.06 лева – лихва, дължима за
периода 25.06.2008 г. до 07.10.2008 г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 07.10.2008 г. до
окончателното плащане, както и сумите от 211.86 лева – разноски по делото и 278.05 лева – юрисконсултско
възнаграждение, по ч.гр.д. № 10677/2008 г. по описа на Районен съд – Пловдив,
въз основа на който е образувано *** по описа на ***. Безспорно е, че заповедта за
изпълнение е влязла в сила през 2008 г., като срещу нея не е подадено
възражение от длъжниците.
Спорът по делото се свежда до това изтекла ли е
предвидената в закона погасителна давност по отношение на процесните вземания и
породила ли е цисията своето действие срещу длъжника – ищеца по делото.
Предвид обстоятелство, че вземането по делото произтича
от договор за кредит е приложима разпоредбата на чл.110 ЗЗД за общата 5-годишна
погасителна давност за главницата и кратка 3-годишна давност за лихвите. В този
смисъл Решение
№261/12.07.2011г. по гр.д. №795/2010г. на ВКС, ГК, IV г.о.,
Решение №28/05.04.2012г. по гр.д. №523/2011г. на ВКС, ГК, III г.о, Решение №161/08.02.2016 по дело №1153/2014 на
ВКС, ТК, II т.о.
В исковата молба
не са изложени твърдения давността за вземането да е изтекла преди образуване
на изпълнителното производство, поради което съдът следва да обсъди спирането и прекъсването на давността след образуване
на изпълнителното производство.
Съгласно Постановление № 3 от 18.11.1980 г. на Пленума на
ВС в изпълнителното производство давност не тече.
В тази част Постановлението е отменено с ТР№2/2013г. на ОСГТК на ВКС,
в което в т.10 е посочено, че в изпълнителното производство давността се
прекъсва от предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на
определен изпълнителен способ. Тълкувателното решение е постановено на 26.06.2015 г. Същото е приложимо от момента
на постановяването си и по висящи изпълнителни производства.
С оглед изложеното от образуване
на изпълнителното производство с молба на „Банка ДСК“ ЕАД от 17.12.2008 г.
/л.370/ до постановяване на посоченото по-горе ТР – на 26.06.2015 г. давност по
*** не е текла.
В този период, обаче следва да се проследи дали са предприети изпълнителни
действия, които да възпрепятстват настъпването на перемпцията по смисъла на
чл.433, ал.1, т.8 ГПК.
Първото такова изпълнително действие, което е извършено е подаването на
молбата за образуване на *** от 17.12.2008
г., доколкото в нея кредиторът е
възложил на *** по реда на чл.18 ЗЧСИ извършване на всички изпълнителни
действия, която е длъжна да ги извърши, включително са посочени конкретни
изпълнителни способи – налагане на възбрана и запор на имущество на длъжника Б.К..
На 18.02.2009 г. по искане
на взискателя е наложен запор на трудовото възнаграждение на ищцата при ЕТ „***“
/л.308/, наложен на 19.02.2009 г. с
връчването му на третото лице.
На 17.03.2009 г. по искане
на взискателя *** е извършил опис на движими вещи на длъжника, за което е
изготвен протокол /л.319/.
С Разпореждане на *** от 25.02.2010
г. /л.335/ по искане на „Кредитреформ България“ ЕООД от 24.02.2010 г.,
същото е конституиран като взискател по изпълнителното дело срещу длъжниците,
вкл. срещу ищцата.
С молба на
„Кредитреформ-България“ ЕООД от 17.09.2010
г. /л.340/ от *** е поискано конкретно изпълнително действие налагане на
запор на трудовото възнаграждение на Б.К.
С разпореждане на *** от 19.11.2010
г. /л.353/ е наложен запор върху
трудовото възнаграждение на ищцата, получавано от „Его Елеганс“ ООД, като
запорното съобщение е връчено на работодателя на 13.11.2010 г. /л.361/, на която дата е наложен запора.
В изпълнение
на наложения запор по сметка на *** са постъпвали плащания от третото задължено
лице „Его Елеганс“ ООД с дати 13.01.2011
г. /л.362/, 15.02.2011 г.
/л.364/, 10.03.2011 г. /л.366/, 13.04.2011 г. /л.367/, 11.05.2011 г. /л.369/, 15.06.2011 г. /л.241/, 11.07.2011 г. /л.242/, 09.08.2011 г.
/л.244/, 11.10.2011 г. /л.245/, 10.11.2011 г. /л.246/, 14.12.2011 г. /л.249/ и за целия период
от 10.01.2012 г. до 11.12.2012 г. /л.250-262/, както и за
периода 17.01.2013 г. до 10.12.2013 г. /л.265-294, л.300-301/,
както и за периода 21.01.2014 г. до 22.05.2015 г. /л. 302, л.138, л.152
л.156 л.160, л.162 л.170-178/. Плащанията на
трети задължени лица представлява изпълнение на приложен изпълнителен способ,
поискан от взискателя, поради което всяко едно от тях е прекъснал срока по
чл.433, ал.1, т.8 ГПК. Това се потвърждава и от приетото в последствие
Тълкувателно решение №2/2013г. на ОСГТК на ВКС.
С молба на взискателя „Кредитреформ-България“ ЕООД от 05.10.2015 г. /л.188/ е поискано
налагане на запор на трудово възнаграждение на ищцата Б.К..
С разпореждане на *** от 23.10.2015
г. /л.192/ запор е наложен на трудовото възнаграждение на ищцата,
получавано от „АС-999“ ООД, като запорното съобщение е връчено на третото
задължено лице на 29.10.2015 г. /л.197/.
С молба на взискателя „Кредитреформ-България“ ЕООД от 05.12.2016 г. /л.238/ е поискано
налагане на запор на трудово възнаграждение на ищцата Б.К..
С молба на взискателя „Кредитреформ-България“ ЕООД от 03.07.2017 г. /л.52/ е поискано
налагане на запор на сметки на ищцата Б.К..
На 05.02.2018 г. с
разпореждане на *** /л.74/ е наложен запор на банковата сметка на ищцата в
„Райфайзенбанк България“ ЕАД, връчено на последното на 09.02.2018 г. /л.73 - гръб/
На 15.02.2018 г. в изпълнение на наложения запор по сметка на *** е
постъпило плащане от „Райфайзенбанк България“ ЕАД за сметка на ищцата.
С молба на взискателя „Кредитреформ-България“ ЕООД от 12.07.2018 г. /л.91/ е поискано
налагане на запор на трудово възнаграждение на ищцата Б.К..
С разпореждане на *** от 13.07.2018
г. е наложен запор на трудовото възнаграждение на ищцата при „Финес-2“ ЕООД
/л.100/, връчено на последното на 18.07.2018
г.
В изпълнение на наложения запор от „Финес-2“ ЕООД, са постъпвали
плащания по сметка на *** от 19.02.2020
г. /л.131/ и 19.03.2020 г.
/л.134/.
С оглед всичко изложено от образуване на изпълнителното производство до
настоящия момент по същото са искани от взискателя и извършвани от ***
множество изпълнителни действия, като всяко едно от тях е предприемано в
рамките на двугодишния срок, поради което изпълнителното производство няма как
да е прекратено по силата на закона, на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК. По изложените съображения за процесните
вземания не е настъпила и погасителната давност. На това основание искът се
явява неоснователен.
На следващо място съдът не споделя доводът на ищеца, че цесията не е
породила действие за него, доколкото не му била съобщена. С представеното от
ответника в открито съдебно заседание, проведено на 07.12.2020 г., съобщение за
извършено прехвърляне на вземания /цесия/, изходящо от цедента „Банка ДСК“ ЕАД
/л.416/, препис от което е връчен на процесуалния представител на ищеца, съдът
приема, че същият е надлежно уведомен за извършеното прехвърляне, което
обстоятелство се преценява от съда по реда на чл.235, ал.3 ГПК. В съобщението
изрично е посочено, какви вземания и по кой договор са прехвърлени, които са
именно по процесния договор. В приложение
№ 1 е индивидуализирано вземането, което се прехвърля по основание, размер и
кой е задълженото лице, посочен е номерът на договора за кредит /л.330/. В
договора за цесия /л.328/ е посочено, че приложението е неразделна част от договора,
както и че с договора се прехвърлят и всички обезпечения по него, каквото в
случая е поръчителството на ищцата Б.К.. В случая не е необходимо цесията да е
съобщена лично на длъжника, той е редовно уведомен и чрез връчване на
уведомлението на пълномощник, какъвто в случая е неговия процесуален представител.
С оглед изложените съображения искът се явява неоснователен и ще се
отхвърли.
По отговорността за разноски:
С
оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.3 ГПК право на разноски се
пораждат за ответника. От същият се претендира
юрисконсултско възнаграждение. По делото ответникът се е представлявал от
юрисконсулт, изготвил и подал отговора на исковата молба. Съдът
определя на основание чл.78, ал.8 ГПК, във вр. с чл.37 ЗПП, във вр. с чл.25,
ал.1, вр. с ал.2 ЗПП юрисконсултското
възнаграждение на ответника на 100 лева,
която сума ще се присъди
изцяло, като взе предвид конкретната
фактическа и правна сложност, проведените съдебни заседания и извършените
процесуални действия. Делото
е приключило в едно съдебно заседание, на база единствено на писмени
доказателства, изискани от съда.
Така мотивиран, Пловдивският районен съд
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Б.Г.К.,
ЕГН **********, с адрес: *** срещу „Кредитреформ-България“ ЕООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Шандор Петьофи“ № 10
отрицателен установителен иск за признаване за установено, че Б.Г.К. не дължи
на „Кредитреформ-България“ ЕООД сумата в размер на 9498.98 лева – просрочена главница по договор за кредит за текущо потребление от 23.05.2007 г, 1094.06 лева – лихва, дължима за периода 25.06.2008 г. до 07.10.2008 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 07.10.2008 г. до окончателното плащане, както и сумите от 211.86 лева – разноски по делото и 278.05 лева – юрисконсултско възнаграждение, за които суми е издаден
изпълнителен лист от 08.10.2008 г. по ч.гр.д. № 10677/2008 г. по описа на Районен съд – Пловдив, въз основа на който е образувано *** по
описа на ***, като неоснователен.
ОСЪЖДА Б.Г.К., ЕГН **********,
с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ НА „Кредитреформ-България“
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Шандор
Петьофи“ № 10 сумата в размер на 100
лева – юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване пред Пловдивския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/
Вярно с оригинала!ВГ