№ 1011
гр. София, 22.01.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 11-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и втори януари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ДЕЛЯН ЛЮБ. ДИЛКОВ
като разгледа докладваното от ДЕЛЯН ЛЮБ. ДИЛКОВ Наказателно дело
частен характер № 20251110200867 по описа за 2025 година
и повдигнатото от И. С. Ц. срещу В. В. В. обвинение, с твърдения за извършено престъпление
от частен характер, намирам, че са налице основанията по чл. 250, ал. 1, т. 1 НПК за прекратяване
на наказателното производство.
Съобразно константната съдебна практика, тъжителят изнася релевантната (според него)
фактология, а правната квалификация се дава от съдията-докладчик, при съобразяване с
изнесените твърдения, без да се вземат предвид наличните към момента на произнасянето
доказателства.
В изложението в тъжбата, освен медико-биологични признаци на инкриминирани телесни
увреждания, обаче, се изнасят подробно и последователно факти, обуславящи наличието и на друг
квалифициращ признак на престъплението по чл. 130, ал. 1 НК – „хулигански подбуди”, по смисъла
на чл. 131, ал. 1, т. 12, пр. 1 НК, който налага ангажиране на вниманието на държавното обвинение
(постановеният отказ не се ползва със сила на пресъдено нещо – виж Sundqvist vs. Finland,
Application no. 75602/01, European Court of Human Rights, Fourth Section), но и който е бил
фрапантно неглижиран, при бланкетното прокурорското произнасяне от 22.07.2024 г.
Независимо от възприетото от съдебната практика становище, че личният мотив поначало
не изключва хулиганските подбуди (Р 485.1987 г. ВКС, I н.о., Р 546/2009 ВКС III н.о.), следва да се
подчертае дебело, че липсват данни пострадалият и подсъдимият да са имали конфликтна
ситуация, преди инкриминираното деяние, която да е инициирала инкриминираните действия, нито
за наличие на някакво провокативно поведение, от страна на Ц. конкретно, което да не може да
бъде уредено, по предвиден в закона и алтернативен на физическото насилие правен ред.
Поведението на подсъдимия се отличава с достатъчна дързост и арогантност, за да се квалифицира
именно като углавно хулиганско (в тази насока и Р 432/1972 ВКС I н.о., ТР 46/1979 ОСНК ВКС),
особено предвид обстоятелството, че е предприето в светлата част на денонощието и в населено
място (т. е. пред потенциално неограничен брой свидетели-очевидци); при съчетание от нецензурно
– заканителна лексика и физическо посегателство, и то – с лопата (вещ, с която причиняването на
сериозни телесни увреждания е силно вероятно); чрез множество удари и с откровено намерение
на личността и тялото на пострадалия да се причинят максимален брой вреди; нападението не е
преустановено, дори и след опита за бягство на пострадалия (т. е. манифестирано нежелание за
1
конфликт).
Действително, касае се за относително кратък период от време, през който се твърди В. е
реализирал престъпното посегателство. Съгласно Р 491/2001 ВКС III н.о., обаче, това обстоятелство
е без значение за обективната съставомерност на деянието. Деянието е извършено в светлата част
на денонощието и в населено място, както и пред потенциално неограничен брой очевидци (макар,
съгласно Р 656/1991 ВКС, II н.о. публичността на деянието да не е съставомерен негов белег,
касателно хулиганството). Предвид всичко изложено и с оглед залегналите в Р 600/1979 ВКС II н.о.
и Р 627/1999 ВКС II н.о. изисквания за конкретна преценка на всеки отделен случай, водещ мотив
за извършване на процесното деяние е именно демонстрация на надмощие, на вземане на закона в
свои ръце, както и на налагане на собствени разбирания (основателни или не) за дължимо
поведение, без данни за умишлена лична провокация, поради което и налага се недвусмислен
извод, че деянието следва да бъде квалифицирано, именно като извършено по хулигански подбуди.
В тази връзка, макар съдът да не разполага правомощие да дава указания в цитираната
насока, уместно е обсъждането, предвид извършения превратен анализ на изнесената фактология,
на предпоставките за разпределяне на преписката на друг наблюдаващ прокурор.
Така мотивиран и на основание чл. 250, ал. 1, т. 1 вр. чл. 24, ал. 5, т. 2 НПК
РАЗПОРЕДИ:
ПРЕКРАТЯВАМ наказателното производство по н.ч.х.д. № 867/2025 г. по описа на СРС, НО,
11 състав, образувано по тъжба на И. С. Ц. срещу В. В. В., вх. на СРС № 19521/20.01.2025 г.
ДА СЕ ИЗПРАТИ, след влизане в сила на настоящото разпореждане, делото на СРП, с данни
извършено престъпно деяние от общ характер.
Разпореждането подлежи на обжалване пред СГС в 7-дневен срок, считано от уведомяването
на частния тъжител, по реда на глава XXII НПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2