МОТИВИ към присъда №33/01.04.2013г. по НОХД № 357 по описа на Пловдивския окръжен съд за
2013 година
Окръжна прокуратура - гр. Пловдив е повдигнала обвинение спрямо подсъдимия В.А.К.
и същият е предаден на съд с обвинение за извършено престъпление по чл. 255,
ал.3, вр. с ал.1, т.2. пр.1, т.6, т.7, вр. с чл. 26, ал.1 от НК, за това, че през периода 01.10.2008г. -
14.03.2009г. в гр. Пловдив, при условията на продължавано престъпление, в
качеството му на управител на В. ЕООД, за пет данъчни периода, е избегнал
установяването и плащането на данъчни задължения в особено големи размери, общо
302 229.16 лева, за В. ЕООД, представляващи дължим данък върху
добавената стойност, като при водене на счетоводството е съставил документи с
невярно съдържание - отчетни регистри - дневници за покупките на В. ЕООД ,
съгласно чл. 124, ал.1, т.1 от ЗДДС и чл. 113, ал.1 и ал.3 от ППЗДДС, в които е
отразил данъчни фактури по неполучени доставки с право на пълен данъчен кредит
и е избегнал плащането на данъчни задължения в особено големи размери, като е
потвърдил неистина в писмени декларации, които се изискват по силата на закон и
правилник за приложението му (чл.125, ал.1 от ЗДДС и чл. 116, ал. 1 от ППЗДДС/и е приспаднал
неследващ се данъчен кредит , както следва :
1. През м. октомври 2008г. при водене на счетоводството е съставил документ с невярно съдържание дневник за покупките на В. ЕООД , в който е
отразил неполучена доставка с право на пълен данъчен кредит по данъчна фактура
№753/26.10.2008г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 14 200 лева с посочен доставчик М. ЕООД,
а на 14.11.2008г.
е избегнал плащането
на данъчни задължения в особено
големи размери 14 200
лева , като в СД по
ЗДДС, вх. №16001189028/14.11.2008г. за данъчен период м.
октомври 2008г., подадена пред ТД на НАП- Пловдив, е потвърдил неистина относно
размера на получени доставки и начислен
ДДС по доставките с право на пълен данъчен кредит в размер на 21 082.74 лв. в раздел „Б" от
декларацията, а действително установения
е 6 882.74лв. и е променил
резултата за периода, като в раздел “В” е декларирал ДДС за внасяне в размер на
65,21 лева, а действително установения е
ДДС за внасяне в размер на 14 265,21лева, като е приспаднал и
неследващ се данъчен кредит в размер на 14 200лева.
2. през м.
ноември 2008г. при водене на счетоводството е съставил документ с невярно съдържание-дневник за
покупките на В. ЕООД , в който е отразил неполучени доставки с право на пълен
данъчен кредит по данъчни фактури, както следва:
- № 565/13.11.2008г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен
кредит в размер на 16 666.67 лева, с
посочен доставчик „МАРКЕС ГРУП " ЕООД,
- № 579/28.11.2008г. с начислен
данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 20 400,00
лева, с посочен доставчик М. ЕООД,
- № 580/29.11.2008г. с начислен данък при доставки с право на пълен
данъчен кредит в размер на 14 933.33 лева, с посочен доставчик М. ЕООД,
а на 15.12.2008г.
е избегнал плащането
на данъчни задължения в особено
големи размери - 16
792.36 лева като в СД
по ЗДДС,
вх.№16001205300/15.12.2008г. за данъчен
период м.ноември 2008г., подадена пред ТД на НАП-Пловдив, е потвърдил неистина относно
размера на получени доставки и начислен ДДС по доставките с право на пълен
данъчен кредит в размер на 69 801,64 лв.
в раздел „Б"
от декларацията, а действително установения е 17 801,64лв. и е
променил резултата за периода, като в раздел “В” е декларирал ДДС за
възстановяване в размер на 35 207, 64 лева, а действително установеният е ДДС за внасяне в размер на
16 792,36лева, като е приспаднал и неследващ се данъчен кредит в размер на
52 000лева.
3. През м. декември 2008г. при
водене на счетоводството е съставил документ с невярно съдържание дневник за
покупките на В. ЕООД, в който е отразил неполучени доставки с право на пълен
данъчен кредит по данъчни
фактури с посочен доставчик С. ЕООД, както
следва:
№ 1/03.1 2.2008г. с
начислен данък при
доставки с право
на пълен данъчен кредит в размер
на 13 400 лева
№ 2/15.12.2008г. с
начислен данък при
доставки с право
на пълен данъчен кредит в размер
на 24 000 лева
№ 3/22.12.2008г. с
начислен данък при
доставки с право
на пълен данъчен кредит в размер на 49 000 лева,
а на 14.01.2009г. е
избегнал плащането на
данъчни задължения в особено
големи размери - 86 400
лева като в
СД по ЗДДС,
вх. № 16001220281/14.01.2009г.
за данъчен период м. декември 2008г., подадена пред ТД- НАП- Пловдив, е потвърдил неистина относно размера на
получени доставки и начислен ДДС по доставките с право на пълен данъчен кредит
в размер на 92 369.16 лева в раздел
„Б" от декларацията, а
действително установения е 5 907.38 лева и е променил резултата за
периода, като в раздел „В" е декларирал
ДДС за възстановяване в
размер на 61.78
лева, а действително установеният
е ДДС за внасяне в размер на 86 400 лева, като е приспаднал и неследващ се
данъчен кредит в размер на 86 400 лева.
4. През м. януари 2009г. при водене на счетоводството е съставил
документ с невярно съдържание — дневник за покупките на В. ЕООД, в който е
отразил неполучени доставки с право на пълен данъчен кредит по данъчни фактури
с №№
554/06.01.2009г. с
начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 8 400
лева, с посочен доставчик „Пип груп" ЕООД,
556/20.01.2009г. с
начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 9000
лева, с посочен доставчик „Пип груп" ЕООД
560/30.01.2009г. с
начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 7600
лева, с посочен доставчик „Пип груп" ЕООД,
а на
16.02.2009г. е избегнал
плащането на данъчни задължения в
особено големи размери
- 23 773.56 лева като
в СД по ЗДДС,
вх. №16001238153/16.02.2009г. за
данъчен период м. януари 2009г., подадена пред ТД - НАП - Пловдив е потвърдил неистина относно размера
на получени доставки и начислен ДДС по доставките с право на пълен данъчен
кредит в размер на 26 758.55 лева в раздел „Б" от декларацията, а
действително установения е 1 758.55 лева и е променил резултата за периода,
като в раздел „В" е декларирал
ДДС за възстановяване в размер
на 1226.44 лева, а действително установеният е ДДС за
внасяне в размер на 23 773.56 лева, като
е приспаднал и неследващ се данъчен кредит в размер на 25 000 лева.
5. През м. февруари 2009г. при водене на счетоводството е съставил
документ с невярно съдържание - дневник за покупките на В. ЕООД, в който е
отразил неполучени доставки с право на пълен данъчен кредит по данъчни фактури
с №№
64/19.02.2009г.
с начислен данък при доставки с
право на пълен
данъчен кредит в размер на
12 100 лева. с посочен
доставчик „Ц. строй БГ” ЕООД.
210/20.02.2009г. с начислен данък при
доставки с право
на пълен данъчен н кредит в размер на 23 000 лева с посочен
доставчик „Пластстрой груп” ЕООД.
214/26.02.2009г. с начислен данък при доставки с
право на пълен
данъчен кредит в размер на
22 700 лева с посочен
доставчик „Пластстрой груп” ЕООД.
1647/25.02.2009г. с
начислен данък при доставки с
право на пълен
данъчен кредит в размер на 7 000
лева с посочен доставчик „Стройтекс инженеринг” ЕООД.
**********/24.02.2009г.
с начислен данък при
доставки с право
на пълен данъчен кредит в размер на 35 833, 33 лева. с
посочен доставчик „Франц
Строй" ЕООД .
**********/25.02.2009г.
с начислен данък при
доставки с право
на пълен данъчен кредит в размер на 13 780, 50 лева с посочен доставчик
„Франц Строй" ЕООД.
**********/26.02.2009г.
с начислен данък при
доставки с право
на пълен данъчен кредит в размер на 10 215, 33 лева с посочен доставчик
„Франц Строй" ЕООД,
а на 14.03.2009г. е избегнал плащането на
данъчни задължения в особено големи размери- 124 629, 16 лв. като в
СД по ЗДДС вх. №
16001254281/14.03.2009г. за данъчен период м. февруари 2009г., подадена пред ТД на НАП - Пловдив, е потвърдил
неистина относно размера на получени доставки и начислен ДДС по
доставките с право на пълен данъчен кредит
в размер на
125 653.22 лева в
раздел „Б" от декларацията, а действително установеният
е 1024 лева и е променил резултата за периода, като в раздел „В" е
декларирал ДДС за възстановяване в размер на 234,68 лева, а действително
установения е ДДС за внасяне в размер на 125 653, 22 лева, като е приспаднал и неследващ се данъчен кредит
в размер на 124 629,16 лева.
Представителят на прокуратурата поддържа изцяло повдигнатото обвинение,
със същата фактическа обстановка, описана в обвинителния акт и същата правна
квалификация на извършеното. По отношение реализиране наказателната отговорност
на подсъдимия пледира да бъде наложено наказание „лишаване от свобода”, което
да бъде определено след намаляване с 1/3 на размера, съответстващ на специалния
законов минимум, както и за налагане на кумулативното наказание конфискация на
част от имуществото на подсъдимия К.. По отношение наказанието „лишаване от
свобода” държавното обвинение намира, че същото следва да бъде изтърпяно ефективно
при първоначален общ режим съгласно разпоредбата чл. 61, т.3 от ЗИНЗС в
затворническо общежитие от открит тип на основание чл. 59, ал.1 от същия закон.
По делото е предявяван за съвместно разглеждане с
наказателния процес граждански иск в устна форма срещу подсъдимия К. от старши юрисконсулт при ТД на НАП -
Пловдив И.Л.А., упълномощен от Министъра на финансите, в качеството на
представляващ държавата, като ощетено от процесното престъпление юридическо
лице. Съдът на основание чл. 88, ал.2 от НПК отказа приеме за съвместно разглеждане с наказателния процес така
предявения граждански иск и отказа да конституира граждански ищец, като
пространно аргументира мотивите си, поради които счита, че същият ще затрудни
хода на настоящото наказателно производство.
По искане на подсъдимия съдебното следствие протече по реда на глава
ХХVІІ- ма от НПК, при хипотезата на чл. 373 ал. 2, във вр. с чл. 371, т. 2 от НПК. Подсъдимият В.К. направи самопризнание на фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт и изрази съгласие да не се събират
доказателства за тези факти. Той и защитата му не оспорват тезата на
прокуратурата относно фактическите обстоятелства, при които е извършено
престъплението. Съгласяват се и със заявената от държавното обвинение правна
квалификация на извършеното. Защитата пледира при определяне на наказанието да
бъде приложена разпоредбата на чл.58”А”, вр. чл.55, ал.1, т.1, вр. чл.2, ал.2
от НК, като бъде наложено наказание „лишаване от свобода” в размер около една
година, което да бъде изтърпяно ефективно при първоначален общ режим съгласно
разпоредбата чл. 61, т.3 от ЗИНЗС в затворническо общежитие от открит тип на
основание чл. 59, ал.1 от същия закон. Защитата пледира да не бъде налагано
предвиденото в закона кумулативно наказание „конфискация”, като се приложи
разпоредбата на чл.55, ал.3 от НК. Подс. К. поддържа изложеното от защитника му
и моли за минимално наказание.
Съдът, като
анализира доказателствата по делото, направеното от подсъдимата самопризнание и
обсъди изразеното от страните, намира, че самопризнанията на подсъдимия по
фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и наличните по
делото доказателства, обуславят извод за безспорна фактическа установеност на извършеното,
каквато е описана в обвинителния акт, по който е образувано съдебното
производство.
От
фактическа страна:
Подсъдимият В.А.К. е роден на ***г***. Той е българин, български
гражданин, женен е, има средно образование, не работи, не е осъждан, с ЕГН: **********.
Търговското дружество В. ЕООД, било
вписано с Решение от 17.07.2002г.
по фирмено дело № ***/2002г. на
СГС. Управител на дружеството и едноличен негов собственик бил подс. В.А.К..
Основната дейност на дружеството била строително - монтажни и довършителни строителни дейности. Дружеството
било регистрирано със седалище и адрес в гр.
Пловдив, ул."***" № **, ет. **, ап. **.
На 29.08.2002г. дружеството В.
ЕООД било регистрирано по реда на ДОПК в ТД на
НАП - София – град, Офис „С***" и служебен номер по регистъра на НАП ****. Считано от 02.04.2003г. юридическото
лице било регистрирано при ТД на НАП
Пловдив, а от 14.09.2005г. било регистрирано по ДДС.
На 23.11.2009г. била направена промяна в собствеността и управлението на юридическото лице, като за управител
и собственик на капитала бил вписан Т.
А. К.. Променил се и адресът на
управление на дружеството, като новият адрес бил гр. Пловдив, ул."***" №***, ет.2, ап.4.
На 04.01.2010г. била направена
нова промяна в собствеността и управлението
на дружеството, като за нов
управител и едноличен собственик на капитала
бил вписан А.С.В. /с постановление на Окръжна прокуратура - Пловдив от
29.11.2012г. настоящото наказателно производство е било прекратено в частта
досежно А.В. на основание чл.243, ал.1, т.1 от НПК, тъй като същият не е
управлявал дружеството през инкриминирания период/.
В качеството си на управител на В. ЕООД, подс. К. възложил първоначално на свид. Г.Н. - Ю., а
на по-късен етап на св. Д. да обслужва счетоводно дружеството.
Свид. Ю. била упълномощена от подс. К. след като осчетоводи данъчните
фактури, изготви дневниците за покупки и продажби и справката-декларация по ЗДДС, да ги изпрати в ТД на НАП Пловдив. Свид.
Ю. вземала счетоводните документи на В. ЕООД /вкл. и фактурите/ от офиса на дружеството, който
представлявал приспособен фургон, намиращ се в близост до западната част на новата сграда на Пловдивски университет. След излизането на свид. Ю. в
майчинство счетоводното обслужване било поето от свид. Д.,
която след обработка на счетоводните документи, изготвяла справки
- декларации по ЗДДС въз основа на представени й първични
счетоводни документи от страна
на подс. К. и ведно с дневниците за покупки и
продажби, ги изпращала по електронен път в ТД-НАП - Пловдив.
В качеството си на управител на регистрираното лице - В. ЕООД , подсъдимият
К., чрез свидетелките Ю. и Д. подавал редовно и в срок справки - декларации в съответствие с
изискванията на чл. 125, ал.1
от ЗДДС и
чл. 116, ал.1
от ППЗДС, дневници за
покупки и продажби, съгласно изискванията на чл. 124, ал.1 от ЗДДС
и чл. 113, ал.1 от ППЗДДС.
Съгласно чл. 125 от ЗДДС - за всеки данъчен период регистрираното лице
подава справка-декларация, съставена въз основа на отчетните регистри по чл. 124 от ЗДДС, с изключение на случаите
по чл. 157 от ЗДДС. Според чл. 116, ал. 1 от ППЗДДС - регистрираното лице е
длъжно за всеки данъчен период да
подаде справка - декларация по чл. 125, ал.1 от закона по образец.
Регистрацията по ЗДДС изисквала воденето на аналитични, отчетни регистри - дневник за покупките и
дневник за продажбите. По силата на чл.124,
ал.1 от ЗДДС и чл. 113, ал.1 от ППЗДДС - регистрираните лица по този
закон водят задължително регистри - дневник за покупките и дневник за продажбите, съдържащи информацията за
всички издадени и получени данъчни
документи и отчети, които следва да бъдат издадени съгласно изискванията на закона или този правилник.
Въз основа на правата, произтичащи
от издадените на свид. Ю. и свид.Д. пълномощни за инкриминирания период, счетоводителките
формирали окончателните задължения на В. ЕООД с
подаване на справки - декларации по ЗДДС, основани на аналитични
регистри-дневници за покупки и продажби, чието съдържание било предопределяно
само от подс. К..
При описаните условия за ревизирания период такива справки-декларации
/СД/ и дневници за покупки и продажби били подавани в срок в ТД на НАП гр. Пловдив.
В дневниците за продажби и в подаваните декларации винаги били
отразяваните реални продажби на В. ЕООД. Съответно върху тези облагаеми
продажби, като регистрирано по ЗДДС, дружеството начислявало и събирало косвен
данък- ДДС. Посредством ползването през инкриминирания период на данъчен кредит по „безстокови" данъчни фактури /по които реално В. ЕООД не е получавало доставки и по които не е
извършвало плащане/, подс. К. минимизирал данъчния резултат в подаваните
справки- декларации, с цел редуциране на дължимия косвен данък. Чрез
използването на „безстокови фактури” привидно се увеличавал размерът на
внесения ДДС по доставките към дружеството и така формираната завишена сума,
представляваща неследващ се данъчен кредит, се приспадала от начисления реален ДДС
по продажбите, извършени от В. ЕООД за същия период.
По този начин систематично
се увеличавал данъчният кредит, който в преобладаващите случаи надвишавал значително
действително установения ДДС за внасяне, като по този начин се формирала разлика,
представляваща в повечето случаи ДДС за възстановяване. Единствено по отношение
на първия данъчен период размерът на приспаднатия данъчен кредит бил малко
по-малък от действително установения ДДС за внасяне и по този начин подс.К.
декларирал ДДС за внасяне, но в незначителен размер.
Подсъдимият К. бил наясно,
че регистрираното лице В. ЕООД само
определяло резултата за всеки данъчен период и че с така включените
„безстокови" фактури за данъчните периоди ще постигне желания резултат да
се минимизира значително данъчния резултат за съответния данъчен период.
Дейността на В. ЕООД за правилното прилагане на ЗДДС е била обект на
данъчна ревизия. На 25.01.2010г. била издадена Заповед №1000224 за възлагане на Ревизия, изменена с възлагане на
Ревизия № 101450 от 03.05.2010г., изменена с възлагане на Ревизия № 1001818 от
03.06.2010г. от екип от ревизори в състав свид. Т. и свид. Ж.. Предметът на
заповедта бил извършване ревизия на В.ЕООД
по ЗДДС за периода от 01.12.2007г. до 28.02.2009г.
Въпросната Ревизия била предшествана от друга ревизия, която приключила с Ревизионен
акт № 43/15.01.2010г., който бил изцяло
отменен с Решение
на Директора на
Дирекция „Обжалване и управление на изпълнението".
На 16.07.2010г. бил изготвен Ревизионен доклад, а на 08.09.2010г. бил
издаден Ревизионен акт, който бил връчен по реда на чл. 32 от ДОПК.
По горевизираните обстоятелства подс. К. потвърдил неистина в
подаваните СД по ЗДДС и водил счетоводна отчетност с невярно съдържание за общо
пет данъчни периода, както следва:
1.Данъчен
период м. октомври 2008г.
През м. октомври 2008г. подс. К. предал
за осчетоводяване данъчна фактура № 753/26.10.2008г. с начислен данък
при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 14 300 лева, с посочен
доставчик М. ЕООД и предмет на
доставката - извършени СМР по договор,
въпреки че такава доставка реално не била извършена.
По данни от търговския
регистър
дружеството М. ЕООД било основано на 14.02.2008г. с адрес на
данъчна регистрация гр.София. По ЗДДС е било регистрирано на 06.03.2008г.
Дерегистрирано е по ДДС на 13.11.2008г. по искане на органа по приходите.
В
хода на насрещната проверка бил посетен
адресът на дружеството два пъти, но
на същия не е намерен никой. При
извършената проверка било установено, че към инкриминирания период на
щат в дружеството са се водили 5 души общи работници, като юридическото лице не
е разполагало с никакъв транспорт. Първоначално М. ЕООД е било управлявано от
свид. Г.А.Г., като дейността се извършвала от пълномощници. Свид. Г. не познавал подс. К. и не му е известно М.
ЕООД да е извършвала СМР в гр.
Пловдив, съгласно представените за целите
на ревизията договори. На 19.06.2009г. свид. Г. прехвърлил дружеството „по бизнес съображения" на
св. Б.И.М., като не му предал
никакви счетоводни документи. Междувременно от страна на В. ЕООД били предадени
в хода на ревизията копия от договори за
извършени СМР и приемо-предавателни протоколи, съставени от името на свид. Г. и
подс. К., като не бил представени документи
за подизпълнители.
Данъчна фактура № 753/26.10.2008г. била включена в дневника за
покупки и описана с посочен издател М. ЕООД, с предмет на доставката покупка на
материали и с право на пълен данъчен кредит в размер на 14 200 лева, която
повлияла при сумиране на общия данъчен кредит за периода, увеличавайки размера
на същия.
На 14.11.2008г. била подадена СД по
ЗДДС, вх. №16001189028/14.11.2008г. в
ТД на НАП Пловдив, в която била
потвърдена неистина от страна на подс.К., относно размера на получените
доставки и начислен ДДС по
доставките с право на пълен данъчен
кредит в размер на 21 082,74 лв. в раздел “Б” от декларацията, съзнавайки,
че по така включената фактура не е налице данъчно събитие, респ. не е налице
и доставка по смисъла на ЗДДС. Подс. К. бил наясно, че това
ще доведе и до промяна на данъчния резултат, като в раздел “В” е
декларирал за
внасяне ДДС
в размер на 65.21 лева, а действително установения ДДС за внасяне е бил
в размер на 14 265,21лв.
С приспадането на неследващ се данъчен
кредит в размер на 14 200лв. подс.К. е избегнал плащането на данъчни задължения
в размер на 14 200 лева, които съгласно допълнителната разпоредба на
чл.93, т.14 от НК представляват данъци в особено големи размери.
2. Данъчен период м. ноември 2008г.
През м. ноември 2008г. подс. К. предал за осчетоводяване
данъчни фактури, както следва №№:
№ 565 /
13.11.2008г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер 16 666,
66лв., с посочен доставчик М. ЕООД,
с предмет на доставката
употребяван товарен автомобил „ Тойота тундра”,
№579/28.11.2008г. с начислен данък при
доставки с право на пълен данъчен кредит
в размер на 20 400,00 лева, с посочен
доставчик М. ЕООД, с предмет на доставката извършени СМР по договор
и № 580/29.11.2008г. с начислен данък при доставки с право на пълен
данъчен кредит в размер на 14
933.33 лева с предмет на доставката
извършени СМР по договор.
Подс.К. бил наясно с обстоятелството, че представляваното
от него дружество никога не е имало бизнес отношения с управителя на посочения доставчик по фактурите М. ЕООД, респ. че не е имало реални доставки по
въпросните фактури. Данъчните фактури
били включени в дневника за покупки и осчетоводени, както следва : данъчна
фактура №565/13.11.2008г. била включена в дневника за покупки с начислен ДДС 16 666.67 лева, данъчна фактура № 579/28.11.2008г; била включена с начислен ДДС 20 400 лева, данъчна
фактура № 580/29.11.2008г. била включена
с начислен ДДС 14 933.33 лева.
На
15.12.2008г. била подадена
в ТД на НАП-Пловдив, СД
по ЗДДС, вх. № 16001205300/15.12.2008г., в която била
потвърдена неистина относно размера на получени доставки и начислен ДДС по доставките с право на пълен данъчен кредит
в размер на 69 801.64 лв. в раздел „Б" от декларацията. Подс.К. бил
наясно, че с така включените данъчни фактури ще промени данъчния резултат като
декларирал в раздел „В" от декларацията ДДС за възстановяване в размер на
35 207.64 лева, а действително установеният бил ДДС за внасяне в размер на 16
792.36 лева.
Декларираната сума за възстановяване в размер на 35
207.64 лева не била възстановена от органа по приходите. По този начин,
приспадайки неследващ се данъчен кредит в размер на 52 000 лева, подс. К.
е избегнал плащането на данъчни задължения
в размер на 52 000 лева според настоящия състав, но според
повдигнатото от Окръжна прокуратура Пловдив обвинение, размерът на данъчните
задължения, чието плащане е избегнато възлиза на 16 792, 36 лева, поради
което и съдът го призна за виновен и осъди за по-малкия размер, посочен в
обвинението на прокуратурата, а именно за 16 792, 36 лева. В разпореждането
си за връщане на делото съдията докладчик бе изложил подробна аргументация по
какъв начин се получава действителният размер на данъчните задължения, чието
плащане е избегнато, а именно 52 000 лева /колкото е и размерът на приспаднатия неследващ се данъчен кредит, същият
се установява при сумиране на начисленото ДДС, представляващо 20% от стойността
на всяка доставка при трите нереализирани доставки:16 666, 67+20 400+14 933,33,
съответства на разликата между размера на получените доставки и начислен ДДС по
доставките с право на пълен данъчен кредит - 69 801,64 и действително
установения -17 801, 64, както и на сбора между декларираното ДДС за
възстановяване в размер на 35 207, 64 лева и действително установеното ДДС
за внасяне в размер на 16 792,36лева/, но
както резонно бе посочено от Апелативен съд Пловдив /в определението, с което
се потвърди разпореждането на Окръжен съд Пловдив за връщане делото на
прокуратурата/ конституционно право на прокуратурата е да реши какво обвинение
да повдигне и предяви на извършителя на инкриминираното деяние.
Горевизираното по отношение на първия данъчен
период, касаещо търговското дружество М.
ЕООД, се отнася и за този данъчен период, вкл. и относно констатациите, че от името на посоченото
юридическо лице не са били извършвани СМР в
гр.Пловдив с получател на услугата В.ЕООД, не е продаван лекотоварен автомобил „Тойта Тундра". Отново
от страна на В.ЕООД са предадени копия
от договор за покупко-продажба на лекотоварен автомобил „ Тойота тундра”
/незаверен нотариално/, както и
договори за извършени
СМР и приемо-предавателни
протоколи от името на св.Г. и
подс.К. като няма документи за
подизпълнители.
В дневниците за покупки за посочените по-горе два данъчни периода е
била допусната техническа грешка при изписването на доставчика М. ЕООД от
страна на счетоводството, обслужвало дружеството, като дружеството доставчик е
било изписано с наименование: „Маркис груп" ЕООД.
С приспадането на неследващ се данъчен кредит в размер на 52 000лв. /16
666, 67+20 400+14 933, 33/ подс.К. е
избегнал плащането на данъчни задължения в размер на 16 792, 36 лева /с
оглед повдигнатото на подс.К. обвинение/, които съгласно допълнителната
разпоредба на чл.93, т.14 от НК представляват данъци в особено големи размери.
3.Данъчен
период м. декември 2008г.
През м. декември 2008г. подс. К. предал за осчетоводяване данъчни
фактури №1 /03.12.2008г. с начислен данък при
доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 13 400 лева , №2 /15.12.2008г. с начислен данък при доставки с право на
пълен данъчен кредит в размер на 24 000 лева и №3 /22.12.2008г. с начислен данък при доставки с право на
пълен данъчен кредит в размер на 49 000 лева, с посочен доставчик и по трите
фактури С. ЕООД. Като предмет на всички доставки били посочени СМР по договор. Трите
фактури били включени в дневника за покупки и осчетоводени.
В хода на ревизията били предадени копия от документи, както от В.
ЕООД, така от „Р-Стройконсулт" ЕООД.
Търговското дружество „Р-Стройконсулт" ЕООД било основано на 07.10.2008г. с адрес на
управление гр. Пловдив, същото било регистрирано по ДДС. Управител и едноличен собственик на юридическото лице бил
свид. Р.С.Т.. Към инкриминирания период
към търговското дружество „Р-Стройконсулт" ЕООД не е работел нито един работник,
юридическото лице не е разполагало с автомобили и складови помещения.
Управителят на „Р-Стройконсулт"
ЕООД-свид. Т. е познавал подс.К., срещал се е с него в края на лятото
или в началото на есента на 2008 г. в
кафе „А**" в гр.Пловдив, където
разговаряли да бъдат извършени СМР и доставка на строителните материали от
страна на „Р-Стройконсулт" ЕООД.
Свид.Т. заявил на подс.К., че не дружеството му не разполагало с техника и
хора, но коментирали да използват подизпълнители. Чрез пълномощника си свид.Г.
/кръстник на подс.К./, дружеството „Р-Стройконсулт" ЕООД сключило договори за горепосочените
услуги.
От извършената насрещна проверка се установило, че като подизпълнител
на доставката на строителни материали и извършване на СМР била посочена фирма „Стройтекс
Инженеринг" ЕООД. Към инкриминирания
период визираното дружество имало регистрирани петима служители
- един доставчик, един отчетник и трима общи работници и не разполагало
с никакви складови бази, транспортни
и технически средства. В същия момент били сключени договори за СМР на два
обекта -единият бил в местността „Орта
хан" на територията на община Куклен, зад КЦМ, а другият- на „Пещерско шосе" №19.
Изпълнението на СМР било фиксирано за 100 дни. Предвид количествата строителни материали, разнообразни по
състав /пясък, гипс, цимент, гипс - картон, ВиК-части/, било невъзможно извършването на тези дейности от
трима неквалифицирани работници, без технически средства и транспорт. В същия
момент, в рамките на тези 100 дни дружеството „Стройтекс инженеринг" било ангажирано отново само
документално и с друг обект на В.
ЕООД, а именно изграждане на бетонна стена на автомивка в близост до новата сграда на
Пловдивския университет.
На практика нито една доставка на СМР по посочените три фактури не била
извършена, респ. не била заплатена от В.
ЕООД.
На 14.01.2009г. от името на регистрираното лице била
подадена СД по ЗДДС, вх. №16001220281/14.01.2009г. в ТД на НАП Пловдив, в която
подс.К. потвърдил неистина относно размера на получени доставки и начислен ДДС
по доставките с право на пълен данъчен кредит в размер на 92 369,16 лева в раздел „Б”, а действително установения е
5969, 16 лева /който се получава от разликата между декларирания в
раздел „Б” от СД размер на получените доставки и начислен ДДС по доставките с
право на пълен данъчен кредит 92 369,16лева и приспаднатия неследващ се данъчен
кредит 86 400лева/. В обвинителния акт е
допусната техническа грешка, като е посочено 5 907, 38 лв. /вместо 5969,
16 лева/, с което обаче по никакъв начин не се нарушава правото на защита на
подсъдимия. В разпореждането си за връщане на делото съдията докладчик бе отбелязал
и посоченото обстоятелство, но както резонно бе посочено от Апелативен съд
Пловдив /в определението, с което се потвърди разпореждането на Окръжен съд
Пловдив за връщане делото на прокуратурата/ това е навлизане по съществото на
делото, което не следва да се извършва във фазата на разпоредителното заседание.
Подс.К. бил
наясно, че по трите фактури не е налице доставка по смисъла на закона с така
включените данъчни фактури ще промени данъчния резултат като декларирал в
раздел „В" от декларацията ДДС за възстановяване в размер на 61, 78 лева,
а действително установеният бил ДДС за внасяне в размер на 86 338, 22 лева /стойността на действително установеното ДДС за внасяне е 86 338,
22 лева, тъй като при приспадане на данъчния кредит 86 400лева се получава
именно декларирания от обвиняемия минусов данъчен резултат -61,78 лева-т.е. ДДС
за възстановяване 61,78 лева/.В
обвинителния акт е допусната техническа грешка, като е посочено, че
действително установеният ДДС за внасяне е бил 86 400лв., с което обаче по
никакъв начин не се нарушава правото на защита на подсъдимия. В разпореждането
си за връщане на делото съдията докладчик бе отбелязал и посоченото
обстоятелство, но както резонно бе посочено от Апелативен съд Пловдив /в
определението, с което се потвърди разпореждането на Окръжен съд Пловдив за
връщане делото на прокуратурата/ това е навлизане по съществото на делото,
което не следва да се извършва във фазата на разпоредителното заседание.
По този начин с приспадането на неследващ се данъчен
кредит в размер на 86 400лв. /13 400+24 000+49 000/ подс.К. е избегнал плащането на данъчни
задължения в размер на 86 400лв., които съгласно допълнителната разпоредба на
чл.93, т.14 от НК представляват данъци в особено големи размери.
Декларираната сума за възстановяване не била възстановена от органа по приходите.
4. Данъчен период м. януари 2009г.
През м. януари 2009г. подс. К. предал за
осчетоводяване данъчни фактури, както следва №№:
№554/06.01.2009г. с начислен данък при доставки с
право на пълен данъчен кредит в размер на 8 400 лева, с посочен доставчик „ПИП
груп" ЕООД,
№556/20.01.2009г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 9000
лева, с посочен доставчик „ПИП груп" ЕООД и
№560/30.01.2009г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит
в размер на 7600 лева, с посочен
доставчик „Пип груп"ЕООД.
Предмет на доставките и по трите фактури били СМР,
които реално не били извършени.
„Пип груп" ЕООД било регистрирано на 03.08.1994
г. гр.София. Едноличен управител и собственик на капитала бил П.П.И.. Последна
регистрация по ЗДДС дружеството е имало на 21.09.2006г. и било дерегистрирано по
ЗДДС на 30.03.2009г. по инициатива
на орган по приходите. На името
на дружеството няма регистриран ЕКАФП .
По повод издадените фактури било установено по
предадените копия на договори, че се твърди
извършване на СМР в
гр.Пловдив, сграда на ул."***" №19. Въпросните СМР според съставените
документи били свързани с изключителен обем от работа, изискващ значителна
транспортна и техническа обезпеченост и материали, които били за сметка на фирмата-изпълнител. Документално
всеки един от договорите е бил изпълнен между 30 и 40
дни, вместо за предварително договорените 100 дни, като били издадени и касови бележки, независимо че „Пип груп" ЕООД нямало
регистриран касов апарат.
През
инкриминирания период
към „Пип груп"ЕООД
били назначени на трудов договор 6
души- един технически организатор, шофьор на товарен автомобил и четирима общи строителни
работници, нямало регистрирани транспортни и технически средства. При
насрещната проверка не били представени пътни листове на транспортни средства,
касови бележки за закупени строителни материали.
Посочените три фактури били включени в дневника за
покупки, намерили и отражение в подадената СД по ЗДДС, вх. №
16001238153/16.02.2009г. в ТД - НАП - Пловдив, в която била потвърдена неистина
относно размера на получени доставки и начислен ДДС по доставките с право на
пълен данъчен кредит в размер на 26 758,55 лева в раздел „Б" от
декларацията, което довело и до промяна на данъчния резултат, като в раздел
„В" бил деклариран ДДС за възстановяване в размер на 1226.44 лева, а действително
установеният бил ДДС за внасяне в размер на 23 773.56 лева. С приспадането на неследващ се данъчен кредит в
размер на 25 000лв. /8 400+9000+7 600/ подс.К.
е избегнал плащането на данъчни задължения в размер на 23 773, 56 лева /с
оглед повдигнатото на подс.К. обвинение/, които съгласно допълнителната
разпоредба на чл.93, т.14 от НК представляват данъци в особено големи размери. Действителният
размер на данъчните задължения според настоящия състав, чието плащане е
избегнал подс. К. е 25 000 лева, но според повдигнатото от Окръжна
прокуратура Пловдив обвинение, размерът на данъчните задължения, чието плащане
е избегнато възлиза на 23 773, 56 лева, поради което и съдът го призна за виновен и
осъди за по-малкия размер, посочен в обвинението на прокуратурата, а именно за 23 773, 56 лева. В
разпореждането си за връщане на делото съдията докладчик бе изложил мотивация
по какъв начин се получава действителният размер на данъчните задължения, чието
плащане е избегнато, а именно 25 000 лева /колкото е и размерът на приспаднатия неследващ се данъчен кредит,
същият се установява при сумиране на начисленото ДДС, представляващо 20% от
стойността на всяка доставка- при трите нереализирани доставки:8
400лева+9000лева+7600лева, съответства на разликата между размера на начисления
ДДС по доставките с право на пълен данъчен кредит 26 758, 55 и действително
установения 1758,55лева, както и на
сбора между декларираното ДДС за възстановяване в размер на 1226, 44 лева и
действително установеното ДДС за внасяне в размер на 23 773,56 лева/, но както резонно бе посочено от Апелативен съд Пловдив
/в определението, с което се потвърди разпореждането на Окръжен съд Пловдив за
връщане делото на прокуратурата/ конституционно право на прокуратурата е да
реши какво обвинение да повдигне и предяви на извършителя на процесното
престъпление.
5. Данъчен период м. февруари 2009г.
През м. Февруари 2009г. подс. К. предал за осчетоводяване данъчни
фактури, както следва №№:
№64/19.02.2009г., с начислен данък при доставки с право на пълен
данъчен кредит в размер на 12 100 лева,
с посочен доставчик „Ц. строй БГ"
ЕООД,
№210/20.02.2009г. с начислен
данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 23 000 лева с посочен доставчик „Пластсрой - груп" ЕООД,
№214/26.02.2009г., с начислен данък при доставки с право на пълен
данъчен кредит в размер на 22 700 лева, с посочен доставчик „Пласт строй -
груп" ЕООД,
№1647/25.02.2009г., с начислен данък при доставки с право на пълен
данъчен кредит в размер на 7000 лева, с посочен доставчик „Стройтекс
инженеринг" ЕООД.,
№**********/24.02.2009г., с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит
в размер на 35 833,33 лева, с посочен доставчик „Франц Строй" ЕООД,
№**********/25.02.2009г., с
начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на
13 780.50 лева, с посочен доставчик „Франц Строй" ЕООД,
№**********/26.02.2009г., с начислен данък при доставки с право на
пълен данъчен кредит в размер на 10 215.33 лева, с посочен доставчик „Франц
Строй" ЕООД.
По никоя от горевизираните фактури нямало реални доставки, което
обстоятелство било добре известно на подс.К..
Търговското дружество Ц. строй" ЕООД било регистрирано по ДОПК на
16.08.2007г. и дерегистрирано на 11.05.2009г. по искане на органа по приходите.
Първоначално управител и едноличен собственик
на капитала била свид. Б., а по късно на 28.01.2009г. дружеството било
прехвърлено на свид.Н..
Предмет на фактурата и сключените договори между „Ц. строй” ЕООД и В.
ЕООД било извършване на маркетингово проучване на необходимостта от изграждане
на студентски общежития за пловдивските висши учебни заведения, като
документално изпълнението било оформено като извършено от свидетелите Я. и Г..
Свид. Б., която по това време имала тежки семейни и финансови проблеми, получила сумата от 200
лв. от човек, на който знаела само прякора и който бил от гр. Лом, за да бъде
регистрирано горевизираното дружество на нейно име и да подпише пълномощни за
извършване на дейност от нейно име. Свид.Б. била закарана в гр.София, където
подписала необходимите документи, упълномощавайки свид. Ц.П., който на
28.01.2009 г. прехвърлил дружеството на свид.Н.. Последната не познавала подс.К.,
не е възлагала на никой да извърши въпросното проучване и не е упълномощавала
никой за това. Свид. Ц.П. също не познавал подс.К. и не е възлагал каквото и да
е проучване на свид.Я. и свид.Г. с получател на услугата В. ЕООД.
Свид.Г. завършила семестриално ПУ през 2009г. и след обява в „Джобс БГ” кандидатствала и била
приета на работа във В. ЕООД като „отчетник счетоводство”. Тъй като търсили още
един човек, свидетелката предложила на състудентката си свид. Д. също да
започне работа в дружеството. Свид. Г. работила три месеца и напуснала, като
никога не била извършвала маркетингово проучване, възложено й, както от
„Вал„Тис 2001” ЕООД, така и от „Ц. строй БГ” ЕООД, не е изготвяла и доклад за
извършено проучване.
През 2007г. свид. Я. започнал да работи като пазач във
фирма В. ЕООД. Неколкократно поставял въпроса за трудов договор, като след
няколко месеца работа му било обяснено, че вече бил сключен такъв договор, но същият
не му бил представен. Свид.Я. не познавал представители на „Ц. строй” ЕООД, не
е извършвал никакво проучване за тях, не е получавал възнаграждение за това и
не е изготвял доклад за такова проучване. Нещо повече, в края на 2009г. или в
началото на 2010г., с него провел разговор
подс. К., който му указал, че ако се наложи да дава обяснения пред различни органи, трябва да казва, че не
е работил във фирмата му, а в друга фирма- софийска, и че е извършвал проучване
в нея.
Търговското дружество „Пластстрой груп” ЕООД било
регистрирано по ДОПК на 27.11.2008г. По ЗДДС било регистрирано на 03.12.2008г.
и било дерегистрирано на 14.01.2010г. по инициатива на орган по приходите. При
регистрирането на юридическото лице едноличен собственик и управител бил свидетелят
П.Д.П., а по-късно дружеството било прехвърлено последователно на свид. В. /на
15.06.2009г./, на Л.Д.П. /на 12.01.2010г./, а на 23.02.2010г.- на свид. И.П.К..
През м.февруари 2009г. управител на дружеството бил свид. П.П., а негов пълномощник-
свид. М.М.П..
При извършените насрещни проверки на „Пластстрой груп”
ЕООД били представени няколко договора: договор от 05.02.2009г. за изработване
на уеб сайт и 3D проектиране и договор за
проектиране на канализация, водопровод и помпена станция в с. М., община Х..
Представен бил и договор от 03.02.2009г., с който „Пластстрой груп.” ЕООД
възлагало като изпълнител на свид. Д. да направи уебсайт и 3D проект на триетажни
студентски общежития по външен и вътрешен примерен дизайн по макет. Представен
бил и договор от 02.02.2009г. между „Пластстрой груп” ЕООД и свид. М. Н. К..
По отношение на изготвянето на уеб сайт и 3D проекта било
установено, че действително е съществувал изработен такъв уеб сайт и 3D- проект, но свид.Д., която през 2009г. е работила във
фирма В.ЕООД, доведена там от св.Г., се е занимавала с обща работа в офиса и
никога не е изготвяла уеб сайт или 3D-
проект. Свид.Д. не разполагала с нужните умения за изготвяне на такъв проект и не
е получавала никаква сума във връзка с това, а и през февруари месец 2009г. тя
току-що се била завърнала от студентска бригада във Великобритания. Същата не
познавала упълномощения от „Пластстрой груп” ЕООД свид. С.П. и никога не е
сключвала договор с него.
Видно
от получено писмо
от кмета на
община Х., по
отношение на
изготвянето на
проект за нова
помпена станция
и водопроводна мрежа,
никога не е
стоял въпросът за
изготвяне на
подобен проект
и не е било възлагано на никой
изготвянето на такъв. Свид. К. е работил във фирма В. ЕООД като водопроводчик
на трудово възнаграждение, но нямал завършено средно образование и
никога не изготвял
проект за помпена станция и смяна
на канализацията в с.М., още повече, че не разполагал с необходимите познания за
изготвянето на такъв.
Свид. П. също не познавал фирма В. ЕООД, свид.Д. и свид.К. и никога не
е възлагал на последните двама да извършат, каквато и да било дейност.
„Стройтекс Инженеринг” ЕООД
било регистрирано по
ДОПК на 10.08.2007 г. Регистрирано било по ЗДДС на 14.10.2008 г. и било
дерегистрирано на 30.03.2009 г. по инициатива на орган по приходите. Едноличен
собственик и управител на дружеството бил свид. С.Б.Б.. В хода на насрещната
проверка, извършена от служителите на
ТД на НАП, бил представен договор за изработка на
преградна стена с желязна конструкция с площ от 350 кв.м., находяща се в гр.
Пловдив, в близост до новата сграда на Пловдивския университет. Било установено,
че през инкриминирания период дружеството „Стройтекс Инженеринг" ЕООД
разполагало с пет наети на трудов договор лица, като един от тях бил доставчик,
един - отчетник и трима работници - общо строителство на сгради и строителни
съоръжения. Дружеството не разполагало със строителна и транспортна техника.
Документално било отразено, че въпросната стена била изградена за по-малко от
30 работни дни, като в същия момент отново единствено документално „Стройтекс
Инженеринг" ЕООД „работило” като подизпълнител на „Р-стройконсулт “ ЕООД
отново на два обекта на В. ЕООД. а именно - сграда на ул."***" №19 и
обект в местността „***" в близост до КЦМ Пловдив, като всички доставки,
фактурирани като извършени в полза на В. ЕООД, били свързани с огромни по обем
СМР, които включвали поставяне на гипс-картон, В и К
услуги, армировка и др. Управителят на дружеството „**" ЕООД свид. Б. никога
не е извършвал никаква дейност, не познавал подс. К., нито свид. Г. и не е
извършвал никаква дейност като подизпълнител за фирмата „Р-стройконсулт"
ЕООД.
Дружеството „**" ЕООД било регистрирано по ДОПК
на 15.08.2007г., а по ЗДДС на
17.11.2008 г. и било дерегистрирано на 16.07.2009 г . по инициатива на орган по
приходите. Първоначално и към инкриминирания период едноличен собственик и
управител на дружеството бил свид. Г.В.Ф..
Посоченото дружество също не е извършвало доставки на управляваното от подс.К.
дружество по горевизираните три фактури.
Всички общо седем инкриминирани фактури били включени
в дневника за покупки и намерили отражение като обобщена информация в подадената
СД по ЗДДС, вх. №
16001254281/14.03.2009г. в ТД- НАП-
Пловдив, в която била потвърдена неистина относно размера на получени доставки
и начислен ДДС по доставките с право на пълен данъчен кредит в размер на 125 653,22 лева
в раздел „Б"
от декларацията, а действително
установеният е 1024, 06 лева. В обвинителния акт е допусната техническа грешка,
като е посочено 1024 лв., с което обаче по никакъв начин не се нарушава правото
на защита на подсъдимия /коректната
стойност 1024, 06 лева се получава от разликата между размера на начисления ДДС
по доставките с право на пълен данъчен кредит за периода и размерът на
приспаднатия неследващ се данъчен кредит т.е. 125 653, 22 лева -124 629,
16 лева/. В разпореждането си за връщане на делото съдията докладчик бе отбелязал
и посоченото обстоятелство, но както резонно бе посочено от Апелативен съд
Пловдив /в определението, с което се потвърди разпореждането на Окръжен съд
Пловдив за връщане делото на прокуратурата/, това е навлизане по съществото на
делото, което не следва да се извършва във фазата на разпоредителното
заседание.
С включването на посочените фактури, по които не били
извършени реални доставки, подс. К. целял да редуцира данъчния резултат, като
в раздел „В” декларирал ДДС за
възстановяване в размер на 234,68лева, а действително установения бил ДДС за внасяне
в размер на 124 394, 48 лева. В обвинителния акт е допусната техническа
грешка, като е посочено 125 653, 22 лева, с което обаче по никакъв начин
не се нарушава правото на защита на подсъдимия /невъзможно е при декларирано ДДС за възстановяване 234, 68 лева и
приспаднат неследващ се данъчен кредит 124 629, 16 лева-размерът на
действително установения ДДС за внасяне да е 125 653, 22 лева -т.е.
по-голям от приспаднатия неследващ се данъчен кредит, защото това би означавало
да е декларирано ДДС за внасяне, а не за възстановяване, както е в конкретния
случай, коректната стойност на
действително установения ДДС за внасяне трябва да е 124 394, 48
лева, от който като се приспадне неследващ се данъчен кредит 124 629, 16
лева се получава минусов резултат-234, 68 лева-т.е. получава се декларираното
ДДС за възстановяване/. В разпореждането
си за връщане на делото съдията докладчик бе отбелязал и посоченото
обстоятелство, но както резонно бе посочено от Апелативен съд Пловдив /в
определението, с което се потвърди разпореждането на Окръжен съд Пловдив за
връщане делото на прокуратурата/, това е навлизане по съществото на делото,
което не следва да се извършва във фазата на разпоредителното заседание.
С приспадането на неследващ се данъчен кредит в размер
на 124 629,16 лева подс. К. е избегнал
плащането на данъчни задължения в размер на 124 629,16 лева, които съгласно допълнителната разпоредба на
чл.93, т.14 от НК представляват данъци в особено големи размери.
Декларираната
сума за възстановяване не е възстановена от органите по приходите.
Общият размер на избегнатите за
установяване и плащане данъчни задължения за търговското дружество В. ЕООД,
съгласно повдигнатото на подс. К. обвинение, съответстващ на сбора от
неплатените данъчни задължения през петте данъчни периода /14 200 +16 792,
36+86 400+23 773,56+124 629,16/ съгласно повдигнатото обвинение,
възлиза на 265 795, 08 лева, а
не, както е посочено в обвинението 302 229, 16 лева, поради което и
настоящият състав го призна за виновен и осъди за по-малкия размер. Посоченият
от прокуратурата общ размер на избегнатите за установяване и плащане данъчни
задължения за търговското дружество В. ЕООД би се получил, ако за втория и
четвъртия данъчен период обвинението бе повдигнато за 52 000 лева и
25 000 лева, както бе посочено по-горе.
От извършените по делото съдебно-счетоводна и допълнителна съдебно-счетоводна експертиза се установява,
че за периода 01.10.2008г.-28.02.2009г. търговското дружество В. ЕООД е
получавало фиктивни доставки и услуги, които по документи не могат да бъдат
установени и е отказан данъчен кредит на основание чл.68, ал.1, т.1, чл.69,
ал.1, т.1 и чл.70, ал.5 от ЗДДС. Общото данъчно задължение на В. ЕООД по
ползван, на непризнат данъчен кредит по ЗДДС за фиктивни доставки от различни
контрагенти с период м. октомври, ноември и декември 2008г. и м. януари и
февруари 2009г. е 302 229, 16 лева.
Към съдебно-счетоводните експертизи са приложени и справки за фактурите, по
които дружеството В. ЕООД е ползвало данъчен кредит по ЗДДС, непризнат за
данъчни цели, за периода 01.10.2008г.-28.02.2009г., като справката е изготвена
по доставчици.
Съдът кредитира заключенията на вещите
лица, като компетентно изготвени, с необходимите професионални знания и опит в
съответните области.
Така описаната по-горе фактическа обстановка се
установява по безспорен и категоричен начин от направените от подсъдимия
признания на фактите, описани в обстоятелствената част на обвинителния акт,
които самопризнания са направени при условията на чл. 371 т. 2 от НПК и приети
от съда по реда на чл. 372 ал. 4 от НПК.
Тези самопризнания се подкрепят изцяло от събраните в досъдебното производство
доказателства, установени чрез показанията на свидетелите Р. Т., Н. Ж., Г. Ю., В.
Г., Р. Т., А.В., С.И., К. Г., Т. К., М. Д., Д. Д., Я. В., И.К., С. Б., Ц.П., Л.П.,
Г. Г., П.П., Д.В., Г. Ф., М. Н., М. К., Г. Я., Б.М. и С. Б.; заключенията на назначените по делото съдебно-счетоводна
и допълнителна съдебно-счетоводна
експертиза; заверени препис от Справки деклараци по ЗДДС, ведно с
пълномощни, протоколи за приемане на декларации и дневници по ЗДДС, дневник за
покупките и дневник за продажбите; характеристична справка; заверени преписи от протоколи за извършени насрещни
проверки, заверен препис от РА №*********/08.09.2010г.; заверен препис
от съобщения по чл.32 от ДОПК; заверен препис от Заповед за възлагане на ревизия
№1000224/25.01.2010г.; заверен препис
от Решение №43/15.01.2010г. на Директора на Дирекция „Обжалване и управление на
изпълнението”-гр. Пловдив при ЦУ на НАП; заверен препис от Ревизионен доклад №
1001818/16.07.2010г.; заверен препис от Заповед за възлагане на ревизия
№1001818/03.06.2010г.; справка съдимост и останалите писмените доказателствени средства, прочетени на
основание чл.283 и надлежно приобщени към доказателствения материал по делото.
От
правна страна:
При така установената по безспорен и категоричен начин фактическа
обстановка съдът намира, че подсъдимият В.К. е осъществил от обективна и
субективна страна състава на престъплението по чл. 255, ал.3, вр. с ал.1, т.2. пр.1, т.6, т.7, вр. с чл. 26, ал.1 от НК, за това, че:
През периода 01.10.2008г. - 14.03.2009г. в гр. Пловдив, при условията
на продължавано престъпление, в качеството му на управител на В. ЕООД, за пет
данъчни периода, е избегнал установяването и плащането на данъчни задължения в
особено големи размери, общо 265 795, 08 лева, за В. ЕООД,
представляващи дължим данък върху добавената стойност, като при водене на
счетоводството е съставил документи с невярно съдържание - отчетни регистри -
дневници за покупките на В. ЕООД , съгласно чл. 124, ал.1, т.1 от ЗДДС и чл.
113, ал.1 и ал.3 от ППЗДДС, в които е отразил данъчни фактури по неполучени
доставки с право на пълен данъчен кредит и е избегнал плащането на данъчни
задължения в особено големи размери, като е потвърдил неистина в писмени
декларации, които се изискват по силата на закон и правилник за приложението му
(чл.125, ал.1 от ЗДДС и чл. 116, ал. 1 от ППЗДДС/и е приспаднал
неследващ се данъчен кредит , както следва :
1. През м. октомври
2008г. при водене на счетоводството е
съставил документ с невярно
съдържание дневник за покупките на В.
ЕООД , в който е отразил неполучена доставка с право на пълен данъчен кредит по
данъчна фактура №753/26.10.2008г. с начислен данък при доставки с право на
пълен данъчен кредит в размер на 14 200 лева с посочен доставчик М. ЕООД,
а на
14.11.2008г. е избегнал плащането на данъчни
задължения в особено големи
размери 14 200 лева , като в СД
по ЗДДС,
вх. №16001189028/14.11.2008г. за
данъчен период м. октомври 2008г., подадена пред ТД на НАП-
Пловдив, е потвърдил
неистина относно размера на получени доставки
и начислен ДДС по доставките с право на пълен данъчен кредит в
размер на 21 082.74 лв.
в раздел „Б"
от декларацията, а действително
установения е 6 882.74лв. и е
променил резултата за периода, като в раздел “В” е декларирал ДДС за внасяне в
размер на 65,21 лева, а действително установеният е ДДС за внасяне в размер на 14 265,21лева, като е
приспаднал и неследващ се данъчен кредит в размер на 14 200лева.
2. През м. ноември 2008г.
при водене на счетоводството е съставил
документ с невярно съдържание
-дневник за покупките на В. ЕООД , в който е отразил неполучени доставки
с право на пълен данъчен кредит по данъчни фактури, както следва:
-
№ 565/13.11.2008г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен
кредит в размер на 16 666.67 лева, с
посочен доставчик М. ЕООД,
- № 579/28.11.2008г. с начислен данък при
доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 20 400,00 лева, с
посочен доставчик М. ЕООД,
-
№ 580/29.11.2008г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен
кредит в размер на 14 933.33 лева, с посочен доставчик М. ЕООД,
а на 15.12.2008г.
е избегнал плащането
на данъчни задължения в особено
големи размери - 16 792,36
лева, като в СД по
ЗДДС, вх.№16001205300/15.12.2008г.
за данъчен период м. ноември 2008г.,
подадена пред ТД на НАП- Пловдив, е
потвърдил неистина относно размера на получени доставки и начислен
ДДС по доставките с право на пълен данъчен кредит в размер на 69
801,64 лв. в раздел „Б"
от декларацията, а действително установения е 17 801,64лв. и е
променил резултата за периода, като в раздел “В” е декларирал ДДС за
възстановяване в размер на 35 207, 64 лева, а действително установеният е ДДС за внасяне в размер на
16 792,36лева, като е приспаднал и неследващ се данъчен кредит в размер на
52 000лева.
3. През м. декември 2008г. при
водене на счетоводството е съставил документ с невярно съдържание дневник за
покупките на В. ЕООД, в който е отразил неполучени доставки с право на пълен
данъчен кредит по данъчни
фактури с посочен доставчик С. ЕООД, както следва:
№
1/03.12.2008г. с начислен данък
при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 13 400
лева,
№ 2/15.12.2008г.
с начислен данък
при доставки с
право на пълен данъчен кредит в размер на 24 000 лева,
№
3/22.12.2008г. с начислен
данък при доставки
с право на пълен данъчен кредит в размер на 49
000 лева,
а на 14.01.2009г. е избегнал плащането на данъчни задължения в
особено големи размери -
86 400
лева като в
СД по ЗДДС,
вх. № 16001220281/14.01.2009г.
за данъчен период м. декември 2008г., подадена пред ТД- НАП- Пловдив, е потвърдил неистина относно размера на
получени доставки и начислен ДДС по доставките с право на пълен данъчен кредит
в размер на 92 369.16 лева в раздел „Б" от декларацията, а
действително установения е 5969,16 лева и е променил резултата за
периода, като в раздел „В" е декларирал ДДС за възстановяване в
размер на 61.78
лева, а действително установеният е ДДС за внасяне в размер на 86 338,
22 лева, като е приспаднал и неследващ се данъчен кредит в размер на 86 400
лева.
4. През м. януари 2009г. при водене на счетоводството е съставил
документ с невярно съдържание — дневник за покупките на В. ЕООД, в който е
отразил неполучени доставки с право на пълен данъчен кредит по данъчни фактури
с №№
554/06.01.2009г. с начислен данък при
доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 8 400 лева, с посочен
доставчик „Пип груп" ЕООД,
556/20.01.2009г.
с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 9000
лева, с посочен доставчик „Пип груп" ЕООД,
560/30.01.2009г. с начислен данък при доставки
с право на пълен данъчен кредит в размер на 7600 лева, с посочен доставчик „Пип
груп" ЕООД,
а
на 16.02.2009г. е
избегнал плащането на данъчни задължения в особено големи
размери - 23 773.56 лева като в СД по
ЗДДС, вх. №16001238153/16.02.2009г. за данъчен период
м. януари 2009г., подадена пред ТД -
НАП – Пловдив, е потвърдил неистина относно размера на получени
доставки и начислен ДДС по доставките с право на пълен данъчен кредит в размер
на 26 758.55 лева в раздел „Б" от декларацията, а действително установения
е 1 758.55 лева и е променил резултата за периода, като в раздел „В" е декларирал ДДС за възстановяване в размер
на 1226.44 лева, а действително установеният е ДДС за
внасяне в размер на 23 773.56 лева, като
е приспаднал и неследващ се данъчен кредит в размер на 25 000 лева.
5. През м. февруари 2009г. при водене на счетоводството е съставил
документ с невярно съдържание - дневник за покупките на В. ЕООД, в който е
отразил неполучени доставки с право на пълен данъчен кредит по данъчни фактури
с №№
64/19.02.2009г. с
начислен данък при доставки с
право на пълен
данъчен кредит в размер на
12 100 лева. с посочен
доставчик „Ц. строй БГ” ЕООД,
210/20.02.2009г. с начислен данък при
доставки с право
на пълен данъчен н кредит в размер на 23 000 лева с посочен
доставчик „Пластстрой груп” ЕООД,
214/26.02.2009г. с начислен данък при
доставки с право
на пълен данъчен кредит в размер на 22 700 лева с посочен доставчик
„Пластстрой груп” ЕООД,
1647/25.02.2009г. с
начислен данък при доставки с
право на пълен
данъчен кредит в размер на 7 000
лева с посочен доставчик „Стройтекс инженеринг” ЕООД,
**********/24.02.2009г. с начислен
данък при доставки с
право на пълен
данъчен кредит в размер на
35 833, 33 лева. с посочен
доставчик „Франц Строй" ЕООД,
**********/25.02.2009г. с начислен
данък при доставки с
право на пълен
данъчен кредит в размер на 13
780, 50 лева с посочен доставчик „Франц
Строй" ЕООД,
**********/26.02.2009г. с начислен
данък при доставки с
право на пълен
данъчен кредит в размер на 10
215, 33 лева с посочен доставчик „Франц
Строй" ЕООД,
а на 14.03.2009г. е избегнал плащането
на данъчни задължения в особено големи размери- 124 629, 16 лв. като в СД
по ЗДДС вх. № 16001254281/14.03.2009г. за данъчен период м. февруари
2009г., подадена пред ТД на НАП - Пловдив, е потвърдил
неистина относно размера на получени доставки и начислен ДДС по
доставките с право на пълен данъчен кредит
в размер на
125 653.22 лева в раздел „Б"
от декларацията, а действително установеният е 1024, 06 лева и е променил
резултата за периода, като в раздел „В" е декларирал ДДС за възстановяване
в размер на 234,68 лева, а действително установеният е ДДС за внасяне в размер
на 124 394, 48 лева, като е
приспаднал и неследващ се данъчен кредит
в размер на 124 629,16 лева.
По тази правна квалификация, съдът го призна за виновен.
На основание
чл.304 от НПК беше произнесен оправдателен диспозитив за разликата от
265 795, 08 лева /за който общ размер на данъчните задължения съдът призна
подс.К. за виновен и осъди/ до 302 229.16 лв., като общ размер на
неплатените данъчни задължения, съгласно повдигнатото обвинение, тъй като общият сбор
от неплатените данъчни задължения през петте данъчни периода, съгласно
повдигнатото обвинение, възлиза именно на 265 795,08
лева /14 200 +16 792,
36+86 400+23 773,56+124 629,16/.
От обективна
страна – засегнати са обществените отношения, осигуряващи нормалното
функциониране на данъчната система.
Налице са
всички обективни съставомерни елементи на престъплението.
Изпълнителното деяние е
извършено чрез действие – подаване на лъжлива данъчна декларация и неплащане на
дължимия данък в особено големи размери. В тази му форма престъплението е
нетипично двуактно престъпление. Първият от двата акта, взет отделно,
съставлява престъпление по чл.313, ал.2, вр. ал.1 от НК, а вторият акт от
изпълнителното деяние - неплащане на дължимия данък в особено големи размери,
не е престъпление. Като е отразил в посочените за петте данъчни
периода справки - декларации по ЗДДС фактури, отразяващи фиктивни сделки - получени
доставки и начислен ДДС по доставките с право на пълен данъчен кредит,
подсъдимият е потвърдил неистина в
декларация, подадена пред органа по приходите – ТД на НАП Пловдив, по смисъла на
чл.255 ал.1 т.2, пр.1 НК.
Като е отразил в дневниците за покупките, приложени
към всяка от посочените за петте данъчни периода справки - декларации по ЗДДС,
фактури, отразяващи фиктивни сделки /неполучени доставки с право на пълен
данъчен кредит/, подсъдимият К. е съставил документи с невярно съдържание при
водене на счетоводството по смисъла на чл.255 ал.1 т.6 НК. Същевременно подсъдимият
К. е приспаднал и неследващ се данъчен кредит по смисъла на т.7 на чл.255 ал.1 НК, описан подробно към всяка от СД, чрез включването на размера на данъчния
кредит при определяне на резултата за съответния данъчен период в справката
декларация. По този начин подсъдимият е избегнал установяването и плащането на
данъчните си задължения по ЗДДС в общ размер за петте данъчни периода, възлизащ на 265 795, 08 лева. Този размер надхвърля многократно квалифициращото
обстоятелство, дефинирано в чл.93 т.14 НК, което квалифицира деянието по
по-тежко наказуемия състав на чл.255, а именно по ал.3 НК - т.е. укритите
данъчни задължения са в особено големи размери.
Анализът на събраните по делото доказателства сочи, че
подсъдимият е извършвал и реални сделки-продажби с други съконтрахенти, по
които се дължи внасяне на ДДС. Декларираните фиктивни сделки, предмет на
обвинението, и приспаднатият неследващ се данъчен кредит, целят единствено да
се избегне установяването и плащането на действителните данъчни задължения на
дружеството.
Обвинението обхваща пет деяния, извършени за пет
отделни данъчни периода, считано от 01.10.2008г. - 14.03.2009г., като същите са
извършени през непродължителни периоди от време, при една и съща обстановка и
при еднородност на вината, при което последващите се явяват от обективна и
субективна страна продължение на предшестващите. Ето защо петте деяния следва
да се квалифицират като едно продължавано престъпление по смисъла на чл.26 ал.1 НК, като подсъдимият следва да бъде наказан съобразно причинения общ престъпен
резултат.
Престъплението е извършено от подсъдимия К. виновно,
при пряк умисъл, тъй като същият е съзнавал общественоопасния му характер,
предвиждал е общественоопасните последици от него и е искал настъпването на тези
последици. Подс.К. е съзнавал, че отразените в съответните данъчни периоди
сделки са фиктивни, че не са извършвани каквито и да било доставки на стоки и
услуги, при което е съзнавал, че изготвя документи с невярно съдържание и
потвърждава неистина в справките декларации по ЗДДС за петте данъчни периода.
Съзнавал е също, че, като включва размера на данъчния кредит при определяне на
резултата за данъчния период по всяка справка декларация, упражнява правото си
на приспадане на данъчен кредит, какъвто не му се следва по инкриминираните
фактури. Съзнавал е, че по описания начин избягва установяването и плащането
на данъчните си задължения по този
закон, както и че същите са в посочения размер 265 795, 08 лева. При това подсъдимият е предвиждал и е искал настъпването
на тези общественоопасни последици.
По
вида и размера на наказанието:
За извършеното престъпление законът
предвижда наказание лишаване от свобода от три до осем години и конфискация на
част или на цялото имущество на подсъдимия. Производството беше проведено по
реда на Глава ХХVІІ НПК при условията на чл.371 т.2 НПК, поради
което, съобразно разпоредбата на чл.373 ал.2 НПК, съдът е задължен при
определяне на наказанието да приложи разпоредбата на чл.58а НК. Съдът намира,
че в случая следва да се приложи разпоредбата на чл.58а НК в редакцията й от ДВ бр.27/2009г., доколкото този текст, макар и да не е
действал към момента на извършване на деянието, респ. да е променен понастоящем
/ДВ бр.26/2010г./, се явява
по-благоприятен за подсъдимия досежно визирания в него начин на определяне на
наказанието, указвайки на съда при определяне на наказанието задължително да
приложи нормата на чл.55 от НК. Ето защо съдът намира, че съобразно нормата на
чл.2 ал.2 НК следва в случая да приложи предходната редакция на чл.58а НК,
препращаща към разпоредбата на чл.55 НК. Тъй като в конкретния случай е
предвидена долна граница на наказанието /три години лишаване от свобода/,
следва да намери приложение разпоредбата на чл.55 ал.1 т.1 от НК, т.е.
наказанието следва да се определи в размер под най-ниския предел от три години
лишаване от свобода.
При определяне точния размер на наказанието, което
настоящият състав наложи на подс.К., отчете като смекчаващи отговорността
обстоятелства чистото съдебно минало на подсъдимия към момента на извършване на
деянието, както и тежкото му имотно и семейно положение - установи се, че подс. К. е безработен и не
получава каквито и да е доходи, по отношение на притежаваното от него недвижимо
имущество- жилищен апартамент и поземлен имот с площ 0, 757 дка са наложени
множество възбрани, съпругата на подсъдимия също е безработна и имат малко дете
на 4-годишна възраст.
Като отегчаващи отговорността обстоятелства бяха
отчетени: високият размер на укритите данъчни задължения в рамките на
квалифициращия обективен признак “особено големи размери” /размерът на укритите
за пет данъчни периода данъчни задължения надхвърля значително размерите,
визирани в чл.93 т.14 НК, обуславящи по-тежката правна квалификация на деянието/,
както и упоритостта в престъпното поведение на подсъдимия, касае се за данъчно
престъпление, извършено при условията на чл.26, ал.1 от НК, включващо общо пет
данъчни периода.
Предвид изложеното, съдът определи на подсъдимия К. и
му наложи наказание една година и шест месеца лишаване от свобода, като прие,
че в конкретния случай смекчаващите отговорността му обстоятелства са в
известен превес над отегчаващите такива.
Съдът постанови наказанието да бъде изтърпяно
ефективно в затворническо общежитие от открит тип при първоначален общ режим
съобразно разпоредбите на чл.59 ал.1 и чл.61 т.3 ЗИНЗС. Въпреки че са налице
първите две предпоставки, визирани в чл.66 ал.1 НК - подсъдимият не е бил
осъждан на лишаване от свобода за престъпление от общ характер към момента на
извършване на деянието и размерът на наложеното наказание го позволява, съдът
намери, че с оглед високата степен на обществена опасност на деянието, извършено
от подс.К., за неговото поправяне е необходимо наказанието да бъде ефективно
изтърпяно.
Съдът не постанови кумулативно предвиденото в закона
по-леко наказание конфискация /макар формално да е налице възможност за
налагането на такова наказание предвид наличието на притежавано от подсъдимия
недвижимо имущество, независимо от наложените върху същото множество възбрани/,
като приложи разпоредбата на чл.55, ал.3 от НК. Настоящият състав отчете
горевизираните смекчаващи отговорността на подс.К. обстоятелства, както и
факта, че целите на индивидуалната и генерална наказателна превенция се
постигат с наложеното му наказание „лишаване от свобода”.
С оглед изхода на делото, подс.К. беше
осъден да заплати в полза на бюджета на съдебната власт направените по делото
разноски от 360.00
/триста и шестдесет/ лева.
По изложените съображения съдът постанови
присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: