№ 2306
гр. Пловдив, 17.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на седми октомври през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Иван Г. Бекяров
при участието на секретаря Елена Анг. Апостолова
като разгледа докладваното от Иван Г. Бекяров Административно
наказателно дело № 20215330205718 по описа за 2021 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е наказателно постановление /НП/ № 22-007263 от 24.02.2021 г.,
издадено Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ - гр. София, с което на „Микс
констръкшън“ ООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление *** на
основание чл. 413, ал. 2 от Кодекса на труда КТ) е наложено административно
наказание - имуществена санкция в размер на 3000 лева за нарушение на чл. 8, ал. 1 от
Наредбата за задължително застраховане на работниците и служителите за риска
„трудова злополука“ вр. чл. 52, ал. 1 от ЗЗБУТ.
Дружеството жалбоподател моли да се отмени НП. Съображенията са свързани с
допускане на съществено нарушение на процесуалните правила, довело до
ограничаване на правата на нарушителя по отношение на нарушената правна норма,
която се твърди да е тази по чл. 416, ал. 1 от КТ, а не тази по чл. 415, ал. 1 от КТ.
Дружеството жалбоподател не се представлява в съдебно заседание.
Въззиваемата страна Дирекция „Инспекция по труда“ /ДИТ/ гр. Пловдив, чрез
процесуалния си представител, моли съда да потвърди НП като правилно и
законосъобразно. Обсъжда подробно възражението на жалбоподателя, като
подчертава, че основанието за налагането на санкцията, както и самата нарушена
норма е тази по чл. 415, ал. 1 от КТ. Приема нарушението за доказано. Претендира
юрисконсултско възнаграждение.
Съдът като съобрази доказателствата по делото поотделно и в тяхната
съвкупност прие за установено следното:
Жалбата е подадена в срок и изхожда от лицето, което е санкционирано, поради
което се явява допустима, а разгледана по същество е неоснователна.
От фактическа съдът намери за установено следното:
На 27.05.2020 г. дружеството жалбоподател „Микс констръкшън“ ООД
1
сключило в гр. Пловдив с „Групама застраховане“ ЕАД застрахователна полица по
групова застраховка „злополука“ № *** в качеството си на работодател. В списъка на
застрахованите лица към предложение №*** за сключване на групова застраховка
срещу името на „А. С. м.“ на длъжност „***“ на база определяне на застрахователната
сума по застраховка „трудова злополука“ посочило месечна брутна работна заплата в
размер на 1000 лв. Същевременно от фиша за работната заплата на лицето за месец
април 2020 г. се установява, че месечната му брутна работна заплата към момента на
сключването за застраховката е в размер на 1775,28 лв.
Във връзка с постъпил сигнал в ДИТ-София свързан и със смъртта на работника
била извършена проверка на дружеството. Тя се осъществила от свидетелката Г.В. на
длъжност „***“ към дирекцията. От дружеството били изискани документи и при
прегледа им на 05.02.2021 г. инспекторката установила посочените по-горе
обстоятелства. За проверката бил съставен протокол за извършена проверка №
ПР2035971/09.02.2021 г. и били издадени предписания към дружеството. Отделно от
това и направила служебна справка до информационните масиви на НОИ, до които
имала достъп по служебен път, и установила, че лицето М. е бил осигуряван за
работната му заплата в размер именно на 1775,28 лв.
Установява се, че лицето А. М. е сключил с дружеството жалбоподател трудов
договор № КС-09/10.05.2019 г. за длъжност „***“, клас по НКПД: 7. Управители на
дружеството жалбоподател към момента на нарушението (както и приключване на
съдебното следствие) били С. П. И. и П. С Х..
Въз основа на резултатите от проверките бил съставен Акт за установяване на
административно нарушение /АУАН/ № 22-007263/09.02.2021 г. за нарушение на чл. 8,
ал. 1 от Наредбата за задължително застраховане на работниците и служителите за
риска „трудова злополука“ (Наредбата) вр. чл. 52, ал. 1 от ЗЗБУТ. Актът е съставен в
присъствието на двама свидетели и *** на П. С Х., за което е представено заверено
копие на нотариално заверено пълномощно. На същото лице е връчен и актът и се е
подписало на него, като в мястото на възражения не е отразило такива. Не е постъпило
писмено възражение срещу акта.
За извършеното нарушение било издадено и обжалваното НП, с което на
дружеството била наложена на основание чл. 413, ал. 2 от КТ имуществена санкция в
размер на 3000 лв. за нарушението.
Описаната фактическа обстановка се установява от показанията на свидетеля Г.
В. – актосъставител, както и от приложените към административнонаказателната
преписка и делото писмени доказателства, надлежно приобщени към доказателствения
материал, включително АУАН, протокол за извършена проверка №
ПР2035971/09.02.2021 г., застрахователна полица № *** от 27.05.2020 г., списък към
предложение № ***, фиш за работна заплата за месец април 2020 г., пълномощно с рег.
№ 705/30.06.2020 г. на Д. Д. рег. № 117 в район Районен съд гр. София, справка от
НАП за данни за осигуряването на лице по ЕГН, копие от трудов договор и
длъжностна характеристика, разпореждане № 29862/22.10.2020 г. на ТП на НОИ -
София град, писмо № У102321_1066#1 ОТ 13.11.2020 г. на ТП на НОИ - София град,
молба-сигнал вх. № 20104471/30.12.2020 г., електронна справка по партида на
дружеството в ТРРЮЛНЦ, Заповед № З-0058/11.02.2014 г. на ИА „ГИТ“, заповед №
ЧР-977/21.08.2017 г. на ИА „ГИТ“, ведно с длъжностна характеристика, заповед № ЧР-
461/28.01.2014 г., ведно с длъжностна характеристика.
Разпитан в съдебно заседания свидетелят потвърждава авторството на АУАН и
поддържа констатациите в него. В подробности споделя, че той е бил служителят,
който е извършил проверката. Споделя, че е разгледал представените документи и е
установил, че посочената месечна брутна заплата на работника М. е в размер на 1000
2
лв., което е с 775,28 лв. по-малко от фактическата месечна брутна работна заплата на
лицето. Показанията му съдът намира за обективни, логични, последователни,
непротиворечиви и в пълно съответствие с приетите по делото писмени доказателства,
сред които протокол за проверка, фиш за работна заплата от април 2020 г. и справка от
НАП за данни за осигуряването на лице по ЕГН, поради което им дава вяра.
Относно приложението на процесуалните правила:
При съставяне на АУАН и издаване на атакуваното НП не са спазени всички
изисквания по ЗАНН, обезпечаващи законосъобразното развитие на производството по
налагане на административно наказание. Констатираха се нарушения на процедурата
по съставянето на АУАН, който да са съществени, като опорочават
административнонаказателното производство, самите актове и да нарушават правата
на нарушителя.
Актът е съставен изцяло в съответствие с разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН, като
нарушението е изчерпателно описано и подробно са посочени обстоятелствата, при
които е извършено то. В същия е дадена правна квалификация на установеното
нарушение, а именно чл. 8, ал. 1 от Наредбата за задължително застраховане на
работниците и служителите за риска „трудова злополука“ вр. чл. 52, ал. 1 от ЗЗБУТ.
Актът е съставен от компетентно лице, но не е спазена процедурата за съставянето му
по чл. 40 и 43 от ЗАНН. Той е съставен е в присъствието на двама свидетели, но не и
пред надлежно упълномощен представител на дружеството жалбоподател. Установява
се по делото, че актът е съставен в присъствието и връчен на В. И. Н. в качеството му
на ***, за което е представено копие на нотариално заверено пълномощно с рег. №
705/30.06.2020 г. на Д. Д. рег. № 117 в район Районен съд гр. София. Съгласно текста
на същото пълномощно П. С Х. в лично качество е упълномощил въпросното лице да
го представлява и подписва от негово име и за негова сметка всички документи по
проверки, извършвани от ДИТ гр. София и София област със седалище гр. София.
Същевременно административнонаказателното производство е образувано и
приключило с акт спрямо дружеството „Микс констръкшън“ ООД, чийто управител
съгласно партидата на дружеството в ТРРЮЛНЦ действително е и лицето П. С Х.. При
това положение съдът приема, че актът е съставен и връчен на лице, което не разполага
с власт да представлява дружеството нарушител, спрямо което е и издадено
наказателното постановление. Представителството в административнонаказателното
производство следва да бъде такова, което да изхожда от лицето, чиято отговорност се
ангажира, особено в контекста на характера на производството – с което се налага
санкция за извършено нарушение. В този смисъл за легитимен представител на
нарушителя следва да се приема само лице, което е представило пълномощно от
дружеството жалбоподател. Тоест от негов законов представител, какъвто е управителя
му, но изключително в това му качество. Безспорно е, че юридическите лица са
самостоятелен субект на правото, но, за да действат в правния мир, това се
осъществява от техните управителни органи. Последните от своя страна могат да
извършват действия както в лично качество, така и като член от управителния орган на
дружеството. Това разграничение е особено съществено, доколкото единствено и само
въз основа на него може да се разграничи субекта, който би бил обвързан от
юридическото действие на физическото лице. Затова и след като се установи, че по
делото лицето, управител на дружеството, е упълномощило друго лице, което да го
представлява, но в лично качество, а не като управител и представител на дружетвото,
то това представителство не би могло да обвърже дружеството нарушител. Не е
следвало въобще актът да бъде съставен в присъствието на този *** и връчен му за
запознаване, тъй като той не е разполагал с представителна власт, обвързваща
дружеството. Като е сторено това, е допуснато особено съществено нарушение на
процесуалните правила в процедурата по съставяне на АУАН, което не е отстранимо, и
3
ограничава правата на дружеството жалбоподател, доколкото последното не е могло да
се представлява, оттам и защити, при съставянето на акта. Това обуславя и отмяна на
обжалваното наказателно постановление. В горния смисъл и Решение № 720 от
09.04.2021 г. по к. адм. н. д. № 72 / 2021 г. на XX състав на Административен съд –
Пловдив.
Постановлението е издадено от компетентен орган в кръга на неговата
компетентност, в предвидената от закона форма, при спазване на материалноправните
и процесуални разпоредби и е съобразено с целта на закона. Спазени са сроковете по
чл. 34 от ЗАНН. В съдържанието му се съдържат задължителните реквизити и не се
откриват пороци, водещи до накърняване на правото на защита на наказаното лице.
Нарушението е описано надлежно в НП от фактическа страна, като
административнонаказващият орган е посочил ясно и подробно в обстоятелствената
част всичките му индивидуализиращи белези (време, място, авторство и обстоятелства,
при които е извършено).
От правна страна съдът намери следното:
Без да се изоставя възприето становище за допускането на съществено
нарушение на процесуалните правила следва да се маркира, че на базата на всички
събрани по делото писмени и гласни доказателства, правилно както съставителят на
акта, така и наказващият орган, са квалифицирали поведението на дружеството
жалбоподател като нарушение на посочената разпоредба на чл. 8, ал. 1 от Наредбата за
задължително застраховане на работниците и служителите за риска „трудова
злополука“ вр. чл. 52, ал. 1 от ЗЗБУТ. Посочената норма гласи, че застрахователната
сума по застраховка „Трудова злополука“ се определя на базата на месечната брутна
работна заплата на застрахованите работници и служители към момента на сключване
на застраховката, като работещите, които извършват работа, при която съществува
опасност за живота и здравето им, се застраховат задължително за риска „трудова
злополука“ за сметка на работодателя при условия и по ред, определени с акт на
Министерския съвет.
Установява се по делото, че месечната брутна работна заплата на работника М.
към момента на сключване на застраховката е била в размер на 1775,28 лв.
Същевременно застраховката е била сключена при посочена от работодателя месечна
брутна работна заплата в размер на 1000 лв., която е по-ниска от действителната. При
това положение работодателят не е сключил застраховка „трудова злополука“
съобразно действителното положение, а оттам и не е застраховал работника при
настъпване на събитието да се получи действителното дължимо застрахователно
обезщетение, а е ощетил наследниците на лицето със сума със 74 462,50 лв. по-малка
от 7-кратния размер на годишната брутна работна заплата на работника.
Доколкото нарушителят е юридическо лице, отговорността е обективна и
безвиновна и не следва да бъде изследван въпросът за вината.
За наказанието:
Правилно описаното нарушение е съотнесено към съответстващата му
санкционна разпоредба по чл. 413, ал. 2 от КТ, която предвижда работодател, който не
изпълни задълженията си за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд,
ако не подлежи на по-тежко наказание, да се наказва с имуществена санкция или глоба
в размер от 1500 до 15 000 лв., а виновното длъжностно лице, ако не подлежи на по-
тежко наказание - с глоба в размер от 1000 до 10 000 лв. Следва да се отбележи, че
коректно е посочена санкционната разпоредба, така че основанието за налагане на
санкцията е ясно и разбираемо, посочено по недвусмислен начин и не се нарушават
правата на жалбоподателя.
4
Не са налице основания за прилагане разпоредбата на 415в, ал. 1 от КТ, т.е. не е
налице „маловажен случай“ на административно нарушение. При тълкуване на
посочената норма следва да се съобразят същността и целите на
административнонаказателното производство, уредено в ЗАНН, като се има предвид и
субсидиарното приложение на НК и НПК, както и специалната норма на чл. 415в от
КТ. Последната изключва приложимостта на общата разпоредба на чл. 28 от ЗАНН,
според която за маловажни случаи на административни нарушения наказващият орган
може да не наложи наказание, като предупреди нарушителя, устно или писмено, че при
повторно извършване на нарушение ще му бъде наложено административно
наказание. „Маловажните“ нарушения, установени по КТ, съобразно чл. 415в от КТ
имат два основни признака: нарушението да е отстранено веднага след установяването
му по реда на КТ и от него да не са настъпили вредни последици за работници и
служители. При това в тези случаи не е предвидено освобождаване от
административнонаказателна отговорност /за разлика от тези по чл. 28 от ЗАНН/, а
налагане на същото по вид административно наказание - парична санкция, но в
многократно по-нисък размер /така Тълкувателно решение № 3/10.05.2011 г. по тълк.
д. № 7/2010 г. на ВАС/. Доколкото извършването на нарушението от страна на
жалбоподател е свързано с определяне на застрахователно обезщетение със 74 462,50
лв. по-малко от 7-кратния размер на годишната брутна работна заплата.
Съдът намира, че правилно административнонаказващият орган е съобразил
критериите за оразмеряване на административната санкция по чл. 27 от ЗАНН,
основният сред които е тежестта на нарушението, като е наложил имуществената
санкция в размер по-висок от минимални, а именно санкция от 3000 лв., за което са
изложени мотиви, свързани със сумата, с която са ощетени наследниците на лицето,
претърпяло злополука. Именно размерът на ощетяване на наследниците е приет като
отегчаващо обстоятелство, което съдът напълно споделя. Като прецени смекчаващите
и отегчаващите отговорността обстоятелства и с оглед постигане на целите,
предвидени в чл. 12 от ЗАНН, съдът счете, че санкция в посочения размер от 3000 лева
се явява обоснована, справедлива и съответстваща на извършеното нарушение.
Независимо от горното обаче съдът смята, че обжалваното наказателно
постановление е незаконосъобразно, поради което следва да бъде отменено, доколкото
е допуснато неотстранимо съществено нарушение на процесуалните правила,
ограничило правата на дружеството жалбоподател.
По разноските:
Въпреки че се претендират в жалбата разноски в производството от страна
дружеството жалбоподател, не са представени доказателства за това същите да са
сторени, като по делото не е наличен и договор за правна защита и съдействие. Затова
и такива не следва да бъдат присъждани на правоимащата страна.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 22-007263 от 24.02.2021 г., издадено
Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ - гр. София, с което на „Микс
констръкшън“ ООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление *** на
основание чл. 413, ал. 2 от Кодекса на труда е наложено административно наказание -
имуществена санкция в размер на 3000 лева за нарушение на чл. 8, ал. 1 от Наредбата
за задължително застраховане на работниците и служителите за риска „трудова
злополука“ вр. чл. 52, ал. 1 от ЗЗБУТ.
5
Решението подлежи на обжалване в 14–дневен срок от получаване на
съобщението за изготвянето му пред Административен съд Пловдив по реда на гл. XII
от АПК на касационните основания, предвидени в НПК.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
6