Р Е Ш Е Н И Е
№…………./……….10.2015 г.
гр. Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, в публично съдебно заседание
проведено на двадесет и четвърти септември през две хиляди и петнадесета
година, в състав:
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ : ЖАНА МАРКОВА
при участието на секретаря
Х.Х.,
като
разгледа докладваното от съдията,
т.д. №
561/2015 г., по описа на ВОС, ТО,
за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството
е образувано по искова молба на Б.П.Г., ЕГН **********, с местожителство *** срещу „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО БУЛСТРАД ВИЕНА
ИНШУРЪНС ГРУП” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София,
ул. „Позитано”, № 5, представлявано от Р.И.Я. и К.Р., с която са предявени
обективно кумулативно съединени искове с пр. осн. чл. 226, ал. 1 КЗ и чл. 86,
ал. 1 ЗЗД, с които ищецът моли да бъде осъден ответникът, да заплати сумата 40000.00 лв., представляваща
обезщетение за претърпяни неимуществени вреди -
болки и страдания, в резултат на получени травми при ПТП, настъпило на
11.02.2013 г., в гр. ***, в близост до кръстовище с пл. „Освобождение“, сумата 8742.19 лв., обезщетение за забава за
периода 11.02.2013 г. – 06.04.2015 г., както и сумата 2989.33 лв., обезщетение за претърпяни в резултат на същото ПТП
имуществени вреди, представляващи разходи за лечение, лекарства, лекарствени
средства и консумативи, ведно със законната лихва върху главниците считано от
предявяването на иска до окончателното изплащане.
Ищецът
твърди, че с
влязло в сила на 16.04.2014 г. Решение по АХД № 65/2014 г., на ДРС, Р.Д.Д., ЕГН
**********, е призната за виновна затова, че на 11.02.2013 г. в гр. Вълчи дол,
при управление на МПС – л.а. „Опел Вектра", с ДК № В 7235 СХ, нарушила
правилата за движение по пътищата установени в чл. 8, ал. 1 ЗДвП, чл. 15, ал. 1 ЗДвП, чл. 16, ал. 1, т. 1
ЗДвП и по непредпазливост причинила две средни телесни повреди на ищеца, изразяващи
се в счупване на дясната лъчева кост, което е обусловило трайно затруднение в
движението на десния горен крайник за период от около 3 месеца и счупване на
дясно колянно капаче обусловило трайно затруднение в движението на десния горен
крайник за период от около 3 месеца, престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „б“,
предл. 2, вр. чл. 342, ал. 1 НК, като е освободена от наказателна отговорност и
й е наложена глоба в размер на 1000.00 лв., по реда на чл. 78, ал. 1 НК.
Ищецът сочи, че след ПТП е бил настанен в МБАЛ „Св. Ана - Варна”,
където били установени телесните му увреждания и претърпял оперативна
интервенция за поставяне на метална остеосинтеза на дясна лъчева кост и
последвала гипсова имобилизация за срок от 33 дни. След махането на гипса и
въпреки проведената физиотерапия в МБАЛ „Св. Анна – Варна“, движенията на
дясната му ръка и пръстите били ограничени и болезнени. Бил насочен за
рехабилитация в МБАЛ – Девня, за периода 10.04.2013 г. – 17.04.2013 г. Сочи, че
движението на ръката му било силно затруднено за период от около 3 месеца. По
тази причина не можел да извършва елементарни рутинния действия за
самообслужването си, чувствал се безпомощен и непълноценен, разчитал основно на
съпругата и близките си за ежедневни дейност, което му създавало дискомфорт и
неудобство. Сочи, че все още усещал болки в областта на счупването, които се
обостряли при заструдяване, движението на китката му било ограничено, а в
ръката му все още се намира металната самозаключваща се плака, която по
препоръка на лекарите следвало да се отстрани, но той изпитвал страх от
операцията. Излага, че счупването на дясното колянно капаче, също наложило
оперативно лечение и вътрешна фиксация за наместване на фрактурата, както и
гипсова имобилизация за период от 40 дни. Това наложило придвижването му да се
извършва с помощта на две патерици за период от два месеца, което било
допълнително затруднено от гипса на дясната му ръка. Това правело невъзможно
самостоятелното вземане дори на най-обикновени предмети, трудно се придвижвал
дори до тоалетна, а ежедневните си хигиенни нужди извършвал основно с помощта
на съпругата си. На десния му крак също били проведени рехабилитационни
процедури в гр. Девня, за същия период, а на 24.07.2013 г. постъпил в МБАЛ
„Еврохоспитал“ – Варна, където била извършена оперативна интервенция за
отстраняване на метала в коляното. След това за период от около месец продължил
да бъде с ограничени движения и се налагало да ползва чужда помощ при
обслужването си като затрудненията продължили общо около 3 месеца. Към настоящият
момент накуцва с десния крак, при сгъването и разгъване на коляното му се
чувало „щракане“, все още чувствал болки, които се усилвали при промяна на
времето. Излага, че кракът му е постоянно отекъл, а при натоварване отокът се
засилва и се появява зачервяване като мястото става болезнено, не му било
възможно да кляка. Не се чувствал пълноценен човек, още повече, че се занимавал
със селско-стопанска работа и техника, която е свързана със засилена физическа
активност, а по препоръка на лекарите не трябвало да вдига техни предмети и да
натоварва крака и ръката си. Двете травми наложили балнеологично лечение, което
провел през периода 25.11.2013 г. – 04.12.2013 г. в КК „Милениум“ – Павел баня.
Във връзка с лечението си претърпял и имуществени вреди, тъй като се наложило
извършването на значителни по размер разходи.
Отговорността на ответника се обосновава с наличието на
застрахователно правоотношение по застраховка
„Гражданска отговорност”, сключена между собственика на лекия автомобил и
ответното дружество. В с.з. чрез процесуален представител поддържат предявения
иск.
Ответникът ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс
Груп”, по реда на чл. 367 ГПК, оспорва
предявените искове по основание и размер. Не оспорва наличието на
застрахователно правоотношение, обективирано в застрахователна полица №
03112002968791, както и валидността й към датата на произшествието. Твърди, че
липсва виновно поведение от страна на водача, както и че не бил изяснен
механизма за настъпване на ПТП. Релевира възражение за съпричиняване от страна
на ищеца, изразяващо се в каране на велосипед в необозначено за това място,
както и в несъобразяване с разпоредбата на чл. 80, ал. 2 ЗДвП, при което удар
изобщо не би настъпил. Твърди, че намиращата се в платното за движение на
автомобила дупка е причината същия да навлезе в съседната лента за движение,
поради което е налице и съпричиняване на резултата от страна на Община Вълчи
дол, която не е изпълнила задължението си да поддържа пътя. Оспорва претенцията
за възстановяване на разходите за храна на ищеца, поради липса на причинна
връзка между тях и ПТП. Оспорва размера на претендираните неимуществени вреди,
както и сочи, че не е бил уведомен за събитието, поради което не е изпаднал в
забава. В с.з. чрез процесуален представител поддържа изложените в отговора
съображения.
С
допълнителна искова молба ищецът
репликира възражението за съпричиняване като сочи, че се е движил в крайна
дясна част на лентата за движение и не е нарушавал правилата за движение.
Оспорва и останалите възражения релевирани от ответника като излага становището
си по повдигнатите въпроси.
Съдът,
след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, заедно и поотделно
и по вътрешно убеждение, приема за установено следното от фактическа страна:
Видно
от приобщеното АНД № 65/2014 г., на ДРС, с решение от 31.03.2014 г. Р.Д.Д., ЕГН
**********, е призната за виновна затова, че на 11.02.2013 г. в гр. Вълчи дол,
при управление на МПС – л.а. „Опел Вектра", с ДК № В 7235 СХ, нарушила
правилата за движение по пътищата - чл. 8, ал. 1 ЗДвП, чл. 15, ал. 1 ЗДвП, чл.
16, ал. 1 ,т. 1 ЗДвП и по непредпазливост причинила две средни телесни повреди
на Б.П.Г., изразяващи се в счупване на дясната лъчева кост, което е обусловило
трайно затруднение в движението на десния горен крайник за период от около 3
месеца и счупване на дясно колянно капаче обусловило трайно затруднение в
движението на десния горен крайник за период от около 3 месеца, престъпление по
чл. 343, ал. 1, б. „б“, предл. 2, вр. чл. 342, ал. 1 НК, като е освободена от
наказателна отговорност и й е наложена глоба в размер на 1000.00 лв., по реда
на чл. 78, ал. 1 НК. Решението е влязло в законна сила на 16.04.2014 г.
По делото е
назначена САТЕ чието заключение, неоспорено от страните и кредитирано от съда
като компетентно и безпристрастно дадено, е приобщено към доказателствения
материал. Вещото лице - автоексперт описва подробно механизма на настъпилото
ПТП. Посочва че нa 11.02.2013 r., около 14.00 часа, в гр. Вълчи Дол, на ул. „Бригадирска”, непосредствено при кръстовище с ул. „Хаджи Димитър”, настъпва ПТП. При настъпилото ПТП,
л.а.„Опел Вектра”, с рег. № В 7235 СХ, собственост на В.Ж.В., управляван от Р.Д.Д.,
при движение по ул.„Бригадирска”, в непосредствена близост до кръстовището с
ул. „Хаджи
Димитър" със
задължително движение на дясно след кръстовището, причинява удар с
велосипедиста Б.П.Г.. Установява се, че автомобилът се е движил спрямо изкачващ
се наклон и предприема заобикаляне на неравности в дясната лента за движение
посредством заобикаляне от ляво, с което навлиза частично в насрещната лента.
При констатираното навлизане в насрещната пътна лента, ограничава ширината й до такава степен, че идващият насреща велосипедист със завой на дясно от ул. „Хаджи Димитър” към ул. „Бригадирска”, се оказва в невъзможност за
разминаване, като в резултат на настъпилото ПТП е причинена средна телесна
повреда на велосипедиста Б.П.Г.. Установява се също, че ищецът към момента на
настъпване на ПТП се е намирал в дясна част на лентата си за движение, като
последния се е нуждаел от около 1 метър за разминаване с автомобила спрямо
десния бордюр, при констатирано налично разстояние от 0.65 м., което от своя страна определя и удара в предна лява
част на автомобила, в областта на преден ляв фар и пътепоказател. Вещото лице
излага становище, че от техническа гледна точка, не са налице причини за
задължително или наложително движение на автомобила в лентата за насрещно
движение. Като такива следва да се имат спрели превозни средства определящи
необходимост от заобикаляне, или други находящи се към момента на пътното
платно препятствия, невъзможни за преодоляване, каквито не могат да бъдат
неравности в пътната настилка. В
съдебно заседание вещото лице по изготвената автотехническа експертиза излага
допълнителни съображения за направените изводи. Изложено е, че не може да се
направи преценка каква е била скоростта при движение на превозните средства.
По
делото е назначена СМЕ, чието заключение неоспорено от страните, се кредитира
от съда като компетентно и безпристрастно дадено. От заключението се
установява, че в резултат на ПТП Б.Г. е получил следните травматични
увреждания: вътреставно счупване на дясната лъчева кост на типично място, многофрагментно
счупване дясното колянно капаче. Установява се, че счупването на дясната лъчева
кост е обусловило трайно затруднение в движението на десния горен крайник за
период от около 3 месеца, а счупването на дясното колянно капаче – тайно
затруднение на десния долен крайник за период от около 3 месеца с известно
затруднение при сгъване на дясната колянна става. Вещото лице излага становище,
че функцията на крайниците е възстановена с препоръки за ограничаване вдигането
на тежки предмети и извършване на физическа дейност. Заключава, че приложените
към делото фактури за закупени лекарствени средства и извършени процедури са в
пряка причинна връзка с получените травматични увреждания. При изслушване на
вещото лице в съдебно заседание се установява, че при прегледа на ищеца се
установява образуването на т.нар. „костни зъбци” по задната повърхност на
колянното капаче, които най-вероятно ще доведат до развитие на колянна артроза,
която би довела до допълнителни болки и лечение.
Видно
от приобщените към доказателствения материал писмени доказателства: Фактура №
**********/12.02.2013 г., издадена от МБАЛ „Св. Анна – Варна” АД, ведно с касов
бон; Талон за платена такса от МБАЛ „Света Анна – Варна” АД с из. № 2488, с
дата на приемане 12.02.2013 г., дата на изписване 15.02.2013 г.; Рецептурна
бланка от МБАЛ „Света Анна – Варна” АД; Фактура № **********/18.02.2013 г., с
доставчик „Юнисофт солюшънс“ ЕООД, ведно с касов бон; Фактура № **********/02.04.2013
г., с доставчик „МДЛ – Русев” ЕООД, ведно с касов бон; Фактура № **********/26.02.2013
г., с доставчик „Артлика“ ЕООД, ведно с касов бон; Фактура № **********/
17.04.2013 г. с доставчик „МБАЛ Девня“ ЕООД, ведно с касова бележка № 7/
17.04.2013 г.; Фактура № **********/04.12.2013 г, с доставчик „Арайс“ ЕООД,
ведно с касов бон; Фактура № *********/04.12.2013 г., с доставчик „Арайс“ ЕООД,
ведно с касов бон; Фактура № **********/05.12.2013 г., с доставчик „Динамик –
2002“ ЕООД, ведно с касов бон; Лечебно – процедурен картон на Б.Г., издаден от
Курортен комплекс „Милениум”, ведно с Приходен касов ордер, се установява, че
ищецът е извършил разходи във връзка с причинените телесни увреждания в общ
размер на 2989.33 лв.
За установяване на твърдяните болки и страдания, по делото са изслушани показанията на свидетеля – В.Й.Д.,
чиито показания съдът кредитира като непосредствени и непротиворечащи на
останалите приети за установени факти по делото. Сочи, че след инцидента,
ищецът не можел да се храни, като близките полагали грижи за него, изразяващи се
в хранене и обслужване на хигиенни нужди. Споделя впечатления за нарушаване на
нормалния начин на живот на ищеца след инцидента.
При
тази фактическа установеност, настоящият състав на Варненски окръжен съд,
достигна до следните правни изводи:
Основателността
на прекия иск на увредения срещу застрахователя за обезщетяване на причинените
в резултат на застрахователно събитие вреди, предполага установяването при
условията на пълно и главно доказване от страна на ищеца на валидно
застрахователно правоотношение, настъпило застрахователно събитие,
представляващо покрит риск по застраховка гражданска отговорност, настъпилите
вреди, резултат от поведението на застрахования водач, включително обосноваване на техния размер.
Не е спорно по делото, че л.а. „Опел Вектра”, с ДК № В 7235 СХ, е бил застрахован в ответното
дружество по задължителната застраховка „Гражданска отговорност”, обективирана
в полица № 03112002968791, както и валидността й към датата на произшествието.
Не
са спорни между страните и фактите на настъпилото застрахователно събитие на
11.02.2013 г., както и че то, макар и непредпазливо извършено, представлява
покрит от застрахователното правоотношение риск.
Постановената
от наказателния съд, влязла в сила присъда, на която е приравнено и решението
по чл. 78а от НК за освобождаване на дееца от наказателна отговорност с
налагане на административно наказание, е задължителна за гражданския съд, на
осн. чл. 300 ГПК и следователно изключва преценката на настоящият състав
относно това дали е извършено деянието,
противоправно ли е то и относно вината на дееца. С оглед на изричната забрана
на коментираната разпоредба, съдът намира, че в настоящото производство не може
да се изследва и въпросът относно причините, поради което настъпило
произшествието, тъй като причините са релевантни към въпроса за вината. Що се
отнася до механизма на произшествието, в гражданския процес тези факти могат да
се обсъждат само досежно евентуално релевирано възражение за съпричиняване на
вредоносния резултат. В хода на производството безпротиворечиво се установява и
причинната връзка между причинените вреди на ищците и събитието.
Съгласно задължителните за съдилищата указания,
дадени в Постановление № 4/23.12.1968 г. на Пленума на ВС и множество решения
на ВКС, постановени по реда на чл. 290 ГПК, при определяне на размера на дължимото обезщетение за неимуществени
вреди съобразно разпоредбата на чл. 52 ЗЗД, съдът се ръководи от критерия за справедливост. Уточнено е, че понятието ”справедливост” не е абстрактно понятие, а е свързано с преценка на конкретни
обективно съществуващи в действителността обстоятелства. За да се реализира
справедливо възмездяване на претърпени от деликт
болки и страдания, е необходимо да се отчете действителният размер на моралните
вреди, като се съобразят характерът и тежестта на уврежданията, интензитетът,
степента, продължителността на болките и страданията, дали същите продължават
или са приключили, както и икономическата конюнктура в страната и общественото
възприемане на критерия за „справедливост” на съответния етап от развитие на обществото в
държавата във връзка с нормативно определените лимити по застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите.
Събраните
по делото доказателства сочат на извода, че в резултат на произшествието ищецът е получил увреждания, изразяващи се във вътреставно счупване на дясната лъчева кост на типично
място, многофрагментно счупване дясното колянно капаче, съобразно обсъдената по-горе
СМЕ. Посоченото увреждане е обусловило временно разстройство на
здравето неопасно за живота за период от около 3 месеца, след което пострадалият от
инцидента постепенно се възстановява. Несъмнено настъпването на
пътнотранспортно произшествие, с причинени травматични увреждания, е
съпътствано с извършване на разходи по лечение и възстановяване. От
представените по делото писмени доказателства и експертно заключение се
установява причинно-следствената връзка между извършените разходи и настъпилото
събитие. По
изложените съображения съдът намира, че предявеният иск досежно претенцията за претърпени
от ищеца имуществени вреди в размер на сумата от 2989.33
лева, следва да бъде уважен изцяло.
От
събраните по делото писмени и гласни доказателства категорично се установява,
че причинените увреждания са създали неприятни усещания от здравословно и
емоционално естество, при перспектива за вероятни бъдещи усложнения. Негативните
усещания, болка и затруднения при натоварване, за които заключава вещото лице,
се установяват и от показанията на свидетеля Д. – ограничаване възможността за
нормално упражняване на трудова дейност от вида на упражняваната от ищеца към
момента на настъпване на ПТП.
При
анализа на всички обективни обстоятелства в конкретния казус – полученото
увреждане на здравето, изразяващо се в две средни телесни повреди; причинените
болки и страдания в резултат на причиненото увреждане – по време на инцидента,
както и след това; съобразявайки възрастта на пострадалия; продължителността и
степента на претърпените болки и страдания; причинените неудобства, свързани с
ежедневното обслужване; нарушен житейски ритъм и затруднения при осъществяване
на трудова дейност, и при съобразяване с конкретните икономически
условия и съответните нива на застрахователно покритие към релевантния за
определяне на обезщетението момент,
които
следва да се отчитат като ориентир за определяне на размера на дължимото
застрахователно обезщетение, независимо от функционално обусловената
отговорност на застрахователя от отговорността на
прекия причинител на застрахователното събитие (в този смисъл е
даденото разрешение в задължителната практика на ВКС, формирана в решения,
постановени по реда на чл. 290 ГПК - Р № 83/06.07.2009
г., т. д. № 795/2008 г. на ВКС, II ТО, Р № 1/26.03.2012
г., т. д. № 299/2011 г. на ВКС,
II ТО, Р № 189/04.07.2012 г., т.д. № 634/2010 г. на ВКС, II
ТО,
Р № 95/24.10.2012 г., т.д. № 916/2011 г. на ВКС, ТК, I ТО, Р №
121/09.07.2012 г., т. д. № 60/2012
г. на ВКС, II ТО и други съдебни
актове), съдът счита иска за
причинените неимуществени вреди за доказан в размер на 35000.00 лв., като в
останалата част искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен и
недоказан.
При този извод на съда, подлежи на обсъждане
релевираното от страна на ответника по делото възражение за съпричиняване,
изразяващо се в каране на велосипед в необозначено за това място и
несъобразяване с пътната обстановка.
С
оглед на това възражение, съдът следва да разгледа и
доколко поведението му е способствало за настъпване на
деликтния резултат. Релевантен за съпричиняване на вредата от страна на увредения е само онзи
конкретно установен принос на последния, без който не би се стигнало, наред с
проявеното от виновния за непозволеното увреждане, неправомерно поведение
вредоносен резултат. Поради това не всяко поведение на пострадалия, действие
или бездействие, дори и когато не съответства на предписаното от закона, може
да бъде определено като съпричиняващо вредата по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД,
а само това, чието конкретно проявление се явява пряка и непосредствена причина
за произлезлите вреди. (така
Р №
169/28.02.2012 г., ВКС, ІІ т.о., т.д. № 762/2010 г.)
В тази връзка съдът намира за неоснователно възражението на
ответника за съпричиняване на вредоносния резултат. Приносът на ищеца за причиняване на резултата -
настъпилите травматични увреждания, не е доказан. Събраният по делото
доказателствен материал, не навежда до извод за наличие на противоправно
действие или бездействие от страна на ищеца, в резултат на което може да се
ангажира отговорността му, респективно да е налице съпричиняване
при осъществяване на ПТП. Вещото лице – автоексперт
не може да даде категоричен отговор по въпроса за скоростта на движещите се
превозни средства. Но съгласно изготвената САТЕ и изразеното в открито съдебно
заседание становище, се установява, че на платното е нямало лента, поради което
водачът е имал право при липса на разделителна маркировка да разпредели
платното, но в случая е разпределено неправилно. При установена допустимост без
маркировка навлизане в порядъка от 20-30 см., в настоящия случай се касае за
навлизане на ¾ от автомобила, предните и задно ляво колело на автомобила
изцяло в насрещното платно. Задължение на водача на МПС е при наличие на
препятствие на пътя във връзка с така наведените твърдения за дупка на пътното
платно, е да намали скоростта и дори да спре, за да изчака насрещнодвижещите
се превозни средства при наличие на такива, но не и да навлиза в платното за
насрещно движение. Заключението сочи за поставяне в невъзможност на
велосипедиста за разминаване с лекия автомобил, поради което и съдът намира, че към момента на настъпилото събитие, ищецът не е бил в
състояние да избегне настъпването на вредоносния резултат.
Поради
уважаване на претенцията за неимуществени вреди съдът намира за основателен и акцесорният иск за заплащане на законна лихва, съобразно
уважената главница, считано от датата на деликта
11.02.2013 г. до датата на исковата молба – 06.04.2015 г., а именно в размер на
7649.43 лв.,
изчислено с лихвен калкулатор, както и от датата на исковата молба до
окончателното изплащане на задължението, на осн.чл.
84, ал. 3 ЗЗД, вр. чл. 223 КЗ. (в тази насока е и
задължителната за съдилищата практика на ВКС – Р № 45/15.04.2009 г. по т. д. №
525/2008 г., II ТО; Решение № 126/ 02.10.2009 г., по т. д. № 290/2009 г., II
ТО). В този смисъл, съдът преценява възражението на застрахователя
за липса на отправена покана преди завеждане на иска за ирелевантно
към претенцията по чл. 84 ЗЗД. За разликата над уважената част на претенцията
за заплащане на мораторна лихва до претендирания
размер от 8742.19 лв., акцесорният иск следва да се
отхвърли.
Предвид
извода за основателност на иска в частта за присъждане на обезщетение за имуществени вреди
вследствие на ПТП, основателен се явява
и акцесорният иск за мораторна
лихва от датата на исковата молба до окончателно изплащане на сумата.
По разноските:
На
основание чл. 78, ал. 1 ГПК и в съответствие с направеното искане на ищеца се
следват, направените по делото разноски, съразмерно с уважената част от иска.
Следователно от претендирания размер разноски – 2100.00 лв., съразмерно с
уважената част на ищеца се следват – 1852.66
лв.
На
осн. чл. 78, ал. 3 ГПК на ответното дружество се
следват разноски, съобразно отхвърлената част от иска. При представени
доказателства за сторени такива в размер на 200.00 лв. – депозит за изготвяне
на САТЕ и юрисконсултско възнаграждение в минимален размер на 2081.95 лв.,
съгласно Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, а именно в размер на 268.76
лв.
На осн. чл. 78, ал. 6 ГПК в тежест на ответното
дружество, следва да се възложи заплащане на дължимата за разглеждане на делото
държавна такса, вносима по сметка на Варненски окръжен съд, или 2069.26 лв., както и сумата 200.00 лв., платено от бюджета на съда
възнаграждение за вещо лице.
Р Е Ш
И:
ОСЪЖДА „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО БУЛСТРАД ВИЕНА
ИНШУРЪНС ГРУП” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София,
ул. „Позитано”, № 5, представлявано от Р.И.Я. и К.Р. ДА ЗАПЛАТИ на Б.П.Г., ЕГН **********,
с местожителство ***, сумата 35000.00
лв. (тридесет и пет хиляди лева),
представляваща обезщетение за претърпяни
неимуществени вреди - болки и страдания,
в резултат на получени травми при ПТП, настъпило на 11.02.2013 г., в гр. ***, в
близост до кръстовище с пл. „Освобождение“, сумата 7649.43 лв. (седем хиляди шестстотин четирдесет
и девет лева и 43 ст.),
обезщетение за забава за периода 11.02.2013 г. – 06.04.2015 г., както и сумата 2989.33 лв. (две хиляди
деветстотин осемдесет и девет лева и 33 ст.), обезщетение за претърпяни
в резултат на същото ПТП имуществени вреди, представляващи разходи за лечение,
лекарства, лекарствени средства и консумативи, ведно със законната лихва върху
главниците считано от предявяването на иска - 06.04.2015
г. до окончателното изплащане, както и сумата 1852.66 лв. (хиляда
осемстотин петдесет и два лева и 66 ст.), представляваща разноски по делото, на осн. чл. 226, ал. 1 КЗ, чл. 86, ал. 1 ЗЗД и чл. 78, ал. 1 ГПК като ОТХВЪРЛЯ исковете с правно
основание чл. 226, ал. 1 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, съответно за разликата над присъдения размер обезщетение за неимуществени
вреди 35000.00 лв. до претендираните
40000.00 лв. (четиридесет хиляди лева) и
за разликата над присъдения размер обезщетение за забава за периода
11.02.2013 г. – 06.04.2015 г. - 7649.43
лв. до претендираните 8742.19
лв. (осемхиляди
седемстотин четирдесет и два лева и 19 ст.).
ОСЪЖДА Б.П.Г., ЕГН **********, с местожителство ***, ДА ЗАПЛАТИ на „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО
АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП” АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Позитано”,
№ 5, представлявано от Р.И.Я. и К.Р., сумата
268.76 лева. (двеста шестдесет и осем лева и 76 ст.),
представляваща разноски по делото, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
ОСЪЖДА „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО БУЛСТРАД ВИЕНА
ИНШУРЪНС ГРУП” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София,
ул. „Позитано”, № 5, представлявано от Р.И.Я. и К.Р., ДА
ЗАПЛАТИ по сметка на ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, в полза на Бюджета на съдебната
власт, сумата 2069.26 лв. (две
хиляди шестдесет и девет лева и 26 ст.), дължима държавна такса и
сумата 200.00 лв. (двеста лева), възнаграждение на вещо лице, на основание чл. 78,
ал. 6 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Варненски апелативен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: