РЕШЕНИЕ
№ 260002 / 14.2.2022г. град Карнобат,
Карнобатския районен съд, граждански състав
на двадесет и пети ноември две хиляди и двадесет и първа година
в публичното заседание в следния състав:
Председател: Татяна Станчева
Секретар: Веска Христова
като разгледа докладваното от съдия Татяна Станчева
гр. дело № 7 по описа за 2020 год., за да се произнесе взе пред вид следното:
Производството
по делото е образувано по исковата молба от съпрузите М.Р.Г. с ЕГН ********** и Г.С.Г. с ЕГН ***********, с адрес ***, против съпрузите Д.Р.Г. с ЕГН ********** и Р.Д.Г. с ЕГН **********, с адрес ***. В исковата си молба ищците
твърдят, че с ответниците са съсобственици на
недвижим имот, находящ се в град Карнобат, Бургаска
област, ул.”*********“, № 27. В имота била изградена двуетажна двуфамилна жилищна сграда, като ищците били собственици на първи жилищен етаж, а ответниците на втория жилищен етаж от изградената в имота
двуетажна двуфамилна жилищна сграда с избени
помещения. От избения етаж ищците и ответниците
притежавали по ½ ид. ч., съответно за всеки
един от собствениците на жилищните етажи. Твърди се от ищците, че ответниците ползвали по - голям обем площ от
притежаваната от тях ½ ид.ч. полезната площ от
избените помещения. Ответниците се нанесли през 2017
г. да живеят в избения етаж и неправомерно заели и ползвали повече от обема им
на собственост от избените помещения, като ползвали две избени помещения,
преустроени като стаи за живеене, едно перално помещение преустроено като
кухня, тоалетна, която била за общо ползване и друго перално помещение, преустроено в баня. С нотариална покана ищците поискали от ответниците да освободят заеманото от тях избено помещение
- перално помещение /по проект/ преустроено в баня. В отговор на нотариалната покана, ответниците
посочили, че съгласно договор за
доброволна делба, от 21.11.1976 година е собствеността на всеки от жилищните
етажи, включително и на избения етаж е била разпределена, като банята, тоалетната,
коридора и стълбището съгласно договора били за общо ползване. Ищците твърдят, че
в договора за доброволна делба от 21.11.1976 година имало противоречие, което води
до нищожността му, тъй като те получавали източната половина от избения етаж, а
ответниците западната половина, но помещенията, които
са за ползване от всяка страна не били всички помещения в избения етаж.
Твърдят, че в избения етаж не били разпределени всички помещения. Ищците заявяват,
че са ощетени, защото ползват по –малка част от сутеренния етаж в сравнение с ответниците, а договорът от 1976 година не разпределял
избения етаж на две половини, съобразно правата на страните по ½ ид.ч. за ищиците и ½ ид.ч. за ответниците. По изложените съображения ищците са предявили иск
да бъдат признати за собственици на перално помещение/по проект на жилищната сграда/, разположено в източната половина на избения етаж на двуетажната двуфамилна жилищна сграда, находяща
се в град Карнобат, ул. „*********” № 27, преустроено в баня, при граници на помещението - на изток - калкан на къщата, на юг-южното избено помещение, на север - северното
избено помещение, двете
разположени в източната част на избения етаж, собственост на ищците, на запад -
пералня /баня и тоалетна/ и коридор и да бъдат осъдени ответниците
да им предадат владението и премахнат за своя сметка поставените в помещението ел. бойлер, пералня, душ, електрическата и водопроводната инсталация към бойлера. При условията на евентуалност,
при отхвърлянето на ревандикационния иск, предявяват
иск за разпределение на ползването на избения етаж в двуфамилната
двуетажна жилищна сграда, съобразно притежаваните от ищците и ответниците по ½ ид.част.
В срока за отговор ответниците
са оспорили иска като недопустим и неоснователен. Посочват, че спорното помещение
е съсобствено между страните и те упражняват владение
на правно основание, упражнявайки собственическите си права върху него каквито
имат и ответниците. Предявеният иск за осъждането им да
премахнат за своя сметка монтираният електрически бойлер, душ, пералнята,
електрическата и водопроводната инсталация от помещението считат за допустим,
но неоснователен. Ответниците твърдят, че по време на
строителството предназначението на помещенията в избения етаж било променено -
в архитектурния план на сградата нямало предвидено помещение за баня-тоалетна.
В сутеренния етаж по проект не били предвидени санитарни помещения, но по
взаимно съгласие на собствениците предназначението било променено още по време
на строителството, за което говори сключеният между страните договор за делба. Преустройството
на пералните помещения в избения етаж било направено с построяване на сградата.
С това преустройство едно от пералните помещения било преустроено в кухненски
бокс, а другото в баня. Тези промени били извършени още преди делбата между
ищците и Р. Г. П.и Г. Д. П.(родители на първата ищца и първият ответник). Преди
делбата Р. и Г. П.и до смъртта си са живели в помещенията в западната част на
избения етаж и са ползвали изградените в избения етаж тоалетна и баня - тези,
чието общо ползване е уговорено в договора за доброволна делба и се ползвали и
от страните по делото към настоящия момент. През
2016 и 2017 година ответниците извършили
необходими ремонтни работи в общите части на избеният етаж, както следва: ремонт на фасада и подмазване на стреха/козирка/
през октомври 2015 г., изкърпване и подмазване на увредени участъци, циментова
шпакловка, боядисване, наем на скеле - общо на стойност 433 лв., ремонт на
стълбище от кота нула към приземен етаж през 2017 г.
- подмазване на подпухнала мазилка, циментова замазка, лепене на гранитогрес, грундиране и боядисване - общо на стойност 855
лв., ремонт на коридора в избения етаж извършен през 2017 г. подмазване на
подпухнала мазилка, циментова замаска, гипсова
шпакловка на таван, грундиране и боядисване с латекс, монтиране на плафониери и ГТВЦ корниз, монтаж на ПВЦ ламперия, дървени
первази около врати, боядисване на коридорната врата - на обща стойност 1013
лв.; ремонт на тоалетната в избения етаж, извършен през 2016 г. - изкъртване на
стар фаянс, подмяна на ВиК инсталация, шпакловка,
поставяне на гипскартон, фаянс и теракот,
подмяна на счупена тоалетна чиния с моноблок,
монтиране на мивка със смесител, боядисване на врата - на обща стойност 645,00
лева; ремонт на баня в избения етаж, извършен през 2016 г. - подмяна на счупена
мивка - обща стойност 50 лв.; ремонт на входна дворна врата, извършен през 2019
г. - подмяна на ерозиралата ламарина и шина, боядисване, поставяне на дръжки,
пощенска кутия, табелка, боядисване на оградата и вратата - общо на стойност
500 лв. В спорното помещение - баня
били подменени счупената мивка, електрическият
бойлер и наличната в помещението пералня, но не била израждана ВиК
инсталация, не бил
променен установения начин на ползване и разположение на ел. уредите в помещението.
Единствено били подменени неработещите електроуреди, останали от родителите на
ищцата и ответника/по първоначалния иск/ и повредената мивка. Освен подмяната на съораженията
в избения етаж, отвентиците Ответниците
извършили ремонтите в избения етаж, със съгласието на ищците, които не платили
припадащата им се част от разходите, поради което ответниците
предявяват насрещен осъдителен иск срещу ищците за осъждането им да платят на отнетиците, на основание чл. 30, ал. 3, във вр. чл. 41 от ЗС, сумата 1748 лева, представляваща
припадащата се част от разноските за извършен ремонт на общи части на сградата,
етажна собственост, ведно със законната
лихва от датата на подаване на иска до окончателното плащане. Ответниците
оспорват иска по чл. 109 от ЗС за премахване на монтираните уреди в банята, с
твърденията, че помещението е баня и е общо за двете страни страните и се
ползвало се общо от страните. Сочат, че монтираният ел. бойлер бил закупен от ответниците и поставен на мястото на повредения, той
не препятствал ползването на помещението
съобразно предназначението му от ищците. Твърди се от ответниците
по първоначалния иск, че ремонтни и възстановителни дейности на съсобствен имот или на общи части, извършени само от един от съсобствениците не е
действие, увреждащо правата на другите съсобственици. В последното съдебно
заседание беше направено изменение на насрещния иск за разноските за ремонт в
общите части от 1748
лева на 2868.65 лв. Освет претенцията за разноски ответниците
са предявили иск по чл.109 от ЗС за осъждане на ищците да премахнат поставеният
на покрива на сградата слънчева батерия/соларен панел/, резервоар (бойлер) в подпокривното
пространство, тръби и ел. инсталация в отдушниците на сградата- етажна
собственост. За
соларния панел се твърди че създава опасност от повреждане на покрива, а резервоарът
монтиран в общото таванско помещение заемал
голяма част от него ищците ползвали по-голяма част от помещението за складови
нужди. Иска се премахване на съоръжението и поради това, че в банята на ответниците имало петно от теч на резервоара от тавана, което
не можело да бъде отстранено.
Насрещните претенции се оспорват от ищците като
неоснователни.
В хода на процеса като ответник на първоначалния иск и
ищец по насрещния иск на основание чл.227 от ГПК, на мястото на Д.Р.Г. /поч. на 22.12.2020г./, бяха конституирани наследниците му Р.Д.Г. – съпруга и Г.Д.П.,
ЕГН ********** –дъщеря.
По делото бяха приети
писмени доказателства, изслушани бяха свидетели, назначена беше СТЕ и допълнителни
СТЕ, бяха допуснати свидетелите: Р.Г. и Ч.Г., И.Б., А.Т., И. С. и Т. А.. Съдът
не кредитира изцяло показанията на св.Ч.Г. и Р.Г., поради възможната им
заинтересованост от изхода на делото, като син и дъщеря на ищците по
първоначалния иск.
Съдът, след като взе предвид становищата на страните и
прецени събраните по делото доказателства, съобразно разпоредбите на ГПК,
приема за установено следното:
С нотариален акт за дарение № 100, том 1, дело №231/1973 година, сключен на
08.10.1973 г., Р. Г. П., със съгласието на съпругата си Г. Д. П.са
учредили право на строеж на дъщеря си М.Р.
П., която да построи първия етаж от двуетажна жилищна сграда и да стане
собственик на същия етаж и на източната половина от избеното помещение. Р. Г.
П.си запазил правото да построи и да стане собственик на втория етаж от
сградата и на западната половина на избеното помещение, като двете страни
заедно да ползват таванското помещение и пералнята/баня-клозет от избеното
помещение. Одобрен е проект за строителство на двуетажна жилищна сграда с избен
етаж, съгласно който в избения етаж е предвидено изграждане на 3
помещения-посочени в проекта като изби, едно помещение, посочено в проекта като
херметическо, две помещения посочени като перални, едно помещение без посочено
предназначение, коридор и стълбище.
На 21.11.1976 г. е сключен договор за доброволна делба № 41//29.11.1976 г.
, том I по описа на PC Карнобат, по силата на който М. и Г. Г.са получили
първия етаж от двуетажната сграда, и от избеното помещение източната половина,
състояща се от южна и северна стая и общи сервизни помещения - баня, тоалетна,
коридор и стълбище, а Р. и Г. П.получили вторият етаж от сградата и от избеното
помещение западната половина, състояща се от южна и западна стая, кухненски
бокс и общи сервизни помещения - баня, тоалетна, коридор и стълбище.
На 17.02.1993 г. /след смъртта на Р. П./ с нотариален акт № 77, том 1, дело
№ 160/1993 година по описа на PC – Карнобат, Г. П. прехвърлила на дъщеря си М.Р.Г.
и синът си Д.Р.Г. 4/6 ид.ч. от дворно място /като
всеки един от двамата е получил по наследство по 1/6 идеална част/. Със същия нот. акт Г. П. и М.Г. прехвърлили на
Д.Р.Г. 5/6 ид.ч. от втория етаж на сградата и същата
част от западната половина на избените помещения, състояща се от две стаи и
кухня, ведно с общо ползване с останалите съсобственици на банята, клозета и
коридора. Г./Г./ П. си запазила пожизнено и безплатно
/безвъзмездно/ ползване на южната стая на втория етаж и общо ползване на
сервизните помещения на етажа и южната стая и кухнята от западното избено помещение,
ведно с общо ползване на банята, тоалетната и коридора на този етаж. Г. /Г./
П. починала през 2011 година. Ремонт на избения етаж е
осъществен през 2016 – 2017 г.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема
от правна страна следното:
С договора за доброволна делба сключен на 21.11.1976
г. е прекратена съсобствеността между ищците и Р.
и Г. П.и, праводатели на ответниците,
по отношение на построената сграда в дворното място, собственост на Р. Г.
П.. По силата на договора за делба ищците са придобили
собствеността на първия етаж от двуетажната сграда и на източната половина от избения етаж, включващо северно и южно помещение. Р. и Г. П.са придобили собствеността на втория жилищен
етаж и на западната половина на избения етаж, състояща се от южна и западна стая, кухненски бокс. Съгласно договора за делба общи части в избения етаж са останали сервизните
помещения - баня, тоалетна, коридор и стълбище.
В избения етаж не е било предвидено изграждане
на кухня и сервизни помещение – баня и тоалетна. По проект са били предвидени
перални помещения, като западното перално помещение е било преустроено в кухня,
а двете помещения в западната част - перално и помещение без конкретно
предназначение са били преустроени съответно в баня и тоалетна. Тази промяна на
помещенията е била направена още с построяването на сградата, така щото
родителите на М.Г. и Д.Г. да имат осигурени условия на живот и този извод може
да се направи и от договора за доброволна делба. В исковата си молба ищците
сочат, че ответниците са сменили стария бойлер с нов,
от което следва, че в помещението вече е имало изградена ВиК
и ел. инсталация преди поставянето на новия бойлер и твърденията на ищеца по първоначалния иск на поставени
въпроси по чл.176 от ГПК/“имаше само една крушка“/ не отговорят на фактическото
положение. Това се установява и от разпитаните свидетели. Така в показанията си
св.Т. сочи, че в банята е имало ВиК и ел. инсталация
и не са извършвани ремонтни дейности, освен подмяната на мивката, бойлера и
пералнята. Това се потвърждава и от показанията на свидетелите И.Б., Т.
А., р.Г. и Ч.Г.. Последните двама свидетели сочат, че
помещението е ползвано от баба им и дядо им като баня и логично е в това
помещение да е била изградена ВиК и ел.инсталация,
монтиран бойлер и мивка. Отделно от това и в заключението си вещото лице посочи,
че няма следи от поставяне на инсталации в помещението, а плочките не са сменяни
и са от миналия век.
Наведените твърдения от ищците за нищожност на договора
за доброволна е неоснователно, независимо, че не разпределя собствеността
на избения етаж поравно между
съсобствениците. Налице е влязъл в сила договор за делба, сключен между ищците
и Р.
П. и Г. П., праводатели на ответниците. Договорът
за делба се явява титул за собственост и страните се легитимират като
собственици с него. Фактът, че съсобствеността не е поравно разпределена между
страните не е между основанията на чл.26 от ЗЗД за обявяване на договора за нищожен.
В договора за доброволна делба страните са се съгласили, че общи части в
избения етаж са баня, тоалетна, коридор и стълбище.
С молба вх. №3734/18.08.2020 г. ищците по първоначалния иск са оспорили договора за
доброволна делба, не досежно подписите си /лист 99 от
делото/, а относно неговото съдържание. Съдът по направеното оспорване и
заявеното от ответниците по първоначалния иск, че ще
се ползват от договора като доказателство не е открил производство по оспорване
на документ, но това не е било необходимо. С посочената по-горе молба се
оспорва съдържанието на частен диспозитивен документ,
а не неговата истинност. Когато документът е диспозитивен независимо дали е частен или официален
единственият способ да се оспори неговата истинност е да се заяви, че той не е автентичен, т.е. че е подправен, тъй
като диспозитивните документи имат само формална доказателствена сила. При свидетелстващите документи независимо дали са официални или
частни е налице и материална доказателствена сила
т.е. при оспорване на истинността на свидетелстващи документи може да се
опровергава формалната сила на документите т.е. тяхната автентичност, но може
да се опровергава верността им т.е. съдържанието на документа, като се твърди,
че удостовереното в документа не отговаря на действителното фактическо
положение. Оспорването на верността на документа е средство за защита срещу
обвързващата материална доказателствена сила, но
производство по чл.193 ГПК се открива само по отношение оспорване верността на
официалните свидетелстващи документи, тъй като при частните свидетелстващи
документи защитата срещу доказателствената им сила не
е подчинена на изискванията за оспорване истинността на документи по чл.193 от ГПК, а съдът я преценява по
свое вътрешно убеждение, ведно с всички данни по делото. Оспорването на съдържанието на договора за доброволна
делба е неоснователно. В договора е отразена волята на страните да поделят
сградата и да определят общите части в избения етаж. Макар и по проект спорното
помещение да е било пералня към момента на делбата то е било преустроено в
баня, което е допустимо по общо съгласие на страните. В договора от 1976 г. в
избения етаж не съществуват перални помещения и спорното помещение се явява
обща част от избения етаж, същото е съсобствено и
всяка от страните разполага с правото да го ползва така, че да не ограничава другата
страна да упражнява правото си на собственост. От показанията на свидетелите
/св.Р.Г./ се установи, че спорното помещение никога не е било заключвано, достъпът и на двете
страни до помещението е свободен и всяка страна е свободна да го ползва по предназначение.
За да бъде основателен ревандикационният
иск следва да е налице право на собственост върху имота предмет на иска,
ответникът да упражнява владение върху спорния имот без основание. Съвкупният анализ на
събраните по делото доказателства обосновава извод за липса на посочените по - горе законови
предпоставки и за неоснователност и недоказаност на предявения от М.Р.Г. и Г.С.Г. ревандикационен иск за
спорното помещение, поради което предявеният от тях иск по чл.108 от ЗС за признаване на ищците М.Р.Г. и Г.С.Г. за
собственици на спорното помещение - перално помещение/по проект на жилищната сграда/, разположено в
източната половина на избения етаж на двуетажна двуфамилна
жилищна сграда, находяща се в град Карнобат, ул. „*********” № 27, преустроено в баня, при граници на помещението -
на изток-калкан на къщата, на юг-южното избено помещение, на север - северното
избено помещение, двете разположени в източната част на избения етаж,
собственост на ищците, на запад- пералня /баня и тоалетна/ и коридор и осъждането на Р.Д.Г.
и Г.Д. Поповада предадат владението му на ищците е неоснователен.
С исковата си молба ищците са предявили иск по чл.109 от
ЗС за осъждане на ответниците да премахнат за своя
сметка ел. бойлер, пералня, душ, електрическата и
водопроводната инсталация към бойлера. С
иска по чл.109 от ЗС ищецът търси защита на правото си на собственост и на
ограничени вещни права срещу всяко пряко или косвено неоснователно въздействие
върху вещта, което без да отнема владението му, ограничава, смущава и пречи на
неговото пълноценно упражняване, т.е. на използването на вещта според
предназначението й. в тежест на ищеца е да докаже, че е собственик на вещта
/носител на ограниченото вещно право/, спрямо която е насочено неоснователното
въздействие на ответника, както и действията, извършвани от последния и
нарушаващи правата му. Ответникът носи тежестта за установяване на възраженията
си, които противопоставя в защита срещу иска. Защитата му може да е чрез оспорване легитимацията на ищеца, оспорване
извършването на твърдяните от ищеца въздействия,
доказване, че ищецът е длъжен да търпи действията му по силата на закона и т.н.
По делото се установи, че спорното помещение е съсобствено,
преустроено е в баня още с построяването на сградата. Монтирането на бойлер,
душ, ВиК и ел. инсталациите са съоръжения необходими
за да бъде ползвано помещението по предназначението му. Ищците не наведоха
твърдения по какъв начин монтираната от ответниците в
помещението пералня ограничава правото им да ползват помещението съобразно
неговото предназначение, поради което искът по чл.109 от ЗС следва да баде отхвърлен като неоснователен.
При
условията на евентуалност, при отхвърляне на иска по чл.108 от ЗС, М.Р.Г. и Г.С.Г. са предявили иск за
извършване на ново разпределение на ползването на избения етаж
съобразно притежаваните от страните права
- по ½
ид.част
за ищците и ½ ид.ч. за ответниците. Така заявената
претенция е спорна съдебна администрация с правно основание по чл.32, ал.2 от
ЗС.
В т.2 от ТР №
13/10.04.2013 г. по т. д. № 13/2012 г. на ОСГК на ВКС, е прието, че в производството
за разпределение ползването на съсобствен имот съдът
е длъжен да разгледа всички направени възражения относно правата на страните в
съсобствеността, поради което настоящият съд, счита че заявената претенция е
допустима за разглеждане в настоящото производство.
С договора от
1976г. е решен въпросът за собствеността на отделните етажи и е прекратена съсобствеността, между страните както по отношение на първия и втория етаж, така и на избения
етаж. За да е основателен искът по
чл.32, ал.2 от ЗС следва да съществува
обща вещ, чието ползване да се разпредели между съсобствениците. Между страните
не съществува съсобственост, с изключение общите части в избения етаж – баня,
тоалетна, коридор и стълбище, които обслужват и служат и на двете страни собственици
на източните и западните избени помещения. Налице е влязъл в сила договор за
делба и дори съмнение за несправедливост в
разпределението на собствеността и общите части на съделителите,
този иск е неоснователен.
По насрещния иск по
чл.30, ал.3 във вр. чл.41 от ЗС.
Съгласно чл.41 от ЗС, всеки собственик, съразмерно с дела си в общите части, е длъжен
да участвува в разноските, необходими за поддържането
или за възстановяването им, и в полезните разноски, за извършването на които е взето решение от общото събрание, а чл.30, ал.3 от ЗС задължава всеки съсобственик да участва в ползите и тежестите на
общата вещ съразмерно с частта си.
Съгласно
трайната съдебна практика, необходимите разноски са свързаните с неотложни, аварийни
ремонтни дейности за поддържането и/или възстановяването на общите части,
предизвикани от непредвидено, неочаквано събитие /наводнение, пожар и др./ или
се свързват с необходимостта от текущи или основни ремонтни дейности, наложени
от износване и овехтяване на сградата, като чрез тях се цели привеждане на
общите части в състояние годно за тяхното предназначение.
Полезните
разноски са тези, които увеличават стойността на сградата и имат характера на
подобрения. Дали извършени от единия от съсобствениците ремонтни дейности в общите
части, в случая смяна на входната дворна врата, подмазване на стрехите на
сградата, подмяната на счупена тоалета чиния и мивка, боядисване на стените в общия
коридор и пр., са необходими или полезни разходи, свързани с общите части на
сградата, зависи от фактическия проблем на конкретното състояние на общите части преди ремонта, както и от
причината, наложила тази подмяна.
За необходимостта от
извършване на ремонт в общите части на избения етаж, съдът кредитира
показанията на свидетелите А.Т., Т. А. и И.Б., като
незаинтересовани и обективни. Св. А.Т. сочи, че след ремонта на покрива на
сградата през 2015 г., осъществен по общо съгласие на страните, се е наложило
ищците по насрещния иск, да извършат подмазване на мазилката и боядисване на
стряхата. За да бъде извършен този допълнителен ремонт било наето скеле и
свидетелят Т. участвал при местенето на скелето. За състоянието на общите части
в сутеренния етаж свидетелят посочва, че от „40 години“ не е правен ремонт. Св. Б. свидетелства
за подмяната на плочките в тоалетната и подмяната на пералнята и бойлера в
банята. Свидетелите посочват, че в банята-спорното помещение не е правен ремонт.
Съдът не кредитира показанията на свидетелите Ч.Г. и Р.Г., предвид възможната
им заинтересованост, а св. И. С. няма преки впечатления за състоянието на избения етаж, след смъртта на Г. П..
Съгласно заключението на вещото лице по допуснатата СТЕ стойността
на ремонта на фасадата и подмазването на стряхата/козирка/, изкърпване на
увредени участъци, циментова шпакловка, боядисване и наем на скеле са на обща
стойност от 682,14 лева, при заявена претенция от ищците по насрещния иск в размер на 433,00 лева.
През 2017 г. ищците по насрещния иск са
извършили ремонт на стълбище от кота нула към приземен етаж – подмазване
на подпухнала мазилка, циментова замазка, лепене на гранитогрес,
грундиране и боядисване, която стойност на извършените ремонтни работи
експертизата е оценила на 630,31 лева при заявена претенция в размер на
856,00лева. същата година бил извършен ремонт на коридора в избения етаж - подмазване
на подпухнала мазилка, циментова замазка, гипсова шпакловка на таван,
грундиране и боядисване с латекс, монтиране на плафониери
и ПВЦ корниз, монтаж на ПВЦ ламперия, дървени первази около врати, боядисване
на коридорна врата на стойност според експертизата 2611,82 лева и обща стойност
заявена с насрещната искова молба 1013,00лева. През 2016г бил извършен ремонт на
тоалетната в избения етаж, при който бил от изкъртен стария фаянс, подменена ВиК
инсталацията, поставен гипскартон, фаянс и теракот, подмяна на счупена тоалетна чиния с моноблок монтиране на мивка със смесител, боядисване на
врата на обща стойност по заключението на вещото лице 1326,64 лева при заявена
претенция от 645,00 лева. Ремонт на баня в избения етаж извършен през 2016 г. –
подмяна на счупена мивка на обща стойност според заключението на експертизата
72,91 лева при заявена претенция от 50,00 лева. Ремонт на входна дворна врата,
извършен през 2016 г. – подмяна на ерозирала ламарина и шина, боядисване,
поставяне на дръжки, пощенска кутия, табелка боядисване на ограда и врата на
стойност 246,17 лева по заключението на вещото лице и претендирана
по насрещния иск стойност от 500 лева.
При наличието на противоречиви показания
относно състоянието на подменените съоръжения в банята и тоалетната,
състоянието на стълбището и коридора в избения етаж, липсата на безспорни
доказателства за належаща нужда от ремонт на входна
метална врата на двора и пощенската кутия, съдът приема, че направените от
ищците по насрещния иск разноски са полезни. Както необходимите, така и
полезните разноски са за сметка на собствениците на сградата. Принципът е всеки
собственик на обект в етажната собственост да участва в разноските съобразно с дела му в общите части. Тъй като в
случая сградата е от два етажа, т.е. не се касае за сграда в режим на етажна
собственост по см. на ЗУЕС, решението за ремонт на общите части на сградата, следва
да се вземе от собствениците на отделните етажи в сградата, като в случая те имат
еднакви идеални части от общите части на избения етаж. Липсата на такова
решение не засяга задължението на всеки собственик да поеме съответната на дела
му част от задължението, но предварителното решение има значение на правно
основание на базата, на което следва да бъде определен размерът на възникналото
парично задължение. Претенция за разпределение на разходите между отделните
собственици, касае хипотезата на управител на чуждата работа / гестор/, действал не само в полза на чужд интерес, но и в
полза на свой интерес. Ако е налице одобрение от лицето, в чиито интерес е
предприетата работата/предварително по решение на собствениците или последващо/, отношенията следва да се уредят съгласно чл.
62 ЗЗД. Ако подобренията са извършени без да е взето общо решение на
собствениците на самостоятелните обекти в сградата, съгласно разпоредбата на
чл. 61 ал.2 ЗЗД гесторът може да претендира от
останалите собственици, съответната част от направените разноски, до размера на
обогатяването и то само ако работата е предприета уместно. Ако общите части са
подобрени против волята на останалите съсобственици, отговорността на
последните може да бъде търсена само по правилата на чл. 59 ЗЗД, който съвпадат
с тези по чл. 61 ал.2 ЗЗД. По делото липсват категорични доказателства, от
които да се приеме, че ответниците по насрещния иск
са изразили предварително съгласие за извършването на ремонтните дейности в
избения етаж и подмазването и боядисване на стряхата /козирката/. От друга страна същите
при започването на ремонта и по време на ремонта, продължил повече от година не
са се противопоставили на неговото осъществяване. Ремонтните дейности и в
избения етаж и на стряхата са били необходими, предвид времето на построяването
на сградата и нейното износване. Ремонтът е извършен и интерес на ищците по
насрещния иск, поради което отговорността на ответниците
следва да се ангажира по чл.61, ал.2 от ЗС. Претенцията се явява основателна до по-малки размер измежду
посочените пазарни стойности от вещото лице и от претендираните
от ищците, а именно: размер на
433,00 лева - обща стойност на ремонта на фасадата и подмазването на
стряхата/козирка/, изкърпване на увредени участъци, циментова шпакловка,
боядисване и наем на скеле; 630,31 лева - ремонт
на стълбище от кота нула към
приземен етаж –подмазване на подпухнала мазилка, циментова замазка, лепене на гранитогрес, грундиране е боядисване; 1013,00лева - ремонт
на коридора в избения етаж - подмазване на подпухнала мазилка,
циментова замазка, гипсова шпакловка на таван, грундиране и боядисване с
латекс, монтиране на плафониери и ПВЦ корниз, монтаж
на ПВЦ ламперия, дървени первази около врати, боядисване на коридорна
врата; 645,00 лева - ремонт на тоалетна
в избения етаж - изкъртване на стар
фаянс, подмяна на ВиК инсталация, поставяне на гипскартон, фаянс и теракот,
подмяна на счупена тоалетна чиния с моноблок
монтиране на мивка със смесител, боядисване на врата; 50,00 лева – подмяна на счупена мивка; 246,17
лева - ремонт на входна дворна врата – подмяна на ерозирала ламарина и шина,
боядисване, поставяне на дръжки, пощенска кутия, табелка боядиване
на ограда и врата. Така полезните разноски възлизат на обща стойност от 3017,48
лева от която сума съпрузите М.Р.Г.
и Г.С.Г. дължат ½
част в размер на 1508,74 лева до който размер исковата претенция следва да бъде
уважена и над този размер до претендирания от 2868.65
лв., да се отхвърли.
С насрещния си иск ответниците
са предявили срещу ищците по първоначалния иск претенция по чл.109 от ЗС за
осъждането им да премахнат поставения на покрива на сградата соларен панел. От
заключението на вещото лице се установява, че съоръжението е слънчев панел монтирано
на покрива, монтиран бойлер и резервоар
за топла вода в таванското помещение свързан с помпа, захранен с ток и вода.
Твърдението на ищците по насрещния иск, че тръбите за захранване на системата
преминават през общи части – отдушниците на сграда не се потвърдиха от заключението на вещото лице, тъй като отделните
етажи имат отделни комини и тръбите за захранване на системата преминават през
комина собственост на ищците по първоначалния иск. Не се доказа и не се
установи по делото, че поставената соларна батерия на покрива на сградата
създава опасност за вредно и смущаващо действия за имота и за ползването му от
ищците по насрещния иск. Монтирането на слънчевите батерии на покрива на
сградата не подлежат на разрешителен режим съгласно чл.93 ал.1 от Наредба №
7/22.12.2003г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове
територии и устройствени зони. Не се считат
за издатини по смисъла на тази наредба и се поставят, без да се иска
разрешение, леките слънцезащитни устройства на прозорците, балконите, лоджиите и терасите и слънчевите колектори по фасади и
покриви/. Твърденията на ищците по насрещния иск, че монтираният резервоар в общото
таванско помещение ограничава заема повече място и ограничава възможността им
да ползват полагащата им се част от помещението, остана недоказано. Наведените
твърдения, че в резултат на теч от резервоара в таванското помещение в банята
им се е появило петно, което не подлежи на отстраняване според съда не е
основание за уважаване на иска и осъждане на ответниците
по насрещния иск да демонтират резервоара в таванското помещение. На съоръжението
се извършва редовна профилактика, проблемът е отстранен своевременно и липсват
доказателства за бездействие от страна на ответниците,
което да засяга и уврежда непрекъснато собствеността на ищците по насрещния
иск, поради което искът се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
На основание чл.78 от ГПК, на страните
следва да се присъдят разноски съобразно уважените и отхвърлени претенции. С исковата
молба ищците са предявили искове по чл.108, чл.109 от ЗС и при условията на
евентуалност иск по чл.32, ал.2 от ЗС, като всички тези искове са отхвърлени, поради
което в полза на ответниците следва да се присъдят
разноски в размер на 675,00 лева, включващи възнаграждение за адвокат/450,00лева/
и депозит за вещо лице/225,00лева/.
С отговора на исковата молба ответниците са предявили два насрещни иска по чл. 41,във вр. чл.30, ал.3 от ЗС и по чл.109 от ЗС. Ищците дължат на ответниците
сумата от 355,01 лева съобразно уважената претенция по насрещния иск по чл. 41,във вр.
чл.30, ал.3 от ЗС. Ответниците дължат на ищците сумата
в размер на 112,50лева, съобразно отхвърлената част от иска по чл.41 във вр. чл.30, ал.3 от ЗС.
Предвид отхвърлянето на насрещния иск по
чл.109 от ЗС ответниците дължат на ищците сумата от 475,00лева, от
които 225,00 лева /депозит за вещо лице/ и 250,00 лева/половината от
възнаграждението на адвоката за защитата им по насрещния иск/.
Мотивиран от изложеното съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ искът по чл.108 от ЗС предявен от М.Р.Г. с ЕГН **********
и Г.С.Г. с ЕГН ***********, с
адрес ***, срещу иск Р.Д.Г. с ЕГН **********
и Г.Д.П., ЕГН **********, с адрес
***, за признаване за установено, че ищците са собственици на перално помещение/по проект
на жилищната сграда/, разположено в източната половина на избения етаж
на двуетажната двуфамилна жилищна сграда, находяща се в град Карнобат,
ул. „*********” № 27, преустроено в баня, при граници на
помещението - на изток-калкан на къщата, на юг-южното
избено помещение, на север - северното
избено помещение, двете разположени в източната част на избения етаж,
собственост на ищците, на запад-
пералня /баня и тоалетна/ и коридор и осъждането на ответниците да предадат владението на ищците като
неоснователен.
ОТХВЪРЛЯ искът по чл.109 от ЗС, предявен от М.Р.Г. с ЕГН ********** и Г.С.Г. с ЕГН ***********, с адрес ***, срещу Р.Д.Г. с ЕГН ********** и Г.Д.П., ЕГН **********, с адрес ***, за осъждането им да премахнат за своя сметка монтираните в банята на
избения етаж на жилищна сграда с адрес в град Карнобат, Бургаска област, ул.”В.“ № 27 електрически бойлер, душ, пералня и електрическа инсталация
към бойлера и водопроводната инсталация към бойлера, като неоснователен.
ОТХВЪРЛЯ искът по чл.32, ал.2 от ЗС,
предявен от М.Р.Г. с ЕГН ********** и Г.С.Г. с ЕГН ***********, с адрес ***, срещу ответниците
Р.Д.Г. с ЕГН ********** и Г.Д.П., ЕГН **********, с адрес *** при
условията на евентуалност, за разпределение на
ползването на избения етаж в двуфамилната двуетажна
жилищна сграда, като неоснователен.
ОСЪЖДА М.Р.Г. с ЕГН **********
и Г.С.Г. с ЕГН ***********, с
адрес *** да платят на основание чл.41 във вр. чл.30,
ал.3 от ЗС на Р.Д.Г. с ЕГН ********** и Г.Д.П., ЕГН **********, с адрес *** по
чл.32, ал.2 от ЗС да платят сумата от 1508,74 лева представляваща ½ част
от полезните разноски за ремонт на общите части в избения етаж и на козирката и
фасадата на сградата, ведно със законната лихва от подаването на насрещния иск -
10.03.2020г. до окончателното плащане на сумата, като отхвърля претенцията на
уважения размер до претендирания от 2868.65 лв., като
неоснователен.
ОТХВЪРЛЯ иска по чл.109 от ЗС, предявен от Р.Д.Г. с ЕГН **********
и Г.Д.П., ЕГН ********** с адрес *** М.Р.Г. с ЕГН **********
и Г.С.Г. с ЕГН ***********, с
адрес ***, за осъждането им да премахнат поставения на покрива на сградата с адрес гр.Карнобат,
ул.”В.“, № 27 соларен панел, като
неоснователен.
Осъжда М.Р.Г. с ЕГН **********
и Г.С.Г. с ЕГН ***********, с
адрес *** да платят на Р.Д.Г. с ЕГН **********
и Г.Д.П., ЕГН **********, с адрес
*** направените по делото разноски в размер на 1030,01 лева.
Осъжда Р.Д.Г. с ЕГН ********** и Г.Д.П., ЕГН **********, с адрес ***
да платят на М.Р.Г. с ЕГН ********** и Г.С.Г. с ЕГН ***********, с адрес *** направените
по делото разноски в размер на 587,50 лева.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд-Бургас в
двуседмичен срок от уведомяването на страните.
СЪДИЯ: