О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ ……......
гр.Варна, 21.09.2021г.
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 7 състав, в закрито заседание в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ГАЛЯ АЛЕКСИЕВА
като разгледа докладваното от съдията гр.д.
№ 16832/2020г. по описа на съда, за да се произнесе взе предвид следното:
На 17.09.2021г. е постъпила по делото
молба вх. № 23897, депозирана от адв. Г.М. като процесуален представител на ищеца,
с която се прави изявление за оттегляне на исковата претенция, поради извършено
от ответника погасяване на задължението предмет на настоящия иск. Отправено е
искане за присъждане на сторените в производството разноски.
С молбата е отправено и искане за
отмяна на допуснатото обезпечение по реда на чл. 389 ГПК и връщане на внесената
от ищеца парична гаранция.
За
да се произнесе съдът съобрази следното:
Производството по делото е образувано
по искова молба на „Б.с.и.т.“ ЕАД, ЕИК ********* срещу И.В.Н., родена на ***г***,
гражданин на Руската федерация, с която е предявен иск с правно основание чл.
79 ЗЗД.
Налице е валидно изявление направено
от ищеца за цялостно оттегляне на сезиралата съда искова молба. Оттеглянето
изхожда от процесуален представител, разполагащ с правомощието да се разпорежда
с предмета на делото, предвид представеното към исковата молба пълномощно/л.102,
103/. Ето защо, така предприетото действие има за ефект десезиране на съда от разглеждане
на спора. Доколкото по делото не е проведено първото по делото заседание, то
съгласието на ответника по повод така предприето разпореждане с предмета на
спора, процесуалният закон не изисква. Предвид диспозитивното начало в
гражданския процес, производството по делото следва да бъде прекратено. Независимо
от горното, разноски се дължат в полза на ищеца по общото
правило на чл. 78, ал.1 ГПК. За да се ползва ответникът от привилегията на чл.
78, ал.2 ГПК, законът поставя кумулативното наличие на две предпоставки- той да
не е станал повод с поведението си за завеждане на делото и да е признал
исковете. В случая е налице само второто, доколкото се сочи и се ангажират
доказателства сумата предмет на исковата претенция да е платена, което е и
мотив за оттегляне исковата молба. Съобразно ангажираните по делото
доказателства, ответникът е следвало да извърши плащане на задължението до
31.12.2019г., т.е към датата на подаване на исковата молба /29.12.2020г./
падежът на задължението е настъпил. Изпълнение е последвало на 28.07.2021г. и
20.08.2021г. Следователно, с това си поведение ответникът е дал повод по
съдебно упражняване правото на кредитора да търси изпълнение на дължимата му се
престация. Затова и сторените от ищеца разноски ще следва да се понесат от
ответника, независимо от прекратяване на делото на основание чл. 232 ГПК. Представен
е списък по чл. 80 ГПК, съобразно който се търсят такива в размер на платена
дължима държавна такса от 199,57лева, 300лева платено адв.възнаграждение и
950лева депозит за извършване превод на документи. От внесения депозит за
превод на документи, реално усвоеният е в размер на 895лева и до размер този
вид разход подлежи на възстановяване. Или общо направените от ищеца
разноски са 1394,57лева.
Молбата за отмяна на обезпечението
изхожда от процесуален представител на ищеца, по чието искане е било допуснато
обезпечението. Ето защо съдът намира, че по арг. от чл. 402, ал.1, изр.2 ГПК,
препис от молбата не следва да се връчва на насрещната страна. Имайки
предвид съдържанието й, налице е хипотезата на чл. 402, ал. 2 ГПК и допуснатото
обезпечение поради отпадане на нуждата, следва да бъде отменено.
На основание чл. 403, ал. 2 вр. ал. 1 ГПК препис от молбата за освобождаване на гаранцията следва да бъде връчен на
ответника и по нея съдът следва да се произнесе след изтичане едноседмичния
срок, в който ответникът може да подаде възражение срещу нея.
Воден от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 16832/2020г.
по описа на Варненския районен съд, 7 състав, на основание чл. 232 ГПК.
ОСЪЖДА И.В.Н., родена на ***г***,
гражданин на Руската федерация ДА
ЗАПЛАТИ на „Б.с.и.т.“
ЕАД, ЕИК ********* сумата от 1394,57лева,
представляваща сторени съдебно- деловодни разноски в настоящото производство,
на основание чл. 81 и чл. 78 ГПК.
ОТМЕНЯ
допуснатото
на основание чл. 389 ГПК с определение № 260676/19.01.2021г. обезпечение на
висящ иск с правно основание чл.79,
ал.1 ЗЗД предявен от „Б.с.и.т.“ ЕАД,
ЕИК ********* със седалище и адрес на управление *** срещу И.В.Н., родена на ***г***,
гражданин на Руската федерация за осъждане ответника да заплати на ищеца сумата от 2550,99евро, представляваща дължимо
за 2020г. възнаграждение по сключен между страните договор за поддръжка и
управление от 30.10.2008г. във връзка със собствения на ответницата недвижим
имот представляващ апартамент D311 на
трети етаж, с идентификатор 53045.503.212.4.32 находящ се в жилищна сграда на
адрес гр. Обзор, местност Южен плаж, блок D с площ от 124,55кв.м. и паркомясто
№ 41 с площ от 13,80кв.м., ведно със законната лихва считано от датата на
подаване на исковата молба- 30.12.2020г. до окончателното погасяване на
задължението ЧРЕЗ НАЛАГАНЕ НА
обезпечителна мярка „ВЪЗБРАНА” върху следния
собствен на ответника недвижим
имот, а именно:- апартамент
D311, представляващ самостоятелен обект с идентификатор №
53045.503.212.4.32 по КККР на гр. Обзор одобрена със заповед № РД-18-59/14.09.2006г.
на ИД на АК, находящ се в жилищна сграда с идентификатор № 53045.503.212.4 на
адрес гр. Обзор, местност Южен плаж, блок D, вх.1, ет.3 с площ от 124,55кв.м. и
паркомясто № 41 с площ от 13,80кв.м., при граници на имота по схема, имоти с
идентификатори, както следва: на същия етаж- няма, под обекта- имот
53045.503.212.4.23, над обекта- имот 53045.503.212.4.41.
ДА
СЕ ВРЪЧИ на
ответника препис от молбата от 17.09.2021г. с указание, че в едноседмичен срок
може да подаде възражение против искането за освобождаването на гаранцията.
След изтичане на предоставения срок за възражение, делото да се докладва за
произнасяне по молбата.
Определението
подлежи на
обжалване пред ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД с частна жалба, подадена в едноседмичен
срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: