Протокол по дело №181/2023 на Апелативен съд - Пловдив

Номер на акта: 246
Дата: 15 май 2023 г. (в сила от 15 май 2023 г.)
Съдия: Славейка Атанасова Костадинова
Дело: 20235001000181
Тип на делото: Въззивно търговско дело
Дата на образуване: 16 март 2023 г.

Съдържание на акта

ПРОТОКОЛ
№ 246
гр. Пловдив, 10.05.2023 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на десети май през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Надежда Ив. Желязкова

Каличкова
Членове:Славейка Ат. Костадинова

Красимира Д. Ванчева
при участието на секретаря Цветелина Юр. Диминова
Сложи за разглеждане докладваното от Славейка Ат. Костадинова Въззивно
търговско дело № 20235001000181 по описа за 2023 година.
На именното повикване в 09:56 часа се явиха:
Жалбоподателят ищец ЗАД А. АД, редовно призован, се
представлява от юриск. Б. Д., упълномощен по делото.
Жалбоподателите ответници С. С. Д., И. С. Д. и Р. С. Д., редовно
призовани, се явяват лично и с адв. Д. Т., упълномощен по делото.
За непълнолетния С. Д. се явява попечителят му И. Д..
Не се явява жалбоподателят ответник Д. И. Д., редовно призован.
За него в залата адв. Д. Т., упълномощен по делото.
Юриск. Д. – Да се даде ход на делото.
Адв. Т. – Да се даде ход на делото.
Съдът счита, че не са налице процесуални пречки по хода и затова
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
Докладва се.
С решение от 09.12.2022 г., постановено по т.д. № 170/2020 г. по
описа на Окръжен съд П., е осъдено ЗАД А. АД да заплати обезщетение за
неимуществени вреди от смъртта на Г. Д. на ищците И. С. Д. и Р. С. Д. в
1
размер на по 112 000 лв. и на С. С. Д., действащ лично и със съгласието на
своя попечител Д. Д., сума в размер на 140 000 лв., ведно със ЗЛ върху
обезщетението, считано от 07.04.2020 г. до окончателното й изплащане, като
са отхвърлени предявените от посочените трима ищци частични искове за
разликата до размера от по 176 000 лв. за всеки един от тях. Отхвърлен е
изцяло предявеният иск от Д. Д. за сумата от 176 000 лв. - обезщетение за
неимуществени вреди от смъртта на Г. Д., починала при ПТП, станало на
03.01.2020 г. Осъдено е ДЗИ О.з. АД да заплати ДТ по сметка на Окръжен съд
П., както и част от направените разноски, платени от бюджета на съда.
Осъдено е Застрахователното дружество да заплати възнаграждение на адв. Д.
Т. на основание чл. 38 ал. 2 ЗА за осъществената безплатна правна помощ на
ищците.
По делото е постановено определение в производство по чл. 248
ГПК на 06.02.2023 г., с което е оставена без уважение молбата по чл. 248
ГПК, подадена от ищците Р., И. и С. Д., за изменение на решението в частта
за присъдените разноски на процесуалния им представител на основание чл.
38 ал. 2 ЗА.
Постановено е и решение на 08.02.2023 г. в производство по чл.
247 ГПК, с което е допусната поправка на очевидни фактически грешки в
решението от 09.12.2022 г., като е посочено, че следва да се чете, че за
разноските е осъдено ЗАД А. АД, вместо посоченото такова ДЗИ О.з. ЕАД.
Коригирани са и банковата сметка, посочена в диспозитива на решението, и
размерът на дължим ДТ от ЗАД А. АД.
Срещу така постановеното решение е подадена първоначална
жалба от ответника в първоинстанционното производство ЗАД А. АД, което е
обжалвало решението в осъдителните му части изцяло, с оплаквания за
незаконосъобразност и необоснованост. Доводите се свеждат до това, че със
събраните доказателства не са установени неимуществени вреди, подлежащи
на обезщетяване, като в тази връзка е посочено, че свидетелските показания,
събрани по делото не са обсъдени от първоинстанционния съд при условията
на чл. 172 ГПК. Не било преценено доколко са допустими показанията на
едните ищци за доказване болките и стР.нията на другите ищци, както и не
била преценена възможната тяхна заинтересованост. Посочените
процесуални нарушения рефлектирали не само върху основателността на
2
иска, а и върху размерите на обезщетенията.
С въззивната жалба е оспорен изводът на съда, че е установен
фактическият състав на деликта по отношение поведението на застрахования
в дружеството жалбоподател водач, като се твърди, че към момента на
подаване на въззивната жалба няма постановен съдебен акт, който да е
задължителен за гражданския съд на основание чл. 300 ГПК. Изложени са и
доводи за неправилно определяне размера на обезщетенията, с оглед
принципа за справедливост, установен в чл. 59 ЗЗД, както и изводите за
размера на приноса на постР.лата за причиняване на вредите, който, според
жалбоподателя, в конкретния случай надхвърлял 70%, доколкото тя е
пресичала пътното платно на неразрешено и необозначено място в тъмната
част на денонощието и под въздействие на алкохол. По тези съображения се
иска отмяна на решението в обжалваните части, отхвърляне на предявените
искове и присъждане разноски.
Срещу въззивната жалба е подаден писмен отговор и от
четиримата ищци в първоинстанционното производство, вкл. и от Д. И. Д., с
изразено становище за нейната неоснователност.
Подробно са развити съображения за неоснователност на
оплакванията, изложени във въззивната жалба, и се иска потвърждаване на
решението в обжалваната част и присъждане на разноски за всеки един от
четиримата ищци по реда на чл. 38 ал. 2 ЗА на процесуалния им представител,
осъществил безплатна правна помощ, като е направено и възражение за
размера на претендираните от жалбоподателя разноски.
По делото е подадена и насрещна въззивна жалба от четиримата
ищци в отхвърлителните части на решението, с искане да бъде отменено и да
се присъдят пълните размери на претендираните суми по предявените
частични искове, като се изложат и мотиви за основателността на исковете в
пълните им размери, а именно от по 300 000 лв. за всеки един от ищците. От
насрещната въззивна жалба е видно, че частичният иск, подаден от Д. Д., се
поддържа до размера на сумата от 25 100 лв., предявен като частичен от 300
000 лв. Изложени са подробни съображения, свързани както с установяване
на деликта, като предпоставка за ангажиране отговорността на
застрахователното дружество, така и с болките и стР.нията, претърпени от
ищците, и справедливия размер на дължимото за тях обезщетение, както и с
3
липсата на съпричиняване по-голямо от 20%, колкото те считат и колкото
твърдят, че са отчели при определяне размерите на дължимите обезщетения.
Срещу насрещната въззивна жалба е подаден писмен отговор от
ЗАД А. АД с изразено становище за нейната недопустимост в частта, касаеща
ищеца Д. Д., като е посочено, че доколкото искът по отношение на него е
отхвърлен и няма подадена въззивна жалба, той не разполага с процесуална
възможност да подаде насрещна въззивна жалба. По отношение насрещната
въззивна жалба на останалите трима ищци в жалба е изразено становище за
нейната неоснователност, като се претендират и разноски.
Юриск. Д. – Поддържам въззивната жалба. Оспорвам насрещната
въззивна жалба, няма да соча и нямам други доказателствени искания.
Информирам съда, че при проверка на сайта на прокуратурата по процесната
прокурорска преписка е внесен обвинителен акт от началото на април, но не
ми е известно дали е образувано съдебно производство.
Адв. Т. – Поддържам насрещната въззивна жалба и отговора
въззивната жалба на застрахователното дружество. Нямам доказателствени
искания. Няма да соча нови доказателства. По отношение на ДП няма
представени доказателства, искали сме приобщаване на наказателното
производство, че е внесен обвинителен акт. В тази връзка считам, че са
предприети достатъчно действия пред първоинстанционния съд, вкл. и АТЕ,
разпитани са свидетели, изследван е механизмът. Не считам, че са налице
основания за спиране на производството.
Съдът счита, че следва да отложи делото, за да събере
доказателства за хода на ДП, респ. на прокурорската преписка. Това е
необходимо на първо място с оглед задължението на съда, при наличие на
евентуално постановен акт в наказателното производство, да го съобрази, а
при наличието на висящо наказателно производство, да спре настоящото и да
изчака изхода от наказателното производство, с оглед задължението му по чл.
300 ГПК.
Отделен е въпросът, че едно от основните възражения във
въззивната жалба на ЗАД А. АД е свързано именно с неустановяване по
делото на фактическия състав на деликта, което е основание за ангажиране не
отговорността му, което е функционално обусловено от отговорността на
прекия причинител на вредата.
4
Това налага събиране на данни за хода на ДП, евентуално на
наказателното производство, доколкото съдът, вкл. настоящата въззивна
инстанция, са длъжни да съобразят всички новонастъпили обстоятелства до
приключване на устните състезания, а данните в първоинстанционното
производство са събирани в началния етап от същото.
Ето защо съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДА СЕ ПИШЕ писмо до Окръжна прокуратура П., с искане за
изпращане на данни какво е движението по пр.пр. №**/2020 г., ДП
№***/2020 г. по описа на РУ на МВР гр. П., има ли привлечено като
обвиняемо лице, кое е то, има ли внесен обвинителен акт и има ли образувано
наказателно дело въз основа на обвинителния акт.
За събиране на доказателствата съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОТЛАГА делото и го НАСРОЧВА за 07.06.2023 г. от 10.30 ч., за
които дата и час страните да се считат за уведомени.
Протоколът се изготви в с.з.
Заседанието се закри в 10.15часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
5