Р Е Ш Е Н И
Е № 101
гр.Видин,
18.03.2021 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Видинският районен съд, 5 - ти граждански състав, в
публично заседание на осемнадесети февруари, през две хиляди двадесет и първа
година, в състав:
Председател: Тодор Попиванов
при секретаря П.Каменова, като разгледа докладваното от съдия Стоянова
гр.Дело № 1847 по описа за 2020г. и за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.26 от
Закона за закрила на детето и е с основание чл.25, ал.1, т.2, чл.29, от Закона за закрила на детето /ЗЗак.Д./,
чл.29, т.8 и т.9 от ЗЗак.Д. във вр. с чл.30, ал.2, изр. второ от ЗЗак.Д.
Делото е образувано по искане на Дирекция “Социално
подпомагане” – Видин
за предприемане на нова мярка за закрила на детето Ф.Ю.О., ЕГН **********, след
спешно извеждане от биологичното й семейство и настаняване Кризисен център
„Надежда“ – гр.София със Заповед № ЗД/Д-С-СК-050/11.09.2020г. на Директор Д
„СП“ – Сердика, и намерена по – благоприятна мярка – настаняване на детето в професионалното
приемното семейство на В.Д.Ц. и Р.Г.Я.,***, със Заповед №
ЗД/Д-С-СК-054/16.09.2020г. на Директор Д „СП“ – Сердика.
Изложени са съображения, че родителите на детето
са с нисък социален статус, многодетно – общо пет деца, от които едното е
пълнолетно. В О „ЗД“ – Сердика са постъпили сигнали за децата в семейството, с
данни за неглижиране на потребностите им, оставянето им без надзор, както и
упражняване на насилие спрямо майката и тях от страна на бащата. Посочено е също, че е установено, че двамата
родители не са в състояние да полагат адекватни грижи за децата, които не са
обгрижвани на нужното ниво. Битово - хигиенните условия са лоши,
мебелите и вещите са стари и нефункционални. Поради констатиран риск за живота
и здравето на малолетното дете Ф., същото е изведено от семейната среда и е
настанено в Кризисен център, а в последствие – в приемно семейство. Поддържа
се, че е констатирано, че родителите не са в състояние да полагат необходимите
грижи. Налице е риск за физическото и психическото състояние на детето.
Иска се от молителя, съдът да постанови решение,
с което да прекрати настаняването на детето Ф.Ю.О., ЕГН **********, в Кризисен
център „Надежда“ – гр.София, и да настани същото в професионалното приемното
семейство на В.Д.Ц. и Р.Г.Я.,***.
В съдебно заседание представителят на Дирекция
“Социално подпомагане” – Видин поддържа искането.
Заинтересованата страна – майката на детето - Х.И.Х.,
чрез упълномощен процесуален представител, е оспорила искането като
неоснователно. Наведени са доводи, че не са налице предпоставките на чл. 25,
ал.1, т.2 от ЗЗак.Д., доколкото отделянето на детето от биологичното семейство
няма да доведе до постигане на целите на закона и не е в негов интерес.
Оспорени са изложение от молителя твърдения в молбата.
Заинтересованата страна – бащата Ю.Ю.О., също
оспорва молбата като неоснователна.
Съдът, като се запозна с доказателствата по
делото, приема за установено следното от фактическа страна:
Не е
спорно, че заинтересованите страни са родители на детето Ф.Ю.О., ЕГН **********,
и се установява от удостоверение за раждане, издадено въз основа на акт за
раждане № 318/10.06.2013г., съставен в гр.София. От представените социални
доклади, се установява, че детето има още четири братя и сестри, един от които
- свидетелят Ю.Ю.О. е пълнолетен, а останалите са малолетни. Посочено е, че
детето е отглеждано в семейна среда, но семейството е с нисък социален статус.
Според изложеното от социалните работници, семейната
среда е конфликтна, родителите неглижират нуждите на децата и в частност на
детето Ф.. Бащата упражнява насилие върху майката, злоупотребява с алкохол. По
сигнал била сезирана Софийска районна прокуратура, но с Постановление от
30.08.2019г. е отказано образуване на досъдебно производство против родителите,
тъй като не са били налице данни за извършено престъпление от общ характер по
отношение на децата.
Посочено е също, че на 11.09.2020г. в О“ЗД“ –
Сердика е бил получен сигнал от леля на малолетните деца, която живее в гр.Търговище, че
по отношение едно от децата се отглежда при непознато лице и спрямо него били
извършвани блудствени действия от това лице. Налице е пряк и непосредствен риск
за живота и здравето на децата и поради това са предприети мерки за закрила
спрямо всички тях.
В социалните доклади е отразено, че родителите
са работещи, като майката се подпомага на основание чл. 7 ЗСПД. Посочено е
също, че е налице емоционална близост
между родителите и децата.
Разпитаният свидетел – пълнолетния брат на
детето - Ю.Ю.О. установява какви са условията, в които живее семейството, а
именно, че семейството живее в етаж от къща в гр.София, кв.“Банишора“; че
жилището се състои от 2 големи спални, кухня, баня и тоалетна; че е
електроснабдено и че има топла вода. Според показанията му, родителите са в
добри отношения, не се карат. Свидетелят не изнася данни по отношение на детето
Ф.да е извършено насилие; че подпомагал родителите си в отглеждане на детето,
както и че има готовност да полага грижи и отглежда сестра си.
Видно от декларация по чл.24, ал.3 от ППЗЗак.Д.
/лист 32 от делото/, на 20.10.2020г. непълнолетния брат на детето Ф.- Ю.Ю.О. е
декларирал съгласие сестра му да бъде на настанена в неговото семейство и да
полага грижи за нея.
Със Заповед
№ ЗД/Д-С-СК-050/11.09.2020г. на Директор Д „СП“ – Сердика, детето Ф.Ю.О., ЕГН **********,
спешно е настанено в Кризисен център „Надежда“ – гр.София, а със Заповед №
ЗД/Д-С-СК-054/16.09.2020г. на Директор Д „СП“ – Сердика е прекратено
настаняването в Кризисен център „Надежда“ – гр.София и детето е настанено в
професионално приемно семейство в гр.Видин.
Видно от Договор за наем на недвижим имот /лист
72 от делото/, на 09.02.2021г. майката на детето Х.И.Х., е наела жилище –
апартамент № 56, находящ се в гр.София, ж.к.“Люлин“, бл.411, вх.В, ет.6, за
срок от 12 месеца, с наемна цена от 100 лева месечно, в който договор са
вписани като ползватели децата на наемателката Х.И.Х..
Видно от удостоверения за постоянен и настоящ
адрес, заинтересованата страна Х.И.Х. е адресно регистрирана на адреса на
наетото жилище.
Видно от системен бон на български пощи и
заявление /лист 66 и 67 от делото/, майката Х.И.Х., е подала молба до Д „СП“ –
Видин за реинтеграция на настанените извън семейството й деца – в биологичното
семейство на майката.
От допълнителен социален доклад, изготвен от Д
„СП“ – Сердика от 28.01.2021г. се установява, че родителите са разделени, а
децата живеят отделно с майката Х.И.Х. на неизвестен за бащата адрес.
От назначената, изслушана и приета по делото
съдебно – психологическа експертиза по отношение на детето Ф.Ю.О., ЕГН **********,
се установява, че детето е привързано към своето семейство и иска да си отиде
„у дома“ в гр.София, като знае, че е настанено извън семейството си само временно;
че детето е стресирано с извеждането му от семейната среда и настаняването му в
нова, но с течение на времето се адаптира успешно към училищния живот и новата
среда.
При така установената фактическа обстановка,
съдът намира следното от правна страна:
Съгласно разпоредбата на чл. 25, ал.1, т.2 от
Закона за закрила на детето, едно дете може да бъде настанено извън семейството
си когато родителите без основателна причина трайно не полагат грижи за него.
Съгласно разпоредбата на чл.25, ал.1, т.4 от
Закона за закрила на детето, едно дете може да бъде настанено извън семейство
си, ако същото е жертва на насилие в семейството и съществува сериозна опасност
от увреждане на неговото физическо, психическо, нравствено, интелектуално и
социално развитие. Съгласно ал.2 на същата разпоредба, настаняването на детето
извън семейството се налага като мярка за закрила след изчерпване на всички
възможности за закрила в семейството, освен в случаите, когато се налага
спешното му извеждане.
В случая, от данните по делото – социалните
доклади, се установява, че социалните работници са констатирали, че семейството
е с нисък социален статус, хигинено - битовите условия не са добри като е
посочено, че вещите били стари и нефункционални. Така са направили заключение,
че родителите неглижират нуждите на детето, не могат да полагат грижи за него,
което е дало основание на директора на Д “СП“ – Сердика със Заповед от
11.09.2020г. да изведе детето Ф.от семейството в гр. София и да го настани
спешно в Кризисен център, а в последствие
- в приемно семейство.
Съдът намира, че не е налице изключението
на чл.25, ал.2 от ЗЗак.Д., тъй като по
делото не се събраха никакви конкретни доказателства здравето и живота на детето Д.да са били в
риск, за да се налага спешното му извеждане от семейната му среда. Следва да се
отбележи, че заповедта на директора на Д “СП“ –
Сердика от 11.09.2020г. е бланкетна, като липсват мотиви - в какво се изразява
невъзможността на родителите да полагат грижи за детето си, както и в какво се
изразява риска за самото дете да живее в биологичното си семейство.
В хода на делото не се събраха доказателства в
подкрепа на изнесеното в социалните доклади, че бащата злоупотребява с алкохол, а майката и децата са жертва на насилие от
страна на бащата. Напротив, същото тъгува и желае да се върне при семейството
си, видно от мотивите на психологичната експертиза. Не се събраха и
доказателства за упражнено насилие върху братчето на Ф.- Д.от родителите или
трети пълнолетни деца.
Съдът намира, че ниският социален статус на едно
семейство сам по себе си, не може да бъде основание за извеждане на едно дете
от семейната му среда, тъй като в интерес на всяко дете е да живее с
биологичните си родители. В случая, семейството е живяло под наем и оскъдно, но
се установи, че има социалния минимум от условия – ток, вода – топла и студена,
отопление, обзавеждане на стаите.
Родителите работят и получават трудово
възнаграждение, което е ясен знак, че не разчитат единствено и само на социални
помощи.
Следва да се отбележи, че дори и да е имало
някакво основание за извеждане на детето, при настаняването му в приемно
семейство, не е съобразена разпоредбата на чл. 24, ал. 1 от ППЗЗД, а именно -
при предприемане на настаняване на детето извън семейството да се проучи
възможността за настаняване в семейство на близък роднина - пълнолетния брат на
детето, който е декларирал желание да полага грижи за него, или при други
близки роднини, тъй като всички останали декларации по чл.24, ал.3 от ППЗЗак.Д.
са с дати след датите на настаняване на детето в Кризисен център и в приемното
семейство по административен ред.
При преценката, каква мярка за закрила да се
предприеме по отношение на дете в риск,
преди всичко трябва да се следва висшият интерес на детето и неговите
потребности. Тези принципи са залегнали
както в Закона за закрила на детето, така и в Конвенция за правата на
детето, приета от ОС на ООН на 20.11.1989г. и ратифицирана с решение на ВНС от
11.04.1991 г. - ДВ, бр. 32 от 23.04.1991 г., обн., ДВ, бр. 55 от 12.07.1991 г.,
в сила от 3.07.1991 г. В случая, това не е сторено. Напротив, без ясно посочени
критерии и без данни да е извършено всеобхватно проучване, детето е настанено в
Кризисен център, а непосредствено след това
- в приемно семейство в гр.Видин, която е на значително разстояние от
местоживеенето на родителите – около 250 км. Този факт, сам по себе си поставя
в невъзможност родителите, които са с нисък социален статус - да виждат детето
си и да общуват с него, а това не е целта на ЗЗак.Д. Създадени са предпоставки
за отчуждаване на детето от биологичните си родители.
На основание чл.235 от ГПК, при решаване на
делото, съдът взе предвид и фактите, настъпили след предявяване на молбата, а
именно – че майката на детето е организирала нов дом за децата си, без
участието на другия родител, при което положение, дори да е съществувало
описаното в докладите негативно влияние на бащата върху отглеждането на децата
от майката – към настоящия момент то е отстранено.
С оглед гореизложеното, съдът намира, че не е в интерес на детето и по делото не бяха
събрани убедителни доказателства и посочени основания за това, детето Ф.да бъде
настанено в извън семейството си. В интерес на детето е да живее при
биологичното си семейство на майка си Х.И.Х..
При тези данни, Съдът счита, че
искането на Директор на Дирекция “Социално подпомагане” - гр.Видин като
неоснователно ще следва да бъде отхвърлено.
Воден
от горното, Съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ искането на Дирекция “Социално
подпомагане” – гр.Видин за прекратяване на настаняването на детето Ф.Ю.О., ЕГН **********, в
Кризисен център „Надежда“ – гр.София, и настаняването му в професионалното
приемното семейство на В.Д.Ц. и Р.Г.Я.,***,
като неоснователно.
ПОСТАНОВЯВА
незабавно изпълнение
на решението на основание чл.28, ал.4 ЗЗак.Д.
Решението
може да бъде обжалвано пред ОС - Видин в
едноседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: