РЕШЕНИЕ  

 

№                              16.07.2018 г.            Град  Пазарджик

 

В       И  М  Е  Т  О         Н  А      Н  А  Р  О  Д  А

 

ПАЗАРДЖИШКИЯТ  РАЙОНЕН СЪД, ХІІ-ти граждански състав

На  петнадесети юни, две хиляди и  осемнадесета   година

В   публично  заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ХРИСТО ГЕОРГИЕВ

 

СЕКРЕТАР: Стоянка Миладинова             

Като разгледа докладваното от Районен съдия Георгиев

Гражданско дело №910  по описа за   2018  година.

 

 

Предявен е иск  с правно основание чл.55, ал. 1  ЗЗД във вр. с  чл.57,ал.2 ЗЗД от ищеца „Технополис България“ЕАД,ЕИК-*********, със седалище и адрес на управление – гр.София, район Младост, ж.к. „Младост“, Околовръстен път, Хипермаркет Технополис, чрез адв.С.-САК, срещу В.М.Н.,ЕГН-********** ***, с цена на иска – 1006.49 лв.

В подадената искова молба се твърди, че с влязло в сила Решение № 20709 от 13.12.2016 г. по гр. д. № 77794  по описа на Софийски районен съд за 2015 г., съдът е развалил сключения с ответника договор за покупко-продажба на  климатик Haier, модел HSU-22HEA03-R2, със сериен номер вътрешно тяло AA7ZB0E0800AC8580067 и сериен номер външно тяло AA7ZC0E0800AB8650094, считано от 13.07.2015 г.  В изпълнение на влязлото в сила съдебно решение, на 05.01.2018 г. „Технополис България" ЕАД е изплатило доброволно на ответника присъдените в негова полза суми в пълен размер. Поради бездействие от страна на ответника, същият е поканен с нотариална покана, връчена на 17.01.2018 г. да върне климатика, предмет на разваления договор.

Сочи се, че на 09.02.2018 г. ищецът е получил писмен отговор от ответника В.Н., в който се твърди, че ответникът не може да върне климатика, тъй като същият е погинал при пожар на 23.06.2016 г. В писмения си отговор ответникът признава, че договора за покупко-продажба е развален, считано от 13.07.2015 г., макар и некоректно да твърди, че същият не е развален по съдебен ред, като заявява, че в този случай следва да се счита, че рискът от погиване на вещта е за неизправната страна по договора.

Твърди се, че съгласно изложеното от самия ответник, след 13.07.2015 г. той е знаел, че държи вещта предмет на разваления договор без да има правно основание за това и че е бил задължен да я върне на дружеството-ищец. Климатикът, предмет на разваления на 13.07.2015 г. договор за покупко-продажба е погинал в пожар на 23.06.2016 г., което означава, че към тази дата самият ответник се е явявал неизправна страна, която е държала движима вещ без да има основание за това и не е изпълнила задължението си да върне получена престация по един развален договор. В този случай следвало да се приложи хипотезата на чл. 57, ал.2 от ЗЗД и ако вещта наистина е погинала, както твърди ответникът, той следва да върне действителната й стойност, а именно цената от 1006, 49 лв., за чийто размер страните не спорят.

Моли се съдът да постанови решение, с което да осъди ответника да заплати на „Технополис България" ЕАД сумата от 1006,49 лв., представляваща действителната стойност на вещта, предмет на развален договор за покупко-продажба, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното плащане.

Претендират се разноски, включително и адвокатско възнаграждение.

Сочат се доказателства. Правят се доказателствени искания.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба, в който се посочва, че предяваният иск е напълно неоснователен.

Твърди се, че ответникът В.М.Н. на 20.06.2012г. е закупил от магазин на „Технополис България” ЕАД в гр.Пазарджик климатик модел HSU-22HEA03-R2 за сумата от 1006.49 лева. Закупеният климатик бил монтиран в малък магазин за хранителни стоки със застроена площ от 28.3 кв.м., собственост на ответника, находящ се в читалищната сграда в с. Мененкьово, общ. Белово, обл. Пазарджик. В.Н. закупил климатика с цел да бъде използван за охлаждане през лятото, а не за отопление. Оказало се, че климатикът има дефекти и не можел да охлажда помещението през лятото. В.Н. направил рекламация пред продавача, многократно посещавал магазина в гр.Пазарджик, но дефектите на климатика не били отстранени. Затова В.Н. *** срещу „ТЕХНОПОЛИС БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, с която направил изявление за едностранно прекратяване на договора за покупко-продажба на климатик поради пълно неизпълнение на задълженията на продавача за отстраняване на дефекти, появили в срока на гаранционната отговорност. Исковата молба е била връчена на „ТЕХНОПОЛИС БЪЛГАРИЯ“ ЕАД на 13.07.2015г. и именно от 13.07.2015г. е развален договора за покупко-продажба. С предявената искова молба В.Н. е искал съдът да осъди „ТЕХНОПОЛИС БЪЛГАРИЯ“ ЕАД да му върне платената от него продажна цена за климатика.

Твърди се, че договорът за покупко-продажба на климатик е развален извънсъдебно. Само развалянето на договори, с които се прехвърлят, учредяват, признават или прекратяват вещни права върху недвижими имоти става по съдебен ред. Докато в настоящия случай ставало въпрос за разваляне на договор за покупко-продажба на движима вещ.

Сочи се, че „ТЕХНОПОЛИС БЪЛГАРИЯ“ ЕАД били оспорили предявената от В.Н. искова молба и яростно се защитавали срещу нея. Затова нямало как В.Н. да им върне закупения климатик, който вече бил монтиран в неговия магазин за хранителни стоки. В.Н. няколко пъти направил опит за доброволно уреждане на отношенията с „Технополис България“ ЕАД, като бил готов да сключи спогодба с дружеството и да приеме замяна на дефектния климатик с какъвто и да е продукт, предложен от тях на същата стойност, но процесуалният представител на Технополис България ЕАД не се съгласил на сключването на каквато и да било спогодба и искаше да се бори докрай.

Сочи се, че „ТЕХНОПОЛИС БЪЛГАРИЯ“ ЕАД направили възражение за липса на местна подсъдност и гр.дело №1675/2015г. по описа на PC Пазарджик бе прекратено и изпратено по подсъдност на Софийски районен съд. Софийски районен съд постановил съдебно решение №20709/13.12.2016г. по гр.дело №77794/2015г., с което уважил изцяло исковата молба на В.Н. и осъдил „ТЕХНОПОЛИС БЪЛГАРИЯ“ ЕАД да му заплати сумата от 1006.49 лева. Решението на Софийски районен съд било обжалвано от  ищцовото дружество пред Софийски градски съд, който постанови Решение №6419/18.09.2017г. по въз.гр.дело №4718/2017г., с което потвърдил решението на Софийски районен съд.

Съгласно изложеното в отговора на исковата молба,  след разваляне на договора за покупко-продажба на климатика, поради пълно неизпълнение на задълженията на „ТЕХНОПОЛИС БЪЛГАРИЯ“ ЕАД за отстраняване на дефекти, появили се в срока на гаранционната отговорност, дефектният климатик е погинал в избухналия на 22.06.2016г. пожар в читалищната сградата в с.Мененкьово, на първия етаж, на която се намирал хранителния магазин на В.Н., където бил монтиран климатика. Хранителният магазин на В.Н., в който бил монтиран магазина се намира в центъра на с.Мененкьово, общ. Белово, той се намира в читалищната сграда, в която се помещава и читалище на селото, пенсионерски клуб, както и кафене, също собственост на В.Н..

Твърди се, че огромният пожар изпепелил читалището „Св.св.Кирил и Методий" в беловското село Мененкьово, като пламъците опустошили цялата библиотека на читалището, зала, пенсионерски клуб, както и магазин и кафе-аперитив, собственост на В.М.Н., както и 800 квадрата покривна конструкция. Във връзка с пожара е била образувана преписка № 199/2016г. по описа на РПУ гр.Септември и преписка №2312/2016г. по описа на РП Пазарджик. Читалищната сграда е пламнала минути след полунощ на 22.06.2016г., а сигналът бил подаден на телефон 112 около 01.45ч. по информация от полицията. Незабавно към местопроизшествието били насочени 4 противопожарни и един специализиран автомобил с 10 огнеборци от РСПБЗН-Белово и Пазарджик. Пристигнали и патрули на Районното управление на МВР в Септември. Около 06.30ч. сутринта пожара бил напълно изгасен. Стихията обхванала първия и втория етаж на сградата. Магазина, където е бил монтиран климатика бил разположен на първия етаж от читалищната сграда в с.Мененкьово, общ. Белово.

Сочи се, че дефектният климатик е погинал при пожара на 22.06.2016г., който е случайно събитие и В.Н. няма вина за неговото възникване. При пожара е погинало цялото оборудване на магазина и кафенето на В.Н.. В Служебна бележка №БЛ-407 от 23.06.2016г., изд. от Районна Служба „Пожарна безопасност и защита на населението" град Белово, е описано унищоженото в пожара имущество, находящо се в хранителния магазин и кафе-аперитив, собственост на В.Н.. По тази причина след разваляне на договора за покупко-продажба поради неизпълнение от страна на Технополис България ЕАД, В.Н. нямало как да върне на  ищецадефектният климатик. След разваляне на договора за покупко-продажба риска от случайно погиване на вещта преминавала върху виновната страна- „Технополис България“ ЕАД. Макар обременената с недостатъци вещ да е погинала случайно, поради случайно събитие (пожар), рискът от това нейно случайно погиване не е в тежест на купувача, а на продавача.

Моли се съдът да отхвърли изцяло предявения иск от „Технополис България“ ЕАД за заплащане на паричната равностойност на дефектния климатик в размер на 1006.49 лв. Сочи се, че претендираната сума е абсурдна, тъй като това е цената, на която климатика е закупен като нов през 2012 г.Претендират се разноски. Сочат се доказателства. Правят се доказателствени искания.

Съдът, като прецени събраните по делото писмени доказателства, намери за установено от фактическа страна, следното:

От приетите по делото писмени доказателства се установява, че на 20.06.2012г. ответникът Н. е закупил от магазин на  ищцовото дружество в гр. Пазарджик  следната движима вещ-  1бр. климатик Haier, модел HSU-22HEA03-R2, със сериен номер вътрешно тяло AA7ZB0E0800AC8580067 и сериен номер външно тяло AA7ZC0E0800AB8650094, за сумата от 1006.49 лв. Закупеният от ответникът Н.  климатик бил монтиран в малък магазин за хранителни стоки със застроена площ от 28.3 кв.м., собственост на ответника, находящ се в читалищната сграда в с. Мененкьово, общ. Белово, обл. Пазарджик. В.Н. закупил климатика с цел да бъде използван за охлаждане през лятото, а не за отопление. Оказало се, че климатикът имал дефекти и не можел да охлажда помещението през лятото. В.Н. направил рекламация пред продавача, многократно посещавал магазина в гр.Пазарджик, но дефектите на климатика не били отстранени. Предвид изложеното, ответникът В.Н. подал искова молба срещу „ТЕХНОПОЛИС БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, с която направил изявление за едностранно прекратяване на договора за покупко-продажба на климатик поради пълно неизпълнение на задълженията на продавача за отстраняване на дефекти, появили в срока на гаранционната отговорност.

По подадената от Н. искова молба било образувано гр.дело №77794/2015г. по описа на  Софийски районен съд. С влязло в сила Решение № 20709 от 13.12.2016 г. по гр. д. № 77794  по описа на Софийски районен съд за 2015 г. /прието и приложено по настоящото дело/, съдът е развалил сключения между страните  договор за покупко-продажба на 1бр. климатик Haier, модел HSU-22HEA03-R2, със сериен номер вътрешно тяло AA7ZB0E0800AC8580067 и сериен номер външно тяло AA7ZC0E0800AB8650094, считано от 13.07.2015 г.

 В изпълнение на влязлото в сила съдебно решение, на 05.01.2018 г. „Технополис България" ЕАД е изплатило доброволно на ответника присъдените в негова полза суми в пълен размер, което се установява от съдържанието на  приетия по делото документ за извършено плащане  от страна на „Технополис“ България“ЕАД от 05.01.2018г.

От приетата по делото нотариална покана,връчена чрез нотариус Гагова, се установява, че ответникът Н. е бил поканен от ищцовото дружество  с нотариална покана, връчена на 17.01.2018 г. да върне климатика, предмет на разваления договор. По делото е приложен и отговор на ответника Н. до „Технополис България" ЕАД, с приложена служебна бележка от  от РС „ПБЗН“- Пазарджик. С изпратеният до ищцовото дружество отговор, Н. е уведомил „Технополис“ България“ЕАД, че процесната движима вещ е погинала.

От материалите на пр.пр. вх.№2312/2016г. по описа на РП-Пазарджик, приложени по делото, се установява, че на 22.06.2016г. в с.Мененкьово, общ.Белово, обл. Пазарджик е възникнал пожар в двуетажна обществена сграда,част от която представлява хранителен магазин, собственост на ответника Н.. При възникналия пожар е изгорял и 1бр. климатик Haier, модел HSU-22HEA03-R2, със сериен номер вътрешно тяло AA7ZB0E0800AC8580067 и сериен номер външно тяло AA7ZC0E0800AB8650094, а образуваното досъдебно производство №199/2016г. по описа на РУП-Септември е било спряно поради неустановяване самоличността на извършителя.

По делото са били разпитани в качеството си на свидетели И. И. Н. и А. В. К. , от показанията на които се установява, че климатикът е бил закупен от ответника Н. и монтиран в хранителния му магазин в с.Мененкьово. Климатикът имал дефекти, тъй като не изстудявал въздуха в помещението през лятото /не духал достатъчно студен въздух/. Въпреки ,че били подавани сигнали за констатираните дефекти от страна на Н. и била направена рекламация, климатикът не бил отремонтиран. Впоследствие Н. закупил нов климатик, а дефектният останал монтиран на една от стените на хранителния магазин. На 22.06.2016г. възникнал пожар в двуетажната обществена сграда,част от която представлявала хранителния магазин на ответинка, като процесната движима вещ погинала. От „Технополис“ България“ЕАД поискали от Н. да им върне вещта, предмет на разваления между страните договор, но към този момент вещта вече била погинала.

Съдът кредитира показанията на разпитаните по делото свидетели, същите са обективни, подробни  и непротиворечиви, свидетелите са добре запознати с обстоятелствата, за които свидетелстват.

  При така изложената фактическа обстановка, съдът приема следното от правна страна - Съдът счита, че е сезиран с  предявен иск по чл. 55, ал. 1 и чл. 57, ал. 2 от ЗЗД – за заплащане равностойността на движима вещ, предмет на развален договор за покупко-продажба, тъй като подлежащата на връщане движима вещ е погинала. Действително, както е посочено и от ищеца, с развалянето на един договор поради неизпълнение по причина, за която едната страна отговаря, в отношенията между договарящите облигационната връзка отпада с обратно действие /чл.88 ал.1 ЗЗД/и възниква задължение за връщане на всичко получено. Съдържанието на новото облигационно отношение, възникващо като последица от развалянето на договорната връзка, е задължението за взаимна реституция, което в основата си е базирано на принципа за недопустимост на неоснователното обогатяване, респ. на лишеното от правно основание разместване на имуществени блага /чл.55 ал.1, предл. 3-то ЗЗД/. На връщане подлежи всичко, което е дадено в пълен размер. В противен случай страната, получила нещо без да е дала насрещно дължимото, би се обогатила неоснователно за сметка на другата. Когато предмет на реституционното задължение е вещ, връщането й се дължи в натура - чл.57, ал.1 ЗЗД. В случаите обаче, когато натуралната реституция е невъзможна, поради погиване на вещта, задължението за връщане се свежда до стойностно възстановяване на недължимо полученото - чл.57 ал.2 ЗЗД.

  От приетата по делото фактическа обстановка се установява, че с влязло в сила Решение № 20709 от 13.12.2016 г. по гр. д. № 77794  по описа на Софийски районен съд за 2015 г. /прието и приложено по настоящото дело/, съдът е развалил сключения между страните  договор за покупко-продажба на 1бр. климатик Haier, модел HSU-22HEA03-R2, със сериен номер вътрешно тяло AA7ZB0E0800AC8580067 и сериен номер външно тяло AA7ZC0E0800AB8650094, считано от 13.07.2015 г. Установява се също така, че в изпълнение на влязлото в сила съдебно решение, на 05.01.2018 г. „Технополис България" ЕАД е изплатило доброволно на ответника присъдените в негова полза суми в пълен размер. Не се спори между страните по делото, че процесната движима вещ е погинала  на 22.06.2016г. в с.Мененкьово, общ.Белово, обл. Пазарджик при възникнал пожар в двуетажна обществена сграда, част от която представлява хранителен магазин, собственост на ответника Н..

Спорен между страните е въпросът кой носи риска от случайното погиване на вещта , съответно дали за ответникът  възниква задължение   за стойностно възстановяване на недължимото получено поради погиване на вещта, тъй като натуралната реституция е невъзможна, по смисъла на чл.57 от ЗЗД. Принципът, закрепен в чл. 88 ЗЗД е, че развалянето има обратно действие. Това правило осигурява защита както на кредитора, така и на длъжника по разваления договор. Изправната страна, която е престирала във връзка с изпълнението на договора, но не е получила насрещно изпълнение, ще получи обратно даденото. Длъжникът също ще получи това, което е дал, но в негова тежест е да обезщети вредите, които е причинил с неправомерното си поведение. Обратното действие на развалянето поражда последици в няколко аспекта. Първо, изправната страна, която е поискала развалянето, губи възможността си да предяви иск за реално изпълнение. Това се обяснява с факта, че при развалянето действа фикция за такова ликвидиране на правните отношения на страните, че все едно между тях не е била сключвана сделка. А щом такава не е била сключвана, претенцията за реално изпълнение е неоснователна.

Друга последица на обратното действие на развалянето по аргумент от чл. 55, ал. 1 ЗЗД е, че всяка от страните следва да върне всичко, което е получила във връзка с отпадналото основание. В зависимост от предмета на разваления договор, реституцията може да се осъществи чрез предаване на дадената вещ. Възможно е да се постигне и уговорка тази вещ да бъде предадена и на трето лице. Тук приложение намира чл. 57 ЗЗД – ако на връщане подлежи определена вещ. В хипотезата, когато връщането й е невъзможно поради погиване или отчуждаване преди получаване на предизвестието за разваляне, то се реституира стойността на престацията към момента на развалянето или получената цена при отчуждаване, когато тя е по-висока. Тук следва да се отбележи, че обезценяването на вещта до момента на получаване на предизвестието за разваляне, което се дължи на естествена амортизация, не е предмет на реституционното вземане. Обезценяването след получаване на предизвестието, обаче, се дължи като вземане за връщане на отпаднало основание.

Следва да се има предвид обаче, че при разваляне на договора по съдебен ред,какъвто е настоящия случай,  реституцията не се постановява служебно от съда, а следва да бъде поискана с исковата молба. Друга характерна особеност на реституцията при развален договор е това, че насрещните престации следва да бъдат изпълнени едновременно. Ето защо за неизправната страна се поражда правото на задържане по чл. 90 ЗЗД и в хипотеза на съдебно разваляне, изправната страна ще бъде осъдена заедно с неизправната да изпълнят едновременно насрещните си престации. В контекста на конкретният казус, от установената фактическа обстановка е видно, че с влязло в сила Решение № 20709 от 13.12.2016 г. по гр. д. № 77794  по описа на Софийски районен съд за 2015 г. /прието и приложено по настоящото дело/, съдът е развалил сключения между страните  договор за покупко-продажба на 1бр. климатик Haier, модел HSU-22HEA03-R2, със сериен номер вътрешно тяло AA7ZB0E0800AC8580067 и сериен номер външно тяло AA7ZC0E0800AB8650094, считано от 13.07.2015 г. С посоченото съдебно решение , съдът е осъдил“Технополис България“ЕАД да заплати на Н. сумата от 1006.49 лева, платена по договор за покупко-продажба на климатика, но не е постановил връщането на движимата вещ от Н. на ищцовото дружество. Въпросът за връщането на дефектният уред не е бил предмет на обсъждане по по гр. д. № 77794  по описа на Софийски районен съд за 2015 г.  Както вече беше посочено, при разваляне на договора по съдебен ред, реституцията не се постановява служебно от съда, а следва да бъде поискана с исковата молба, каквото не е била подадена от ищцовото дружество. След влизане в сила на съдебното решение, ищеца е имал възможност да поиска от Н. връщане на движимата вещ, но не го е направил. Вещта е погинала на  22.06.2016г., до която дата ищецът не се е възползвал от възможността да предяви искова молба срещу Н. за връщането на движимата вещ. Едва чрез връчването на  нотариална покана, връчена на  ответника на 17.01.2018 г., ищцовото дружество го е поканило  да върне климатика, предмет на разваления договор. Нотариалната покана е била връчена на ответника години след погиването на вещта, поради което съдът приема,че ответникът не дължи действителната й стойност на ищеца, а предявеният иск следва да бъде отхвърлен като неоснователен. В конкретният случай, подлежащата на връщане движима вещ е погинала преди получаване от ответника  на поканата за връщането й, поради което Н.  би дължал само онова от което се е възползвал по смисъла на чл.57,ал.2,изр. Последно от ЗЗД. В конкретният случай не бяха ангажирани каквито и да е доказателства, че Н. се е обогатил по какъвто и да е начин от вещта, като не се спори между страните ,че движимата вещ е погинала при пожар, възникнал на 22.06.2016г.,т.е много преди получаването на покана за връщането й от страна на ответника. От показанията на разпитаните по делото свидетели се установява, че движимата вещ е била дефектна, т.е  дефектният климатик е погинал при пожара на 22.06.2016г., който е случайно събитие, за възникването на което ответникът няма вина. При пожара е погинало цялото оборудване на магазина и кафенето на В.Н.. В Служебна бележка №БЛ-407 от 23.06.2016г., изд. от Районна Служба „Пожарна безопасност и защита на населението" град Белово, е описано унищоженото в пожара имущество, находящо се в хранителния магазин и кафе-аперитив, собственост на В.Н..  Настоящият съдебен състав намира,че след разваляне на договора за покупко-продажба риска от случайно погиване на вещта преминава върху виновната страна- „Технополис България“ ЕАД, още повече,че ищцовото дружество не е поискало изрично от Н. предаването на вещта, а последният не е имал задължение да инициира това предаване и да търси представители на ищцовото дружество, за да им предаде движимата вещ. Макар обременената с недостатъци вещ да е погинала случайно, поради случайно събитие (пожар), рискът от това нейно случайно погиване не е в тежест на купувача, а на продавача.

Предвид изложеното, предявеният иск с правно основание чл.55, ал. 1  ЗЗД във вр. с  чл.57,ал.2 ЗЗД следва да се отхвърли изцяло, като неоснователен и недоказан.

 

             По отношение на разноските : С оглед изхода на делото, в тежест на ищеца следва да се възложат сторените от ответника разноски – заплатено адвокатско възнаграждение за процесуално представителство в размер на 600.00лв.

           Воден от горното Пазарджишкият   Районен съд,

 

 

Р     Е     Ш     И  :

 

 ОТХВЪРЛЯ изцяло предявеният иск  с правно основание чл.55, ал. 1  ЗЗД във вр. с  чл.57,ал.2 ЗЗД от ищеца „Технополис България“ЕАД,ЕИК-*********, със седалище и адрес на управление – гр.София, район Младост, ж.к. „Младост“, Околовръстен път, Хипермаркет Технополис, чрез адв.Сокоолва-САК, срещу В.М.Н.,ЕГН-********** ***, с цена на иска – 1006.49 лв.,за осъждането на ответника   да  заплати на „Технополис България“ЕАД,ЕИК-********* сумата от 1006.49 лв., представляваща действителната стойност на движима вещ – 1бр. климатик Haier, модел HSU-22HEA03-R2, със сериен номер вътрешно тяло AA7ZB0E0800AC8580067 и сериен номер външно тяло AA7ZC0E0800AB8650094,предмет на развален договор за покупко-продажба от 20.06.2012г., ведно с претендираната законна лихва от подаване на исковата молба до окончателното изплащане, като неоснователен и недоказан

ОСЪЖДА „Технополис България“ЕАД,ЕИК-*********, със седалище и адрес на управление – гр.София, район Младост, ж.к. „Младост“, Околовръстен път, Хипермаркет Технополис, чрез адв.С.-САК, ДА ЗАПЛАТИ на В.М.Н.,ЕГН-********** ***,  сторените в хода на производството по делото разноски в общ  размер на 600.00лв. /шестотин лева/ на осн. чл.78,ал.3 ГПК

         РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред Окръжен съд -Пазарджик в двуседмичен срок от връчването му на страните по делото.

                 

                                                                              РАЙОНЕН СЪДИЯ:      

 

 

 

 

 

 

 

.