№ 89
гр. Враца, 19.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, IV-ТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на деветнадесети април през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Надя Г. Пеловска-Дилкова
Членове:Росица Ив. Маркова
Калин Тр. Тодоров
като разгледа докладваното от Калин Тр. Тодоров Въззивно гражданско дело
№ 20221400500147 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 437, ал. 1 вр. чл. 435, ал. 1, т.3 от ГПК.
Образувано е по жалба вх. № 2233/12.04.2022 г., депозирана от Главна
дирекция „Изпълнение на наказанията” - София, чрез юрк. Н. Б. – взискател
по изп. дело № 1059/2019г. по описа ДСИ при РС-Враца Г. Л., срещу
прекратяване на изпълнителното производство на основание чл.433, ал.1, т.8
ГПК, обективирано в постановление от 23.02.2022г.
Жалбоподателят твърди, че не е налице хипотезата на чл.433, ал.1, т.8
от ГПК - „взискателят не е поискал изпълнителни действия в продължение на
две години“. Поддържа, че с молба peг. № 2267/16.12.2019г. по описа на
ОСИН-Плевен въз основа на изпълнителен лист от 28.06.2019г. на AC-Враца,
е поискал образуване на изпълнително дело при СИС при РС-Враца, че
впоследствие е внесъл дължимите държавни такси по изпълнителното
производство и че с писмо изх. № 3405/13.03.2020г. на СИС при Районен съд-
Враца е уведомен, че е постъпила информация за длъжника от Служба по
вписвания и е необходимо явяването му за запознаване с постъпилите данни.
Посочва, че обявената епидемиологична обстановка в страната по повод
разпространението на COVID-19 през месец март 2020г., наложените
ограничения за пътуване и редица други предпазни мерки са му попречили да
изпрати представител за запознаване с информацията, но е предоставил
електронен адрес за кореспонденция със СИС при РС-Враца, на който обаче
не е получавал информация за предприети изпълнителни действия, каквито
1
изчерпателно и лимитативно е поискал с молбата за образуване на
изпълнителното дело. Поради това счита, че постановлението за прекратяване
на изпълнително дело № 1059/2019г. на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК, не
отговаря на действителното положение между страните, поради което моли
съда да го отмени с оглед продължаване на изпълнителните действия до
събиране на вземането и удовлетворяване на законовите му интереси.
В законоустановения срок длъжникът Д. А. Н., ЕГН **********, не е
подал писмени възражения по подадената жалба.
На основание чл. 436, ал. 3 от ГПК съдебният изпълнител е представил
мотиви по обжалваното прекратяване на принудителното изпълнение, в които
описва в хронологична последователност извършените по делото действия,
изразява становище за правилност и законосъобразност на действията си и за
неоснователност на жалбата, като предлага на съда да я остави без уважение.
Настоящият съдебен състав, като съобрази предметните предели на
настоящото производство, очертани в жалбата и като взе предвид събрания и
приобщен по делото доказателствен материал – в съвкупност и поотделно, на
основание чл. 437, ал. 3 от ГПК, приема за установени следните фактически
положения:
От приложеното копие на изпълнително дело № 1059/2019г. по описа на
ДСИ при РС-Враца се установява, че по молба от 18.12.2019г., депозирана от
Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” - София, чрез юрк. Н. Б. и
приложен към нея изпълнителен лист от 28.06.2019г., издаден по
административно дело № 84/2017г. на AдмC-Враца на основание
Определение № 10153/01.08.2017г. по адм. дело № 7400/2017г. на ВАС, на
19.12.2019г. е образувано изпълнителното дело № 1059/2019г. по описа ДСИ
при РС-Враца Г. Л.. С молбата за образуване на изпълнителното дело,
съгласно чл.426, ал.2 и ал.4 от ГПК, взискателят е поискал от съдебния
изпълнител да извърши цялостно проучване на имущественото състояние на
длъжника, както и предприемане на изпълнителни действия срещу длъжника
като е посочил начин на принудително изпълнение: запор върху вземания на
длъжника за трудово възнаграждение, запор върху вземания по банкови
сметки, запор върху вземания за наеми, запор опис и продажба на движими
вещи в дома на длъжника, възбрана, опис и публична продан на недвижими
имоти на длъжника.
С протокол от 19.12.2019г. съдебният изпълнител е оставил молбата за
образуване на изпълнителното дело без движение и е дал указания на
2
взискателя да представи преписи от документи и доказателства за платени
държавни такси. Указал е също на взискателя, че при изискване за прилагане
на конкретни способи на принудително изпълнение следва да заплати
авансово и депозира по делото писмени доказателства за заплащане на
дължимите държавни такси.
След внасяне на дължимите такси по изпълнителното производство от
взискателя, с разпореждане от 29.01.2020г., обективирано върху молба peг. №
171/23.01.2020г., съдебният изпълнител е разпоредил да се изискат справки за
имущественото състояние на длъжника и да се изпрати покана за доброволно
изпълнение до длъжника. Поканата е връчена лично на длъжника на
03.02.2020 год., но в указания срок не е последвало изпълнение на
задълженията по изпълнителния лист.
С писма, изпратени до ОД на МВР-Враца, АВ-Враца, ОСЗ-Враца,
Община-Враца, БНБ и НОИ съдебният изпълнител е изискал информация за
регистрирани на името на длъжника ППС, за вписвания, отбелязвания и
заличавания по партидата на длъжника, за притежавани от длъжника
земеделски земи и гори, недвижими имоти и движими вещи, за банкови
сметки на името на длъжника и за сключени от него трудови договори,
съответно такава информация е предоставена от посочените институции, като
последната такава е постъпила по делото от АС-Враца на 10.03.2020 год.
След получаване на информацията, касаеща имущественото състояние
на длъжника, до пълномощника на взискателя е изпратено съобщение изх. №
3405/13.03.2020г. на СИС при Районен съд-Враца, в което същата е поканена
да се яви, за да се запознае с постъпилите данни. Посоченото съобщение е
получено на 22.05.2020 г.
След това съобщение по изпълнителното дело няма приложени
доказателства, от които да се установи дали пълномощника на взискателя се е
запознал със събраната от съдебния изпълнител информация за
имущественото състояние на длъжника и за посочване на конкретен
изпълнителен способ за събиране на вземането му.
С постановление за прекратяване на изпълнителното производство по
изпълнително дело № 1059/2019 год. от 23.02.2022 год., издадено на
основание чл. 433, ал.1, т. 8 от ГПК, съдебният изпълнител е прекратил
изпълнителното производство, след като е констатирал, че взискателят не е
поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две
години. Съобщения за това са изпратени на страните, като за взискателя то е
получено от неговия пълномощник юрк. Н. Б. на 07.03.2022 год.
При така установената фактическа обстановка, съдът достига до
следните правни изводи:
Жалбата е допустима, като подадена в двуседмичния срок по чл. 436, ал.
3
1 от ГПК, от процесуално легитимирана страна – взискател в изпълнителния
процес, срещу акт подлежащ на обжалване съгласно чл. 435, ал. 1, т. 3, пр. II
от ГПК, а именно постановление за прекратяване на принудителното
изпълнение и удовлетворява изискванията за съдържание по чл. 260 и чл. 261
от ГПК.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна по следните
съображения:
Съгласно чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК изпълнителното производство се
прекратява с постановление, когато взискателят не поиска извършването на
изпълнителни действия в продължение на две години, с изключение на делата
за издръжка. Тази норма предвижда санкция за онзи кръг от кредитори, които
за един сравнително дълъг период от време /2 години/ бездействат, като не
полагат необходимите усилия за успешната реализация на съдебно
признатите им и допуснати до принудително изпълнение права. В
изпълнителния процес взискателят има задължение да поддържа висящността
му със своите действия и искания, тъй като изцяло в негов интерес е да бъде
събрано вземането му, като тази висящност не е обусловена само от
подаването на молба за образуване на изпълнително производство и липсата
на предпоставки за неговото прекратяване. Движението на изпълнителното
производство зависи от волята на взискателя, от това дали е поискал
прилагането на определен изпълнителен способ от съдебния изпълнител, дали
е поискал извършването на конкретни изпълнителни действия в рамките на
този изпълнителен способ, дали е внесъл авансово таксите и разноските,
дължими за тяхното осъществяване, както и от това дали е поискал съдебният
изпълнител да повтори неуспешни изпълнителни действия или неизвършени
такива. С оглед на това и законодателят е счел, че липсата на активност от
взискателя в хода на изпълнителното производство - да отправя искания до
съдебния изпълнител да извърши определени изпълнителни действия, което
състояние продължава през период от две години, има за правна последица
прекратяване на изпълнителното производство по право.
Съгласно мотивите към т. 10 от ТР № 2 от 26.06.2015 г. по тълк. д. №
2/2013 г., ВКС, ОСГТК изпълнителният процес съществува само доколкото
чрез него се осъществяват един или повече конкретни изпълнителни способи.
Прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително действие в
рамките на определен изпълнителен способ: насочването на изпълнението
4
чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора,
възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на
опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването
на продан и т. н. до постъпването на парични суми от проданта или на
плащания от трети задължени лица.
Спорът по делото е дали в конкретния случай е било осъществено
основанието по чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК.
Двугодишният срок за перемпция започва да тече от първия момент, в
който не се осъществява изпълнение /вкл. доброволно, напр. по постигнато
споразумение между страните/, т.е. осъществяването на всички поискани
способи е приключило /успешно или безуспешно/ или поисканите не могат да
се осъществяват по причина, за която взискателят отговаря – след
направеното искане не е внесъл такси, разноски, не е оказал необходимото
съдействие и така осуетява неговото прилагане /Решение № 37 от 24.02.2021
г. по гр. д. № 1747/2020 г. на ВКС, IV г.о./.
Установено е в конкретния случай, че по конкретното изп. д. №
1059/2019г. изобщо не е осъществявано изпълнение, т.е. от образуването му
на 19.12.2019г. до 23.02.2022 г., когато е издадено обжалваното
постановление за прекратяването му, е изтекъл период от две години, през
който по изпълнителното дело не са били поискани от взискателя, съответно
не са и предприети изпълнителни действия, както и не са били платени
дължимите държавни такси и разноски за реализиране на конкретен
изпълнителен способ. В посочения период не е било предприето активно
действие по започване, респ. реализиране на вече предприет изпълнителен
способ; липсва всякаква активност от страна на взискателя – липсват искания,
молби и други изявления относно предприемането на принудителни действия
по делото. Тъй като в посочения двугодишен срок изпълнителни действия не
са реализирани поради бездействие на взискателя, респ. не са поискани
конкретни такива, поради перемпция изпълнително дело № 1059/2019г. по
описа на ДСИ при РС-Враца е прекратено на 23.02.2022г.
Извършените от съдебния изпълнител действия за събиране на
информация за имущественото състояние на длъжника, както бе посочено по-
горе, не спадат към същинските изпълнителни действия нямат прекъсващ
ефект по отношение на срока за перемпция.
5
Неоснователни са доводите на жалбоподателя за създадени пречки от
обявената епидемиологична обстановка в страната по повод
разпространението на COVID-19 през месец март 2020г., наложените
ограничения за пътуване и редица други предпазни мерки за възможността му
за запознаване с получената по делото информация за имущественото
състояние на длъжника, както и за неинформирането му от съдебния
изпълнител за предприети изпълнителни действия. Съдебният изпълнител
надлежно е уведомил взискателя за постъпилите справки и задължение и
отговорност на последния е да се запознае с тях (дори и без да изпраща
представител в СИС при РС-Враца, тъй като това е могло да стане и по
телефон, имейл и др. способи) и да посочи конкретен изпълнителен способ
като внесе и дължимата държавна такса за осъществяването му. От страна на
взискателя такава инициатива не е имало и не е проследяван хода на
производството, както и не са и били отправяни писмени искания за
прилагане на конкретни изпълнителни способи, базиращи се на събрана
информация от проведеното проучване на имущественото състояние на
длъжника. Не би могло да се приеме, че съдебният изпълнител е следвало да
предприеме принудителни действия само въз основа на молбата за
образуване на изпълнителното производство, понеже в тази молба
взискателят е посочил различни начини на принудително изпълнение върху
различни имущества на длъжника, без на този етап да има яснота дали в
патримониума на длъжника има имущество и без съответно да са внесени
дължимите държавни такси за предприемане на конкретни изпълнителни
действия.
По тези съображения съдебният състав приема, че в обжалваното
постановление ДСИ при РС-Враца е установил правилно осъществяването на
правно релевантните факти, обусловили прекратяване на производството и
същото не страда от визираните в жалбата пороци. Постановлението е
законосъобразно, а жалбата като неоснователна следва да се остави без
уважение.
Страните не са претендирали разноски и не са представили
доказателства за направени такива, поради което разноски не следва да се
присъждат.
По изложените по-горе съображения и на основание чл. 437, ал. 4 ГПК,
6
Окръжен съд - Враца, в настоящия съдебен състав,
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба вх. № 2233/12.04.2022 г., депозирана
от Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” - София, чрез юрк. Н. Б. –
взискател по изп. дело № 1059/2019г. по описа ДСИ при РС-Враца Г. Л.,
срещу прекратяване на изпълнителното производство на основание чл.433,
ал.1, т.8 ГПК, обективирано в постановление от 23.02.2022г.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Препис от решението да се изпрати за сведение на ДСИ при РС-Враца
Г. Л. по изпълнително дело № 1059/2019г.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7