О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1912 , 08.07.2020 г. гр. Бургас
ОКРЪЖЕН СЪД БУРГАС, Гражданско отделение, пети въззивен състав в закритото заседание на осми юли две хиляди и двадесета
година в състав:
Председател: Вяра
Камбурова
Членове: Галя Белева
мл. съдия Александър Муртев
като разгледа
докладваното от младши съдия Муртев в. гр.
д.№ 1398 по описа за 2020 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.258 - чл.273 от ГПК.
С Решение № 582 от 13.02.2020 г. по гражданско дело № 5638/2019 г. по описа
на Бургаския районен съд ГД „Национална полиция“ – МВР, адрес: гр. София, бул.
Александър Малинов № 1, представлявана от Христо Терзийски, е осъдена да
заплати на С.С.С., ЕГН **********, адрес: *** сумата от общо 1535.08 лева,
представляваща нетния размер на дължимото и неизплатено допълнително
възнаграждение за извънреден труд – общо 230.66 часа, получени след
преизчисляване с коефициент 1.143 на положения от него като “Старши полицай” в група “Масови мероприятия” в
ЗЖУ към Дирекция “Жандармерия”,
за периода от 15.07.2016г. до 15.07.2019г., 1 613 часа нощен труд в
дневен, ведно със законната лихва, считано от 15.07.2019г. до окончателното
плащане; сумата от 211.97 лв. – обезщетение за забавено плащане за
времето от 31.10.2016г. до 15.07.2019г., както и сумата 350 лв. – платено адвокатско възнаграждение.
С решението ГД „Национална полиция“ – МВР, адрес: гр. София, бул. Александър Малинов №
1, представлявана от Христо Терзийски е осъдена да заплати по сметка на БРС
сумата от 311,40 лева (триста и единадесет лева и четиридесет стотинки) за
държавна такса и възнаграждение на вещо лице, от които 111,40 държавна такса и
200 възнаграждение за вещото лице.
Постъпила е въззивна
жалба от ГД „Национална полиция“ – МВР, с която се обжалва Решение № 582 от 13.02.2020
г. по гражданско дело № 5638/2019 г. по описа на Бургаския районен съд, като
неправилно и незаконосъобразно.
Излагат се
съображения, че първоинстанционният съд неправилно е приложил субсидиарно Наредбата
за структурата и организацията на работната заплата, без да изложи мотиви защо
има законова празнота в правната уредба. Твърди се, че ЗМВР дава цялостна
уредба на служебните правоотношения между страните. Цитирани са разпоредби от
ЗМВР. Посочено е, че за процесния период по отношение на държавните служители в
МВР не съществува аналогична разпоредба на чл. 9, ал. 2 от НСОРЗ. Твърди се, че
не са налице предпоставки са субсидиарно приложение на наредбата, тъй като
отношенията във връзка със заплащането и компенсирането на извънредния труд на
държавните служители в МВР се урежда от специалния закон – ЗМВР, а не от КТ.
Твърди се, че за
приложение на наредбата са необходими четири кумулативни предпоставки: 1.
Подневно отчитане на работното време; 2. Работа на смени; 3. Продължителност на
нощното време по-малка от продължителността на дневното и 4. Трудово
възнаграждение, заработено по трудови норми. Сочи се, че в процесния случай не
са налице предпоставките по т. 3 и т.4, тъй като съгласно чл. 187, ал. 1 и ал.
3 от ЗМВР дневното и нощното работно време са с една и съща продължителност от
8 часа и не е налице работа по трудови норми за определяне на трудовото
възнаграждение по КТ.
На следващо място се
сочи, че първоинстанционното решение е немотивирано, като в него не са обсъдени
възраженията на ответника. Излагат се съображения, за немотивираност и относно
приетата празнотата в правната уредба.
Твърди се, че спрямо
правилата, действащи в системата на МВР съотношението между дневен и нощен труд
е като 1 към 1 (8 часа нощен труд са равни на 8 часа дневен труд).
Приложена е правна
консултация на проф. Васил Мръчков по приложението на чл. 187, ал. 1 във вр.
ал. 3 от ЗМВР.
Твърди се, че няма
доказателства ищецът да е работил повече от заложените 24 часа за смяна, а
извънреден труд би бил налице, ако работникът/служителят фактически е отработил
повече от установеното работно време.
Не се въвеждат
искания по доказателствата. Претендират се разноски.
Депозираната въззивна
жалба е допустима - подадена е от процесуално легитимирано лице в срока по
чл.259, ал.1 от ГПК срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт и
отговаря на изискванията на чл.260, ал.1, т.1, т.2, т.4 и т.7 от ГПК и чл.261 от ГПК.
В срока по чл.263
ал.1 от ГПК не е постъпил отговор от С.С.С..
С оглед на изложеното
и на основание чл.267, ал.1 от ГПК и чл.273 от ГПК, Бургаски окръжен съд
О П Р Е Д Е Л И:
ДОКЛАДВА въззивната
жалба на ГД „Национална полиция“ – МВР, срещу Решение № 582 от 13.02.2020 г. по
гражданско дело № 5638/2019 г. по описа на Бургаския районен съд.
ВНАСЯ в. гр. д.№
1398 по описа за 2020 г. на Бургаски окръжен съд, за разглеждане в открито
съдебно заседание, съгласно Разпореждане от 17.06.2020г. - на 20.07.2020 г. от 10.00 часа.
УКАЗВА
на страните, че могат да уредят доброволно отношенията си във
връзка със спорното право, предмет на делото чрез: медиация, извънсъдебно
споразумение или съдебна спогодба.
ДА СЕ ИЗПРАТИ
на страните препис от определението.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове: 1.
2.