Р Е Ш Е Н И Е
№2027
гр. Перник, 19.12.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пернишкият районен
съд, гражданска колегия, II - ри състав, в открито съдебно заседание на четвърти
декември две хиляди и деветнадесета година, в състав:
Районен съдия: Адриан Янев
като
разгледа гр. д. № 07499 по
описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото e образувано по искова молба на „Профи кредит България“ ЕООД срещу Н.Д.С., с която се иска да бъде установено, че ответната страна дължи на ищеца сумата в размер на 2832,10 лева, представляваща главница по договор за кредит № ********** от 23.08.2017 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението по 410 ГПК до окончателното изплащане на сумите. Претендират се разноски.
В исковата молба се посочва, че страните по делото сключили договор за кредит № ********** от 23.08.2017 г. , с който на ответната страна били предоставени парични средства, а същата се задължил за срок от 24 месеца да ги върне заедно с възнаградителна лихва, както стойноста на пакет от услуги. Твърди се, че ответната страна е извършила частични плащания по месечните вноски.
Назначеният особен представител на ответника е подал отговор на исковата молба, с който се оспорват по основание и размер исковата претенция. Счита исковата претенция за недопустима, тъй като липсвало идентичност между вземането в исковото и заповедното производство. Поддържа се становище за липсата на сключен договор за кредит между страните по делото. Счита, че договорът за кредит е нищожен, тъй като липсвало посочване на страни по него и дата на сключване. Не била доказана предсрочната изискуемост на кредита.
Пернишкият
районен съд, след като прецени доводите и възраженията на страните и събраните
по делото доказателства, намира за установено следното:
Издадена е заповед за
изпълнение на парично задължение по ч. гр. д. № 04048 по описа за 2018 г. на
Пернишки районен съд, която е в полза на заявителя „Профи кредит България” ЕООД срещу длъжника Н.Д.С., отнасяща се за задължения,
произтичащи от договор за кредит № ********** от 23.08.2017 г.
Заповедта за изпълнение е връчена по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, за което на
ищцовото дружество са дадени указания за предявяване на иск за установяване на
процесните вземания. Впоследствие с разпореждане от 17.12.2018 г., с което е
допусната поправка на очевидна фактическа грешка в заповедта за изпълнение,
като да се счита, че същата се отнася за едно вземане, а именно главница по
обсъждания договор за кредит.
По делото е представен
договор за кредит № ********** от 23.08.2017 г. и
погасителен план към него. Процесуалният представител е оспорил авторството на
подписа, положен от ответника върху тези документи. В тази връзка по делото е
изслушано и прието заключение на съдебно – почеркова експертиза, от което се
установява, че ответникът е положил подписа върху договора. Съдът кредитира
заключението, тъй като същото е обосновано и непротиворечиво. Вещото лице
последователно е анализирал общите и частните признаци на сравнителния материал
и изследваните документи, което води до извод за неоснователност на
възражението, че документите не са подписани от ответника.
Договор за кредит № ********** от 23.08.2017 г. е сключен между „Профи кредит България” ЕООД и Н.Д.С.. По силата на този договор ищцовото
дружество се задължило да отпусне кредит в размер на 300 лева. В т. VI „параметри“ от договора се
установяват следните основани параметри на кредита: отпуснати парични средства
3000 лева; срок на заема: 24 месеца; размер на вноска 185,46 лева; ГПР 49,89 %,
годишен лихвен процент 41,17 % и общо задължение: 4451,04 лева. Посочено е още,
че е поето задължение за заплащане на сума в размер на 3601,44 лева за
предоставен пакет от допълнителни услуги.
Представено е неоспорен извлечение от сметка, от което се установява, че ответната страна е получила на 23.08.2017 г. сумата в размер на 3000 лева, която е предмет на обсъждания кредит.
По делото е изслушано заключение на съдебно – счетоводната експертиза, от което се установява, че ответната страна е извършила плащания в общ размер на 690 лева, с което погасила частично вземания за главница и възнаградителна лихва. Експертът дава вариант на дължимите вземания за главница и възнаградителна лихва, без да се взема предвид начисленото вземане за стойността на предоставен пакет от услуги. Вещото лице пояснява, че не са погасени следните вземания: 2704,62 лева – главница и 1056,72 лева - възнаградителна лихва.
Въз основа на
така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав прави
следните правни изводи:
Предявен е иск по реда на
чл. 422, вр. чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК.
Касае за искова претенция за установяване на вземане по издадена заповед за изпълнение. Обстоятелството, че на длъжника не е връчено разпореждането, с което е извършена поправка на ОФГ на заповедта за изпълнени, не се отразява на допустимостта на исковата претенция. Това е така, тъй като ответникът в исковото производство може да направи всички възражения. Освен това първоначалната заповед за изпълнение е връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, поради което е безпредметно повтарянето на същата процедура по отношение на съдебния акт за поправка на ОФГ.
Фактическият състав, от който възниква задължението на
потребителя за връщане на заема, включва кумулативното наличие на следните
елементи: действителен договор за потребителски кредит, предоставяне на договорения заем и настъпване
на падежа на вземането за неговото връщане.
От предмета на процесния договор, страните и съдържанието на правата и задълженията, съдът прави извода, че е налице договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9 от Закона за потребителския кредит. Договорът е сключен в изискуемата се от чл. 10, ал. 1 ЗПК писмена форма, а съдържанието на неговите клаузи са изцяло съобразени със специалната уредба на този вид договори, които са уредени в чл. 11 ЗПК.
В договора се съдържа
информация за данните (име, адрес и ЕГН) на кредитополучателя, срока на
договора (24 месеца), падежите на всяка вноска (1-во число на съответния
месец), брой на вноските (24), общитя размер на кредита (3000 лева), фиксиран годишен лихвен процент
(41,17 %), ГПР (49,89 %) и общата сума дължима от потребителя (4451,04 лева –
сбор от главница и възнаградителна лихва), поради което същият отговоря на
изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 5, 6, 7, 9 и 10 ЗПК.
Договорът е съобразен с чл. 11,
ал. 1, т. 11 ЗПК, според която разпоредба следва да е налице погасителен план,
съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на
погасителните вноски. Това е така, тъй като всяка вноска е в един и същи размер
от 185,46 лева, а техният брой и падеж е също посочен: 24 броя и 1-во число на съответния месец, т. е. съдът
приема, че спазена разпоредбата на чл. 11, т. 11 ЗПК. Единствено за допълнение
следва да се отбележи, че не е необходимо в погасителния план да се посочват
последователността на разпределение на вноските между различните неизплатени
суми, доклкото това изискване се отняся при различни лихвени проценти, а в настоящия случай се касае за фиксирана
лихва.
В договора се съдържа разяснение за правото на
потребителя да получи информация за обстоятествата, съдържащи се в чл. 11, ал.
1, т. 12 ЗПК, както и за правото на отказ по смисъла на чл. 11, ал. 1, т. 20 ЗПК.
Горното налага извод, че не са
налице основанията за недействителност
на договора за кредит, съдържащи се в чл. 22 ЗПК, вр., чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 ЗПК.
Налице е настъпила изискуемост на кредита. Това е така, тъй като договорът е сключен на 23.08.2017 г. за срок от 24 месеца, т. е. същият е изтекъл на 23.08.2019 г.
Установи се частично плащане, при което неплатените
задължения са както следва: 2704,62
лева – главница и 1056,72 лева - възнаградителна лихва. Предмет на настоящото
дело е единствено вземането за главница. При изчисляване на нейния размер не се
взе предвид стойността на предоставения пакет от допълнителни услуги. Това е
така, тъй като с цитираното
възнаграждение за допълнителен пакет от услуги
се заобикаля разпоредбата на чл. 19, ал. 4
ЗПК,
тъй като начисляването и събирането на подобно възнаграждение не представлява
плащане за услуга, а реално представлява прикрити разходи по кредита, с които
би се довело до надхвърляне на ограниченията на закона за максимален размер на
ГПР.
Предвид изложеното съдът намира
исковата претенция за основателна до размера на 2704,62 лева, а претенцията за разликата от тази сума до предявения
размер е неоснователна 2832,10 лева.
Съгласно чл. 78, ал. 1 ГПК
ищецът има право на разноски в исковото и заповедното производство съответни на
уважената част на исковете. При изчисляването на разноските следва да се вземе
предвид общият размер на първончално предявените искове (7379,59 лева), т. е. и
в прекртаената част на производството.
Ищцовото дружество е направило разноски в исковото производство както следва: 147,59 лева – държавна такса, 100 лева – юрисконсултско възнаграждение (в минимален размер) и 220 лева – възнаграждение за особен представител и 150 лева – депозит за вещо лице, т. е. общо 617,59 лева. При изчисляване на разноските следва да се вземе предвид общият размер на първоначално предявените искове, при което ответната страна следва да заплати 226,35 лева.
В заповедното производство са направени следните разноски: 50 лева - юрисконсултско възнаграждение и 148,67 лева, при което ответнана страна дължи 72,81 лева.
Мотивиран от гореизложеното, Пернишкият районен съд, Гражданска колегия,
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Н.Д.С., ЕГН **********, с
адрес *** ДЪЛЖИ на „Профи кредит България” ЕООД, ЕГН *********,
със седалище и адрес на управление гр. Перник, бул. „България“ № 49, бл. 53Е,
вх. „В“ сумата в размер на 2704,62 лева, представляваща главница (отпуснатите
парични средства) по договор за кредит №№ ********** от 23.08.2017 г. , сключен между страните по делото, ведно със
законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението по 410
ГПК до окончателното изплащане на сумите, за което вземане е
издадена заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 04048 по описа за 2018 г. на Пернишки районен съд.
ОСЪЖДА Н.Д.С., ЕГН **********, с адрес *** ДА ЗАПЛАТИ на „Профи
кредит България” ЕООД, ЕГН *********, със седалище и адрес на управление
гр. Перник, бул. „България“ № 49, бл. 53Е, вх. „В“ сумата в размер на 226,35
лева - разноски в исковото
производство и 72,81 лева - разноски в заповедното производство по ч. гр. д. № 04048 по описа за 2018 г.
на Пернишки районен съд.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване пред Пернишкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
СЛЕД влизане на
решението в сила на решението, изисканото ч. гр. д. № 04048 по описа за 2018 г.
на Пернишки районен съд да бъде върнато на съответния състав, като към него се
приложи и препис от влязлото в сила решение по настоящето дело.
Районен съдия:
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА: В.А.