Разпореждане по дело №383/2022 на Окръжен съд - Перник

Номер на акта: 653
Дата: 11 юли 2022 г. (в сила от 11 юли 2022 г.)
Съдия: Кристиан Божидаров Петров
Дело: 20221700100383
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 1 юли 2022 г.

Съдържание на акта

РАЗПОРЕЖДАНЕ
№ 653
гр. Перник, 11.07.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК в закрито заседание на единадесети юли
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ
като разгледа докладваното от КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ Гражданско дело №
20221700100383 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:

Предявени са искове от В. Б. АЛ. срещу „Инвестиционна компания“ АД и Р. Ж. Б. с
посочено пр. основание чл. 439 ГПК като по изложените в исковата молба обстоятелства се
иска съдът да постанови решение, с което:
ДА ПРИЗНАЕ ЗА УСТАНОВЕНО НЕСЪЩЕСТВУВАНЕТО НА ВЗЕМАНЕТО
на „Инвестиционна компания“ АД от солидарния длъжник Р. Ж. Б. на основание договор за
заем от 18.01.2011 година поради извършена на 19.01.2011 година новация на основание
чл.107 от ЗЗД и освобождаване от отговорност на този солидарен длъжник на основание чл.
124 изречение 1 от ЗЗД и/или ДА ПРИЗНАЕ ЗА УСТАНОВЕНО
НЕСЪЩЕСТВУВАНЕТО НА ВЗЕМАНЕТО на „Инвестиционна компания“ АД от
солидарния длъжник Р. Ж. Б. поради извършено на 26.11.2019 година погасяване чрез
опрощаване на задължението на този солидарен длъжник на основание чл. 108 от ЗЗД,
обективирано в спогодба от същата дата и взискателят „Инвестиционна компания“ АД и
НЕСЪЩЕСТВУВАНЕТО НА ПРАВОТО на този взискател да извършва принудителни
изпълнителни действия на основание издаден изпълнителен лист от 15.06.2015г. по търг.
дело №3416/15 г. на СГС, VI-7 състав срещу физическото лице - Р. Ж. Б. И ДА ПРИЗНАЕ
ЗА УСТАНОВЕНО НЕСЪЩЕСТВУВАНЕТО НА ПРАВОТО на „Инвестиционна
компания“ АД да извършва принудителни изпълнителни действия срещу 1/2 идеална част от
следния недвижим имот, а именно: АПАРТАМЕНТ № 13 находящ се в гр. ***, със застроена
площ от 114.08 кв.м. с идентификатор 68134.4091.656.1.78, собственост на ищцата В. Б. АЛ.,
придобит след окончателно приключване на съдебното производство по реда на чл.135 от
ЗЗД и след отбелязване на съдебното решение по вписаната искова молба И без по
отношение на праводателя на ищцата да е вписана възбрана, както и на основание всички
изложени твърдения с които оспорва придобитото от взискателя право да насочи
изпълнението срещу този имот.
1
В случай, че съдът приеме, че предявеният отрицателен установителен иск е един, а
гореизложените петитуми са различни обстоятелства и доводи и не са различни основания
по смисъла на чл.127 ал.1 т.4 от ГПК и въвеждането им не извежда обективно съединяване,
то моли да се приеме, че се оспорва материалната основа на правото на принудително
изпълнение срещу вещта, собственост на ищцата В. Б. АЛ. и моли съдът да постанови
решение с което: ДА ПРИЗНАЕ ЗА УСТАНОВЕНО НЕСЪЩЕСТВУВАНЕТО НА
4
ПРАВОТО на ответника „Инвестиционна компания' АД да извършва принудителни
изпълнителни действия срещу 1/2 идеална част от следния недвижим имот, а именно:
АПАРТАМЕНТ № 13 находящ се в гр. ***, със застроена площ от 114.08 кв.м., с
идентификатор 68134.4091.656.1.78. С последваща молба ищцата е поискала да бъде
освободено от внасяне на държавна такса за разглеждане на исковата молба по
производството на осн. чл. 83, ал. 2 ГПК.
При извършената по реда на чл. 129 ГПК служебна проверка на исковата молба съдът
установява, че същата не е съобразена с изискванията за редовност по чл. 127, ал. 1, т. 4 и т.
5 ГПК, съответно – с чл. 130 ГПК.
Обстоятелствената част на исковата молба обосновава петитума и затова
задължително условие за редовност на исковата молба е съответствие между твърдените за
фактически отношения и петитум. Наличието на съответствие между основание и петутим е
предпоставка както за надлежното упражняване на правото на иск, така и за ефективното
упражняване на правото на защита от страна на ответника.
Независимо от посочената пр. кв. по чл. 439 ГПК, защото тя не обвързва съда, а пр.
кв. на иска се прави въз основа на обстоятелствата и петитума на ИМ, от изложеното в ИМ
не се обосновава правният интерес от предявения един иск за несъществуване на вземането
– различните обстоятелства, с които ищецът обосновава иска по чл. 439 ГПК, не са различни
основания по смисъла на чл. 127, ал. 1, т. 4 ГПК.
Съгласно чл. 439 ГПК длъжникът в материалното правоотношение може да оспори
изпълнението с иск за несъществуване на вземането, като искът може да се основава само на
нововъзникнали обстоятелства. Лицето, което е длъжник в материалното правоотношение,
както и лицето което не е длъжник в материалното правоотношение, но е длъжно да търпи
изпълнение върху своето имущество, защото е дало реално обезпечение за чужд дълг или е
последващ купувач на ипотекиран имот може да оспори с иск по чл. 439 ГПК, както
обезпечителната сделка, така и съществуването на вземането.
В случая, ищцата без да твърди в обстоятелствената част на исковата молба, че е
страна /длъжник/ в изпълнителното производство, нито че фигурира в издадения
изпълнителен лист или макар и да не е длъжник в материалното правоотношение, но е
длъжно да търпи изпълнение върху своето имущество, защото е дало реално обезпечение за
чужд дълг или е последващ купувач на ипотекиран имот, иска да се установи недължимост
на вземането, не в отношенията й с ответника, а в отношенията между ответника-взискател
„Инвестиционна компания“ АД и ответника-длъжник по изпълнителното делото Р. Ж. Б..
2
Законът не предвижда възможност пред съда да се защитават чужди права.
Обстоятелствената част и петитума на исковата молба сочат на иск по чл. 439 ГПК, какъвто
ищецът не е овластен да води, доколкото законът не му признава качество на длъжник или
на лице дало реално обезпечение за чужд дълг или на последващ купувач на ипотекиран
имот. Налице е и противоречие между обстоятелствената част на исковата молба, в която е
посочено, че правният интерес е да се отрече правото на ответника –взискател да се
удовлетвори от стойността на имота, придобит след вписване на исковата молба по Павлов
иск и формулираното в петитума искане да бъде установено, че ищецът не дължи сумата по
изпълнителния лист, доколкото той не е осъден да я заплати.
Кореспондиращият на твърдените от ищцата обстоятелства петутим, би могъл да
бъде свързан с отричане правото на взискателя да се удовлетвори за вземането си от
ответникът-длъжник Р. Ж. Б. чрез насочване на изпълнението именно върху посочения и
твърдян за собствен на ищцата процесен имот, доколкото това действие би засегнало
правната сфера на ищцата. Заявеният петитум /да се признае вземането за недължимо
поради различните обстоятелства, с които ищецът обосновава иска по чл. 439 ГПК на
правото на принудително изпълнение/ изисква ищецът да е длъжник по изпълнението или
дало реално обезпечение за чужд дълг или е последващ купувач на ипотекиран имот,
каквито не са фактите, изложени от него.
Като трето за изпълнителното производство лице ищецът, невписан в изпълнителния
лист на кредитора срещу длъжника и не е длъжник в материалното правоотношение, както и
не е дало реално обезпечение за чужд дълг или е последващ купувач на ипотекиран имот,
разполага с иска по чл. 440, ал. 1 ГПК срещу взискателя и длъжника, ако правото му е
засегнато от изпълнението, каквито са фактите, изложени от ищеца, но не такъв по чл. 439,
ал. 1 ГПК. Доколкото дори ищецът да е собственик на процесния имот, не са обосновани в
ИМ правният му интерес и активна проц. легитимация /в предвидените от закон случаи - чл.
26, ал. 2 ГПК/, да предявява от свое име чужди права /на длъжника по изпълнението Р. Ж.
Б./ с иск по чл. 439 ГПК.
Освен горното не е посочена поредността на исковете, т.е. дали съединяването на
исковете е кумулативно или евентуално, като в последния случай следва да се посочи кой
иск е главен и кой евентуален.
Посочената неяснота препятства не само възможността ответникът да организира
своята защита, включително и тази по основанието на иска, но и правомощието и
възможността на съда за определяне предмета на делото, колко иска са предявени и с каква
правна квалификация и тяхната цена, а оттук дължимата държавна такса, както и – местната
и родовата подсъдност на делото.
Разглеждането на искането за освобождаване от внасяне на ДТ за разглеждане на
исковата молба се предпоставя от редовността на самата искова молба. В случая, тъй като
исковата молба е нередовна, то произнасянето по искането по чл. 83, ал. 2 ГПК, преди да е
приключила проверката по чл. 129 ГПК, би се явило преждевременно и поради това
недопустимо. В зависимост от изхода на производството по чл. 129 ГПК, съдът ще се
3
произнесе по молбата по чл. 83, ал. 2 ГПК.
Предвид изложеното и на основание чл. 129, ал. 2 ГПК, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОСТАВЯ БЕЗ ДВИЖЕНИЕ производството по делото по подадената от В. Б. АЛ.
искова молба.
УКАЗВА на ищцата В. Б. АЛ., в 1-седмичен срок от съобщението, с писмена молба
конкретно и ясно да посочи:
1/ дали поддържа и предявява единствено отрицателен установителен иск по чл. 439
ГПК за несъществуване на вземането по принудителното изпълнение, като в този случай
посочи
в какво качество предявява иск по чл. 439 ГПК – дали като длъжник в материалното
правоотношение и вписан в изпълнителния лист на кредитора срещу длъжника, или
като трето лице, засегнато от изпълнението – което е дало своя вещ в залог или
ипотека за обезпечение на чужд дълг, или като лице, което е последващ купувач на
ипотекиран имот, както и да мотивира и обоснове правния си интерес и активна
процесуална легитимация от иск по чл. 439 ГПК, като посочи основание за
предявяване на свои и/или чужди права /на длъжника по изпълнението Р. Ж. Б./ и да
обоснове правния си интерес от установяване недължимост на сумата по
изпълнителното дело и да формулира съответен петитум /искане/ на исковата молба и
приведе петитума, който да е в съответствие с изложените фактически обстоятелства
като основание на иска;
ИЛИ
2/ поддържа и предявява единствено иск по чл. 440 ГПК вместо иск по чл. 439 ГПК,
като в този случай като трето за изпълнителното производство лице, чието право на
собственост върху имуществото, предмет на принудителното изпълнение е засегнато, иска
да установи по чл. 440 ГПК, че имуществото, върху което е насочено изпълнението за
парично вземане, не принадлежи на длъжника и да формулира съответен петитум /искане/
на исковата молба и приведе петитума, който да е в съответствие с изложените фактически
обстоятелства като основание на иска;
3/ Във всички случаи, ако ищецът предявява обективно съединени искове, ищецът да
посочи в съотношение на кумулативност или евентуалност се предявяват исковете,
съответно - да се посочи последователността на разглеждане на исковете – кой от исковете е
главен и кой евентуален.
При неизпълнение на указанията в посочения срок, производството по делото ще
бъде прекратено.
РАЗПОРЕЖДАНЕТО не подлежи на обжалване.
4
Препис от разпореждането да се връчи на ищеца на посочения съдебен адрес чрез
адв. С.Р. П..
Съдия при Окръжен съд – Перник: _______________________
5