Р Е Ш Е Н И Е
Номер 30.11.2020г. Град София
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Първо ГО, 30 състав
На шести ноември Година 2020
В публичното заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАЛЕРИЯ БАНКОВА
и секретар ДИАНА БОРИСОВА
като разгледа докладваното от съдия Банкова гр. дело N 10932 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по искове, предявени от публичния изпълнител към НАП –П.Г.А.Р. и пълномощника на изп. директор на НАП - гл. юрисконсулт М.Д., срещу ответниците „А.Р.“ ЕООД, С.С.К. и В.М.Т., с които на осн. чл. 216, ал.1, т.2 и т.4 се иска прогласяване недействителността по отношение на държавата на следните сделки:
1. Сключената на 13.07.2015г. с Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот, вписан в АВ под №19 том XCVIII рег.№ 41499 дело 30201 от 13.07.2015г. сделка, с която „А.Р.“ ЕООД продава на С.С.К. с ЕГН ********** следните недвижими имоти, собственост на дружеството: Самостоятелен обект в сграда с идентификатор № 68134.1107.219.1.54, находящ се в гр. София, район Красна поляна община Столична, област София(столица), по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-18-50/02.11.2011г. на Изпълнителния директор на АГКК, с последно изменение касаещо имота със заповед: няма издадена заповед за изменение в КККР; адрес на имота: гр. София, район Красна поляна, ул. “*********; който обект се намира в сграда 1, разположена в поземлени имоти с идентификатори 68134.1107.271; предназначение на самостоятелния обект: за спортна и развлекателна дейност; брой нива на обекта: 2; Посочени в документа площи: 349.10кв.м, 349.10 кв. м.; прилежащи части: 5.68% (39.88 кв. м.) ид. ч. от общите части на сградата; при съседни самостоятелни обекти в сградата, както следва: за ниво 1- на същия етаж: 68134.1107.219.1.55, под обекта: 68134.1107.219.1.55, над обекта:68134.1107.219.1.58 и за ниво 2-на същия етаж: под обекта: няма, над обекта: 68134.1107.219.1.5, 68134.1107.219.1.6, ЗАЕДНО с 5.68% (39.88 кв. м.) идеални части от общите части на сградата, ЗАЕДНО с 3.98% идеални части от поземлени имоти с идентификатори 68134.1107.271 и общо площ 903кв.м., ЗАЕДНО с 5/40 идеални части от общ подземен гараж на две нива за 40 паркоместа с идентификатор 68134.1107.219.1.55, които отговарят на подземно паркомясто №13 с площ 30.566кв.м., подземно паркомясто №34 с площ 30.566 кв. м, подземно паркомясто №38 с площ 30.566 кв .м, подземно паркомясто №39 с площ 30.566кв.м.
2. сключена на 13.07.2015г. с Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот, вписан в АВ под №23, том XCVHI, рег.41500, дело 30211 от 13.07.2015г., сделка, с която „А.Р.“ ЕООД продава на В.М.Т. с ЕГН ********** следния недвижим имоти, собственост на дружеството: МАЗЕ №9, което се придава към собствения на купувача В.М.Т. апартамент №14 с идентификатор 68134.1107.219.1.14, с площ 6.10 кв.м, ЗАЕДНО с 0.07% ид.ч. от дворното място, описано по-долу, ЗАЕДНО с 1/40 идеални части от общ подземен паркинг на две нива за 40 паркоместа с идентификатор 68134.1107.219.1.55 с обща площ 1222.65кв.м., които части отговарят на ПОДЗЕМНО ПАРКОМЯСТО № 2 с площ 30.566кв.м, ЗАЕДНО с 0.35% идеални части от дворното място, цялото с площ по документ за собственост 903кв.м. представляващо поземлени имоти с идентификатори 68134.1107.219, 68134.1107.271 .
Ищецът поддържа, че по отношение на ответника – юридическо лице, е било образувано ревизионно производство и издадена Заповед за възлагане на ревизия на 26.06.2015г., връчена на лицето по електронен път на 06.07.2015г. Издадено било постановление за налагане на предварителни обезпечителни мерки – запори. Ревизията е приключила с издаването на ревизионен акт на 08.03.2016г., връчен по реда на чл.32 от ДОПК и влязъл в сила на 02.05.2017г. С ревизионния акт са установени публични задължения в размер на 591 515.39 лв. Издадено било постановление за продължаване действието на наложените обезпечителни мерки. През 2015 и 2016г. не са постъпвали плащания за погасяване на публичните задължения. Към датата на подаване на исковата молба същите възлизат на сума в размер на 722 722,92лв.
През октомври 2016г. в НАП е постъпило писмо от АВп – гр.
София, от което Агенцията е узнала, че на 13.07.2015г. ревизираното лице е
сключило атакуваните сделки с другите двама ответници. Данъчната оценка на
имота, продаден на ответника С.К., е 372 291,40 лв. към датата на
продажбата, а цената по сделката е 168 300 лв. Данъчната оценка на имота,
продаден на В.Т., е 20 938,30 лв. към същия момент, а имотът е продаден за
5 000лв.
Ето защо, предявява искове процесните сделки да бъдат
обявени за недействителни по отношение на държавата, доколкото даденото по тях
значително надхвърля полученото и сделките са извършени с намерение да се
увредят публичните взискатели, при наличие на надележно връчени заповед за
възлагане на ревизия, в хода на която на по-късен етап е установено с влязъл в
сила ревизионен акт публично задължение в размер на 591 515,39 лв.
Ответникът „А.Р.“ ЕООД не депозира
писмен отговор.
Ответникът С.К. депозира в срок писмен отговор на
исковата молба. Поддържа, че същата е нередовна, поради некоректно посочване на
цената на исковете; некоректен петитум – не е уточнено кое от двете основания
за недействителност ищецът поддържа като главен иск и кое като евентуален; не е
доказано по делото, че лицето, предявило исковата молба е публичен изпълнител.
Счита, че е недопустимо съединяването за общо разглеждане на исковете срещу
ответниците К. и Т. и че това ги поставя в неблагоприятно положение при евентуален
неблагоприятен изхода на делото по отношение на задълженията им за заплащане на
държавна такса при условията на солидарно осъждане.
По същество, оспорва исковете като неоснователни. Излага, че към
момента, когато е закупил процесния имот – фитнес, от ответника „А.Р.“ ЕООД, същият е бил
ипотекиран в полза на банка ДСК по договор за ипотека на стойност 400 000
лв., което се отразявало на пазарната му стойност. Ето защо, оспорва
твърдението на ищеца, че даденото по сделката значително надхвърля полученото,
доколкото към датата на продажбата вписаната ипотека значително е намалявала
стойността на имота, предвид риска за купувача на ипотекиран имот.
На следващо място, излага, че от датата на въвеждане в
експлоатация на сградата през 2011г. до продажбата през 2015г. фитнесът не е
можело да бъде продаден, нито от него са постъпвали приходи за дружеството.
Това било обосновано от размера на помещението и специфичния му търговски характер.
Относно твърденията на ищеца, че сделката е извършена с
намерение да се увредят публичните взискатели – поддържа, че твърдението е
голословно и за него не са ангажирани никакви доказателства.
Ответникът Т. излага идентични мотиви по отношение нередовността
на исковата молба и необходимостта исковете, предявени срещу него да бъдат
отделени в друго производство. В допълнение, излага, че е недопустимо да се
иска прогласяването недействителността на сделка по отношение на мазе №9,
доколкото същото има обслужващ характер по отношение на жилището, собствено на
ответника и не може да бъде предмет на самостоятелна сделка.
По същество, оспорва да са налице твърдените основания за недействителност на процесната сделка. Излага, че още през 2010г. е закупил от ответника „А.Р.“, който е професионален строител, апартамент №14, находящ се на ет.2 в жилищната сграда, където през 2015г. е закупил процесните паркомясто и мазе. Снабдяването с разрешение за ползване на жилището било забавено със седем месеца от строителя, поради което, за да го компенсира за забавата, продавачът му предоставил безвъзмездно ползване на паркомясто №2 за период от 4 години. Страните сключили писмено споразумение, съгласно което след изтичане на тези период, Т. имал правото да закупи паркомястото на цена от 5 000 лв., от която възможност той се възползвал. На следващо място, твърди, че платената от него цена не се различава съществено от обичайните пазарни нива за този тип имоти в този времеви период. Сочи, че не е знаел за откритото срещу продавача по сделката ревизионно производство и единствената му цел, сключвайки атакуваната сделка, е била да снабди жилището си с мазе и паркомясто, а не да уврежда публичния изпълнител. Ето защо, моли предявения срещу него иск да бъде отхвърлен.
Съгласно уточнение на исковата молба, направено от процесуалния представител на ищеца, като главни следва да бъдат разгледани исковете с пр. осн. чл.216, ал.1, т.4 от ДОПК, а като евентуални - тези по чл.69, ал.1, т.2 от ДОПК.
Като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства по отделно и в съвкупност, съдът намира следното от фактическа страна:
Със Заповед за възлагане на ревизия № Р – 22221315004879-020-01/26.06.2015г. е възложена ревизия на А.Р. ЕООД на осн. чл.112 и 113 от ДОПК. Заповедта е връчена по електронен път на дружеството на 06.07.2015г. по реда на чл.30, ал.6 от ДОПК на електронен адре*******, от който е генерирана електронна препратка за електронно връчване на документи, съгласно удостоверение за извършено връчване по електронен път в ИС „Контрол“ на НАП на л.20 от делото. Заповедта за възлагане на ревизията е изменяна на 2 пъти, като съответните заповеди за изменение са били връчени на дружеството съответно по реда на чл.32 от ДОПК и електронно по реда на чл.30, ал.6.
С постановление за налагане на предварителни обезпечителни мерки на осн. чл.121, ал.1 от ДОПК от 10.12.2015г. е наложен запор върху вземанията на дружеството по банкови сметки, депозити и вложени вещи в трезори, находящи се в ТБ „Р.“ ЕАД.
От представения по делото ревизионен акт №Р-22221315004879-091-001/08.03.2016г., издаден срещу дружеството, въз основа на ревизионен доклад от 22.12.2015г., връчен по реда на чл.32 от ДОПК, е видно, че са установени публични задължения в размер на 591 515,39лв. По делото няма данни ревизионният акт да е бил обжалван.
С Постановление за продължаване действието на наложени предварителни обезпечителни мерки на осн. чл.121, ал.6 от ДОПК от 06.04.2016г. е продължено действието на обезпечителната мярка запор, наложена с постановление за налагане на предварителни обезпечителни мерки на осн. чл.121, ал.1 от ДОПК от 10.12.2015г.
В приложената по делото справка за задължения на ответника „А.Р.“ ЕООД по изп. дело №*********/2016г. на публичен изпълнител Г.Р. е посочено, че към 15.08.2019г. задълженията възлизат на сума в общ размер на 722 722,92лв. Няма данни да са постъпвали плащания на установените задължения.
С Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот, вписан в АВ под №19 том XCVIII рег.№ 41499 дело 30201 от 13.07.2015г. „А.Р.“ ЕООД продава на С.С.К. с ЕГН ********** следните недвижими имоти, собственост на дружеството: Самостоятелен обект в сграда с идентификатор № 68134.1107.219.1.54, находящ се в гр. София, район Красна поляна община Столична, област София(столица), по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-18-50/02.11.2011г. на Изпълнителния директор на АГКК, с последно изменение касаещо имота със заповед: няма издадена заповед за изменение в КККР; адрес на имота: гр. София, район Красна поляна, ул. “*********; който обект се намира в сграда 1, разположена в поземлени имоти с идентификатори 68134.1107.271; предназначение на самостоятелния обект: за спортна и развлекателна дейност; брой нива на обекта: 2; Посочени в документа площи: 349.10кв.м, 349.10 кв. м.; прилежащи части: 5.68% (39.88 кв. м.) ид. ч. от общите части на сградата; при съседни самостоятелни обекти в сградата, както следва: за ниво 1- на същия етаж: 68134.1107.219.1.55, под обекта: 68134.1107.219.1.55, над обекта:68134.1107.219.1.58 и за ниво 2-на същия етаж: под обекта: няма, над обекта: 68134.1107.219.1.5, 68134.1107.219.1.6, ЗАЕДНО с 5.68% (39.88 кв. м.) идеални части от общите части на сградата, ЗАЕДНО с 3.98% идеални части от поземлени имоти с идентификатори 68134.1107.271 и общо площ 903кв.м., ЗАЕДНО с 5/40 идеални части от общ подземен гараж на две нива за 40 паркоместа с идентификатор 68134.1107.219.1.55, които отговарят на подземно иаркомясто №13 с площ 30.566кв.м., подземно паркомясто №34 с площ 30.566 кв. м, подземно паркомясто №38 с площ 30.566 кв .м, подземно паркомясто №39 с площ 30.566кв.м.
С Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот, в писан в АВ под №23, том XCVHI, рег.41500, дело 30211 от 13.07.2015г., „А.Р.“ ЕООД продава на В.М.Т. с ЕГН ********** следния недвижим имоти, собственост на дружеството: МАЗЕ №9, което се придава към собствения на купувача В.М.Т. апартамент №14 с идентификатор 68134.1107.219.1.14, с площ 6.10 кв.м, ЗАЕДНО с 0.07% ид.ч. от дворното място, описано по-долу, ЗАЕДНО с 1/40 идеални части от общ подземен паркинг на две нива за 40 паркоместа с идентификатор 68134.1107.219.1.55 с обща площ 1222.65кв.м., които части отговарят на ПОДЗЕМНО ПАРКОМЯСТО № 2 с площ 30.566кв.м, ЗАЕДНО с 0.35% идеални части от дворното място, цялото с площ по документ за собственост 903кв.м. представляващо поземлени имоти с идентификатори 68134.1107.219, 68134.1107.271.
От ангажираното по делото писмо от „Банка ДСК“ АД се установява, че „А.Р.“ ЕООД е съдлъжник по договор за кредит-овърдрафт №1523 от 19.01.2015г. с длъжник „А.-**“ ЕООД и съдлъжник В.К., с дължима главница към 13.07.2015г. в размер на 374 127,05лв. Твърденията на ответника К. са, че задълженията по посочения кредит са обезпечени с договорна ипотека върху имота, придобит от него с атакуваната сделка, за доказването на което по делото е ангажиран нотариален акт за учредяване на договорна ипотека върху недвижими имоти, вписан в АВ под №63, том I, дело №812/20.01.2015г. Доколкото последният не е в цялост/ липсват стр. 2 и 4 от същия /, посоченото обстоятелство не може да се приеме за доказано по делото, но последното не се и оспорва от ищцовата страна.
По делото е представено двустранно подписано споразумение от 15.07.2011г. Между „А.Р.“ ЕООД и ответника Т., съгласно което дружеството предоставя за безплатно ползване на Т. за срок от 48 месеца подземно паркомясто №2, находящо се на ниво сутерен, кота минус 5.35, с площ 30,566, в горната сграда, разположена в УПИ X – 352, 351, в квартал 2а по плана на гр. София, местността НПЗ „Средец“ като обезвреда за претърпените от Т. вреди от забавата на дружеството по задължението му да се снабди с разрешение за ползване на обекта – апартамент №14 в същата жилищна сграда, съгласно предварителен договор между страните от 21.05.2008г., изпълнено с повече от седем месеца закъснение. След изтичането на този срок, страните са се споразумели, че Т. има право да закупи паркомястото за сумата от 5 000лв., срещу което последният се е съгласил, че няма да има претенции за неустойка, произтичащи от сключения между страните предварителен договор за строеж и покупка на посочения апартамент №14. Споразумението е депозирано по делото с пимения отговор на ответника Т. от 29.11.2019г., поради което и това е достоверната му дата по смисъла на чл.181 от ГПК.
От представената по делото
Заповед №2-3028/27.05.2019г. На Директора на ТД на НАП –П.се установява, че Г.Р.,
подписала исковата молба, изпълнява длъжността Старши публичен изпълнител в ТД
на НАП – Пловдив.
По делото са ангажирани удостоверения за данъчна оценка на имотите, предмет на атакуваните сделки, актуални към 05.02.2020г., които са, както следва:
- за самостоятелн обект с идентификатор №68134.1107.219.1.54 – 354 688.30
лв.
- за поземни паркоместа №13, 34, 38 и 39 съответно – 16 807,80, 16 722,10
лв.,16 807,70 лв. и 16 807,70 лв.
- за мазе №9 и подземно паркомясто №2 – 1155,20 лв. и 16 807,80лв.
По делото са събрани гласни доказателства. От разпита на свидетеля Н..Усе установява, че същият е закупил през 2011г. апартамента, в който живее, от ответника „А.Р.“ в блока на ул. „**********. Заявява, че в сутерена на блока, от самото начало имало помещение, обявено за продажба с цел използването му за фитнес-зала. Имало обява, поставена на прозореца, идвали и хора на оглед. Нямало оборудване и условията вътре били лоши, защото имало проблем с отходни тръби, които причинявали наводнения с фекални води. Фитнесът започнал да функционира едва около началото на 2020г.
По делото е изслушано заключение на съдебно-оценителна експертиза на вещото лице Я.Т.. От същото се установява, че общата пазарна стойност на имота, продаден с процесната сделка на ответника К., към момента на продажбата, възлиза на сумата от 329 300лв. Вещото лице изрично посочва, че тази пазарна стойност не отразява вписана върху имота ипотека за обезпечаване на банков кредит. Обичайно, при наличието на такива обстоятелства, пазарната цена се договаря около разликата между пазарната стойност и размера на остатъка по кредита. Пазарната стойност на имота, продаден на ответника Т., възлиза на сумата от 10 000 лв.
По делото е изслушано заключение на съдебно-счетовдна експертиза на вещото лице П.Д.. Вещото лице сочи, че е извършило проверка на място на посочения в ТР адрес на дружеството, както и при „Я.К.“ ЕООД – счетоводна фирма, обслужвала дружеството. На адреса по седалището не е открит представител на ответника, а от счетоводната фирма са му представили протокол, с който са предадени всички счетоводни документи на „А.Р.“ на представител на търговеца, след прекратяването на взаимооотношенията между двете дружества. Ето защо, вещото лице заявява, че липсва информация, въз основа на която да бъде даден отговор на въпроса осчетоводени ли са при ответника „А.Р.“ ЕООД суми от продажбата на процесните имоти по двете процесни сделки и постъпили ли са тези суми в патримониума на дружеството. Вещото лице се е запознало с годишните финансови отчети на дружеството към 31.12.2011г. и 31.12.2012г. и е констатирало, че в отчета за приходи и разходи са отразени доходи от продажба на услуги в размер на 7 000 лв, респ. 12 000лв. за двете години, но поради липса на аналитична информация не може да се отговори на въпроса за приходи от какви точно услуги става въпрос и дали в периода от въвеждането на обекта в експлоатация през 2011г. до датата на продажбата му през 2015г. дружеството е осчетоводило постъпления от договори за наем на въпросния имот.
По делото е събрано удостоверение от Банка ДСК ЕАД, съгласно което за периода от 01.01.2011г. до 13.07.2015г. дружеството е имало сметка в посочената банка, открита през 2009г. и закрита през 2013г. Съгласно представената справка, за процесния период, по същата не са установени наличности, движения и операции.
При тази фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:
По главните искове с правна
квалификация чл.216, ал.1, т.4 от ДОПК:
Исковете са предявени от легитимирано
лице, съгласно разпоредбата на чл.216, ал.2 от ДОПК, с правен интерес, поради
което са процесуално допустими, а по същество съдът намира следното:
Фактическият състав на иска
по чл. 216, ал.
1, т. 4 ДОПК включва следните предпоставки: длъжникът по едно
установено публично задължение, след датата на установяването му или след датата
на връчване на заповедта за ревизия, aко в резултат на ревизията са установени
публични задължения, да е извършил разпоредителни действия със свое имущество,
с намерение да увреди публичния взискател. Видно е, че в предпоставките за
основателност на иска се включва намерението на данъчно задълженото лице да
увреди публичния взискател, като знание за това намерение у другата страна не
се изисква. Съгласно последователната практика на съдилищата по приложението на
посочената норма, същата не изисква приложението на правилото на чл. 135, ал.
1, изр.второ ЗЗД, съгласно което, когато действието е възмездно,
лицето с което длъжникът е договарял, трябва също да е знаело за увреждането.
Очевидно, с оглед защитата на
обществените интереси по събиране на публични задължения, специалният закон не
е възпроизвел общата норма за изискване на знание за увреждането и у
приобретателя по сделката. След като такова ограничение липсва в нормата
на чл. 216, ал.
1, т. 4 ДОПК, не може да се приложи общата норма на чл. 135, ал.
1, изр. второ ЗЗД. Следователно намерението за увреждане, като
елемент от фактическият състав по чл. 216, ал.
1, т. 4 ДОПК не включва такова намерение и у лицето, с което
длъжникът е договарял, когато разпоредителната сделка е сключена след
връчването на заповедта за възлагане на ревизия, ако в резултат на ревизията са
установени публични задължения.
В случая, по делото е
установено от фактическа страна, че процесните разпоредителни сделки са
сключени след връчване на заповедта за възлагане на ревизията на ответника „А.Р.“
ЕООД /06.07.2015 г./. В резултат на ревизията, с подробно описания при
установяване на спора от фактическа страна ревизионен акт установени публични
задължения на дружеството в значителен размер.
Съгласно практиката на ВКС,
постановена по реда на чл. 290 от ГПК, намерението за увреждане не се презюмира, а подлежи на
доказване от страна на ищеца. Намерението представлява специална цел - елемент
от субективното отношение на дееца към извършеното. В правото за субективната
страна на всяко деяние се съди от обективните му външни проявления - действията
на неговия извършител - предшестващи, съпътстващи и последващи. В този смисъл е
и практиката на ВКС, обективирана в решение № 27 от 28.02.2013 г. на ВКС, по
т.д. № 410/2012 г., ІІ ТО - " самото намерение за увреждане /animus
nocendi/ като факт е мисъл и желание да се направи нещо във вреда на кредитора,
т.е. съзнание, че със съответния правен акт се уврежда кредитора, най-често
като се намалява имуществото на длъжника, служещо принципно за удовлетворяване
вземанията на кредиторите / чл. 133 ЗЗД /.
Следователно, като вътрешно мисловно-емоционално състояние на длъжника /респ.
на неговите управителни органи/, то няма самостоятелна изява, която да е обща
за всички случаи на разпореждане в контекста на увреждащите разпоредителни
волеизявления, а следва да се установи след преценка на всички факти по
конкретния спор. Естеството на този факт е такъв, че трудно би се доказал при
пряко доказване, а по-често следва това да стане при косвено такова, на
основата на предположения, произтичащи от преценката на конкретните факти,
материализиращи субективното намерение за увреждане".
Съдът намира, че от събраните
по делото доказателства се установява намерението на длъжника „А.Р.“ ЕООД за
увреда на публичния взискател. Въпреки че към момента на извършване на сделките
публичните задължения все още не са били установени с влязъл в сила ревизионен
акт, за възложената данъчна ревизия ответникът е бил редовно уведомен.
Следователно, към датата на атакуваните сделки с процесните имоти управителят и
едноличен собственик на капитала на дружеството В.К. е знаел за извършваната
данъчна ревизия. Размерът на установените в хода на тази ревизия данъчни
задължения /над половин милион лева/ може да обоснове извод, че длъжникът,
който е наясно с извършваната от него търговска дейност, е можел да допусне
възможността в резултат на ревизията да бъдат установени негови значителни по
размер публични задължения. Независимо от това, седмица след като е бил
уведомен за образуваното ревизионно производство – на 13.07.2015г., същият е
извършил разпоредителни сделки със собствените си недвижими имоти, чрез които
сделки обективно уврежда публичния взискател, тъй като дружеството се е лишило
от имуществото си, служещо за общо обезпечение на кредиторите съгласно чл. 133 ЗЗД,
а в случая е можело да обезпечи поне част от публичните задължения. По делото
не се твърди, а не се и доказва, ответникът – длъжник да разполага с достатъчно имущество, различно от
прехвърлените имоти, с което да се покрие публичните си задължения в толкова
значителен размер. Изложеното обосновава извод за наличието на намерение от
страна на "А.Р." ЕООД за увреда на публичния взискател, доколкото
може да се приеме, че процесните сделки на разпореждане с наличното имущество
на длъжника са сключени с цел НАП да не може да събере вземанията на държавата
като насочи изпълнение върху имуществото на дружеството.
Предвид изложеното, съдът
приема, че предявените от ищеца главни искове са основателни и доказани, поради
което следва да бъдат уважени.
Предвид извода на Съда за
основателност на предявените главни искове, то не подлежат на разглеждане
предявените при условията на евентуалност такива по чл. 216, ал.
1 т. 2 ДОПК.
По разноските:
При този изход на спора и на
осн. чл.78, ал.1 от ГПК ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят на
ищеца общо сумата от 900 лв. разноски за експертизи и юрисконсултско
възнаграждение, а на осн. чл.78, ал.6 от ГПК – сумата от 4 397,97 лв. - по
сметка на СГС. Разноските следва да бъдат разпределени по отношение на
ответниците, съобразно цената на всеки от исковете, предявени спрямо тях, а именно
– ответниците А.Р. ЕООД и С.К. следва да бъдат осъдени да заплатят на ищеца
сумата от 863,24 лв. разноски по делото и 4 218,34 лв. държавна такса в полза
на СГС, респ. ответниците А.Р. ЕООД и В.Т. – да заплатят на ищеца сумата от
36,76 лв. разноски и 179,63 лв. държавна такса по сметка на СГС.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОБЯВЯВА за недействителна по отношение на държавата сключената на 13.07.2015г. с Нотариален акт за
покупко-продажба на недвижим имот, вписан в АВ под №19 том XCVIII рег.№ 41499
дело 30201 от 13.07.2015г. , сделка, с която „А.Р.“ ЕООД продава на С.С.К. с
ЕГН ********** следните недвижими имоти, собственост на дружеството:
Самостоятелен обект в сграда с идентификатор № 68134.1107.219.1.54, находящ се в гр. София, район Красна поляна
община Столична, област София(столица), по кадастралната карта и кадастралните
регистри, одобрени със Заповед РД-18-50/02.11.2011г. на Изпълнителния директор
на АГКК, с последно изменение касаещо имота със заповед: няма издадена заповед
за изменение в КККР; адрес на имота: гр. София, район Красна поляна, ул. “*********;
който обект се намира в сграда 1, разположена в поземлени имоти с
идентификатори 68134.1107.271; предназначение на самостоятелния обект: за
спортна и развлекателна дейност; брой нива на обекта: 2; Посочени в документа
площи: 349.10кв.м, 349.10 кв. м.; прилежащи части: 5.68% (39.88 кв. м.) ид. ч.
от общите части на сградата; при съседни самостоятелни обекти в сградата, както
следва: за ниво 1- на същия етаж: 68134.1107.219.1.55, под обекта:
68134.1107.219.1.55, над обекта:68134.1107.219.1.58 и за ниво 2-на същия етаж:
под обекта: няма, над обекта: 68134.1107.219.1.5, 68134.1107.219.1.6,
ЗАЕДНО с 5.68% (39.88 кв. м.) идеални части от общите части на сградата, ЗАЕДНО
с 3.98% идеални части от поземлени имоти с идентификатори 68134.1107.271 и общо
площ 903кв.м., ЗАЕДНО с 5/40 идеални части от общ подземен гараж на две нива за
40 паркоместа с идентификатор 68134.1107.219.1.55, които отговарят на подземно
паркомясто №13 с площ 30.566кв.м., подземно паркомясто №34 с площ 30.566 кв. м,
подземно паркомясто №38 с площ 30.566 кв .м, подземно паркомясто №39 с площ
30.566кв.м.
ОБЯВЯВА за недействителна по отношение на държавата сключената на
13.07.2015г. с Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот, вписан в АВ
под №23, том XCVIII, рег.41500, дело 30211 от 13.07.2015г., сделка, с която „А.Р.“ ЕООД
продава на В.М.Т. с ЕГН ********** следния недвижим имоти, собственост на
дружеството: МАЗЕ №9, което се придава към собствения на купувача В.М.Т. апартамент
№14 с идентификатор 68134.1107.219.1.14, с площ 6.10 кв.м, ЗАЕДНО с 0.07% ид.ч.
от дворното място, описано по-долу, ЗАЕДНО с 1/40 идеални части от общ подземен
паркинг на две нива за 40 паркоместа с идентификатор 68134.1107.219.1.55 с обща
площ 1222.65кв.м., които части отговарят на ПОДЗЕМНО ПАРКОМЯСТО № 2 с площ
30.566кв.м, ЗАЕДНО с 0.35% идеални части от дворното място, цялото с площ по
документ за собственост 903кв.м. представляващо поземлени имоти с
идентификатори 68134.1107.219, 68134.1107.271.
ОСЪЖДА „А.Р.“ ЕООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на
управление *** и С.С.К., ЕГН **********, с адрес *** да заплатят на Национална
агенция за приходите сумата от 863,24 лв. - разноски по делото.
ОСЪЖДА „А.Р.“ ЕООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на
управление *** и С.С.К., ЕГН **********, с адрес *** да заплатят на по сметка
на СГС сумата от 4 218,34 лв. за
държавна такса.
ОСЪЖДА „А.Р.“ ЕООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на
управление *** и В.М.Т., ЕГН **********, с адрес *** да заплатят на Национална
агенция за приходите сумата от 36,76 лв. - разноски по делото.
ОСЪЖДА „А.Р.“ ЕООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на
управление *** и В.М.Т., ЕГН **********, с адрес *** да заплатят на по сметка
на СГС сумата от 179,63 лв. лв. за
държавна такса.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.