Определение по дело №513/2015 на Районен съд - Горна Оряховица

                                             O П Р Е Д Е Л Е Н И Е:

 

            Днес 05.06.2015г. Еманоел Вардаров - съдия-докладчик по гр.дело№513/2015г. по описа на ГОРС, след като се запознах   от една страна с  исковата молба,  документите към нея на В.С.Д. с ЕГН**********, с постоянен и настоящ адрес: ***(чрез адв.П.З. от ВТАК – съдебен адрес:***), против Д.А.Ц. с ЕГН**********, с постоянен адрес:*** и настоящ адрес:***, по предявени  искове по чл.127 ал.2 от СК,  констатирах по реда на чл.129 ал.1 и чл.130 от ГПК, че  същата отговаря на изискванията по редовност и допустимост.  В законоустановения срок по чл.131 от ГПК, ответницата не представя отговор на исковата молба  и не взема становище по предявения иск.

В рамките на направеното искане от страна на В.С.Д. следва да бъдат допуснати  по реда на чл.164 и сл. от ГПК и свидетелски показания от свидетели(при режим на довеждане).

С оглед на изложеното, делото следва да се внесе в открито заседание.

Съдът,  на основание чл.157 от ГПК,  чл.140 ал.3 от ГПК, чл.146 от ГПК, чл.274 ал.1 от ГПК,

                                                     О   П   Р   Е   Д   Е   Л   И:

 

ВНАСЯ  гр.дело№513/2015г. за разглеждане в открито съдебно заседание на 22.06.2015г. 09h30min., за която дата и час да се призоват страните: В.С.Д. с постоянен и настоящ адрес: ***(чрез адв.П.З. от ВТАК – съдебен адрес:***); Д.А.Ц. ***.

            ДОПУСКА  като  доказателства по делото: удостоверения за раждане  на Красимир Владков Д., Иванка Владкова Дишлянова  и Валентин Владков Д.; справка НБД”Население”; социален доклад; справки от Д”СП” и Служба по вписванията гр.Г.Оряховица.

ДОПУСКА свидетелски показания от свидетели(при режим на довеждане) от ищцовата страна.

ЗАДЪЛЖАВА Д.А.Ц. да представи по делото справка/удостоверение/декларация за месечните си доходи.

              ДОКЛАДВА ДЕЛОТО: Ищецът твърди в исковата си молба, че с Д.А.Ц. живели на съпружески начала от 2006г., като през време  на съжителството им имат родени три деца: Красимир Владков Д. с ЕГН**********, Иванка Владкова Дишлянова с ЕГН**********, Валентин Владков Д. с ЕГН**********. Tвърди, че съвместното съжителство на страните приключило на 01.03.2015г., като ответницата тогава напуснала семейното жилище в гр.Лясковец ул.“Кирил и Методий“№13, собственост на ищеца. Твърди, че оттогава майката не заплащала никаква издръжка, но и  еднолично се разпореждала с парите за трите деца по ЗСПД, а така също и с парите, които получавала за заболяването на детето Валентин Владков Д., който освидетелстван от ТЕЛК и получава пенсия. Заявява, че понастоящем за децата се грижи единствено бащата, подпомаган  от своята майка(баба на децата по бащина линия). Ищецът желае да  продължи да се грижи за децата, но да бъдат и регламентирани отношенията на майката с децата. Не възразява при декларирано желание на ответницата  да и се определи и по-свободен и по-широк режим на контакти с децата. Твърди, че по отношение на издръжката за децата изпитвал известни затруднения, тъй като работел в строителството  без постоянен договор и имал невисоки доходи. Детето Красимир Владков Д. е ученик в първи клас, Иванка Владкова Дишлянова  посещавала детска градина, а Валентин Владков Д. нямал още  навършени две години. Необходими  били средства за храна, облекло, обувки, играчки, учебни пособия и лекарства при нужда и за трите деца. Моли съда да постанови решение, с което: -да се постанови Красимир Владков Д. с ЕГН**********, Иванка Владкова Дишлянова с ЕГН**********, Валентин Владков Д. с ЕГН**********, да живеят при своя  В.С.Д.; -да бъдат предоставени за упражняване родителските права по отношение на деца -  на бащата В.С.Д.;  -да бъде определен подходящ режим на лични контакти на майката Д.А.Ц. с децата Красимир Владков Д. с ЕГН**********, Иванка Владкова Дишлянова с ЕГН**********, Валентин Владков Д. с ЕГН**********: всяка първа и трета събота от месеца от 09h00min. до 19h00min.; всяка първа и трета неделя  от 10h00min. до 18h00min., както и един месец през лятото, когато бащата В.С.Д. не е в платен годишен отпуск; -  да бъде осъдена Д.А.Ц. да заплаща за децата Красимир Владков Д. с ЕГН**********, Иванка Владкова Дишлянова с ЕГН**********, Валентин Владков Д. с ЕГН**********, чрез техния баща и законен представител   В.С.Д., месечна издръжка от по 90.00лв. считано от датата на предявяване на исковата молба – 08.04.2015г. до настъпване на законовите основания за изменение или прекратяване на тази издръжка, заедно със законната лихва върху всяка просрочена вноска от датата на изискуемостта до окончателното и плащане. Претендира направените по делото разноски.

Разпоредбата на чл.124 ал.1 от СК установява задължение за родителите да се грижат за детето си, като полагат ежедневни грижи както за физическото, така и за духовното му развитие. Съгласно чл.123 ал.1 от СК родителските права и задължения се упражняват от двамата родители, заедно и поотделно. При разногласие между тях, спорът се решава от районния съд след изслушване на родителите, а ако е необходимо, на детето. С този иск се цели да се разреши спор за конкретни права по отношение на децата, а не спор относно упражняването на родителските права цялостно. Този иск е спор между родители, които са в брак. Различно е положението на децата, родителите на които не са в брак, какъвто е настоящият случай. Страните не са в брак и  се твърди, че са разделени от 01.03.2015г. Oт временното им съжителство имат родени три деца: Красимир Владков Д. с ЕГН**********, Иванка Владкова Дишлянова с ЕГН**********, Валентин Владков Д. с ЕГН**********, които са останали при своя баща.

            При разделеното живеене на родителите, те нямат възможност ежедневно да вземат решения, относно упражняването на конкретно право на детето, както и относно цялостното упражняване на родителските права. Това неудобство, засягащо пряко интереса на детето, се разрешава с иск по чл.127 ал.2 от СК. Според чл.126 aл.1 от СК ненавършилите пълнолетие деца са длъжни да живеят при родителите си освен ако важни причини налагат да живеят другаде. В такъв случай възниква спорът, при кого ще живее детето. При преценка на кой родител да се предостави упражняването на родителски права и къде да живее детето, следва да се изхожда от принципа родителят да полага основните грижи, а не членове на домакинството му. Тези грижи трябва да бъдат ежедневни съответния родител да може да отговори на тази необходимост. За това определяне  са от значение не отделни обстоятелства, а съвкупността от обстоятелствата на разглеждания случай.  На първо място – това са   родителските качества, имащи най-голямо значение за правилното отглеждане и възпитание на детето. От значение за определяне кой от родителите ще упражнява сам родителските права са образованието, културата, мирогледът и другите качества на личността на отделния родител. На второ място това са  грижите и отношението на родителите към детето - личните усилия на родителя във връзка с отглеждането и възпитанието  им.  Жилищните, битовите и другите материални условия на живот са важна предпоставка за отглеждането и възпитанието на детето. След определяне кому да бъдат предоставени за упражняване родителските права, следва да се определи и съответния режим на лични контакти и отношения  на другия родител с детето, което произтича, както от  задължителния характер на разпоредбата на Закона, така и за да не се отчужди детето от рождения си родител. Задължителния характер на разпоредбата на чл.127 ал.2 от СК повелява да се определи и съответния размер месечна издръжка, която ще се плаща от другия родител. Според чл.142 от СК размерът на издръжката се определя според нуждите на лицето, което има право на издръжка, и възможностите на лицето, което я дължи(притежаване на средства над собствената си необходима издръжка, позволяващи му без особено затруднение да отделя средства и за издръжка на детето). Всяка от страните следва да докаже твърдяните от нея факти и обстоятелства в рамките на изискванията за доказателствена тежест – чл.154 ал.1 от ГПК: ищцовата страна – факти и обстоятелства, налагащи претендираните размери на издръжките и възможностите на лицето, което я дължи; ответната страна - обстоятелството, че родителят, упражняващ родителските  права има значителни доходи и финансови възможности. Заедно с това следва да се има предвид и разпоредбата  чл.142 ал.2 от СК ввр. чл.1 от ПМС за определяне нов размер на минималната работна заплата за страната, като минималната издръжка да е равна на една четвърт от размера на минималната работна заплата. Предвид изложеното, съдът счита, че е предявен иск с правно основание чл.127 ал.2 от СК. Правната квалификация очертава обхвата на подлежащите на доказване факти и разпределението на доказателствената тежест по чл.154 от ГПК между страните. Сега действащия ГПК не предвижда изрична уредба на “неоспорените факти”. Чуждите законодателства като германското, австрийското и др. уреждат една фикция – неоспореният факт се счита за признат. В ГПК такава фикция не е установена. Страната, която твърди даден праавопораждащ факт и черпи изгодни за себе си правни последици от него следва да го докаже. Щом не стори това, то фактът се счита, че не е доказан. Така исканията/респ. възраженията/ си страната трябва да установи не със свои обяснения или писмени  без доказателствена сила, а с други допустими и събрани по законен ред доказателства.

Препис от определението  да се връчи на страните.

            Определението  не подлежи на обжалване.

 

                                                                                           Районен съдия: