№ 43556
гр. София, 25.10.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 35 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и пети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ЦВЕТИНА Р. ЦОЛОВА
като разгледа докладваното от ЦВЕТИНА Р. ЦОЛОВА Частно гражданско
дело № 20241110148731 по описа за 2024 година
Районен съд – Кюстендил е бил сезиран със заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 417 ГПК, депозирано от „К“ ЕАД срещу Г. Н. А. за вземане по издаден от
длъжника запис на заповед, издаден като обезпечение по договор за паричен заем
№518615/28.10.2022 г.
С определение № 925/04.07.2024 г. по делото съдът е прекратил производството по
делото и е изпратил същото по подсъдност на Районен съд –София, на основание чл. 410,
ал. 5 от ГПК (в редакцията, приложима към 01.07.2024 г.), позовавайки се на
обстоятелството, че заявителят е със седалище и адрес на управление в гр. София.
С §2 от Закона за изменение и допълнение на Гражданския процесуален кодекс, обн.
ДВ бр. 67 от 09.08.2024 г. е изменена датата на влизане в сила на промените в ГПК относно
компетентността и разпределението на заповедните дела по чл. 410, ал. 5 ГПК, като е
регламентирана дата на влизане в сила на разпоредбата на чл. 410, ал. 5 ГПК – от 01.07.2025
г. в същото време в §4, т.1 е посочено, че §2 от Закона за изменение и допълнение на
Гражданския процесуален кодекс, обн. ДВ бр. 67 от 09.08.2024 г. влиза в сила от 01.07.2024
г.
От изложеното е видно, че със ЗИД ГПК, обн. ДВ бр. 67 от 09.08.2024 г. е променена
началната дата на влизане в сила на разпоредбите в ГПК, регламентиращи промени в
компетентността за разглеждане на заповедни дела. До посочената в ЗИД ГПК, обн. ДВ бр.
67 от 09.08.2024 г. дата, а именно – 01.07.2025 г. компетентността се определя по
досегашните правила.
Безспорно е, че записът на заповед е абсолютна търговска сделка по смисъла на чл. 1,
ал. 1 от Търговския закон. Въпреки това от твърденията в заявлението и приложените
писмени доказателства, е видно, че той е издаден, тъй като длъжникът-заемател се е
задължил по договор за заем, който е обезпечен с процесния запис на заповед, ето защо
съдът приема, че е потребител по смисъла на Закона за защита на потребителите.
Съгласно разпоредбата на § 13, т. 1 от ДР на Закона за защита на потребителите
"потребител" е всяко физическо лице, което придобива стоки или ползва услуги, които не са
предназначени за извършване на търговска или професионална дейност, и всяко физическо
лице, което като страна по договор по този закон действа извън рамките на своята търговска
или професионална дейност, а съгласно § 13а, т. 9 от ЗЗП със същия са въведени в
националното ни законодателство разпоредбите на Директива 93/13/ЕИО на Съвета относно
неравноправните клаузи в потребителските договори. Съгласно практиката на Съда на
Европейския съюз по посочената директива качеството "потребител" следва да бъде
1
признато на всяко физическо лице, което като страна по договорите, предмет на същата,
участва поради интереси, които са извън рамките на неговата търговска или професионална
дейност. В този смисъл е и практиката на ВКС- Решение № 38 от 23.06.2017 г. на ВКС по т.
д. № 2754/2015 г, I т. о.; Решение № 84 от 20.07.2017 г. на ВКС по т. д. № 1934/2015 г., I т. о.
Ето защо, следва да се приложи уредената в чл. 113 от ГПК местна подсъдност.
Съгласно чл. 411, ал. 1, изр. 2 ГПК (Доп. - ДВ, бр. 100 от 2019 г.) в приложимата
редакция заявление срещу потребител се подава до съда, в чийто район се намира
настоящият му адрес, а при липса на настоящ адрес – по постоянния. Ако съдът прецени, че
делото не му е подсъдно, той го изпраща незабавно на надлежния съд. Действително, за
разпоредбата на чл. 411, ал. 1 ГПК е предвидено изменение /ДВ, бр. 11 от 2023 г. /, но
влизането в сила е отложено за 01.07.2025 г. съгласно ЗИД на ГПК, приет от НС на
31.07.2024 г. Ето защо, приложимата редакция на чл. 411 ГПК към момента на
постановяване на настоящия съдебен акт е тази, обн. с ДВ, бр. 100 от 2019 г.
Видно от справка по реда на Наредба № 14/18.11.2009 г., находяща се по настоящото
дело, настоящият адрес на длъжника Г. Н. А. е в гр. Кюстендил, община Кюстендил.
Ето защо компетентен да се произнесе по заявлението се явява Районен съд –
Кюстендил.
Тъй като е налице препирня за подсъдност, делото следва да се изпрати на Софийски
градски съд за разрешаване на спора, поради което на основание чл. 122 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по ч. гр. д. № 48731/2024 г. по описа на СРС, I ГO, 35
състав.
ИЗПРАЩА делото по подсъдност на Районен съд - Кюстендил.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски съд
в едноседмичен срок от съобщението.
ПРЕПИС от определението да се изпрати на заявителя.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2