№ 694
гр. Горна Оряховица, 12.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ГОРНА ОРЯХОВИЦА, II СЪСТАВ, в публично
заседание на дванадесети май през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Пламен М. Дойков
при участието на секретаря Вероника П. Петрова
като разгледа докладваното от Пламен М. Дойков Гражданско дело №
20244120103008 по описа за 2024 година
за да се произнесе, съдът взе предвид следното:
В Районен съд гр. Горна Оряховица е на производство искова молба от
Д. Ц. А., ЕГН: **********, с постоянен и настоящ адрес: гр. Горна Оряховица,
ул. ****, действащ чрез адв. П. Г., АК Велико Търново, със съдебен адрес: гр.
Горна Оряховица, ул. **** против „ЕОС Матрикс“ ЕООД, ЕИК: ****, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. „Младост 4“, „Бизнес парк –
София“ № 1, сграда 15, вх. А, ет. 4.
Ищецът сочи, че с изпълнителен лист от 11.12.2012г. и изпълнителен
лист от 17.12.2012г. – двата издадени от Софийски районен съд по ч.гр.д. №
29099/ 2012г. и ч.гр.д. № 34343/ 2012г. е бил осъден да заплати парични суми
на „УниКредит Консюмър Файненсинг“ АД.
По издадения на 11.12.2012г. по ч.гр.д. № 29099/ 2012г. изпълнителен
лист сумите били: 510лева главница, ведно със законната лихва за периода
13.06.2012г., както и разноски по 25 лева за държавна такса. По издадения на
17.12.2012г. изпълнителен лист по ч.гр.д. № 34343/ 2012г. сумите били :
2131.29лева главница по договор за стоков кредит и паричен заем № 197613/
15.11.2008г. , ведно със законната лихва за периода от 16.07.2012г. до
изплащане на вземането и разноски в общ размер на 246.57лева ( 42.63лева
държавна такса и 203.94лева юрисконсултско възнаграждение).
Ищецът сочи, че не знае по повод на тези два изпълнителни листа да за
водени изпълнителни дела. А. не помнел и срещу него да са водени действия
по принудително събиране на вземанията.
Ищецът сочи, че през 2019г. ответникът го уведомил за това, че още през
2009г. била извършена цесия на вземанията, но освен номера на договора, не
били посочени други данни.
С покана от страна на „ЕОС Матрикс“ ЕООД А. бил приканен да
1
заплати на дружеството общата сума в размер на 4144.86лева – главница ,
лихви и разноски.
А. твърди, че след получаване на съобщение за образувано
изпълнително дело при ЧСИ Косева , изпратил на цедента и цесионера писма,
с които поискал да му предоставят документи за цесията, поради това, че
цесията предхождала издаването на изпълнителните листи. Според А. явно
след цесията дългът бил върнат на „УниКредит Консюмър Файненсинг“ АД
или дружеството не признава прехвърлянето на вземането, за да поиска
издаване на изпълнителен лист три години по – късно.
Едва през 2024г. ответникът образувал изпълнително дело при ЧСИ
Силвия Косева – изп. д. № 7564/ 2024г.
На първо място ищецът оспорва валидността на цесията. На следващо
място се сочи, че е изтекла давността за събиране на вземането. Според
ищецът давността не била спирана и прекъсвана, като вероятно същата била
изтекла най – късно през 2013г. – 2014г., но със сигурност към датата на
образуване на изп. дело № 7564/ 2024г. на ЧСИ Косева били изтекли и
кратките и дългите давностни срокове.
Ищецът иска постановяване на съдебно решение, с което да се приеме за
установено спрямо ответника, че А. не дължи следните суми : 510 лева
главница и 660.81лева законна лихва за периода 16.07.2012г. до 13.09.2024г.,
сумата 2131.29лева главница, ведно със законна лихва в размер на 2738.83лева
за периода 16.07.2012г. до 13.09.2024г., поради погасяването им по давност.
Ищцовата страна претендира присъждане на разноски. Правят се
доказателствени искания. Представят се доказателства.
Ответникът „ЕОС Матрикс“ ЕООД, ЕИК: ****, , със седалище и адрес
на управление: гр. София, ж.к. „Младост 4“, „Бизнес парк – София“ № 1,
сграда 15, вх. А, ет. 4, депозира писмен отговор в срока по чл. 131 от ГПК чрез
юрисконсулт Михаела Милушева.
На първо място исковата молба се счита за недопустима – дружеството
твърди, че искът е предявен пред некомпетентен съд, поради неспазване на
правилата за родовата подсъдност. Предявеният иск не бил такъв по чл. 113 от
ГПК, а ищецът се защитавал с иск по чл. 439 от ГПК срещу принудителното
изпълнение поради изтекла погасителна давност. Предмет на делото били
фактите, водещи до погасяване на принудителното изпълнение, а не самото
вземане, което било стабилизирано със съдебен акт. Съдът не се произнасял по
съществуването на отделните вземания, а преценявал погасено ли е правото
на принудително изпълнение. Прави се искане за прекратяване на
производството пред Районен съд гр. Горна Оряховица и изпращането му на
Софийски районен съд.
По основателността на иска се твърди, че претенцията на Д. А. е
неоснователна и недоказана.
Дружеството твърди, че поради неизпълнение от страна на А. не
задължения по договор за кредит от 14.05.2008г. и договор за кредит от
15.11.2008г. – двата сключени с „УниКредит Консюмър Файненсинг“ АД, от
страна на „ЕОС Матрикс“ ЕООД били инициирани заповедни производства
пред СРС - ч.гр.д. № 29099/ 2012г. и ч.гр.д. № 34343/ 2012г. По тях били
издадени два изпълнителни листа, като пред ЧСИ Силвия Косева
понастоящем се водело изп. дело № 7564/ 2024г. Твърди се, че въз основа на
тези изпълнителни листи, преди това били образувани и водени изп. дело №
2
00322/ 2013г. на ЧСИ Кръстьо Петров Ангелов , рег. № 766, с район на
действия ОС Стара Загора и изп. дело № 00413/ 2013г. на ЧСИ Биляна
Иванова Богданова, рег. № 856, с района на действие СГС. И двете дела били
прекратени с постановления на съдебните изпълнители. Ответникът
претендира, че по тези изпълнителни дела са предприемани действия , с които
на осн. чл. 116, б. „в“ от ЗЗД погасителната давност е била прекъсвана.
Сочи се, че след прекратяване на тези две дела, преди изтичане на
давността , чрез двата изпълнителни титула е образувано изп. дело № 7564/
2024г. на ЧСИ Косева. С молбата за образуване от 13.09.2024г. е поискано
извършване на изпълнителни действия, които отново да довели до прекъсване
на давността.
Ответната страна сочи съдебна практика в защита на твърдението си, че
не е настъпила погасителната давност относно процесното вземане.
Ответното дружество иска постановяване на решение, с което да се
отхвърли предявения иск. Претендират се разноски. Правят се
доказателствени искания. Страната не представя писмени доказателства.
В съдебно заседание ищецът не се явява. Не се явява и адв. П. Г., АК
Велико Търново. С изрична молба исковата молба се поддържа. Прави се
искане за уважаване на иска и присъждане на направените по делото
разноски.
Ответната страна „ЕОС Матрикс“ ЕООД, гр. София не изпраща
представител. С изрична молба се иска разглеждане на делото в отсъствие на
процесуален представител на ответника. Представени са писмени
доказателства. Ответникът сочи, че вземанията му срещу А. са придобити на
основание Договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от
28.10.2009г. и Договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от
27.11.2009г., като към всеки от тях е съставено отделно приложение, като
ищецът е посочен в тях.
Предявената искова молба е процесуално допустима.
Предявен е иск по чл. 439, ал. 1 от ГПК.
От събраните доказателства се установи следното.
По делото се установи, а и не се спори от страните, че с изпълнителен
лист от 11.12.2012г. по гр.д. № 29099/ 2012г. на Софийски районен съд е
разпоредено Д. Ц. А., ЕГН: **********, с адрес: гр. София, ул. „19- та“ № 21А
да заплати на „Уникредит Консюмър Файненсинг“ АД, гр. София сумата
510.54лева главница, ведно със законната лихва за периода от 13.06.2012г. до
изплащане на вземането, както и разноските по делото – сумата от 25.00лева
за заплатената държавна такса. С друг изпълнителен лист от 17.12.2012г. по
гр.д. № 34343/ 2012г. на Софийски районен съд Д. Ц. А., ЕГН: **********, с
адрес: гр. София, ул. „9- та“ № 4 е осъден да заплати на „Уникредит Консюмър
Файненсинг“ АД, гр. София сумата от 2131.29лева главница по искане –
договор за отпускане на стоков кредит и паричен заем № 197613/ 15.11.2008г. ,
ведно със законна лихва за периода 16.07.2012г. до изплащане на вземането и
сумата от 246.57лева разноски по делото – 42.63лева държавна такса и
203.94лева юрисконсултско възнаграждение.
О делото е приложена покана изх. № 1904349/ 06.02.2019г. изходяща от
ответника по делото „ЕОС Матрикс“ ЕООД, с която ищецът е поканен
доброволно да заплати задълженията си към дружеството, явяващо се
цесионер по договор с „Уникредит Консюмър Файненсинг“ АД, гр. София.
3
В хода на съдебното дирене е постъпило писмо от ЧСИ Кръстьо
Ангелов, район на действие ОС Стара Загора, касаещо изпълнителен лист от
11.12.2012г. по гр.д. № 29099/ 2012г. на СРС. Съдебният изпълнител сочи, че с
молба от 31.01.2013г. при него е било образувано изп. дело № 322/ 2013г. На
08.11.2016г. по молба на взискателя „ЕОС Матрикс“ ООД изпълнителният
лист е бил върнат на взискателя. Изпълнителното дело е било прекратено на
08.11.2016г., предадено в архив на 21.11.2016г. и унищожено.
По искане на ищеца са представени копия на изп.дело № 413/ 2013г. на
ЧСИ Биляна Богданова, района на действия СГС и изп. дело № 7564/ 2024г. на
ЧСИ Силвия Косева, район на действия ВТОС.
Първото посочено изпълнително дело е образувано по молба от
01.02.2013г. на „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ АД до ЧСИ Богданова.
По него е представен само изпълнителен лист от 17.12.2012г. Дружеството е
поискало да се изпрати призовка за доброволно изпълнение до А.. Направено
е конкретно искане за това да се изготви справка от НОИ за трудовите
договори на А., както и на основание чл. 18 от ЗЧСИ да се извършат действия
за събиране на вземанията. Изготвени са справки за трудовите договори на А.,
справка чрез НБД „Население“, получено е удостоверение за наличие или
липса на задължения и обезпечителни мерки. Приобщено е удостоверение от
НАП за декларирани недвижими имоти, движими вещи, доходи, банкови
сметки и търговска дейност. Изготвена е справка от Пътна полиция гр. София
за притежавани от А. МПС. На 08.02.2013г. до А. е отправена покана за
доброволно изпълнение , в която са посочени дължимите от него суми.
Същата е била връчена на 14.03.2014г. на пълнолетен живущ на адреса на А. в
гр. София. На 08.02.2013г. за изпратени съобщения до търговските банки в
страната, с които им е указано, че съдебният изпълнител е наложил запор на
всички настоящи и бъдещи вземания на А. по банковите му сметки в страната.
От уведомените търговски банки единствено „Банка Пиреос България“ ЕАД е
посочила, че А. има сметка, но в същата няма наличност и по тази причина не
са в състояние да извършат превод. На 25.02.2013г. , на основание чл. 458 от
ГПК, е присъединена ТД НАП Велико Търново. На 20.06.2017г. е съставено
Постановление за прекратяване на изп. д. № 413/ 2013г. В постановлението
си ЧСИ Биляна Богданова е установила, че взискателят не е поискал
извършването на изпълнителни действия в продължение на две години и на
основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК е прекратил изпълнителното
производство. На 23.08.2017г. изпълнителният лист е бил върнат по молба на
взискателя.
Представени са и копия на изп.д. № 7564/ 2024г. на ЧСИ Силвия Косева,
район на действия ВТОС. Производството е започнато с молба от 11.06.2024г.
на „ЕОС Матрикс“ ЕООД. Взискателят е поискал от съдебния изпълнител да
предприеме действия по събиране на вземанията по двата процесни
изпълнителни листа.
Настоящият състав счита, че предявеният иск е основателен.
Съображенията са следните.
Разпоредбата на чл. 110 от ЗЗД сочи, че с изтичане на петгодишна
давност се погасяват всички вземания, за които законът не предвижда друг
срок. Не се твърди, че вземанията на ответника по делото, за които е издаден
изпълнителния лист, са различни от тези, за които е предвидена общата
погасителна давност. Съгласно чл. 116, б. „в” ЗЗД давността се прекъсва с
предприемането на действия за принудително изпълнение на вземането.
4
Съгласно т. 10 от Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. по тълк. д. №
2/2013 г., ОСГТК в изпълнителния процес давността се прекъсва многократно
– с предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с извършването
на всяко изпълнително действие, изграждащо съответния способ. Конкретно е
указано, че давността се прекъсва с предприемането на кое да е изпълнително
действие в рамките на определен изпълнителен способ (независимо от това
дали прилагането му е поискано от взискателя и или е предприето по
инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя
съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ): насочването на изпълнението чрез налагане на
запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане
за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ,
назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т.н. до
постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети
задължени лица. Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността
образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за
доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на
длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др.,
назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга,
извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила
разпределение и др. При изпълнителния процес давността се прекъсва
многократно – с предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с
извършването на всяко изпълнително действие, изграждащо съответния
способ. Искането да бъде приложен определен изпълнителен способ прекъсва
давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи, но по
изричната разпоредба на закона давността се прекъсва с предприемането на
всяко действие за принудително изпълнение. В посоченото тълкувателно
решение ясно е застъпено и виждането, че когато взискателят не е поискал
извършването на изпълнителни действия в продължение на 2 години,
изпълнителното производство се прекратява на основание чл. 433, ал. 1, т. 8
ГПК. ВКС ясно сочи и това, че в доктрината и съдебната практика е трайно
установено разбирането, че прекратяването на изпълнителното производство
поради т. нар. „перемпция” настъпва по силата на закона, а съдебният
изпълнител може само да прогласи в постановление вече настъпилото
прекратяване, когато установи осъществяването на съответните правно
релевантни факти. Без правно значение е дали съдебният изпълнител ще
постанови акт за прекратяване на принудителното изпълнение и кога ще
направи това. Прекратяването на изпълнителното производство става по
право, като новата давност е започнала да тече от предприемането на
последното по време валидно изпълнително действие. С Тълкувателно
решение № 3/ 28.03.2023г. по тълк.д. № 3/ 2020г. на ОСГТК на ВКС е
посочено, че погасителната давност не тече докато трае изпълнителния процес
относно вземането по изпълнителни дела, образувано до приемането на
26.06.2015г. на Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. по тълк. д. №
2/2013 г., ОСГТК.
Въз основа на всичко изложено следва да се приеме, че предявената
искова молба е основателна. Видно от посочените дати на извършените
изпълнителни действия, както и съобразно посочените тълкувателни решения,
давността относно вземанията, оспорени от ищеца е настъпила. От
представените писмо от ЧСИ Ангелов и копия на двете изпълнителни дела на
ЧСИ Богданова и ЧСИ Косева, се установи следното. Пред ЧСИ Ангелов е
представен само изпълнителен лист от 11.12.2012г. по гр.д. № 29099/ 2012г. на
5
СРС. Производството по воденото при него изп. дело № 322/ 2013г. е било
прекратено на 08.11.2016г., като след тази дата няма данни да са извършвани
действия, с които да е прекъсвана давността за събиране на вземанията по
този изпълнителен лист. Няма данни за това какви изпълнителни действия са
вършени по това дело, но съобразявайки датата на прекратяване на това
производство, давността относно вземането по този изпълнителен лист следва
да е настъпила най – късно на 08.11.2021г.
По отношение на втория изпълнителен лист от 17.12.2012г. по гр.д. №
34343/ 2012г. на Софийски районен съд е водено изп. д. № 413/ 2013г. на ЧСИ
Биляна Богданова. Видно от него, последното действие, с което е прекъсната
давността е извършено на 25.02.2013г., когато е присъединен кредитор – в
случая държавата чрез ТД НАП Велико Търново. На 20.06.2017г. е съставено
Постановление за прекратяване на изп. д. № 413/ 2013г. В постановлението
си ЧСИ Богданова е установила, че взискателят не е поискал извършването на
изпълнителни действия в продължение на две години и на основание чл. 433,
ал. 1, т. 8 от ГПК е прекратил изпълнителното производство. Всичко посочено
до тук показва, че изпълнителното производство – изп.д. № 413/ 2013г. на
ЧСИ Богданова е било прекратено по силата на чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК на
25.02.2015г., когато са изтекли две години без да бъде поискано от взискателя
действие по принудително изпълнение. След тази дата е изтекъл и период от
още пет години до 25.02.2020г., когато е настъпила погасителната давност
относно оспореното от ищеца вземане.
Настоящият състав не обсъжда конкретно действията по изп. дело №
7564/ 2024г. на ЧСИ Косева. Същото е образувано едва на 11.06.2024г., когато
давността относно оспорените вземания е изтекла, както се установи по –
горе.
От всичко изложено до тук се установява, че е изтекъл период от пет
години, в който да не са вършени действия по събиране на вземането от
съдебните изпълнители и е настъпила твърдяната давност по смисъла на чл.
110 и сл. от ЗЗД. Следва предявеният иск да се уважи изцяло като основателен
и доказан.
По разноските. При този изход на делото, следва ответникът да бъде
осъден да заплати направените от ищеца разноски. Ищецът претендира да му
бъдат заплатени сумата от 241.65лева за дължимата държавна такса,
адвокатско възнаграждение в размер на 904.00лева, определена по реда на чл.
38 от Закона за адвокатурата. От страна на ответника е направено възражение
за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Съгласно чл. 7, ал. 2, т. 2 от
Наредба № 1/ 09.07.2004г. за възнаграждения за адвокатската работа,
минималната дължима сума за адвокатско възнаграждение по настоящото
производство се равнява на 904.15лева, като адв. П. Г. претендира за сумата в
размер на 904.00лева. Настоящият състав не намира възражението за
прекомерност на адвокатското възнаграждение за основателно. Безспорно
производството не се отличава с правна и фактическа сложност, като страните
не са ангажирали множество писмени и гласни доказателства, а самият спор
не е по фактите, а касае тяхното правно тълкуване. В този смисъл следва
възнаграждението да се определи в размер на посочения минимум 904.00лева,
която да се заплати на посочения адвокат от ответника.
Воден от изложеното и на основание чл. 235 и чл. 236 от ГПК, съдът
РЕШИ:
6
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Д. Ц. А., ЕГН: **********, с
постоянен и настоящ адрес: гр. Горна Оряховица, ул. **** не дължи на „ЕОС
Матрикс“ ЕООД, ЕИК: ****, със седалище и адрес на управление: гр. София,
ж.к. „Младост 4“, ул. „Бизнес Парк - София“ № 1, сграда 15, вх. А, ет. 4,
сумите по издадения изпълнителен лист от 11.12.2012г. по гр.д. № 29099/
2012г. на СРС в размер на 510.54лева – главница, ведно със законната лихва
върху главницата, считано от 13.06.2012г. до 13.09.2024г. в размер на
660.81лева и сумите по издадения изпълнителен лист от 17.12.2012г. по гр.д.
№ 34343/ 2012г. на СРС в размер на 2131.29лева главница по искане – договор
за отпускане на стоков кредит и паричен заем № 197613/15.11.2008г., ведно
със законна лихва за периода 16.07.2012г. до 13.09.2024г. в размер на
2738.83лева, поради погасяване по давност на основание чл. 110 вр. чл. 116, б.
„в“ от ЗЗД.
ОСЪЖДА „ЕОС Матрикс“ ЕООД, ЕИК: ****, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ж.к. „Младост 4“, ул. „Бизнес Парк - София“ № 1,
сграда 15, вх. А, ет. 4, да заплати на Д. Ц. А., ЕГН: **********, с постоянен и
настоящ адрес: гр. Горна Оряховица, ул. ****, сумата от 241.65лева,
представляваща съдебно- деловодни разноски за внесена държавна такса.
ОСЪЖДА „ЕОС Матрикс“ ЕООД, ЕИК: ****, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ж.к. „Младост 4“, ул. „Бизнес Парк - София“ № 1,
сграда 15, вх. А, ет. 4, да заплати на адв. П. Г. Г.- А., АК Велико Търново, с
адрес: гр. Горна Оряховица, ул. ****, сумата в размер на 904.00лева
адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 1 от ЗА.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд гр. Велико
Търново, в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Горна Оряховица: _______________________
7